aP0kAlIpSiS
03-08-2007, 21:14
Е,добре,дойде и моето време да поискам помощ...
Та преди няколко месеца ходих с едно момче.Много исках между нас да се получи,защото колкото и да не ви се вярва се допълвахме .Но нещата се развиха така,че не се получи.Не можахме да се справим с пречките между нас(имам предвид,че компанийте ни не се харесваха-малко като Ромео и Жулиета,а?). И двамата явно взехме решение(поотделно),че ще е по-добре да не се караме с тях.Един вид-избрахме лесния начин..Прекъснахме всички контакти.Бях ядосана,че стана така.Обвинявах и него и себe си.Отказвах да приема,че трябва да е така.И въпреки малкото ми години живот на Земята-озлобих се.Намразих всичко,което ме свързваше с него...
И ето ме сега 8 месеца по-късно.Започнах да се оправям.Чувставам се жива и изпълнена с любов към всичко живо.Обичам дори и Него,който ми причини толкова мъка.Сдобрихме се.Станахме приятели и се опитваме да поддържаме нормални отношения. И тук идва "Големия проблем".Аз започнах да си спомням калко добре се чувствах с него и как бях сигурна в себе си тогава.
И както винаги има едно НО.Не казвам,че искам да съм с него,но наистина много ми липсва.Въпросът е там,че има друго момче.Тръгнах с него преди два дни,развалнувана,че съм открила човек,който да споделя интересите ми.С него ми е приятно,не не и сигурно.Той е канил моя приятелка на кaфе преди много време,но тя му отказа.Аз обаче видях неща в него, които ме развълнуваха.Не бих му изневерила,не защото го обичам,а защото държа на него.Не искам да страда.Не искам и аз да страдам..
Та въпраса ми към вас е: как да надживея онзи? Как да го забравя и да спра да се чувствам добре около него?И ще надживея ли страха си към обвързването?Не се ли вживявам прекалено?
Благодаря на всички,които ще изразят мнения независимо дали ще са ми от помощ или не.
Та преди няколко месеца ходих с едно момче.Много исках между нас да се получи,защото колкото и да не ви се вярва се допълвахме .Но нещата се развиха така,че не се получи.Не можахме да се справим с пречките между нас(имам предвид,че компанийте ни не се харесваха-малко като Ромео и Жулиета,а?). И двамата явно взехме решение(поотделно),че ще е по-добре да не се караме с тях.Един вид-избрахме лесния начин..Прекъснахме всички контакти.Бях ядосана,че стана така.Обвинявах и него и себe си.Отказвах да приема,че трябва да е така.И въпреки малкото ми години живот на Земята-озлобих се.Намразих всичко,което ме свързваше с него...
И ето ме сега 8 месеца по-късно.Започнах да се оправям.Чувставам се жива и изпълнена с любов към всичко живо.Обичам дори и Него,който ми причини толкова мъка.Сдобрихме се.Станахме приятели и се опитваме да поддържаме нормални отношения. И тук идва "Големия проблем".Аз започнах да си спомням калко добре се чувствах с него и как бях сигурна в себе си тогава.
И както винаги има едно НО.Не казвам,че искам да съм с него,но наистина много ми липсва.Въпросът е там,че има друго момче.Тръгнах с него преди два дни,развалнувана,че съм открила човек,който да споделя интересите ми.С него ми е приятно,не не и сигурно.Той е канил моя приятелка на кaфе преди много време,но тя му отказа.Аз обаче видях неща в него, които ме развълнуваха.Не бих му изневерила,не защото го обичам,а защото държа на него.Не искам да страда.Не искам и аз да страдам..
Та въпраса ми към вас е: как да надживея онзи? Как да го забравя и да спра да се чувствам добре около него?И ще надживея ли страха си към обвързването?Не се ли вживявам прекалено?
Благодаря на всички,които ще изразят мнения независимо дали ще са ми от помощ или не.