Malk0t0_Mravche
03-19-2007, 08:41
просто искам да разкажа историята си и да я споделя с някой , който не ме познава и няма да ме съди ! Може би някой ще се познае някъде в тази история . Не търся нито съчувствие , нито помощ , нито съвет ! Както казах , искам само да споделя . И така , ето я и моята история :
Всичко се случи лятото , в което кандидатствах . Бях обнадеждена и повече от щастлива.
Беше студена и мрачна вечер. Превключвах каналите на телевизора безцелно и несъзнателно полузаспала . Не търсих нищо . Ръката ми сякаш беше привикнала да натиска копчето . Изведнъж нещо ме накара да върна предния канал . Без сякакъв интерес превключих на предния канал. Видях трансперант , на който пишеше , че бъдещото ми училище навършва 40 години. Реших да оставя да погледам концерта. Но това не ме разведри . Отново полузаспала гледах песен след песен и това ме приспиваше . Нямаше нищо интересно , докато изведнъж ... подскочих ! Вече бях абсолютно будна и мислех трезво ! За две секунди повреме на една от песните дадоха момчето , което свиреше отзад и пееше заедно със изпълнителите . Само за две секунди . Точно тези две секунди ме бяха накарали да затая дъх . Не показаха повече момчето . Успях да кажа само : " Дано да не е бил 12-ти клас ! " . Стоях стъписана пред телевизора доста време . Не можех да мръдна ! Наистина ми хареса . Заспах с мисълта за него .
На следващия ден от него беше останал само силует . Не помних как изглежда , нито какво пееше . Но знаех , че го има . До края на лятото за него остана само спомена и бледия силует .
Дойде и най-чаканата за мен дата - петнайсти септември! За мое голямо учудване сутринта се събудих без страх и притеснения . Не се притеснявах от новите хора , не ме бяше страх от новото училище и всички препядствия , които следват с него . Бях просто себе си ! Казвах си , че който ме хареса такава , каквато съм , заслужава да го нарека мой приятел . Отидох в училище . Дворът гъмжеше от хора , а аз виждах наоколо само непознати лица . Това обаче не ме притесни ! Всичко вървеше както го бях планирала . Концертът послучай първия учебен ден беше малко скучен , точно както и предполагах . Наистина нищо не ми беше обягнало . Бях предвидила всичко , освен едно !! Него ! По време на доста скучния концерт на сцената се появиха момиче и момче . Дори не се обърнах към сцената , за да видя кой излиза . Не очаквах да ги познавам . Едва когато запяха , мъжкия глас ми се стори много познат . Обърнах се стресната и .... го видях ! Той стоеше там и пееше . Точно както на концерта послучай четиресетгодишнината . Бях смаяна . За втори път стоях вцепенена пред образа му . Най - после бледия силует от спомените ми получи лице и глас . Няма да забравя песента .... Каризма ! През цялото изпълнение стоях и гледах без да мръдна ! наистина не бях на себе си . Та той стоеше на няколко крачки от мен , а аз не можех да му кажа нищо . песента свърши , той се прибра и не го видях повече . Не знаех имато му , не знаех класа му ... не знаех нищо . Но бях щастлива , че той е тук !!!
От следващия ден започна всекидневието . Училище , учители , оценки .... Всеки ден се разхождах из училището , за да мога да го видя отново . Но не го засъчах ! и все пак училището не беше толкова голямо ! Все някой ден щяхме да се засечем . Е , дойде и този ден ! Видях го и отново почувствах онази тръпка . После го видях и пак ..... и пак ..... научих името му , класа му , стаята му ... и всеки ден минавах покрай него с мисълта да се запознаем , но когато го видех губих смелост и думи и просто отминавах . Веднъж , когато го видях , незнам как , но го спрях и се запознахме . Той беше много мил и усмихнат и това ми хареса . Направо хвърчах от радост ! Бях се запознала най-после с него! Но когато го виждах , не го поздравявах и дори не му се усмихвах . Страх ме беше , че не помни и че не го интересува .
Една сутрин идвайки на училище получих и най-хубавата новина , която бях чувала до тогава . Приятелката ми от моя клас ми каза , че си е писала с него в интернет и той я е питал дали съм от нейния клас . Дори каза , че ми е пратил поздрави . Това означаваше , че си спомня за мен ! Но лошото на моя характер е , че трудно се доверявам на хората . Поисках да ми каже къде влиза и как се пише той, за да разбера дали е истина . Влизах всеки ден с мисълта да му се включа , да поговорим и така нататък ... И ето , че веднъж го засякох в интернет . Включих му се , говорихме си , той ми прати снимка , аз му казах , че се познаваме и така .... говорихме си наистина дълго , смяхме се и си прекарвахме ок . Поне аз де . След това започнахме редовно да се засичаме в интернет , започнахме да си говорим и в училище ..... и бях много щастлива . Разменихме си телефонните номера , което мисля , че беше едно от нещата , спомогнали да се стигне до това състояние .
Една вечер седях пред телевизора и гледах един безкрайно скучен филм . Реших да си поиграя с телефона . Когато нямах какво да правя обикновенно си пишех смс-и на телефона и ги запаметявах на определени номера . Така все едно казвах нещата на хората , на които нямах смелост да кажа всичко ! Така и направих ! Написах един безкрайно хубав смс , в който много ясно се разбираше какво чувствам . Когато го запаметявах обаче , незнам как , но на дисплея се изписа : " Изпращане ! " . Бях ужасена !!! опитах да го спра , но неможах ! " Съобщението изпратено ! " . Ще запомня този момент за винаги ! Не можех да осъзная все още какво е станало . Изключително бързо написах втори смс , в който му се извиних , че уж съм объркала номера . Нямах друга възможност !!! Трябваше да излъжа ! Беше още съвсем рано , за да разбере какво чувствам . След това не можах да заспя ! Не очаквах отговор на нито едно от съобщенията , но много се притеснявах ! И има защо ! следващия ден го видях и се опитах да го убедя , че не е бил за него този смс , но доста безуспешно . Той беше сигурен , че е бил предназначен иманно за него ! И беше прав ! Но аз не можех да допусна да разбере по такъв начин . Затова продължавах да настоявам , че не е бил за него и че каквотои да си мисли аз си знам истината. Така си беше ! Знаех истината и за жалост той също . от тогава нещата станаха доста по сложни !!! Последваха доста други препядствия като братовчедка ми , която нямала какво да прави и решила да му се включи от мое име . Защо не ? Направила си е кефа без да помисли , че след това аз ще го отнеса . И знаеше какво изпитвам ! Отново не успях да го убедя , че не съм била аз ! Но този път беше истина ! много мразя да не ми вярват , когато казвам истината ! Но го разбирах ! Той нямаше как да ми вярва след онова съобщение . Последва едно интернет скарване със сестра ми . А той незнайно защо реши , че съм била аз със нейния ник !!! Съвсем беше загубил вяра в мен , но това беше просто абсурдно ! След като вече знаеше чувствата ми ( които аз отричах естествено ) , как можеше дори да си помисли , че мога да изрека тези думи който сестра ми съвсем умишлено беше отправила към него ??? Не издържах ! Беше ми писнало от караници и сканадали !!! Толкова го обичах , а все се намираше някой ,който да развали всичко !!!
Най - големия удар за мен дойде на 14 февруари . Едно момиче от моя клас беше пуснало картичка във Валентинската поща за него..... Само че не беше се сетила че аз раздавам пощата ! Когато видях писмото до него побеснях ! Отворих го и зачетох !!! Дори не беше обяснение в любов ! Напротив ! Беше подигравателно писмо .... и беше анонимно . Но аз познах почерка . Разбрах коя е , прибрах си писмото и реших да не му го давам ! Но тя нямаше да се измъкне ! Веднага я намерих и последва най- големия скандал , който бях вдигала някога на някой ! тя знаеше , че го обичам и въпреки това го беше направила ! Реших да и върна ! Сигурно месец по - късно реших да му покажа писмото и да му кажа кой го е писал . Направих го ! Показах му го , но стана нещо , което ме нарани повече от всичко !!! Незнам дали го каза на шега ( защото ако е било шега е много не на място !!! ) или го мислеше сериозно , но той реши , че съм го писала аз !!! Дори след като му казах кой го е писал не обърна внимание ! Замина си и ме остави потресена ! Наистина не проумявах как би му минало през главата , че може да съм го писала аз ! Това вече преля чашата !!! Бях наранена и до болка обидена ! В последствие нещата се разсеяха ! Той проумя , че не аз съм го писала ! Тя получи това , което заслужаваше ,а аз бях доволна ! Положението се подобри и ние двамата отново бяхме приятели ! До каква степен приятели ,незнам ! Но едва сега разбирам , че всъщност той през цялото време си е играл ! Пускаше ми фитили толкова бързо, колкото ги и гасеше после ! Наранявал ме е толкова пъти , че не мога да ги преброя ! Късах с много момчета заради него , но след това отново не ставаше нищо !
Един ден обаче се появи друго момче . Аз бях много наранена , а той ми предложи подкрепа ! Приех я ! Той беше до мен и ме разбираше ! Чувствах се защитена и щастлива ! Исках да съм с него и ми беше приятно ! Но старата любов сякаш не избледняваше ! Отново мислех за него и той беше в сърцето ми ! Нямаше и как да го забравя като го виждах всеки ден !
Една сутрин се събудих стресната ! Седях в леглото си и мислех ! Изведнъж разбрах какво е станало ! Любовта я няма ! Беше изчезнала ! И всичките ми чувства към него бяха само приятелски ! Незнаех какво става , но осъзнах , че вече не го обичам и че любовта ми е насочена към настоящия ми приятел ! Незнаех как да се чувствам ! Сякаш нещо голямо и тежко беше паднало от сърцето ми ! Чувствах се свободна и по щастлива ! Когато го виждах вече не се притеснявах ! Не ми пукаше дали ме гледа и дали ще го видя въобще !!! Бях влюбена , но не в нвго !
Така е и до днес ! Аз все оче съм с онова момче , което беше до мен точно когато ми трябваше и все още съм влюбена в него ! А старата ми любов .... е, сега сме просто приятели ! и никой не може да ме накара да променя това положение ! Не съм сигурна дали той знае , че вече не изпитвам към него онази зашеметяваща и изпепеляваша любов , но дори да не знае така е по- добре ! Сега наистина може да сме приятели !
Е , това беше моята история ! Може би няма да ви се стори интересна или чак толкова вълнуваща , но аз знам какво е , когато обичаш някого и вярвам , че тук ще има хора , които ще ме разберат ! И все пак все още търся отговор на един въпрос ... Това ли е любовта ???
Всичко се случи лятото , в което кандидатствах . Бях обнадеждена и повече от щастлива.
Беше студена и мрачна вечер. Превключвах каналите на телевизора безцелно и несъзнателно полузаспала . Не търсих нищо . Ръката ми сякаш беше привикнала да натиска копчето . Изведнъж нещо ме накара да върна предния канал . Без сякакъв интерес превключих на предния канал. Видях трансперант , на който пишеше , че бъдещото ми училище навършва 40 години. Реших да оставя да погледам концерта. Но това не ме разведри . Отново полузаспала гледах песен след песен и това ме приспиваше . Нямаше нищо интересно , докато изведнъж ... подскочих ! Вече бях абсолютно будна и мислех трезво ! За две секунди повреме на една от песните дадоха момчето , което свиреше отзад и пееше заедно със изпълнителите . Само за две секунди . Точно тези две секунди ме бяха накарали да затая дъх . Не показаха повече момчето . Успях да кажа само : " Дано да не е бил 12-ти клас ! " . Стоях стъписана пред телевизора доста време . Не можех да мръдна ! Наистина ми хареса . Заспах с мисълта за него .
На следващия ден от него беше останал само силует . Не помних как изглежда , нито какво пееше . Но знаех , че го има . До края на лятото за него остана само спомена и бледия силует .
Дойде и най-чаканата за мен дата - петнайсти септември! За мое голямо учудване сутринта се събудих без страх и притеснения . Не се притеснявах от новите хора , не ме бяше страх от новото училище и всички препядствия , които следват с него . Бях просто себе си ! Казвах си , че който ме хареса такава , каквато съм , заслужава да го нарека мой приятел . Отидох в училище . Дворът гъмжеше от хора , а аз виждах наоколо само непознати лица . Това обаче не ме притесни ! Всичко вървеше както го бях планирала . Концертът послучай първия учебен ден беше малко скучен , точно както и предполагах . Наистина нищо не ми беше обягнало . Бях предвидила всичко , освен едно !! Него ! По време на доста скучния концерт на сцената се появиха момиче и момче . Дори не се обърнах към сцената , за да видя кой излиза . Не очаквах да ги познавам . Едва когато запяха , мъжкия глас ми се стори много познат . Обърнах се стресната и .... го видях ! Той стоеше там и пееше . Точно както на концерта послучай четиресетгодишнината . Бях смаяна . За втори път стоях вцепенена пред образа му . Най - после бледия силует от спомените ми получи лице и глас . Няма да забравя песента .... Каризма ! През цялото изпълнение стоях и гледах без да мръдна ! наистина не бях на себе си . Та той стоеше на няколко крачки от мен , а аз не можех да му кажа нищо . песента свърши , той се прибра и не го видях повече . Не знаех имато му , не знаех класа му ... не знаех нищо . Но бях щастлива , че той е тук !!!
От следващия ден започна всекидневието . Училище , учители , оценки .... Всеки ден се разхождах из училището , за да мога да го видя отново . Но не го засъчах ! и все пак училището не беше толкова голямо ! Все някой ден щяхме да се засечем . Е , дойде и този ден ! Видях го и отново почувствах онази тръпка . После го видях и пак ..... и пак ..... научих името му , класа му , стаята му ... и всеки ден минавах покрай него с мисълта да се запознаем , но когато го видех губих смелост и думи и просто отминавах . Веднъж , когато го видях , незнам как , но го спрях и се запознахме . Той беше много мил и усмихнат и това ми хареса . Направо хвърчах от радост ! Бях се запознала най-после с него! Но когато го виждах , не го поздравявах и дори не му се усмихвах . Страх ме беше , че не помни и че не го интересува .
Една сутрин идвайки на училище получих и най-хубавата новина , която бях чувала до тогава . Приятелката ми от моя клас ми каза , че си е писала с него в интернет и той я е питал дали съм от нейния клас . Дори каза , че ми е пратил поздрави . Това означаваше , че си спомня за мен ! Но лошото на моя характер е , че трудно се доверявам на хората . Поисках да ми каже къде влиза и как се пише той, за да разбера дали е истина . Влизах всеки ден с мисълта да му се включа , да поговорим и така нататък ... И ето , че веднъж го засякох в интернет . Включих му се , говорихме си , той ми прати снимка , аз му казах , че се познаваме и така .... говорихме си наистина дълго , смяхме се и си прекарвахме ок . Поне аз де . След това започнахме редовно да се засичаме в интернет , започнахме да си говорим и в училище ..... и бях много щастлива . Разменихме си телефонните номера , което мисля , че беше едно от нещата , спомогнали да се стигне до това състояние .
Една вечер седях пред телевизора и гледах един безкрайно скучен филм . Реших да си поиграя с телефона . Когато нямах какво да правя обикновенно си пишех смс-и на телефона и ги запаметявах на определени номера . Така все едно казвах нещата на хората , на които нямах смелост да кажа всичко ! Така и направих ! Написах един безкрайно хубав смс , в който много ясно се разбираше какво чувствам . Когато го запаметявах обаче , незнам как , но на дисплея се изписа : " Изпращане ! " . Бях ужасена !!! опитах да го спра , но неможах ! " Съобщението изпратено ! " . Ще запомня този момент за винаги ! Не можех да осъзная все още какво е станало . Изключително бързо написах втори смс , в който му се извиних , че уж съм объркала номера . Нямах друга възможност !!! Трябваше да излъжа ! Беше още съвсем рано , за да разбере какво чувствам . След това не можах да заспя ! Не очаквах отговор на нито едно от съобщенията , но много се притеснявах ! И има защо ! следващия ден го видях и се опитах да го убедя , че не е бил за него този смс , но доста безуспешно . Той беше сигурен , че е бил предназначен иманно за него ! И беше прав ! Но аз не можех да допусна да разбере по такъв начин . Затова продължавах да настоявам , че не е бил за него и че каквотои да си мисли аз си знам истината. Така си беше ! Знаех истината и за жалост той също . от тогава нещата станаха доста по сложни !!! Последваха доста други препядствия като братовчедка ми , която нямала какво да прави и решила да му се включи от мое име . Защо не ? Направила си е кефа без да помисли , че след това аз ще го отнеса . И знаеше какво изпитвам ! Отново не успях да го убедя , че не съм била аз ! Но този път беше истина ! много мразя да не ми вярват , когато казвам истината ! Но го разбирах ! Той нямаше как да ми вярва след онова съобщение . Последва едно интернет скарване със сестра ми . А той незнайно защо реши , че съм била аз със нейния ник !!! Съвсем беше загубил вяра в мен , но това беше просто абсурдно ! След като вече знаеше чувствата ми ( които аз отричах естествено ) , как можеше дори да си помисли , че мога да изрека тези думи който сестра ми съвсем умишлено беше отправила към него ??? Не издържах ! Беше ми писнало от караници и сканадали !!! Толкова го обичах , а все се намираше някой ,който да развали всичко !!!
Най - големия удар за мен дойде на 14 февруари . Едно момиче от моя клас беше пуснало картичка във Валентинската поща за него..... Само че не беше се сетила че аз раздавам пощата ! Когато видях писмото до него побеснях ! Отворих го и зачетох !!! Дори не беше обяснение в любов ! Напротив ! Беше подигравателно писмо .... и беше анонимно . Но аз познах почерка . Разбрах коя е , прибрах си писмото и реших да не му го давам ! Но тя нямаше да се измъкне ! Веднага я намерих и последва най- големия скандал , който бях вдигала някога на някой ! тя знаеше , че го обичам и въпреки това го беше направила ! Реших да и върна ! Сигурно месец по - късно реших да му покажа писмото и да му кажа кой го е писал . Направих го ! Показах му го , но стана нещо , което ме нарани повече от всичко !!! Незнам дали го каза на шега ( защото ако е било шега е много не на място !!! ) или го мислеше сериозно , но той реши , че съм го писала аз !!! Дори след като му казах кой го е писал не обърна внимание ! Замина си и ме остави потресена ! Наистина не проумявах как би му минало през главата , че може да съм го писала аз ! Това вече преля чашата !!! Бях наранена и до болка обидена ! В последствие нещата се разсеяха ! Той проумя , че не аз съм го писала ! Тя получи това , което заслужаваше ,а аз бях доволна ! Положението се подобри и ние двамата отново бяхме приятели ! До каква степен приятели ,незнам ! Но едва сега разбирам , че всъщност той през цялото време си е играл ! Пускаше ми фитили толкова бързо, колкото ги и гасеше после ! Наранявал ме е толкова пъти , че не мога да ги преброя ! Късах с много момчета заради него , но след това отново не ставаше нищо !
Един ден обаче се появи друго момче . Аз бях много наранена , а той ми предложи подкрепа ! Приех я ! Той беше до мен и ме разбираше ! Чувствах се защитена и щастлива ! Исках да съм с него и ми беше приятно ! Но старата любов сякаш не избледняваше ! Отново мислех за него и той беше в сърцето ми ! Нямаше и как да го забравя като го виждах всеки ден !
Една сутрин се събудих стресната ! Седях в леглото си и мислех ! Изведнъж разбрах какво е станало ! Любовта я няма ! Беше изчезнала ! И всичките ми чувства към него бяха само приятелски ! Незнаех какво става , но осъзнах , че вече не го обичам и че любовта ми е насочена към настоящия ми приятел ! Незнаех как да се чувствам ! Сякаш нещо голямо и тежко беше паднало от сърцето ми ! Чувствах се свободна и по щастлива ! Когато го виждах вече не се притеснявах ! Не ми пукаше дали ме гледа и дали ще го видя въобще !!! Бях влюбена , но не в нвго !
Така е и до днес ! Аз все оче съм с онова момче , което беше до мен точно когато ми трябваше и все още съм влюбена в него ! А старата ми любов .... е, сега сме просто приятели ! и никой не може да ме накара да променя това положение ! Не съм сигурна дали той знае , че вече не изпитвам към него онази зашеметяваща и изпепеляваша любов , но дори да не знае така е по- добре ! Сега наистина може да сме приятели !
Е , това беше моята история ! Може би няма да ви се стори интересна или чак толкова вълнуваща , но аз знам какво е , когато обичаш някого и вярвам , че тук ще има хора , които ще ме разберат ! И все пак все още търся отговор на един въпрос ... Това ли е любовта ???