аз..
10-06-2006, 17:58
Сега те няма, но имам нужда да си кажа това, което изпитвам. Дори и само да го напиша...дори и ти никога да не го видиш.
Боли ме. Разкъсвам се отвътре по най-жестокия начин. И ме е страх.
Страхувам се за себе си, за теб, за нас...страхувам се от това, което предстои, особено, ако ти не бъдеш до мен. И точно така ще стане, няма да те имам отново, такъв, какъвто беше. И за пореден път ще загубя любимото си същество, без което не мога. Буквално не мога. Не мислих, че ще се чувствам така, унизена, предадена, тотално разочарована.. Защото сега си спомних, колко пъти ти ми беше обещавал, че ще дадеш всичко от себе си, за да не ме предаваш, защото ме обичаш толкова много, че това не може да се случи. И аз ти бях отговорила, че един ден ще ти го напомня. И ти го напомням... за да се почувстваш поне мъничко толкова ужасно, колкото и аз...да почувстваш, че си наранил и изоставил един човек, за когото беше всичко. Който те ценеше толкова много и ти имаше огромно доверие. И който би направил всичко за теб.
да, искам да се чувстваш зле. Искам да ти стане съвестно за всичко, което направи или не направи, дори и без да се осъзнаваш. Въпреки че винаги съм твърдяла, че не го заслужаваш и че ти си толкова добър човек, че никога не би свършил нещо, за което после да съжаляваш.
Може би това е едно от тези неща... за теб. Може би, това, че ме излъга, изобщо не го включваш при списъка с грешките си. Но аз ще се постарая да го сложа там, дори и да не е така.
Не исках да те губя, мислих си, че след като заминеш, ще се върнеш, и всичко ще си бъде същото, каквото беше преди. Дори по-хубаво. Но нещо те задържа там...незнам какво, иска ми се да го науча, само за да знам, какво може да ме измести. Ти казваше, че съм най-важното за теб, писал ми беше, че най-лошия ти кошмар е страхът да не останеш сам. Да, ти не си сам, при теб има друга, която сигурно те утешава, така, както аз никога не успях, Заема мястото ми по най-достойния начин. Дано е така. Въпреки всичко искам да си щастлив с нея. Искам да ти даде това, което аз не можех, но исках. И дано не те разочарова по начина, по който ти мен. Искам да ти е хубаво, да се наслаждаваш на всеки миг...да не я караш да страда, както и тя теб. Въпреки всичко го заслужаваш.
Съжалявам, че това не бях аз. Обичах те и продължавам да го правя. Но явно не беше достатъчно за теб. Сигурно си искал някое момиче да те прегърне или ти да прегърнеш. Да я целунеш и всичко да бъде наред. Не бях при теб, но изгарях от желание да ти дам това, което ти липсва. И аз го исках, но за разлика от теб, ти останах вярна. Защото само ти ми беше в мислите и никой друг не можех да поставя на твое място.
Ще ти кажа само, че ако в някой труден момент, няма на кой да се облегнеш, няма да има кой да ти помогне, и ти трябва някой, който истински те обича, не се предавай. Защото този човек го има. И аз ще съм си тук за теб, и ще те обичам винаги, независимо по какъв начин. Просто исках да го знаеш. И да се чувстваш сигурен, така, както аз няма да се почувствам. Защото сега, човекът от когото най-много очаквах да ме подкрепя изведнъж изчезна и не мога да го намеря. Иска ми се да се върне някой ден, но дали ще го приема така, както беше преди...просто може би ще бъде късно.
последното, което ще ти кажа е, че сега си само ти, от който имам нужда. Никой друг не ми трябва. Но ще се науча да не обръщам внимание на желанието да чуя гласа ти отново, да ми кажеш толкова искрено "обичам те", както само ти можеш. И да ме успокоиш. Да ме накараш да с усмихна. Ах, колко искам отново това време. Защото сега като си мисля за теб единствено предизвикваш сълзи.
Не е вярно това, че не ми пука за теб. Ти си единствения, за който може да ме е грижа толкова много. Просто спря да ми пука, че не ми се обаждаш, че постоянно нещо казваш и не го изпълняваш. Свикнах. Да.. сега се сетих, когато постоянно ми казваше, аз по-късно ще ти се обадя или ще ти пиша, или ще ти презвъня. Тогава как седях над телефона и само чаках, чаках, чаках... И нямаше нищо. Или когато изведнъж изчезваше някъде......и заради толкова още неща съм се измъчвала. Но мислих, че заслужаваш всяка сълза, всяка усмивка, всичко! Но не...явно съм се самозалъгвала както винаги. Вярвала съм в несъществуващи неща. Нищо... не съжалявам за никой лош или хубав момент, който си ми дал. Беше ми добре и бях щастлива. За което ти благодаря!
Това е, което исках да ти кажа. Има сигурно и други неща които си пазя някъде съвсем надълбоко, но в момента просто не ми идва да ги напиша. МОже би някой друг път.
Още веднъж казвам, ако имаш нужда от нещо. Ще съм тук.
Обичам те.
До нови срещи, слънчице!
Боли ме. Разкъсвам се отвътре по най-жестокия начин. И ме е страх.
Страхувам се за себе си, за теб, за нас...страхувам се от това, което предстои, особено, ако ти не бъдеш до мен. И точно така ще стане, няма да те имам отново, такъв, какъвто беше. И за пореден път ще загубя любимото си същество, без което не мога. Буквално не мога. Не мислих, че ще се чувствам така, унизена, предадена, тотално разочарована.. Защото сега си спомних, колко пъти ти ми беше обещавал, че ще дадеш всичко от себе си, за да не ме предаваш, защото ме обичаш толкова много, че това не може да се случи. И аз ти бях отговорила, че един ден ще ти го напомня. И ти го напомням... за да се почувстваш поне мъничко толкова ужасно, колкото и аз...да почувстваш, че си наранил и изоставил един човек, за когото беше всичко. Който те ценеше толкова много и ти имаше огромно доверие. И който би направил всичко за теб.
да, искам да се чувстваш зле. Искам да ти стане съвестно за всичко, което направи или не направи, дори и без да се осъзнаваш. Въпреки че винаги съм твърдяла, че не го заслужаваш и че ти си толкова добър човек, че никога не би свършил нещо, за което после да съжаляваш.
Може би това е едно от тези неща... за теб. Може би, това, че ме излъга, изобщо не го включваш при списъка с грешките си. Но аз ще се постарая да го сложа там, дори и да не е така.
Не исках да те губя, мислих си, че след като заминеш, ще се върнеш, и всичко ще си бъде същото, каквото беше преди. Дори по-хубаво. Но нещо те задържа там...незнам какво, иска ми се да го науча, само за да знам, какво може да ме измести. Ти казваше, че съм най-важното за теб, писал ми беше, че най-лошия ти кошмар е страхът да не останеш сам. Да, ти не си сам, при теб има друга, която сигурно те утешава, така, както аз никога не успях, Заема мястото ми по най-достойния начин. Дано е така. Въпреки всичко искам да си щастлив с нея. Искам да ти даде това, което аз не можех, но исках. И дано не те разочарова по начина, по който ти мен. Искам да ти е хубаво, да се наслаждаваш на всеки миг...да не я караш да страда, както и тя теб. Въпреки всичко го заслужаваш.
Съжалявам, че това не бях аз. Обичах те и продължавам да го правя. Но явно не беше достатъчно за теб. Сигурно си искал някое момиче да те прегърне или ти да прегърнеш. Да я целунеш и всичко да бъде наред. Не бях при теб, но изгарях от желание да ти дам това, което ти липсва. И аз го исках, но за разлика от теб, ти останах вярна. Защото само ти ми беше в мислите и никой друг не можех да поставя на твое място.
Ще ти кажа само, че ако в някой труден момент, няма на кой да се облегнеш, няма да има кой да ти помогне, и ти трябва някой, който истински те обича, не се предавай. Защото този човек го има. И аз ще съм си тук за теб, и ще те обичам винаги, независимо по какъв начин. Просто исках да го знаеш. И да се чувстваш сигурен, така, както аз няма да се почувствам. Защото сега, човекът от когото най-много очаквах да ме подкрепя изведнъж изчезна и не мога да го намеря. Иска ми се да се върне някой ден, но дали ще го приема така, както беше преди...просто може би ще бъде късно.
последното, което ще ти кажа е, че сега си само ти, от който имам нужда. Никой друг не ми трябва. Но ще се науча да не обръщам внимание на желанието да чуя гласа ти отново, да ми кажеш толкова искрено "обичам те", както само ти можеш. И да ме успокоиш. Да ме накараш да с усмихна. Ах, колко искам отново това време. Защото сега като си мисля за теб единствено предизвикваш сълзи.
Не е вярно това, че не ми пука за теб. Ти си единствения, за който може да ме е грижа толкова много. Просто спря да ми пука, че не ми се обаждаш, че постоянно нещо казваш и не го изпълняваш. Свикнах. Да.. сега се сетих, когато постоянно ми казваше, аз по-късно ще ти се обадя или ще ти пиша, или ще ти презвъня. Тогава как седях над телефона и само чаках, чаках, чаках... И нямаше нищо. Или когато изведнъж изчезваше някъде......и заради толкова още неща съм се измъчвала. Но мислих, че заслужаваш всяка сълза, всяка усмивка, всичко! Но не...явно съм се самозалъгвала както винаги. Вярвала съм в несъществуващи неща. Нищо... не съжалявам за никой лош или хубав момент, който си ми дал. Беше ми добре и бях щастлива. За което ти благодаря!
Това е, което исках да ти кажа. Има сигурно и други неща които си пазя някъде съвсем надълбоко, но в момента просто не ми идва да ги напиша. МОже би някой друг път.
Още веднъж казвам, ако имаш нужда от нещо. Ще съм тук.
Обичам те.
До нови срещи, слънчице!