View Full Version : Най-добрата ми приятелка
gaco_bacov
12-03-2006, 19:33
От известно време усещам че започвам да изпитвам нещо повече от приятелво към най-добрата ми приятелка.Бяхме съученици от 8-ми до 12-клас и сме в една компания и сега.Когато искам да споделя нещо с някого го споделям с нея.Изобщо тя е много специален човек за мен.Хем изпитвам увлечение към нея , хем не искам да я загубя ,ако нещо не се получи.Какво бихте ме посъветвали?
Първо не разбрахме от какъв пол си? Това ми прозвуча, като изповед на лезбийка (лошо няма). Кажи все пак да знаем.
gaco_bacov
12-03-2006, 19:53
Мъжки, мой човек :D
Добре тогава.
Има вероятност да я изгубиш, като приятел, да, но пък може и да се получи нещо, което да си заслужава. Всъщност шансът приятелството ви да се изпари е повече от голям. Ти какво искаш да направиш?
gaco_bacov
12-03-2006, 20:03
Работата е , че все още не знам.Понякога търсиш човека навсякъде , а накрая се оказва , че е до теб...
Само не си го помисляй това. Не знам как да ти приложа реална нагласа относно този "човек" , който търсиш цял живот. Такъв няма. Има повече и по-малко подходящи. Дали тя е от първите или вторите остава за теб да разбереш. Общо взето не избързвай с решението си. Ако имаш смелостта, поговори с нея и се опитай да и обясниш какво изпитваш. Колкото и да е странно жените много ги харесват тези сантиментални глупости и на нея няма да и се стори никак странно, че и го споделяш. Тоест това ще бъде нещо, като парашут - ако пропаднеш поне да останеш с едното приятелство. Любовта е сделка без договор.
gaco_bacov
12-03-2006, 20:17
Има една "малка" подробност,която си е направо голяма.Виждаме се на 2-3 седмици веднъж, защото ни делят 200 км:)Иначе се чуваме през няколко дена...много е сложно.
Да, това може да се окаже пречка. Няма ли вероятност да прекарвате повече време заедно?
За да ти разваля вечерта ще ти споделя нещо от личен опит:
В една връзка всеки километър помежду два индивида е като пирон в ковчега. Рано или късно (по-скоро рано) всичко приключва с гръм и трясък.
gaco_bacov
12-03-2006, 20:32
До миналата година бяхме студенти и двамата в София, но аз прекьснах за 1 година и сега съм си в родния град и работя.
Не мога да ти кажа какво е правилното решение - не го знам. Как бих постъпил аз обаче: ще си направя равносметка. Заслужава ли си? Има ли шанс за по-нататъчно развитие? Ще се справя ли? Ще се справи ли тя? Познавам ли я достатъчно добре за да и се доверя? Ще ми се довери ли тя?
Все неща, които биха те глождили отвътре.
Връщам се на първоначалният ми съвет - обсъдете го. Дали ще е по телефона или чрез друга комуникационна технология е без значение.
gaco_bacov
12-03-2006, 20:56
Какво искаш да кажеш с "обсъдете го"?Все едно ще сключвам договор с някаква фирма.
Приеми го както искаш. Не сте на по дванадесет, а дори напротив. Досатъчно сте зрели да го обсъдите, като разумни хора. Събираш смелост и я питаш както изпитва.
gaco_bacov
12-03-2006, 21:02
Прав си.Не сме на 12.Доста е сложно, но не върви да си седя така и да чакам нещо да се случи.По-добре да си знам какво да очаквам и какво не.