View Full Version : StiH4eTa
IKisseDAGirL
01-17-2006, 08:41
Re6ih da pusna edna temi4ka za liubovna poeziq :) No ne nqkvi sms-i ili spomeni,a poeziq na utvardeni avtori. Tuk mojete da post-nete svoeto liubimo stihotvorenie..takova koeto vi raz4uvstva ili vi kara da se zamislite ili prosto vi zvuchi krasivo :mrgreen: Eto moite: :arrow:
СРЕЩА
Дамян Дамянов
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
ПРИКАЗКА
Дамян Дамянов
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Damqn Damqnov mi e liubimiqt poet..obojavam go :oops:
Apyk ei tva stihche mi haresva strashno mnogo..mislq che ima i pesen po nego, no nz na koi e:
Някога
(Недялко Йорданов)
--------------------------------------------------------------------------------
Някога някога, толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, изкащи
мислещи само на глас.
Може би времето, може би временно,
може би от възрастта,
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде някога в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, где сте вий,
где е сега любовта?
Някога някога, толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Priqtno chetene :) :P :P
Jenninka
01-17-2006, 10:02
Тази любов
Жак Превер
Тази любов, толкова нежна, толкова яростна
толкова крехка и тъжна.
Тази любов красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толков ахубава, толкова пълна
със щастие, с радост и с присхмех
трептяща от страх,
като малко дете посред мрака
и толкова сигурна в себе си,
като човек крачещ спокойно в ноща.
Тази любов, навяваща страх
ит другите хора, които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов гонена дълго от нас
и от нас наранявана, мачкана,
бита, забравена, пъдена
Тази любов, толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце
тя е твойта любов
тя е мойта любов
онова, което за нас бе винаги това
и което не се промени,
тя е истинска като горско дърво
тръпка е като птица,
и като лято гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме, да заспиваме,
да се будим отново,
да стареем, да страдаме
да мечтаем до мсърт, да заспиваме пак
и пробудени пак да се смеем
за миг подмладени,
но тази любов ще остане при нас
упорита и жива като желание
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна, като далечния спомен
хладна, като късче мрамор
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз цял изтръпнал я слушам
и викам
и викам за теб
и викам за мен
и моля за теб и за мен
и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам за теб и за мен
и за всички останали, макар непознати.
Остани, недей си отива.
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб,
но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб
недей ни оставя да станем студени
и все по далечни, и все по далечни.
Дай ни знак, че си жива
безразлично отгде, безразлично кога
дори късно да бъде
излез от леса на нашите спомени
подай ни внезапно ръка и спаси ни.
"Сълзички"
Mastilo
Искам да ти кажа нещо мило и приятно
искам да ти кажа нещо толкова прекрасно,
че душата ми за теб се моли
и не спира ден и нощ да се бори
със студенината ти в сърцето,
която дори ти се изписва на лицето.
Плача аз със страх,
а душата ми изпълва се с прах,
пустошта ме изцяло завладява
и всичко в мен бавно изсушава!
Но знай ще дойде ден
и дори да си далеч от мен,
сълзите мои в теб ще влезнат
и късовете лед умело ще избегнат,
като слънчице те ще грейнат,
а после ще те докоснат
с нежност мила дори ше те намокрят
и приятно ще те стоплят!
И на края ти ще осъзнаеш
и няма къде да се скатаеш,
че в любов ще се омаеш
и зарад бягството от мен горчиво ще се каеш!
После ще ме потърсиш,
но сълзите си ще бършеш,
защото пустотата от мен си тръгна
и знам ще поискаш да те прегърна
ала няма аз при теб нивга да се върна!!!
"Спомен от Teddy"
Mastilo
С всеки изминал миг, аз копнея да чуя твоя вик,
как гласът ти сладък да ме гали и с устни
жарки да ме пари,
и дори нека ме гори и там в мрака да блести
да ми дава знак, че щастие си имам аз и
няма да бъда сам в тоз пуст и
така мрачен свят!
С всеки изминал ден, аз се оплитам в твоя плен,
и с глас устремен аз не се страхувам да кажа
че сам ВЛЮБЕН в ТЕБ!
С всеки изминал час, аз мечтая за теб в захлас,
гледам го небето, а то шепне ми в ушлето
че живях в свят на мечти но сега моят свят и мечта си Ти!
И с всяка изминала минута, аз се чувствам
сам в своята каюта :(
времето лети, а каде ли си Ти, няма те до мен уви
но със сълзи на очи мога те уверя дори, че в
моето сърце ще бъдеш изцяло и
само Ти!
^Kiss_of_the_Sun^f
01-17-2006, 11:47
Super sa! :D
O,Damqn Damqnov e bezsporno velik poet,zatova i az 6te napi6a edno negovo stihotvorenie,a ina4e imam edna adski debela kniga:"Antologiq na bulgarskata liubovna lirika",ima mnogo hubavi ne6ta tam,no sa dosta i ako ima ot kude da si e kupite,kupete q.
Ta:
Na sboguvane
Damqn Damqnov
Ta zna4i tui,re6i i si otiva6,
na dobur 4as,az nqma da te spra.
6te potuja,den dva 6te mi e krivo,
ala ot skrub edva li 6te umra.
I mene ako nqkoga me stopli,
usmivkata na nqkoi drug 4ovek,
6te me spasi ot starite mi vopli,
no putqt mi 6te stane li po-lek?
No trugva6 ti,dori bez sbogom,
az ne te vinq,
na tozi svqt puteki mnogo,
no liubov edna.
Surceto mi,dokrai 6te se razni6ti,
vuv nego 6te presuhne pesenta,
i to 6te zaprili4a na ogni6te,
v koeto rovqt s pru4ka v pepelta.
I to 6te zaprili4a na vratata,
koqto podir teb mul4i i zei,
i prez koqto samo no6ten vqtur,
6te nosi prah ot tvoite noze.
.................................................. ...
Su6to taka mnogo mi haresva,texta na pesenta osudeni du6i:
Osudeni du6i
Koi me smuti,
sus stranen glas,
koi me gori,
vuv sun studen,
edin monah,edna jena,
edna liubov,edna sudba.
Te sa pred men,dve senki ogneni,
te sa vuv men,dve bolki pla4e6ti,
te sa pred men,dve senki ogneni,
te sa vuv men,dve bolki pla4e6ti.
Pod slunceto na vreme stra6no,
edin monah,surce jelqzno,
edna jena otrekla sebe si,
s du6ite si osudeni gorqt.
Te sa pred men,te sa vuv men,
dve senki ogneni,dve bolki pla4e6ti.
.................................................. ...
Texta na pesenta "Ogun ot liubov"
Dumite sudi,sbirai moite pisma,
no ne gi 4eti,idvam vmesto tqh,
ogun ot liubov,6te zapalq az sama,
i da izgorq,ne me e strah.
Ogun ot liubov,nai-6tastliviq pojar,
i v edinstven mig,6tom izpepelim,
6te se prerodim,v nejnost i vuv krasota,
dokosni me ti,dumite sudi.
I bez dumi vinagi vuv nas,
kletveniqt 6epot nejno da zvu4i,
liubovta da bude sudnica i vlast,
sun4ev mig,vuv na6ite o4i...
Dumite sudi...
.................................................. ...
IKisseDAGirL
01-19-2006, 08:15
eto oshte edno hubavko...i tajno :arrow:
Случайна среща
(Найден Найденов)
С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.
След погледи бързи, пламват искри.
Спомени бавно нахлуват... Боли ме!
Запалваш цигара... Виждам сълзи...
В лютивият дим аз намирам причина.
Говорят ми нещо, не слушам уви...
Поклащам глава солидарно.
В мисли целувам пак твойте очи
и твойто лице лъчезарно.
Далече в годините скитаме тъжно.
Разбирам го някак без думи.
От минали мигове спомени жънем,
топящи леда по между ни.
Дори не разбрах как останал съм сам.
Кафето студено преглъщам.
И ти си самотна на масата там
и твойто кафе май е същото.
Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.
Неспиращи думи в мълчание.
Излезем ли, пак ще сме нейде далеко
грижовни към свойто страдание.
Тръгвам си вече. Не подавам ръка.
За сбогом оглеждам те цялата.
Ти също надигаш се бавно - едва,
в последният миг на раздялата.
Iliqn4eto
01-19-2006, 10:57
[quote="belluci"]O,Damqn Damqnov e bezsporno velik poet,zatova i az 6te napi6a edno negovo stihotvorenie,a ina4e imam edna adski debela kniga:"Antologiq na bulgarskata liubovna lirika",ima mnogo hubavi ne6ta tam,no sa dosta i ako ima ot kude da si e kupite,kupete q.
Тази книга само със стихотворения ли е;) и Колко струва,колко страници е ;))
mnogomili4kata-sf
01-19-2006, 12:37
И аз съм привърженичка на Дамянов,но много обичам текстовете на Яворов...ето малко от любимите ми
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те ...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете
ВЪЛШЕБНИЦА
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина ...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество ...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
НА ЛОРА
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов . . .
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек . . .
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!
mnogomili4kata-sf
01-19-2006, 12:38
И още нещо,което не знам на кой автор беше,но го има като песен на Васил Найденов и също така на Георги Христов:
Ти отмина
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
Ах каква,ах каква синева сме забравили
някога тука.
Синева,синева...
Re6ih da pusna edna temi4ka za liubovna poeziq :) No ne nqkvi sms-i ili spomeni,a poeziq na utvardeni avtori. Tuk mojete da post-nete svoeto liubimo stihotvorenie..takova koeto vi raz4uvstva ili vi kara da se zamislite ili prosto vi zvuchi krasivo :mrgreen: Eto moite: :arrow:
СРЕЩА
Дамян Дамянов
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
ПРИКАЗКА
Дамян Дамянов
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Damqn Damqnov mi e liubimiqt poet..obojavam go :oops:
Apyk ei tva stihche mi haresva strashno mnogo..mislq che ima i pesen po nego, no nz na koi e:
Някога
(Недялко Йорданов)
--------------------------------------------------------------------------------
Някога някога, толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, изкащи
мислещи само на глас.
Може би времето, може би временно,
може би от възрастта,
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде някога в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, где сте вий,
где е сега любовта?
Някога някога, толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Priqtno chetene :) :P :P
Iliqn4eto
nqmam nikakva prestava dali tazi kniga q ima na pazara v tozi vid,no sus sigurnost ako potursi6 6te nameri6 kniga ANTOLOGIQ NA BULGRASKATA LIUBOVNA LIRIKA,ne moje da q nqma v nqkakvo novo izdanie.Samo stihotvoreniq sa i sa prekrasni.
IKisseDAGirL
01-20-2006, 07:56
potyrsi v google. tam sigurno ima nqkva informaciq za cenata i ostanaloto :wink:
Страхотни са ... аз пиша любовни стихотворения...ето едно мое -
Тръгваш си,нали?
Не,не казвай нито дума,
просто замълчи.
Вече нищо няма смисъл-
даже нашите мечти.
Не,не ме моли,не искам.
Няма да боли.
И сърцето ти наивно
във забрава ше гори.
Не,не ме търси,разбра ли!
Тръгваш си,нали?
Даже и дъждът пороен
вън безспирно да вали.
Не,не ме обичай,
няма да те искам пак.
Нека всичко си остане
Както беше си – във мрак.
На английски знаете ли , треа ми спешно?!
IKisseDAGirL
01-23-2006, 07:10
ми аз нз, sorry :roll: пробвай с google.com пишеш 'love lyrics'.. все ще ти излезне нещо :wink: пък може да ползваш текста на някоя яка чужда балада
тях ги има много :wink:
В Форума на referati.com 100% требва да има нещо :)
Love is like a mountain,
hard to climb,
but once you get to the top
the view is beautiful.
IKisseDAGirL
01-24-2006, 17:18
Love is like a mountain,
hard to climb,
but once you get to the top
the view is beautiful.
е тва е мн кратичко бе :P
човека сигурно иска нещо по-съдържателно
piFka_LP
01-24-2006, 17:28
Обичам те
Аз обичам те безкрайно
Обичам и косата и очите и усмивката ти,
Гледам снимката ти и съм смаян
По красива от богиня си
Ти си като забранено цвете,
което с позволението ти откъснах ,
и когато ти убоде моите ръце,
Сърцето просто си разкъсах
Ти си като нож забит в гърба.
Оставила си ме в самота,
а аз стоя си под дъжда
и чакам твойта светлина.
Ти уби надеждата във мен,
че можем ние да се съберем.
И в поредния дъждовен ден,
моля се да си до мен
Обичам те защото ти ме нарани.
Обичам те,
макар да знам че ме боли.
Обичам те за теб аз толкова съм плакал
и друга като тебе никога не съм дочакал
Ако те помоля да останеш
Ако сам тъжна,ще развеселиш ли дните ми?
Ако плача,ще избършеш ли сълзите ми?
Ако сам до теб,ще погледнеш ли в очите ми?
Ако те прегърна,ще се слеят ли душите ни?
Ако огън съм,ще ме погалиш ли?
Ако огън си,ще ме опариш ли?
Ако целувка сам,ще ме откраднеш ли?
Ако любовна яма сам,ще пропаднеш ли?
Ако ти кажа „Целуни ме”,ще го сториш ли?
Ако ти кажа „Върви си”, ще спориш ли?
Ако те помоля „Остани”, ще го изпълниш ли?
Ако ти кажа „Обичам те”,ще отвърнеш ли?
:arrow: Когато пристъпваш към мен,
неизвестен,
поглеждам във себе си,
обградена от бодлива стена,
свита с рани от болката,
недопускайки те,
ще се браня,отчайващо.
Ако ме искаш
извади всяка малка игличка,
дълбоко забита в сърцето ми.
Извади ги с много нежност.
...оголи я душата,
да остане безпомощна...
Ще бъда тогава всички звездички,
разпилени в небето -
малки капчици светлина.
Събереш ли звездите,
ставам за тебе Вселеналюбов.
Ако можеш.
:arrow: Със мократа си длан създадох те
от капки дъжд и заскрежени устни.
Криле от залеза изразах ти.
Рисувайки изваях те с пръсри.
Докосвах те,целувах те,прегръщах те.
Обичах те до ярост,
в ориз аз превръщах те.
Ти беше в пространството за мен заблуда.
Превръщах те в стихове,
в изкуство от пепелта.
Стинещото време
Слях всички крайности в едно безумство.
Създадох те единствено за мен!
ОБИЧАМ ТЕ
:arrow: Обичам те!
Не заради милите ти очи,
не заради прекрасната усмивка !
Обичам те, заради самия теб !
Обичам те!
Не защото така пожелах
или защото ти го поиска !
Обичам те,
защото така нареди сърцето ми !
Обичам те!
Не защото всички го казват
или защото не искам да бъда сама,
а защото такава беше съдбата ми.
И дори и да ме оставиш
и да забравиш моето лице,
дори и да отидеш при друга,
любовта ми няма да умре !
Върви си ако искаш.
Но вземи и моето сърце,
защото то отдавна ти принадлежи.
Върви да търсиш щастие далече,
но ако го поискаш някой ден,
при мене се върни.
Аз все още ще съм твоя.
Защото просто те обичам ....
zdraveite pi6e vi edno momi4e zagubilo po otvratitelno lubovta momi4e istradalo mnogo molq vi da mi pra6ta te stihove za razdeli na meila poneje ot tuka ne moga da gi kopkam blagodarq [-o<
CrIsTiaNo_
02-13-2007, 16:12
super sa !
babi_girl
02-13-2007, 17:04
tiq stihcheta sa super gotini
Някой искаше стихове на английски:
Love
Love is like a lump of gold,
Hard to get, and hard to hold.
Of all the girls I've ever met,
You're the one I can't forget.
I do believe that God above,
Created you for me to love.
He chose you from all the rest,
Because he knew I would love you best.
- Loy Bowman -
***
Някой искаше стихове за раздяла...
Ето малко сдухващи:
Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.
Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.
Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов
Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента.
Павел Матев
**
Тъмната страна на луната
"Не, не искам да кажа прокажено.
И така се обича.
Насляпо.
И да пиеш полудата, в всяка локва вода,
над която веднъж е прекрачил.
И така се обича!
Някой, истински жив.
И те моля, недей се отвръща,
щом изригне във здрача с поредния вик.
Не е грях,
че душата му плаче.
И така се обича. Без постеля и страст.
Без размяна на обредни клетви.
Без стени и тавани.
Без миражи за власт.
Оглуша ли?!
Нали Ти си го казал!
И така се обича.
И е само веднъж.
За повторно - сърце не остава.
Всеки следващ, би бил просто спомен за мъж.
А пък този е солта във кръвта ми."
**
Автор: Недялко Йорданов
ЗЛАТНА ПРИКАЗКА
На ръба на последната нощ
и последния ден ... Срещу края...
Аз те хванах - отчаян и лош.
И какво да направя?..Не зная.
Златна...Златна...Потрепваш едва.
Неочаквано. Невероятно.
Ах, как искаш - зная това -
да те пусна в реката обратно.
Ти си моят внезапен шанс.
Вик от болка. Кълбо от сложност.
Три желания във аванс.
Три пароли за невъзможност.
Ти! От мрежата ми излез!
Всъщност тази е твоята орис.
Мой последен прекрасен жест
без претенции и без корист.
Отиди си... Дишай . Живей.
Ето - вече спокойно плуваш.
Моя приказке златна, здравей!
Уверих се, че съществуваш.
**
САМОТА...
Тихо... Тихо... Нежно нежно...
Необятно.
От небето до земята.
И обратно.
Някой идва. Някой чука
на вратата.
Кой е? Аз съм…Плахи стъпки…
Самотата!
Бледа…Бяла…Запъхтяна…
В час уречен.
Добро утро… Извинявай…
Добър вечер…
Лекомислена… Усмихната…
На стола.
Неочаквано смутена.
Бавна… Гола.
Радиаторът…А чайникът
къде е?
Одеялото,което
ще я сгрее.
Кратък полъх. И открехната
вратата.
Тук ли е… Или я няма
самотата.
Тука е, ако я няма.
И обратно.
Тихо…Тихо… Нежно…Нежно…
Необятно.
***************************
ТЯ СЕГА СИ ОТИВА...
Тя сега си отива, още днес си отива.
Тази рокля е тъмна и така и отива.
Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но какво да направя,
като пак ме обича.
Ето, тих и разумен, приближава се края
и къде ще отиде,
аз не зная, не зная.
При кого ще отиде в тези нощи студени.
Тя ще мисли за мене,
ще си спомня за мене.
И защо една вечер най-случайно ми хрумна
да я спра и да почне любовта неразумна?
Тя сега си отива и почти е спокойна.
Тя е малка и грешна, тя е малка и стройна.
И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...
С нея весел ли бях,
непохватен ли,
чист ли?
Зная само, че тя все пак почна да мисли.
Тя е малка и хитра - на лисичка прилича,
но сега е богата -
тя вече обича.
Все едно дали мене.
Но сега - точно мене.
При кого ще отиде в тези нощи студени?
И защо аз не мога да я спра. И не искам.
Един влаков сигнал като гларусов писък...
kukli4ka__
02-14-2007, 16:43
лично
Ти нокога не ще си само мой,
ще бъда винаги сама-както съм сега!
Сълзи бликват пак безброй,душата изтерзана-
търси в бездната покой!
А той сега къде е?
И мъката като че ли бледнее,
пред жестокостта на безразличността.
Едно сърце веднъж изстине ли-
то повече не може да се сгрее!
Една любов веднъж започне ли да тлее-
тя вече никога не ще живее!
Фалшиво каменно лице-
скрива разкървеното сърце,
а мислите блуждаят в мрака
и търсят изход от таз съдба-
да си втората жена!
Всяка вечер пристига самотата
и сграбчва те с ледени ръце и
лудо бие пак вкочененото сърце.
Сякаш сила страшна словата ти притиска,
а кръвта във вените бушува и се плиска!
Сили няма веч душата да усеща
вкуса на горчивината.Чака те леглото-
някак си студено и злокобно-за да
потънеш във вечна самота и да приемеш
своята СЪДБА!
това лично на мен много ми харева :)
ГЪЛЪБОВА СВАДА
Под небе оловносиво - с вятър, дъжд, сълзи, порой,
гълъби във ярост дива обявиха си двубой.
А напусто дървесата зашумяха им да спрат.
Те - увлечени в борбата - блъскаха се гръд във гръд.
Ороси се с кръв червена плувналата в дъжд трева,
но над тяхната арена в миг проблесна синева.
И дочуха глас напевен, глас от небосвода син,
като мъдра правда древен, и възторжен като химн:
"Как не ви достигна, птици, необятният простор?
Слепи, вашите зеници, съградиха ви затвор.
Питам ви: Кому е нужен вашият злочест двубой?
Днес подухва вятър южен. Утре ще е леден вой.
Щедро слънце днес ви сгрява. Утре ще са снегове.
Няма истина такава да ви прави врагове..."
И гласът внезапно скри се, както бе се появил,
а в зениците им бисер сякаш беше се родил.
Зашумяха дървесата. Свили своите криле,
гълъбите като братя, спяха в мокрото поле...
(Сигурно не ви допада край с такъв един контраст!
Просто - гълъбова свада с нещо от самите нас...)
Ясен Ведрин
***
КАРТИНА В ЗАМЪКА
Летяха години, а в чувства-пустини
не падаше капка вода.
Живурках отнесен във сивата плесен,
но беше ли тя свобода?
Летяха години. Рисувах картини
по черни и влажни стени.
И вещица хитра с измамна палитра
мечтите ми дълго скверни.
Но в чудна година роди се картина
и в нея аз тебе видях.
Достъпна и жива, небесно красива,
родена от слънце и смях.
Сега е начало и времето спряло
ни кани във своя файтон.
Да тръгнем далече - към синята вечност,
наречена обич и дом.
Качи се до мене! Такова летене
дори не сънува човек!
При него юздите са само мечтите
и пътят е светъл и лек!
Летяха години! Горяха картини!
Накрая яви се и ти!
След тъжния пламък най чистият замък
за мене отвори врати!
Ясен Ведрин
Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда –
далечна, но със близко име,
която свети без следа.
И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.
Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна –
живей щастливия си плен.
Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!
misli pozitivno
03-04-2007, 12:44
ето това не е точно стихче,но го прочетете задължително,няма начин да не ви хареса
за двете най-красиви неща-
едно чувство и едно момиче,
към което изпитвах това чувство...
Далеч от мене си, защо така се получи?
Моя ли е вината всичко това да се случи?
Втори шанс дали ще имам тази грешка да поправя,
`щото колкото се опитвам тебе не мога да забравя.
Пламъкът остава да гори във мене още
и не ме оставя дори да мигна нощем.
В моето съзнание отдавна си се вселила,
досега дори не подозирах че има такава сила.
Щом затворя очи пред мен е твоето лице
до тебе седя аз и докосвам твоите ръце.
Сън или реалност е дълго време се чудя,
но ако е само сън тогава дано не се събудя!
Можем да сме заедно само в моите сънища,
защото и двамата избрахме различни пътища.
Между нас вече общо бъдеще не виждам,
На този, които е до теб, във момента му завиждам.
Разхождате се заедно, той слуша твоя смях
толкова исках да съм на негово място, но не успях.
Щом той е със теб може би е по-добър от мен
може и аз да намеря друга като тебе някой ден.
Макар, че във това дълбоко се съмнявам,
защото всяка срещната със тебе аз сравнявам
И знаеш ли какво разбрах, няма смисъл,
никоя друга няма да обсеби така моята мисъл.
Да можех само, скъпа, времето назад да върна,
какво не бих дал за да те прегърна,
плавно твойто нежно тяло да обгърна
и дълбоко в твоите очи да надзърна.
Какво изпитвам исках да ти споделя,
от целувката ти укрилен да полетя.
Всичко давах аз за твоята любов,
да се боря и да споря за тебе бях готов.
Сам вървях по улиците просто за да те видя,
да зърна твоето лице и пак да те подмина.
сега разбирам какви глупости прави човек,
заради любовта, която го прави мек.
Но бях безсилен пред нея, тя просто ме надви,
не можах да устоя, момиче, ти ме подлуди.
С красота ме бе пленила, душата ми свила,
но не можех да те накарам да ме обичаш насила.
Всичко свърши вече, изпуснах своя шанс,
Дали въобще си струва или не и аз незнам,
отново ще съм сам.
Нищо вече не мога да направя,
грешките си немога да поправя.
Ти си там, а аз съм тук,
аз съм сам, а ти си с друг!
Само миг отнема в някого да се влюбиш,
а после цял живот не стига да го забравиш.
Не можеш да разбереш какво става със тебе,
как едно чувство може така да те обсеби.
Искам името ти отново да произнасям,
тази самота не мога повече да понасям.
Сладникави думи, но това е което мисля,
чувството към тебе живота ми усмисля.
Само за тебе аз копнея,за тебе се смея,
заради теб живота има смисъл, за тебе живея.
Господи, какво не бих направил за нея,
в моето съзнание тя е една приказна фея.
Нещо красиво и истинско исках да възпея,
но каво става с мен, момиче, ще полудея.
Не смея да лъжа, аз не мога да пея,
но сърцето си за тебе исках да излея.
Няма съмнение това е мое решение,
да направя по този начин любовното си обяснение,
за красивото чувство изказвам своето мнение,
а ти момиче, ти си мойто вдъхновение.
За мен има значение пред теб да бъда честен,
Избора да напиша това никак не беше лесен,
Има някои неща, за които просто не стигат думите.
Това, което изпитвах към нея беше едно от тях.
Да, едно от тях
Страхотни са ... аз пиша любовни стихотворения...ето едно мое -
Тръгваш си,нали?
Не,не казвай нито дума,
просто замълчи.
Вече нищо няма смисъл-
даже нашите мечти.
Не,не ме моли,не искам.
Няма да боли.
И сърцето ти наивно
във забрава ше гори.
Не,не ме търси,разбра ли!
Тръгваш си,нали?
Даже и дъждът пороен
вън безспирно да вали.
Не,не ме обичай,
няма да те искам пак.
Нека всичко си остане
Както беше си – във мрак.
Emi kotenceto puk da ti kaja ti ne pishesh lubovni stihove, a pishesh lubovni bozi, sqkash 4eta teksta na porednata 4alga pomiq, za da pishesh lubovni stihove i vaobshte stihove trqa da umeesh da si slujish s dumite kakto trqbva.
Tfa 4e ima rima ne zna4i 4e stava za neshto, to i mnogo pesni ima rima ama tfa ne gi prai stoinostni.
Stani pop folk pevica she preuspeesh, pone za tfa stavash.
е в момента не се сещам за някакво стихотворение,но тая песен на Васил Найденов според мене има много стойностен текст,не знам кой го е писал...
Телефонна любов
Ти,ти,ти..моя любов
Ти,ти,ти...вечна любов
телефон все ни свързва,телефон ни дели
малко тъжна е тази наша обич,нали?
Ако аз заговоря,ти отсреща мълчиш
и не мога да видя,най-добрите очи.
Ако ти заговориш,аз не мога така
с мойте длани да стопля твойта малка ръка.
Как изгрява не виждам на устните на смях
и не мога да стигна с мойте устни до тях.
Ти ще дойдеш тук аз зная
нещо в мене днес боли.
Най-далечно разстояние е
туй,което ни дели.
Аз не искам такава телефонна любов
Аз те искам до мене като тих благослов
Аз те искам до мене всеки ден,всеки час,
да си само с мене всеки миг,всеки миг...
Ima dosta stihotvoreniq na Damqn Damqnov za tova 6te napi6i lubimoto mi negovo stihotvorenie. Kakto 6te zabelejite ne e to4no lubovno no se pak adski mn mi haresva :
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
vesinka91
06-24-2008, 05:28
Takava tema ve4e ima
Аз ще добава и аз...
Две сърца в лед облечени
Две сърца на две разсечени…
Обичаха се страстно
Жалко че вече и на двамата им стана ясно
Че няма да са заедно отново
Ах това пусто слово….
Казахме си обидни думи
Не могат да се върнат с никакви суми…
Няма думи с които да опиша как страда човек
От любовната раздяла,която го прави мек
Искам да получа последен шанс
Любовта ми към теб е в аванс…
Може би няма да те разчувства
Но това е моя начин да изразя своите чувства
Те връхлетяха ме щом видях твоето лице
Това бе денят в който чувство странно ме обзе
Извинявай за всички мои необясними действия
Как искам да ми окажеш съдействие
Дай ми просто знак
Искам да съм с тебе пак
Думичката е „обичам те”
Седя и размишлявам,
чудя се дали няма да съжелявам.
че дадох сърцето си на теб,
искам да съм само с теб.
Обичам те няма съмнение,
да се откажа от теб нямам намерение.
Бебчо ти за мен си всичко на света,
искам да те гушна на мига.
Бих направил всичко за човека който обичам,
на теб влюбов за винаги се вричам....
Когато ти не си до мен,
аз съм някак изстощен.
Безразлично ми е всичко от света,
щом видях те,почувствах любовта...
Нима възможно е това,
или просто е шега...
Тръпка , желание и красиви чувства,
връхлетяха ме от нашата целувка...
Ти за мен си точното момиче,
ти си по-прекрасна от кокиче...
ДАрявам ти сърцето си на теб,
ти стопи обвивката от лед.
Не мислех ,че е възможно това ,
да хлътна в момиче ей така...
Ти си красива умна и забавна,
с една дума ти нямаш равна...
Искам да те чувствам всеки миг,
в съзнанието ми е само твоя лик.
Нямам представа какво става с мен,
аз съм на смърт осъден да съм в твоя плен...
Не искам всичко да се изпари,
повярвай ,мен ще ме боли.
Ти си най-голямото богатсво на света,
това не мога и не искам да го отрека...
!!!!! ОБИЧАМ ТЕ !!!!!
ииии едно друго....
Това беше псоветено за бившата....песен,ама не я напрайх щото ме разиграваше и ми писна....
1. С палав поглед започна всичко между нас
доколкото си спомням беше доста късен час.
В началото бе палава игра,
с течение на времето превърна се в любовната искра.
Влюбих се ужасно,мое котенце прекрасно,
чувство странно ме обзе
дали моето момиче ще ме разбере
че обичам я от все сърце
и искам да е щастливо винаги нейното лице...
моля те върни ми отново онези красиви дни
в които царуваше само ти.
2. Любовта ми към теб никога не ще да спре
пък да става каквото ще
ти за мен си всичко на света,
ти си моята мечта
Мило ти за мен си въздух и вода
Ти си неземна красота
искам пак да съм до теб,
искам ти да си отново моя лек.
Обичам те са двете златни думи
обичам те прости ми..
Ще се изправя сам срещу света,
защото това е моята съдба.
Ако трябва ще направя невъзможното дори
за бъдем заедно отново аз и ти
3. Надявах се ден след ден
че ще се върнеш ти при мен
Ти остави ми красиви дни,
но явно са били лъжи...
искам те,искам само теб
ти си само моя лек
любовта свързвам с твойто име
любовта за мен си Миме
Никога не ще забравя онзи ден
щом си тръгна ти от мен.
Не вярвах че това е нашата раздяла
не вярвах че това е края.
М- мило мое ти си всичко за мен
И-искам да знаеш че без теб самотен е този ден
Л-любовта в сърцето ми остава до край
О-обичам те -това е истината знай
С-самотен продължавам да търся теб
Л-любовта ми захвърли ти
А не разбра какво значеха за мен твоите думи
В-винаги съм те обичал мило мое
а-ангелче подари ми сърцето твое
Припев:
Една любов една раздяла едно чувство
Едно момче обича повече от всичко на света едно момиче
И това е така
Mила не бягай от любовта
Не подлагай едно момче на самота
не карай да страда неговата душа...
Това го написах аз...е естествено една фр ми помогна ъничко ....
мерси Алекс ;)
Всичко това е лично творчество.....надявам се да ви харесат ;)
krem4et0
06-24-2008, 16:57
Темата е стара, а и има такава важна!