Испанският  инженер, Феликс де Асара, е известен изследовател, картограф, антрополог, хуманист и  естественик.  
Де  Асара е  роден на 18 май 1742 година във Варбуналес, Испания. Учи в  университета в Уеска, а след това във Военномедицинската академия в  Барселона,  откъдето през 1764 г.  излиза като кадет. Започва военна  служба,  а във войната срещу Алжир  е тежко ранен и през 1775 г.  се  пенсионира от армията като лейтенант.
През 1777 г. ,  с договора от Сан Илдефонсо,  Испания и Португалия определят сферите си на влияние в Южна Америка и де  Асара е избран от испанска страна по демаркацията на границата  между испанските и португалските владения в Южна Америка. През 1781 г.  той  пристига в Южна Америка и в продължение на повече от 20 години  освен с конкретните си задължения по демаркацията на границата активно  се занимава с изследване на флората, фауната и местното население на  посетените райони.
От  1781 до 1802 г.   де Асара извършва топографски изследвания в източната  част на басейна на долното течение на река Парана и покрай десните  брегови райони на Парана и река Парагвай, дава описание на Влажната и  Сухата Пампа и Южно Гран Чако, техния климат, растителност и животински  свят.
Феликс де Асара  умира на 20 октомври 1821 година. Неговото име носи град в Аржентина,  провинция Мисионес.