View Full Version : Всичко се скапа...
Отдавна не бях влизала във форума....
и ето, че днес влизам.
За да кажа, че връзката ми от година и нагоре, се скапа заради истерии, лъжи, паранои и задушаване. Имам вина, и той има вина. Но се обичаме. Любовта не е изчезнала.
Въпреки че, какво е любовта? Вече съм объркана и ... не знам, дори не знам колко ми пука за всичко. Да градя ли на ново всичко, пак с този човек, или да си останем само добри приятели ?
Не ми се иска да сме само приятели, но при спомена за момента, в който е нямало чувства, идеята ме блазни. Отделяхме си повече внимание, повече подкрепа имаше и разните му там. И никога не се карахме.. Всичко беше просто. А сега не.
И все пак.. не мога да си се представя без него. Той стана част от мен. Баси, половината ми сърце е при него. :(
Някой бил ли е в подобна ситуация и как я е разрешил?
sasha_90
06-14-2007, 05:38
Аз!
Какво направих?Направих всичко възможно и го забравих.
Много го обичах - сега още не съм безразлична към него,но осъзнах,че няма смисъл да.....
Гледай напред и не се обръщай назад!Животът продължава!
Миличка, аз до колкото помня вие и преди сте имали кризи. Ще премине. Не съм била в такава ситуация...но съм се чудила дали да се откажа от някого или да продължа да настоявам и да упорствам. В крайна сметка установих, че ако обичам, просто не мога да се откажа по собствена воля. Дори когато съм много наранена.
Той какво мисли? Какво иска? Говори с него - смятам, че една връзка винаги може да се оправи при достатъчно желание и от двете страни. Кажете си всичко в очите - грешки, обвинения... И започнете на чисто.
Не точно същата ситуация, но подобна може да се каже, че съм имала.
По едно време се бях отчаяла,че се караме много и това е съсипало връзката ни, но не беше така, а беше просто един кофти момент.Че нищо не е, както беше преди.Обаче роговорихме и стигнахме до решението и двамата да се сдържаме, и двамата да не говорим глупости, когато сме ядосани, а просто да млъкнем.И така проблема се разреши.Просто трябва да говорите.НВе съм сдъгласна с първото мнение да продължаваш напред.Така е най-лесно, но в един момент ще разбереш, че си сбъркала, защото ти още го обичаш силно.Трудно е да останеш и да се бориш за връзката ви, защото любовта още я има.Борете се и двамата.Наложете си да ограничите караниците, като сте ядосани просто да млъкнете и един от двамата да прегърне другия.Така всичко ще бъде по-лесно.Успех! :wink:
ne to4no su6tata,no podobna situaciq,i ako misli6 4e si struva da gradi6 vsi4ko nanovo,napravi go!az taka napravih i ne sujalqvam,no ako iska6 vsi4ko da e dobre..trqbva da se promenite i dvamata..uspex :)
LetiCherry
06-14-2007, 08:51
Ми не в същата, ама в подобна ситуция съм била...само 4е не поради 4ести карания или лъжи, а поради липса на доверие и производните от там неща...И си казахме директно как стоят нещата, 4е не вървят на добре, но не заради мен или него, а заради двамата, но си казахме, 4е не можем един без друг и всеки ще положи усилия, защото за нас връзката ни е вси4ко...И нещата се оправиха! :) А в един момент когато си представих живота ми без него...направо ми се разкъса сърцето...
А откъде са тея лъжи и истерии? За какво? Това си мисля, 4е прродължава прекалео дълго...Няма ли ефект от разговори? Защо си викате? А защо се лъжете? КАкво разбираш под задушаване? Надявам се нещата да се оправят, просто тряба желание и сили! :wink: И да си кажете истината за вашата връзка в о4ите, без заобикалки, колкото и да боли! По-добре да сте наясно със ситуацията и от гледаната то4на на другия!
Говорих с него... Той е страшно наранен, казва, че ме обича, че иска да е с мен и все пак не знае дали ще сме заедно. Разбрахме се известно време да бъдем просто приятели - да видим как ще потръгне, и ако ни е по-добре така, да си останем такива.
Много ми е мъчно, много ми е шибано, но... гр.. опитвам се да си намеря занимания, за да не си мисля глупости.
Подготвям се психически , че никога повече няма да се докосваме така, както преди и никога повече няма да си кажем колко много се обичаме. Не мога да осъзная как така.. всичко рухва. Ебаси и шибаната история.. :( Иде ми да крещя, да плача и да заспя.. Слабост.
Казах му, че ще променя това, което не трябваше да правя. Но той сякаш вече не ми вярва. Което е зле за мен.
Но пък днес той ми се обади да излезнем, което пък е добър знак.
И не знам, не знам, не знам...
leti_cherry, лъжите и истериите са от мен. Параноите от него. Караме се за глупости. Което е най-бруталното. Той хипер лесно кипва, а аз като се ядосам и говоря гадости.. :| И оттам идват всички проблеми.
Пф, обичам си го.
Бум, бум... искам всичко да се оправи..... :smt010
Просто седнете и си поговорете. Помислете заедно дали можете да продължите напред и отношенията ви да са както преди. Всеки има право на втори шанс. Но зависи и от вината на дадения човек; има неща, които не се прощават лесно.
spokoino i az bqx v tazi situaciq, vqrvam 4e vsi4ko 6te se opravi, nie vse o6te sme zaedno s tozi 4ovek :smt056
Всичко се скапа...
пак ли бе
още има надежда за вас... :smt056
Дано.
Деа' знам, човекът ми каза да се подготвям психически, а не да се сдухвам. Това как да го тълкувам?
А от толкова разговори ми се наду главата. Бум, бум..
exploitedteen, мерси. Твоите думи са успокояващи, поради фактът, че си по-голям от мен и по-умен. :-)
Вече ми става смешно. Цялата тази лигаво-пуберска история от моя страна... гррр.. Ти си прав, знам, че си прав, знам че и така ще направя..
Сама ще се измъквам от кашата, която надробих.
Така де, светът не свършва... :smt006
Поговорете и направете, така че нещата, които си казвате да са не само думи, а и действията...
Пф, аз съм готова да го направя, но той вече не ми вярва. ](*,) Ето затова ми е толкова шибано...Защото каквото и да му обещавам , той ми отговаря с : " И друг път си го казвала..; на какво да вярвам?" и т.н.
А аз наистина искам да оправя нещата. #-o
Пък и можех да направя да не стане така.. пф, много голяма уста имам, да знаете. :-#
Та така, Бънгълчето е сдухано и гледа да не му личи... :-)
Дано, дано.. :-)
То времето ще покаже какво ще става. Още е рано.
Ъх.. слушайте, деца, никога, никога, ама НИКОГА недейте да правите драми. Не е полезно за здравето. :-D
Хахаха, позната история. И ние една вечер се карахме навън и полицията дойде да разпитва кво става и има ли проблеми. Моят човек трошеше каквото има покрай него от нерви, а аз си бях пуснала mp3-ката и си слушах музика, хилеща се мазно. (на моменти съм егати човека.. #-o ) Та, беше забавно. :-D
Е, да, хич без драми не може. Ама нека не се прекалява с тях. Че става болестно състояние. :lol:
bungle ти още ли не си си прерязала вените бе ?
аре че ми увехната топките да чета за теб тъпия ти приятел и голямата ви вечна любов + бонус реване секи ден
^^
SpOrTs_GiRl
06-15-2007, 11:00
много е трудно да останеш приятелка с момче, което обичаш :( щом любовта още я има, значи можете да отправите връзката си ! Поговорете и си изяснете всичко :-)
Dr. Kazimbutt
06-15-2007, 11:29
За да кажа, че връзката ми от година и нагоре, се скапа заради истерии, лъжи, паранои и задушаване. Имам вина, и той има вина. Но се обичаме. Любовта не е изчезнала.
Любовта е изчезнала. Съжалявам, че ти разбивам мечтите, но е така. След като си дълго време с един човек, любовта бива заменена със силна привързаност. По някакъв начин другият става част от тебе и дори и да не го обичаш (в истинския смисъл на думата), раздялата с него е трудна, много трудна. Той вече е станал една рутина в твоя живот, чието нарушаване е плашещо и объркващо. Тези неща ги знам, защото съм бил в същата ситуация. Как се измъкнах от това положение ли? Ами с тогавашната ми приятелка скъсахме и всеки пое по пътя си. Така се измъкнах от неприятната ситуация. Не мисля, че има друг начин...
krem4et0
06-15-2007, 14:41
За да кажа, че връзката ми от година и нагоре, се скапа заради истерии, лъжи, паранои и задушаване. Имам вина, и той има вина. Но се обичаме. Любовта не е изчезнала.
Любовта е изчезнала. Съжалявам, че ти разбивам мечтите, но е така. След като си дълго време с един човек, любовта бива заменена със силна привързаност. По някакъв начин другият става част от тебе и дори и да не го обичаш (в истинския смисъл на думата), раздялата с него е трудна, много трудна. Той вече е станал една рутина в твоя живот, чието нарушаване е плашещо и объркващо. Тези неща ги знам, защото съм бил в същата ситуация. Как се измъкнах от това положение ли? Ами с тогавашната ми приятелка скъсахме и всеки пое по пътя си. Така се измъкнах от неприятната ситуация. Не мисля, че има друг начин...
Не съм съгласна. Аз съм с моя човек близо 3 години и мога да ти кажа, че изпитвам обич, а не привързаност. Всеки път, когато го зърна ми тупка сърцето, всяка негова милувка кара кръвта ми да бушува. Това за мен не е привързаност, а любов!
Любовта не е изчезнала!
Извинявай, ама като ми се обади и чуя гласа му, сърцето ми така затуптява, че го усещам чак в гърлото си.
Знаеш ли колко ми е шибано да седя до него, да си говорим забавни неща ,а да не мога да го прегърна силно и да му кажа, че го обичам?! Ако беше просто привързаност щях само да се чувствам ОК в присъствието му, но не.
Ебаси.... :(