той е завършва, а аз съм в лоши отношения с него

[гостенката]

Ами на мен проблема ми е следния. Имах един приятел, просто приятел, на който споделях всичко. Запознахме се в началото на годината и от тогава сме неразделни. Много ми беше скъп като човек, въпреки че мисля, че той има чувства към мен...за което се чувствам още по-виновна.
Всичко вървеше добре..докато един ден той не запозна да ме обижда и да ми казва, че съм нищо и че имам още много хляб да ям в точи живот. А той е на 18..аз съм на 17. Преживяла съм много неща, и той ги знае..но някак изведнъж отношението му към мен се промени тотално. След пореден такъв супер неприятен разговор, аз му се обидих окончателно и му казах, че никакво внимание няма да му обръщам докато не се промени и не се осъзнае малко какво говори и какъв смисълът на всичко това. Той нищо не каза...
От тогава аз даже не го поглеждам, а той учеше в моето училище...но чувствам, че каквото и да прави, с когото и да е той все гледа към мен с един тъжен поглед и знам, че се разкайва..но нищо повече не прави.
Омръзна ми само да правя компромиси...да се правя, че нищо не е станало. А на него все едно не му пука...
След днешния бал...той заминава за Боровец...от там за морето с класа си..а от там...септември месец за Мадрид. Там ще учи. И повече сигурно няма да го видя, ако продължава всичко това. Но искам той да се усети какво прави и какво ми причинява...затова не пердприемам първата крачка... Днес ще ги изпращаме..
Какво да правя??? Да отида ли и да му пожелая хубав живот и окончателно "Сбогом", да си стоя безчувствена и непукистка, или да му се извиня, че съм го оставила така...
Незнам..просто ми е трудно. Боли ме, че се отнасяше така с мен. И с последната троха достойнство...какво да направя?? как да я използвам..

[ycMuBkaTa]

Позната история...случи ми се абсолютно същото...
Ами аз на изпращането отидох, подарих му една роза много красива. Казах му, че ми е скъп и никога няма да го забравя и го прегърнах и целунах и така...В смисъл бяхме страхотни приятели, но не мисля, че има за какво да му се извинявам...Просто живота ни събра и раздели.
Бих те посъветвала да му се извиниш, да поговориш с него и да му пожелаеш лек живот...Иначе може би цял живот ще съжаляваш, че си оставила недоизречени неща между вас.

[ElinoR]

Я вдигни високо глава :wink:
При мен се случи нещо подобно,но момчето не е последна година.Просто позната история,само дето ми се извиниха :)
Ам...аз мисля,че НЯМА ЗА КАКВО ДА МУ СЕ ИЗВИНЯВАШ точно ти.Той е този който те е отблъснал,той трябва да ти се извини.Според мен просто не е искал да сте приятели вече,щом като до сега не е направил нищо-един поглед,сама разбираш не е решение(какъвто и да е той тъжен,весел и т.н.)
А на теб нищо не ти пречи да отидеш,да му стиснеш ръка и да му пожелаеш късмет,успех и всичко най-хубаво.
Това е...

[blqqh]

Ами ако и той така се чуди дали да ти се извини или не..може би никой няма да се реши..докато после и двамата не съжалявате!Какво от това,всеки прави грешки..най-добре отиди при него и му пожелай всичко най-хубаво,защото после доста време няма да се виждате.Но ако не го направиш,ще съжаляваш може бии..ще си кажеш"На каква се правих,та успях да позволя така да замине без една думичка поне-Умната!"