sweet_poison
10-31-2006, 17:19
Момичета и момчета, като за начало бих искала да ви разкажа своята история...
Преди година едва ли знаех какво е това чуство любов.Бях едно наивно и влюбчиво момиче, но определено не знаех какво е да обичаш някого истински. Но в живота ми се появи един човек....
Тръгнах с едно момче точно преди една година.Той непрекъснато ми се обаждаше, постоянно искаше да сме заедно и от това ми даваше сигурност за това че съм обичана.Чуствах се така сякаш този човек би направил всичко заради мен и това ме караше да се чуствам щастлива..но се появиха проблеми - както във всяка връзка.Той работеше в един магазин и почти винаги когато се виждахме беше изнервен и го изкарваше върху мен .Наричаше ме с обидни думи , държеше се грубо физически и ми се оправдаваше с това че между нас няма секс - затова е толкова неспокоен.Но бях уплашена за да му се отдам , усещах че нещо не е наред.Въпреки всичко бях до него защото не исках да го наранявам , бях свикнала с него и вярвах че той ще се промени....Но той не се променяше и го осъзнах чак когато той ми провали рожден ден, когато ставах на 18.Скъсах с него, но той продължаваше да ме преследва докато не го приех отново.И продължиха сцените на ревността и обидите - бях сгрешила но не бях достатъчно смела за което съжелявам.
Един ден отидох на гости при най-добрата ми приятелка и за 2-и път от 4 години (толкова се познаваме с нея) видях нейния братовчед. Видях един човек , който се държеше изключително мило, уважаваше ме много...но понататък разбрах че това е само едно от многото неща които ми харесаха у него..
Срещнах един различен човек и, без да осъзнавам какво правя , аз почуствах нещо към него .Наистина не го осъзнавах преди , смятах че ще е обидно ако ще мисля за друг докато съм с приятеля ми.Смятах, че приятеля ми не заслужаваше таково отношение и се стараех да не мисля за онова момче.Така или иначе се виждахме много рядко защото тои и учеше и работеше, едвам му стигаше време за сън.Когато през лятото заминах при баща си , моя приятел и "братчеда" станали приятели.
Аз се завърнах и нещата вече ми се струваха ясни - аз не обичах този човек с когото бях , защото не видях в него толкова добрина и нежност .Зарязох го преди две седмици, защото смятам че заслужавам нещо повече .
И по случайност срещнах пак онова момче - братовчеда на моята наи-добра приятелка. Сега разбирам че искам само него, но вече е късно защото заради бившия ми приятел тои никога няма да си признае че ме харесва.Не може да предаде един от своите приятели, който всъщност не е такъв за какъвто се представя....
но аз знам че той има чувства към мен и знам също така че сама съм виновна във всичко защото трябваше да бъда по-смела.
Щастлива съм че имам толкова истински чувства към някой!
Преди година едва ли знаех какво е това чуство любов.Бях едно наивно и влюбчиво момиче, но определено не знаех какво е да обичаш някого истински. Но в живота ми се появи един човек....
Тръгнах с едно момче точно преди една година.Той непрекъснато ми се обаждаше, постоянно искаше да сме заедно и от това ми даваше сигурност за това че съм обичана.Чуствах се така сякаш този човек би направил всичко заради мен и това ме караше да се чуствам щастлива..но се появиха проблеми - както във всяка връзка.Той работеше в един магазин и почти винаги когато се виждахме беше изнервен и го изкарваше върху мен .Наричаше ме с обидни думи , държеше се грубо физически и ми се оправдаваше с това че между нас няма секс - затова е толкова неспокоен.Но бях уплашена за да му се отдам , усещах че нещо не е наред.Въпреки всичко бях до него защото не исках да го наранявам , бях свикнала с него и вярвах че той ще се промени....Но той не се променяше и го осъзнах чак когато той ми провали рожден ден, когато ставах на 18.Скъсах с него, но той продължаваше да ме преследва докато не го приех отново.И продължиха сцените на ревността и обидите - бях сгрешила но не бях достатъчно смела за което съжелявам.
Един ден отидох на гости при най-добрата ми приятелка и за 2-и път от 4 години (толкова се познаваме с нея) видях нейния братовчед. Видях един човек , който се държеше изключително мило, уважаваше ме много...но понататък разбрах че това е само едно от многото неща които ми харесаха у него..
Срещнах един различен човек и, без да осъзнавам какво правя , аз почуствах нещо към него .Наистина не го осъзнавах преди , смятах че ще е обидно ако ще мисля за друг докато съм с приятеля ми.Смятах, че приятеля ми не заслужаваше таково отношение и се стараех да не мисля за онова момче.Така или иначе се виждахме много рядко защото тои и учеше и работеше, едвам му стигаше време за сън.Когато през лятото заминах при баща си , моя приятел и "братчеда" станали приятели.
Аз се завърнах и нещата вече ми се струваха ясни - аз не обичах този човек с когото бях , защото не видях в него толкова добрина и нежност .Зарязох го преди две седмици, защото смятам че заслужавам нещо повече .
И по случайност срещнах пак онова момче - братовчеда на моята наи-добра приятелка. Сега разбирам че искам само него, но вече е късно защото заради бившия ми приятел тои никога няма да си признае че ме харесва.Не може да предаде един от своите приятели, който всъщност не е такъв за какъвто се представя....
но аз знам че той има чувства към мен и знам също така че сама съм виновна във всичко защото трябваше да бъда по-смела.
Щастлива съм че имам толкова истински чувства към някой!