Едуард Титченър и структурализма

Английският психолог Едуард Титченър е студент на Вилхелм Вунт.  Той пренася в САЩ структурализма от психологическата лаборатория на Вундт в Лайпциг.

Предметът на структурализма е опитът. Съзнанието се определя като общата сума на опита във всеки даден момент, а психиката -  като общата сума на опита през целия живот. Титченър смята, че психологията трябва да изучава обобщената човешка психика, а не отделните психики и в никакъв случай индивидуалните различия.

Структурализмът  учи, че съществуват три елементарни състояния на съзнанието  - усещания, образи и афективни състояния. Усещанията са основните елементи на възприятието,  образите са елементите на идеите, а афективните състояния са елементите на емоциите.

Към края на живота си Титченър  започва да твърди, че психологията не трябва да изучава елементите, а дименсионалните атрибути на психичния живот, които, според него, са качество, интензитет, продължителност, просторност и яснота. Той поставя под съмнение контролирания метод на интроспекцията  и препоръчва по-открития, феноменологичен  подход.