MartiSSima
08-12-2006, 23:26
Стоя на терасата сама и пуша цигара след цигара.Вятъра студен подухва и с ледените си ръце обръща тялото ми.Издишам пушека от цигарата и като в мъгла изкача образа ти мил.Поглеждам към пейката на двора и виждам две лица.Моето и твоето.Така щастливи, така влюбени, така мили вплели ръка в ръка, седим и се смеем и се радваме на любовта.
Поглеждам моето лице - каква безумна радост, какво щастие блика от моето сърце.Протягам ръката си, плъзвам я по лицето ти, докосвам устните ти и с едно движение сливам моите с твоите устни.Колко е сладко!?Колко в красиво!!!
Поглеждам отново, но на пейката няма никой.Сълза се отронва и си спомням за тоя така прекрасен миг.Дръпвам с въздишка от цигарата и издишвам пушека.Поглеждам пак на пред, а там от мъглата искача пак твоя образ.Легнал на шезлонга до мен,хванал в ръка своя телефон, правиш мои снимки.Ставаш и ме хващаш за ръка, сядам до теб на шезлонга и продължаваме с фотосесията.Прегръдка,целу вка...колко сме щастливи!
Мигвам,поглеждам, о пак ли?Пак ли само мираж, пак ли е било спомен.Защо?!
Дръпвам отново от цигарата.Отново мъгла и ето пак Божествения ти образ е пред мен.Седнал на дивана протегнал своята ръка към мен, целуваш нежно устните ми зажаднели за една сладичка целувка.Поглеждам пак.Отдъвам се от теб, и една щастлива усмивка се показва на лицето ми.Не издържам.Целувам те, и пак те целувам и пак и пак и пак...аххх какъв невероятен грях...
Мигвам отново, и всичко изчезва.Защо подяволите?Защо това което видях не е се случи пак?Защо?!
Поглеждам цигарата,вече изгоря.Нима с нейното изгасване, изгасна и нашата любов?!Не, не мога да повярвам.Това е само напомняне, че ако не пазим любовта си, тя ще си отиде така както моята цигара.
Хвърлям цигарата, поглеждам пак и вятъра студен тихичко напява, бори се за любовта си!Бори се!
Поглеждам моето лице - каква безумна радост, какво щастие блика от моето сърце.Протягам ръката си, плъзвам я по лицето ти, докосвам устните ти и с едно движение сливам моите с твоите устни.Колко е сладко!?Колко в красиво!!!
Поглеждам отново, но на пейката няма никой.Сълза се отронва и си спомням за тоя така прекрасен миг.Дръпвам с въздишка от цигарата и издишвам пушека.Поглеждам пак на пред, а там от мъглата искача пак твоя образ.Легнал на шезлонга до мен,хванал в ръка своя телефон, правиш мои снимки.Ставаш и ме хващаш за ръка, сядам до теб на шезлонга и продължаваме с фотосесията.Прегръдка,целу вка...колко сме щастливи!
Мигвам,поглеждам, о пак ли?Пак ли само мираж, пак ли е било спомен.Защо?!
Дръпвам отново от цигарата.Отново мъгла и ето пак Божествения ти образ е пред мен.Седнал на дивана протегнал своята ръка към мен, целуваш нежно устните ми зажаднели за една сладичка целувка.Поглеждам пак.Отдъвам се от теб, и една щастлива усмивка се показва на лицето ми.Не издържам.Целувам те, и пак те целувам и пак и пак и пак...аххх какъв невероятен грях...
Мигвам отново, и всичко изчезва.Защо подяволите?Защо това което видях не е се случи пак?Защо?!
Поглеждам цигарата,вече изгоря.Нима с нейното изгасване, изгасна и нашата любов?!Не, не мога да повярвам.Това е само напомняне, че ако не пазим любовта си, тя ще си отиде така както моята цигара.
Хвърлям цигарата, поглеждам пак и вятъра студен тихичко напява, бори се за любовта си!Бори се!