Любовна поезия

[cHooOpiHka___]

Клетва

Да ослепеят очите ми - и двете,

да ме сполети навеки проклятие,

ако забравя накога това лято,

Атлантика и на Лайта бреговете.



Низ просторните пясъци край морето

стъпките ни останаха отпечатани.

А може би в привечерната позлата

и днес бродят нашите два силуета...



Широкополите бретонки ги изглеждат

изпод черните си пиявици-вежди

с поглед като океана син и намръщен.



И горят в залеза каменните къщи,

а сред вълните - призрачни като надежди -

оцелелите ладии се завръщат.



П.П:Елисавета Багряна

[All_alone]

Обичта ни гледа зад ъгъла

Красимир Дяков

С есенен дъжд чумери се, плаче и диша светът.

Тъжният вятър на флейтата на раздялата свири.

Скъсахме някак си леко, без да жалим това,

че прекрасната наша любов, без топло умира.



Нетърпимо боли... Колко безжалостно стъпкахме

и захвърлихме парченца от отношения и безумства.

Само вярната есен заедно с нас ще настръхва

и заедно с вятъра ще оплаква угаснали чувства.



Есента се мръщи отново, скандалничи, плаши със дъжд...

Вятър бясно гони листата, сякаш ни възразява.

Отстрани гледат обичта една жена и един мъж,

а тъжната тя, зад ъгъла гледа нас, онемяла...




Самотата е хладна. И бърза. Следи!

Петя Кръстева


Между ума и сърцето Душата разкъса се -
от бяла във черен, превърна се, страх!
От кърпежа на нашите чувства болеше я -
тя свита трептеше сред хора и смях.


Но малка искра във тъмата просветна -
ведно притаената болка с копнеж...
Но въпреки всичко реши да избяга
от теб и лъжата - погубващ мираж.


От дните след теб тя e малко по-мъдра -
научи урока житейски, сърдечен,
че тръпката Обща е висшата сила -
със нея открил е ЧОВЕК Диоген.


Зове те - търс

[skatemore]

Защо се влюбих в теб маймуно?
Защо направих този грях?
Нима няма други чуми, та точно тебе аз избрах?!

Га излязахме на кея, ти поръча ми бозъ...
и ме гледаше либовно... а аз те шибах във гъза!


Не съм умрял... шъ знайш
за твойта слива миризлива... шъ знайш
ебах ти майката кирлива... шъ знайш
ОБИЧАМ ТЕ!

Ти си селско момиче, и миришеш на тор!
Имаш вежди говежди...
и го духаш във обор!

Пак излязахме на кея... ти поръча ми бозъ!
И ме гледаше отново... а аз обратно във гъза!


Не съм умрял... шъ знайш
за твойта слива миризлива... шъ знайш
ебах ти майката кирлива... шъ знайш
OБИЧАМ ТЕ

[mimilia]

това са две МОИ стихотворения (обръщам внимание на авторското право, защото това все пак е форум). Хадявам се да ви харесат:

Към теб...

Когато птицата
променя своя полет
и вятърът прекъсва
своя танц,
ти тихо се промъкваш
като пролет
със леко розов
приказен нюанс.
Където блясъка
на девствена природа
се смесва с дъх
на утринна роса,
ме каниш ти
да дойда, но не мога,
не мога с теб дори
да се сравня.
И както розите
със времето израстват,
развиват се и след това
цъфтят,
все повече в очите
ми порастваш
и ти за мене вече
си върхат.
Защото слънцето
залязва всяка вечер,
за да изгрее пак
на сутринта,
успокоявам се
и пак поемам пътя
със теб да сбъдна
своята мечта.



Отминаваш...

Събуждам се и чувам как се приближаваш,
Поглеждам: ти си в сянката на ъгъла
и ти ме виждаш, но ме отминаваш.
Видение си ти, мираж в пустинята.
Очаквам те и пак ме изненадваш,
със твъдри стъпки прекосяваш стаята.
Къде отиваш? Всяка сутрин бягаш,
за да зарадваш другиго с внимание.
А аз оставам сълзи да проливам
облегната на мократа възглавница
и вечер със въздишка да заспивам
затваряща в живота нова страница.

[All_alone]

Шанс да се върнем

Всеки шанс

е врата

да се върнем.
Само стъпка

към теб.

И потъвам.

Дълго бягах.

И дълго те търсих.

Беше трудно

по пътя да тръгнем.



Само стъпка

към теб.

И се губя.

Тази крачка

и днес ми е много.

Да летя -

колко исках да мога.

Но изгарях

в морета от огън.



Взех си

днешната доза.

И свърши.

Този ден

ме полазваха

тръпки.

Хайде, тръгвай.

Остави и гласа си.

Заключи ме.

И бягай

към вкъщи.





И така ще остана

до утре.

Ще говоря

с луната по тъмно.

Ще се давя

в морета безумно.

И отново...

ще бъдем.

Всеки шанс

е врата

да се върнем.



Бях

Наташа Басарова


Бях твоя и със тяло, и с душа,

бях дълго твоя, но сега съм чужда,

със устните си другиго теша

и друг в леглото мое се пробужда.



Бях твоя всеки ден и всяка нощ,

бях само твоя, но сега съм друга,

светът около мен е блед и чужд,

сънят не е красива теменуга.



Бях твоя и във радост, и в тъга,

бях скъпа твоя, но сега съм плаха

и нося се в безбрежната мъгла

на своята недостроена стряха.



Бях твоя и наяве, и насън,

бях твоят грях и твоята опора,

сега трепери споменът навън,

склонил глава от дългата умора.


Липсваш ми


По дългите и черни жици

на нетърпението

най-шарените мигове накацали са

и пеят ми за теб...





А долу, в храсталаците на спомена,

една мечта унесена сънува те...

И повече от всякога ми липсваш...
И пак за теб аз пиша и жадувам те...


Закъснял дъжд...

Гергана Шутева


Закъснял дъжд...





Земята дъжд сънува.

Вятърът я рони.

Очите ми -

ръждиви от очакване.

А мислите, като коне,

от бяс подгонени,

препускат

в лабиринтите на мрака.

Камшичено

свистят въпросите.

Бичуват с писъци

сълзите ми.

Под тропот на копита.

В транс.

Изпросени,

търкулнаха се две звезди.

Целунаха косите ми.

И чакан дъжд

в очите ти възкръсна.

За първи път.

Когато мълком

си отивам.

Луната

облаците беси,

бели прошки пръсва.



Но късно е.

За първи път

далеч от теб заспивам.





07.05.2008 г.

[FaShiOn_k3]

Може би я обичам затова,
че е хубава?
Тя е хубава, хубава,
тя е дяволски хубава!

Може би я обичам затова,
че е ласкава?
Тя е ласкава, ласкава,
тя е ангелски ласкава!

Поразително умна,
заразително весела,
Безразсъдно добра,
неизказано предана,

И чувствителна –
тъжна и печална – понякога.
Грубостта я ранява,
не понася неправдата.

Като роза през май
е снагата й дъхава,
Като горска сърна –
грациозна и гъвкава.

Нека никой не казва –
величае я, хвали я!
Няма тука лъжа,
няма капка фантазия!

Аз я имам такава –
не лъжа, не измислена,
А я имам такава
във действителност, истинска!

[noheart]

Тръгвам напред, право към теб.

Готов съм да извървя километри наред,

но ще те намеря...

Със вятъра бягам и света преобръщам.

Продължавам, дори и да страдам.

През сълзи студа прегръщам.

И падам, и ставам, но не се обръщам.

Мисълта за теб ми дава сили да успявам.

Жестоката действителност без теб

ме кара да не се предавам.

Вярвам...

Като орел към плячка устремена, търся те с очи.

И сякаш нещо в мен започва да гори.

Усещам те във мен, в сърцето си ми ти.

Животът нова същност придобива.

Мойта силна вяра теб ми подарява -

истинска, красива, величествена,

дива, единствена любов.

[Adelina]

"Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнахръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си
като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.
Какво,че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.
И влаковете се завръщат,нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи,които виждат през високите планини.
Има мисли които летят над безкрайните равнини.
Има хора,които никога не се разделят.

Усмихни се.
Има хора,които никога не се разделят"
Недялко Йрданов

[LadyDi]

Пръстен
Веселин Ханчев
За твоето тихо идване, което
до днес отеква в мене като гръм.
За даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на малкия ти пръст, наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

[nqkafsi_tam]

Тва ей ся си го измислих ;Р

Вървя напред, пристъпквайки в страни,
търсейки отново, твоите очи,
в които аз намирам всичко, от което се нуждая.
И колкото и време да минава,
аз продължавам да мечтая,
за твоя поглед, изпълнен с красота,
за всеки малък миг, в който аз съм бил с теб до сега.

[cherry_lady]

Невена Петкова


Помниш ли

Помниш ли вълните в морето,
вкуса на солта?
Помниш ли ритъма на сърцето,
вкуса на страста?

Помниш ли нощите дъждовни,
капките дъжд по наште лица?
Помниш ли слетите ни тела,
в есенната зора?

Помниш ли дните безкрайни,
прекрасни с мен?
Помниш ли нашите тайни,
хванати в плен?

Помниш ли любовта, която уби,
без капка жал?
Помниш ли болката в сърцето ми,
която все още гори?

[cherry_lady]

Празна душа

Невена Петкова

До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
Все още я обичаш знам това, знам също и
за празнотата в твоята душа.
Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
лъжи.
Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
но не верен ще бъдеш ти само на нея,
дори и толкова много да те боли!
И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
щеше да си още с мен!
Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
че те оставих да си идеш от мен!
И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
че обичам само и единствено теб!
Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
че искам да бъда с теб,
да целувам устните ти и да галя косите ти.
Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
искам те и днес!
Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!

[cherry_lady]

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

Евтим Евтимов

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

[Lysit0]

ВЪЛШЕБНИЦА

Пейо Яворов
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! - пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; - аз те гледам; - век измина ...
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество ...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

[NaNa_SladuRana]

Четирилистна детелина

Помня тиха поляна,покрита
със трептяща зелена коприна.
Дълго търсихме с теб сред тревите
четирилистна детелина.

Но откривахме там все такива
детелини с тройни листенца.
Ала виждах,че беше щастлива.
И щастливо туптеше сърцето ми.

Затова,че я търсехме заедно,
там денят бе щастлив и без нея...
А сега я открих най-случайно
край самотната градска алея.

Как далече от теб е израсла?
Как без теб я съглеждам така?
И сам тъжен.И даже нещастен-
с четирилистна детелина в ръка.

Георги Константинов

[NaNa_SladuRana]

СРЕЩА
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.

...Михаил Белчев

[1nnocenT]

The Day That I Will Stop Lovin You Is The Day That I Will Close My Eyes ForeveR :-)

[pysanka]

Празна душа

До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
Все още я обичаш знам това, знам също и
за празнотата в твоята душа.
Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
лъжи.
Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
но не верен ще бъдеш ти само на нея,
дори и толкова много да те боли!
И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
щеше да си още с мен!
Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
че те оставих да си идеш от мен!
И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
че обичам само и единствено теб!
Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
че искам да бъда с теб,
да целувам устните ти и да галя косите ти.
Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
искам те и днес!
Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!

Помниш ли

Помниш ли вълните в морето,
вкуса на солта?
Помниш ли ритъма на сърцето,
вкуса на страста?

Помниш ли нощите дъждовни,
капките дъжд по наште лица?
Помниш ли слетите ни тела,
в есенната зора?

Помниш ли дните безкрайни,
прекрасни с мен?
Помниш ли нашите тайни,
хванати в плен?

Помниш ли любовта, която уби,
без капка жал?
Помниш ли болката в сърцето ми,
която все още гори?

Моля те върви

Моля те върви!
Моля те не се обръщай след мен!
Моля те просто забрави за мен!
Всичко било каквото било.
Болката тежка аз ще преглътна,
а ти върви, остави ме да страдам сама!
Не сипвай сол в раната дълбока!
Не раздирай душата ми тъй болна!
Защо причиняваш ми това,
мисля, че не съм заслужила тъга!

Сама

Така ми е пусто без теб сега!
Дали те обичах, не знам и не искам да знам!
Какво значение има какво съм изпитвала към теб, след като бях
щастлива!
Единственото, което има значение е болката ми!
Тя е по-голяма и от мен самата.
Иска ми са всичко това да е един кошмар.
Да се събудя в момента, в който бях щастлива и влюбена!
Спомням си за дните ни безкраини и прекрасни!
Но истина ли бяха мечтите, незнам!
Знам само, че ти ме остави да страдам!
Понякога си представям, че все още сме заедно и се обичаме.
Мога да те видя така ясно пред себе си, мога дори да те докосна,
но протегна ли ръка към теб ти изчезваш отново.
Боли ме наистина, никога обаче не ще ти простя за болката и
лъжата.
Сега незнам дали това, което изпитвам към теб е реално,
защото човека в който се влюбих не съществува!
И дори сега след толкова време се питам:"Защо ти беше това?".

Половин сърце

Половин сърце.
Половин душа.
Една любов, тъй чакана.
Една надежда, в миг изгубена.
Съдбата трикове крой.
Пътища безброй, пълни със лъжи.
Надежда загубена завинаги.
Пътища назад, никакви.
Прегръдки на раздяла.
Целувки пълни със отрова.
И думи казани с любов и болка-целувка за последен път.
Приятелство с любов, тъй силна и голяма.
Защо не трябва да сме с тебе двама?
Защо погубваш всичко мечтано и желано?

Половин сърце.
Половин душа.
Едни очи, тъгуващи.
Едни устни, чакащи.
Време само време и една забрана.
Две думи, тъй очаквани.
Две думи, объркващи живота ни.
За приятелството място вече не остана.
Единственно надеждата, че някой ден ще бъдеш ти до мен.

Някой ден-1

Някой ден ще те напусна и ще ме намразиш!
Ще те моля за любовта ти, но ти ще ме оставиш!
Наказанието за глупоста си ще нося цял живот,
знаейки, че съм виновна за болката в сърцето ти!
Ще минат дни, а можеби години , ти ще ми простиш.
Ще ме разбереш и ще ме обичаш,
знаейки, че вече мразя те от все сърце!
Бог ще ни накаже за грешките ни в любовта,
и ще ни събере отново във Вечността!

Огън или лед

Огън или лед,
реален или сън мечтан,
надежда пламнала в сърцето ми,
това си ти за мен!

Огън или лед,
радост или болка вечна,
искрица блеснала в очите ми,
няма да изгасне тя, щом пак си ти до мен!

Огън или лед,
любов или неугасима страст,
потъм аз гледайки очите ти,
щом пак си ти до мен!

Някой ден-2

Някой ден ще се върнеш при мен,
ще молиш за прошка и обич,
но единственното което ще получиш от мен
е презрение и унижение!
Може да умирам от любов по теб!
Може да не обикна никой друг вече,
но ще те накарам да съжаляваш за мен,
дори да ми се къса сърцето по теб!
Знай, аз обичам те,
но това не значи, че ще се връщам при теб,
след всяко твое унижение!
Искам някй ден да прочетеш тези листи пожълтели
и да разбереш, колко много си означавал за мен!
Искам да си блъскаш главата в стената,
както правех аз навремето и да съжаляваш
за пропуснатото време, в което си бил далече от мен!
Искам любовта да изпълва сърцето ти,
както умразата напира в мен и да не знаеш,
какво липсвало ти е, докато бил си далече от мен.
"Искам, искам", не това не са само думи,
това е клетва за мъст и отмъщение,
клетва дълбоко в сърцето и очите ми!

Краят

Виждам в очите тъга, искаш да ми кажеш,
може би отдавна крита истина!
Страх ме изпълва, дори да те питам направо.
Знам че и теб те боли, но не така както,
думите изгарят сърцето ми.
Щастлива бях със теб, даже и в най-тежките ми дни.
Не вярвам, че успя да проникнеш така дълбоко в душа ми.
Направи това, за което други преди теб мечтаха.
Промени завинаги моята съдба, превърна ме в жена!
И сега , когато съм сама, се чудя как успя?
Не исках да се променя, на пук на теб, на пук на всичко.
Но ти все пак успя, за пореден път, постигна си целта!
Не вярвах, че ще го кажа някога, но ми харесва всичкото това!
За първи път в живота си,
сам доволна от това в което се превръщам.
Да можеше това да е завинаги, не няма да бъде, когато си отидеш.
Зная горчивата истина, отидеш ли си от живота ми,
всичко ще загуби смисъл.
Няма да има смисъл да се боря, щом ти не си до мен.
Усещам пак онази празнота в сърцето си.
Това силно чувство не напуска съзнанието ми-
мисълта че ще те загубя.
Нямам сили да се боря срещу теб, и някъде дълбоко,
усещам все по-силно и по-силно края.
Край, срещу който се молех, и нощ и ден!

Лъжи

Лъжи след лъжи,
веднъж простила ти пак ме нарани.
Бях готова да ти простя.
Бях готова да се върна.
Бях готова на всичко за теб.
Бях доволна само от един поглед, дори!
И какво получих в замяна?
Лъжи след лъжи.

Да

Да - ще те помня!
Да - ще тъжа!
Да - ще искаш да се върнеш!
Да - ще съжаляваш помни!

Сълзи

В лед скова сърцето, пресъхнаха сълзите.
Погуби искрицата в очите и няма те сега.
Отиде си защото ме обичаш, обич на която не държа.
Забрави ме, защото в теб се вричам, а в теб я няма любовта.
Сълзите пареха сърцето, изгаряше от болка то.
Но няма го детето, което те обикна есента.
Няма я онази песен, няма го и танцът наш.
Няма нищо от онази есен, само може би тъга.
Сълзите-тъй солени, са тез които топлят ме сега.
Едничка тяхната утеха сгрява моята душа.
През ад минавах всеки ден, молех се да те открия някой ден.
Сълзи горчиви стичаха се по моето лице, но времето летеше.
Реалността проникна в моето душа.
Години бяха нужни, но го осъзнах-отиде си!
Сълзите обичат ме сега!

[denic]

Вечно любовта

Ти искаш да го кажеш но не можеш
Заседнала е буца и мълчиш
Ръце върху мойте да сложиш
Опитваш се но някак си гориш

И новината знам ще е жестока
Не се опитвай да ми я спестиш
Кажи ми аз ще плача много
Но ти не искай да ме утешиш

Докосни ме за последно това е прекрасно
Кажи ми бързо , просто ми кажи
И после си тръгни така безгласно
Без повече тъга за нашите души

Недей ме гледа ти не си виновна
Че с нас я няма вече любовта
За мен ще бъдеш светъл спомен
останал да ме топли на света

Върви и пак не ме поглеждай
Обичам те но края е дошъл
Върви назад не се оглеждай
Бъди със него моля те добра.

Надявам се че той ще те обича
Защото заслужаваш го сега
Макар и да остави в мене
Да тлее вечно любовта!

[maLchy]

Найден Найденов

Случайна среща


С теб сме отново в едно кафене,

след толкова много години.

На маса си с твои приятелки две,

на моята - двама приятели има.



След погледи бързи, пламват искри.

Спомени бавно нахлуват... Боли ме!

Запалваш цигара... Виждам сълзи...

В лютивият дим аз намирам причина.



Говорят ми нещо, не слушам уви...

Поклащам глава солидарно.

В мисли целувам пак твойте очи

и твойто лице лъчезарно.



Далече в годините скитаме тъжно.

Разбирам го някак без думи.

От минали мигове спомени жънем,

топящи леда по между ни.



Дори не разбрах как останал съм сам.

Кафето студено преглъщам.

И ти си самотна на масата там

и твойто кафе май е същото.



Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.

Неспиращи думи в мълчание.

Излезем ли, пак ще сме нейде далеко

грижовни към свойто страдание.



Тръгвам си вече. Не подавам ръка.

За сбогом оглеждам те цялата.

Ти също надигаш се бавно - едва,

в последният миг на раздялата.

***************************

И тази нощ


И тази нощ отново самотата ми,

прогони твоя смях игрив.

И тази нощ дълбоко във душата си,

почувствах се щастлив.



И този нощ мелодия прекрасна,

със златна лира нимфа ще ни пее.

И тази нощ звездите ще угаснат,

а любовта, сърцата ни ще грее.

*****************************
Да беше до мен...


Да беше до мен... Бих написал поема,

сонет бих написал с любовни искри.

Да беше до мен... В ръце да те взема,

целувайки морни зелени очи.



Да беше до мен... Ще запеят щурците,

ще ни гали прохладната нощна тъма.

Да беше до мен... Ще засветят звездите,

топлейки нашата тъжна съдба.



Да беше до мен... Тази зима студена

би се превърнала в пролетен ден.

Да беше до мен... Но те няма и стена,

очаквайки утрото пак уморен.

[fishka]

Любов


Кой си ти, на моя път застанал,

моя сън от клепките прогонил,

моя смях от устните откъснал?

И магия някаква ли стана?

Виждам те на старите икони,

чувам те в съня си нощем късно:

гледаш ме с очи на похитител,

а в гласа ти всеки звук ме гали.

Кой си ти, в духа ми смут запалил -

Мефистотел ли, или Кръстител?



А сърцето мое доверчиво

пее - птичка в разцъфнала градина,

пее - и нарича те: Любими.

И покорна, шепна аз щастлива,

както на Исуса - Магдалина:

- Ето моите ръце - води ме!

[Enough]

така :)

[Dalter1]

Обичам те,

макар и млад,

познавам чувството и воя,

ти влезe плаха в моя свят,

аз още чакам да ме пуснеш в твоя...

Увий се в мен с ръцете си лиани,

с косите си прикрий ме от света,

с усмивката лекувай всички рани,

с очите си вдигни ме от прахта...



Но ти не виждаш погледа ми жаден,

студена си към мен и към света,

сърцето ти отдавна е забравило,

че не винаги боли от любовта...



И ако някой някога те спре

на улицата и те заговори,

кажи му, че това сърце

за хората отдавна е затворено...

[NaNa_SladuRana]

Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ :
Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топла светлина,
единствената истинска . И всичко.

[NaNa_SladuRana]

Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмненията страдам
и често ти - невинен - ме виниш.

И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.

[NaNa_SladuRana]

СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ...

Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън

Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.

Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.

Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.

Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал.

[NaNa_SladuRana]

Разбирай ме добре: сега не мога
пред тебе на колени сам да падна,
на тебе да предложа своя огън,
а в моята душа да бъде хладно.

Да те разплача - и да съм спокоен,
да те въздигна - и да те погазя.
Така жестоко искам да си моя.
Дори от обич мога да те мразя.

[lookinisde]

Ти си роза ти си фен ти си ку4ката за мен :D

[IwInkA]

Peio Qvorov-Nerazdelni

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."
Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...
Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -
право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...
Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -
а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -
той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."
Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.



пффф..колко си тъпа.. стихотворението е на Пенчо Славейков :-x :-x :-x :-x

[pussycat_dolls15]

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
изгубваш се, а не мога да те спра

Тръгваш си..Какво не ни достигна?
Нима не съм достатъчно добра?!
Или любовта ми те затегна в примка
и усети че губиш свойта свобода...

Тръгваш си... със всяка крачка ме убиваш
протягам в тъмното ръка..
Сълзите давят ме, не ще ги видиш
безсилна падам във прахта...

Тръгваш си...крадец безчувствен
защо постъпи и със мен така?!
Ограби ме, замина с всички чувства
с живота ми, мечтите ми, смеха...

Тръгваш си... това е краят !
За секунда срутва се света...
Ще ме боли но утре зная
ще намеря сили и без теб да продължа

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
Умирам! Но ще се преродя с деня...

[ImmortalForever]

Бившия ми направи нещо, като посвещение.
ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

[pussycat_dolls15]

Попита ме


Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

[BunnyCore]

Празна душа

До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
Все още я обичаш знам това, знам също и
за празнотата в твоята душа.
Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
лъжи.
Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
но не верен ще бъдеш ти само на нея,
дори и толкова много да те боли!
И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
щеше да си още с мен!
Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
че те оставих да си идеш от мен!
И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
че обичам само и единствено теб!
Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
че искам да бъда с теб,
да целувам устните ти и да галя косите ти.
Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
искам те и днес!
Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!

[BunnyCore]

Половин сърце

Половин сърце.
Половин душа.
Една любов, тъй чакана.
Една надежда, в миг изгубена.
Съдбата трикове крой.
Пътища безброй, пълни със лъжи.
Надежда загубена завинаги.
Пътища назад, никакви.
Прегръдки на раздяла.
Целувки пълни със отрова.
И думи казани с любов и болка-целувка за последен път.
Приятелство с любов, тъй силна и голяма.
Защо не трябва да сме с тебе двама?
Защо погубваш всичко мечтано и желано?

Половин сърце.
Половин душа.
Едни очи, тъгуващи.
Едни устни, чакащи.
Време само време и една забрана.
Две думи, тъй очаквани.
Две думи, объркващи живота ни.
За приятелството място вече не остана.
Единственно надеждата, че някой ден ще бъдеш ти до мен.

[pussycat_dolls15]

Рай


Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.

[mmmenk]

Браво на всички! :)

[holyshade]

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Прощално, на жена ми
Никола Вапцаров
** тва е яко :)

[Mite94613]

Сонет 130
Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети

Сонет 66
Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта - в костюм със бисер шит,
и честността - удавена във тиня,
и простият език - немил-недраг,
и пъченето - признак за наука,
и чистото моминство - във бардак,
и почестите - пръскани наслука,
и нрава строг - покварен от властта,
и гордото достойнство - на заплата,
и творчеството - с вързани уста,
и правдата - във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?

[NaNa_SladuRana]

Сонет XX: Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове

Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове
Да напиша например " Ивиците от сини, далечни
звезди са обсипали нощта"

Нощният вятър пронизва небето и пее
Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове
За това, че я обичах, а понякога и тя - мен.

В нощи като тази, я държах в ръцети си
И я целувах пак и пак, под безкрайното небе

Тя ме обичаше, а понякога и аз - нея
Как може някой да не обича, нейните големи, замечтани очи?

Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове
Да мисля, че я няма. Да усещам, че съм я загубил.

Да чуя безкрайността на нощта, още по-безкрайна без нея
И стихът пада леко върху душата, като роса върху тревата

Какво значение има, че моята любов не я задържа?
Нощта е обсипана със звезди, а тя не е със мен.

Това е всичко. В далечината някой пее. В далечината.
Тъга има в моята душа, че съм я загубил.

Както погледът ми търси нея,
така и сърцето, но тя не е с мен.

Същата нощ, бродим между същите тези дървеса
Ние, които вече не сме тези, които бяхме.

Не я обичам вече, това е сигурно, но как само я обичах някога
Гласът ми намираше вятъра за да докосне ухото и...

Друг. Тя ще бъде при друг. Като моите целувки преди.
Като нейния глас, нейното тяло. Нейните безкрайни очи.

Не я обичам вече, това е сигурно...ала дали?
Да обичаш толкова кратко, а да забравяш толкова дълго...

В нощи като тази, я държах в ръцети си
Тъга има в моята душа, че съм я загубил.

Това е последната болка, през която ще мина заради нея
и това са последните редове, които ще напиша

Тази нощ, мога да напиша най-тъжните си редове

[NaNa_SladuRana]

Шахмат

Шахматните дъски от шоколад
не спират да играят своите мечти,
и черните, и белите умират в тях,
не помнят - боли ли или не боли.
И както цар и дама от шахмат,
в живота времената се менят,
но с тях остава любовта -
тя ту се губи, ту припламва.

Дори в умиращите дни,
животът пак не спира да върви,
и изведнъж началото на края пак започва -
пешки самотни се търкалят,
играта свършва - сълзите остават,
капят те върху шоколадовия ден,
разяждат светлината с черен лен.

Полагат те загубил войн,
във тъмнина безбожна,
и така до следващия ден,
до следваща игра - понякога и невъзможна.

[NaNa_SladuRana]

Сълза

Искам само да поема дъх,
да спра да треперя,
да мога да кажа, че съм добре и без теб,
че съм щастлива сама,
че не сме били един за друг родени,
толкова трудно е да приема сега...
леда... от лявата страна...
Сухи очи поглеждат ме пак от черно-бялата снимка
и чувствам допира на горещите устни... насън,
във вечната бездна пропадам
без дъх, без сърце, без душа..
Колко странно нали..
но дори и тях притежаваш ти.

И само спомени, болка, тъга
остават след мига,
примесват се във погледа див,
спомен за танца безумен,
за целувка под звездно небе,
за страстта... и за една сълза...
твоя сълза - доказваща,
че любовта някога истинска е била...

[NaNa_SladuRana]

Мечтите на една наивна

Очаквах аз от тебе радост,
а ти ми донесе само тъга.
Исках да ми носиш сладост,
но по устните усещам пареща горчивина.
И мислиш, че ме имаш, но не знаеш,
не докосваш моето сърце.

Събирам сълзите си в шепи.
Искаш ли да вкусиш болката на любота?
Ето, опитай ги и ще усетиш,
колко мъка се таи във моята душа.

И пак си мислиш, че съм твоя,
дали пък не грешиш?
Дали накрая няма след завоя
ти моето име да крещиш?

Обичам те, добре го знаеш,
но дали ми носи радост таз любов не хаеш.

[NaNa_SladuRana]

Тъй тежко е сред хора да си сам,
тъй трудно е самичък да се бориш
и вечно да оставаш неразбран,
сърцето за света си да затвориш.

Не ще почувстваш болката ми знам,
и ти рани душата ми самотна,
аз обич вече нямам да ти дам,
дарих ти я... останала сиротна.

Забравих всяка дума, всеки срам,
обидите ти вече не раняват,
но тежко е, почувстваш ли се сам,
на слънцето лъчите не огряват.

Животът ми премина в този мрак...
и може би така ще е до края...
но моля те не ме очаквай пак!!..
Навярно ще съм по-щастлива в рая...

Тъй тежко е сред хора да си сам!!!

[NaNa_SladuRana]

Ангел

Ангел съзрях с черни крила,
на устата с усмивка,
а в сърцето стрела.
До него се сбрала огромна тълпа,
тълпа на лъжите,
парад на смъртта...

Пеят се песни с омраза сега,
Дяволът взима греховна душа.
Невинно момиче пищи сред сганта,
сълзи се събират и става река.

Кръв посиняла,
любов изстудяла,
мигом изпълват
същността премаляла.

Очи добродушни-сега лукаво играят,
отмъщение търсят и човека изгарят.
Злото прелива в нашата плът,
гасне доброто-умира светът...

[NaNa_SladuRana]

тъга...

Телефонът мълчи, и пак съм сама.
Не виждам лъчи, а само тъма.

Нима ми личи, че живея в мъгла,
И всички мечти са просто лъжа.
Така ме боли, но все пак мълча
и нямам очи, за да погледна сама.
Телефоъта мълчи и пак съм сама,
дали ми личи,че живея в тъга...

[NaNa_SladuRana]

Жена съм

Запомни ме такава,
не горчива, не сладка,
както буря връхлита,
запомни ме - Загадка.

Неочаквано кротка
и до дързост свирепа,
с величава подохка
запомни ме - Планета.

Запомни ме горяла
посред обич и злоба,
порсред зима и лято,
запомни ме - Прокоба.

Искрометна, далечна
и до болка позната,
в самотата - човечна,
запомни - Свободата.

Запомни ме събрала
във юмрук същността си
и съдбовно изгряла
не звезда, а Жена съм.

[NaNa_SladuRana]

Отредено

Не избираме живота,
не избираме смъртта
и сърцето ми самичко,
без да иска теб избра.

Не избираме тъгата,
не избираме сълзи,
тъй животът е устроен,
все за нещо да боли.

Всичко тук е отредено
и животът, и смъртта,
и сърцето като всичко,
не избира любовта.

Всичко тук е отредено,
как от нея да избягам??
Отредено да те искам.
Отредено да те нямам.

[descarada]

Тялото ми помни
твойта топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна - да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.

[descarada]

Препънах се! Паднах...загивам сега
съсипана стене мойта душа...
Телефона заглъхна...отдавна мълчи...
чаках те мили...със сълзи на очи
Съсипана...жалка...умирам сега!
Безмълвно изричам твоето име в ноща...
Бряг си...до който не мога да стигнa
Тежест която не мога да вдигна...
Тежи ми...сърцето се счупи...
Тъгата нападна ме...смъртта пристъпи....

[descarada]

Защо и днес те мисля пак с тъга?
Защо и днес те вадя пак от гроба
на своя дух и като зла шега
витае твоят образ с име Обич?
Защо въобще за теб се сещам пак?
За теб - едната сянка мигновена,
единият метеоритен знак,
светлинно врязал тъмната вселена
на моя черен, непрогледен свод?
И то - подир години, подир вечност,
и то - в един отдавнашен живот,
за който не съм сигурен сам вече,
че аз съм го живял, че мой е бил?...
... Тогава беше хубава и млада.
Сега си стара, грозна може би...
Каквато и да си, аз днес не страдам,
не плача, не будувам цяла нощ -
дори и от съня ми си излязла.
Обичаш? Мразиш? Все ми е едно!
И вече ни любов, нито омраза
към тебе във душата си тая.
И ако все пак помня твойто име,
и ако все пак помня как, коя
ми е дарила вместо рожби - рими,
то е защото точно зарад тях -
за думите ми, дадени от тебе,
за спомена, за живата мечта,
при теб дошъл бих със букет цветя.
За теб, умрял мой свят. Но - непогребан.

[NaNa_SladuRana]

Защо сгреших , роден от тъмнината ,
защо се влюбих , воден от тъгата .
Защо поиска мойто тяло ,
защо пробуди сърцето овехтяло .
Седя сега до теб в леглото тясно
и мисля , че всичко ти е ясно .
Не те обичам ,
защото вътре ти си куха !
Не те обичам ,
защото секса с теб е скука !
Не те обичам ,
а просто съм самотен !
Не те обичам ,
от болка аз съм потен !
Не те обичам ,
на друга аз съм обещан !
Не те обичам ,
животът ми е пропилян !
И пак лъжа устата ми изрича ,
и пак в нощта , всеки се облича .
Сбогом , за пореден път споделяме ,
а утре пак с любов ще се спогледаме .

[NaNa_SladuRana]

Като цигара си за мен - убиваш ме ти бавно .
Като чаша вино - опияняваш ме тотално .
Като шоколад - от тебе дебелея .
Като телевизор - в теб все блея .
Като дупка на кондом - изненадващо открита .
Като детелина - сред много скрита .
Като име - единствена за мен .
Като лед - в летен ден .
Като сълза - гореща и позната .
Като перла - намерена в реката .
Като перо - с теб аз пиша .
Като целувка - и никой да не диша .

[NaNa_SladuRana]

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

[NaNa_SladuRana]

Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш
от моите думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено,
встрани от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
със музика от Моцарт
със Безкрая...
Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
щях да повярвам, че съм в Рая!

[NaNa_SladuRana]

*ЗАВЕЩАНИЕ*

Запомни ме – лек допир и дъх по ухото,
тиха нежност, изтлеяла в чакане
и превърната в болка, когато
любовта ми разгаряше...вятъра.

Запомни ме като илюзия,
че щастието е да даваме,
че любовта ни е нужна,
независимо какво получаваме.

Запомни ме като поглед син,
като умора след кръводаряване.
Запомни ме като Малкия Принц,
обучаващ се в опитомяване.

Запомни ме като енигма,
която дълго си търсила в речника,
а я откриваш във мигла
в зеницата на отсрещния.

Запомни ме като приятел,
поискал повече от насъщното –
когато му дали Луната,
посегнал да вземе и Слънцето.

Запомни ме като начало
на пътеката за надолу,
или като огледало
в което се виждат спомени...

[NaNa_SladuRana]

БОГОМИЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

КАМЕЛИЯ КОНДОВА

[NaNa_SladuRana]

Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

Превод Веселин Ханчев

[NaNa_SladuRana]

Виждам само море и небе,
син цвят, но не носи наслада.
Самотата не може да спре,
самотата ми не е досада!
Цял живот се опитвам да чувствам
под краката си твърдост и сила,
а пътувам навътре и клатя се,
не нарочно, но не и насила.

Дурго нямам,животът ми даден е,
а сърцето само си избира.
В любовта няма нищо за крадене,
ражда се или умира,
ражда се или умира,
ражда се... умира...

Виждам само звезди и небе,
тъмен цвят, но ми носи наслада!
Самотата ти не ще умре,
красотата ти дебне в засада!
Цял живот се опитвам да вадя
от сърцето си твоето жило.
А отиваш си толкова млада,
не нарочно, дори и насила.

[NaNa_SladuRana]

НИЙ МОЖЕ ДА ИМАМЕ МНОГО ЖЕНИ

но една ще бъде отначало до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
тази, която ще каже " Стани ! ",
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си .

Стефан Цанев

[NaNa_SladuRana]

Така се случи..

Само мостове..
по които се стига
до гльтка вьздух,
за да продьлжиш..

Само пристани,
кьдето плачещите
ходят като вьв храм..
да разтоварят себе си..

Само срещи..
като олтари,
пред които се молят
за някакво случване..

Само докосване
от запалени свещи,
вместо топлината
на истински огьн..

Само част от небе..
Тьрси се цяло...

[NaNa_SladuRana]

Бавно спуска се мокра мъгла
зад очите със цвят черноземен.
Пътят дълъг - вървя и мълча -
само стъпките тихичко стенат.
Спъват хода ми златни листа.
Спирам. Падам за миг на колене.
Силна болка - боли, но мълча -
всички болки в една са се слели.
Изгрев, залез... Какво от това?
Утре пак ще е както и вчера.
Но вървя. Пътят - дълъг. Мълча.
Искам себе си пак да намеря.

[NaNa_SladuRana]

Кой кого?

Да ме търсиш, да те гоня,
да ме гледаш през воал,
да ме късаш, да се роня,
да ме хванеш, да си цял!

Да те имам, да ме нямаш,
да ме лъжеш, да мълча,
да не искам, да ме вземеш,
да ме върнеш, да не спя!

Да ме вържеш, да избягам,
да те хвана, да си друг,
да се криеш, да те дебна,
да ме искаш, да си луд!

Да събличам, да ме гледаш,
да ме молиш, да съм лед,
да не можеш да издържаш,
да съм тяло, да си мед!

Да те мамя, да не идваш,
да те викам, да шептиш,
да те почвам, да ме свършваш,
да те паря, да болиш!

Да си Демон, да съм Дива,
да прощавам, да грешиш,
да си сладък, аз горчива,
да те паля, да гориш!

Да те има, да разкъсвам,
да облизвам, да крещиш,
да изпиваш, да изяждам,
да достигам..., да не спиш!

Албена Соколова

[descarada]

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

[jes_y]

Мая Попова - На моите мъже

Мъжете във моя живот
(мнозина направих щастливи)
са глътката свеж кислород
и цвят са на дните ми сиви.

Мъжете във моя живот
все идват във миг подходящ и,
подобно любящ октопод,
в отровна прегръдка ме хващат.

Мъжете във моя живот
пристигат и тръгват си бързо.
Не всеки е бил Дон Кихот
по мяра на моята дързост.

Мъжете във моя живот
за мене не са се венчали,
но всеки откъсна си плод
от семе, което посял е.

Мъжете във моя живот
получиха всичкото мое
в любовния свой епизод -
със роли на главни герои.

Мъжете във моя живот
обичат на мен да се случват,
защото с най-женски подход
държа за сърцата им ключа.

[NaNa_SladuRana]

И аз не спя и ти не спиш
Светът ни смачка и ликува
Лъжа е знаеш го добре
Че всичко времето лекува

И ти не спиш , и аз не спя
Дели ни океан от мъка
Но щом се хванем за ръка
Отново ще намерим пътя ...

И няма вечно да тъжим
А ще преследваме безкая
Аз имам теб – ти имаш Мен
Не ни е нужен вече рая !

[TheRestorer]

Кофти тръпка,
а в съдцето кръпка
стои като рана,
като риза разпрана
А аз се губя бавно
а всичко е равно,
но аз не падам,
а продължавам.
Бавно,но славно,
нагоре и плавно.
А аз потъвам,
като в пясък затъвам,
защото съм крайно недоволен,
и май от любов съм болен.

[AnzaRe]

Ако бях..
Ако бях поет,щях да пиша за теб!
Ако бях птица,щях да пея за теб!
Но не съм нито поет,нито птица,а момчето което те обича! :smt007

Бог ме иска.
Бог ме иска дяволът и той!
Сънят ме гони,твоят глас и той.
Сърцето ми спира в мрака като те няма,
тишината ме смущава,но не и ти че те обичам разбери,
сърцето ми е в твойте гърди,ако ти липсвам затвори очи
и си припомни за миналите дни в които сме аз и ти!

[kypo]

тва го написах сам за 14 февруари, но по ирония на съдбата се разделихме и не можах да и го дам когато трябваше... исках да го споделя някъде, защото когато го писах бях най-щастливия човечец на света...

странно е, но пък е вярно,
вече всичко е за мене ясно,
истински в теб се влюбих,
исках да рискувам, не загубих,
даваш ми всичко от което се нуждая,
и продължавам смело да мечтая,
всичко на света искам да ти дам,
не искам да бъда никога отново сам,
всеки път поглеждайки в очите твои,
откривам сбъднати мечтите мои,
чувствам нещо истинско във мен,
с мисълта за теб живея всеки ден,
от радост да плача ти ме караш,
обещай никога да не ме забравяш,
друга никога не искам да обичам,
обичам те, не мога да отричам...

[NaNa_SladuRana]

Talk to Me

мълчанието
никога не е равнозначно на тишината
в тишината може да доловиш хиляди звуци дори
ако искаш силно
би могъл да чуеш и гласа на присмехулника
в подсъзнанието
както и този на пушката която го убива


в тишината
може да има стъпки които приближават или такива
които си
тръгват
тишината може да лежи в леглото до мен
и да ме прегръща с ръцете ти
да е твърде гальовна
или нажежена
или остра като последната реплика
може да е смеха
в очите ти
след като си ми казал нещо на ухо
или въздухът
подобен на гъста меласа
разделящ
Аз от Ние


тишината има много лица
и всяко от тях е
реално
и сюр
поне в мига в който
застава между устните ни
в онези думи
които няма да изречем
никога


тишината е вратата която се затваря
докато мълчанието
е вратата
която
я
няма


и никой не е в състояние да я затръшне
след себе си .

[NaNa_SladuRana]

Те сбират в безкрая - умрели души,
изгубени в времето или в тишината -
мъртви поети, чиято песен руши
мрака ,съня, светлината...

Техният повик като секира разсича,
техният зов – през мрака гробовен,
плачат без сълзи, любовта си събличат,
разкриват мечтите, във вопъл тъжовен

Призраци бледни с почернели лица,
бродят прокудени,безкрайно блуждаят
събират парчета разбити сърца,
и пак...безутешно ридаят

[NaNa_SladuRana]

Никакви такива

Вече никакви такива,
никакви половинчати.
Да си чувал за половин умиране
или за половин зачатие?!

Можеш ли да плачеш наполовина?
Можеш ли? С едно око?!
Не, не – няма такива книги!
И няма половин добро.

Как виждаш половин цвете?
Може би само дръжката?
Как делиш наполовина цветовете?
Егати философията - мъжката.

Аз душата си не мога да деля,
не ми е нужна половин история.
Щом твоят лаф за “половин сърце” дочух
повярвай ми, изпаднах в еуфория.

Да ги нямаме такива!
Никакви половинчати!
Любовни дроби, знай, не съществуват.
Просто няма такова понятие!!!

[NaNa_SladuRana]

САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

Борис Христов

[AnzaRe]

Далече някъде в гората бродеше бял вълк свиреп.Не се спираше пред нищо и имаше сърце от лед.Не чувстваше ни радост,ни болка,нито мъка и тъга. Побеждаваше в всяка битка и потъваше в зловещата мъгла.Но тази нощ стана нещо срамно,ледът в сърцето ми се стопи. Почувствах малко топлина,това направо ме уби.Аз не знаех да плача,не бях изпитвал и за миг тъга.Това ми пречеше обаче да почувствам любовта. Белият Вълк Съм Аз и ще живея вечно в самота без твоя глас.

[Jumbie483]

Гледам и не пипам,
слушам, но не казвам,
Говоря, но не проговарям
Тръгвам си и пак и пак
се връщам
Любовта ти да намирам,
любовта ти да откривам
Устните ти - топла жар,
дъха ти - дяволски парфюм
Омайват мен
в сластен дим
И пак и пак се връщам
Разтапям се
И пак замръзвам

[Jumbie483]

Тази нощ е толкова прекрасна,
магията на любовта е oще властна.
Усещам твойта топлина,
докосваш нежно моята снага.

Целуваш страстно мойте устни,
усещаш ги колко са вкусни.
Шепнеш любовни слова,
вълнува те мойта душа.

Нощта е тиха и потайна,
не издава нашата тайна.
Легнали блажено в росната трева,
само луната наблюдава сега
романтично вплетените ни тела.

[Jumbie483]

Бутилка стар коняк за по-изискано,
пет приказки за мода и за друго,
един изтъркан виц, полуусмивка
открадната целувка... първа.
Дежурното "недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури от страст,
интимното око на синя лампа
и сладка топлина на полумрак,
на голото легло,на тиха музика.
А после - неизменната умора.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почерква вече празната касета.
Вик! И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас
и молиш ме настойчиво, страхливо
да ти повтарям същото и аз.
Обичам те, но как да ти го кажа
във тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те, но тебе ли целувам?
Лежа до теб - коса в коса
прегръщам те и те забравям.
И не че има друга,
и не че ти си хлътнала по мен,
а просто бе поредната игра.

[mashin]

Незнам Любовна поезия :D

[Maver1k]

za spama i az ne znam ;D

[mirkisss]

Започвам с Надежда Захариева


Липсваш ми



Липсваш ми - безпомощен и силен.

Липсваш ми - свиреп или смирен.

Липсваш ми - жесток, любвеобилен,

нежен, груб, отчаян, окрилен.



Липсва ми нетрайната ти обич.

Липсва ми внезапната ти мъст.

Лудото ти бързане към гроба

и страха от хищницата пръст.



Липсва ми духът ти вулканичен

да изригне винаги готов

със безгрижието на езичник

и проклятие, и благослов.



Липсваш ми със вечната си болка,

че светът е тъй несъвършен.

Липсваш ми за да ти кажа колко

липсваш ти на живия ми ден.




Невена Петкова

Празна душа



До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
Все още я обичаш знам това, знам също и
за празнотата в твоята душа.
Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
лъжи.
Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
но не верен ще бъдеш ти само на нея,
дори и толкова много да те боли!
И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
щеше да си още с мен!
Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
че те оставих да си идеш от мен!
И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
че обичам само и единствено теб!
Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
че искам да бъда с теб,
да целувам устните ти и да галя косите ти.
Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
искам те и днес!
Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!



Помниш ли

Помниш ли вълните в морето,
вкуса на солта?
Помниш ли ритъма на сърцето,
вкуса на страста?

Помниш ли нощите дъждовни,
капките дъжд по наште лица?
Помниш ли слетите ни тела,
в есенната зора?

Помниш ли дните безкрайни,
прекрасни с мен?
Помниш ли нашите тайни,
хванати в плен?

Помниш ли любовта, която уби,
без капка жал?
Помниш ли болката в сърцето ми,
която все още гори?



Моля те върви

Моля те върви!
Моля те не се обръщай след мен!
Моля те просто забрави за мен!
Всичко било каквото било.
Болката тежка аз ще преглътна,
а ти върви, остави ме да страдам сама!
Не сипвай сол в раната дълбока!
Не раздирай душата ми тъй болна!
Защо причиняваш ми това,
мисля, че не съм заслужила тъга!



Сама

Така ми е пусто без теб сега!
Дали те обичах, не знам и не искам да знам!
Какво значение има какво съм изпитвала към теб, след като бях
щастлива!
Единственото, което има значение е болката ми!
Тя е по-голяма и от мен самата.
Иска ми са всичко това да е един кошмар.
Да се събудя в момента, в който бях щастлива и влюбена!
Спомням си за дните ни безкраини и прекрасни!
Но истина ли бяха мечтите, незнам!
Знам само, че ти ме остави да страдам!
Понякога си представям, че все още сме заедно и се обичаме.
Мога да те видя така ясно пред себе си, мога дори да те докосна,
но протегна ли ръка към теб ти изчезваш отново.
Боли ме наистина, никога обаче не ще ти простя за болката и
лъжата.
Сега незнам дали това, което изпитвам към теб е реално,
защото човека в който се влюбих не съществува!
И дори сега след толкова време се питам:"Защо ти беше това?".





Половин сърце

Половин сърце.
Половин душа.
Една любов, тъй чакана.
Една надежда, в миг изгубена.
Съдбата трикове крой.
Пътища безброй, пълни със лъжи.
Надежда загубена завинаги.
Пътища назад, никакви.
Прегръдки на раздяла.
Целувки пълни със отрова.
И думи казани с любов и болка-целувка за последен път.
Приятелство с любов, тъй силна и голяма.
Защо не трябва да сме с тебе двама?
Защо погубваш всичко мечтано и желано?

Половин сърце.
Половин душа.
Едни очи, тъгуващи.
Едни устни, чакащи.
Време само време и една забрана.
Две думи, тъй очаквани.
Две думи, объркващи живота ни.
За приятелството място вече не остана.
Единственно надеждата, че някой ден ще бъдеш ти до мен.

[mirkisss]

Невена Петкова



Някой ден

Някой ден ще те напусна и ще ме намразиш!
Ще те моля за любовта ти, но ти ще ме оставиш!
Наказанието за глупоста си ще нося цял живот,
знаейки, че съм виновна за болката в сърцето ти!
Ще минат дни, а можеби години , ти ще ми простиш.
Ще ме разбереш и ще ме обичаш,
знаейки, че вече мразя те от все сърце!
Бог ще ни накаже за грешките ни в любовта,
и ще ни събере отново във Вечността!





Огън или лед


Огън или лед,
реален или сън мечтан,
надежда пламнала в сърцето ми,
това си ти за мен!

Огън или лед,
радост или болка вечна,
искрица блеснала в очите ми,
няма да изгасне тя, щом пак си ти до мен!

Огън или лед,
любов или неугасима страст,
потъм аз гледайки очите ти,
щом пак си ти до мен!


Краят



Виждам в очите тъга, искаш да ми кажеш,
може би отдавна крита истина!
Страх ме изпълва, дори да те питам направо.
Знам че и теб те боли, но не така както,
думите изгарят сърцето ми.
Щастлива бях със теб, даже и в най-тежките ми дни.
Не вярвам, че успя да проникнеш така дълбоко в душа ми.
Направи това, за което други преди теб мечтаха.
Промени завинаги моята съдба, превърна ме в жена!
И сега , когато съм сама, се чудя как успя?
Не исках да се променя, на пук на теб, на пук на всичко.
Но ти все пак успя, за пореден път, постигна си целта!
Не вярвах, че ще го кажа някога, но ми харесва всичкото това!
За първи път в живота си,
сам доволна от това в което се превръщам.
Да можеше това да е завинаги, не няма да бъде, когато си отидеш.
Зная горчивата истина, отидеш ли си от живота ми,
всичко ще загуби смисъл.
Няма да има смисъл да се боря, щом ти не си до мен.
Усещам пак онази празнота в сърцето си.
Това силно чувство не напуска съзнанието ми-
мисълта че ще те загубя.
Нямам сили да се боря срещу теб, и някъде дълбоко,
усещам все по-силно и по-силно края.
Край, срещу който се молех, и нощ и ден!


Лъжи



Лъжи след лъжи,
веднъж простила ти пак ме нарани.
Бях готова да ти простя.
Бях готова да се върна.
Бях готова на всичко за теб.
Бях доволна само от един поглед, дори!
И какво получих в замяна?
Лъжи след лъжи.


Сълзи

В лед скова сърцето, пресъхнаха сълзите.
Погуби искрицата в очите и няма те сега.
Отиде си защото ме обичаш, обич на която не държа.
Забрави ме, защото в теб се вричам, а в теб я няма любовта.
Сълзите пареха сърцето, изгаряше от болка то.
Но няма го детето, което те обикна есента.
Няма я онази песен, няма го и танцът наш.
Няма нищо от онази есен, само може би тъга.
Сълзите-тъй солени, са тез които топлят ме сега.
Едничка тяхната утеха сгрява моята душа.
През ад минавах всеки ден, молех се да те открия някой ден.
Сълзи горчиви стичаха се по моето лице, но времето летеше.
Реалността проникна в моето душа.
Години бяха нужни, но го осъзнах-отиде си!
Сълзите обичат ме сега!

[jes_y]

Мая Попова - Бивша любов

Няма бивша любов. Има първа.
Казват - тази любов не ръждясва.
Все те следва, случайно те зърва
и последна (със тебе) угасва.
Няма бивша любов. Има друга.
От която кръвта ти завира.
И нерядко е нейна заслуга
сватбен марш сред цветя да засвири.
Няма бивша любов. А такава -
като фойерверк дето избухва;
и макар краткотрайна, остава
във сърцето с жигосани букви.
Няма бивша любов. И последна.
Дар от Бога е. Неръкотворен.
Просто всяка любов е поредна,
а на нея сме всички покорни.

[jes_y]

Мая Попова - Джаз

И вече къщата ти не е дом,
откакто тя (внезапно) те напусна.
Прокуди я. Намери си подслон.
Когато изтрезня - бе много късно.

Леглото ти тъгува в самота,
а ти трепериш в хладната постеля;
сънуваш с колко обич тя
мечтите си със другиго споделя.

Завивките тежат с изтръпващ мраз
и помнят още топлото

[gLypChenCee]

Найден Найденов.




Ти

И днес пак животът тече като вчера.

Радости, болка, далечни мечти...

Всичко е пак така, само че вчера

беше и ти!



До мене те няма! Остана далече,

в спомени свидни от минали дни.

В страсти безумни, фатално обречени

беше и ти!



Щастие трудно, но пак ще намеря.

В спомени стари животът ще спи.

Утре денят ще е по-хубав, но вчера

беше и ти!

[NaNa_SladuRana]

Моят "13 февруари"

Навярно ще бъде тъй мрачно и утре,
небето едва ли ще се проясни,
но този ден, още от своето утро,
аз зная, ще бъде красив.

Ще бъде красив дори и за мене,
макар и обагрен в безцветна тъга,
че липсваш до мен, но в мен съхранена
е твойта красива и топла душа.
А ти? Ще бъдеш ли с него?При тебе
ще дойде ли с цвете очакван и тих?
Ще пусне ли блус и в танца обсебен
ще шепне изтръпнал в косите ти стих?
Аз утре ще плача за тебе без сила,
нали си за мене все още една
и няма значение с кой си, но мила,
на празника утре не оставай сама!

[NaNa_SladuRana]

Обичам всепоглъщащо,
неудържимо,
без слънце,
без памет,
без въпроси,

без отговор,
без пощада,
без утеха,
без доказателства,
без присъда.
Обичам самотно,
до грях,
до самоотричане,
до болка,
до припадък,
до забрава,
до жестокост,
до полуда,
до ярост,
до смърт,
до изнемога...
Обичам така,
както само АЗ мога!

[TupacShakur]

много са хубави :)

[crazymm]

Няма как да не напиша любимото ми.. :grin:
Interieur


Ти ме гледаш тъй влюбено-нежно,

ти говориш тъй топло и предано.

Вън завива виелица снежна.

Аз те слушам, далеко загледана.



Лъхат леки и странни парфюми

от цветята, над мене надвесени,

и напомнят самички, без думи,

ча са вчера от тебе донесени.



Ти така всеотдайно си верен,

ти си мой неотменно и всякога -

и прости моя смях преднамерен,

мойто женско лукавство понякога.



Че и аз като тебе обичам -

безнадеждно и смъртно увлечена,

и често напразно заричам

да не ида на среща уречена.



Но когато зачуя, че идеш,

сякаш рязко, внезапно събудена,

там, от другия вход, без да видиш,

аз избягвам - смутена, зачудена.



И отивам при него покорна,

сякаш в тъмна хипноза омаяна.

И се връщам разбита и морна,

унизена и горко разкаяна...

[desyty]

"Спомени"
Тихо е навън в тъмнината,
чувам спомените на душата,
тихи шепоти и мека светлина
обвиват мен и моята душа.
Сънувам ярка бяла светлина
далеч от хората, от всяка тъмнина.
Обвивам себе си в тази светлина,
тя изсмуква мъката от моята душа.
Тя ми дава радост и сили да летя,
дали съм сам в тази светлина,
дали до мен няма още някоя душа.
Сърцето ми се свива и аз искам да поспя.
Да сънувам, че летя в безкрая,
че свободно аз се рея, да сънувам, че живея.
В някоя приказна страна,
някъде накрая на света
тихо в мен се спускат
звуците от моята душа,
трептя за тях, трептя със тях,
а те заливат ми душата
и ме изпълват със живот,
а живота ме обгръща и
аз превръщам се в любов.
:wink:

[desyty]

Събуди се"Събуди се любов!
Нека видя аз твоя образ
разбулен едвам.
Ако някой на сън ме целува,
на съня ми аз плът ще придам.

Събуди се живот.
Нека усетя твоя огън
обгърнат във блян.
Ако ще и реалност във сън да превърна,
на любовта си аз всичко ще дам.

Къде си любов, къде е твоя живот?
Къде си мечта, къде е твоята сила?
Търси ме любов, търси от мене
живот в живота и нови крила.
Надежда нова и нова душа.

[NaNa_SladuRana]

На Ася
В дима на сивкавата си цигара
припомняш си отминалите дни
и чувстваш, че със нея днес догарят
мечтите ти - тез, детските мечти.

И изведнъж се чувстваш странно празна,
нетрайна като залез или сън.
Човече мъничко сред хора разни.
Една камбана сред камбанен звън.

И иска ти се просто да заплачеш
(на думи лесно е, нали?).
Недей! Поспри! Защо да плачеш?
Сълзите просто са сълзи...

Поглеждаш сивкавата си цигара,
но вече с радост за отминалите дни
и сещаш се, че днеска тя догаря,
а утре бъдещето с тебе ще пламти

[NaNa_SladuRana]

Докосни ме

Накарай ме да забравя коя съм,
докосни ме, дай ми капчица страст...
Уморих се от думи измислени –
гореща любов искам аз.

Любов изваяна от спомени,
които връщат ме назад –
към хиляди сълзи проронени,
като в любовен водопад.

Върни мечтите ми изгубени,
накарай ме след теб да тичам.
Не сме ли ние двама влюбени,
но, без да се обичат?...

[HardCandy]

Финдли

Кой чука в този късен час
Аз чукам - каза Финдли
Върви си, всички спят у нас
Не всички - каза Финдли

Не зная как си се решил
Реших се - каза Финдли
Ти май си нещо наумил
Май нещо - каза Финдли

При тебе да излезна вън
Ела де - каза Финдли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем - каза Финдли

При мен да дойдеш току виж
Да дойда! - каза Финдли.
До утре ти ще престоиш
До утре. - каза Финдли

Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй - каза Финдли
Ни дума някому за туй
Ни дума - каза Финдли


Роберт Бърнс

Не е много сърцераздирателно, но на мен лично много ми харесва :-)

[NaNa_SladuRana]

Плюшена играчка на леглото ми стои.

Изглежда толкова тъжна и самотна.

Играчка, която ти ми подари.

Играчка в която виждам твоя поглед топъл.

Погледна ли я виждам теб.

И спомням си смехът ти нежен.

Докосна ли я аз усещам лед,

лед, пренесен така небрежно.

А как я гушкахме играейки като деца,

а как целувахме се, целейки се с нея.

а как се свива моята душа,

когато взема я в ръце... ще полудея.

Сили нямам аз от леглото да я махна.

Всичко там напомя ми за теб.

Гушкам я със нежност непонятна,

само тя ли остана ми след теб.

И вечер когато тихо заспивам,

положила глава на мекото зверче,

и разбирам,че не играчка подарих ти, а сърце.

[NaNa_SladuRana]

Живот

Живот-не си свирепо куче.
Живот за вълци-от вълците живян.
Хората тук няма кой да ги научи,
животът им от глутница е завладян.

На верност ни научи живота ни кучешки,
но надяваме кожа на вълк-единaк.
Скришом, по кучешки си ближеме раните,
живееме някак си...Но не питайте как!

[PLEYGIRL]

Иван Вазов - Грамада

Залюбил е млади Камен

Цена хубавица,

И за Цена се милее

Негова душица.

Но не че тя има наниз,

Скъпи огърлици,

Свила ръбени сукмани,

Три върви жълтици.

Не че Цена е прочута

И кметова щерка,

И че бащино й имане

Няма брой, ни мярка;

Но че тя е паметлива

И добра в сърцето,

И защото има очи

Сини кат небето;

[Converse333]

Искам да ти кажа колко обичам очите ти ,
искам да ти кажа колко обичам усмивката ти,
но най-много обичам
да усещам как тупти сърцето ми
от мига във който те съзрях .
"Обичам те" ще повтарям пак и пак !

Не е нищо особено,но го писах за един конкурс " Обяснение в любов" и ми хареса . . . :D

[Vampire01]

Когато видя твоят поглед озъряващ моето лице,
Когато видя усмивката ти тъй красива и превлекателна
нещу в мене трепва и неискам то да спре.
Дали това са чувства породени от ангелското ти личице , или просто обичта която ми даряваш всеки ден е навлязла дълбоко в мен !


СеГа го измислих :lol: :D :)

[NaNa_SladuRana]

На гроба на мечтите

Там където зората заспива и тихо се свлича
където луната затваря очи
където слънцата рисуват тъга и тъга ги обича
където не стигат горещи лъчи

Там преливат акварелни сълзите,
рисуващи мойте очи
а очите на времето, годините, дните
за тях и тъгата мълчи

Там стоя уморено и се взирам в мечтите
безкрайното тихо море
умиращи бавно, под бездната скрити
тлеещи скитат, докато и душата умре…

[NaNa_SladuRana]

Сега

Не мога да мечтая
и не искам!
За никого!
Душата ми шепти,
прегракнала
да търси истини
и да ги губи
намерила ги.

Уморих се
да издирвам оправдания!
Претръпнах
от обичане и от копнеж.
Спи ми се-
дълго и без сънища.
Спи ми се!
А пия кафе...

[NaNa_SladuRana]

ДЪЖДОВНА ДУША


Понякога съм лош и мълчалив
и вярвам само на прощални думи.
Понякога, когато в мен вали
и листопадът вън е вече лумнал.

Кората на дърветата горчи
и вкус на есен ляга под езика.
Не вярвам аз на нежните очи,
щом моите очи от болка викат.

Във мен вали и облаци тежат
на иначе спокойното ми чело.
Тогава търся тих, безлюден път -
там черната си мъка да избеля.

Да тръгнеш, без да знаеш накъде,
е най-доброто есенно лекарство.
И нека там - отляво, да боде.
Кръвта в сърцето длъжна е да пари.

Когато в мен вали, съм мълчалив
и удрям, щом в лицето ми се хилят.
Когато в мен вали, когато в мен вали...
Тогава те обичам много силно.

[mani4enceto]

ми то има много лубовни стихотворения но не мога да напиша всичко :D :D :D и ще напиша няколко които много ми харесват :-)
Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

*******************

Не

Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.

*******************

С теб


Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя ;)
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.

*******************

Един за друг


Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.ю

е от мен е това :) :-D [/quote][/b]

[Re5peC7]

Respect feat. Vessy - Пречка за любов ....

[gLypChenCee]

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Евтим Евтимов

[gLypChenCee]

Ето няколко от Евтим Евтимов :

И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
***************************
Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

СЪHУВАМ

Ти си станала съновна струна
и не смея аз да те целуна.
От докосване до срещи предни
пламват ненадейно думи нежни.

И изчезваш ти. При мен остава
само звук от празнична забрава,
само музика от твойте длани,
само песни, вече обещани.

Звук е твоята усмивка бяла,
звук е твоята душа изгряла.
Сякаш си мелодия. По нея
аз вървя и сякаш не живея.

Сякаш че не виждам. Само чувам,
че едно видение сънувам.

[Gary]

Насън те гледам с гаснещи очи.

Със буден поглед търся, не намирам.

Но мрака в него грее от лъчи,

когато нощем аз във теб се взирам.

Щом сянката ти пръска тоя мрак

и той за мене, слепия, редее,

то как чудесно нежния ти зрак

при пълна светлина ще ни огрее.

Щастлив ще бъда в този светъл ден,

когато видя наяве и живо

лика ти, който всяка нощ над мен

светлее в тъмнината колебливо.

Денят без теб е като нощ за мен.

И ти нощта превръщаш в ярък ден.

Уилям Шекспир

[Gary]

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши
Душите на нещата се привличат —
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?

Пърси Шели

[Gary]

До леглото
Изкусно направено
Нежно притискаш се в мен
Ти прекрачи своята премяна
Но защо треперя аз?

Рубоко Шо

[Gary]

Видях я — ослепяха ми очите
от тая демонична красота
и вик безумен тласнаха гърдите
към схванати уста.

Между вулкани майка я родила,
в Калабрия — сърца за да мори…
Де другаде, кажете, тая сила
и страст, и плам гори?…

Два дена веч — две годин — аз линея,
че тя не снема огнен взор от мен, —
а смелост липсова… Ще полудея!…
Но дойде третий ден…

На третий ден аз грабвам китка цвете
и влизам при Розалия: подлий страх
тоз път веч задуших и аз ръцете
аз смело я хванах.

И викнах й: „Три дена вече стават!
Не мога повече — не ме мъчи!…
Очите твои мира ми не дават —
тез черните очи“…

Но смая се и трепна тя тогива —
и готви се да бяга, да се крий:
„Недей!… Батиста е ревнив… не бива!
Да знай — ще те убий!…“

„Да ме убие!… нека!… остави ме!…“
И тигър ревна в моето сърце —
и хубостта, която подлуди ме,
аз грабнах на ръце.

И тез очи безумно-сладострастни
със хиляди целувки аз покрих,
и в тия устни трепетни безгласни
аз свойте устни впих.

И всичката ми кръв нахлу в главата…
Как можех вече аз да се свестя,
когато и Батиста, и… камата
сама забрави тя?…
Кирил Христов

[Gary]

Ти знайш: по цялата вселена
едни са твоите уста —
затуй ли неприкосновена
е тая чудна красота?

Турни на жарки си целувки
цена върховна: гроб студен!
Но тез детински преструвки
жестоко днес ме мъчат мен.

Едничко само мигновенье
тез устни аз да бях допрял —
и мировото разрушенье
със радост дива бих призвал…
Кирил Христов

[Golemkur]

ХОРА СТАВАТ ЗВЕЗДИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!

ЯКО ЖАЖДА МЕ МОРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ.

ШЕ СИ ПИЕМ ДО ЗОРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

С ПРИЯТЕЛИ ДОБРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

СМЕ ПИЯНИ НА СВИНИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

СЕЛО СКАПАНО СИ ТИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

ОГИН ДА ТЕ ИЗГОРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

Откъдето и да идваш ти
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
надалече и да ходиш ти
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!!!

Тежък камък ти хвърли,
яж ми куро Симитли,

Главата селска ти счупи,
яж ми куро Симитли,

АКО СИ ОТ СИМИТЛИ
ЯЖ МИ КУРО И НЕДЕЙ СЕ ЛИГАВИ

ВИЙ СТЕ РЕЗАНИ ЧАЛМИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

СЕЛОТО ВИ КАК СМЪРДИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

ЕГА ЗАТВОРИ ВИ "ХЕИ"-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!

ЗА СИ СЕЛЯНИ ОТ СИМИТЛИ
ЕГА ГИ ГРЪМ ПОРАЗИ
ЗА ДА ЗАПЕЕМ НИЙ
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!!!

[Golemkur]

ХОРА СТАВАТ ЗВЕЗДИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!

ЯКО ЖАЖДА МЕ МОРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ.

ШЕ СИ ПИЕМ ДО ЗОРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

С ПРИЯТЕЛИ ДОБРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

СМЕ ПИЯНИ НА СВИНИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

СЕЛО СКАПАНО СИ ТИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

ОГИН ДА ТЕ ИЗГОРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

Откъдето и да идваш ти
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
надалече и да ходиш ти
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!!!

Тежък камък ти хвърли,
яж ми куро Симитли,

Главата селска ти счупи,
яж ми куро Симитли,

АКО СИ ОТ СИМИТЛИ
ЯЖ МИ КУРО И НЕДЕЙ СЕ ЛИГАВИ

ВИЙ СТЕ РЕЗАНИ ЧАЛМИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

СЕЛОТО ВИ КАК СМЪРДИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ

ЕГА ЗАТВОРИ ВИ "ХЕИ"-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!

ЗА СИ СЕЛЯНИ ОТ СИМИТЛИ
ЕГА ГИ ГРЪМ ПОРАЗИ
ЗА ДА ЗАПЕЕМ НИЙ
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!!!

[Pamigo]

С какво спечели любовта ми?
С какво сърцето ми плени?
Какво геройство ти извърши
и за награда взе мойто малко сърчице,
което само теб обича и до гроб ти се врича?

[StillLovingYou]

Днеска БКП реши - яж ми курО, Симитли! :D

[Gary]

Обичай ме, когато моят смях
Звъни край теб като камбана
И в живи въглени горя
Заради едничка обич само.

Обичай ме, когато сме сами
И силна страст ни подлудява
И тя в единствена дори
Сълза от обич се удавя.

В единствена дори
Сълза от обич се удавя.

Обичай ме по всяко време,
Безумна, слънчева, унила.
И повече от мен да вземеш,
Пак всичко бих ти подарила.

Обичай ме по всяко време,
Безумна, слънчева, унила.
И повече от мен да вземеш,
Пак всичко бих ти подарила.

Обичай ме, когато сме сами
И силна страст ни подлудява
И тя в единствена дори
Сълза от обич се удавя.

В единствена дори
Сълза от обич се удавя.

Обичай ме по всяко време,
Безумна, слънчева, унила.
И повече от мен да вземеш,
Пак всичко бих ти подарила.

И повече от мен да вземеш,
Пак всичко бих ти подарила.

Обичай ме, обичай ме сега,
Защото утре ще ме няма.
Прахът ми ще е разпилян
За друг живот, за друг живот
Навярно.

Прахът ми ще е разпилян
За друг живот, за друг живот
Навярно.

Обичай ме.

Стефка Димитрова

[Bandolero]

Обичам


Обичам всепоглъщащо,
неудържимо,
без слънце,
без памет,
без въпроси,

без отговор,
без пощада,
без утеха,
без доказателства,
без присъда.
Обичам самотно,
до грях,
до самоотричане,
до болка,
до припадък,
до забрава,
до жестокост,
до полуда,
до ярост,
до смърт,
до изнемога...
Обичам така,
както само АЗ мога!

[LovelyGirl]

Сега

Не мога да мечтая
и не искам!
За никого!
Душата ми шепти,
прегракнала
да търси истини
и да ги губи
намерила ги.

Уморих се
да издирвам оправдания!
Претръпнах
от обичане и от копнеж.
Спи ми се-
дълго и без сънища.
Спи ми се!
А пия кафе...

Това е стрхотно.Всички работи, които си пуснала са много хубави \:D/

[NaNa_SladuRana]

Сега

Не мога да мечтая
и не искам!
За никого!
Душата ми шепти,
прегракнала
да търси истини
и да ги губи
намерила ги.

Уморих се
да издирвам оправдания!
Претръпнах
от обичане и от копнеж.
Спи ми се-
дълго и без сънища.
Спи ми се!
А пия кафе...

Това е стрхотно.Всички работи, които си пуснала са много хубави \:D/ жалко само,че ги виждам от други форуми и не мога да кажа,кои са авторите :(

[Bandolero]

ПРИЗНАНИЕ

Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.


Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!


Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.


Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят твой!

[ludisuvarshen]

Тъга обгръща ме и в този късен час
със Самотата среща оговаря пак.
И ето иде тя бавно,
но сигурно като Смъртта,
престъпва прага и в леглото ми се мушка тя.
- Самота защо си тук?-питам аз,
а тя с усмивка отговаря ми в тоз час.
- Тук идвам аз при теб за да кажа ти, че
веч си сам на този свят,
няма кой с прегръдка веч да те дари
и целувка да ти подари.
Сам остана ти след като онуй момиче душата ти отне
и при друг сега се гуши с твоето сърце в ръце!
Ако някога я превъзмогнеш аз ще си вървя,
но до тогава в леглото ти ще лежа!
- Аз замлъкнах и приех истината лице в лице
и седнал на земята с шише в ръката,
аз чаках някой да звънне на вратата и да каже „Обичам те”!
Но звънеца все така мълча,
никой повече не звънна,
а аз стоях на земята все така в присъствието на Самотата.

[mishletoy]

Защо смутено поглед свеждаш,
щом срещна тфойте о4и.
Защо обвзема ме такава нежност
и нещо в сърцето ми тупти.
Нима неможеш да отгатнеш,
че ти си в мойте ме4ти ?
Че всяка нощт едно моми4е
не може дълго да заспи.
защо покоя ми смущаваш,
защо ме караш да не спя?
Защо не мога да разкрия пред тебе
своята мечта?
Лутам се като самотна птица
пред мен са тфойте о4и.
Живея аз така сами4ка - в
живота двама са нали?
За тебе аз не същестфувам
и бледия ми образ знаеш ти.
Какво от туй, че те сънувам,
а събищата са просту ме4ти.
Аз свойта оби4 няма да разкрия,
макар да страдам много дни.
В един роман прекрасен аз съм 4ела,
4е птиците умирали сами!


Ето го и моя

[InTheRain]

Стон - П.Яворов


Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов.

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам : има ад и мъка -
и в мъката любов !

Миражите са близо - пътят е далек
Учудено засмяна жизнерадост
на невидение и алчна младост
на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо - пътят е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои не, ала не чуе, кой зове и стене -
тя - плът и призрак лек !

[kael]

съжелявам че е на английски но така митече по леко мисълта и не съм го проверявал за точки запетайки или спелинг така че не се сърдете ако не е идеално=)
plz не го препращайте
I count the minutes left to run-
to see my vision angel young.
And waiting patient on that place,
to steal the kisses frome her face.

But malice saw my sweet delight
and threw my heven from my sight.
The wreched anger then begone-
my love is here but loveone 's gone

Love punish me, for your own safe,
and punish me for their mistake
and laying there on that same place
I'll punish me ...well just in case

[MetalZone]

Ти си влюбен в смъртта, аз -

безкрайно в живота.

Ти я викаш: Ела!, аз му шепна: Не бягай!...

Като впряг през света, все разнооборотен,

скърцащ със колела, с тебе движим се някак.



Впряг потеглил напред.

Де в несговор, де в сговор.

Де в галоп, де едвам, Де безгрижен, де грижен.

В недобре и добре сбира мед и отрова,

но- с товар, без товар,

весел, тъжен - се движи.



Колко впряга край нас здрави, прави и бързи

по нагорния път се разпрегнаха, Боже!

А пък нашият - на, уж нестроен и скърцащ,

нито камък, ни прът да го спрат е възможно.



Завист - алчен порой, злоба - яма без изход,

мъжки бяс, тъмен глад на жени-самки хищни

завъртяват хоро все по-близко и близко,

но заплитат се с яд

в свойте собствени нишки.



Е, какво пък, така си е било отвеки.

Разнолик е света и човекът - некротък.

Но ръка за ръка ще вървим с теб полека

аз със теб - към смъртта,

ти със мен - през живота.

[FEMINn]

1 демо скоро цялата песен демо версията може да чуете www.myspace.com/feminnbg а да го изтеглете- http://4storing.com/jl4wrt/b234e431ac5365c160806b5e63bcc3a2.html Ще напиша дори текста тука да кажете кво мислете.

Незнам защо измъчваш ме така
нима не знаеш за мен си всичко на света
дал съм си душата и то на каква цена
завинаги да бъда с наи-яката жена.
Господи от къде се появи
душата ми-завинаги плени
всички чувства в мене съживи
и доказа ми това че я има любовта.
Ще те обичам докато сме на тази земя
понякога съм студен като змия
вместо да ме озлобяваш даи своята душа
вместо да ме обвиняваш даи ми сладостта.
На твоите устни и твоито тяло
да се слеееме в 1 цяло
виждам тебе в моито огледало
и доказа ми това че я има любовта.


бе това е кажете мнение не моа да пиша много на таз кирилица тцт сиг сам напраил хиляда грешки ама коемнтираите текста не грешките хех :)

[NaNa_SladuRana]

Имам нужда от теб..
Но това просто
няма значение
Имам нужда от болка,
от която дъхът ми да спира почти
Аз съм счупено огледало..
Отразявам те..
и през мен преминаваш ти..
Не плачи..
По парчетата стъпвай внимателно
Не искам да те заболи!
Имам право да взема цялата болка
Затова ми я остави!
В черна кожа обличам душата си
Днес ще бъда фатална и зла
Татуирам нощта на бедрото си,а сърцето дамгосано няма вина
Имам нужда от теб..
Но не искам да знаеш,че плача
Не подхожда на силна жена
Черни гарвани-мислите ми злокобно
след тебе ще грачат
Не спирай ..
Разпилей ме в нощта
Няма прошка,молба, милостиня
Нямам нужда от дълги писма
Аз сама те превърнах в палача
И...е време..
Убий ме СЕГА..

[NaNa_SladuRana]

това го намерих в едно сайтче и много ме хареса :)


Той не знае къде да мълчи и къде да говори
Тя не знае как да го научи
Във всеки случай, те не се обичат
Но все повече не могат един без друг.

Той открива в нея всичко, което
би му се искало да има.
Но не знае колко много се лъже
…
Тя вече не може да пише…
Защото всички думи вече са казани.
Защото всички думи вече болят прекалено много.
Прекалено много болят, за да се пишат.
Защото ще прогорят листа, ако бъдат написани.
Ще го изгорят и ще я опарят.
А на нея й е омръзнало да я горят и да е пепел
…
Тя сама се отдалечава от него..и после го гони…
Защо така прави никой не знае…
Той е застинал пейзаж
Тя може да бъде каквато я поискат.
Затова е ценна…Защото е хамелеон…
…
За изкуството е нужна тишина
Ще й се когато той я гледа да вижда изкуство в нея
Това естествено е невъзможно, защото той рядко се вглежда
А тя рядко мълчи
…
Тя умее да лъже
Той умее да вярва
…
Тя не е за него. Защото е виелица
Той не е за нея, защото е зиморничав
Ако той беше буря, тя би била тръстика
…
Тя не знае за миналото му нищо и дали изобщо го има
Той знае за миналото й достатъчно, та да се прави че такова няма
…
Тя е наранявала и ще наранява. И него щe нарани някой ден
Той наранява без да знае.
Нея.
Всеки ден
…
Това негово “Обичам те”, което достига до нея на милиони части, я разпилява
Разпилява я цялата
И после кой ще я събере?
…
На нея й омръзва бързо всичко, което е получила лесно
Той й е омръзнал до болка
…
Поръсена по него остава винаги, когато й обърне гръб
Той не усеща и я изръсва по пътя в тъмното
И после кой ще я събере?
…
Не..не…тя не иска да има “тяхна” песен
Никоя песен не може да е толкoва безразборно звучаща!
…
Всичко негово на всичко нейно слага край
Всичко тяхно е отвратително лъжливо
…
Красиво или грозно и това, като всички неща, си има край
Край, жалък и безцеремонен.
Причините са маловажни
Оправданията – излишни.

А сега кой ще я събере???

[NaNa_SladuRana]

Не се страхувам
да съм ... ничия
Дори да ме боли от нямане
Ръцете ми еднакво ще обичат..
и истинският
И измамника
Душата ми ще си остане птица
Дори да изковеш крилата й
с куршуми
Ръцете ми еднакво ще обичат..
и намереното
И изгубеното

[NaNa_SladuRana]

За теб с обич и много тъга

Ако някога се нуждаеш някой да ти подаде ръка
Аз ще бъда там
Ако някога си твърде слаб да се изправиш
Аз ще бъда там да ти помогна
Когато имаш нужда да поплачеш на нечие рамо
Аз ще бъда там
Когато си щастлив
Аз ще се усмихвам с теб дори и да ми е тежко
Когато се смееш
И аз ще се смея с теб
Когато скърбиш за някого
Аз ще бъда там, за да те утеша
Когато искаш просто да седиш и да слушаш тишината
Аз няма да обеля и дума
Когато искаш да останеш сам
Аз ще си тръгна
Когато си на път да се откажеш
Аз ще те накарам да продължиш
Когато не искаш да живееш
Аз ще ти кажа колко грешиш
Аз ще ти кажа ,че всеки може да се предаде
Аз ще ти кажа колко си силен
Ще погледна назад към добрите времена които сме имали и ще ти ги припомня
Ще ти кажа ,че нещата ще се променят
И ще остана до теб ..
Докато ти ми позволиш..
Но никога няма да се откажа от теб

[kitty9410]

П.Яворов

Ела!

Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти-свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир, посред цветя заспал.

Ела,денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце-
в таз лунна нощ, под звездни небеса.

:)

[NaNa_SladuRana]

Видими следи



Познаваш ме - не съм от най-добрите.
До утре мога приказки да ти разказвам.
Да те разплача. И да пресуша сълзите.
Да бъда делнична отрова
и внезапен празник.

Познаваш ме по драскотините от нрава
на хищник уж полуопитомен.
Но знаеш ли -
еднакво видими следи остават
и от омраза, и от обич, ако си ранен.

Познаваш ме? И аз си мислех, че съм ясна.
/На себе си,
а другите каквато щат да ме наричат./
Но нещо пак будувам в нощите опасно ...
Не знам за тях, но ти
такава се учи да ме обичаш!

[NaNa_SladuRana]

На раздяла

Посочи ми едничка причина,
да остана при теб, в твоя рай.
Да остана и да не замина.
Няма нито една. Значи, край!

Аз не съм ни сметана с черешка,
ни картина от майстор, ни чек.
Аз не съм твоя вещ, имаш грешка.
Аз съм просто и само човек.

И преди да си тръгна, за сбогом
знай: харесва се само предмет,
а човек, всеотдайно и много,
се обича. Успех занапред!

[NaNa_SladuRana]

ТОЛКОВА ДЪЛГО ТЕ ТЪРСИХ …

Толкова дълго те търсих

/за малко да се разминем/,

точно такъв, какъвто си -

по мярка "мъж и половина".



Точно такъв - със минало,

да не се оправдавам за моето,

излекувана съм от бацила

"какво ли ще кажат хората".



Богата съм с малко години,

ти - с много сребро във косите.

Зла дума не ще ни отмине,

но ще се удави в очите ти ...



От толкова време все тичам

напред, за да те гоня,

и все съм си малко момиче,

а ти си юнакът на коня.



Но, ако се върнеш обратно

и аз ако бягам по-бързо,

то някъде там, по средата

ще сме в еднаква възраст.





Елица Виденова

[NaNa_SladuRana]

ЩЕ МЕ ОБИЧАШ ДОКАТО СИ ЖИВ

Ще ме обичаш докато си жив,
защото любовта си аз ти дадох
и самотата ти опожарих.
Сърцето си в ръцете ти подадох.

Защото сипах ти да пиеш от кръвта,
с която съживих душата ти.
Прогоних черната ти самота.
Изхвърлих всичките болезнени остатъци.

Ще ме обичаш, даже да умра.
Защото споменът душата ти изгаря.
И ще ме търсиш във нощта
за да спася от пустота душата ти.

[NaNa_SladuRana]

СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
Как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
От небесата дарени.
Тяхната воля твори
Нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
И доживотната завист -
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи.
Прави ги по-всемогъщи
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Веселина Атанасова

[NaNa_SladuRana]

Животът е толкова кратък ...

И любовта ни бавно залязва,
като слънцето с кървав отблясък.
Ронят се бавно сълза след сълза
на прибоя в горещия пясък.

Към мене гледаш с поглед уморен.
Всичко дадох и взех без остатък.
Аз искам просто ти да си до мен.
Та живота е толкова кратък ...

[NaNa_SladuRana]

На един влюбен извънземен


Тя не те пита какво си -
Дали си момче или мъж.
Тя не задава въпроси,
Нахлува така - изведнъж.

Винаги идва различна -
Алчна, кротка и дива,
Скромна и неприлична,
Но перманентно красива.

Влиза през твойта врата
Свежа, нахална и жива.
Такава е тя - любовта.
Нека да бъде щастлива!

[NaNa_SladuRana]

Такава съм

Понякога съм весела и стилна,
друг път съм тъжна и небрежна.
Когато трябва - мога да съм силна,
когато искам - мога да съм нежна.

Понякога покрай реката тичам,
но за приятел в блато ще нагазя.
Когато искам - мога да обичам,
когато трябва - мога и да мразя.

Понякога спокойствие разливам,
друг път във буря се превръщам.
Когато искам - бързо си отивам,
когато трябва - винаги се връщам.

Понякога съм страшно хаотична,
друг път съм подредена къща.
Когато искам - много съм различна,
когато трябва - съм една и съща.

[NaNa_SladuRana]

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
До деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
А пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
Във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
Но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
Че мъжът й нощем ме сънувал ...



Монолог на спящата царкиня

Вече сто години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува.
Сякаш, че не спя, а съм умряла.
Ти — до нея — силен, ненаситен.
Седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е страшно за очите
Всичко туй — ако не бе прекрасно.
Гледах ви и знаех, че не мога
Да достигна женския й блясък.
Прекалено плашена със Бога —
Значи — зле възпитана във ласки.
И какво, че после ще те имам.
(Знаех, че накрая ще те пусне.)
Ще бълнуваш лятното й име.
В зимната постеля ще е пусто ...
Мислих си го (и защо да крия) —
Съмне ли — да ви направя луди.
Достраша ме да не ви убия.
И поисках да не се събудя.


Монолог на принца

Не можах от грях да се опазя.
Много бяха тези сто години.
А мъжът на вещицата казва,
Че била тя спящата царкиня.
А жена ми — вещица. О, Боже!
Значи — той жена ми е прегръщал.
Значи е докосвал тази кожа.
Може да е било в тази къща.
А пък аз — с жена му. И умирах
От дъха на хала ожадняла.
Беше страшно — огнено красива.
Всичко друго, ама не заспала.
Двамата, измамени по мъжки,
Май ще трябва тъжно да си кажем:
Двете са били едно и също.
А пък ние — клонче от пейзажа.

[NaNa_SladuRana]

Не се отнася за любов,дори не е поезия,но мисла,че трябва да се прочете и осмисли




Следживот наричаме това състояние, в което ни се иска да сме повече мъртви, отколкото живи.

Следживот живеем, когато мечтите вече са си заминали.

Следживот живеем, когато няма за какво да се борим.
Част от мечтите сме си изпълнили, от други сме се отказали.
А най-лошото е, че колкото и да се борим, нищо около нас няма да стане по добро.

Следживот живеем, когато около нас останат само приятели.
Враговете ни са измрели или са ни забравили отдавна, а всеки нов човек с който се запознаем започва да ни се изповядва и дири в нас решение на проблемите си.


Следживот живеем, когато всички са забравили, че имаме сърце и душа.
Когато любовта стане нещо, което се случва само на другите и те ни се оплакват редовно от болките й.


Следживот живеем, когато децата ни пораснат и най-милото им обръщение към нас е "онези старите".

Следживот живеем, когато ни е страх повече от миналото, отколкото от бъдещето.


Следживот живеем, когато даже нямаме право да умрем, а сме ДЛЪЖНИ да живеем заради някого, най-често тези, за които не сме нещо много по различно от ходещи портфейли.

Следживот живеем, когато сутрин на възглавницата до нас спят прегърнали се болката и самотата.


Следживот живеем, когато ... когато вече не живеем, а само съществуваме.

[miss_asi]

Аз сън написала някои неща:


Пак сама във тишината,
мислеща за любовта си свята,
търсеща щастието неземно,
което й бе така потребно.

Прегръдка й бе нужна,
за да спре да му бъде чужда.
Тя за това си мечтае,
а той за нея нехае.

Всичко,за което мечтаеше,
всичко,което желаеше,
пред очите й стоеше,
но всъщност бе така далече.

Съдбата май несправедлива бе със нея,
а може би не е това проблема,
пред нея стоеше тази дилема,
която бе истинска полема!




Всяка нощ крещя насън,
мислех,че така болката ще излезе навън.
Между четири стени заключена съм,
пленник,върващ че всичко товa е било само сън.

Ден и нощ неразличавам вече,
болката защо не спира,бе човече?!
Мислех,че сме аз и ти срещу света,
но оказа се сама съм аз сега.

Трудно ми е да повярвам,че в момента е така,
че всичко е било една лъжа.
Нали бях за тебе всичко,
нали бях твоето момиченце добричко?!


Къде изчезна любовта сега,
и тя лъжа като тебе е била?

[NaNa_SladuRana]

Гори, любов, до сетната минута,
дори когато нещо те гаси.
Дори да бъдеш някъде оплюта,
над тъмни грехове се извиси.

Вдигни ръце -- две неспокойни струни,
сред погледи нечисти заблести.
Ще дойда аз, пред тях ще те целуна
и пак най-чистата ще бъдеш ти

[NaNa_SladuRana]

Зов

Мълчание.
Избухващо мълчание.
Изпепеляваща гробовна тишина.
И нито звук, ни дума - наказание
за премиерната ми суета.

Суетност, да.
За себе си поисках.
Не беше много - само поглед мил,
с две думи нежни. Толкова ми липсват,
за тях луната даже бих свалил.

Пред теб стоях.
И молех за надежда,
за мъничко човешка топлина.
Ала поисках много. Да, така изглежда
по мълчаливата студенина.

Какво по-малко от това да искам?
Какво по-малко от една ръка,
която във ръка да стискам,
за да не чувствам тази самота?

А имах нужда.
Нужда от подкрепа
във този миг, без смисъл за борба
и тази мисъл, явно тъй нелепа,
ръката ми протегна от ръба.

Прости ми мила!
Знам. Не е присъщо
за хляб да моли старият хлебар.
Не бягам, не. Отново съм си в къщи.
Една бутилка водя за другар.

[NaNa_SladuRana]

Гняв
Какво си въобразявате, вие,
жалки създания с елементарен ум?!
Вашата злоба не ще ме надвие,
дори и да ме застигне куршум.
Моят дух е по-силен от всички вас,
макар понякога да падам духом.
Но бързо ставам и отправям глас
към вашите души, покрити с мухъл.
Нищо чудно, че светът е такъв.
Все се оплаквате, че ви е трудно. –
Вижте себе си в своя калъф,
обвити отвсякъде. Нима е чудно?
Нима не виждате какво става наоколо?
Лицемерие и гадост света са покрили.
И защо не искате да изкорените злобата?
Главите в пясъка дълбоко сте зарили.
Аз, обаче, съм по-силна от вас,
дребни човечета, целите в сиво!
И дори да ме мразите, аз пак съм с вас,
с мечти за бъдеще – по-красиво!

[NaNa_SladuRana]

Не желая

Искам да заплача, но не мога
Искам да извикам, но мълча
Нямам сили да започва отначало,
А не мога и да спра
Нямам цел, за да живея,
Нямам воля да умра.
Спрях да чувствам, спрях да мисля
Нямам смисъл да вървя.
Не ме интересува вече никой, край!
Реших, че съм дотук.
За вас съм пак онази – вечно непозната.
А изходът да го открие някой друг!

[NaNa_SladuRana]

Земя и небе

Върху земя човек роден е.
Но той на нея е роден
небе да вижда и да стене,
загуби ли го някой ден.

Да чува в нежностите къси,
в делата, в болката дошла,
не ударите на кръвта си,
а ударите на крила.

Върху земя човек роден е.
Но той на нея се роди
над себе си, непокорени,
да дири винаги звезди.

Да ги достига и когато
до тях е стигнал да скърби.
Пак взрян в небето непознато
и смъртоносно може би.

Върху земя човек роден е.
Но той роден на нея бе
дори в смъртта, и на колене
да има пак едно небе.

Небе да има и тогава,
когато няма и очи.
Сам в себе си да го създава,
когато то се заличи.

Веселин Ханчев

[Jumbie483]

Щастлива ли съм? Може би не съм...

Но кой ще каже щастие какво е?

Дали не е да спиш спокоен сън, или да бъдеш истински спокоен ...?

Дали не е онова прекрасно чувство, което всеки е изпитвал -може би веднъж...

И дори сълзата ти да бъде вид изкуство...

И до теб да бъде истинския мъж....

Или може би е радостта, когато виждаш малко коте как играе в буйната трева...

И не можеш ти на никой да завидиш, и на всеки подаряваш думичка добра...

И сутрин изгрева със смях да срещаш...

или може би на цвете да се насладиш...

А може би е с гордост трудностите да посрещаш и по пътя си да не спираш да вървиш....
=======

Казват казаната дума- хвърлен камък е била,

и да я вдигнеш после с обич- там никога не никнела трева!

затова преди да кажеш нещо- не мъничко, а много помисли

хвърления камък в душата на никого да не тежи.

[Jumbie483]

Пейо Яворов
СЕНКИ


На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!

[Jumbie483]

ЛЕКА НОЩ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

[Jumbie483]

Години - тайна обич...


Години - тайна обич, зла любов.

Огнище зло, превърнало ме в пепел.

Години - безответен, мъртъв зов,

ударил о стена... Каква нелепост.



Защо сега се срещаме? Студен

е между нас на времето сезонът.

За да си кажем само: "Добър ден!"?

Достатъчен за туй бе телефонът.



Да видим колко остарели днес

сме вече, моя бивша ми любима?

Достатъчно било би на адрес

по пощата да си изпратим снимки.



Стоим, мълчим. А помежду ни - ров.

Неузнаваеми прашинки в свят огромен.

Не се повтаря никоя любов.

Защо дойде? Да счупиш моя спомен?

[Jumbie483]

Протягам аз ръка във тъмнината
Усещам сянка във нощта
И леки тръпки ме побиват
От блясъка на лека светлина
Усещам поглед…
плах и нежен.
Докосва ме…
Една човешка длан.
Обгърната от топла сянка,
Отпускам се
Потъвам във ноща.
Не ме е страх,
Не плача вече
Обгръщам тъмнината със ръка
Сега съм с теб и те обичам
Обичай ме и ти сега.

[Jumbie483]

Знаеш ли, че те обичам?
Че съм плакала за теб
Че съм искала да те прегърна
Че болеше ме без теб.

Знаеш ли, че ми открадна
Малкия и скучен свят
Крих лицето си от тебе,
Но сърцето не успях.

То обича без да пита
Искала ли съм и как
Мога тебе да обичам.
Само то си знае как.

Обичам те и искам да го искрещя
Да чуят всички че е жива любовта.

[Jumbie483]

Аз знам,
Че щастието ни не ще е вечно
Та няма нищо вечно на света.
И някой ден ти ще си тръгнеш...
Без много думи, а може би изобщо без слова.
Ще страдам силно
От сега го зная,
но ще запазя любовта.
Ще те обичам, въпреки да зная,
че друга е до теб сега.
Ще пазя спомена за тебе,
а вечер ще се будя в самота.
Дано да бъде по-добра от мене!
Да те обича, както те обичам аз сега.

[alexiss]

Докато очите още виждат
Докато съм жива и дишам
Докато облаци нагло прииждат
Докато с мили думи наричам

Докато сърцето бие неравно
Докато вятъра вее листата
Докато без теб ми става жално
Докато изгрява още зората

Ще бъда с теб,щом топлят ме твоите думи
И щом видя ли те забравям всичко
Търся те в тъмното,моя зов чу ли?
Когато всички останали стават нищо.

Художник да съм не ще нарисувам
Необяснимите чувства бродещи в мен
И докато твоя лик нощем сънувам
Погледа за теб не би бил студен

Обичта прави ме безсилна
Но да я оставя ми е прекалено свидна.
Alexis Lee

[jes_y]

Разминаване
Разминахме се...
Късно ли ме срещна?
Май твърде - за което съжаляваш.
Излишно е. Една по-малко грешка
на себе си след време ще прощаваш.
Обичането...
Не е като навик.
Обичаш ли - Земята ти е тясна
и всяка среща е очакван празник,
а всеки миг без обич е ужасен.
Признаваме си...
липсата взаимна.
Но всъщност сме учтиво лицемерни.
Под маската на свойта анонимност
повярвали в твърдения неверни.
А истината...
в скритите ни думи.
Преглътнати по глупави причини.
И щом е нежелана помежду ни,
логично е със теб да се разминем.

[jes_y]

Непоетично и нелюбовно излияние
Не ми пропилявай нощта. Аз съм проза.
Наситих се отдавна на поезия.
Дори си счупих очилата розови.
Добре съм в безлюбовната амнезия.
Банални са ми всички обяснения
в любов и дълготрайни страстни връзки,
а после, вкъщи, пълна с угризения,
съпружеските ласки да отблъсквам.
Удобно ми е скритото мълчание
на чуждите прегръщащи кревати
и липсата на сляпо отчаяние
от глъхнещите стъпки зад вратата.
Приспала съм любовното във мене,
(без дозата ненужни транквиланти)
кротувам във черупката си денем,
а нощем героиня съм на Данте.
Тогава съм реална, ураганна
и търся си - каквото обеща ми.
Не чакам поетичното "Осанна".
Разпн

[jes_y]

(из)Невяра
Отивам си. Не искам да се плаче.
Така е писано. Един от двама
когато тръгва си, тогава значи –
не е щастлив. Защо да мами?
Прости ли ми? На думи вероятно.
Забравих минало. И бях смирена.
Задрасках всички пътища обратно
и сто пъти написах „победена”.
Не стигаше. Обели ме до кожа.
Под лупа ме огледа. Колко още?
Безверието убива и не може
да има щастие, щом няма прошка.
Отивам си. Сама. Обезсълзена.
Закърпена. (модерно за сезона)
Превърне ли се вярата във бреме,
не плачат и най-св

[jes_y]

От ревност
Не

[Jumbie483]

Като една далечна гара
като един прощален ден
във мислите ми се завръщаш
и пак си винаги до мен

Времето нима ще мине
и лесно ще ни раздели
и всичко между нас ли ще загине
сякаш чужди сме били

Нима във мислите ми като спомен
и нереална ще си ти
това не е любов,а лист отронен
светът съдбите ни ще раздели

Това,което беше между нас ще си замине
и дните ще го пометат сами
а любовта ни ще изстине
но понякога си спомняй ,моля те и ти

[Jumbie483]

Ето едно от любимите ми ^_^

Вече никакви такива,
никакви половинчати.
Да си чувал за половин умиране
или за половин зачатие?!

Можеш ли да плачеш наполовина?
Можеш ли? С едно око?!
Не, не – няма такива книги!
И няма половин добро.

Как виждаш половин цвете?
Може би само дръжката?
Как делиш наполовина цветовете?
Егати философията - мъжката.

Аз душата си не мога да деля,
не ми е нужна половин история.
Щом твоят лаф за “половин сърце” дочух
повярвай ми, изпаднах в еуфория.

Да ги нямаме такива!
Никакви половинчати!
Любовни дроби, знай, не съществуват.
Просто няма такова понятие!!!

[FCB]

Заспах, за да се събудя в прегръдките ти на сутринта.
За да сънувам реалността на утрешния си ден.
За да споделя мечтите си в твоя сън.
За да пленя сърцето ти, в затвора на своите мечти.

Събудих се гушната в теб,
Защото се изплаших от демоните разкъсващи съня ми на парчета.
Събудих се, за да открия теб,
Защото стаяваш дъха и успокояваш мислите ми.
Заспах, за да сънувам теб, когато си далече.
За да мога да запомня дори и в съня си лицето ти.

За да се измъчвам, че в съня си само няма да те имам.
За да убивам омразата си с твоята любов.

Събудих се, за да открия че те няма,
Че си някъде далеч от мен.
Събудих се, за да открия,
Че погледа ти е някъде далеч.

Събудих се,
Но в съня си бях заспала.
Събудих се в кошмарно безвремие -

Нямаше те!
Сънувам…
Всичко е сън…

Събудих се до теб, трепереща от страх.
Гушни ме, моля те!
Не питай защо, просто ме прегърни!



Една приятелка ми го прати,нз кой е автора но мн ми харесва 8)

[FCB]

Това също много ми харесва 8)


[/b]Здравей, непознато момиче,
родено от порива нов.
Да знаеш, че много приличаш
на мойта голяма любов.

Но в нея искрица блестеше,
споделяше мойте мечти.
Гласът и от радост трептеше
щом срещнеше мойте очи.

Тя в нощите будно ме пазеше
и ревностно бдеше над мен.
За нищичко не позволяваше,
да бъда до болка ранен.

А в теб само мъка откривам.
Ядосано малко дете,
което пирони забива
в раненото ми сърце.

И аз, непознато момиче,
отново с мен искам я тук.
Аз мога и теб да обичам,
но ти днес заспиваш до друг

[EdHunter]

Недей съжалява, за туй че ме няма,
прочетох аз малкото смс-че.
ала не знаеш, че щом не сме двама,
и времето спря, и живот не тече.

Когато усмихваш се, аз се опитвам,
да бъда за малко туй що бях преди.
Капризен, проклет и егоистинчен,
не мога да бъда, и това ми вреди.

Защото ти утре не ще си до мене,
и няма да виждам тез прекрасни очи.
Ще бъда за другите лесна мишена,
Живота ми силно ще загорчи.

[Jumbie483]

Понякога не ми достигат думите,
за да ти кажа колко те обичам.
Сърцето ми предателски вълнува се,
дори и само при една едничка мисъл,
която е на тебе посветена.
И с всяко свое сетиво желая те.
И погледа ми пълен е с тебе.
И сигурна съм аз, че вече зная,
това е щастието, за което
струвал си и само ден
живот да ни е даден....

[Jumbie483]

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?

Аз исках да ти дам от своята жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?

По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без слънце съм живял!

Аз исках да ти кажа две слова -
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах, не можах …
Кога ли съм се учил на това?

[Jumbie483]

Когато те измислих се уплаших !
Творение от поетичен дим,
създание от слабостта ми страшна,
дошло мен - силния да победи !
Когато те измислих, цял изтръпнах :
не сън - жена родена от жена,
решила с обич свята и престъпна
да ме превърне цял в развалина !
Когато те измислих се побърках :
като вандал със крясък зъл и див,
ти влезе в мен, обра ме като църква.
Но твойта кражба аз благослових.
Да, свята да си, обич огнекрила !
Грабежът ти бе страшен, но свещен
мъжът е в най-голямата си сила
когато е от слабост победен.

[Jumbie483]

Обич. Крилата.
Обгръща земята.
И шеметно с мене лети.
С твоите устни –
трапчинково-вкусни,
вятърът в мене реди
приказки стари, билки, отвари...
Чудно магьосно котле!
Искам ти ризата,
дните, капризите...
Искам ти всичко, момче!


Щом те докосна
бликвам магьосна
в твоето топло сърце.
Нощем луната
сипе позлата
в нашето волно небе.
Пак те сънувам,
кипвам, лудувам...
Пак те мечтая, момче!
Искам те страстно,
лудо и властно...
Имам те, мое море!

[Jumbie483]

Прочетете това цялото... За мен това е едно от най-хубавите неща, които съм чела :)

Когато вече няма да те има
във вид, така удобен за любов -
ще отпечатат черното ти име
на белия тържествен послеслов...
Отдолу с едър шрифт ще се разпишат
десетки равнодушни имена.
Под тях (по-дребно) - и жена ти (бившата);
под нея - и по-бившата жена;
и тъй нататък... Седем-осем души
(от най-долуподписаните там)
ще седнат в клуба. Ще мълчат. Ще пушат.
И ще поливат с вино пепелта.
И някой, който те е мразил приживе,
ще се кълне в любов към твоя прах.
А някой, който и не те е виждал,
ще викне: "Как, бе?! Вчера го видях!"
И някой стар и предан съслужител
на всички ще раздава черен креп...
У вас ще плачат и ще варят жито.

И
само
аз
ще бъда
още
с теб.
Ще бъда с теб!
Сред тайнствения шепот
на докторско-латински диалект.
Край санитаря, който пуши в шепа
и чака да докарат нов ковчег.
За мене чакането свърши вчера.
Затуй не чувам и не ме боли,
когато тъй обичания череп
пробиват с най-дебелите игли.
Затуй не виждам нито тоя скалпел,
под който кръв отдавна не шурти,
ни тая ледено-студена талпа,
която уж си - ти... Нима си ти?!
Това си ТИ...
Добре, де - нищо ново.
И жив съм те целувала - студен! -

Сега поне не си съвсем виновен;
не знаеш ТИ какво ми е на МЕН -
и слава богу! Аз дори се кръстя -
от атавизъм, не че има бог...
Уж коленича, а - стоя на пръсти,
за да те стигна... Колко си висок!
И както много, много много пъти -
ДУША В ДУШАТА - те целувам пак...
Изтръгват ме със сила от трупа ти.

И чувам през мъгла от амоняк:
"Ценим високо силните ви чувства.
Но тук се искат нерви на стоик!
И затова ви молим да напуснете -
най-страшното тепърва предстои...
Върви си!
Чуваш ли!
Тук аз нареждам!
И без това съм доста угнетен...
Ах - тоя - твоят!... Беше безнадежден.
Вертебро-базиларен инцидент."

"Аз, докторче, съм цялата - спокойствие.
Но мога и да откача така,
че цялото ти вертебрално войнство
не може да те вдигне на крака!
Познаваме се... хич не ме закачай;
не ме плаши с най-страшните неща.
Те вече минаха през мен. Така че -
прави, каквото още имаш там..."

Дали, че докторът е стар приятел
(нали и той е малко некрофил) -
но аз стоя отново до главата ти...
(Като във български игрален филм.)
И гледам как най-страшното се случва -
разрязват те... при пълна тишина...
(Това е вече филм на Бертолучи.)
Костта е тънка - като на жена.
(И кожата ти беше като костите!
И вечно се раздираше - до кръв -
от прекалена нежност; от недостиг
на нежност... Е, не беше ли такъв?)

А... Докторите вече те отвориха!
Сега оголват мозъчния ствол...
Като корона
на огромен орех
аз виждам
сивото ти вещество!

Аз виждам чудо, за което никой
не можеше да ме предизвести...
От тая крехка тъкан е пониквал
безкраен космос... Е - това си ти!
Безкраен космос. И безкрайно малък...
Но той до молекула е побрал
и звездния, и хорския наваляк;
и корените в земните недра;
безумието: "Вие или ние?!" -
с кръвта, която тече и тече;
надеждата в летящите чинии
с невинното зелено човече;
и тая вечна вяра - че сме вечни! -
разгаряна в любовния екстаз
на всичко живо - и живяло вече -
и станало на прах...
And all that jazz.

Къде са те сега?
Къде потъват
угасналите в буря светове?
Дали съвпада пътят към отвъдното
със тоя, който тук ни е довел?
Къде отиваме? Защо? За дълго ли?
Или е само за милион плюс хикс
години, след което като гълъби
се връщаме под старите стрехи?
Да!
Виждам всичко, що е излетяло
по тоя път: натам - насам - натам...
И жалко, че сегашното ми тяло
е тежичко за тая красота.
Аз виждам как летим!
Ах, няма начин
пробудената памет да греши -
познавам тия полети безбрачни
на мъничките бъдещи души...

Аз виждам и смъртта:
Като утроба -
там зреем. Ден след ден.
И ген след ген,
докато в своя образ и подобие
отново ще се възпроизведем!

Аз виждам -
бурно клетъчно делене -
полу-кошмар, наполовина - стих,
и - някогашният ни дъх последен
се слива с първия ни вик...
Mehr Licht!*

Изгрял е ден, какъвто рядко има -
невероятно слънчев и зелен...
Седим си с него двама най-интимно -
денят и аз. Па нека ни е зле!
Седим си тъй, почти додето мръкне
и стане време той да си върви.
След него с писък литват двама
щъркели.
Подире им със двойно силен вик
подскачат до небето разни жаби
и скакалци. Свещена простота!...
А може просто да се размножават
невинните зелени божества?...
Гадини, твари, бръмбари, добичета,
маймуни, риби, паяци, орли -
човек не може
да не ви обича!
Не бива
да не ви боготвори.

О, китове, избити в океана,
о, лъвове, разстреляни на лов -
приемате ли своя цар неканен,
ако царува с почит и любов?
О, семена и спори вездесъщи,
и вие, инфузории безчет,
помагайте му - вечно да се връща
от хаоса - за да му слага ред!
Да бъде член на вашто съзаклятие,
да мине всички форми на белтък
и пак да зацарува на земята,
отново сключил шеметния кръг.
(То... някои царе са чисто голи...
като парче одялано дърво...
Е - всяка жаба да си знае гьола!
За недостойни - няма втор живот.)

А ти?
За теб ще има ли, любими?
Любим - и любил - влюбен - и влюбчив,
и цял - любов... За теб, в чието име
с камбанен звън съдбата ми звучи?
Да. Да! Че ако ти не си достоен
да бъдеш абсолютно опростен,
и пак да се родиш - тогава - кой е?
И има ли достойни въобще?!?
Не казвам, че си бил богоподобен.
Не казвам, че си бил благочестив...
Напротив - казвам (с много, много обич]
- ех, имаше си недобри черти...
Една добра на лоши сто да смятам -
пак взимам и едната, и стоте!
Обикнах и приех дори смъртта ти,
тъй както всяка друга част от теб!

И после... Знаеш по-добре от мене...
И аз ще легна тука - някой ден.
А после? Мога ли да се зачена,
ако не знам, че вече си роден?
Аз вярвам - ти отново ще поникнеш!
От кал... от прах... от кости...
Вярвам! Знам.
И цялата Вселена ще извика:
"Добре дошъл, Адам!
Cherchez la femme!"

Ще бъде ден, каквито рядко има -
горещ, ала прохладен летен ден...
Начален ден на вечно слънчев климат,
известен още в древния Едем.
И не под ябълка, ами под орех
до теб за пръв път - пак - ще се допра.
И мигом от короната до корена
ще мине ток в жадуващата пръст.
Ще падне гръм. Ще трябва да се скрием
един във друг от дяволския дъжд.
И ти, попаднал в родните стихии,
ме правиш луда, както неведнъж...
Лъготиш: "Ама ние май се знаем?
Аз, санким, съм ви виждал и преди..."
Ах, мое скъпо дребно изкопаемо,
ти сам не знаеш колко си правдив!
И тъй нататък... Старата история:
душите се надушват с жаден нос
и под носа на бдителния орех
от две тела ще станем пак едно!
А засега...
Пази се - долу, в твойта
най-дълга зима. И бъди готов!
Не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда
във вид
отново
годен
за любов.

[Jumbie483]

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
изгубваш се, а не мога да те спра

Тръгваш си..Какво не ни достигна?
Нима не съм достатъчно добра?!
Или любовта ми те затегна в примка
и усети че губиш свойта свобода...

Тръгваш си... със всяка крачка ме убиваш
протягам в тъмното ръка..
Сълзите давят ме, не ще ги видиш
безсилна падам във прахта...

Тръгваш си...крадец безчувствен
защо постъпи и със мен така?!
Ограби ме, замина с всички чувства
с живота ми, мечтите ми, смеха...

Тръгваш си... това е краят !
За секунда срутва се света...
Ще ме боли но утре зная
ще намеря сили и без теб да продължа

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
Умирам! Но ще се преродя с деня...

[Jumbie483]

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?


Колко сенки под очите
са от хорските злини...
Как успяваш, пак те питам,
да отвръщаш с добрини?


Колко пъти те разплаквам
до полуда без вина...
Как все още мен очакваш,
всеотдайна и добра?


А ти с усмивка ме целуна
и дочух аз шепот бял:
"Не боли от лоша дума,
ако нещичко си дал..."

[Jumbie483]

Танцувам блус. Сигурно сънувам.
Ето, че жадуваният миг дойде.
Скъп парфюм със сетива целувам.
Красота обгръщат моите ръце.


В ритъма вълшебен те притискам,
нека в приказка за миг се потопим.
С устни да те омагьосам искам
и с този танц във нежност да се преродим.


С поглед аз часовника проклинам:
седем са минутите на тоз копнеж.
Значи СЕДЕМ МИГА ВЕЧНОСТ имам,
а след туй... раздай ме на когото щеш!


Знам, че сенките край нас те плашат,
в мен ти виждаш само хорски клевети,
мислиш другите какво ще кажат,
че на този танц със мен се съгласи.


А искаш ли пред всички тук, открито,
да ме целунеш с устни от сатен?!
Напук на тези погледи, които
те проклинат лудо зарад мен.


Кажи ми! Виж, аз целият треперя.
Сълзите ми в косите ти попиват.
Дали душата ти там ще намерят
или в жертва като мене те отиват?


Вместо отговор две длани кадифе
от раменете ми се снеха сляпо.
Значи приказката свърши? Е, добре,
оставям те. Спокойно, мое злато!


Миг преди вратата да затвориш
аз благодарих в цигарения мрак.
"Няма за какво" ми отговори,
ала не прибави "Заповядай пак"...

[sladkalady]

Пясъчен часовник

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах:
"Само теб обичам!"
Сега се дават думи
в средата на морето,
а зад стъклото пясъкът е сух.
Сега изгаря лято
на клада на бездушния,
а времето тече спокойно тук.

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах:
"Само теб обичам!"
Сега умират чайки
в средата на небето,
а стаята ми диша някой друг.
Сега пристига зима
със скука и съмнения
и времето тече спокойно тук.

[sladkalady]

Моя любов

Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
са заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, мое любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.

[sladkalady]

Безсъние




Да те зачеркна като грешна дума,
да те изтрия като стара песен,
да те подпаля като суха шума,
да те изплача като дълга есен…

Да те изхвърля като вещ ненужна,
да те подритна като малък камък,
да те подмина като къща чужда,
да те изстрадам бавно... като тлеещ пламък.

Да те затворя в малка тъмна стая,
да те заключа и да хвърля ключа.
Да искам ада, ако ти си в рая…
Не теб, а себе си да искам да измъча…

Да те прегърна, ала да те няма,
и тъй аз себе си в ръце да взема,
и да зарастне тази страшна рана,
която в мен тъй дълго вече зее.

Да те забравя... Да! Да те забравя!
Завинаги да те изгубя!
И видя ли те, да не те позная!
...но нека днес... последно...
с теб да се събудя.

[sladkalady]

За разбитото сърце




Превивам се в крясък безмълвен,
от болката свита надве,
боя се, че пак ще осъмна
под мрачното сиво небе,
което е мрачно и сиво,
откакто те няма при мен,
откакто от мене замина,
нощ е и най-светлият ден.

Защо ли те срещнах тогава,
през онзи щастлив месец май,
защо ли наивно повярвах,
че с тебе ще бъда докрай,
а ти после тихо си тръгна
с прощална целувка една,
а мойто сърце се изтръгна
и падна във твойта ръка.

Пусни го, върни го обратно –
нещастното мое сърце,
макар да усещам, че то е
щастливо във твойте ръце,
пусни го!, не мога да дишам –
от болката свита надве,
не мога във друг да се влюбя
без мойто разбито сърце!

[pateto0o]

На тебе


Ще те търся в аромат на ранно утро,
ще бъдеш цвете, нежна пролетна роса,
ще долетиш с криле на пеперуда
и с мен ще бъдеш както никога добра.


Ще те търся даже в мидена черупка,
намерена сред морска, дънна самота,
но не мога като перлата красива
да те поставя за украса у дома.


Защото всяко цвете носи твойто име
и всяка божа капка дъжд е с твоя лик.
Защото и в лъчите слънчеви те има,
хляб насъщен си във гладен, страшен миг.


Защото като недостъпна самодива
ти пазиш своя свят от страхове.
Защото ти си като виното горчиво -
обичаш само силните мъже!

Дано ти никога да не узнаеш
от самота как може да боли.
Обичам те! (Това едва ли знаеш.)
И всичко друго забрави.

[PLEYGIRL]

Магдалина, Магдалина!
О, как времето бега -
двайсетата ми година!
Спомням глухата градина,
Ясно виждам я сега.
(Магдалина, Магдалина!)

И смокинята листната
там израсла край зидът,
кой делеше ни сърцата,
спомням си я всякой път,
колчем спомням времената.
(Магдалина, Магдалина!)

Ах, веднъж ли, дваж ли аз,
лек, покачвах се по нея,
та да видя в същий час
над зида главица малка
с поглед светъл на русалка?
(Магдалина, Магдалина!)

Как пленително-плахливо
тя озърташе се там,
как лицето й бе красиво,
цветенцето миризливо
кат пресягах да и дам!
(Магдалина, Магдалина!)

Срещи крадени любовни
на души, очи, лица,
речи, погледи гальовни,
сладки мигове чаровни
за разтупани сърца!
(Магдалина, Магдалина!)

Смоквата и днеска трай,
трай и глухата градина,
но де фръкна оня май -
двайсетата ми година?
И ти вече си замина.
(Магдалина, Магдалина!)

[Sladurchoo]

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?



Последните осем стиха са прекрасни ... :smt007

[xoxi]

ЛЮБОВ И ПОЕЗИЯ



Всяко истинско

стихотворение

е любов.

Между казаното

и неказаното.

Затова казаното

трябва да е мъжко

и категорично.

За да може

неказаното

да е най-нежната,

красива,

изящна

и мълчалива

жена

на

света.

[xoxi]

Аз вярвам в теб!
Защо - не зная!
Кой си всъщност, от къде...
Начало или край си,
или си безкрая?
Не знам.
Не искам и да зная.
Откакто мога все мечтая...
:-)

[xoxi]

Защото нямам друга свобода
освен тъгата с мисли на лиана,
желая те със всички сетива,
със всички сетива от теб желана!

Не знам къде си! Влязъл в моя ум
и проектиран някъде в безкрая
на мислите ми в скитащия друм,
на очните ми нерви - точно в края.

Не знам къде съм! В стъкления свят
на сенките, разсипани безбрежно.
Завързани в сърцето ми скимтят
неизразими думички за нежност.

И сплели кости, вързали очи,
разчели до секунда самотата
измислят теб с немислими мечти,
без устни те целуват като вятър...

Защото нямам други сетива,
в небесни капки бързам към безкрая.
Но в първата усмивка на света
и в сетната усмивка те желая!

[xoxi]

Живеехме наред с жена ми двама,
с кавги поддържахме интимна драма.
Аз карах се със нея ,тя-със мен,
и весело летяха ден след ден.

Сега съм сам и то на страшен хал,
във шкафа няма даже кашкавал!
Животът е безвкусен и суров,
без нейната единствена любов!

"При мен върни се мила" - пиша аз,
"Разкарай се - отвръща - педераст!"
Е,браво, доживях, какъв позор!
До гроба да яде говежди тор!

И все пак любя я, и още как!
И щерката, и малкия хлапак
и мисля си, че длъжна е веднага
да дойде пак при мен, а не да бяга.

"А, не"-отвръщя тя с такава злоба,
че отказът и вкарва ме във гроба.
Не ще се-казва-нивга прибара
след всички твои кални номера"

Абе жена ,пред тебе се кълна-
не съм обичал друга ни една!
Повярвай-ни преди,ни даже след,
макар че са ме гонили безчет!

"Добре -ще каже,-нека е така,
но и на мен ми идват на крака.
И хвана ли ги за носа веднъж...
Ех,колко лесно е да лъжеш мъж!

Ще се навличам с квото си поискам.
с когото искам пак ще се натискам.
Ей, ти, дърво!Свободна съм!За бога,
ще дървя който ща и който мога.!"

Нима това е моята любима?
Нима е тя,която в мрачна зима
разбуждаше цветята като фея
и караше долри и мен да пея?!

Да тя е.Зная.Тя ще е докрая.
И щом е тъй, докрай ще я желая.
И ще и кажя, ще и кажя тъй:...

О, ти, прекрасна, през ноща, утрото и следобеда!
О, ти, прекрасна, прегорила или не обеда!
О, ти, прекрасна, съблечена, облечена или почти!
О, ти, прекрасна, разбудена, заспиваща или просто
легнала по очи!
О,най-прекрасна сред прекрасните,от която няма
по-хубава , по-чаровна, по-красива!
О, ти, най-прекрасна сред прекрасните, справедлива или не, жестока, безразлична, милостива!
О, ти, най-прекрасна сред прекрасните,каквото и да правиш,
каквото и да виждаш, и каквато и да бъдеш!
О, ти, най-прекрасна сред прекрасните,каквото и да е влремето и в слънце и във дъжд!

За време моля , о, любима,
да скърпя таз проклета рима!

[xoxi]

Тия рожби на мойто мълчание –
твойте стъпки минават смирено
край одъра с моето будно внимание;
те пристъпват смълчано, студено...

Сянка божествена; лик неопетнен!
Как твоите стъпки гаснат нечути...
Всичко очаквано иде от мен,
Господи, с тия крака необути!

Зная, че твоите устни протегнати
ще наситят вместо с храна
жителя в моите мисли напрегнати –
със целувка – само една;

Но не избързвай с тоя жест плах
сладки като смърт и живот тръпки!
Със надежда да дойдеш живях:
Мойто сърце бяха твоите стъпки.
:-) :-) :-)

[xoxi]

– До утре! – ти казваш и тръгваш си вече.
А с поглед уплашен изпращам те аз.
До утре?... Но то е безкрайно далече.
Нима часове ще лежат между нас?

До утре да бъде за мен непозната
менливата сянка по твойто чело,
горещата тупкаща реч на ръката,
на мислите тайното потекло.

До утре, ако ти е жадно, не мога
да бъда твой извор. Студенина
ако те облъхне – да бъда твой огън.
Ако ти е тъмно – твоя светлина.

– До утре! – ти казваш и тръгваш и даже
не чуваш, че отговор нямаш от мен.
– До сетния ден! – аз очаквах да кажеш
и с мен да останеш до сетния ден.

[xoxi]

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

-Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна.
От боите остава ни
само черна боя.
От Париж - само улици, водещи в Сена.
- Остани - бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж - цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

-Господин Тротоар - тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в алено, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Той постави своята шапка в страни
и й каза:
"Прости"
После, много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом - уста.
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погледна едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
Икогато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.

После падна дъждът изведнъж.
Ах парижкия дъжд!
Шегобиец дъжд, който весело чука и свети,
червен и лъскав!

Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
свойте сребърни щедри монети.
- Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине.
"Тя ще замине" - сърцето му страшно проостена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.

Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.

[Jumbie483]

Двупосочен билет
и кратко време за двама!
Малко любов във аванс –
глупава самоизмама!

Дали животът край нас
ей така ще премине?
Дали му дадохме шанс
и знаем ли, че един е?

Еднопосочно летим
през ласка, любов и забрава...
В дните се променим,
но посоката си остава.

Родени сме за любов –
по глътчица ни се дава!
Поднася ни се Живот –
еднократна забава!

[Jumbie483]

По листа бял криволича
и редя думи безброй,
химикалът по него си тича,
думи- дъжд върху облак. Порой!

Полюлеят огрява над мене.
Аз - присвила очите за сън.
Пак проблясват моменти за тебе,
пак е тихо, дори и навън.

С нови сили започвам да пиша,
а сърцето тупти ли, тупти.
Листът потъмнява, но диша,
в него обич безкрайна пламти.

А душата ми с него се слива
и оглеждам се като в огледало.
Този извор вълшебен прелива.
Спирам тук... и пак отначало.

[Jumbie483]

Как се чувстваш в хладното утро,
когато мен отново ме няма?
Не е ли някак си тъжно и пусто,
когато нощта спуска се цяла?

Как се чувстваш с лице просълзено
без усмивка, без моето име?
Не! То е в теб натъжено.
Във сърцето ти свито се крие.

Колко пъти изричаш го гласно?
Или с времето просто заглъхва?
Как преди го изрича прекрасно,
от любов дори се задъхва.

С нас съдбата играе си, зная,
удря с чук върху дните студени.
Как се чувстваш така във безкрая?
Как са дните така променени?

[Jumbie483]

Нужен си ми, за да живея
и да се събудя не смея.
Нужен си ми за да мечтая.
Ако си сън, нека да е до края.

Нужен си ми - да се усмихвам,
в теб искам аз да притихвам,
че прегръдката с нежност е всяка,
по-силна ме прави, а за болката - сляпа.

Не, не спирай да топлиш сърцето!
Отведи ме там, надалеко, където
твоят свят ме повежда в безкрая!
Сън ли е всичко? Кажи ми, не зная!

Нужен си ми! С тебе се сливам,
с усмивка красива кротко заспивам.
Нужен си ми - денят с теб да се ражда.
Просто утоли с любов моята жажда!

[djeini]

16 плюс 16

За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

За кой ли път те спореха разпалено
по темата, наречена съдба,
и мислеха, че всичко са узнали,
щом знаят, че съдбата е борба.

И мислеха, че много лесно скриват
това, което крият всеки път,
но вярваха, че докато са живи,
те никога не ще се разделят.

А от безкрайно старо време знай се -
животът има свое странно Не:
шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,
а никога не тридесет и две.

Но има ли значение, когато
света се гледа с четири очи
и радостта е двойно по-богата,
а мъката наполовин горчи?

За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.

Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан -
голямо като обич неизказана
и синьо като път неизвървян.

1958г.

[bloodfrozen]

Желание – това е мойто име!
Ти много си желана, пожелай
и мен – едно желание, вземи ме,
в желанията място ми отдай!
О, ти, чиято воля е безбрежна,
нима не ще да ми дадеш приют?
Към чуждите желания си нежна,
а само аз от теб не бивам чут.
Но както в тия пълни океани
приют намира онзи скитник дъжд,
сред другите неща, така желани,
ти приюти и мен, поне веднъж.

Не ме заставяй твърде да те моля,
а дай простор на страшната си воля.


Душата ти таи едно признание.
Кажи й кой съм аз – тя няма слух.
Аз имам страшно прозвище: “желание”,
приют ми е желаещият дух.
И ти така, с желания богата,
вземи и мен със другите ведно.
За щедрите богатства на сърцата
не значи нищо този знак “едно”.
И нищо във безбройната редица,
за теб един, единствен, аз почти
приемам да остана единица,
но стига ти, да ме обикнеш – ти.

Влюби се първо в моето название,
а после в мене. Аз съм цял Желание.

Два Шекспирови сонета. :)

[Gary]

ВЛЮБЕНА
Недей, не питай ме сега,
защо устата ми мълчи,
защо очите ми в тоз час
са пълни със сълзи.
Незнайно нещо става с мен,
тъй чезна в нега и във свен,
горя и тръпна отведнъж,
какво ми е сама не знам

[Gary]

РЕВНОСТ
Недей, не идвай ти при мене,
в мене няма вече плът,
когато те видях с друга,
загубих ум и път.
През моето сърце премина
стихиен, страшен ураган
изтръгна го от корен и понесе,
отнесе го пороят развилнял.
О, не, не искам да си спомням
за миналите чудни дни,
те всички били са миражи,
те всички били са лъжи.
Недей, не питай веч за мене,
сърцето ми престана да тупти,
защо ти е това сърце умряло
- почернен въглен - не цъфти!

[Gary]

СЪРЦЕ, МЛЪКНИ!
Тъй дълго те очаквах
през сивите си дни,
тъй често те сънувах
във черните нощи.
И мислех си най-после,
това си вече ти,
това си ти . мечтата
на моите мечти!
Протегнах аз щастлива,
ръка към теб, уви…
Мечтата бе лъжлива,
до смърт ме изгори.
Не чакам вече нищо,
- ни радост, ни сълзи,
след кървавия залез
и ти сърце, млъкни!

[Tonica]

Пясъчен часовник

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.

Колко дни на него писах:
"Само теб обичам!"
Сега се дават думи
в средата на морето,
а зад стъклото пясъкът е сух.

Сега изгаря лято
на клада на бездушния,
а времето тече спокойно тук.



В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.

Колко дни на него писах:
"Само теб обичам!"
Сега умират чайки
в средата на небето,
а стаята ми диша някой друг.

Сега пристига зима
със скука и съмнения
и времето тече спокойно тук.


Мишо Белчев
:---) :mrgreen:

[BezDuh]

Когато
Когато искам да рисувам, искам да рисувам теб!
Когато искам да вървя, искам ти да си Пътят!
Когато искам да дишам, искам ти да си Въздухът!
Когато искам да пия, искам ти да си Водата!
Когато искам да се смея, искам ти да си Смехът!
Когато искам да плача искам да ти да си Сълзата!
Когато искам да заспя, искам ти да си Залезът!
Когато искам да сънувам, искам ти да си Сънят!
Когато искам да се събудя, искам ти да си Изгревът!
Когато искам да горя, искам ти да си Огънят!
Когато искам да замръзвам, искам ти да си Студът!
Когато искам да обичам, искам ти да си Любовта!
Когато искам да мразя, искам ти да си Омразата!
Когато искам да се отровя, искам ти да си Смъртта!
Когато искам да живея, искам ти да си Живота!
Когато искам точно теб, искам и ти да искаш мен така!
Знам, че искам прекалено много, но ако ти си всичко това изброено съвсем семпло, ако си готов да го търсиш за мен и да ми го даваш, то Любовта съществува, за да бъде вечна!

[kypo]

лично мое е, написах го преди много време на единственото момиче, което обичах наистина неизмеримо много

ще кажеш ли обичам те както преди,
ще оставиш ли в сърцето ми незаличими следи,
ще направиш ли всичко за мен както казваше,
ще видя ли пак в очите ти блясъка когато се радваше,
ще ми кажеш ли думи нежни в ухото шептейки,
ще оставиш ли сърцето си да говори туптейки,
ще ме прегърнеш ли с ръцете си нежни,
ще забравиш ли проблемите преждни,
ще ме оставиш ли без да погледнеш назад,
ще превърнеш ли цялото ми щастие в ад,
ще плачеш ли за мен както бих плакал за теб?
спомни си първия ни поглед случайно споделен,
спомни си срещите ни като по учебник всеки ден,
спомни си първата ни целувка така жадувана,
спомни си всяка усмивка развълнувана,
спомни си всички хубави думи изречени,
спомни си прегръдките топли безброй вечери,
спомни си дните летни прекарани заедно,
спомни си как сърцата ни биеха сякаш в едно,
спомни си плановете общи които крояхме,
спомни си как до сутринта сгушени един в друг стояхме,
спомни си ...

правата са запазени хех

[Jumbie483]

Любовта ми се болно усмихна
и подире подсмръкна и кихна...

Аз й рекох: послушай ме ти,
няма веч да те бъде - прости!

Тъй напразно ще пръскам пари,
само гробът сакати цери.

Вместо топли компреси, хинин,
да ти дам ли аз хапче стрихнин?

Хайде, миличка, то не боли...
Ще го глътнеш без мъка, нали?

Любовта ми се кротко усмихна,
а подире подсмръкна и кихна...

[Jumbie483]

Из пустинната алея,
дето нявга двама с нея
в полунощен час дълбок,
вгледани в една звезда,
дадохме си свят оброк
да се любим навсегда -
скитах сам.

Ненадейно там до мен
някой кихна в тъмнината...

И замаян, и смутен,
взрян в очите на луната,
аз попитах ужасен:
в тая нощ печално-тиха,
в тоя късен, злобен час
кой посмя да киха?

В миг отгадка лучезарна
мойта мисъл освети
и се сетих аз тогаз,
че, настинали отзарна,
в тоя кобен, злобен час
кихат моите мечти

[NeZaPoznat]

Ощи ми разпраяй Ганке, как Манол ти ‘зниверил.
Ужким мяза кату смахнат, па какъф мръсник йе бил!
С Донка, дету е дибела! У лице кът мастодонт!
Или яс съм хухавела или той е идиот!

Тя мириши на кокошки. И на лук и на оцеть!
Мъжовите нямат прошка ни отзаде, ни утпрет!
А ма! Толкуз ли си проста, ти си патка да търпиш.
Я да идиш да си легниш с някуй готен селски пич!

Утначалу ша ти пука, мижаш, лягаш и мъльчиш!
После мой да ти хареше. И отново ша въриш.
Струва ли си да затриваш толькуз женскъ красута,
зарад някуй си пикливец! Стига веки! Ама ха!

Тъй напук ша им са туряш. А Манол ша гу кълнеш.
Мъж ъм! Фсе е прекатурен. Млъкни ма, защо ривеш?
Ся винага успукой са. Ша та водя да купайм.
После ша му върниш двойну. И с Марин и със Иван.
:D

[Bombshell]

Смятам, че темата е излишна.
Когато човек, найстина е влюбен такъв тип "поезии" му идват от вътре..Не ги цитира от сайтове и etc.

[Cunk]

Peio Qvorov-Nerazdelni

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."
Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...
Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -
право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...
Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -
а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -
той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."
Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.





евала! тамън щях да копирам това да пусна :-P

[Xgirl12345]

pregledah tazi tema i mi haresa eto ne6to koeto bqh napisala mnogo otdavna ne e ne6to specialno no prosto kato mi doide muzata i re6ih da nadraskam nqkoi stih4eta :)

navun vali a surceto mi boli
kakvo napravi ti rakata mi trepti
bqhme samo dvama az i ti
a sega ostanaha samo spomeni

navun vali a surceto mi boli
trudno e da si sAm ot li4en opit go znam
za mene ti be6e svetlinata v kraq na tunela
za teb az roza sum vzela

ti me pokori izcqlo
ti be6e moqta lubov v bqlo
i a pogledni na vun pak e zavalqlo

navun vali a surceto mi boli
sled mraka idva den
a ti ve4e ne si do men
az na sebe si tova pri4inih
i s tova svar6va moq stih

[pLqmi92]

Words are escaping from me at the moment..
As i sit here and write you
You have become something special, very special
To Me...in my life and my heart I feel something might happen.
For us meeting could have not been by chance or luck
Funny how this all started by acciedent
by a randome comment
I take a deep breath and said four words to my self
Knowing you cannot see what you are doing to me
We live in a different parts,but we are from our own world
In which everything else is needless
except your voice,your kiss, your smile and your embrace
that I dream of every night..
At times I can almost feell your thoughts
Imaaaagining the words..
Your words, the words that mean so much
that are always in help
At times I get depressed...
You ignite a light so pure and brilliant
And full of innocent emotions
it pierces my heart with such happiness
I wish for everything with you,to travel with you on a same way
and you to never go away,
I feel alone, but not unloved
I want to send the feelings to you,that you send to me
but I am a little bit afraid..
Remember,you'll never be alone
not as long as I'm here..!
For you , I am always near
No judgments, no worries
just a sympathic smiling..
I dream of kissing yoou
and being in your arms..
And maybe one day I will tell you I love you
But not again in fear...


Написах го за човек,който винаги ще ценя и е важна част от живота ми,макар че не го осъзнава... :cry: /буквално cry .. /

[Irenchety]

Бъди за мен
Защо просто трябва да те има?
Защо си ти обичта неповторима?
Бъди за мен ти нещо свято!
Бъди за мен ти късче злато!

Обичай ме и аз ще те обичам!
Обичай ме, дори да те отричам!
Подай ръка във трудните моменти!
Сияй със мен във мигове щастливи!

Бъди за мен ти четири сезона!
Сърцето ми е църква, ти бъди икона!
бъди за мен мечта недостижима,
дори да не вярвам, че те има.

Бъди за мен ту пролет, ту зима,
омайвай ме сладко със твоята сила.
И слънчев лъч от мен сътворен,
ще бъдеш ти в сърцето роден!

[Nickole]

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
изгубваш се, а не мога да те спра

Тръгваш си..Какво не ни достигна?
Нима не съм достатъчно добра?!
Или любовта ми те затегна в примка
и усети че губиш свойта свобода...

Тръгваш си... със всяка крачка ме убиваш
протягам в тъмното ръка..
Сълзите давят ме, не ще ги видиш
безсилна падам във прахта...

Тръгваш си...крадец безчувствен
защо постъпи и със мен така?!
Ограби ме, замина с всички чувства
с живота ми, мечтите ми, смеха...

Тръгваш си... това е краят !
За секунда срутва се света...
Ще ме боли но утре зная
ще намеря сили и без теб да продължа

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
Умирам! Но ще се преродя с деня...

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Евтим Евтимов

[Gab3t0o_]

Не гледайте отговорите преди да се отговорили на въпросите, иначе няма да ви е интересно! И така:

1.Напиши името на човек от срещуположния пол.
2.Кой е любимия ти цвят от тези - Жълт,черен,зелен,син или червен
3.Първият ти инициал: А-P,Л-Р,С-Я
4.Месецът ти на раждане
5 .Кой цвят харесваш повече-черен или бял
6.Напиши името на човек от същия пол като теб
7.Любимото ти число
8.Калифорния или Флорида
9.Кое харесваш повече: Езерото или океанът


10.Напиши желание.

Отговорите:

1.Това е името на човека,в който си истински влюбен.
2.Ако си избрал:
Червено - Ти си жив и изпълнен с любов.
Черен - Ти си скромен и агресивен.
Зелен - Твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие.
Син - Ти си човек със спонтанен характер.
Жълт - Ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
3.Ако инициалът ти е:
А-Р - Имаш много приятели и любов в живота
Л-Р - Опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще
разцъфне.
С-Я - Обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4.Ако си роден през:
Януари-Март - Годината ще е много добра и ще разбереш, че си се
влюбил в този, който не си очаквал.
Април-Юни - Ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго.
Юли-Септември - Ще имаш незабравима година с много промени.
Октомври-Декември - Годината няма да е от най-добрите, но ще
откриеш сродна душа.
5.Ако избереш:
Черно - Живота ти ще тръгне в различна посока, ще има много
промени и ще се радваш на тях.
Бяло - Ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще
направи всичко това, но може и да не го разбереш.
6.Това е най-добрият ти приятел.
7.Това е броят на близките ти приятели, които ще имаш в живота.
8.Ако избереш:
Калифорния - Обичаш приключенията.
Флорида - Романтична душа си.
9.Ако избереш:
Езерото - Верен си на приятелите и си малко резервиран.
Океан - Ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10.Желанието ти ще се сбъдне, ако пуснештова в друг форум до 1 час!!!

УСПЕХ!!!!

[ShtrudeL]

Че тя е твоя,не скърбя,нали
така я чувствам близка и любима.
Че ти си неин;ей това боли;
и тази болка е непоносима.
Но аз пред мен ви оправдах почти:
обичаш я,защото ми е мила.
Заради мене си и скъп и ти:
тя част от мен във тебе е открила.
Изгубя ли макар един от вас,
понасям тежка загуба двукратно.
Ти имаш нея,тебе-тя,а аз
за двама ви умирам безвъзвратно.

Но аз нали във теб съм въплътен?
И значи тя обича само мен!

Шекспир

А тва е от откровениа.ком

Не искам скъп подарък, защото имам рожден ден.
Искам роза, защото е петък.
Не искам романтика, защото сме заедно от 6 месеца.
Искам сантименталност, защото ме обича.
Не искам усмивки, за да не ме тревожи.
Искам сълзи, защото ми вярва.
Не искам среща днес, защото така съм решила.
Искам среща след седмица, защото има нужда от мен.
Не искам да ме обича, защото съм „дала повод”.
Искам да е влюбен, защото съм различна.
Не искам целувки, защото сме свикнали.
Искам прегръдки, за да сме близо.
Не искам да съм с него, защото е мил.
Имам нужда от него, защото ме допълва.
Не искам да виждам през неговите очи.
Искам той да вижда вместо мен.
Не искам да сме заедно по навик.
Искам да сме едно цяло, защото сме всичко.
Не искам да сме насаме, защото така трябва.
Искам да сме усамотени сред хората.
Не искам да ми повтаря „Обичам те”.
Искам да го каже веднъж, но да го усетя!
Не искам да ме пита „Как си”.
Искам да чете по погледа ми.
Не искам да ме ревнува, защото има други около мен.
Искам да ми вярва, за да му докажа, че другите не съществуват!
Не искам да ми пише цели романи.
Искам среднощно събуждане, макар и с 1 дума.
Не искам да имам нищо друго, защото това ми стига.
Искам времето да спре и да сме само двамата.
Не искам да разтуптява сърцето ми.
Искам да спира дъха ми.
Не искам да е като другите, защото така е редно.
Искам да прави всичко по свой начин, за да разкрие чара си.
Не искам да е любов, защото така се казва.
Искам да няма дума толкова силна за чувството!
Не искам да умираме един за друг.
Искам да живеем, за да бъдем заедно!

[ShtrudeL]

Май само аз ще си пускам ревливите стихчета

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошият от всички -
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерня погледа и празника.
Да ти присядат глътката и залъка.
А в нощите, в които му е празно -
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича - ала само тялото.
да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
да му подхвърлиш ключа на победата.
И кротко да го милваш през решетките
(когато е дошъл да те разгледа...)
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек. И не заплаче.
Веднъж сълза отронил - е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.

Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.





Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съще ствуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!





Следил съм как изгряващите дни

ласкаят с царствен поглед планините.

След туй докосват с устни равнините

и позлатяват бледите вълни.

Но често позволяват небесата

на низшите мъгли да ги осеят,

и те до здрач под слънцето вилнеят,

лишавайки от светлина земята.

И мойто слънце грейна тъй за час,

и то над мен запали утрин ясна.

Но легна нисък облак между нас

и гордата му светлина угасна.

Това не ме изпълва със презрения.

Дори слънцата имат и падения

[QkoGrozen]

В нова роля съм сега
другите ги скрих във мене
Променен съм веднага
и започвам да мълча
Много глупости говоря
много простотии правя
Аз в това не споря
Ще опитам да се справя
Вече друг човек в мен живее
вече друг говори вместо мен
Друг вместо мен нощта пилее
и превръща я във ден
А денят е дълъг много
и немога да реша
Дали да ти кажа сбогом
или аз да съгреша


Copyrights® Reserved for QkoGrozen

Дано ви хареса :)

[ShtrudeL]

На огледалото не вярвам аз.
Чертите ми не са се състарили.
Не може да удари моя час,
преди и ти да остарееш, мили.
Защото в твойто хубаво лице
сърдечната ми радост се оглежда.
Живееш в мен, аз в твоето сърце,
от теб по-стар как мога да изглеждам?
Затуй не остарявай всеки ден!
Сърцето ми е в тебе. Предпазливо
носи го, както нося твойто в мен
и като майка пазя боязливо.
Да предположим — моето ще спре.
Нима и твойто няма да умре?



Щом не ще целувам тебе -
погреби ме!
Щом сърцето ми е рана -
погреби ме!
Щом очите ти не срещам,
а глава пред теб навеждам -
погреби ме!

Щом лъчът не си в здрача -
погреби ме!
Щом остави ме да плача -
погреби ме!
Щом жадуваш чужди устни,
щом не искаш само мен -
погреби ме!

Щом сълзи гасят пожара -
погреби ме!
Щом и спомена забрави -
погреби ме!
Щом в душата ти за мене място няма,
щом реши, че всичко е измама -
погреби ме!

Щом поискаш път един
двамата да споделим,
убеден, че не грешиш -
можеш да ме възкресиш!

[Jumbie483]

Неделята е тъжен ден за хора,
Усещащи един от друг умора,
Държещи се един за друг едва.
В една неделя срещнахме се двама.
“Не закъснявай!” - бях й казал. “Няма!”"
И дойде във три без четвърт вместо в два.

И тръгнахме по улиците стари,
по пролетните сухи тротоари,
извити без начало и без край.
Вървяхме все по същите маршрути
със същи спирки, в същи брой минути
като квартален остарял трамвай.

До днеска още къщите аз помня:
най-първо беше надписът огромния
с показващ пръст “Бръснарница Багдад”;
след туй гаражът, малката градина
и железарят с ключ от ламарина,
и киното, и въглищният склад.

И ний вървяхме и не си говорихме.
каквото да говорехме и сторехме,
говорено и сторено бе веч;
познавахме си шапките, костюмите,
познавахме си мислите и думите
и бе излишна всяка наша реч.

И аз си мислех: “Вече сме към края.
И тъжно ми е, а защо, не зная.
Носът й бе по-тъничък преди.
Туй копче скоро май ще се изгуби.
Оградите са пълни с думи груби
и тази шапка лошо й седи.

Оградите са пълни с думи мръсни.
Туй копче по-добре да се откъсне.
А ний да скъсаме е най-добре.
Във Бомбо-Нгонго нейде ми се ходи.
Какво ли е да плаваш с параходи
в изпъстрено със рифове море?…”

И виждаха се негърските лагери,
и чуваха се негърските шлагери,
и лових риба в синята вода.
Тогаз тя каза: “За какво мечтаеш?”
“За теб! - отвърнах аз. - Нима не знаеш?”
“Обичаш ли ме?” - каза. Казах “Да!”

И както тъй въвряхме неусетно,
достигнахме до спирката ни сетна,
поспряхме се и тръгнахме назад.
Най-пръв бе складът, после киното,
ключът от ламарина и градината,
гаражът и “Бръснарница Багдад”.

[Jumbie483]

Но дали наистина туй вече беше края?
Горе от тавана слушам как тромбона,
та-та-ра, печално в есента звучи.
Нещо ме ядосва, но какво - не зная.
Може би балтона? Може би бонбона,
който тъй е сладък, че почти горчи.

Ах,защо ни трябваше да се разделяме!
АЗ тогаз си мислех че ще те забравя,
но сега си мисля, че съм бил глупак.
И усещам, нещо зъб един боли ме,
и ако не мине, трябва да го правя,
и как мислиш, може да се срещнем пак?

[Jumbie483]

Върни се
Върни се! Ела неочаквано.
Ела като пролет след есен,
като бял сняг през лятото,
като ангел небесен.
Върни се!
Ела като себе си:
величествен, нежен красив,
със мили очи, но опасен.
Излез от съня ми!
Излез от мечтите ми!
Излез от горчивите ми спомени!
Върни се във дните ми!

[LadyDi]

Пръстен - Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което
до днес отеква в мене като гръм.
За даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм.

За думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти.

За туй, че бе не мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на малкия ти пръст, наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

[mani4eto91]

Ще те търся в аромат на ранно утро,
ще бъдеш цвете, нежна пролетна роса,
ще долетиш с криле на пеперуда
и с мен ще бъдеш както никога добра.


Ще те търся даже в мидена черупка,
намерена сред морска, дънна самота,
но не мога като перлата красива
да те поставя за украса у дома.


Защото всяко цвете носи твойто име
и всяка божа капка дъжд е с твоя лик.
Защото и в лъчите слънчеви те има,
хляб насъщен си във гладен, страшен миг.


Защото като недостъпна самодива
ти пазиш своя свят от страхове.
Защото ти си като виното горчиво -
обичаш само силните мъже!

Дано ти никога да не узнаеш
от самота как може да боли.
Обичам те! (Това едва ли знаеш.)
И всичко друго забрави. :-P

[Valerio]

Това е част от песен, която написах за моята приятелка учеща в Англия, за Св. Валентин... 8-)

So for all the ladies who want to drive with me,
you were left behind by a beauty girl, you see,
Sorry....Not my fault,
the love fell on me like it was a bolt.
And it's good, you feel,
I can be myself and will,
if someone tries to stop it I'll be force to make a kill.
The situation kind of hard,
you're in England, Oh my God.
Hey ,Baby, come and stay
my life without you is kind of gray,
so happy Valentine's day
you order I obey...

[Madn3s5]

Ти си тръгна - без лъжи, без сълзи;

дори и "Сбогом" не каза.

Ти тръгна, а аз не успях

дори да заплача.

Усетих се съвсем сама,

по устните ми застинаха

неизречени слова...

Отмина ехото от плахите ти стъпки.

Останах сама с тишината,

а след тишината - самота...

Раздялата не боли...

Болят очите, които останаха сухи и тъжни,

болят ръцете - копнеещи за теб;

боли сърцето, което пита -

всичко ли отмина...

Боли една изгубена любов...

Ти си тръгна - не,

не се обръщай -

всяка твоя дума,

всеки твой поглед

ще ме наранят...

Иди си...

и за мене не мисли,

милостта си запази...

В капчука звънят сълзите

на отминалия дъжд...

Останах сама със самотата,

толкова сама,

че не усетих стъпките

на залеза...

... Стопли ме една сълза -

нежна и гальовна

и тя сама саминка

като мен...

Раздялата не боли.

Боли от самота.

[denitooo13m]

PLEASE DONT READ THIS. IM SERIOUS. YOU WILL BE KISSED ON THE NEAREST POSSIBLE FRIDAY BY THE LOVE OF YOUR LIFE.TOMORROW WILL BE THE BEST DAY OF YOUR LIFE. HOWEVER IF YOU DONT POST THIS COMMENT TO AT LEAST FIVE QUIZZESYOU WILL DIE IN 2 DAYS. NOW UV STARED READING THIS DONT STOP THIS IS SO SCARY.xSEND THIS TO FIVE QUIZZES IN 143 MINUTES WHEN UR DONE PRESS F6 AND UR CRUSHES NAME WILL APPEAR IN BIG LETTERS ON THE SCREEN. THIS IS SO SCARY CUZ IT ACTUALLY WORKS
1. Say ur name 10x
2. Say ur mom's name 5x
3. Say ur crushes name 3x
4. then paste this to 4 other quizs, if you do this your crush will kiss you on the nearest friday! But if you read this and did not paste this, then you will have very bad luck

[falshiwata]

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
изгубваш се, а не мога да те спра..

Тръгваш си..Какво не ни достигна?
Нима не съм достатъчно добра?!
Или любовта ми те затегна в примка
и усети че губиш свойта свобода...

Тръгваш си... със всяка крачка ме убиваш
протягам в тъмното ръка..
Сълзите давят ме, не ще ги видиш
безсилна падам във прахта...

Тръгваш си...крадец безчувствен
защо постъпи и със мен така?!
Ограби ме, замина с всички чувства
с живота ми, мечтите ми, смеха...

Тръгваш си... това е краят !
За секунда срутва се света...
Ще ме боли но утре зная
ще намеря сили и без теб да продължа..

Тръгваш си - силуета ти потъва в мрака
бавно сливаш се тъмата и нощта
Тъгваш си... от мен далече крачиш
Умирам! Но ще се преродя с деня...

[desyty]

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

[anonimchetou]

Тъмнината ме поглъща,
не остава и следа...
споменът при мен се връща,
споменът за любовта.
Ръце протягам, но улавям самота,
коварно скрита в бледа тъмнина..
Усещам полъх на тъга,
очи отварям и потъвам,
зли сенки движат се едва..
запълват тази празнота.
Студено, изстинало лице,
лишено от любов и радост
отражение на бедното сърце,
скрито в огрмона пропаст.
Това лице така унило
се слива с тази мрачна тъмнина,
опитвайки се да намери
къде се крие любовта.
Но в стаята се спуска невидима мъгла
попива всичко...
нахлува светлина,
за миг сърцето ми умира
потича ледена сълза...
разбирайки, че любовта не съществува
разбирайки, че всичко е лъжа.
Това си е мое.. аз съм си го писала : )

[LUDVIGCHO]

ТИ СИ ВСИЧКО ЗА МЕН,
УМА И СЪРЦЕТО МИ СА В ПЛЕН
РАДОСТ ГОЛЯМА ТИ ОБЕЩАВАМ
ГОРЕЩА ЛЮБОВ ТИ ПОДАРЯВАМ,
АЗ ПРЕД СВЕТА СЕ ЗАРИЧАМ
ТЪЙ ЦЯЛ ЖИВОТ ДА ТЕ ОБИЧАМ. :)

Автор: Неизвестен Руски Войник ( Ама като ги знам Руснаците сигорно е бил на 1 кило водка :razz: )

[Kristchan]

Хубави неща.

[LadyDi]

Това са текстове на песни.

Отведи ме оттук,
ей така ме хвани за ръката.
Или само със поглед
ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици
на града милионен,
скрий ме в твоите спомени
или в нашите спомени.

Отведи ме оттук,
приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща,
навън под звездите.
В едно нощно такси,
на ръба на вселената,
на ръба на сълзата,
избликнала в мене.

Отведи ме оттук,
от втрещените погледи,
от усмивките зейнали,
иронични и строги.
От просъскани думи
за благоприличие,
под небесната арка
на твоето "Обичам те".

Отведи ме оттук
накъдето ти видят очите,
в рая, в ада,
в дома си, в трамвая,
в мечтите си,
в оголяла от късната есен градина,
в някой жилищен вход,
в телефонна кабина.

Отведи ме оттук,
отведи ме за Бога, по Дявола.
Трябва някъде място такова
да има за двама ни.
Все едно е къде
и каква е цената.
Отведи ме от тук,
с чиста съвест продавам душата си.

***

Бяла мида със слънчев емайл
се търкулна от моя джоб
и ми напомни как май през май
в тебе аз се влюбих и то май до гроб.

Бризът рошеше мойте коси,
морски пръски плетяха дъга
и си помислих, която да си,
май ти си моят живот отсега.

Мой живот, който дълго, тъй дълго мечтах,
мое златно момиче, красив мой град.

Ти с ръка заслони моето рамо
и в очите ми слезе звезда,
аз за нищо не питах, аз само,
аз само исках ти да ми кажеш "да".

Гларус литва с мокри крила
и през пръските пясък струи,
аз зная, че тази любов е била
нещо повече, знам престои.

Моя вяра и истина, мой небосвод,
мой тайно откъснат от рая плод.

Тръгнах с тебе, на всички напук,
под небесния тих благослов.
Вярвам в лятото, вярвам в това, че си тук,
моя първа, последна любов.

[NaNa_SladuRana]

Сърце

Изсъхнало някак,
Без смисъл, безформено,
Отхвърлено, смазано
И стрито на прах.
Пулсиращо в празното,
Безсръчно изкормено,
Направено грешно,
Повредено пак.
И безнадежно разбито
С времето…
От бездиханни, самотни
И тъжни Души.
То тупа, тиктака
И мъчи се някак.
Желае да бъде,
Да може и би
Направило всичко
За теб, за да бъдеш щастлив.
Приеми го.

Светослава Димова

[NaNa_SladuRana]

Различното... това е ореолът - Валери Шуменов

Красивото е в туй да сме различни.
Ех, не мислиш ли така?
Когато аз съм зъл, циничен,
ще стига ти да си добра.
Ще стига... ти да си момиче.
Недей ме пита как, защо.
Ще ми стига, знай, да ме обичаш,
дори когато аз съм лош.
О, живот! О, велика сила!
Не можеш ли да обясниш това -
че различното ни прави огнекрили
в нежен полет смели над света!
Различното... това е ореолът
на полюсите мъж-жена.
Че стига туй - жената да е гола,
мъжът пък да я гали по гърба.
Няма нужда... викове себични
да ми казват вечно да мълча.
Гордея се с това, че сме различни,
от туй е топла моята душа.
Гордея се... с това, че ти се смееш,
когато аз не съм щастлив.
Че когато ти смирено тлееш,
ставам рязък, избухлив.
Ех, защо! Защо угасна
таз любов различна между нас?
О, раната не ще зарасне -
в съня си чувам твоя глас.
И лицето ти не мога да забравя.
Ще заплача като мъничко дете!
Безпомощен, туй мога да направя
единствено във твоите ръце...

[NaNa_SladuRana]

Такава съм! - Мая Попова

Кучка съм! Така ми се харесва!
Казвам истината във очите,
колкото и да боли - по-честно е.
С риск мнозина да са ми сърдити.

Кучка съм! Светица съм и грешна.
Слабите умират да ме хулят -
отдалече, подло, безуспешно.
Орехите с камъни се брулят.

Кучка съм! Но вярна за приятели -
истинските, без да се преструват!
Безкомпромисна съм трайно за предатели -
спират в моя свят да съществуват!

[NaNa_SladuRana]

На бившия... с любов - Андрина

- Здравей, Принцесо! (Ха, така!... Принцеса!
Мониторът дори се пооблещи.)
- Ами, здравей! – отвръщам, но си мисля:
“Какво му става и какви ги плещи?!”
Туй - бившият... Ама, от много време
дори и бивш не е. Отдавна е забрава...
В чужбина беше хукнал да се жени.
(Ожени се, де... много... чак си страда.)
- Такова... мисля си да се прибирам...
(Не гледам правописните му грешки.
Разбирам го, вълнува се човекът.)
- Избрал съм за децата модни дрешки...
- Аха... Чудесно! – а на ум: “Едва ли,
да пазаруваш е сензация световна...”
- Ще им се радват, както и на тебе... –
а, бе, какви ги дрънкам! (Чувствам се виновна.)
- За отпуската ли ще си пристигнеш само? -
защо го питам?... Сякаш ме касае!
- Самичък ли ще си?... Или пък двама? -
животът е театър и ... играя.
- Самичък... (Ясно! За това в принцеса
превърнах се. Добре, че не - в царица...
Със сигурност и сам се е досетил,
че ще римувам твърдо с магарица.)
- Е, мисля да остана, да се върна...
че тука нещо май не ми понесе...
(Усмивка праща, сякаш на майтап е,
а мен от “перспективата” ме втресе.)
- Решенията сам ги вземаш, знаеш.
(То беше някога, сега е вече друго.)
- Но да не вземеш после да се каеш... -
опитвам се да не подходя грубо.

- Аз мисля да опитаме... отново...
Да не е превъртял?! И май не мисли!
Изплю си камъчето и готово...
(А аз определено си се вкиснах!)
- Че рано си се сетил да опитваш! –
Гневът ми вече пламна като факла.
- Когато искаш тръгваш и се връщаш...
Сърцето ми да не е празна ракла?!...
- Ядосана си ми! Но трябва да го кажа...
... Остана си в сърцето ми едничка!...

- Дори така да е! Дори да вярвам...
... но моето - не е, не е самичко!...

Пропадна връзката... (Май токът спря.
Или доставчикът на интернет фалира)
Дописах:
“Силна съм, ти сам ми го призна.
Сега изпий за мойта сила чаша бира!”

[NaNa_SladuRana]

СЛЕД ВРЕМЕ
Радой Ралин

Ний срещаме се всеки ден почти
и после отминаваме се неми.
Това ли бяха нашите мечти?
Къде са вече чувствата големи?

Нали решихме нашата любов
да бъде нещо по-различно?
Животът ли излезе по-суров
или пък ние сбъркахме трагично?

А ти си все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
Ний същите сме,но ако те спра
ще ме посрещнеш гордо и студено.

Ний същите сме,но ако ме спреш,
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ли се старият копнеж
ще стъпча всичко...Свършено е...Късно...

[NaNa_SladuRana]

Мили Дядо Коледа,
аз отдавна вече не ти пиша писма.
Слушай, Старче,
ние отдавна не сме вече деца!
Аз отдавна сама с живота си се боря.
Не вярвам в теб, не ти се моля.
Но, ако все пак те има...
...не искам подарък нов...
ако може...
върни ми старата Любов!

Мадлен Алгафари

[NaNa_SladuRana]

Надеждата –
единствена религия,
която може да извърши чудо.
Въздушните и замъци, издигнати
върху криле на нощни пеперуди,
са моето наследство, завещано
от Негово Величество Баща ми –
с фантомното усещане за щастие,
с реалното усещане за рани.
И по-добре погребан под останките
на сините въздушни построения,
отколкото зазидан в едностайния
живот на страхове и подозрения.
Щом земното привличане е принцип –
все птиците ли ще са изключение?
Самата мисъл за летене, принце,
е вече синя в своето значение.
Самата мисъл, че те има някъде
в огряното от слънце междувремие
и се търкалят думи като ягоди
из твоите зелени изречения,
самото чувство, че си там все още
и по вълните на полето бягаш –
е храмът, в който се завръщам нощем,
за да си бъда бог и изповядващ.

Добромир Тонев

[NaNa_SladuRana]

Бъди такъв, какъвто си...


Бъди такъв, какъвто си...
Не си артист в посредствена пиеса,
не съчинявай глупави лъжи
в стремежа си да те харесам.
Не се прави на мъж велик.
Аз съм жена (не съм от вчера).
Със интуиция улавям всеки миг,
когато преиграваш – се изнервям...
Не ми шепни лъжливи чудеса!
Да, романтична съм, но не наивна...
Не ми разказвай – откога
не си се срещал с хубост дивна!
Наясно съм какво изпитваш. Знам...
Държи ли се жената хладно,
мъжът се чувства слаб и сам,
започва да я иска жадно...
Бъди такъв, какъвто си.
Не се прави на обожател!
Харесваше ми повече преди,
когато те приемах за приятел...

Румяна Симова

[NaNa_SladuRana]

Безглаголна любов

Ден и нощ...

Рай и Ад.

Нежен бриз...

и Цунами.

Апетит...

по-точно - глад.

Истини...

и измами.

Ням съюз...

вечна война.

Мигове...

от безкрайност.

Влюбен мъж...

щастлива жена.

И съдба...

и случайност!

Румяна Симова

[NaNa_SladuRana]

На Диа

Разказвачът за теб ще разказва
още хиляди дълги лета
Как от всички слова неизказани
сътворяваш вълшебства сама.
Как отглеждаш мечти във саксия
Как на облаци бършеш сълзите
Как прибираш във малка кутия
от комините дим - за врабците.
Как превръщаш във гълъби сини
детски смях - като синьо вълшебство...
Как ще минат хиляда години,
а пък ти ще живееш във детството!
Как рисуваш надеждите пъстри -
Разказвачът за теб ще попита!
Как веднъж се повдигна на пръсти
и успя да докоснеш звездите...


На Че

Колко много желаех да имам
всяка твоя усмивка...Не знам.
Лоша бях и поисках да взимам
Бързах много и забравих да дам.
Затова посадих Незабравки-
виолетови спомени...Те-
всяка болка превръщат във щастие,
всяко щастие - в синьо небе,
а пък там подредих пеперуди-
(аз сама им направих крилете)-
ако пак някой ден се изгубим,
да намериш следа към сърцето ми.
Всяка книга, която отвориш
ще те гледа със мойте очи
Всеки дъжд, ако пак е пороен,
значи плача и нещо боли.
Колко много желаех да имам
всяка твоя усмивка...Не знам.
Лоша бях ли!? Така ми се взимаше,
а си тръгнах преди да ти дам.

не знам кой е автора,но тези стихове ме трогнаха :)

[NaNa_SladuRana]

Като изгрев се изправям
и опитвам се да светя,
а във сенките оставам
и от слънцето проклета.
Зазиждам се в стени
догоре изградени
от тухли, без врати,
от сиви камъни студени.
Черното сърце във мен
с бодли покрило е душата,
но то по-бяло е от ден,
а тя по-мека от водата.
Усмивката ми невъзможна
би дарила топлина,
но само ако бе излязла
иззад високата стена ..

[NaNa_SladuRana]

Тя няма да събуди огъня,
с чиито пламъци си свикнал.
Нито ще изтръгне болката
зад маската притихнала
Миг забрава няма да ти връчи,
не ще открадне тишината
нито с песни ще приспива
твоята любима - самотата
Тя няма да ти бъде съдница,
ни приятел, ни утеха
остров перлен, утопичен,
избавление заветно.
Тя е като полъха на вятъра
не се оглеждай, няма да я зърнеш
ще те целунне бързо, нежно
преди да я усетиш, ще си тръгне
И в звездите нощем не търси я
очите й не светят вече,
а в слънцето не ще откриеш
усмивката надве разсечена.
Не очаквай нищо, забрави я
като спомен чужд, далечен
позволи й да се скрие
в сенките да скита вечно.
А тя в замяна ще те пази,
ще бди грижовно над съня ти,
над сърцето твое празно,
ограбено , недоубито.
Но когато другата се върне
готова да ти подари зората,
бъди добър - стъпчи сърцето,
лежащо кротко във краката ти.

[NaNa_SladuRana]

Награда или наказание си,мой живот?
От болките на другите да вия,
да утолявам жажди с кръв и пот
а да не мога аз да се напия!

Награда или наказание си,красота?
Заради теб не мога да се скрия!
И покорявам с теб света,
но и редовно цапат ме с помия.

Награда или наказание си ти,мой ум?
Заради теб прозрях нетленно и небъдно.
проклинах после,че си бърз като куршум,
щом заради теб погребах сън несбъднат.

Награда или наказание си,свобода?
Заради теб изтръгнах корени дълбоки.
Високо стигнах –горда,сама,
И нямах рамо в мигове жестоки.

Награда или наказание си ти ,любов?
Заради теб летях и покорих всемира.
А после ме боля от студ така суров,
че заради теб разбрах как се умира!


Мадлен Алгафари

[NaNa_SladuRana]

ДОН ЖУАН
Ивайло Диманов

Животът, простете, е стара и дрипава курва,
а аз съм случаен клиент в долнопробен мотел.
Ще легна и тоя път с нея, макар че не струва...
Да пием за всички красиви жени, Сганарел!

Да имаш красива жена е опасно безумство,
по-страшно от стъпки във тихата нощ пред разстрел.
Дори да ми сложат въжето, последната дума
ще бъде: "Да пием за всички жени, Сганарел!"

Разправят, че всички жени по света си приличат.
Това го е казал фелдфебел със ум на петел...
Единствено грозните могат до смърт да обичат.
Да пием за страстните грозни жени, Сганарел!

Не вярвай, когато жена се кълне, че е вярна.
Нима би повярвал на Дявол с пришити крилца?
На всеки от нас някой ден ще му сложат рогата.
Да пием за наште и не само наши деца!

Най-мръсната дума във моя живот е венчавка.
По-мръсна от гибел в неравен среднощен дуел.
Дочуеш ли Менделсон, бягай във чужда държава.
Да пием за своя свободен живот, Сганарел!

[NaNa_SladuRana]

Помощ

Предадоха ме. Близките ми хора.
Забиха се в гърба ми сто ками.
Светът около мене се затвори
и сринаха се всичките земи.
Да стана се опитах. Неуспешно.
Ръката ми протегната виси.
От помощ имам нужда. Спешно!
И някой... който мен да ме спаси.

Мая Попова

[NaNa_SladuRana]

Букетът

Какво правиш, малко момиченце,
с тези току-що набрани цветя?
Какво правиш мила девойко,
с тези цветя, с тези съхнещи цветя?
Какво правиш, красива невесто,
с тези цветя, които вече увяхват?
Какво правиш, бедна старице,
с тези отдавна мъртви цветя?
— Победителя чакам.


Жак Превер

Превод: Веселин Ханчев

[NaNa_SladuRana]

Всички можем да мечтаем,
ако спомним си, че сме деца!
Всички истината знаем,
ако мислим със сърца!

Всички можем да обичаме,
щом прозрем, че сме Едно.
Всички в нещо си приличаме -
можем да творим добро!

Всички можем да простим,
ако в болката прозрем урок.
Всички можем да вървим
в общия ни път към Бог!

Всички можем да летим!
И да правим чудеса!
Всички можем да летим,
ако вярваме в това!

Мадлен Алгафари

[NaNa_SladuRana]

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Владимир ВИСОЦКИ

[NaNa_SladuRana]

един великолепен стих на Есенин

Ти не ме обичаш,не ме жалиш,
може би съм малко некрасив.
И от страст примряла,ти ме галиш
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб,ни нежен
скъпа моя с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни,
колко устни помниш и ръце?

Знам, това са сенки отлетели
без да те възпламенят поне.
Колко колене са те люлели,
а сега и мойте колене.

Нека някой друг да търси вечно
тез очи,премрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност
всъщност малко те обичам аз.

Тая връзка,лека и нетрайна
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
ще поемеш пак ,но запомни-
нецелуваните не закачай,
необичалите не мами.

[NaNa_SladuRana]

Георги Господинов


Раят е винаги другаде
в рая са винаги другите
другаде раят е другаде
друг
ад
е

[Jumbie483]

Ти мислиш ли, че не видях
очите твои насълзени
и че безчувствено следях
въздишките ти натъжени?

Надежди и любов сред път
не само ти от скръб погреба-
и моята ранена гръд
изпълваше тъга по тебе.

Щом пламналите ни страни
и устните ни се допряха,
и моите сълзи сами
веднага с твоите се сляха.

И с тях ти угаси жарта
на бузата ми запламтяла,
с въздишка само прошептя
ти името ми на раздяла.

И днес плачът ни мълчалив,
любима моя, не престава,
но само споменът горчив
съзлите ни ще умножава.

Прости, обичана, прости!
за мене не тъгувай само,
а забрави за всичко ти;
за нас надежда друга няма!

[Jumbie483]

О ти, която като нож
в сърцето ми отвори рана;
ти, луда и красива, с мощ
на стадо демони, пияна

духа ми, дух на верен роб,
в алков превръщаш ти, в постилка;
навеки свързан с теб до гроб-
като пияница с бутилка,

като играч със своя зар,
като каторжник стар с верига
и като червей с труп- о, стига,
проклинам те, проклета твар!

Към бляскавия нож прострях
ръце: върни ме пак на воля,
реших отровата да моля-
да ми помогне в моя страх!

Уви! Отровата и ножът
отвърнаха без капка срам:
-Защо теглата те тревожат,
щом в роб си се превърнал сам,

нещастнико- изпит, изсъхнал;
избавим ли те най- подир,
с целувки пак живот би вдъхнал
в трупа на твоя скъп Вампир!

[Jumbie483]

Тази вечер плахо ще пристъпя,
ще протегна двете си ръце,
със усмивка нежна ще отстъпя
моето на твоето сърце.

Ще те гледам дълго във очите,
ще откривам в тях и своят път,
със безброй целувки ще обсипя
меката и топла плът.

Ще потъваме бавно във себе си
и от двама ще станем едно,
ще ни греят любовните прелести,
ще мирише на горско сено.

Призори ще заспиме щастливи
и сънят ни ще бъде един -
как играят хора самодиви
и танцуват звездите.
Амин.

[Jumbie483]

Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.

[Jumbie483]

Познавам те
Ти живееш тук – познавам те,
както и да искаш да се скриеш.
За мен е лесно – обожавам те,
румените бузи да не криеш.

Със теб съм бил преди дъжда,
и даже преди първите лъчи,
рисувах теб с една ръка,
а с другата донасях ти звезди.

Познавах те преди да те докосна,
преди сълзите ми да те целунат,
Побягнала… но тайно беше боса –
следите ти към теб да ме изгубят.

Познавам те от онзи таен сън,
когато яздехме коне игриви,
когато всичко грееше навън,
препуснали към бреговете диви.

Познах те в аромата на цветята,
които ти изпях в един куплет,
който съм написал по стъблата
на всеки ранобуден слънчоглед.

Не смеех да поема дъх дори,
преди да се разтворя във очите ти,
да сложа край на моите мечти,
и бавно да застина във косите ти.

Отключи ли сърцето си за мен
разбра ли тайната на дните ми –
да те положа на легло от дъх стаен
и нежно да заспя в очите ти.

Познах се в думите ти чудни,
познавах те преди да се затичам,
преди да вкуся твоите устни
и да прошепна аз, че те обичам!

[Jumbie483]

Като в седем и девет по Рихтер
се разтърси светът ми мъглив.
С нежни думи за обич творих те -
красота от тефтер и молив.

Всяко случване беше ми късно.
Силует, от мечти разпилян.
Не живях битие земетръсно.
Мисълта ми не беше вулкан.

Нямах чудна пътека от рози.
В бели шепи не свалях звезди.
Бях завинаги третият... Този,
който никой не помни в следи.

Стар афиш, избелял по ъглите.
"Казабланка"... На първия ред...
Изкопаем, дори неолитен.
Прозаичен... но още поет.

През стиха си самотен открих те.
Тази моя тъга изцели.
Само в седем и девет по Рихтер
всичко почва отново... Нали?