Lady_Chocolight
04-26-2007, 05:08
Едва ли съм само аз с този проблем - купили сте си красиво, игриво животинче да ви радва и да ви е другарче вкъщи, а то се държи като хванато от гората, крие се, фучи, ръмжи и т.н. зверски звуци, та чак се чудиш откъде толкоз злоба в едно кълбо козина.
Такава е котката ми - Емили, а.к.а Мия, Мийка, Еми, Муши, Писи, Пуси, Пуфи...endless list. От малка си я гледам и никога не съм я била, дърпала за опашката или друго - напротив, както със всички други животни, с нея се отнасям много мило, глезя я с храна, гуша я, милвам я... обаче, ако щете вярвайте, това кълбенце един път не е взело да преде. Като види мен или някой друг, бяга и се крие под леглото ми и ако погледнеш отдолу, виждаш само едни очи да бляскат в мрака; ако посегнеш да я помилваш, и изпод леглото се чуват звуци, все едно не 50 см. с опашката коте, ами леопард се е намърдал там. Взимам я да я гушкам пред телевизора, тя се настанила на корема ми, лежи си в царска поза като царица Клеопатра на ложето си, аз я чеша зад ушите, тя гледа премрежено, кима одобрително и заспива след време - но нито звук! Седна ли да ям, идва и ми мяучи, защото се сеща дамата, че и тя е гладна, нахрани ли се - фучи и беж да я няма, освен ако моята храна не е интересна - пъпеш, риба или миди, тогава идва и се опитва да се качи на масата и да яде от моята чиния. Сега... аз много я обичам, но чак да позволя да ядем от моята чиния двете - аз и котката... Мия, sorry! А тя се ядосва и ми хапе пръстчетата. Е, какво да го правя туй животно! Привързала съм се към нея, не искам да се отърва от нея, искам да си подобрим отношенията. :?
Такава е котката ми - Емили, а.к.а Мия, Мийка, Еми, Муши, Писи, Пуси, Пуфи...endless list. От малка си я гледам и никога не съм я била, дърпала за опашката или друго - напротив, както със всички други животни, с нея се отнасям много мило, глезя я с храна, гуша я, милвам я... обаче, ако щете вярвайте, това кълбенце един път не е взело да преде. Като види мен или някой друг, бяга и се крие под леглото ми и ако погледнеш отдолу, виждаш само едни очи да бляскат в мрака; ако посегнеш да я помилваш, и изпод леглото се чуват звуци, все едно не 50 см. с опашката коте, ами леопард се е намърдал там. Взимам я да я гушкам пред телевизора, тя се настанила на корема ми, лежи си в царска поза като царица Клеопатра на ложето си, аз я чеша зад ушите, тя гледа премрежено, кима одобрително и заспива след време - но нито звук! Седна ли да ям, идва и ми мяучи, защото се сеща дамата, че и тя е гладна, нахрани ли се - фучи и беж да я няма, освен ако моята храна не е интересна - пъпеш, риба или миди, тогава идва и се опитва да се качи на масата и да яде от моята чиния. Сега... аз много я обичам, но чак да позволя да ядем от моята чиния двете - аз и котката... Мия, sorry! А тя се ядосва и ми хапе пръстчетата. Е, какво да го правя туй животно! Привързала съм се към нея, не искам да се отърва от нея, искам да си подобрим отношенията. :?