Българският революционер от еврейски произход Рафаел Моше Камхи, е известен като войводата Скендербег.
Камхи  е роден  в Битоля на 15 декември 1870 година. Завършва еврейско  училище. През 1894 година се запознава с Даме Груев и става член на  Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а през 1896  година участва на Солунския конгрес на организацията, който се провежда в  неговата къща. По-късно е разкрит от османските власти, но с подкупи е  освободен и обикаля Битолско, Ресенско, Костурско и други. 
През  1901-1902 година войводата Скендербег  участва в отвличането на  американската  мисионерка Елън Стоун, след което е интерниран, заедно с  брат си Ментеш, в Дебър. Там те взимат участие в Илинденското въстание  през 1903 година.
Двамата  братя организират кампания за набиране на средства за пострадалите от  въстанието сред еврейската общност в Македония. След потушаването на  въстанието, Камхи се среща с цар Фердинад I. През 1905 година участва на  Рилския конгрес на ВМОРО.  Живее в София, но след Първата световна  война се мести в Солун.
През 1943 година Рафаел Камхи е арестуван от германските окупационни част в Солун, като  оттам е трябвало да бъде изпратен в концентрационен лагер в централна  Европа. Със съдействието на български организации като Македонския  научен институт, Илинденската организация и с личното застъпничество на  председателя на Съюза на македонските културно-просветни и  благотворителни братства, генерал Коста Николов,  както и на българското  правителство, в това число и с личното съдействие на Богдан Филов,  Камхи е освободен, но брат му, както и близките на двамата, са избити в  лагера Треблинка.  
Рафаел  Камхи, войводата Скендербег,   живее в София до 1950 година, когато  заминава за Израел. Умира през 1970 година в Тел Авив. 
Издателства  „Шалом“ и „Синева“ публикуват събраните спомени и документи на Рафаел  Камхи и ги издават  през 2000 година със заглавие „Аз, войводата Скендер  Бей“.