heli
04-20-2007, 23:10
Имам проблем много пъти съм се сблъсквала с куп проблеми и просто несъм знаела как да постъпя защото ми е било адски трудно.
Животът ми е много обикновен в един град скромен за мен но красив имам прекрасни спомени макар и животът ми да е странен винаги съм мислила че е такъв какво ли неми се е случвало . Понякога нямам сили да живея защото не намирам смисъл в живота си .Преди 3-4 години се запознах с едно момче чрез писма така си комуникирахме всичко беше толкова красиво като приказка но рано или късно всяка приказка има своя тъжен или щастлив край е при мен беше тъжен ...Бях изключително наивна да му повярвам ..но истината е че аз повярвах в него и останах много разочарована от него след тази история с това момче си взех много поуки и от този момент вече нямам вяра на никого освен на себе си някак се затворих в себе си и там крия всичко вътре в мен ..непоказвам много всичко какво ми е ...след известно време срещнах едно момче което промение живота ми изцяло той ме накара да повярвам отново в живота и в мечтите... той е моята истинска любов .С него сме вече от 2 години преживях адски много с него но много неща се промениха а нямам с кого да споделя това и затова пиша тук с молба някой дами помогне защото съм отчаяна незнам какво да правя ...в момента нещата много не вървят с това момче караме се и няма е топлината както отначало няма я искрата тръпката :cry: сякаш нему пука за мен когато сме заедно той си седи на компютъра игра си игри там и неми обръща внимание занимава се с разни неща негови си комуникира си с други хора а аз сякаш съм невидима за него неможе да види какво ми е какво чувствам ...когато го види какво ми е че съм тъжна прави физиономии и се сърди но неможе даме разбере че адски много го обичам и че съм луда по него и че искам да сме заедно :cry:
нямам желание за живот защото аз съм едно обикновенно момиче скромно не съм някоя красавица или някоя моделка слаба аз съм себе си такава каквото съм.страхувам се дане го загубя защото има и по красиви момичета от мен слаби а аз не съм такава :cry: много ми е болно на душата чувствам се сам сама на този свят без подкрепа от никой нямам приятели никои неможе даме разбере нашите са разведени откакто съм била малка с брат ми баща ми живее в чужбина и не съм го виждала от както сме били малки до сега и незнам къде е но и той нени е потърсил майка ми сега работи в чужбина за нас но и тя си има свойте проблеми с нея не споделям много тя неможе даме разбере има странен характер пък и има проблеми с алкохола човек се променя поднегово въздействие става агресивен или весел е при майка ми е първото ...свикнала съм с това...живея с брат си и баба си в момента ...но да се върна за момчето с което съм вече от 2 години ами аз адски много държа на него но мисля че той неме обича вече :cry:
няма е тръпката в него усещам го омръзнала съм но пък постоянно ми се върти в главата това че ако ме остави някой ден ще умра обичам го и немога да си представя живота без него няма да има смисъл да продължа да живея ...той е голям инат много се нерви казва че го дразня а преди не беше така ... :cry: какво да правя искам да е както отначало да я има тръпката искрата усещането а внего това липсва има
само изблик на нерви гняв скандали и това че неми обръща внимание сякаш аз не съм му интересна и него интересувам :cry:
как да си върна тази любов която беше отначало или вече всичко е загубено наистина нямам сили да продължа напред да се отдам на някои друг аз съм грозна нямам красота на външност пък никога не съм търсила в някой красотата а съм гледала повече на вътрешната ...
не съм слаба пък това мие все едно всеки ми го натяква все едно съм изрод някакъв направо сърцето ме боли че всеки ме унижава и неможе даме разбере че по този начин адски ме наранява с това ...
никои не гледа на мен като на моми4е което е обикновено себе си естествено онзи ден в училище едни момчета се подиграваха с мене беше ми странно защо ме гледат и после почнаха даме коментират и ги чух даме убиждат много ме заболя после цял ден ми беше тъжно ...болно ми е нямам сили искам да съм щастлива а немога няма го щастието :cry: искам моето момче даме обича но всичко е сякаш една драма където вместо любов има страдания нямам сили искам да изчезна от този свят :( моля ви помогнете ми да намеря себе си или понякъв начин адски съм отчаяна немога да намеря изход имам нужда от приятелски съвет и подкрепа .
с уважение :heili
pi6ete mi na emaila za pismoto koeto pratih pls
heli_avril@abv.bg
Животът ми е много обикновен в един град скромен за мен но красив имам прекрасни спомени макар и животът ми да е странен винаги съм мислила че е такъв какво ли неми се е случвало . Понякога нямам сили да живея защото не намирам смисъл в живота си .Преди 3-4 години се запознах с едно момче чрез писма така си комуникирахме всичко беше толкова красиво като приказка но рано или късно всяка приказка има своя тъжен или щастлив край е при мен беше тъжен ...Бях изключително наивна да му повярвам ..но истината е че аз повярвах в него и останах много разочарована от него след тази история с това момче си взех много поуки и от този момент вече нямам вяра на никого освен на себе си някак се затворих в себе си и там крия всичко вътре в мен ..непоказвам много всичко какво ми е ...след известно време срещнах едно момче което промение живота ми изцяло той ме накара да повярвам отново в живота и в мечтите... той е моята истинска любов .С него сме вече от 2 години преживях адски много с него но много неща се промениха а нямам с кого да споделя това и затова пиша тук с молба някой дами помогне защото съм отчаяна незнам какво да правя ...в момента нещата много не вървят с това момче караме се и няма е топлината както отначало няма я искрата тръпката :cry: сякаш нему пука за мен когато сме заедно той си седи на компютъра игра си игри там и неми обръща внимание занимава се с разни неща негови си комуникира си с други хора а аз сякаш съм невидима за него неможе да види какво ми е какво чувствам ...когато го види какво ми е че съм тъжна прави физиономии и се сърди но неможе даме разбере че адски много го обичам и че съм луда по него и че искам да сме заедно :cry:
нямам желание за живот защото аз съм едно обикновенно момиче скромно не съм някоя красавица или някоя моделка слаба аз съм себе си такава каквото съм.страхувам се дане го загубя защото има и по красиви момичета от мен слаби а аз не съм такава :cry: много ми е болно на душата чувствам се сам сама на този свят без подкрепа от никой нямам приятели никои неможе даме разбере нашите са разведени откакто съм била малка с брат ми баща ми живее в чужбина и не съм го виждала от както сме били малки до сега и незнам къде е но и той нени е потърсил майка ми сега работи в чужбина за нас но и тя си има свойте проблеми с нея не споделям много тя неможе даме разбере има странен характер пък и има проблеми с алкохола човек се променя поднегово въздействие става агресивен или весел е при майка ми е първото ...свикнала съм с това...живея с брат си и баба си в момента ...но да се върна за момчето с което съм вече от 2 години ами аз адски много държа на него но мисля че той неме обича вече :cry:
няма е тръпката в него усещам го омръзнала съм но пък постоянно ми се върти в главата това че ако ме остави някой ден ще умра обичам го и немога да си представя живота без него няма да има смисъл да продължа да живея ...той е голям инат много се нерви казва че го дразня а преди не беше така ... :cry: какво да правя искам да е както отначало да я има тръпката искрата усещането а внего това липсва има
само изблик на нерви гняв скандали и това че неми обръща внимание сякаш аз не съм му интересна и него интересувам :cry:
как да си върна тази любов която беше отначало или вече всичко е загубено наистина нямам сили да продължа напред да се отдам на някои друг аз съм грозна нямам красота на външност пък никога не съм търсила в някой красотата а съм гледала повече на вътрешната ...
не съм слаба пък това мие все едно всеки ми го натяква все едно съм изрод някакъв направо сърцето ме боли че всеки ме унижава и неможе даме разбере че по този начин адски ме наранява с това ...
никои не гледа на мен като на моми4е което е обикновено себе си естествено онзи ден в училище едни момчета се подиграваха с мене беше ми странно защо ме гледат и после почнаха даме коментират и ги чух даме убиждат много ме заболя после цял ден ми беше тъжно ...болно ми е нямам сили искам да съм щастлива а немога няма го щастието :cry: искам моето момче даме обича но всичко е сякаш една драма където вместо любов има страдания нямам сили искам да изчезна от този свят :( моля ви помогнете ми да намеря себе си или понякъв начин адски съм отчаяна немога да намеря изход имам нужда от приятелски съвет и подкрепа .
с уважение :heili
pi6ete mi na emaila za pismoto koeto pratih pls
heli_avril@abv.bg