Влез

View Full Version : Омръзна ми, писна ми просто



Sarabi
06-15-2007, 17:30
Предупреждавам, че темата ми няма никакъв смисъл, може да бъде заключена, изтрита или квото и дае там веднага след като бъде нафлудена хубаво и намерена от някой грижовен модератор.

МРАЗЯ ВСИЧКО !!! Омръзна ми, наистина ми омръзна. Защо не мога да намеря човек, който да ми дава това, от което се нуждая ? Духовно имам предвид, иначе всеки може да ме изчука. Но защо бе, мамка му? Защо дори не съм срещала до сега човек, с който да си подхождаме наистина, човек, с който да мога даразговарям, да бъда себе си ? Защо не мога да кажа, че наистина съм имала пълноценна, истинска връзка ? Връзка, в която преобладават чувствата, а не желанието на единия или другия да покаже с кой ходи ? Защо не мога да намеря момче, което да целуна и да усетя нещо истинско, а не само да си въобразявам или да си втълпявамтова или онова ? Защо, когато го изпитам не усещам нищо подобно от другата страна? Защо всички шибани момчета са толкова повърхностни, неосъзнаващи колко много могат да спечелят от една истинска, истинска връзка, не а бройката или за забавлението ?
Нереално много съм хлътнала по един.. и аз не знам какъв... идиот ли е, глупак ли е, слабохарактерен ли е,нерешителен ли е или просто няма чувства,интерес или там каквото и да е ? От толкова много време... без никакъв резултат. НИКАКЪВ, РАЗБИРАТЕ ЛИ ??? Толкова много време се мъча. В началото... перфектната зарибявка...две седмици... на третата се натскаше с някаква крава... а преди толкова малко време ме беше гледал с толкова НЕмногозначителен поглед, толкова много надеждни, мечти, чувства вложих... видях го и... и не можах да помръдна. Просто стоях и гледах. Не усещах нито една част от тялото си... като зверски напушена.. но нямаше нищо приятно. Беше ужасно. Щях да си повърна сърцето. Ама го преживях. Тръгнах с някакво момче, с надеждата да го забравя. И стана, но само защото си го наложих. Това "спасително" момче, ме скуса, защото не исках да му пусна на втората седмица (това е една от причините за горните ми толкова възвишени универсални въпроси). И отново... след няколко дни ТОЯ ТЪПАНАР ми каза, че съжалявал, че ме бил пропуснал, мацката му го дразнела, но не я късал, защот муе жал занея, била много влюбена в него... нотой не я късаше. НО ВСЕ ПАК МИ ГО КАЗА ОТКРОВЕНО, ЧЕ СЪЖАЛЯВА ЗВЕЕЕЕЕЕРСКИ МНОГО, чЕ МЕ Е ПРОПУСНАЛ. Както и дае. Казах му, че винаги има втори шанс ( че как няма да му дам, аз нощем не мога да спя заради него ?!?! ), но не знам дали ме чу. Не знам. Можеби това, че не му го повторих е една от грешките ми. Се тая. Каза ми го. И след няколко дни скъса гаджето си. И ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО ?!?! Един от приятелите му явно й е писал от негово име, че много съжалявал. Тя приела и тръгнаха отново, докато той не я скъса отново. Не мога да разбера как може да е толкова слабохарактерен,толкова беззащитен и и ... и аз не знам какъв. ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ОТНОВО Е ТРЪГНАЛ С МОМИЧЕ, КОЕТО ГО ДРАЗНИ, КАТО ПРЕДПОЛАГАМ СЕ СЕЩА, ЧЕ АЗ СЪМ ТАМ НЯКЪДЕ И ГО ЧАКАМ ?!?!? КАК КАЖЕТЕ МИ КАААААААААААААААААК ? Как може да е толкова... пак не знам къв... та да не може да е каже , че не той й е писал. Защо ми го причини за втори път ? Сега отново е с нея. Пак, разбирате ли, като можеше да сме заедно.Не знам. Не го разбирам. Мразя го заради това, което ми причинява. Всичката тази несигурност, относителност на нещата. От толкова много време живея в някаква пълна мъгла, нямам представа какво може да стане, кога, как, защо.
Не знам. Прекалено многоми тежи всичко това.

Преди известно време видях двама... очевидно много влюбени... да тичат заръка под дъжда. Радваха се навсеки миг заедно, смееха се, обичаха се, споделяха живота си...

Днес пак валя. А аз какво ? Аз бях съвсем сама в градинката до първа английска. Съвсем сама. Подгизнала цялата и замръзнала. И се сетих за тая двойка... Боже Господи как се разревах. Като клошарите. Стоях и си плачех на пейката. Нямаше с кой да споделя тоя момент. Нямаше, празнота. А дори не знам дали НЯКОГА ще има с кого да споделя подобни мигове. Господи, колко много исках и аз да тичам с него под дъжда, хванати заръце, да го целувам, да го прегръщам, да не го пускам да си отиде. Но какво ? Сетих се, че пак е при неговата... неговата... офф не искам даго казвам. Той беше при нея, въпреки ,че " й се дразни", въпреки че кара брат си да му звъни винаги, когато е с нея, зада му каже, че уж трябва да се прибира. Защо е с нея не мога да го разбера ? Защо ? А... може би заедно щеше... щеше да е по- щастлив... щеше да му е по- приятно... може би щепе да открие повече топлота и чувство от колкото при нея. Защо е с нея ? Защо тръгна за втори път с момиче, което го дразни ? Защо е толкова слабохарактерен? Защо нее по- решителен ? Защо м е страх да му кажа всичко това в очите? Защо ? Защо се тормозя за такъв...такъв... идиот ? Незнам какъв е...

Омръзна ми да намирам "връзки". Омръзна ми всички да са кухи, повърхностни, модерни, фешънски, стандартни. Романтичка съм на моменти. Да. Мисля , че всеки нормален човек поне някога е бил. Не ме е срам да го призная. Но защо когато го направя ме гледат все едно казвам, че ще съм с девтсвенколан докато не се омъжа ? Господи, омръзнаха ми всички надуту тъпанари. Омръзнаха ми ... омръзна ми да се измъчвам за такива копелета.В неговиждам толкова.. толкова подходящият човек... този, с който мога да изпълня мечтите си... да споделя мислите си. Но какво? Защо бе мамка му.
Както и да е.Мразя... мразя всички... всички... всички обстоятелства, всички останали, всичко, което ми напомня за това, което можем да изградим заедно.
Съжалявам... за много неща... много...
Искам да вали вечно... и да си стоя на пейката сама... щом не успявам да съм с него...
Не знам какво да правя. Просто... съжалявам...

sunnydream
06-15-2007, 18:02
Миличка не се отчайвай, всеки има моменти в които седи сам под дъжда и сълзите му се сливат с капките , но знаеш ли, след дъжда винаги изгрява слънцето, а под слънцето има място за всеки и за всеки има някои ... няма да те успокоявам, защото знам че е ужасна ситуацията ти, но според мен този, който ти си мислиш че искаш не те заслужава... Мислиш ли че може да те обича и да те държи здраво за ръка под дъжда ако е "слабохарактерен", и още повече предстаи си ако беше твой, а беше на мястото на онова момиче и беше с теб само от съжаление... не трябва да бягаш след някой , който не знае посоката си, той не знае какво иска, а ти не трябва да страдаш заради глупостта му... един съвет от мен - остави го, ще откриеш някой друг, който да си заслужава наистина, някой който да не иска да спи с те след два ден, някой на който няма да му пука дали си облечена по най-нова мода и т.н. Дори не го търси- той сам ще те намери , ВИНАГИ е така, като изгубените вещи- търсиш ги и не ги намираш, забравиш за тях - те смаи се показват. И той ще се покаже :) късмет и горе главата :wink:

Sarabi
06-15-2007, 18:17
Но той е точно от тези,на които не им пука как съм облечена, които не се стремят да изчукат момичето на втората седмица... това беше бившия, ама явно не съм се изразила като хората.
Просто прекалено много ми се събра. И покрай него и покрай всичко останало... немога да го забравя. Не искам ! Защото може и да се осъзнае... а азискам да го чакам... искам да съм с него, когато и да е. Не искам винаги да се тормозя защо не съм се борила занего, защо съм го пропуснала, защо съм се отдръпнала...

koalka
06-15-2007, 18:29
Това момче не знае какво иска и не мисля, че има някакви чувства към теб.Ако ги имаше-щеше да е с теб.Ако държеше повече на теб-нямаше да е с нея.И да, наистина е слабохарактерен, явно не може без това момиче, колкото и да го убеждаваш, а и надали има чак толкова силни чувства към нея-все пак сте си говори за това да се разделят.Двете неща взаимно се изключват.Не съм много убедена, че й "се дразни".Ти можеш ли да го твърдиш със сигурност или това е поредната му измишльотина.
Виж, разбирам, че искаш някой прекрасен човек да е с теб, да те обича и да споделя ежедневието ти, да му даваш цялата любов на света...И аз преди да срещна приятеля ми исках един такъв човек.И аз съм плакала, че го нямам, а съм гледала толкова обичащи се двойки по улиците и съм искала да съм на тяхно място.
Даа, доста често момчетата се интересуват от едно единствено нещо и когато го получат явно ти казват "чао"...Явно много не ги интересува любовта, а гледат само как да забият още и още.Дразня се на такива хора, а знам, че нямам право.Те сами избират как да си живеят живота и по мое скромно мнение- да го пропиляват.Дразня се на такива, които гледат само марковите дрешки и, както ти каза-са повърхностни.
Това момче явно не е за теб, щом не е с теб.Нали хората казват, че намираш човека, когото е за теб, все някога ще срещнеш НЕГО...
Но не мисля, че това момче би могло да сбъдне мечтите ти.Разбирам, че искаш са си с него, но той явно не ще.И не можеш да го обвиняваш, освен, че ти е дал напразни надежди.Това е най-дразнещото.И все пак не мисля, че трябва да се измъчваш чак толкова за него, той явно не споделя мечтите ти.Не трябва да спираш да търсиш човека, когото ще те направи щастлива.Човека, който е интересен, не гледа само как да прави секс с някое момиче и определено не е слабохарактерен.
Sarabi*, надявам се, че поне ти ще ми прочетеш мнението и ще ме разбереш какво съм искала да кажа.
:wink:

PerfectStrang3r
06-15-2007, 18:35
Според мен не си уцелила човека. Едва ли би искала да имаш връзка със слабохарактерен мъж, който не знае какво иска. Вярно, че много го обичаш, но просто явно не ви е писано. На всеки се случват историите за дъжда, но както казаха винаги има слънце, което ще изгрее за теб. Не губи вяра и надежда. Просто си попаднала в кофти момент.

Наистина е гадно, когато само те приемат като сексуален обект, ама когато си по - хубава е така. Просто за съжаление доста от момчетата само това търсят. Не губи надежда - и за теб ще се намери любов, която ще ти е много по - сладка след тези периоди, в които си изпаднала.

Chikiponita
06-15-2007, 18:38
Здравей.Относно самотата...знам как се чувстваш.Аз толкова много пъти съм си мислила, че ще си остана сама завинаги. Имала съм чувството, че някакси нарочно точно на мен живота не ми дава да си имам някого до себе си (момче)...Веднъж,както си вървях в Градската градина в Пловдив, реших да преброя влюбените двойки...Бяха 26!...26!!!!Представяш ли си?! И това бяха само тези, които минаваха покрай мен или аз покрай тях в този момент. Ами колко са тогава останалите, тези които не съм срещнала, защото са били в другата част на парка или пък на главната улица ?! Почувствах се толкова нечестно непотърсена...Все едно всеки си имаше някого, само аз не. Само аз бях самичка без момче, на което да дам цялата си любов. Защото понякога се чувствам толкова преизпълнена с любов...към живота, към хората, към това,че съм жива, към семейството ми...И тази цялата любов искам да я дам на някого, освен на близките си. Искам да зарадвам някого с нея... Обаче всеки беше "зает"... :cry: Сега понякога продължава да ми е мъчно, макар и да има разни момчета около мен...а когато се появи някой свестен и се страхувам, че ще го изгубя преди още да съм го спечелила... Страхувам се вече да мечтая, защото имам чувството, че животът нарочно ще изпепели мечтите ми... :cry: Искам да бъда щастлива. Искам хората да ме разбират, но с всеки изминал ден аз осъзнавам колко съм различна от обществото. И изобщо не ми е мъчно, че съм различна. Напротив... Много се радвам, защото мисля, че съм положително различна... Но е много трудно да живееш така... Затова искам да има едно стабилно момче до мен, което да ме разбира и да споделя интересите ми и което да ме прави щастлива... Знам и по писанията ти съдя, че и ти искаш това. Съвсем нормално. Пожелавам на всеки човек да намери щастието си или щастието да го намери. Защото само истинското щастие е наистина щастие.
Пази се и ти желая успех в живота :)

krem4et0
06-15-2007, 18:47
И аз до пради 3 години мислех същото като тебе, чувствах се по този начин...........все едно аз съм го писала тогава. 19 години без гадже, без връзка в истниския смисъл на тази дума, без надежда,че някой ще ме обича истински. А виж сега-дразн половината форум с щастието и любовта си! Срещнах го на 19, а предполагам ти си по-малка. някой го срещат и по-късно. Все ще дойде при тебе.....не се отчайвай. В крайна сметка това е любов..........не може да й заповядваш. не брой влюбените, не мрази св. Валентин, не се натъжавай при вида на влюбените. Любовта и тебе ще споходи, когато си зряла да я приемеш и оцениш.

kindergarden
06-15-2007, 18:54
i az sum gore-dolu v su6toto polojenie,no iavno ne sme ucelili xorata i az stradam vseki den za6toto iskam da otkria liubovta da ima niakoi koito da moga da celuna i pregurna,niakoi,s kogoto moga da buda sebe si da budem edna ot tezi dvoiki,koito vijdame po ulicite.Viarno moje tova da e samo za momenta i da use6tam samo uvle4enie ili liubov, no s vremeto triabva da se zabravi,za6toto vseki put kato vidia mom4eto koeto xaresvam ili obi4am,i az nz to4no,da se natiska s priatelkata si mi stava adski kofti i prosto ne moga da gi gledam,no takuv e jivota ima i xubavi i lo6i momenti triabva da se preborim s lo6ite i da se naslajdavame na xubavite i vse niakoga 6te otkriem 4oveka,s koito 6te izjiveem nai-xubavite momenti

Th3MaN
06-15-2007, 19:05
Колкото и лошо да е никога не трябва да се отчайваш. Когато се отчаеш ти започваш да мислиш най-лошото и сам да се разколебаваш. За да има любов трябва да има една безкрайна мотивация. Любовта е не описуема. Замисли се колко ни мъчи но никога и никога не се отказваме от нея. Не можем. Трябва да бъдеш силна. Първо да измисиш точно какво искаш. И след като решиш че найстина от все сърце изкаш това нещо трябва да го постигнеш на всяка цена. Бъди смела.

Sarabi
06-15-2007, 19:29
Искам него.Колкото и дае глупаво и ... бездушно.
Мразя тъпите чувства.

06-15-2007, 20:20
Искам него.Колкото и дае глупаво и ... бездушно.
Мразя тъпите чувства.
Нито е глупаво нито е бездушно.
Аз сега съм толкова влюбен в една, че немога да и го кажа чак.
Просто като я видя и забивам.И май единственото което мога да ти предложа е да му го кажеш в очите а не да го чакаш и само да се измъчваш.Аз така ще направя и ако ме резне незнам и май и не искам да знам.Но това е съвета който мога да ти дам като момче което е в подобно на твоето положение да не кажа същотото, като не броим плача си е същото аз го избивам на метал и то много тежък и така си избивам мислите от главата може да го пробваш.
П.С
Успех надявам се да се получи при вас :wink:

LizZz
06-15-2007, 23:05
Искам него.Колкото и дае глупаво и ... бездушно.
Мразя тъпите чувства.
Нито е глупаво нито е бездушно.
Аз сега съм толкова влюбен в една, че немога да и го кажа чак.
Просто като я видя и забивам.И май единственото което мога да ти предложа е да му го кажеш в очите а не да го чакаш и само да се измъчваш.Аз така ще направя и ако ме резне незнам и май и не искам да знам.Но това е съвета който мога да ти дам като момче което е в подобно на твоето положение да не кажа същотото, като не броим плача си е същото аз го избивам на метал и то много тежък и така си избивам мислите от главата може да го пробваш.
П.С
Успех надявам се да се получи при вас :wink:
Ееееееее пич,като мене си!!!И аз съм в абсолютно същата ситуация!!!Трябваше да отбележа приликата!!!

Pepon
06-16-2007, 09:50
Как ви се дразня на всичките тъпи патки като тебе и всички тука дето се правят на много великодушни...всяка една от вас е била в такава ситуация и...много ясно!Тия педали по които си падате са белязани и си личат от километри...обаче вие пак си ги обичате...и след това ревете!Ами ревете си...вие сте си виновни!Има каде каде по качествени партии,които са нито по-грозни,нито по-задръстени,нито по-бедни,момчета чиято лоялност струи от тях...но винаги остават на заден план...първо трябва да минете през 1600 кура да се сетите че ставате само за това,и накрая взимате първия който се появи,само и само да не сте сами!Само че го осъзнавате твърде късно!Иска ми се да кажа че вие губите,но не е така!Губят и тези които са направили грешката да се влюбят във вас!За твоя проблем бих ти казал да продължаваш да си милееш по либето,та здраве и живот стара мома ще си останеш така ако я караш!Защото слабохарактерния не е само той!Колко критика още мога да излея ама ще ми изгорят шишовете...

MomoCA
06-16-2007, 09:53
Tova e moqt otgovor:

Budi tarpeliva, rano ili kusno shte namerish tozi koito tursih, posto ne spirai na edno mqsto da se qdosvash.

SmurkamDoZori
06-16-2007, 10:34
ще дойде време в което ще разбереш , че и друг може да говори красиви думи и да обичаш повече от този , помисли дали изобщо те заслужава , след това реви за него.. наистина ти съчувствам ..

Barbie
06-16-2007, 10:55
Аз преди сегашната си връзка не съм имала някого, за когото наистина да ме е грижа. Не съм била във връзка, която реално да мога да нарека "връзка", защото всъщност не съм била влюбена. Но сега съм влюбена и ужасно много обичам момчето си, а той ме прави страшно щастлива. (В момента съм на 19) Но никога не съм размишлявала като теб - в крайна сметка, всяко нещо става с времето си. Още си девойче, не му е времето да увисваш нос заради несполучливи любови.


Sarabi* написа:
Искам него.Колкото и да е глупаво и ... бездушно.
Мразя тъпите чувства.

Хубаво де, като искаш него, направи нещо по въпроса. И аз съм си казвала "Икам точно него"...и сега е с мен. Сближавай се с него, излизайте приятелски - стани част от живота му. След като е с това момиче, значи все пак има някакви чувства към нея. Но след като са късали, сигурно има и някакъв проблем. А пък хората се събират и се рзделят. След като искаш това момче - упорствай...пък каквото стане - ставе. Ако не той, след него ще се появи друг. Горе главата.