Средновековна Европа е жива в съчиненията на Лиудпранд

„Разплата. Исторя на Отон. Пратеничество в Константинопол“от Лиудпранд Кремонски потапят читателите в европейския Х век. Исторически факти, примесени с анекдоти, слухове и любопитни подробности от живота на европейските владетели правят съчиненията на Кремонския епископ едни от най-четените средновековни текстове до ден днешен.

Кой е Лиудпранд? Италианец, един от най-често издаваните и четени в оригинал средновековни автори в Европа, а днес - между най-превежданите. Не се знае нито годината на раждането му, нито тази на смъртта му. Но е известно, че произхожда от семейство, приближено до кралския двор в Павия – столица на Северноиталианското кралство, където получава много високо за времето си образование. Лиудпранд става дякон на Павия, а по-късно е и епископ на Кремона. Наред с дейността си в служба на църквата той се изявява на дипломатическото поприще и изпълнява деликатни мисии по поръка на светски владетели. Бащата и пастрока на Лиудпранд също били дипломати и знанията, придобити от тях, са му били от полза.

Още малко...

„Фрагменти“ от великия Леонардо да Винчи

Новото луксозно издание на „Капитан Немо“ от Жул Верн

За живота на Лиудпранд се знае само онова, което той споменава за себе си - през 956 г. напуска родната си Италия и емигрира в Германия. Там става довереник на император Отон I, който става негов могъщ светски закрилник.

Трите съчинения, включени в книгата, обхващат периода от 80-те години на IX в. до края на 60-те години на Х в., макар че авторът често пъти се позова на събития и личности от по-ранни епохи. Трите съчинения са „Разплата“, „Историята на Отон“ и „Пратеничество в Константинопол“ . Те по специфичен начин ни въвеждат в обширната историческа панорама на Стария континент, в която са включени не само Германия, Апенинския и Пиренейския полуостров и Византия, но и други земи. Тук читателите ще се срещнат с англо-сакси, датчани, унгарци, сарацини, руси, испански маври, а и с българи.

Епископът на Кремона умее да разказва и го прави с лекота, описва интересни истории, демонстрира изключителната си осведоменост. И не случайно е признат за един от най-добрите историци и писатели от Европейското средновековие.

И още нещо много любопитно: наред с историческите факти Лиудпранд вмъква в съчиненията си както тогавашни анекдоти и злободневни слухове, така и много интересни детайли от живота на западноевропейските аристократи, от навиците на византийските императори, че дори обсъжда и владетелите на съседна България. И трите текста са изградени върху личните впечатления на автора, върху неговия непосредствен опит.

Преводът от латински, предговора и коментарите са дело на проф. Лиляна Симеонова. Книгата съдържа и показалец на личните имена, показалец на географските наименования и списък на съкращенията, изготвени от видната българска медиевистка. Книгата ще е интересна не само за специалистите , но и за всички, които се интересуват от Европейското средновековие.