Стефан Веркович - радетел за църковно-национална независимост на българите

Видният босненски фолклорист, етнограф и археолог,  Стефан Веркович, е известен като радетел за църковно-национална независимост на българите.

Веркович е роден на 5 март 1821 година в Угляра, днешна Босна и Херцеговина в бедно селско семейство. Рано остава сирак и е прибран от роднини. Изпратен  е да учи във францисканско католическо училище, а по-късно продължава образованието си във францискански манастир, където приема монашество и  учи богословие в епископския лицей в Загреб.

Кариерата на католически духовник, обаче, не успява да го увлече и Веркович напуска монашеството. Още в младежките си години той се увлича от идеите на илиризма и мечтае за обединяване силите на южните славяни в борбата им за освобождение от османско и австрийско владичество. Още в епископския лицей  той прегръща идеята, че всички южни славяни са потомци на древните траки и илири.

През 1843 година Веркович  се свързва със сръбското правителство и през следващите години изпълнява тайни мисии в Хърватско, Черна Гора, Косово и Турция. По време на своите обиколки из балканските земи той издирва средновековни славянски ръкописи, старинни монети и различни антики,  записва народни песни и обичаи. Сътрудничи активно на Сръбското дружество за словесност в Белград (бъдещата Сръбска академия на науките и изкуствата) и през 1863 година е избран за негов дописен член.

През 1855 година Веркович  се заселва в град Сяр, тогава в пределите на Османската империя, където подкрепя църковните борби и просветното движение на българите от Източна Македония. Той установява и поддържа интензивна кореспонденция с  десетки дейци на българското Възраждане, между които Стоян Чомаков, Стефан Захариев, Кузман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот,  Райко Жинзифов, Константин Държилов, Арсени Костенцев, както и с българските църковни общини в градовете Неврокоп, Солун, Петрич, Струмица, Мелник и др.

През 1862 година сръбският министър-председател му поставя тайната мисия да съдейства "македонските славяни при разрешаването на Източния въпрос да се считат за славяни, а не гърци" . Оттогава до 1875 година  Веркович редовно изпраща до сръбското правителство секретни доклади за обстановката в българските земи под турска власт. Той искрено вярва в пропагандираната от Белград идея за ролята на Сръбското княжество като защитник и бъдещ обединител на всички южнославянски народи, но никога не става безгласно оръдие на сръбския шовинизъм и открито подкрепя църковно-националните борби на българския народ.

Запленен от фантастичните исторически концепции на Георги Раковски, Веркович е убеден, че сред родопските българи мохамедани е жива една древна песенна и легендарна традиция от предхристиянската епоха, която потвърждава хилядолетното славянско присъствие на Балканския полуостров. Под заглавие ‘Веда Словена’ той публикува през 1874 в Белград, а през 1881 г. и в Санкт Петербург,  два тома с "народни" песни за Орфей  и Александър Македонски,  за идването на славяните от Индия на Балканите, за славянските богове Сива, Вишну, Огне-бог. Посрещнато с възторг в европейските научни кръгове, "родопското откритие" постепенно е оспорено поради съмнения, че публикуваните от Веркович песни представляват фалшификация на песни на  учителя Гологанов.

В периода 1877-1891 година Веркович  живее в Русия, където оскъдицата го подтиква да разпродаде част от своята антикварна сбирка. Много от античните монети в колекцията му се озовават в големи световни сбирки като Кралския монетен кабинет в Копенхаген, в Париж, в Британския музей и в Оксфорд. През този период  Веркович открито се противопоставя на великосръбската и гръцката пропаганда и отстоява истината за българския характер на македонските славяни.

През 1891 година  Веркович идва в България и заради своите заслуги към българския народ получава доживотна пенсия от Народното събрание. Отчаян от нарастващото недоверие в делото на неговия живот, през 1892-93 г.  той предприема, със съдействието на министър-председателяСтефан Стамболов, две пътувания в Западните Родопи, за да документира и докаже автентичността на доставените му от Гологанов песни. Мисията му, обаче, търпи пълен провал.

Покрусен, няколко месеца по-късно, на 30 декември 1893 година Веркович умира в София.