12-08-2006, 18:40
Всъщност аз не искам съвети, просто искам да споделя с вас, та токувиж ми олекне... :roll:
Преди 2 години се влюбих в едно момче, плейбоя на даскалото. По стечение на обстоятелствата се запознахме и не след дълго тръгнахме. :) Ходихме 2-3 месеца, но през това време аз все още не осъзнавах какво означава той за мен и се държах отвратително с него...На всичкото отгоре му и изневерявах. Незнам дали разбра за това (не е изключено), но ме заряза и то по изключително кофти за мен начин - без да ми каже и дума. Просто спря да ме търси, избягваше ме, а аз заради проклетата ми гордост и аз не го потърсих, оставих нещата така. Подминавахме се като пътни знаци година и половина, но поне се засичахме от време на време из даскалото, но от тази година край - той завърши... :cry: Но това не е най-лошото! След мен той ходеше с още няколко момичета, но за кратко. САМО ЧЕ в момента мисля, че ходи с една (ако не са се разделили, разбира се [-o< ) от мнооого време. Време, рекордно за него. И това още повече ме притеснява. :cry: Примирих се отдавна, че няма да е мой, но мисля, че никога няма да мога да се примиря с това, че е на някоя друга.
От самото начало до сега, от 2 години, аз не мога да погледна друг, не мога да бъда с друг (изключваме секса)...не мога да се позная, това не съм аз. Никога не съм имала проблеми с момчетата, винаги съм получавала това, което искам (и той е типичен пример), но явно не го оцених...и го изгубих...НО ЗАЩО след толкова време аз продължавам да мисля за него и не мога дори да се опитам да имам някаква връзка с друг. Всички са ми безразлични...всички са ми едни и същи...той сякаш беше специален. :? А може би ми се е превърнал и във фикс-идея...знам, че трябва да съм с него...искам да съм с него, но как? Изгубихме всякаква връзка, всякакъв контакт.
Да не споменавам и че след като скъсахме беше говорил разни глупости за мен, псуваше ме...
Незнам какво да правя...просто незнам...Понякога си мисля, че ще съм цял живот сама, защото ще го чакам...
:cry: :cry: :cry:
Преди 2 години се влюбих в едно момче, плейбоя на даскалото. По стечение на обстоятелствата се запознахме и не след дълго тръгнахме. :) Ходихме 2-3 месеца, но през това време аз все още не осъзнавах какво означава той за мен и се държах отвратително с него...На всичкото отгоре му и изневерявах. Незнам дали разбра за това (не е изключено), но ме заряза и то по изключително кофти за мен начин - без да ми каже и дума. Просто спря да ме търси, избягваше ме, а аз заради проклетата ми гордост и аз не го потърсих, оставих нещата така. Подминавахме се като пътни знаци година и половина, но поне се засичахме от време на време из даскалото, но от тази година край - той завърши... :cry: Но това не е най-лошото! След мен той ходеше с още няколко момичета, но за кратко. САМО ЧЕ в момента мисля, че ходи с една (ако не са се разделили, разбира се [-o< ) от мнооого време. Време, рекордно за него. И това още повече ме притеснява. :cry: Примирих се отдавна, че няма да е мой, но мисля, че никога няма да мога да се примиря с това, че е на някоя друга.
От самото начало до сега, от 2 години, аз не мога да погледна друг, не мога да бъда с друг (изключваме секса)...не мога да се позная, това не съм аз. Никога не съм имала проблеми с момчетата, винаги съм получавала това, което искам (и той е типичен пример), но явно не го оцених...и го изгубих...НО ЗАЩО след толкова време аз продължавам да мисля за него и не мога дори да се опитам да имам някаква връзка с друг. Всички са ми безразлични...всички са ми едни и същи...той сякаш беше специален. :? А може би ми се е превърнал и във фикс-идея...знам, че трябва да съм с него...искам да съм с него, но как? Изгубихме всякаква връзка, всякакъв контакт.
Да не споменавам и че след като скъсахме беше говорил разни глупости за мен, псуваше ме...
Незнам какво да правя...просто незнам...Понякога си мисля, че ще съм цял живот сама, защото ще го чакам...
:cry: :cry: :cry: