елфчето
10-29-2006, 11:24
Беше дъждовен ноемврийски ден.Един от тези мрачни дни,които подтискат настроението,карат те да се чувтсваш тъжен.Един от тези дни,в който предпочиташ да останеш в къщи.Дъждът валеше като из ведро.Небето беше мрачно и навъсено.В близкия парк дърветата бяха голи,а падналите наоколо листа изглеждаха като красив шарен килим.Студен вятър пронизваше всичко...На мокрите пейки нямаше никой,паркът беше пуст.Само от време на време забързани минувачи,скрили се под чадърите си преминаваха и се скриваха в далечината...
Само едно момиче,стоеше под дъжда.Вперило поглед в далечината,пъхнало премръзналите си ръце в джобовете на якето си.Тя чакаше него.Чакаше го на тяхното място,там където всеки път се срещаха.Където винаги е била щастлива,благодарение на него.Защото той я дари с толкова любов и нежност,
подари й най-красивите мигове в живота й...Но щастието преминава неусетно,красивите и хубави неща приключват бързо,често всичко се оказва една измама.Щастливите мигове са заменени от болка и нещастие.Сега тя не беше щастлива,за първи път от толкова много време...Беше видяла нещо,което така я нарани.Видя го да целува друга,да я топли в прегръдките си.Той й беше изневерил.Беше предпочел ласките на друга.Все едно тя не го даряваше с любовта си.Та тя му се бе отдала тялом и духом,а той се подигра с нея.Нима всичко,в което е вярвала-любовта,думите и всичко останало е било лъжа?Тя все още не можеше да го повярва?Не можеше да повярва,че това наистина се е случило,че я е предал така.Сърцето й изгаряше от болка,душата й се разкъсваше,от очите й напираха сълзи.Всеки момент той щеше да дойде.Дори и не подозираше,че тя знае всичко.А тя вече бе взела своето решение,най-добре всичко да приключи до тук.Трябваше да го направи,въпреки,че все още го обичаше,дори по-силно.Но не можеше да предаде достойнството си,не
можеше да търпи той да я лъже в очите,да твърди,че я обича,а да търси любов при друга...
Ето го.Идва.Бързаше с усмивка на лицето към нея.Приближи се и понечи да я целуне,както обикновено.Но този път тя хладно сложи ръка пред устните му и обърна глава настрани.Усмивката се скри от лицето му.Учуден той я погледна с въпросителен поглед:
-Какво има?Нещо не е наред ли?
Тя го погледна и каза:
-Дълго мислих.
Замълча за минутка и несигурно добави:
-Най-добре да спрем до тук.
Вече не го гледаше в очите,нямаше сили,едва сдържаше сълзите си.Гледаше унило надолу.Вятърът си играеше с косите й.Дъждът не спираше да вали.
-Но защо?
Тя го погледна за миг и отново сведе поглед към земята:
-Така е най-добре и за двама ни.
Той стоеше и я гледаше.Беше толкова объркан от думите й.
-Моля те,обясни ми...Нищо не разбирам...
Тя не вдигаше поглед от земята:
-Знам всичко.Видях те с нея.
-Не,не е това,което си мислиш...
Тя го прекъсна,очите й се напълниха със сълзи,които замъглиха погледа й:
-Не е нужно да ми обясняваш нищо.Няма смисъл.
Сърцето й се късаше,душата агонизираше.
-Вече си свободен.Дано бъдеш щастлив с нея.-каза тя и понечи да си тръгне.
Той я хвана за ръката.
-Нека да ти обясня.Изслушай ме.Сгреших...Моля те,прости ми.Бях с нея една вечер.Дори и не я познавах.Бях пиян.Дай ми втори шанс.
Колко я болеше от тези думи.Не искаше всичко да свършва така.Обичаше го и не искаше да се разделя с него.Но трябваше..Нямаше сили да прости изневярата...
Със сподавен от сълзи глас тя успя само да каже:
-Трябва да тръгвам...
Тя побърза да си тръгне.Капките дъжд мокреха тялото й и се сливаха със сълзите й.Не се обръщаше,защото знаеше,че ако се обърне ще бъде безсилна и ще се върне при него...А не трябва...
Колко много й се искаше да му прости.Искаше жадно да го целуне,отново да усети топлите му обятия и нежните му милувки.Но не,тя има достойнство...Не бива...Не трябва да се унижава заради него...
В този момент някой я дръпна за ръката.Тя се обърна и видя НЕГО.Той я притисна до себе си.
-Обичам те!-прошепна й
Впи жадните си устни в нейните.Вплете ръцете си с нейните.Тя нямаше сили да се отдръпне.Не искаше да го отблъсне.Той погледна в красивите й зелени очи,помилва нежно лицето й,прокара пръсти през мокрите й коси.
-Не мога да живея без теб!Няма да ти позволя да си отидеш.
Тя гледаше в черните му очи.Погали с пръст устните му.Вече му беше простила всичко.Изневярата,цялата мъка,всичката болка.Как можеше да си помисли,че може без него?Как би живяла без любовта му?
Любовта прощава всички грешки...
Само едно момиче,стоеше под дъжда.Вперило поглед в далечината,пъхнало премръзналите си ръце в джобовете на якето си.Тя чакаше него.Чакаше го на тяхното място,там където всеки път се срещаха.Където винаги е била щастлива,благодарение на него.Защото той я дари с толкова любов и нежност,
подари й най-красивите мигове в живота й...Но щастието преминава неусетно,красивите и хубави неща приключват бързо,често всичко се оказва една измама.Щастливите мигове са заменени от болка и нещастие.Сега тя не беше щастлива,за първи път от толкова много време...Беше видяла нещо,което така я нарани.Видя го да целува друга,да я топли в прегръдките си.Той й беше изневерил.Беше предпочел ласките на друга.Все едно тя не го даряваше с любовта си.Та тя му се бе отдала тялом и духом,а той се подигра с нея.Нима всичко,в което е вярвала-любовта,думите и всичко останало е било лъжа?Тя все още не можеше да го повярва?Не можеше да повярва,че това наистина се е случило,че я е предал така.Сърцето й изгаряше от болка,душата й се разкъсваше,от очите й напираха сълзи.Всеки момент той щеше да дойде.Дори и не подозираше,че тя знае всичко.А тя вече бе взела своето решение,най-добре всичко да приключи до тук.Трябваше да го направи,въпреки,че все още го обичаше,дори по-силно.Но не можеше да предаде достойнството си,не
можеше да търпи той да я лъже в очите,да твърди,че я обича,а да търси любов при друга...
Ето го.Идва.Бързаше с усмивка на лицето към нея.Приближи се и понечи да я целуне,както обикновено.Но този път тя хладно сложи ръка пред устните му и обърна глава настрани.Усмивката се скри от лицето му.Учуден той я погледна с въпросителен поглед:
-Какво има?Нещо не е наред ли?
Тя го погледна и каза:
-Дълго мислих.
Замълча за минутка и несигурно добави:
-Най-добре да спрем до тук.
Вече не го гледаше в очите,нямаше сили,едва сдържаше сълзите си.Гледаше унило надолу.Вятърът си играеше с косите й.Дъждът не спираше да вали.
-Но защо?
Тя го погледна за миг и отново сведе поглед към земята:
-Така е най-добре и за двама ни.
Той стоеше и я гледаше.Беше толкова объркан от думите й.
-Моля те,обясни ми...Нищо не разбирам...
Тя не вдигаше поглед от земята:
-Знам всичко.Видях те с нея.
-Не,не е това,което си мислиш...
Тя го прекъсна,очите й се напълниха със сълзи,които замъглиха погледа й:
-Не е нужно да ми обясняваш нищо.Няма смисъл.
Сърцето й се късаше,душата агонизираше.
-Вече си свободен.Дано бъдеш щастлив с нея.-каза тя и понечи да си тръгне.
Той я хвана за ръката.
-Нека да ти обясня.Изслушай ме.Сгреших...Моля те,прости ми.Бях с нея една вечер.Дори и не я познавах.Бях пиян.Дай ми втори шанс.
Колко я болеше от тези думи.Не искаше всичко да свършва така.Обичаше го и не искаше да се разделя с него.Но трябваше..Нямаше сили да прости изневярата...
Със сподавен от сълзи глас тя успя само да каже:
-Трябва да тръгвам...
Тя побърза да си тръгне.Капките дъжд мокреха тялото й и се сливаха със сълзите й.Не се обръщаше,защото знаеше,че ако се обърне ще бъде безсилна и ще се върне при него...А не трябва...
Колко много й се искаше да му прости.Искаше жадно да го целуне,отново да усети топлите му обятия и нежните му милувки.Но не,тя има достойнство...Не бива...Не трябва да се унижава заради него...
В този момент някой я дръпна за ръката.Тя се обърна и видя НЕГО.Той я притисна до себе си.
-Обичам те!-прошепна й
Впи жадните си устни в нейните.Вплете ръцете си с нейните.Тя нямаше сили да се отдръпне.Не искаше да го отблъсне.Той погледна в красивите й зелени очи,помилва нежно лицето й,прокара пръсти през мокрите й коси.
-Не мога да живея без теб!Няма да ти позволя да си отидеш.
Тя гледаше в черните му очи.Погали с пръст устните му.Вече му беше простила всичко.Изневярата,цялата мъка,всичката болка.Как можеше да си помисли,че може без него?Как би живяла без любовта му?
Любовта прощава всички грешки...