PocuTo`SaD
01-18-2006, 13:11
Не знам,защо даже пускам тази тема ама имам нужда от съвет.Не издържам вече!Едва ли някой ще я прочете цялата,щот е доста дългичка.Много почнах да се оплаквам в тоя форум:(ама никой не знае как се чуствам и всички приятелки мислят,че съм го преживяла мн одавна,а всъщност от вътре изгарям:(Нали знаете има нужда да споделя.Затварям се в себе си,в даскало съм с всички на "здравей и чао",мн трудно да ме заговоиш,станала сам една неадекватна,мълчалива,отве яна...тва не е присащо за мен,и почвам да се тревожа за себе си какво ли става с мен.По принцип мн говоря,винаги сам засмяна,участвам активно във всички разговори на класа си.Но ся тая любов ще ме погуби и вече ме срива бавно и бавно.Мислех,че съм го преживяла,че съм го изтрила напълно от живота си и съм се влюбила в друг ама жестоко съм се лъгала.От вече 3 седмици всичко се повтаря...слабея,не ям,никъв апетит,никакво желание за живота,за излизане с приятелки,за ходене по дискотеки и за сваляне на някое момче.Успеха ми спадна,по принцип съм пълна отличничка и с лекота уча ама ся не мога да вляза в крачка с англиският.Болката е мн силна.Тая нощ не знам ко ми стана...спах 1-2 часа след два се събудих в полунощ,стрестана от поредният кошмар,в който виждах бившият с друга.Облякох се излязох наван,далеч от нас,свикнала съм когато имам проблеми да гледам луната.Питах се какво правя,на каде съм се запитила като не мога да се хвана за ръце и да науча темите за кандидатстване,не мога да се отдам на англиският напълно,целите учебници са в сълзи,изплакани по бившият ми,и сигорно ся той е с друга в леглото.Постоянно ми е в главата макар,че опитвам с всички сили да го забравя и намразя ама не става.Не мога да забраня на сърцето си да бъде с друг,опитах мн пъти ама ефекта винаги е един и същ-наранявам поредното момче до мен:(Какво ли не опитах,но сърцето ми иска да е с него,иска да опитам да го върна...може да се каже,че всичко опитах да го накарам да се върне при мен без едно нещо...Не съм вижадала бившият си от 5 месеца вече,не съм чувала гласа му...само в чата от време на време,подчти всеки ден си чатим.Винаги като започна темата за нас,той или излиза веднага,или сменя темата,или просто спира да ми отговаря и само ми казва,че всичко е минало и вече не изпитва това към мен,което изпитваше преди полувин година.Единственото нещо,което не съм опитала е да се срещна с него и да си поговорим в очите за нас,но вече е твърде късно.Страх ме е,защото знам какъв ще е отговора...ама нещо ме кара,някакво чуство,което никога не ме е подвеждало да опитам.Една част от мен ми казва да не правя глупости и да му бия игнора в чата и да го забравя напълно,друга част от мен ми казва,че нищо няма да загубя ако се видя с него на кафе просто,знам че все още мн ме желае и лесно ще го съблазня,както всяко момче късите полички са му голяма слабос.Но винаги гледам отрицателно на нещата и съм мн сигорна и да излезем и ще ми каже "Роси мн време мина",сякаш чувам гласа му как ще ми каже тези думи и никога няма да съм с него.Но знам колко мн ме обичаше преди време,и дори ся всичко да е изчезнало както той ми каза "3 месеца стоях далеч от теб и с мн мъка те забравих,огъня огасна като не се подържа",но има някаква малка вероятност ако се видим на живо да всичко да пламене отново,ама тва е невъзможно.Не знам дали да опитам,страх ме е като 101% знам отговора,но се пак нещо ме кара да опитвам,и че няма ко да губя,но има какво да печеля.Не съм ви казвала,че аз май бях идиотката,която развали връзката ни...мн съм ревнива и най-добрите му приятели ми говориха глупости,че вечерите и нощите е с друга,наще не ме пускаха вечер с него,и мен ме беше страх да рискувам и се виждахме в седмицата по 1-2 пъти най-мн,доста пъти се раделяхме,защото и той мн ме ревнуваше и му говориха глупости,че изневерявам много,но като се съберяхме се обичахме по-силно...докато един смс(мисля,че заради него той загуби довере в мен)получих го като бях с него,правехме 4 месеца и аз тъкмо се връщах от лагер и не бяхме се виждали от 2 седмицои и мн се липсвахме.Така и не разбрах от кой е този смс и се съмнявам,че от най-добрият му приятел.Беше пратен от интернет и пишеше"От {P} - Айде прибра ли се,чакам те у нас да го направим".Като прочети смса полудя,отдръпна се от мен и очите му се насълзиха.Не знам дали от страх,от яд че не ми вярваше,че не знам от кой е.Казах му,че може да е от приятеля му ама той ме погледна и ми се скара "Не обвинявай приятелите ми!"Бях си дръпнала ръката като видях смса и той мислеше,че знам от кой е.Че си имам друг и му изневерявам.Аз не издържах,разплаках се,той се обърна и си тръгна и той разплакан.Уж се оправихме,видяхме се още 2 пъти за 2 седмици,и след тва още две жестоки караници.Едната беше,че се беше натъкнал на моя мн добра приятелка и я беше излагал,че няма гадже ама и каза,че се басика.НО аз от басик не разбирам и побеснях,отдръпнах се от него.И последната караница,той е хакер и бях се ядосала,че с е абви и че не ми отг в чата,а той ми копна някакви неща и ми каза,че е мн зает и аз като попитах какво ми е копирал.И той хакерски неща на най-добрите си приятели не съм казал пак камо ли на теб.Аз се ядосах,станах и се махнах от чата.И когато му се извиних,за тва,че съм го накарала да ми го каже той ми каза,че не сме един за друг,че мн е зает и че няма как да ми обърне достачно внимание и само се караме за глупости.И тва беше и вече 5 месеца не съм го виждала.Смсите и в чата нещата дето му говорих не бяха достачно.А и той мн се ядосваше като му се карах,че пие и пиши мн:(Искам да съм снего баси...Моля ви кажете дали да опитам да се видим.Страшно мн ме обичаше,но се пак сме от различни градове и няма как да се засечем.Давам живота си да бъда само за час пак в прегръдките му.Не мога без него.Но страхме е да опитам.Мн искам да му кажя,е съм се променила и никага няма да допусна същите грешки,че страшно мн го обичам и че е единствен за мен.Никога не съм му изневерявала.СИгорна съм,че никога няма да сме пак заедно,че е невъзможно пак да се влюби в мен.Но нали нзаете никога не казвай никога и няма невъзможни неща.Да опитам ли според вас да изляза на кафе с него?!