View Full Version : Свобряване (Инат)
thirteen
03-10-2007, 07:31
Здравейте!
Значи не съм сигурна какво точно искам от вас..,но не искам просто да си споделя, защото вече съм го направила с близки, но съвет не искам от тях, защото те са пристрастни!
С моя приятел сме(бяхме) заедно от повече от година и преди 2 дни се скарахме(на 8ми март,което не е проблема).Води се, че сме скъсали!Проблема е, че и двамата сме инати.., ако мога да нарека горди.. всеки иска другия да омекне, но просто знам, че се отдалечаваме, страх ме е да сме разделени, защото според мен така връзката отслабва.Страх ме е, че после няма да е същото!Страх ме е, че ще спре да ми пука.Много го обичам, но си има своите косури(както и аз) и намираме за какво да се караме!До сега не бяхме късали.Карали сме се и по-лошо, но сме се оправяли не след дълго.Тези 2 дни не са нищо пред предишните истории, обаче когато го попитах "Е, това ли е всичко?" и Той ми отговори доста уверено "Да" и си тръгна както и аз!
Искам да ви попитам.. правите ли първата крачка към сдобряването?
И двамата сме виновни по равно, но си мисля че ако го потърся все едно ще си "призная", че правия е бил той!И съответно държанието няма да е същото.Един вид оставам длъжна... Дори аз бих приела така нещата,но нямам нерви да чакам развоя на събитията.Банално е,да,но всеки момент в който замлъкна си мисля за разни общи неща!
Нека всеки каже каквото иска-съвет, критика, просто мнение или подобно преживяване.
Благодаря за отделеното време!
ghost rider
03-10-2007, 08:01
Няма да е лошо ти да направиш 1-та кра4ка тои сигурно знае 4е си инат и като те види ти да правиш 1-та кра4ка може да се промени.
Знам го от ли4ен опит защото и аз бях такав инат преди и сега много съжалявам за приятелство което ако бях запазила щеше да е много добро и дълготраино,но заради пустата ми гордост сега много страдам.
така 4е аз казвам деистваи и не бъди ПРЕКАЛЕНО горда.
thirteen
03-10-2007, 08:31
По-скоро гордият ще е той.Вината не е само моя или само негова.Почти винаги аз оправям нещата или става някак взаимно!Искам един път да простя, но не мога да чакам, не искам! Мразя да съм в неизвестност! Мразя изненади!
HopeLesss
03-10-2007, 08:31
Моят приятел винаги ми казва, че той е този, който прави първата крачка, за да се сдобрим. Мисля, че ако наистина искаш да си с него и те е страх да го загубиш, трябва да преглътнеш гордостта и ината си, защото иначе ще ти изиграят лоша шега. Не мисля, че ще се чувстваш длъжна по някакъв начин. Може би ако го потърсиш и поискаш първа да се сдобрите, той ще види, че ти се нуждаеш от него... Пък и не знам за теб, но на мен ми е по-лесно да кажа "Прости ми", отколкото "Прощавам ти" :-k
miloto_girl_4e
03-10-2007, 08:53
Преди доста време ходех с едно момче, единственото, което съм обичала, но стана така, че се разделихме и виновният беше той .. , но аз не можех без него, обичах го безумно и отидох при него, за да поговорим за евентуално събиране ... тъпото беше, че трябваше да поема аз вината и го направих и не съжалявам :!: Той беше виновен, но аз казах, че съм аз и т.н
Такаче, ако наистина го обичаш .. поеми някаква част от вината, но не всичката, защото може да му стане навик да прави грешки и да чака от теб ти да ги поемаш :!: Успех, дано се съберете и всичко е по старому :wink:
OtherDimension
03-10-2007, 08:57
Наскоро бях пред същата дилема ...
При истинската любов няма инат и гордост .. има саможертви
Реших да направя първата крачка , но когато седнахме да си поговорим и казах следното : Виж , заради теб , престъпвам идеалите си и превъзмогвам самия себе си . Заради теб ! Но не си мисли , че ще ми се качиш на главата и всеки път аз ще съм виновната, защото днес ще се съберем , но ще закърпим тази връзка , която след време обаче ще приключи..
Това е и моят съвет към теб
thirteen
03-10-2007, 09:34
Не, не, не.. няма по-голям филм!Преглътнах всичко и му се обадих!
Заяви ми, че не искал да се видим,нямал какво да си каже с мен!Казах му, че аз имам какво да му кажа и той ми каза да говоря!Но аз все пак настоявам лично!Незнам как да го обедя..имали сме случаи в които се виждаме и без дори да споменаваме караницата просто всичко си е на мястото!Винаги зора е бил докато се видим.. ама сега няма нито нещо мое в него за да ида да си го взема или нещо негово да му върна!А не мога да му отида на вратата, след като не иска да се видим!Мисля, че е прекалено!Незнам какво силно нещо да му кажа, нещо трогващо!!!Нямам мисъл вмомента!Усещам само как силно ми бие сърцето и мълча!
OtherDimension
03-10-2007, 09:36
тогава изчакай той да звънне
ако не го направи -така е трябвало да стане и той вече просто не е човека за теб
знам ,че звучи лесно от моята уста , но и аз съм го изпитвал...
divo_kotence
03-10-2007, 09:42
е бъди нахална той ще разбере че е нещо наистина важно и ще поговорите....а и се пак не може да ти трясне вратата под носа..ако има поне малко уважение към теб
Еми изчкай известно време и дано се усъзнае и да те потърси. Ако ли не, значи така е трябвало да стане. Но все пак ще е добре да му кажеш(ако има как), че не си ти виновна за всичко, но все пак си направила първата крачка към сдобряването, защото го обичаш! А щом той е толкова глупав и горделив, значи не заслужава сълзите и обичта ти. Но все пак се надявам само през първите дни да е така ядосан, а после да осъзнае че прави грешка. Не зная.. дано все пак се съберете!
CrazyWitch
03-10-2007, 10:33
Понеже казваш да ти пишат и някой хора които са преживели горе долу такова нещо аз ще си разкажа моите неща.
С моя приятел се караме почти винаги. Късали сме 2 пъти за по 4 дни единия път и за по 1 вечер другия.
Тогава той си мислише, че не ме бил обичал - нещата не са както преди, но и двата пъти се върна при мен и аз му прощавах. Първата седмица след сдобряването ми е адски подтиснато и сковано, но винаги след това нещата са си както преди и аз го обичам толкова силно както и преди.
В един от случаите преди да скъсаме той ми каза, че характерите ни са просто несъвместими.... При което изкарах ужасна вечер.. както и той. Не можех да приема, че това е края и на сутринта му звъннах.
Питах го дали е окончателно решението му и ако иска съм готова на промяна само за да съм с него... Той ми каза, че като се прибере от работа, ще пишем по skype (делят на 30км. за това и го карахме така виртуално разговора). Като се прибра ми каза, че ако имал пари в телефона е щял да ми звънне много преди аз да го направя, и че му е било много тежко.
И двамата сме инати по-принцип, но усетя ли че трябва да се направи някакъв комприс го правя или поне се опитно, но жеста е важен :-) . Ако и в първото ни късане нещо зависеше от мене както при второто щях да склоня, защото болката е твърде нечовешка.... поне в първия етап.
Я по-добре му звънни на това момче и му кажи да си мръдне задника и да си поговорите сериозно за нещата от живота :) .
Отстъпи.
thirteen
03-10-2007, 10:44
Ами мила, аз отстъпих.По-горе съм писала, че му звъннах и какво той ми каза. Каза, че не искал да се видим. Знам че само трябва да се видим на живо и всичко е решено! И той го знае може би и точно заради това не желае да се видим! За да ми постави един вид изпитание или просто бяга от мен незнам :? Не, аз знам че ме обича.. сигурна съм!!! Но да го еба какво му става ?!?!?! Ето това НЕЗНАМ ! Незнам как да го разчувствам, нещо силно искам да му кажа, но ми липсват думите! :roll: Май започвам да се повтарям! :-s
CrazyWitch
03-10-2007, 10:44
Не, не, не.. няма по-голям филм!Преглътнах всичко и му се обадих!
Заяви ми, че не искал да се видим,нямал какво да си каже с мен!Казах му, че аз имам какво да му кажа и той ми каза да говоря!Но аз все пак настоявам лично!Незнам как да го обедя..имали сме случаи в които се виждаме и без дори да споменаваме караницата просто всичко си е на мястото!Винаги зора е бил докато се видим.. ама сега няма нито нещо мое в него за да ида да си го взема или нещо негово да му върна!А не мога да му отида на вратата, след като не иска да се видим!Мисля, че е прекалено!Незнам какво силно нещо да му кажа, нещо трогващо!!!Нямам мисъл вмомента!Усещам само как силно ми бие сърцето и мълча!
Я му се обади и го питай : "В момента да не си търсиш причина да ме чупиш? Това ли ти е най-подходящия момент? Ако е така тогава пак ми кажи, че не искаш да се видим"
Айде, кажи ко е станало.
thirteen
03-10-2007, 10:49
Не те разбирам какво искаш да ми кажеш!
А днес, поне сега знам и аз че има мач.. там ще е ..
Стадиона е до нас.. може пък да мине на връщане.. [-o< :evil:
Не трябва да гледате кой първи ще се сдобрява и как после ще се чувствате длъжни, а да не се карате и да ограничите това до минимум.Всеки си има своите черти от характера, но все пак нещата трябва да се нагаждат.Не е оправдание, че сте инати.Връзката ви е много по-важна!Направи първата крачка ти и не гледай как той ще я направи следващия път.Естествено, това не означава само ти да правиш компромиси.В една връзка и двамата трябва да ги правят, а не само единия.
thirteen
03-12-2007, 10:44
Та значи вчера си писахме и му казах много повече неща - как се чувствам, какво мисля, а той ми отговаря "Кво да ти кажа"..
Попитах го обича ли ме още, а той отвръща "Да, тея чудеса не изчезват за един ден" и ме поздрави със "Scorpions - Still.Loving.You" (любима песен), след което му казах - "Тогава защо правиш всичко толкова трудно?" .. и тогава той се измъкна с това, че си ляга и т.н.
Тъпо ми е?! Можеш ли да обичаш някого и да не искаш да си с него ?!
thirteen
03-13-2007, 13:59
Благодаря за помощта на всички!Всичко се оправи, може темата да се заключи!
:)