Юджийн Скайлър - застъпник за българската национална кауза.

Американският  учен, писател и дипломат, Юджийн Скайлър,  е пътешественик-изследовател.  Той е първият американски дипломат, посетил руска Централна Азия,  а като американски генерален консул в Цариград  играе ключова роля в създаването на международно обществено мнение за турските зверства в България по време на Априлското въстание. Скайлър е и първият американски пълномощен министър за Румъния, Сърбия  и Гърция.

Юджийн Скайлър е роден в заможно семейство  на 26 февруари 1840 г.  в Ню Йорк. На 15-годишна възраст Скайлър се записва в колежа "Йейл" /днес  университет/, където изучава езици, литература и философия. Завършва с отличие през 1859 г. Той и още двама студенти са първите американци с докторат по философия от американски университет.

През 1860 г. Скайлър става помощник на Ноа Портър, изтъкнат лингвист и писател, в преработването на речника на Уебстър, първият речник за американски английски. През 1862 г. той  става студент по право, а през 1863 г. получава докторска степен от Юридическия отдел на Колумбийския университет. Започва адвокатска дейност в Ню Йорк, но установява, че тази работа не му допада особено. Тогава се заема да сътрудничи на списание "Нейшън" и продължава да пише за това списание до края на дните си.

През септември 1863 г. руска военна ескадра прави дълъг престой в нюйоркското пристанище и  Скайлър се среща с някои от офицерите на руския флагман "Александър Невски", което го инспирира да започне да учи руски. Научава този език достатъчно добре, за да преведе романа на Иван Тургенев "Бащи и деца", като преводът,  първият по рода си на Тургенев в САЩ,  е публикуван през 1867 г.

През 1864 г. Юджийн Скайлър кандидатства за дипломатическа служба в Държавния департамент. Разглеждането на молбата му отнема цели три години, след което обаче му е предложен поста консул в Москва,  по-това време втори по важност град в Русия. Пътувайки към местоназначението си, Скайлър прави престой в Баден-Баден и се среща там с Тургенев, който му дава препоръчително писмо до Лев Толстой.

Скайлър започва дипломатическата си дейност в Москва през август 1867 г. През пролетта на 1868 г. прави първото си пътуване до границите на Централна Азия, пътешествайки с един руски търговец, Василий Алексеич, първо с параход по Волга, а по-късно с конски впряг до Оренбург.  

През 1868 г. Скайлър гостува за седмица на Толстой в имението му в Ясна поляна, което се случва точно по времето, когато писателят привършва "Война и мир". Скайлър помага на Толстой да преподреди библиотеката си. По време на посещението си Скайлър получава също така разрешението на Толстой да преведе на английски повестта му "Казаци".

Скайлър има възможността да съчетава изпълнението на дипломатическите си задължения с пътувания из страната. Скайлър напуска Русия през 1876 г. Прави неуспешен опит да бъде назначен за консул в Константинопол, но получава само поста секретар на легацията, както и поста генерален консул.

Скайлър пристига в Константинопол на 6 юли 1876 г. Два месеца преди това в България е избухнало Априлското въстание.  То е жестоко потушено от турската армия, която извършва масови кланета на цивилни. Скайлър научава за кланетата от български студенти и американски преподаватели в  ‘Роберт колеж’ в Константинопол. Първите не съвсем конкретни репортажи за кланетата са  публикувани в британската преса на 6 май. Американци-преподаватели в «Роберт колеж» - събират повече информация и я изпращат на британския пълномощен представител в Турция, без обаче от начинанието им да последва нещо. След това изпращат данните на кореспондентите на вестниците ‘Таймс’ и ‘Лъндън Дейли Нюс’.  Последният  публикува сведенията на 23 юни 1876 г. и това веднага вдига голям шум в Лондон.

Зверствата в България са обсъдени в Парламента на 26 юни, като опозиционната либерална партия настоява за пълно разследване. Консервативното правителство на премиер-министъра Бенджамин Дизраели се съгласява да разследва сведенията за кланетата. Британското правителство възлага на Уолтър Баринг, втори секретар на тяхното посолство в Константинопол, да проведе разследването. Страхувайки се, обаче, от прикриване на истината, преподавателите от «Роберт колеж» молят Хорас Мейнард,  американския пълномощен представител в Турция,  да проведе свое собствено разследване.

Мейнард възлага тази задача на Скайлър. Той  се приготвя да отпътува за България да проучи сведенията за извършени кланета. По една случайност,  с цел отразяване на Сръбско-турската война, в Константинопол пристига приятелят на Скайлър от Русия Джанюариъс Макгахан. Скайлър го кани да го придружи при пътуването му до България. Така двамата отпътуват за България на 23 юли. Към тях се присъединяват един германски кореспондент, както и княз Алексей Церетели - втори секретар на руското посолство в Константинопол. Те прекарват в България три седмици, документирайки зверствата, извършени в населени места в Южна България три месеца по-рано.

След като посещава множество градове и села, Скайлър заявява в своя доклад до американския пълномощен министър в Турция, Хорас Мейнард, следното: "Много е трудно да бъде изчислен броят на българите, убити по време на неколкодневните безредици, но съм склонен да приема, че броят им в горепосочените от мен райони е около 15 000."

Скайлър дава ярко описание на това, което е видял в село  Батак три месеца след извършването на клането:
"... Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи. Видяхме къща, чийто под бе бял от праха и овъглените кости на трийсет души, изгорени живи вътре. Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие, а след това опечен, бидейки по-късно погребан на същото място. Видяхме една отвратителна яма, пълна с разлагащи се трупове. Видяхме яз на воденица, пълен с подути тела. Видяхме училищна постройка, където укритите двеста жени и деца впоследствие били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор, където все още бяха на показ полуразложените тела на хиляда души — висок няколко стъпки изпълващ ограденото място куп от ръце, крака и глави, подаващи се от камъните, които напразно са били нахвърляни върху им, за да ги скрият, а из цялото пространство се носеше ужасна смрад... След моето посещение управителят на санджака изпратил каймаканина на Татар Пазарджик в Батак с вар, та да ускори разложението на телата и да предотврати появата на епидемия... Ахмед Ага, който ръководил клането, бил награден и повишен в званието юзбаши..."

Официалният доклад на Скайлър, заедно с вестникарските репортажи на Макгахън предизвикват сензация в британската преса. Правителството на Дизраели  се опитва да омаловажи кланетата, заявявайки, че българите са не по-малко отговорни за тях, но тези твърдения биват опровергани от свидетелствата на Скайлър и Макгахан като очевидци. Когато Русия заплашва Турция с война, Британия заявява на турското правителство, че поради създалите сеобществени настроения,  не може вземе страната на Турция.

Руското правителство, движено не само от панславянски чувства и от желанието да помогне на братята православни християни, но и от своите интереси, обявява война на Отоманската империя и навлиза с войските си на територията на България през 1877 г. Турската  армия  е  разбита и България е освободена от османско владичество през 1878 г.

Ролята на Скайлър в освобождението на България предизвиква острото недоволство на османските управници, които протестират пред американското правителство. Американският държавен секретар също е недоволен от Скайлър, тъй като последният е действал без неговото знание или съгласие. Той обмисля отзоваването на Скайлър от Турция, но впоследствие се отказва от това намерение, за да не се изтълкува то като липса на симпатия спрямо българите.

Когато новият президент Хейс встъпва в длъжност, Скайлър е подложен на допълнителни атаки в турската преса, като е обвинен в пристрастност към българите. На 3 януари 1878 турското правителство настоява за отзоваването му.  На 29 май 1878 г. Скайлър е разследван от страна на Държавния департамент и се стига до заключението, че “неговите чувства и симпатии са силно антитурски” и “той значително е допринесъл за охлаждането на британските симпатии към борещата се с Русия Турция”, като дипломатът е укоряван за неговата “неоторизирана, извършена по собствена инициатива мисия в България”.

Дипломатът е отзован от Турция и е назначен на поста консул в Бърмингам, Англия. По-късно Скайлър напуска дипломатическата служба и става лектор по дипломатическа практика и история на американската дипломация в института “Джон Хопкинс ” и  в Университета 'Корнел'. През 1889 г. администрацията на президента Харисън го номинира за първи помощник-държавен секретар. Номинацията,  обаче,  е оттеглена поради противопоставянето на Сенатската комисия по външните работи. Вместо да стане помощник-държавен секретар, Скайлър заема поста генерален консул в Кайро, Египет. Докато е в Египет, той се разболява от малария и умира във Венеция на 16 юли 1890 г. на 50-годишна възраст.