View Full Version : Любовна поезия
Хич не ме бива в каквато и да е поезия каомоли в любовна :(
Jumbie483
03-07-2010, 12:48
Айде не разваляйте темата бе :-x :-x
Да не е спам:
В дима на сивкавата си цигара
припомняш си отминалите дни
и чувстваш, че със нея днес догарят
мечтите ти - тез, детските мечти.
И изведнъж се чувстваш странно празна,
нетрайна като залез или сън.
Човече мъничко сред хора разни.
Една камбана сред камбанен звън.
И иска ти се просто да заплачеш
(на думи лесно е, нали?).
Недей! Поспри! Защо да плачеш?
Сълзите просто са сълзи...
Поглеждаш сивкавата си цигара,
но вече с радост за отминалите дни
и сещаш се, че днеска тя догаря,
а утре бъдещето с тебе ще пламти!
---
Купето, в което вече беше,
изостави в мрачна тишина
и от живота се отрече,
след теб остана самота
и зловещият завет един,
завет към нашите сърца -
"Наркотик". Но дали
видя сълзите в нашите лица?
Купето празно изостави,
ти спря на спирка "Смърт",
а мен отчаяна остави
над надгробен камък твърд.
Без тебе в празен влак пътувам,
заветът ти преследва ме сега
и с устни огнени целувам
изстиналата веч земя.
Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до късно се топлеха,
да протягаш за поздрав сега!
Устни, които до болка се впиваха, тъй силно -
дружески да си мълвят.
Искаш с теб да останем добри познати,
но няма такава среда в любовта!
Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта, няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света, ще сме най чужди в света
В любовта ние бяхме най-близки приятели,
затова от сега-нататък, ще сме
най-чужди в света!
Блага Димитрова
това сигурно всички го знаете
Да. Аз съм цялата в бяло, цялата в коприна. Усмихвам се на сила, а нещо в гърдите ми гори. а как е шумно хората се смеят, след малко ще пристигне той. Ще ме целуне и ще каже: "Хайде мила изтрий сълзите и бъди герой". Но аз не мога, чуватели хора? Пред всички спирам с пламени очи. Не го обичам чуватели вие един вик в мен се блъска и крещи, но срещам твойте очи. Да мамо само ти си ме разбрала и очите ти настойчиво ме молят: "Недей дете, заради мен върви ". След хората се движим ние двамата облечени в целувка и цветя. Усмихвам се единствено на мама, с колко обич ме изпраща тя. Едно дете, до мен приближава: "Вземете" казва "тез цветя. Един човек ви пожелава щастлив живот на таз земя". Изтръпвам цялата примряла, изтръгвам розите с вик, една бележка малка, бяла седи в ръцете ми без плик. Без думи само с неговото име, най-хубавото на света, което днес не трябва да изричам. Защото съм омъжена жена. :cry:
За едно "Слънчице", което ме прави щастлив, неописуемо щастлив и искащ да живее вечно, за да може тя да го дарява с лъчите си:
Беше пусто, беше мрачно
Беше тъмно, необятно.
После ти се появи -
Светлинка ми ти дари.
Сетне стана ми и топло
Ти ме сгряваш тъй страхотно,
Ти си извор на живот,
Твой съм, миличко, до гроб!
Знам това звучи ти странно,
Знам - ти цвете си омайно,
Знаеш - луд съм аз по теб,
Искам те, макар и в лед,
Да съм потопен вовеки,
Щото сгряваш ти човека,
В мен човекът нов се ражда,
и във обич го изгражда.
Твойте думи са омая,
Искам да съм с теб, до Края,
Ти за мен си Рай и Воля,
И бъди Богиня моя!
mani4eto91
03-27-2010, 13:02
Много се борих, да издържа далеч от теб. Мислех че ще имам сила да се преродя! Но дали още огънят ми гори в твоите сънища. Само това искам от теб-един шанс преди да полудея. Какво да направя - искаш да умра? Ще ти угодя на всяко желание. Каквото искаш ще ти го дам, но иначе не мога да те нямам тук? Да не знам как да те върна обратно. Не издържам повече сама да заспивам. Вечерите са безкрайни след раздялата. От чувствата ти съществува нещо още
mani4eto91
03-27-2010, 13:10
Вдигни си телефона - вдигни го някой иска да ти говори. Вдигни си телефона аз съм тази която те обича...не ме интересува боли ме.Само теб искам и нищо друго за да живея. Само като си помисля, че те губя завинаги - ще се покубя. Искам много да ти кажа "ОБИЧАМ ТЕ"...Отговори ме МОЛЯ ТЕ. Мина много време, още мисля и ме боли. Никога няма да мога да те изкарам от ума си
mani4eto91
03-27-2010, 13:19
Всеки път когато си спомням за теб си спомням онези моменти когато си тръгна от мен - без да чувстваш вина. Дума устните ми не проронват. Добре прикривам болката си. И когато ме попитат за теб - внезапно се променям. Но ти не си тук и аз страдам, не си тук къде си не зная. Ти не си тук и ме боли. Не си тук - сама къде да отида? Ти не си тук и аз умирам. Не си тук - далеч от теб се разболявам. Но въпреки че те няма аз още те обичам. Разпръснати картини се въртят в размътеното ми съзнание. Не вярвам че те няма и че няма да те видя отново
МОЛИТВА
Докосни ме, Любов, с твойта пръчка вълшебна!
Не оставяй самотника сам!
Позволи ми от твоето вино да гребна
и ми дай животворен балсам!
Допусни ме, Любов, в своя храм вековечен,
като грешник при своя Исус.
Нека бъда на теб до смъртта си обречен.
Днес домът ми е празен и пуст.
Изхвърли ме, Любов, като дрипа ненужна,
щом не съм ти покорен слуга.
Накажи ме, Любов, ако вярно не служа -
осъди ме на век самота,
но ми дай малко шанс. Аз достоен ще бъда
за един твой величествен жест.
Бих ли дръзнал, Любов, да се видя осъден?
Бих останал по-скоро без чест.
______________________________
ПО ЗЕЛЕНИ ПЪТЕКИ
По зелени пътеки с теб ще вървим.
През косите ни вятър ще мине.
Ще усещаме мирис на сочни треви,
а небето над нас ще е синьо.
Любовта ще намерим в стръкче цветя,
в аромата на тучни ливади.
В шумоленето нежно на крехки листа,
ще открием, че още сме млади.
_______________________________
НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ
Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.
Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.
Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?
Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.
______________________________
ОБИЧАЙ МЕ!
Обичай ме горещо, всеотдайно!
Ако трева си - аз ще бъда дъжд.
Ако си песен - лира съм омайна.
Потрепвай в мойте струни неведнъж.
Обичай ме, обичай ме безкрайно!
Животът само нека има край,
но в него любовта да бъде трайна
и да е нещо повече от рай.
__________________________
САМ
Как скучно е и тази вечер...
Беседката от вчера е сама.
До мен не сяда никой вече...
Днес имам среща с нощната тъма.
Край мене вятърът лудува -
разнася с писък жълтите листа.
Как искам вместо писъка да чувам,
макар и грубости от твоята уста...
_______________________________
БЕЗ ТЕБ
Избелява нощта - дълъг миг самота.
Ти не стопли леглото ми хладно.
Ще посрещна деня, недочакал съня.
Любовта ми за ласки е жадна.
Като огън гори тя край мен и дори
във огромен пожар се превръща,
но защо в зимен студ чезне всеки уют
и дълбока печал ме обгръща?
Отминава деня, а кого да виня,
че не чух твойте стъпки на прага?
Може би оня час, в който срещнах те аз,
или този, след който избяга?
Бих крещял като луд, но това е абсурд.
Не така в своя дом ще те върна.
Аз разбирам това и обронил глава,
своя спомен за теб ще прегърна.
_______________________________
НЕКА САМО ТЕ ПОГЛЕДАМ
Толкова тихо е в твоята стая.
Ти спиш с усмихнато лице.
Но седна ли до тебе - зная -
ще те събуди моето сърце.
Не, няма да те будя, мила.
Навън е мрак и тишина.
Нощта у себе си е скрила
от твойта тиха топлина.
Но нека само те погледам,
тъй, както гледа те луната,
и ще си ида без да вземам
на твоя сън крилата.
____________________
НАШИТЕ НОЩИ
Помниш ли нашите нощи на свещ?
Бяхме тогава най-искрени.
Пламващи устни в допир горещ...
тихо прошепнати истини...
Дълги минути - две слети сърца.
Само луната ни гледаше.
И отразена в две бледи лица,
своя път по небето поемаше.
Помниш ли? Бяхме далеч от света.
Бяхме сами във безкрая.
Нямаше улици, шум, суета -
аз и ти в полутъмната стая.
Как изричахме нежни слова
и се гледахме с погледи влюбени...
Малкият пламък трептеше едва -
всичко бе тъй непринудено...
Хиляди пъти се връщам към тях -
нашите нощи изгубени.
Толкова нощи без теб преживях,
но са - повярвай! - сапунени.
___________________________
НЕ СИ ОТИВАЙ
Не казвай никога - дори да ти се иска,
не казвай " Сбогом". Малък е света.
С теб бяхме нещо повече от близки -
докосна ни с дъха си любовта.
Обърка ни. Признавам си - така е.
Не я допуснахме до нашите сърца,
но тя и днес във въздуха витае,
а ние се държим като деца.
Разделяйки се, себе си ще лъжем,
че всичко е било почти игра,
и ще се питаме дали не бяхме длъжни
да съхраним една запалена искра.
Но кой ще ни отвърне? Самотата?
Или пък вечер празното легло?
Въпросът ще увисне в тишината
и всяко мрачно съмване,
ще е добре дошло.
___________________
ОЧИ, КОИТО ПЛАЧАТ
Очите ти, тъгата приютили,
ме трогват с две напиращи сълзи.
Не знаят те, че пак са победили,
и лошият, отстъпвайки - пълзи.
А ти ме гледаш прямо и открито,
с безмълвната молба - да ти простя.
Сълзите капят и във мен попиват,
но други две в очите ти блестят.
Прегръщам те и нежно те целувам.
"Прощавам ти, любима. Не плачи!"
За две сълзи, понякога си струва
обидата завинаги да замълчи.
Peio Qvorov-Nerazdelni
Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."
Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...
Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -
право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...
Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -
а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -
той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."
Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
Тцъ. На Пенчо Славейков е стихотворението. :?
mani4eto91
04-01-2010, 15:47
Не си тръгвам - ще остана цяла нощ пред вратата ти, ще остана цяла нощ на сълбите. Звездите ще взема в прегръдките си, бавно ще изричам името ти. Не тръгвам и дори да искаш не тръгвам. И нека дъждове и зима дойдат, през нощта ще зъзне душата ми, но ще я сгрее в утрото Слънцето. Завинаги ще остана ако искаш, Завинаги ще бъда тук да ме виждаш - завинаги тук е тялото, тук е живота. Не тръгвам ако заедно не тръгнем
mani4eto91
04-01-2010, 16:02
Когато те видях за първи път, видях любов. И първият път когато ме докосна почувствах любов. И след цялото това време ти все още си единственият, когото обичам.Изглежда успяхме. Виж колко далеч стигнахме мили. Може ми тръгнахме по дългия път. Знаехме, че ще стигнем някой ден. Те казаха "Обзалагам се, че никога няма да успеят". Но само виж как се държим. Все още сме заедно, все още сме силни. Все още си единственият. Все още си единственият към когото тичам, единственият на когото принадлежа, все още си единственият който искам за цял живот, единственият когото сънувам. Все още си единственият когото целувам за лека нощ - няма нищо по-добро. Радввам се, че не ги послушахме онези завистници - виж колко много щяхме да изпуснем.
Gr0zDan0v
04-03-2010, 11:05
Ти лека нощ ми каза мила,
но лека ли ще е нощта
щом двама ни е разделила
тогава тежка ще е тя.
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта
ти с лека нощ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя.
Блазе на тез който знаят,
че двама ще са през нощта.
Те с лека нощ не си желаят,
но винаги ще е лека тя!!!
P.S за автора не се сещам
tva mi hvana okoto... evala :)
Dyany10000
04-08-2010, 10:08
Това е малко по-нестандартен поглед към любовна поезия , но също изразява такива 4увства -
Никола Вапцаров
Пролет в завода
Тя искаше да влезе с първа смяна,
ала моторът изруга
сърдито
"Не може тъй,
аз тук съм отговорен,
без марка где?
Виж, портиера питай!"
Но тя бе някак страшно упорита
и не попита портиера. -
Влезе.
Отвори някакъв прозорец горе
и скрито на мотора
се изплези.
И изведнъж запя една машина.
Но хората
работеха несръчно.
Разбрал коя е скритата причина,
моторът каза:
"Аз ще я отлъча!"
- Ще я отлъчиш ли? - попита със
насмешка
една добра чугунена бъркачка.
- Опитай се, бъбрива въртележка,
та ний за нея ще направим стачка.
Моторът млъкна. Вятърът донесе
отнейде
топъл лъх на чернозем,
един напев - широк и весел -
и стъпки
на напукани
нозе.
Онез, които някога са
порили
земята, пърхаха като коне.
А другите, прозорците разтворили,
сияеха пред
синьото
небе.
От папмашината изпсува
някой грубо.
Едно момиче весело запя.
Един младеж го стрелна
с поглед влюбен
и то поруменя.
Тогава влезе портиерът тихо
и каза:
"Кой се контрабандно вмъкна?"
Ала разбра, виновно се усмихна,
почеса се,
подсвирна,
после млъкна. :smt049
DaemonBoy
04-11-2010, 09:52
Едно мое произведение
Беше обвита душата ми и сърцето ми в мрак
ти дойде изневиделица и пусна лъч светлина
успя той да пробие мрака и обхвана сърцето ми.
Ти ми показа пътя отвъд мрака, пътя водейки към теб,
пътя който ще следвам занапред редом с теб.
Верно няма рима, но така се чувствам. :grin: :)
d3d0ks7eR
04-13-2010, 19:02
Ето малко и мой :) Не са кой знае какво ама ...Не гледайте правописните грешки ..като ми дойде музата и не гледам за такива :D :D
Грях
Грях ли е боже..че едно човешко същество иска да му е топло сърцето..Грях ли е...че то не може винаги да стой в лед ...Грях ли е че някой желае само доброто на другия...Грях ли е..
Ама защо ли питам аз ...Господ няма да ми отговори ...на думи лесно ,на живо трудно ...Няма време..."всичко е за пари"
Но не сърце...ти оставаш най човешката част от човека ...Част винаги туптяща ,винаги изкряща...винаги чакаща любов..
Чакаща...чакаща...че понякога толкова време му трябва на човек за да открие истинската любов ,че даже и умира...Това живот ли е ??
Живот..в който всеки ден мислиш за това ,че никой друг не те познава ,за живот в който ти си си единствения в свойта къща ,живот без щастие ,без рев...Живот ли е кажи ми ??
Живот ,където всеки твой ден е сив и скучен ,живот преплетен в нищото...Според мен не е...
Тогава...защо човек живее ??
Кой са му целите в живота ??
Защо човек винаги страда ,за това което му е дадено..Защо...
Въпрос ,в който никой не може да даде отговор ,въпрос в който всеки може да те излъще и да замаскира всичко ,въпрос ..в който винаги им едно неизвестно !
--------------------------------------------------------------------------------------
Мечта..
Имах една мечта от малко дете ,
когато бях изпълнен с надежда ,
и живота си струваше да се живее..
Мечтаех любовта ми да е вечна ,
мечтаех Бог да ми прощава !
Тогава бях млад и безтрашен,
а мечтите ми се раждаха ,сбъдваха и пропиляваха..
Нямаше изкупление което да бъде плащано..
Но хищниците се промъкват през ноща ,
с техните гласове нежни като гръмотевици ,
докато разкъсват надеждите ти ,
и обръщат мечтите ти в позор.
Аз още мечтая ,
че тя ще дойде при мен ,
и ние ще си живеем живота заедно .
Но има мечти който не могат да се збъднат ,
и бури който не могат да се преодолеят..
Имах мечта - живота ми да бъде ,
поне малко по различен от ада в който живея ,
толкова различен отколкото изглежда..
Сега животът е унищожил мечтата ,
която имах...
d3d0ks7eR
04-13-2010, 19:04
Мечтата...
Тихо ми прошепваше..
думите на любовтта..
И заедно мечтахме ..
да сме най-щастливите в света!
Но един ден..
Мечтите си отидоха..
А заедно с мечтите ..и любовтта..
Като ураганни ветрове,
думите излизаха от твойта уста
и не разбираше че ,
като отровни стрели
се забиваха в моето сърце..
И говореше...и не спираше..
а аз облян в сълзи те виждах едвам..
И си мислех...как може да съм такъв глупак ??
Глупак..че позволих едно момиче
да превземе моето сърце..
С думи лъжливи ,
тя да ти казва "Обичам те"...
------------------------------------------------------------------------------------
Няма те..
В мисли пак..стоя пред камината
в мисли...за това кое сме били..
но..тебе вече няма...
И сърцето ми от болка гори...
А бяха времена велики ..
времена - на щастие и любов..
Но ти разкри пред мене
че живота може да е суров..
d3d0ks7eR
04-13-2010, 19:05
Спомен...
И спомени за тебе..
в сърцето ми стоят..
Топлят го през студените дни
защото от тези мигове нямам по-добри.
И гледах твойто студено тяло..
Което някога се е смяло..
И преплитам емоций и чуства..
и се моля пред кръста...
"Господи ..защо ми я отне..
този ангел с златно сърце..
на никой тя не е напарвила зло..
тя вършеше само добро..."
и изведнъж нещо ми прошепна ..
"Мили ,не тъжи за мен ..
недей бъди така огорчен..
Недей да изпадаш в тъга
това само ще засили болката..
Виж..ще имаш още радостни моменти..
Няма смисъл да давам аргументи"
И тогава...лъч светлина ме озари..
Разбрах че с болката не се търпи..
Но винаги в сърцето ми остава..
спомена за любовтта ни млада...
Това са :) :)
FadingInOblivion
04-18-2010, 21:23
Heartbroken
Love is eternal
Love is divine
I've suffered enough
I wish you were mine.
The pain in my chest
grows stronger each day
I know i can't have you
but yet i still pray.
In need of a cure
a heal if you may
A mend for my heart
what more can i say?
I feel so alone
I feel empty inside
Can't forget you at all
I know cause i tried.
Gonna move on with my life
that's what i will do
And destroy everything
that reminds me of you.
Дойде ми музата днес и реших да го споделя с вас :)
slan4evo_momi4e
04-21-2010, 07:06
Извинявам се много ама нали щяха да са само стихотворения на доказали се автори. Супер е, че се опитвате да пишете ... но не нареждайте семплите си опити до имена като Димитър Димов, Христо Фотев, Яворов и прочие. Просто разваляте удоволствието от темата.
Snickers
04-21-2010, 08:12
Защото само тротоарите са будни
и дишат с нечии позакъснели стъпки,
защото тази нощ навярно ще се сбъдна
и с теб ще се събудим други утре,
защото някъде във мене се обажда
оная моя непокорна същност
и името й сигурно е жажда,
покълнала от тънкото на пръстите ми,
защото думите ми, тръгнали към тебе,
приличат на развързан вятър
и любовта ни сигурно е време,
забързано към някакво приятелство,
защото сме забравена материя,
дошла от миналите ни животи,
защото с теб ще се намерим
след най-последното защото.
//неизвестен автор
VirginTroll
04-21-2010, 09:16
- Изебете, колко ви е ташът?
- Немам ташовник, попипайте духалката утзад.
- Изебете, имате ли ташовник?
- Минет да погледна - Съйбембезпетнагъзимисе.
- Благодаригонавра!
И шофьорът яко ядосан - "Цицки вънкаааа!, Напуткайте рейса, напуткайте!"
Незнам но ще влезете ли тука plS http://bikers.netai.net/vote.php?l=vote&id=16 и ако може го дайте на вашите абонати по skype
Лятото остана някъде далече.
Морски вкус на спомен в пръстите догаря.
Там едно момиче бавно се съблече.
После бавно легна в лодката с рибаря.
После стана тъмно. После стана светло.
После се обърна цялата вселена.
Беше отначало. Беше за последно.
Хората говорят - случило се с мене.
Може да са прави. Сигурно са прави.
Откъде е този пясък във сърцето?...
Лъжа, че забравих. Исках да забравя.
Но не се получи. Помни ме морето...
------
Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.
Не съм сама! - усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.
Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.
Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?
Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!
------
Един облак, два облака — ескадрила.
Студено, топло, горещо...
Не съм излъгала. Не съм убивала.
Не съм те срещала.
Три облака, четири облака — отнесени.
Владея топката. Успокоявам я.
Пет облака, шест облака... Лесно е.
Не те познавам.
Седем облака, осем облака сънотворни.
На възглавница ми приличат.
Девет облака, десет облака. Удобно е.
Не те обичам.
P. S.
Единадесет облака — обичам те.
------
Едно сбогуване набързо.
Паспорт, цигари, очила.
И мойте (не на място) сълзи.
Да не отива на война.
Ще имам времето за книги.
За утринното си кафе.
И малък празник ще ми стига,
когато не деля на две.
Онази улица за двама -
веднъж ще извървя сама.
Без рамото до мен. И няма
да свърши от това света.
И лятото ще продължава.
И изгревът ще бъде жив.
Съседът всеки ден ще става
все по-вежлив и по-вежлив.
Докато някой ден потропа
по уморената врата
на къщата на Пенелопа.
(А Пенелопа е жена...)
В друг век сме - и ще му отворя.
От скука, от каприз, от жал.
И сигурно ще си говорим
за филмовия сериал.
А там, на филма се целуват
и ги покрива грешен мрак.
Пък Одисей да си пътува,
когато е такъв глупак.
И другият глупак - Съседът,
след две ракии ще реши,
че някак много тъжно гледам
и трябва да ме утеши...
Ах, Одисей му е разказвал
едни такива нещица...
че справедливо го наказвам.
(Тук става дума за рога).
В друг век сме, но през вековете
се раждал по един такъв -
най-истинският от мъжете.
Обикновено не е пръв.
Обикновено е последен.
В живота ми се е прострял.
Пред него, (Боже мой), съседът
прилича на съдран чувал.
Без него даже въздух няма.
Не дишам и наум броя:
една командировка само.
Не става дума за война...
------
Всички са на Камелия Кондова.
Насън те гледам с гаснещи очи.
Със буден поглед търся, не намирам.
Но мрака в него грее от лъчи,
когато нощем аз във теб се взирам.
Щом сянката ти пръска тоя мрак
и той за мене, слепия, редее,
то как чудесно нежния ти зрак
при пълна светлина ще ни огрее.
Щастлив ще бъда в този светъл ден,
когато видя наяве и живо
лика ти, който всяка нощ над мен
светлее в тъмнината колебливо.
Денят без теб е като нощ за мен.
И ти нощта превръщаш в ярък ден.
VilianaSlavcheva
05-06-2010, 01:11
Пейо Яворов
Тома
„Огън в угнище угасна,
сънен мрак навява сън.
Глас… тревога ежечасна!
Кой над пропастта опасна
пак увисна отвън?
Сънен мрак навява сън,
глас — тревога ежечасна, —
глас ли, или ветрове!
Кой ме буди и зове?“
(Ний сме десетте мъже избрани,
ти не знаеш, о Тома!
Ний сме факлоносците, призвани
да творим деня в тъма.
Ние сме десетте мъже, всегдашни
милосърдци сред беди.
От небесните звезди
ний запалихме факлй: безстрашни,
ден творихме низ тъма…
Отвори ни, о Тома!)
„Стар съм, гаснат стари сили,
вестоносци на денят!
Кръв не блика в кръвни жили:
сто уста са нея пили,
непознати в тъмен кът.
Да отворя на денят? —
Стар съм, гаснат стари сили,
ослепяха и очи…
Ад не виждам тук лъчи!“
(Повилнели бури ни факлйте
угасиха, о Тома!
Облаци покриха и звездите,
вредом зина пак тъма.
Ти изтръгна искрите от камък,
буен огън стъкна сам.
Зад предвръшна бездна — там
връх се губи: жив небесен пламък
пак да снемем — и тъма
посвети ни, о Тома!)
„Тука огънят угасна,
вън е бездната ужасна —
край не чакам на тъма…“
(Помогни ни, о Тома!)
„Догоряха стари сили,
кръв не блика в кръвни жили —
оплачете ме в тъма…“
(Съжали ни, о Тома!)
VilianaSlavcheva
05-06-2010, 01:21
Пейо Яворов
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи. Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
VilianaSlavcheva
05-06-2010, 01:31
ОБИЧАМ ТЕ - Пейо Яворов
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
mArMaLaDkA
05-09-2010, 21:28
***
Потокът стене в долината,
отеква спомен всеки звук -
тук нявга двамата със нея
пристъпвахме един към друг.
Валеше тихо, едностайно,
но нас опил бе дивен чар
пред радост първа - щастие незнайно,
пред първа пролет - първи жар.
Ала на устни не изгрея
с години чаканата реч,
че бяхме близко двама с нея
и пак безкрайно надалеч.
------------------------------------------------------------------------------------
***
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгнаш, поглед в тъмнините впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
Димчо Дебелянов
Jumbie483
05-13-2010, 07:08
Ръцете ти отприщват страстта,
устните ми треперят от свян.
Унасям се в тази неяснота!
Искам да се потопя в твоя блян!
Ти ме гледаш с поглед ,замечтан,
жадувам ,жадувам тоя блян!
Бленувам тези мигове ,желани
в бурна страст и обич обладани!
Jumbie483
05-13-2010, 07:10
"Обичам те!" звучи изтъркано и сиво
а може да е толкова красиво...
Би трябвало да е изискано и стилно,
да е опияняващо и силно,
да е като мотив от песен,
ритъмът му да е лесен,
да съдържа пламък, жар
да има от опасния ти чар...
И нека да не е клише,
и нека да излезе от шише
захвърлено в бурното море
И стигнало до теб - "Обичам те!"
Jumbie483
05-13-2010, 07:11
И днес пак животът тече като вчера.
Радости, болка, далечни мечти...
Всичко е пак така, само че вчера
беше и ти!
До мене те няма! Остана далече,
в спомени свидни от минали дни.
В страсти безумни, фатално обречени
беше и ти!
Щастие трудно, но пак ще намеря.
В спомени стари животът ще спи.
Утре денят ще е по-хубав, но вчера
беше и ти!
Jumbie483
05-13-2010, 07:12
В магическия ритуал
на нашите интимни срещи,
когато край чаршафа бял
запалим ароматни свещи
и мъжката ти сексуалност
пулсира от несдържано желание,
аз губя чувство за реалност...
Потъвам във първичното послание,
изпратено от боговете.
Изгубвам се във твоето дихание,
в преплитането на ръцете...
И със взаимна безусловност,
напук на земното привличане -
изпадаме във безтегловност
и ненаситно се ОБИЧАМЕ!
Спомен
Спомена любим от век далечен
в моето сърце аз пазя.
Ще остане той там вечно.
Колкото и мрачно бъдещето да изглежда.
Спомена е весел, спомен красив.
Дори може да се каже, че е малко игрив.
Спомен за една любов голяма.
Спомен за една любов без драма.
Помниш ли целувките ни страстни?
Помниш ли леките, невинни ласки?
Помниш ли нашата пейка?
Помниш ли символите издълбани на нея?
Аз помня, да помня колко те обичах.
Помня как винаги във тебе се заричах.
Сега се засмей, на спомена любим,
защото спомени много,
но малко толкова красиви.
Не плачи, помни за мене,
както съм била,
не както съм сега.
Помни ме красива, и влюбена жена.
Твоята жена, на тебе посветила своята душа.
Но знаеш, детската любов отлита.
Като птичка в мрежа се заплита.
Но спомена винаги в сърцето ще седи.
Спомен за онези дни щастливи.
Спомен който ни развеселява.
Който красивото в душите ни оставя.
praskoffka
05-17-2010, 13:04
Мои часове
Една звезда - светлинна и далечна,
отчупи се и блъсна се в безкрая,
погреба я морето сиво млечно
и вятър се опита да излае.
Една вълна, изваяна от мрака,
обиди се за нещо на прибоя,
отиде си, остави го да чака,
разяждан сам от самотата своя.
Една луна - простряна длан от злато -
пречупва очертания в тъмите,
мътнее като посивяло лято
и глъхнат кратери в плътта и скрити.
В такива часове на радост своя
във амфора старинна се превръщам,
защото вятъра, луната-длан, прибоя
във своята дълбочина поглъщам
Петя Дубарова
direwolfbg
05-21-2010, 08:16
ГРАФИТА НА ЛЮБОВТА
Когато стана полунощ и луната пак изгря,
аз излязох вън напушен и със спрея във ръка,
приближих се до стената и както следва от това
белязах мястото на срещата ни утре сутринта.
Аз си мислех, че съм сам, но ти била си там, усетих
и когато се обърнах нещо здраво ме приклещи,
с всяко вдишване усещах странни тръпки във гърдите,
а дали това е ефект от парфюма ти, момиче.
Ти беше точно срещу мен и гледаше ме във очите,
после обърна се със гръб и избърса си сълзите,
поиска нещо да ми кажеш, но така и не успя
и изчезна пак във мрака, сякаж скри се зад врата.
Но аз стоях си там и гледах, нямах смелост да те следвам,
защото мислех сутринта ще бъдеш тук, на тази среща,
продължих да рисувам символа на любовта ни -
графита с двете букви, сега ги чувствам като рани.
Рисувах символа със спрея близо час и половина,
после седнах под дървото, исках малко да почина,
но унесох се във мисли и преди да осъзная,
вече те сънувах и си мислех "аз съм в рая".
А когато се събудих, видях ярка светлина,
усетих болка във главата, май от силната трева,
не бях във рая вече, бях до старата стена,
но пък станах аз на време - точно в 8 сутринта.
Тогава сетих се за знака и погледнах към графита,
но това, което гледах ме накара да поискам
да се върна във съня си, да те видя аз отново,
защото знаех, че това бе последното ни сбогом.
*анонимен автор
:-P
SonataArctica
05-21-2010, 11:31
Ето ни тук, всички ние, на практика сами, обикаляме се един друг, и всички търсим дори само намек за истинска връзка. Някои търсят на грешното място, а някои вече са изгубили надежда, защото си мислят, „ О, за мен няма никой подходящ...” , но всички опитваме отново и отново. Защо? Защото от време на време, но само от време на време, двама души се срещат и прехвърчат искри. И да, той е атрактивен, тя е красива, и може би от началото виждат само това, но правенето на любов... правенето на любов... Тогава двама души стават едно. И да, физически невъзможно е за два обекта да обитават едно място. Да... но важното е, че се опитваме и когато го правим добре, почти успяваме.
Не ме питайте, защо го поствам. Просто си изразявам мисълта.
Ти ще дойдеш , но ще бъде късно...
аз ще тъна в гроб студен.
Ще целуваш букви , вместо устни ,
ще прегръщаш кръста, вместо мен .
Стефан Цанев
НОКТЮРНО
Залезът падна... Спиш ли?
Или ме чакаш... Обичам те.
Дълго ли ме нямаше?
Не се сърди, че ме нямаше. Обичам те.
Често ще ме няма.
Ще бъда до теб- и ще ме няма. Обичам те.
Трябва да свикнеш с това.
Не те ревнувам от тревите. Повече
не ми изменяй. Ето
галя косите ти... Спиш ли?
Вече иде времето, когато преставаме да вярваме
в безсмъртието. Обичам те.
Мислим конкретно. Какво ще остане след нас?
Стих или звук,
който ще скача като бълха от човек на човек?
Или стол, на който ще седи някой
и ще говори нещо неразбираемо за стола?
Или креват, на който ще бъде заченат някой?
Или оръжие, с което ще убиват по-добре?
Траншея или канал за напояване?
Мост или бариера?
Или прозорец,
или прозорец?
Не се сърди, че ме няма.
Северният вятър вие зад прозореца,
северният вятър...
:smt007
Учени установиха, че
душата на човека тежи 4 грама
Танцува животът в ах, онзи джаз.
Не спирай да вярваш във щъркели!
Господ дава на всеки от нас
четири грама безсмъртие.
Ще сбъднеш мечтите след час или век
по пътя, осеян с премеждия.
Господ дава на всеки човек
четири грама надежда.
Късметът ще кацне след миг или час,
но трябва да бъдеш готов.
Господ дава на всеки от нас
четири грама любов...
Ивайло Диманов
sisonkasisi
07-03-2010, 20:02
Изстрадах го -
докосването на душата.
По зъбери вървях.
И плаках.
В пропасти пропадах,
и урагани ме премятаха.
Крещях
и исках да умра...
А след това,
аз ставах
и опитвах да вървя.
Фалшиви думи ме омайваха,
аз слушах.
Илюзии ме гонеха.
Мълчах.
В безкрайни лесове се губех
и къпех се в кристални езера...
Миражи...тъй прекрасни
и празни.
Но пак вървях.
И ето, изживях го.
Докосването на душата.
И всички светове избухнаха
в неистов фойерверк.
Аз полетях
към слънцето.
Да заредя сърцето си с лъчи.
И най-накрая
аз му дадох име,
докосването на душата назовах.
Усетих го като ЛЮБОВ...
diana199406
07-19-2010, 19:31
Понякога те наранявам
с неволна дума или жест,
не винаги се чувствам права,
не винаги, но...
пак го правя.
Понякога ме нараняваш,
понякога така грешиш
и пак в очите ти се давя
и пак, и пак
ти прощавам!
Понякога те наранявам
с неволна дума или жест,
не винаги се чувствам права,
не винаги, но...
пак го правя.
Понякога ме нараняваш,
понякога така грешиш
и пак в очите ти се давя
и пак, и пак
ти прощавам!
Научете се да псувате по-малко и да не показвате средни пръсти и няма да се наранявате...
Ето едно мое което измислям специално за тийн проблем:
За любов копнееш,
но не смееш,
да покажеш нея,
любовта,
пред земите на света.
Безредно рими,
аз редя...
Една след друга,
опиянен от,
любовта....
Една след друга,
минутите минават,
и превръщат се,
във часове,
на самота,
и на тъга,
без любовта,
поне за миг,
да покаже своя лик....
поне за миг
streamers
07-24-2010, 20:23
Много готина тема, а ето няколко и от мен:
***
Измислих те -
да има на кого да пея.
Обикнах те -
да има за кого да мисля.
Повярвах ти -
да има на кого да вярвам.
Сега те мразя,
защото те поисках,
забравяйки,
че си измислена.
Ивайло Диманов
Камикадзе
Любовта е кристален сервиз
върху писта за боулинг.
Любовта е изящна рисунка на морския бряг.
Тази страшна магия, уважаема мис Роулинг,
би взривила централния лондонски парк.
Аз съм влюбен, въоражен и много опасен!
Камикадзе, готов още днес да умре.
Любовта-медальон от тротил, е опасала
моите мисли, глава, рамене и сърце...
Треперете цивилни лакеи, достойни за "Гинес".
Треперете и вии, феберета от всички страни!
Аз съм влюбен в една простосмъртна богиня
и това е достатъчен повод да бъда щастлив.
Любовта е ескиз от Гутузо на морския пясък.
Аз съм влюбен и толкова много богат.
И макар мимолетно и само за няколко часа -
аз търкалям на боулинг целия свят!
Ивайло Диманов
Надявам се да ви харесат
:) :) :) :)
FunkyBoy
08-23-2010, 23:18
Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?
Колко сенки под очите
са от хорските злини...
Как успяваш, пак те питам,
да отвръщаш с добрини?
Колко пъти те разплаквам
до полуда без вина...
Как все още мен очакваш,
всеотдайна и добра?
А ти с усмивка ме целуна
и дочух аз шепот бял:
"Не боли от лоша дума,
ако нещичко си дал..."
kokosety
08-25-2010, 15:53
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?
Робърт Бърнс
Най-страхотното произведение
пп извинете ако вече някои го е постнал ама да гледам 54 страници :?
Много готина тема, а ето няколко и от мен:
***
Измислих те -
да има на кого да пея.
Обикнах те -
да има за кого да мисля.
Повярвах ти -
да има на кого да вярвам.
Сега те мразя,
защото те поисках,
забравяйки,
че си измислена.
Ивайло Диманов
Надявам се да ви харесат
:) :) :) :)
В това има много истина.. :(
didenceeto
08-27-2010, 18:58
прекрасно :-)
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затварям очите си, губя 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставяйки непокрито не само тялото си, но и душата.
Бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих поливал със сълзи розите, за да почувствам болката от прегръдките им ...
Боже, ако имах едно късче живот ... Нямаше да оставя да премине дори и ден, без да кажа на хората, че ги обичам. Бих накарал хората да повярват, че бих живял влюбен в любовта.
Бих им посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!
На малко дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не идва в резултат на преклонна възраст, а в резултат на забравата. Научих, че всички искат да живеят на върха на планината без да осъзнават, че истинското щастие, се намира в начина, по който изкачват стръмния склон. Научих, че човек бива оправдан да гледа другия от високо само когато му помага да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Бог да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утро и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешки и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утрото не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утрото никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка и беше много, много зает, за да направиш действително последното им желание. Дръж тези които обичаш близо до себе си, кажи им шепнешком колко имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш: “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всяка дума изразяваща любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Покажи на приятелите си какво означават за теб!!!
TranceMusic
09-26-2010, 00:36
Кукла на конци
Виждаш ли,или това е просто илюзията създадена от очите ти?
Виждаш отражението си си,чуваш шепота си.
Чувстваш ли,или просто реалноста те тества?
Чувстваш ли сърцето си?Усещаш ли тъгата ?
Усети я!
Защото това е най-реалното нещо,което ще изпиташ.
Защото болката ни кара да се борим.
А ти кой си?
Една кукла на конци,пълна със памук!
Защото виждаш,а не чувстваш.
Защото можеш да летиш,а не можеш да усещаш вятъра.
Тогава защо живееш?
Стремиш се към добродетелност,а същевремено губиш своята душа..
Не умееш да се бориш,бягащ от себе си самотник.
Една кукла на конци,губиш даже своя кукловод..
Няма заглавие..
Трептенето в корема ми,когато си около мен.
Сякаш милиони пеперуди във мен танцуват
Красотата на лицето ти,цветът на устните ти
Мекотата на кожата ти,гласът ти..
Благодаря ти,че ме научи да обичам
Защото тази обич ме кара да се чувствам жив,
да се чувствам свободен.
Ти си моето сърце,а защо си толкова дълеч
Като падаща звезда,красива и нежна.
Като цвете,истински ангел без криле.
Без теб аз съм никой.
Един никой без сърце.
Защо ми го взе?
Без теб съм слаб,безсилен..
Аз не съм жив,аз просто съществувам..
Дните минават,болката остава.
Сърцето тупти,но защо ако близо не си ти?
И двете съм ги писал аз.
Знам че не се добри,но все пак съм новак :)
antifashionshit
09-27-2010, 18:04
Туй се нарича 'Ода за Кифлата' и съм го създал аз. Не знам доколко спада към раздел любов, но поствам тук.(извинявам се ако има грешки).
О, кифло моя, защо ме ти остави,
толкоз бързо зарад някой батко ли ме забрави,
като аз готов съм пак и пак,
да бъда твоя козунак.
Знам, че съм тъпак, знам че съм боклук,
но бих направил всичко, за да бъда твоя скайп съпруг.
Как аз да те забравя, какво ли да направя,
ти ще си ми завинаги в сърцето, както на тебе ти е фондьотена по лицето,
всичките ти снимки по белио оскъдно пред огледаталото в тоалетната изтрих,
после на училищен купон от мъка се напих.
Зарад тебе прослушах Джъстин Бийбър и Преслава,
че и се скарах с най-добрия ми приятел,
щото казва, че си крава.
От деца познаваме се,
ти тогава носеше подплънки,
и на сестра ти старите дънки.
С жестокост необяснима към малките и главни букви се отнасяш,
във фейсбуук Ко0tИннЦеЕ~!! ми викаш,
пък и пишеш неграмотно,
но пък компенсираш като си връткаш дупето страхотно,
но за мене секса не е значение(всъщност, само да ми паднеш..),
към тебе аз тая единствено любов и уважение,
ще те чакам,
футболяга аз ще стана
и с гелче ще се барна,
като истински гъзар от Бургас или Варна,
само и само грешките ми да забравиш...
(и под чаршафите със мене буги-буги ти да правиш). ;д
ии нямам за цел да се заяждам с никой и се извинявам за всякакви такива елементи от стихотворението ;д
^ Има си цял раздел за личното творчество! :booooomb:
petersl55
10-01-2010, 22:59
Туй се нарича 'Ода за Кифлата' и съм го създал аз. Не знам доколко спада към раздел любов, но поствам тук.(извинявам се ако има грешки).
О, кифло моя, защо ме ти остави,
толкоз бързо зарад някой батко ли ме забрави,
като аз готов съм пак и пак,
да бъда твоя козунак.
Знам, че съм тъпак, знам че съм боклук,
но бих направил всичко, за да бъда твоя скайп съпруг.
Как аз да те забравя, какво ли да направя,
ти ще си ми завинаги в сърцето, както на тебе ти е фондьотена по лицето,
всичките ти снимки по белио оскъдно пред огледаталото в тоалетната изтрих,
после на училищен купон от мъка се напих.
Зарад тебе прослушах Джъстин Бийбър и Преслава,
че и се скарах с най-добрия ми приятел,
щото казва, че си крава.
От деца познаваме се,
ти тогава носеше подплънки,
и на сестра ти старите дънки.
С жестокост необяснима към малките и главни букви се отнасяш,
във фейсбуук Ко0tИннЦеЕ~!! ми викаш,
пък и пишеш неграмотно,
но пък компенсираш като си връткаш дупето страхотно,
но за мене секса не е значение(всъщност, само да ми паднеш..),
към тебе аз тая единствено любов и уважение,
ще те чакам,
футболяга аз ще стана
и с гелче ще се барна,
като истински гъзар от Бургас или Варна,
само и само грешките ми да забравиш...
(и под чаршафите със мене буги-буги ти да правиш). ;д
ии нямам за цел да се заяждам с никой и се извинявам за всякакви такива елементи от стихотворението ;д
бате с това стихотворение ти доказа че твоят портрет трябва да стой редом до тези на ботев и левски в класната стая :smt040
мноооу е яко :::
roshkors
10-18-2010, 17:00
Ти си роза, ти си крем ела да се ебем :D
За тебе мисля само,аз не искам да те губя.
За тебе правя всичко,аз дори да се погубя.
Обикнах те от първата секунда още знай!
Обикнах те и така ще бъдеме до край!
Ти си моето момиче,аз съм твоето момче.
Когато сме заедно се чувстваме добре!
Звездите бих ти дал и слънцето,луната даже..
Сърцето мое иска на теб да се докаже,
Защото винаги за тебе аз мислил съм,
И много искал съм,и това да не е сън.
Красотата ти ме заслепява,като блян.
Без теб отново сам и в мислите залян.
Обичам те – не стига да се изразя пред теб,
За теб,съм поет проклет да те обичам век.
Държа те за ръка и знай,че няма да те пусна.
Да те обичам аз ли ? – Няма да пропусна!
Ти си всичко за мен!
Обичам те !
От както се появи – ти стана моят свят.
Дори не гледаше дали съм беден или богат.
Не те интересуваше,че пея,че незнаят.
А искаше начало с мен и с мен да бъде края,
Приятелите ми дори не слушах
Те ми казват – Не си била за мен...
...Еми нека си приказват!
Сърцето ми голямо е ,но цялото заето е!
Ти си вътре в него!
Само ти – ОБИЧАМ ТЕ <3!
Мисълта за теб,ме кара пак да се смея...
Ти си моята фея – Аз за тебе живея!
Целувката ти нежна,твоите очи прекрасни.
Усмивката ти сладка,пъшканията ти страстни.
И в хубави и лоши мигове сме двамата,
Нашите светове се преплитат!
Ти ще си дамата!
Дори и някога да ме боли от това,
Няма да спра да те обичам!
С теб е вечна любовта!!
:smt007 :smt007
:o ТЪПА ТЕМА 8)
ДАЖЕ МНОГО :-D
ТЪП ЧОВЕК
ДАЖЕ МНОГО :? :-o
Andr0medA
11-09-2010, 09:33
Спомен...
И спомени за тебе..
в сърцето ми стоят..
Топлят го през студените дни
защото от тези мигове нямам по-добри.
И гледах твойто студено тяло..
Което някога се е смяло..
И преплитам емоций и чуства..
и се моля пред кръста...
"Господи ..защо ми я отне..
този ангел с златно сърце..
на никой тя не е напарвила зло..
тя вършеше само добро..."
и изведнъж нещо ми прошепна ..
"Мили ,не тъжи за мен ..
недей бъди така огорчен..
Недей да изпадаш в тъга
това само ще засили болката..
Виж..ще имаш още радостни моменти..
Няма смисъл да давам аргументи"
И тогава...лъч светлина ме озари..
Разбрах че с болката не се търпи..
Но винаги в сърцето ми остава..
спомена за любовтта ни млада...
:smt007 УНИКАЛНО !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :smt007
ThunderStyle
11-26-2010, 07:22
Ето нещо от моята лична колекция... :)
Празен лист, два молива и гума
а не мога да напиша дори дума
Бавно обгръща сърцето ми болката
лъжейки себе си че я няма, но я има
прогонвайки слънцето в душата ми
оставяйки след себе си само пустош като лютива зима...
Заслужил ли съм всичко това?
Нима осъден съм да плащам грешките на всички с тази тъга
Със сълзите в очите си да гледам тъжната луна...
Така избледняваща и скриваща се зад двата тъмни облака...
Две думи са нужни да върнат светлината в очите ми
Две думи са достатъчни за да върнат топлината в сърцето ми...
Една прегръдка за да изгони от мен тъгата...
Две думи...за да изгори завинаги в мен самотата...
--------------------------------------------------------------------
Малко на инглиш... :)
A lonely star in the sky is shinin'
A lonely soul needs to be guidin'...
And when the proud eagle spread his wings
It's like a kid watching sadly at the swings
He's all alone and standing here
Wiping tear with a heart filled with fear
Needing friend and someone to hold
waiting for his story to be told
His heart is pure and got nothing to pay
He's just waiting for someone to show him the way
Waiting for someone to grab his hand
And walk with him until the end...
ThunderStyle
11-26-2010, 07:26
И още едно... което бях написал за едно момиче което адски много обичах... и все още обичам... :)
Питала ли си се защо слънчогледите -слънцето обичат?
Защо Земята - Луната привлича?
Защо любовта, на разцъфнала роза прилича?
Може би, защото любовта в една красива реалност те въвлича!
Имала ли си някога мечта?
Която е била дори отвъд пределите на реалността?
Един живот, изпълнен с любов?
Една мечта, в която някой ще те обича чак до гроб?!
Не е нужно вече да мечтаеш!
Желанието си... е нужно само да го кажеш!
А аз, с усмивка на лице...
Ще хвана твоите ръце...
И заедно ще погледнем, съдбата право във очите!
Ще покажем на какво е способна любовта!
И заедно ще покажем.. какво е радостта!
Ще бъдем за пример на много хора...
Ще изпълваме с надежда... и духовна опора!
Кой е казал че любовта не е вечна?
Нима някой е способен да твърди това?
Нима любовта до един миг се свежда?
Нима е възможно край да има тя?
Две сърца слети във едно!
Две души чувствайки само добро!
Две тела които силно се привличат...
Двама човека които ужасно много се обичат...
Това не е само мечта бебз... а реалност...
И няма място за никаква баналност!
Когато двама човека истински се обичат...
Ще намерят сили.. дори на Бог да се опълчат!
Не е ли прекрасно че най-сетне се намерихме..?
Че в един миг, в една посока ние погледнахме..?
Че пътищата ни никога няма да се разделят...
Че за нас нищо вече няма край... дори денят!
Обичам те толкова много бебз...
Ще ти обещая да съм завинаги твой дори...
И НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ НА НИЩО ЗЕМНО ДА НИ РАЗДЕЛИ!!!!!!! :)
За Теб
Бях забравил какво е да обичаш, да се притесняваш
за човека всичко да даваш,
без да чакаш нищо в замяна
ти направи в мен пълна промяна.
Засмяна ти надеждата в мен връщаш
о на любовта ми отвръщаш.
Никоя, никога не ме е карала да се чувствам така,
за теб ще отида и на края на света.
Обичам те това искам да ти кажа
моля те за шанс чувствата си да ти докажа.
И дори да съм далеч, любовта ми се с вятъра
и ще бъде с теб всякога.
За теб аз мисля всеки миг,
да се озъртам и да те търся се превърна в мой тик.
Когато сме заедно е топъл и най-студения ден,
всички около мен
се чудят защо съм толкова променен.
Те не знаят, че аз с нещата които правя не се гордея,
но дори да съм сам за твоето щастие се смея,
за любовта ти живея и искам само нея.
За мен ти си неповторима,
когато те няма болката в сърцето ми е нетърпима,
тя ме кара да призная, че без теб не мога
обичам те повече отколкото християнин обича бога!
Жадувам те искренно и страстно,
когато си до мен щастието ми се вижда ясно.
Сърцето ми тупти бясно
всеки път когато те целувам
желая те и не се преструвам.
Имах достатъчно време над чувствата си да умувам.
Ти си всичко за което мечтая,
нищо друго повече от теб не желая.
Тук спирам песента,
нека който я чуе да я завърши както иска!
За теб
Минава време-месеци,години
Защо си в мислите кажи ми?
Защо не спирам да мечтая,
a надеждата ме не оставя?
Сгреших тогава,да,аз зная
И за това ти беше права,
Че не рискувайки човек рискува
от копнеж несподелен да страда.
И сам със себе си аз често споря
и утеха само в теб намирам
без теб да мисля аз не мога
на тебе винаги аз спирам
И в миналото често аз се връщам,
там,където отново те прегръщам
тогава целият ми свят се преобръща
и не искам аз реалността да връщам.
Тъга? Не,аз не тъгувам!
Но от любов безспорно боледувам
И все безспир за теб бленувам
устните ти да целувам.
Война със себе си аз водих,
а със силната любов се борих,
но как един човек кажи
любовта ще победи ?
Не,обречена е тази битка
краят и е предвидим
кат на безумен простосмъртен
срещу бог непобедим.
С рози пълно е сърцето
усмивка има на лицето
щом те зърна тъй прекрасна
всичко отстрани угасва!
Да, загубих битката безумна
и победи ме славно ти
но загубата е достойна,
щом ти ме победи.
Отново 10 получаваш
излишно е да се съмняваш
за теб сърцето ми гори
за теб и твоите очи!
Обичам те, когато сутрин ти отвориш очите си
Обичам те, когато ме прегърнеш и в мечтите си
Обичам те, когато целувам устните ти нежни
Обичам те, даже когато кажеш да сме небрежни
Обичам те, когато хванеш ръката ми гореща
Обичам те, повече от първата ни среща
Обичам те, когато си до мене и си засмяна
Обичам те, даже когато си мъничко пияна
Обичам те, както ти обичаш всяко сладко
Обичам те, когато ти говориш ми накратко
Обичам те, когато в момента труден си до мен
Обичам те, повече от най-слънчевия ден
Обичам те, когато всичко правиш със чувство
Обичам те, като музиката, като това изкуство
Обичам те, когато двамата с теб хапваме пица
Обичам те, когато от мойта обич грабиш със лъжица
Обичам те, когато с теб пътуваме надалече
Обичам те, когато кажеш "Оф, стига вече."
Обичам те, когато съм в ситуация кръстосана
Обичам те, даже когато си адски ядосана
Обичам да гледам лицето, ръцете, краката, мразя раздялата
Обичам очите зелено-кафяви, обичам те цялата
Обичам да чувам гласа ти плахо и тихо в нощта
Обичам те скъпа, както ти обичаш да палиш свещта
Обичам те, защото си просто великолепна
Как да не те обичам, като сърцето ми пак трепна?
Обичам те, като изгрев на черното море
Обичам те, както птица обича безкрайното небе
Обичам те, искам всеки това да знае
Искам и ти да знаеш, че друг повече от мен не те желае
Обичам те, когато казваш, че ме обичаш
Обичам те, даже когато се объркаш или сричаш
Обичам те, когато главата опреш на мойто рамо
Обичам те, обаче и тая дума звучи слабо
Обичам те, за мен ти си просто мойта Мис
Обичам те, разбра ли, обичам те, Елиз
Ако някой се интересува ... ето я песничката :)
http://www.youtube.com/watch?v=t6iUGRqOdls
StopTheViolence
12-18-2010, 16:49
Надежда
Ако скръбта обземе всяка мисъл,
пропие всяка дума,всеки звук,
и смисъла отдавна е отишъл
в страна от лед и мрак,от мраз и студ,
ако цветята вехнат бавно в всяка ваза
и самотата се промъква в твоя дом
и чувстваш,че светът е от омраза
изтъкан,и издаваш тъжен стон,
ти знаеш, радостта, че си отива,
че щастието напуска всеки кът,
че няма вече ти да си щастлива,
че трябва да успееш - този път!
Че времето лети в простора синкав,
че дните си текат - като река,
а пламъкът и щастието ти липсват,
животът е изчерпваща борба.
Пореден изгрев и поредни мисли,
че днеска иде нещо по-добро,
душата и съзнанието са чисти,
готови да пречупят всяко зло.
Но с залеза надеждата умира,
за сетен път се питаш ти:"Защо?"
Сърцето ти не знае, не разбира,
защо осъмва утрото само.
Горчиви сълзи бавно ще преглъщаш,
горчиви думи ядно ще крещиш
на хиляди страни ще се обръщаш
и себе си с болка ще тешиш.
Недей да плачеш, всичко си отива,
ще бъдеш ти щастлива някой ден,
но нека знаеш само, че си жива,
че има пламък в погледа ранен!
***
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
***
И все пак ние с тебе сме всъщност непознати.
В света един живеем - във два различни свята.
Ти знаеш мойто име, аз твоето го зная,
но без значение това е, трябва да призная.
По своя път вървя си, ти в своя. В надпревара
понесли на гърба си товар, но два товара.
Уж слънцето едно - Бог мой, за теб - безлично,
тъгата е една, а страдаме различно.
Луната ни огрява - аз тъжна, ти в смирение,
за теб е спътник тя, за мене - вдъхновение.
Дъждът еднакво мокри, еднакво ни наплисква -
аз раждам се в дъжда, ти под чадъра скрит си.
Аз вярвам в любовта, а ти не я признаваш.
Аз искам да летя, а ти ме приземяваш.
Различни сме, нали? Като добро и зло...
Две скитащи души, но все пак сме... едно.
Ето и едно от мен >>>
ПЛАЧ
Отново се спусна топла нощта,
а нейде китара заплака.
Взирам се в нищото с празна душа,
сърцето ми някого чака!
Самотно е, знай, когато те няма
и времето спира без теб да върви.
Отново ме сграбчи мъка голяма,
а мислех, ще спре да боли!
Къде ли отиде, къде ли замина?
Прости ми, че още си мисля с тъга.
Защо ли таз болка по теб не отмина
и как да се боря със нея сега?
А спомени, спомени идват, отиват,
превземат ме, водят ме тук или там,
със сладост и нежност те ме опиват
и как да забравя, отново не знам!
Китарата тихичко пак се разплака,
а после утихна отново в нощта,
сякаш от болка се късаше мрака,
плачеше мойта самотна душа!
Плачи, поплачи си, недей се срамува!
От обич се страда, от обич боли,
по нея сърцето все ще тъгува,
за нея си струват всички сълзи!
<<< Надявам се да ви хареса : )) :) :)
mArMaLaDkA
12-30-2010, 23:25
Антиприказка
Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми
само от безсъници живее.
Слушай ме, докато спиш, защото -
буден ли си, няма да посмея.
Принце, аз съм твоята принцеса.
Но разстрелях приказното чудо.
Станах и косите си разресах.
Не дочаках ти да ме събудиш.
Баловете бяха много пищни.
Лесно ми замаяха главата.
Млада бях - за нищо не въздишах.
Радвах се на лъже-красотата.
Любих се. И не с когото трябва.
Припознавах любовта във всичко.
Вярвах, че я има. Още вярвам,
но оставям други да обичат.
Не внимавах - мравката настъпих.
Значи съм способна да убия?
Разпилях косите си по пътя -
нямам със какво да те завия.
Да, заради мене пяха песни.
И заради мене пламна Троя.
Принце, аз съм твоята принцеса,
но отдавна вече не съм твоя.
Виненки, наместо пеперуди...
Снощи много е била ракията?
Ти поспи, когато се събудиш -
ще ти стана камъка на шията.
Камелия Кондова
mArMaLaDkA
12-30-2010, 23:39
Повярвай ми
Повярвай ми,
така съм те очаквала,
че всичко друго просто няма смисъл.
Измислих те,
но има ли измислици,
в които цял живот се вярва?
Повярвай ми,
боя се да ти кажа,
че те обичам.
Обичам те от толкова отдавна,
дори преди да се зачена от реброто ти.
Теб те е имало и в миналите ми животи
под формата на светлина и жажда.
Повярвай ми, наистина ми вярвай!
По улиците нощем скитах
и те търсих с вятъра.
Така съм те очаквала,
че нямаш право
да си отидеш някога
със някой от измислените влакове.
Повярвай, този път сълзите ми
не са измислени и ще измият
грима, за да ме видиш истинска.
Повярвай ми!
Яна Кременска
И още едно нейно:
Провинциално
Момчето, дето го харесвате —
на мен се падна.
Ех, знам че ви е интересно
как с мен си ляга,
кога за нещо му е тъжно,
кога е весел?
За него ли написах всъщност
една-две песни?
Не ви ли писна да го дъвчете
и да ме сричате?
Момчето стана мъж и мъчно
ще спре да ме обича.
За три дни свърши чудото, но после
години се изнизаха...
Следите: Тази високосната,
дали му глади ризите?
Дали сега ще спре да пише,
като си има къща...?
Не мога да ви кажа нищо,
освен: Да ви се връща!
Девет седмици и половина
Маргарита Петкова
Той дори не разбра, че си тръгвам от него,
а не просто се качвам в трамвая.
Любовта върху релсите легна,
но той нямаше как да го знае -
беше тръгнал с привичната бърза крачка,
до секунда разчел даже миговете...
Аз изохках и свих клепачи -
беше влязла в окото ми мигла.
Но успях да я скрия зад бретона си рошав,
миг преди в сълза да се срути.
Обичах го точно 66 нощи,
12 часа и 5 минути.
Мръсно*
Не ме боли. Кръвта. Избитият ми зъб.
Забоденото стъкло в ръката. Шитите ми рани.
Не ме боли. Обидата. Че ме посочи с пръст.
Че си изпуснах нервите. И влака. И останах.
Не ме боли. Затворената шепа. На юмрук.
Изпраното пране. И мръсните ти мисли.
Не ме боли. Боли ме винаги за онзи друг.
За който трябваше да се опазя... чиста.
*извадено от интернет.
Знам защо
Камелия Ангелова
Знам защо
ръцете ми тежат...
(Навярно станали са котви!)
Отчаяно са стискали
във опит
да те задържат...
И дъното сега е тяхната утопия.
Знам защо очите ми са езера,
оплели мрежите
на своите рибари.
Дошла е рано
есента.
За да пожъне само ярост.
***
Събличала ли си се в чуждо огледало?
Да разплетеш косите си
във моята обида.
А неговите бивши
мои длани
ще правят с теб любов.
Ще те презират.
Аз казвах ли ти
мъжкото момиче
не избира.
Само си влачи в чакъла
поуките.
Ти си гола, дори и със дрехи.
Ти си моята фраза.
Заучена.
Втората любов е първа
неизвестен автор (поне на мен)
Голямата любов е малка.
И втората любов е първа.
Обратното на моето нещастие
е онова, което няма да се сбъдне.
И времето е църква разрушена,
преди иконата й да заплаче.
Сега ще се помолиш ли за мене?
Защото другите ще ме оплачат.
Преди да изора земята с длани.
Преди да ексхумирам самотата.
И Бог да бръкне в пресните ми рани.
Избягай първи от съдбата ми.
Тази обич е смърт
Тази обич не е като другите.
И не става от нея постеля.
Тя прилича по нещо на чумите.
Вдишва въздух, когато те стреля.
Тази обич е болна отдавна.
И вилнеят в дъха й жарави.
Тя е тъмна и съскаща. Празна.
И умее до вечност да мрази.
Тази обич е толкова тежка,
че на девет строшава небето.
Тя е смутно студена. Погрешна.
И нощува по тъмни полета.
Тази обич е ялова бездна.
Но я искам до болка. И викам.
Изгорена до дъх ще треперя.
Тази обич е смърт. (И ми стига).
Всяка прилика с действителни лица и рози е случайна
Нито хубаво, нито пък грозно -
едно нежно-случайно одраскване.
Първа среща с Крадеца на рози.
(Нищо общо с крадеца на праскови.)
Май започва да ме тревожи
ново чувство с безброй въпросителни.
Втора среща с Крадеца на рози.
(И напук са зелени очите му.)
На ръба на стиха и на прозата
се подхлъзнах в стиха - и пропаднах.
Трета среща - Крадецът на рози
вместо роза - сънят ми открадна.
Изведнъж стана страшно и ясно.
И не питах защо ми е този...
И постелихме краткото щастие
върху кръвния данък на розите.
След шумните наздравици за щастие,
след клетвите да ме обичат вечно,
след краткото семейно междучасие,
след загуба на кръв и на човечност,
след стражата на женските ми сънища,
в които не успях да се укрия,
след крехките илюзии за бъдеще,
удавени във дългите ракии,
след шепа извинения разплакани,
след розите, след клетвите, след всичко...
в живота ми на пръсти влезе някой.
Без клетви цял живот да ме обича.
Една звезда не е свалил в нозете ми.
Не ми е подарявал лилав здрача.
И стиска зъби. Май е от мъжете,
които нямат навика да плачат.
И мислих, само няколко недели
в райската градина под дървото
споделям с непознатия постеля.
А всъщност съм споделяла живота си.
Камелия Кондова
Сякаш си мой
Ще разхвърлям душата си
по целия свят.
Като сребърен прах.
Върху всичко, което обичам.
За да ме имаш,
когато ме няма.
За да ме чувстваш,
когато си ничий.
Ще те обичам
във свойто проклятие.
Дявола вързах
сама във косите си.
За да ме следва.
И да те имам.
Сякаш си мой.
Когато си ничий.
Блус
Тези вечери са моят блус,
който няма никога
да изтанцувам.
Добър вечер!
Устните ти нямат вкус.
Роза във кутия -
можеш да целунеш.
Стъпките ми изпреварват тишината.
Радвай ми се.
Че съм кратка много.
Сякаш някой ми е пил душата.
Тези вечери така ме тровят.
Аз мисля, че ще е по-добре в темата да се пускат и лични поезий или любовни разсъждения.
Ето нещо мое, за момичето до мен.
Вечерите, спомняш ли си ги? Когато писахме си смс-и
Когато мислите споделяхме като в текстове на песни.
Спомняш ли си, че всеки труден момент бях до теб
и сега е така, и така ще продължаваме напред.
Дори и далеч, знаеш, че си до мен,
защото слънцето осмисля всеки мой ден.
В мислите си, поне си имам собствен свят.
Само за мен и още един човек има място там.
Дори и с пистолет опрян на моята глава,
няма да ме накарат от теб да се предам.
Записваш мислите си в дневниче зелено.
Ти си моето момиче, понякога тъжно, наранено
Но погледни добре, гледката е една
Върви напред с гордо вдигната глава
Обичам те такава, какво винаги си била
Няма и да спирам, дори да търсиш в мен вина
Обичаш ме и ти, това го знаеш.
Дори да се опитваш с чувствата да се скатаеш.
Криеш се от света, искаш да си сама,
но също така да усещаш мойта топлина.
Аз ще съм до теб, да попивам сълзите ти
Не искам да виждам, тъгата в очите ти.
Това съм аз 1 момче чието сърце е в лед сковано..
но дойде ти и със първата си усмивка стопли леда около сърцето ми..
Тогава аз се влюбих в теб ..
един ден ти ме прегърна аз онемях
другия ден ти ме целуна аз полудях
на четвъртия ден ти казах Обичам те.. ти ми отвърна И аз
на Петя ден те видях с друг и от тогава всеки ден усещам как сърцето ми се разкъсва мускул по мускул
mArMaLaDkA
01-21-2011, 17:22
Аз мисля, че ще е по-добре в темата да се пускат и лични поезий или любовни разсъждения.
то по принцип си има един раздел, наречен "Лично творчество"...
А часовникът ще се разпада...
Дълго ще очаквам да ми мине,
а край мен денят ще изтънява.
Ще размахва четчици в градините
нищо неразбиращият вятър.
Дълго ще очаквам. Да ми мине.
А край мен врабчета ще подскачат.
Ще отърсват прах от перушина,
ще навират човчици във чашата ми.
Стъпки ще отекват край вратата.
Някъде прозорците ще викат,
ще проскърцват старите им панти,
в опит да се скъсат и да литнат.
Влюбените грешници на двора
нашите ръце ще имитират,
нашите вълшебства ще говорят,
с нашите лица ще се покрият,
и градът ще стане наша сцена,
улиците ще пулсират в мрака
- миналите, бъдещите, вечните -
чуждите целувки ще са наши ...
Дълго ще очаквам да ми минеш,
а часовникът ще се разпада.
И ще плача, да му се не види.
И ще пиша, да го вземе дявол.
Daydreamer3
01-22-2011, 19:41
Туй се нарича 'Ода за Кифлата' и съм го създал аз. Не знам доколко спада към раздел любов, но поствам тук.(извинявам се ако има грешки).
О, кифло моя, защо ме ти остави,
толкоз бързо зарад някой батко ли ме забрави,
като аз готов съм пак и пак,
да бъда твоя козунак.
Знам, че съм тъпак, знам че съм боклук,
но бих направил всичко, за да бъда твоя скайп съпруг.
Как аз да те забравя, какво ли да направя,
ти ще си ми завинаги в сърцето, както на тебе ти е фондьотена по лицето,
всичките ти снимки по белио оскъдно пред огледаталото в тоалетната изтрих,
после на училищен купон от мъка се напих.
Зарад тебе прослушах Джъстин Бийбър и Преслава,
че и се скарах с най-добрия ми приятел,
щото казва, че си крава.
От деца познаваме се,
ти тогава носеше подплънки,
и на сестра ти старите дънки.
С жестокост необяснима към малките и главни букви се отнасяш,
във фейсбуук Ко0tИннЦеЕ~!! ми викаш,
пък и пишеш неграмотно,
но пък компенсираш като си връткаш дупето страхотно,
но за мене секса не е значение(всъщност, само да ми паднеш..),
към тебе аз тая единствено любов и уважение,
ще те чакам,
футболяга аз ще стана
и с гелче ще се барна,
като истински гъзар от Бургас или Варна,
само и само грешките ми да забравиш...
(и под чаршафите със мене буги-буги ти да правиш). ;д
ии нямам за цел да се заяждам с никой и се извинявам за всякакви такива елементи от стихотворението ;дХаха жестоко!! 8-) :lol:
pionka97
01-27-2011, 06:56
Седим с тебе и броим звезди,
те, красиви като очите ти.
Една от тях кръстих на теб,
за да знам, че носиш ми късмет,
за да мога някоя зимна нощ,
в някой късен час,
да усетя аз твойта мощ,
да си спомня за тебе аз.
И по време на някой мой сън,
когато аз сънувам теб,
ще изляза да те видя навън,
макар и нощта да е студена като лед.
И като видя теб - моята звезда,
да се изпълни моята мечта,
да бъда с тебе аз сега,
да се срещнем из снега...
А другата до нея, кръстих на мен,
за да мога да съм до теб всеки ден...
Schekspir
01-27-2011, 17:30
Подлата съдба от тебе ме отне,
но да бдя над тебе аз ще продължавам.
Щом заплачеш,погледни към синьото небе
и ще ме почувстваш близо,обещавам.
Душата ми във пепел се превърна,
но винаги ще съм до тебе аз.
В съня ти силно аз ще те прегърна
и в мислите си,ти ще чуваш моя глас.
Не плачи за мен моя любов.
Не плачи,дори и силно да боли.
За тебе ще открадна още миг живот,
за да спрат да капят твоите сълзи!
Защо ли случи се това,незнаеш...
Във спомен по-добре ме превърни.
Да ме забравиш,искам да ми обещаеш,
а не за мен да рониш кървави сълзи...
modjodjodjo
02-01-2011, 01:45
Ти лека нощ ми каза мила,
но лека ли ще е нощта
щом двама ни е разделила
тогава тежка ще е тя.
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта
ти с лека нощ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя.
Блазе на тез който знаят,
че двама ще са през нощта.
Те с лека нощ не си желаят,
но винаги ще е лека тя!!!
P.S за автора не се сещам
С лека нощ не те изпращам,
а чакам с нетърпение нощта,
Защото мога да те имам,
единствено и само в съня :-D
съжалявам ако се повтаря...
Давид Овадия
На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -
ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!
С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"
Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.
ParisHilton
02-02-2011, 12:24
:) страхотни са :)
Една любов
Не е виновна нощта,че пак си тръгва деня…
Защо в мислите си ми само ти…
Дори и когато спя пак тебе зова…
Защо ме остави крещя…
Забрави ме за ден,за два…
А до вчера ми крещя ОБИЧАМ ТЕ…
И пак мен обвини за раздялата ни…
Каза ми че аз губя…
Да така е,но знаеш ли какво губя…
Губя болката,страданието ми…
Нямаше те до мен,когато имах най-голяма нужда От ТЕБ , не можа да ме оцениш и най-важното НЕ разбра колко те обичам…
Опитвам се да те забравя…
Но всеки спомен ме отравя…
Казват времето лекува…
Ще проверя тази теория…
И ще ти докажа,че и аз имам сърце…
Макар и ти да ми го отне…!
dreamer98
02-14-2011, 15:14
Романьола Мирославова
Открадни ме
Принце мой, този пъ открадни ме,
виш очите ми как те зоват-
на ръце ме вземи, пренеси ме
пред очите на целия свят.
Отнеси ме далеко, далеко,
все до мене и с мене върви.
Забрани на двуликото ехо
да повтаря нечисти мълви.
И през злоба, омраза и пепел
посрещни златоногия ден,
постели ни листата на репей-
да е чисто пред теб и пред мен.
Принце мой,този път открадни ме,
за да имам аз образ и име.
Сбогуване
Здравей отново, но прощавай,
че тръгвам пак, но този път сама.
Ще помня винаги и ти не ме забравяй,
но трябва, разбери - съдба.
Не мога да излъжа, че не беше хубаво.
Не мога да ти кажа, че не ме боли.
Но трябва, просто, няма начин.
Това е, тръгвам, рзбери...
Ти знаеш, че съм като птиците - свободна, тайнствена,
неуловима, като капка от дъждовната вода.
Че нямам дом, че нямам име,
не вярвам в думите и изхода избирам пак сама.
Опитай да повярваш, че съм като вятъра -
отлитам, щом душата ми поиска свобода.
Играя роли аз (подобно на артиста от театъра) -
един човек, а с хиляди лица.
Ще ми простиш ли ти за тази слабост?
Ще ми простиш ли ти, че тръгвам пак?
Не знам... но обещай ми да забравиш
това, което бях, което пропилях.
И тръгвам, тъй като разкрих душата си,
а туй е пагубно за мен, но ти не ще ме разбереш...
Ще бягам аз подобно на човек разбрал съдбата си,
разбрал, че слаб ли си, ти трябва да умреш.
ВЕЧНИТЕ ТРИМА
Има двама мъже на света ,със които
се пресича животът ми всеки ден :
първият е този ,когото обичам,
а истински влюбен е другият в мен .
Единият в духа ми докрай ще живее,
в съня ми със мене е той през нощта ,
на мойто сърце пред прага е другият ,
но аз не ще му открехна врата .
С дъха на своята пролет единият
веднъж ме облъхна едва .
Животът си дълъг поднесе ми другият ,
но не получи ни час за това .
Любовта ми към първият топло се носи
на моята кръв в песента ,
слива се другият с грижите делнични ,
засенчвали моята най-ярка мечта .
Всяка жена прекарва сред двамата
своя ден мрачен и своят ден син,
веднъж в сто години е възможно
те двамат да се слеят щастливо в един .
СЕГА СИ ТУК
Сега си тук! Отдавна този миг мечтая
и няма да те питам, откъде се връщаш...
До мен стоиш- аз друго не желая,
стига ми, че нежно ме прегръщаш!
Сега си тук, след толкоз дълго време
и сгушена във тебе аз примирам
и този миг, не може никой да ми вземе,
във който устните ти топли аз намирам!
Сега си тук- за мен Светът е нов,
не мога радостта да скрия!
Донесъл си ми капчица любов-
подай ми я да я изпия! :smt007
"... Но аз ще те сепна с целувка, изкряща от хлад,
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага.
Коси ще разпуснеш, "търси го" - ще кажеш със смях
и дълго ще търсим това животинче със сред тях
и все ще ни бяга." ♥
- Артюр Рембо
Koshnicata
03-09-2011, 14:39
Съкровище си ти за мен,
но безценна си ти за мен.
Със очи по красиви от рубини
във тях аз виждам ангелчета мили...
А устните ти нежни.... по нежни от коприна.
За мене ти си....като цвете от райската градина.
Лично творчество.
Намерих една стара книга у дома, която е била на баща ми и се казва
"Рок балади". Ето и едно стихотворение от там
ОЧИТЕ МИ ТЕ ГЛЕДАТ
Очите ми те гледат
как стоиш на прага,
срещнем ли се вътре,
повече им се полага.
очите ми те гледат
наоколо се взираш,
по стълбите вървиш,
косата си прибираш.
очите ми те гледат,
ти си с непресторено лице,
втренчена във град
под телевизорно небе.
очите ми те гледат,
на снимка душата си отдаваш,
върху безкраина лента
спомените съхраняваш.
Jumbie483
03-10-2011, 12:59
Научихме любовта добре -
буквите - думите - първа глава
от книгата - и откровението -
сякаш пресъхна подир това.
И тогава всеки от нас -
видя в другите очи -
светло незнание на дете -
детско незнание - да личи.
Което единият не бе разбирал -
искаше на другия да обясни.
Уви! Голяма е мъдростта -
и истината - с много страни!
Jumbie483
03-10-2011, 13:05
Ето и едно много любимо:
Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.
Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.
Боли ли те?
Боли ли те от тъмния ми смисъл...
От най-дълбокото - от корена на огъня,
от който тръгва всяка буйна мисъл...
До непокорния му дъх... до изнемогване...
Боли ли те до дъното на чашата,
която все остава недопита?
До улицата... там между палашите...
където в тъмното бездомни скитаме?
Болят ли те умиращи пространствата,
които се стопяват във очите ми?
Безбрежните реки болят ли, страннико,
когато знаеш, че препускаш по сълзите ми?
Болят ли по ръцете ти небетата,
останали от минало докосване?
Дъгата е бесилка разноцветна,
излюзията обрича на жигосване.
Изповед (До теб)
Мечтите ми са разпиляна пепел
от незаровените спомени за вчера.
Раздухаха ги бясно ветровете
и любовта превърнаха в химера.
Бродирам мислите си в сиво.
В нюансите на тъжните любови.
Идеалите ми губят смисъл,
защото всичко тук напомня
тях. И стъпките им в тишината
и уж забравените погледи и длани,
с които са топили самотата си.
Душата ми е цялата във рани...
Ревнива съм. До болка съм ревнива.
Отричам всичко в тъмното му минало.
Не би могло да ми е по-горчиво...
Просто в него мен не ме е имало.
Как вървях си из гората,
я засекох маце у тревата.
Беше хубаво и младо като мен,
дългокосо и със хубав тен.
Аз я гледах с часове и любовта дойде,
излегнах се до нея и почесвах своите ... ръце.
Тя бе изпаднала във безсъзнание и спеше,
а тялото и горски погледи ловеше.
Реших аз да я скрия в мойта пещера,
и кой е сторил туй да разбера.
Занесох я и я положих на легло от слама,
със надеждата от утре там да спиме двама.
Сега ще събера дърва, храна,
а кой и го е сторил някой ден ще разбера...
Слънцето гасне.
Луната тъжи.
Небето плаче. Морето мълчи.
И всичко това защото искам да видя твоите очи.
.................................................. ...............................
Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?
dimitar_ak
03-30-2011, 06:16
http://www.youtube.com/watch?v=ero59tMlfCE
ThePowerOfLove
03-30-2011, 20:33
Това клипче е страхотно..
Две хубави очи
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
Пейо Яворов
Colouring
04-30-2011, 19:52
Не
Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.
Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.
Жените не плачат
Не поглеждай с насмешка жените.
Те не плачат , това запомни !
И да видиш ти болка в очите,
те не плачат- вън просто ръми .
И да видиш- не бъркай сълзите,
пролени по властни мъже.
Погледни ги дълбоко в очите
и ще видиш-не плачат те, не !
Тъгувах аз много за тебе,
боли ме признавам, боли.
Мечтаех си вечно да бъдеш до мене,
но няма те тебе и вънка ръми.
Не поглеждай с насмешка жените.
Те не плачат, дори да боли.
И да видиш тъга във очите-
те не плачат, това запомни !
С теб
Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.
Jumbie483
05-08-2011, 19:00
Да си тръгнем веднага, едновременно даже.
Не, не бива и думичка никой да каже.
Да си тръгнем спокойни под месеца кръгъл,
да си тръгнем усмихнати, да си тръгнем на ъгъл -
ако някой поиска да се обърне,
да не вижда другия, да не се върне.
А морето преди фантастично блестеше.
Ние бяхме добри, все пак хубаво беше.
Все пак хубаво! Всеки от нас го разбира:
една дървена пейка, една тясна квартира.
Аз бях близък за тебе, ти за мен беше близка,
може би за това, че ни свързваше риска.
Реквием ли да пеем? Нали нещо се ражда!
Нещо щом се руши, друго пак се изгражда.
Все пак стига това, че сме здрави и живи,
за да бъдем щастливи, поотделно щастливи.
А морето преди фантастично блестеше.
Все пак хубаво беше. Все пак хубаво беше.
Нека весели бъдем, щом ръка си дадеме.
Всяко цвете е хубаво, щом се скъса навреме.
Да си тръгнем спокойни под месеца кръгъл
и последният спомен да остане на ъгъл.
Още днес да си тръгнем. Да не чакаме есен:
ти - към някоя обич, аз - към някоя песен...
Jumbie483
05-11-2011, 18:50
Погали ме, преди да заспя.
Скрий дъха си до моето рамо.
Прошепни ми, че вече си тук -
да забравя, че всъщност те няма.
Запали ми фенер от звезди.
С тях пиши по небето: ,,Обичам..."
Аз ще зная, че всичко е сън.
Но на истинско страшно прилича!
Прегърни ме, преди да заспя.
Длани скрий във косите ми тъмни.
Ще е влюбена с тебе нощта...
Ще е пусто, когато се съмне...
loveyouforever
05-28-2011, 18:01
Не мога да издържа и трябва да споделя с вас едно стихотворение, което ми даде един човек на улицата. Просто си вървях и той ме спря и ми даде лист с него. Забелязах , че раздава и на други хора. Чудя се дали не го прави заради нещо, което лично му се е случило, но стихотворението много ми хареса.
Изневяра
Заплака тихо в тягостния миг,
разбрала ненадейно, че те мамя.
Да беше ми ударила плесник,
да беше ме замерила със камък.
Да бе към мен останала със гръб -
това, което всъщност съм заслужил.
Но ти стоиш в достойната си скръб,
а аз пред теб и малък, и ненужен.
И светиш като фосфор от тъга -
разкъсва те внезапната ти рана.
Безсилен съм пред твоята ръка,
която ми подаваш за да стана.
Иван Апостолов
cobalt8994
06-02-2011, 17:02
По гадно в целия си живот не съм се чувствал... Съдба като мойта на никой не пожелавам!!!!
RoSKo0o0
06-22-2011, 22:52
Хвани ме за кура
после за мадура
бах тая любов кирлива
слива слива слива......
RoSKo0o0
06-22-2011, 22:53
По гадно в целия си живот не съм се чувствал... Съдба като мойта на никой не пожелавам!!!!
Ох, брато!!! И аз съм така... дай да се напием някъде съвсем сериозно... искам си облъскам неразумно главата в някоя бутилка!
Colouring
06-24-2011, 12:56
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
georgimalinov
06-25-2011, 15:58
За какво са всички песни,
ако с виното не подлудят
и божествени, и грешни,
дяволите в теб за кой ли път...
За какво съм на земята,
ако с устни не вкуся греха?!
Господ сътворил жената,
ала Дявол дал й хубостта...
За какво да се покая,
че възпях очи като сапфир
и от избите на Рая
пих свещен любовен елексир?!
За какво?! Дори светия
би признал,че няма по света
по-опиваща магия
от пожара женска красота.
Няма! И не ме винете,
че съм мъж и затова
полудявам,щом усетя
вкус на вино и жена!
cigarettekisses
06-25-2011, 21:47
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.
Colouring
06-30-2011, 08:46
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Евтим Евтимов
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно -
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
:smt007
Лека нощ
Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!
dimitar_ak
06-30-2011, 11:09
http://www.youtube.com/watch?v=10I0E7fokxE
dimitar_ak
07-04-2011, 08:48
Аз продължавам с хубавите клипове
http://vbox7.com/play:c8747274
TonightWannaCry
07-06-2011, 16:46
Щастлива си. И аз бих искал
да съм щастлив, а не злочест.
От твойто щастие бях свикнал
и аз да съм щастлив до днес.
Честит е твоят мъж — от болка,
от мъка бих се разболял;
о, колко бих го мразил, колко,
ако любов не бе ти дал.
Видях детето ти и мислех,
че ще умра ревнив, свиреп,
но то невинно се усмихна
и го целунах зарад теб.
Целунах го с въздишки скрити,
че в него татко му познах,
но то ме гледаше с очите,
в които все тъй влюбен бях.
О, сбогом! Щом си тъй щастлива,
аз няма да пророня глас,
но по-далеч от теб! — не бива
твой. Мери, пак да стана ад.
Все мислех: гордостта и дните
са угасили в мен страстта;
ала сърцето ми в гърдите
запърха пак от любовта.
А помня как по-рано тръпно
от твоя поглед бях в захлас,
но днес туй би било престъпно —
не трепва нито нерв у нас.
Ти пак се взираш в мене с нежност,
но няма туй да ме смути:
спокойната ми безнадеждност
единствено съглеждаш ти.
Не бива тая страст проклета
пак споменът да разгори.
Къде е тайнствената Лета?
Стихни, сърце! Или умри!
TonightWannaCry
07-06-2011, 16:47
Мечтая за бавна вечеря
на бавно догарящи свещи,
пред бавно пращящия огън,
под бавно ръмящия дъжд.
И бавно макар,да намеря
следите все още горещи
на бавно промъкващ се спомен
тъй бавно убиван веднъж.
За бавна любов си мечтая,
за бавно докосващи пръсти
и бавно проникващ ме поглед
на бавно обичащ ме мъж.
Таз бавна далечна омая
на бавно забравящи устни
и сливане бавно във полет
без нужда от слънце и дъжд.
И бавно скимтяща китара,
отнасяща в мрака далеко
потайните стъпки на нашата
несбъдната бавна мечта.
Тъй хубаво аз си мечтая
и леко забравям,полеко,
че бавно душата ми чака
пред тръшната бързо врата!...
Мадлен Алгафари
TonightWannaCry
07-06-2011, 16:56
В съня ми идваш както всяка друга вечер,
усмихваш се и тихичко шептиш.
Аз пак съм твоето момиче,
а ти си силния, безстрашен принц.
Пoглеждаш ме и нежно ме докосваш, с пръстите ти - кадифе.
А аз изтръпвам и си казвам, дано днес да е реално, само днес...поне.
Ти се смееш със захарнопамучен смях,
а аз се чудя истина ли си или пак във сън живях.
Опитваш се да ме целунеш, а дъха ти гали моя страх,
че сутринта пак ще се събудя, а ще ми се иска да не бях.
Ти казваш: "Тази нощ оставам, тази нощ съм тук".
Да в съня ми ти оставаш, но после ще те търся във всеки друг.
Вкуса на устните ти ме изгаря и искам да крещя.
Не от сладост полудяла. Утре пак ще съм сама.
Утре.
Пак.
Сама.
IncendiaSanctus
07-07-2011, 10:35
Това е мое, и си няма име, така и не му измислих, затова си остана като "..." ( многоточие демек )
...
Като малко цвете, което аз откъсвам,
ти цъфтиш пред очите ми и не увяхваш.
Като дивата река, която искам да преплувам
не мога цялата да те обхвана.
Като прекрасна птица си свободна,
не мога в клетка да те сложа.
Като ужасен вирус си заразна,
влязла дълбоко под моята кожа.
В съня ми влизаш, без да питаш.
Правиш ме щастлив дори и насън.
Искам от мен ти всичко да опиташ,
да ме побъркаш, да съм като в огън.
Аз искам да те запечатам като в кехлибар,
завинаги пленена в нишки злато.
Да те завържа във ума си, като с катинар,
за да не избягаш от там след само едно лято...
mArMaLaDkA
07-10-2011, 21:38
^ Бива. Ако го преработиш малко, ще стане още по-добро. ;]
Благодаря за страшното очакване,
с което ме наказа несъзнателно.
При мене спряха много. Много плакаха.
И много ме раздаваха на вятъра.
И много ме обичаха неистински.
И други много истински ме мразиха.
Изплаши се душата ми. Изписка.
И аз й се заклех да я опазя.
И аз й се заклех да пиша стихове,
напук на всички прозаични делници.
А пък баща ми, милият, се пита
кому и на какво ли съм наследница.
Излъгах ли го? Той ли се излъга?
Да разбера не ми остана време.
Защото зад един фатален ъгъл
все някой ме открадваше от него.
И аз отивах всеки път завинаги.
И всеки път завинаги се връщах.
Защо ти казвам, че това е минало...
Усмихвам ти се...
А пък днес е същото.
Прощавам ти, госпожице Любов.
Изтупаният барман те изпраща.
И да си купи ласка е готов.
Какво пък, всичко трябва да се плаща.
Да си плати, докрай да си плати -
за счупената стомна и за друго...
Не само затова, че точно ти
пак ще заместваш грозната съпруга.
Не само затова, че е глупак
и съвестта му пет пари не струва.
Побъркай го в разплакания мрак -
да плаща всеки път като целува.
Последните стотинки да брои,
да не му стигнат, за да те докосне.
Спомни си най-лукавите игри.
Нощта е само твоя - високосна.
Обичай го с измъчената страст
на любовта, която те забрави.
Закарай го на седмия екстаз -
и там го остави да се удави.
Да се удави в собствената кал,
да падне, очилата си да счупи.
И да не може да си купи жал.
И да не може сили да си купи.
Госпожице Любов, тогава ти -
не себе си - живота ще повториш.
Ще бъдеш всъщност всичките жени,
които нямат смелост да го сторят.
IncendiaSanctus
07-11-2011, 16:09
^ Бива. Ако го преработиш малко, ще стане още по-добро. ;]
Мерси, предполагам ^_^ Не претендирам да съм някакъв голям творец или нещо такова, просто пописвам от време на време, разказчета, стихчета, глупости... Ето още едно по темата :
Да те забравя за миг...
Опитах се, дори и само за секунда,
да забравя твоите прекрасни очи.
Но веднага усетих, че това е заблуда -
те ме огряват, като слънчеви лъчи.
После се мъчих да забравя гласа ти,
да не казва отново "Обичам те..." нежно.
Безкрайно тих сякаш в миг стана светът ми,
Нищо друго не чувах, освен твоят шепот...
Пробвах също и да не виждам усмивката,
тази сладка усмивка, лекуваща всичко болно.
Скрих се от всичко, сложих отново обвивката,
Но сам се усмихвах, влюбен в теб така силно...
Във всяка една виждах теб! Тук си, там си,... но уви... всичко по-лъжовно е от сън! Виждах те в изгрева, виждах те в залеза,... в сънищата често ме спохождаш! Виждах те в сутрешното нес кафе и във всяка запалена цигара!... Усещах те във всеки скъп парфюм, в евтините питиета, в жасмина под прозореца на малката ми стая! Усещах, че ме галиш в унес преди сън! Усещах те във всяка водна капка докосваща ме нежно както ти, в морето пясъка, във въздуха дори...
Виждах те...
Усещах те...
Обичах те...
Трудно е когато се почувстваш излишен там където си незаменим... А сега мълча... мълчанието ме връща в миналото... не мога да го променя... за това продължавам да мълча...затворен кръг...омагьосан кръг... самота -> тъга -> тишина... после идва спонмен уж изтрит преди известно време... продължавам да мълча...пак тишина...
Виждах те...
Усещах те...
Обичах те...
Кога ли ще отмине бурята бушуваща в мен- ден, два, седмица, месец, година... месец, седмица, ден, час, минута, секунда, стотна... субективно... стотна като година, година като стотна... в крайна сметка идва момент на равносметка... обект -> субект -> познание...
Виждам те...
Усещам те...
Обичам те...
(посветено на жена(та), която ми даде и отне, онази която тъй както се появи така си и замина... Благодаря ти и прости...)
ThePowerOfLove
07-23-2011, 14:20
Обичах те, знаеш ли, че те обичах повече от всичко в този объркан свят, в който няма място за едно малко влюбено сърце. Тежат ми мислите за теб, препъвам се в трудните спомени и ми се плаче, но очите ми са сухи като есенни листа отронени в последния момент преди да дойде снега.
Обичах те, знаеш ли как се обича безкористно, напук на всеки и на всичко, дори на самата себе си. Толкова много и толкова силно, че изпитвах болка, когато мислех за теб. Не ми остана време да гледам към света, защото очите ми бяха вперени единствено в теб, макар да бяха слепи за всичките ти недостатъци.
Обичах те, знаеш ли, не искам моите думи да натежават в сърцето ти. Не ги чети, изхвърли ги, скъсай ги с ярост, подари ги на някой бездомен, може той да им се зарадва, дори и да не ме познава. Обърни ми гръб, както правеше във времето, когато беше до мен.
Обичах те, знаеш ли... и ми се иска тази нощ нещо да ти кажа. Сбогувам се, тръгвам от теб, заедно с любовните песни на самотата. Ти оставаш назад, надалеч, на хиляди километри, далеч от крехкото ми сърце, от болната ми любов, готова да пожертва всичко за теб.
Обичах те, знаеш ли, а днес просто се отдалечавам, изчезвам в далечината. Губя се в пресечките на мрака, сред тълпите от хора, сред невидимите и прозаичните и ще стана такава, защото ти не успя да ме видиш цветна.
Обичах те, знаеш ли...
elysunny
07-28-2011, 19:17
Едно глупаво обяснение...
"Ако понякога те натъжавам много,
ядосвам те и ти се сърдя безпричинно,
ако понякога ти причинявам болка
и после си играя на невидима,
ако ти казвам "Просто ми се плаче..."
и си отивам със сълзи в очите,
то е защото нищичко не знача
за теб...а искам да съм всичко.
И като казвам 'всичко', е буквално -
чаршафа, чашата, кафето,
парфюма, ключовете, огледалото,
съня и пулса на сърцето ти,
усмивката, тревогата, леглото,
настинката и ментовия чай.
Защо го искам ли? Защото!
Защото те обичам. За това."
Caribiana
---------------------------------------------------
още едно, но не съм сигурна на кой е, обаче е едно от любимите ми, прекрасно е
Само тя е нощта и деня ми,
само тя е сълза и усмивка,
само тя довършва моите фрази,
само тя издиша когато аз вдишам...
Само тя настръхва когато докосвам,
само тя разбира очите ми,
само тя се отърка в душата ми!
Само тя бе, само тя ще остане...
-------------------------------------------------------------
Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката-като жилите -
със възрастта се подува.
Времето е проверка
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.
Емили Дикинсън
не е точно, любовно, но е прекрасно
elysunny
07-29-2011, 12:09
Не очаквах да бъда добричка.
Ти пък беше добър до безкрайност....
Бях нахална, поисках ти всичко,
ти го даде без капка случайност.
Ти ми даде и нещо отгоре,
а замяна дори не поиска...
Нямах време дори да отворя,
тази книга - а за мен я написа!
Сложи бъдеще време на всички
недовършени страници бели.
И на всички добави "Обичам те!"
Аз пък само мечти отлетели...
Не очаквах да бъда добричка.
Ти дори не поиска това.
Но сега...Но сега предпочитам
само миг да съм с тебе добра.
Мира Дойчинова
givemereasontolive
07-30-2011, 18:06
Жената, която обичаш,
е копие плахо на мене.
Със същото име наричаш
и всяка любима. Поредна.
Жената, която целуваш,
...подобно на мене е вкусна.
Гласа ми във нейния чуваш
и търсиш ме. В нейните устни.
Жената, която е мила,
е тази, с която се будиш.
Със същата обич застила
леглото, в което я любиш.
Жената, която обичаш,
е в твоите стари албуми.
По женски на мене прилича...
И аз те обичах. Безумно.
Мая Попова
IncendiaSanctus
07-30-2011, 20:42
^
Ритмиката е страхотна. Много ми харесва метафората ти, както и анафората "тралала", много добре звучи. Завършена, красива класическа структура. Просто две думи - браво !
^ АХ КАК ОБИЧАМ МУСАКА :smt007 8-)
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
Дамян Дамянов
[b]Започвам с Дамян Дамянов, защото той е един от любимите ми поети :)
***
... И нищо че крила корави нямам!
И нищо че животът ме ограбил
и ми оставил сампо черни жалби
и туй стрце, което толкоз страда!
О, нека всичко, всичко да ми вземат,
но към света да ми оставят само
едно око, с което да го виждам,
едно сърце, с което да го чувствам,
една ръка, с която да го сложа
завинаги в най-честния си стих!
***
b]
много ми харесва :)
Colouring
08-15-2011, 09:23
За мъничко любов
За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос,без шапка в утрин синя,
бих крачил в сняг,скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пееш дрозд в гръдта,
бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец,протегнал длан за милостиня.
:)
Всеки път когато затворя очи те виждам
Всеки път когато те видя и представям си ти и аз
Двама безгрижни,
Двама на който не им пука,
Не им пука какво мислят другите
Двама който изживяват момента по свой начин
По свой уникален начин.
И накрая когато отворя очи съм сама в дъжда
Сама стоя и чакам реалноста да нахлуе в мен,
Чакам дробове те си да се изпълнят с въздух.
Чакам да усетя самотата
И накрая разбирам, че всичко това е само мечта.
незнам как е но да кажа че ми е едно от първите,а и може да има правописни грешки надявам се да ви хареса
Разбираемо, почти...
Бих искала да мога да те мразя,
за да си спомня как съм те обичала.
Но днес ми е утихнало и празно
и пълно до небето с безразличие.
Не ми звучиш във мислите. Изобщо.
Не ми се плаче даже. Изумително.
Дори не те сънувах снощи.
Дори не се опитах да опитам.
Успя все пак да ме направиш силна.
Почти безчувствена. Почти цинична.
Но не по принцип. А към миналото.
В което, щом се върна, те обичам.
Една обикновена любовна история
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето. И мълча.
Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)
Тук-таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем.
Извинете ме...
Ще завали.
NambyPamby
09-15-2011, 13:06
Застанал сред разцъфналите се градини, заради теб ароматите на пролетта ми причиняват болка.
Забравих твоя лик, не помня и ръцете ти. А устните ти как целуваха?
Заради теб заспалите в парка бели статуи обичам, безмълвните, невиждащите бели статуи.
Забравих твоя глас, звънливия ти глас, забравих твоите очи.
Към спомена за тебе смътен съм свързан като цвят към своя аромат. Като на рана присъща ми е болката, докоснеш ли ме, ще ме раниш неизлечимо.
Както бръшлянът обвива зидове мрачни, така и твойте ласки ме обгръщат.
Забравих любовта ти, а зад всяка порта те откривам.
Заради тебе тежките парфюми на лятото ми причиняват болка. Заради теб отново търся да открия знаците, разпалващи копнежите, звездите, стрелнали се към земята, предметите, които падат.
NambyPamby
09-17-2011, 18:07
Това безкрайно чакане на нещо,
чието име ти е неизвестно,
което като гвоздей се е вклещило
в ранимата повърхност на сърцето ти.
Това очакване, добило мирисът
на възгорчив пелин, набран по мръкнало,
добило топлата ръжда на ирисите ти,
където самотата се е вмъкнала.
Това очакване, което натежало
пулсира в още топлите ти длани.
Долавя всички ултразвуци тялото ти
и жадно търси между тях послание.
И тая болка от копнеж за лято.
И тая блъсканица на душата,
невярващите думи за която
превръщат се в болезнено отпращане.
Това очакване на нещо, от което
в косата ти полазват ситни тръпки...
Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи.
Като река прелях от твоето прииждане
и излязох от коритото на любовта,
ослепя ми болката от недовиждане
и потекох тихо, във поток от самота.
Най-трудно е когато си наблизо,
между мислите ни крачат разстояния,
изкачвам се, а все по-долу слизам -
асфалтирах пътя си със безсъзнания.
Изпразних си душата с твоето нямане,
от съвест те заключих във сърцето,
а даваш ми поредното неполучаване
и то полепва безполезно по небцето.
Присъствам някъде, но чак досадно,
като избеляла снимка в стара рамка,
от недоимана любов ми стана хладно,
но пак съм жива, нищо че съм сянка.
Навярно се пропих. От разкаяния.
А всяка мисъл диша след изричане.
Понякога е празно. Неочаквана
е всяка дума, ронеща се в нищото.
А чашите се пълнят. Със умората.
Последната всеядна е. И девствена.
Стърчи крайпътно, криво-огледална.
И моят образ в нея се процежда...
Навярно съм пияна... Дай бутилката.
Ръката си ми дай. (Не искам пръстени.)
Отдавна се превърнах във безбожница.
Но се прегръщам с вярата. На кръста си...
NambyPamby
09-17-2011, 18:08
Пристъпвах нестинарски по жарта.
От огъня краката загрубяваха.
Като ревнива, влюбена жена,
ръцете от прегръдки отмаляваха.
Ти светеше по-ярко от Луна
(и слънцето пред тебе се снишаваше).
Преглъщах всяка падаща звезда,
която на челото ми поставяше.
Не ме усещаше. От толкоз топлина
молитвите превръщаше в раздаденост.
В смиреност мисълта ми залиня.
Изграждах си стена от неизказаност.
Душата си пред тебе разсъбличах,
а болката остана в премълчаното.
Не си отивам. Вече коленичих.
Дано не се загубя в разпиляното!
Предсказаха ме някакви гадатели,
преди да осъзнаеш, че ме има,
а можех по чертите на ръката ти
съвсем незабелязано да мина.
И щях да съм сама,недоврачувана.
Без никакви претенции за обич.
Без мисъл,че дори съм съществувала.
Без чувството,че в шепата ме носиш.
Макар че ме забавиха годините,
повярва,че ще дойда безусловно
и мрежата от дланно теснолиние
постла ми със килим за по-удобно.
Дочака ме,защото съм заслужила.
Защото съм предвидена за тебе.
Но страх ме е,че в дланите на другиго
така ще съм предсказана след време.
[color=darkblue]Ела да те почерпя. Ти ще слушаш.
Не ме познаваш ли? Не си и длъжен.
Какво ще пиеш? Нека да запушим.
Димът да скрие колко ми е тъжно.
Личи ли ми? Добре де – пощади ме.
Торбичките не виждаш под очите?
Навярно кавалер е твойто име.
А моето? За първи път ме питат.
Забравила съм колко ми отива...
Подвикват ми по принцип... прозаично,
наливат ми... (от малко се напивам),
а после за минути ме обичат.
И с мен е свикнал тука персоналът,
понякога ми дават от бакшиша,
а аз купувам сини химикали
и тайно на салфетки пиша, пиша...
Какво ще пиеш? Водка ли, уиски?
Поръчвай. Смело. В гърлото ми п
ForzaFelipe
09-23-2011, 01:04
В тези късни часове нещо ме накара да напиша това:
Не мога да повярвам че те загубих...не мога да повярвам че те оставих да заминеш толкова далеч и то със сърцето ми...беше толкова близо,но аз бях толкова заблуден и объркан...преследвах грешната...
Стоях и те гледах как си заминаваш...никога няма да забравя този момент...няма да забравя тази вечер...няма да забравя как беше облечена...якето,очилата,сл шалките...всичко...как се качи в автобуса...гледах те как си заминаваш...не можех да помръдна и да те спра...
И това пълнолуние,всякаш нещо ми подсказваше...може би няма това да бъде последната ни среща лице в лице...може би ще озариш живота ми отново...с твоята усмивка,с твоите очи...всеки път щом погледна луната ги виждам...искам пак да ги видя точно пред мен...искам да чуя твоя глас отново...искам,но дали ще имам този шанс...
:smt007 :smt007 :smt007
ЛЕКА НОЩ
Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!
--------------------------------------------------
Едни очи не мога да забравя,
едни очи ме карат да не спя.
Едни очи в сърцето ми остават
и като въглен вечно ме горят.
Аз искам да забравя, но не мога,
не се забравя лесно любовта.
Едни очи ме лъжеха жестоко
и аз не ще им никога простя.
Оставям те, защото те обичам,
защото знам - не си щастлив.
Не съм за теб желаното момиче,
а ти си толкова красив!...
Осавям те, защото те обичам,
сърцето си на друга подари.
Недей да бъдеш с нея безразличен,
а цялата си обич й дари.
--------------------------------------------------
Как искам сега да го видя.
Да усетя допира на ръцете му по лицето ми,
устните по моите да се допират,
да чуя гласът му и да знам, че е до мен.
Да усетя аромата му, да създам усмивка на лицето му
и за миг целият му свят да изчезне.
Да вижда само мен...
Поне за ден, поне за ден... :smt007
XTREMEFREERIDE
10-12-2011, 20:58
Разбираемо, почти...
Бих искала да мога да те мразя,
за да си спомня как съм те обичала.
Но днес ми е утихнало и празно
и пълно до небето с безразличие.
Не ми звучиш във мислите. Изобщо.
Не ми се плаче даже. Изумително.
Дори не те сънувах снощи.
Дори не се опитах да опитам.
Успя все пак да ме направиш силна.
Почти безчувствена. Почти цинична.
Но не по принцип. А към миналото.
В което, щом се върна, те обичам.
Една обикновена любовна история
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето. И мълча.
Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)
Тук-таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем.
Извинете ме...
Ще завали.
Нямам думи колко много ме грабнаха и двете<3 Изумителни са!
gabsit000
10-13-2011, 09:01
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
..
Дамян Дамянов
В опровержение на "по-добре късно, отколкото никога"
Аз знам, че закъснях. Но затова
си има извинителни причини.
Аз трябваше до тук да извървя
и твоите, и моите години.
И да простя на уличния пес,
че лае по привичка - без да гледа.
И да спася удавената чест
в сълзата на жената на съседа.
Да нараня безплодните очи
на хората, които не обичат.
И трябваше (макар да не личи)
да състаря във себе си момичето.
И моите, и чужди грехове -
с езика на дъжда да ги изплача.
И да разлюбя няколко мъже.
Да зная как ухае пеленаче.
И затова над нас не е луна.
Като луна е жълта - но е брадва.
Аз вече знам, че краят на света
е точно тук. На твоята мансарда.
Камелия Кондова
Портрет по памет
Той има най-красивите ръце.
И сам не може да рисува.
Рисувам аз с последното сърце.
А той с последни устни ме целува.
Той има най-небесните очи
/това са моите, но са красиви
единствено, когато ги боли,
че още недошъл - и си отива/.
Той има възхитителна тъга,
аз мога до припадък да я слушам.
Когато няма четка и боя,
тъгата си разказва на ботуша.
Когато ме обича - светва нощ.
Когато ме забравя - ден помръква.
Навярно в друг живот е дишал лош,
но с мен не диша, сякаш че съм църква.
И аз от него си издигам храм,
до храма на децата си и мама.
Това е всичкото, което знам.
За другото - попитайте жена му.
Камелия Кондова
Щастлива си. И аз бих искал
да съм щастлив, а не злочест.
От твойто щастие бях свикнал
и аз да съм щастлив до днес.
Честит е твоят мъж — от болка,
от мъка бих се разболял;
о, колко бих го мразил, колко,
ако любов не бе ти дал.
Видях детето ти и мислех,
че ще умра ревнив, свиреп,
но то невинно се усмихна
и го целунах зарад теб.
Целунах го с въздишки скрити,
че в него татко му познах,
но то ме гледаше с очите,
в които все тъй влюбен бях.
О, сбогом! Щом си тъй щастлива,
аз няма да пророня глас,
но по-далеч от теб! — не бива
твой. Мери, пак да стана ад.
Все мислех: гордостта и дните
са угасили в мен страстта;
ала сърцето ми в гърдите
запърха пак от любовта.
А помня как по-рано тръпно
от твоя поглед бях в захлас,
но днес туй би било престъпно —
не трепва нито нерв у нас.
Ти пак се взираш в мене с нежност,
но няма туй да ме смути:
спокойната ми безнадеждност
единствено съглеждаш ти.
Не бива тая страст проклета
пак споменът да разгори.
Къде е тайнствената Лета?
Стихни, сърце! Или умри!
Мечтая за бавна вечеря
на бавно догарящи свещи,
пред бавно пращящия огън,
под бавно ръмящия дъжд.
И бавно макар,да намеря
следите все още горещи
на бавно промъкващ се спомен
тъй бавно убиван веднъж.
За бавна любов си мечтая,
за бавно докосващи пръсти
и бавно проникващ ме поглед
на бавно обичащ ме мъж.
Таз бавна далечна омая
на бавно забравящи устни
и сливане бавно във полет
без нужда от слънце и дъжд.
И бавно скимтяща китара,
отнасяща в мрака далеко
потайните стъпки на нашата
несбъдната бавна мечта.
Тъй хубаво аз си мечтая
и леко забравям,полеко,
че бавно душата ми чака
пред тръшната бързо врата!
Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...
Разпадам се до тебе уморена-
едва додишах този ден,
но ето ме спасена, уловена
във топлотата да си с мен...
Жадувам те и бавно се разливам
по цялото ти голо тяло...
Като роса във тебе се попивам,
превземам те, приемам те, изцяло...
Моментите на бяла тишина
са наши, са единствени, красиви...
и с тебе сме една душа,
омаяни, въздишащи, щастливи...
Не знам дали е точно поезия.. не разбирам от тия неща, но много ми хареса.
Разговор с призрак:
- От какво умря?
- Хвърлих се пред кола за да спася човек.
- Защо?
- Защото не искам любовта на живота ми да бъде наранена.
- Много си я обичал щом си дал живота си за нея.. тя сигурно е много тъжна сега?
- Не, много е щастлива. Спасих единствения мъж, който обича.
Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.
А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал...
Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но не може да забрави?
Че който зло желае, страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист,
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността, защото
обиди, завист, интриганство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.
Без нея (тъжна констатация!) -
и цялата "цивилизация",
уви поставена в кавички.
(Но не от всички! Не от всички!)
Убиваме цивилизовано
и лъжем все по-образовано,
и с хитрости най-съвършени
прескачаме норми свещени.
Копаем на другия гроба,
а там ни очаква прокоба.
Защото Бог е заместен с Власт.
Или още по-страшно - от Аз.
И тъй си живеем умиращи
с тук-там мъдреци протестиращи -
идеалисти наивни наричани,
осмивани или отричани,
проводници на Любовта -
спасителката на света.
Ти, ако все още четеш това стихотворение.
си от последните и без съмнение
ще разтопиш на ближния сърцето,
макар метално кат' монета!
Ще продължиш любов да сееш!
С омраза не се живее
и само гибел се постига!
А обич никога не стига!
П.К. Яворов- "Ще бъдеш в бяло"
Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.
то май не е особено любовно, но много ми харесва ...
Големите момичета на плачат
Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.
Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...
Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.
Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.
Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.
(Мадлен Алгафари)
gabsit000
11-08-2011, 05:48
Събирах ти в плик от писмо целувките,
да ти ги върна, когато си тръгнеш.
И на хвърчащи листи писах ти думите,
за да ги помня, като се върнеш...
И все те гонех, но ти все не бягаше,
а как исках да си погрешния,
дори като плачех, ти пак оставаше,
събираше в шепи моите надежди.
А аз да се влюбя не си позволявах,
тежеше ми всичко, най- вече сърцето,
красиви слова, редях, съчинявах,
и толкова исках да пипна небето...
Когато луната блести ми в очите,
когато ме искаш, а мен все ме няма...
Прости на един паднал ангел мечтите,
но ще избягам, за да забравя,
че някога исках да търся любов....
След залеза на всяка обич остава мрак и пустота. След залеза на всяка обич остава болка и тъга.Когато някой си отива ти нямаш сили да го спреш.Когато виждаш,че една любов умира ти нямаш право с нея да умреш.Едно небе остана без звезди,една любов докрай несподелена,две разбити сърца без връщане назад.Разбираш,че животът е измама,че си обичала,а всъщност обич няма,а спомена е болка отлетяла,че си била щастлива,а не си разбрала!
Обикнах те, когато те загубих
Обикнах те, когато те загубих -
нелепо, безвъзвратно, непростимо.
Дали пък затова не се и влюбих?
Сега си бог, и нафора, и вино.
Загубих те, когато те обикнах.
Ти ли рано тръгна, аз ли закъснях?
Какво, че с лунната ти нежност свикнах!
Просто златни дни, които пропилях.
Не жена, сякаш птица Жар отлитна.
Дали пък затова не се и влюбих?
Загубих те, когато те обикнах.
Обикнах те, когато те загубих.
Нощта е тъмна и беззвездна,
а някъде един поет не спи.
Пристъпва тихо, като в бездна
и думите наум реди.
"Прозорец ли в мене някой пак отвори,
любов ли ненадейно прошумя?
Не те измислих - сама в мене проговори
след слънцето горещо на деня.
Минутите минават като песен,
а думите редят се по листа.
Как трудно е, а мислех, че е лесно
това със теб да споделя."
И драскаше поетът миг след миг
и думите, и Нея, и жарта.
Не му е мъдро утрото,
щом тъжна е била нощта!
Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти-
да се здрависват едва?
Погледи, дето до дъно се пиеха жадни-
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни-
дружески да си мълвят?
Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най- близки...Затуй отсега нататък
ще сме най- чужди в света.
vesito13
11-27-2011, 14:37
Тази обич
Тази обич не беше измислица
или детски-наивна мечта...
Тази обич се случи наистина.
Появи се. Видя. Отлетя...
Тази обич нахлу като вихър.
Преживяното в миг разруши.
Тя не беше пристанище тихо,
нито лек за ранени души.
Тя обърна съдби и представи
и доверие с ревност оплете.
Тя не стъкна семейна жарава.
Не пося във градината цвете.
Тя вилня. После бавно утихна...
И пое през строшени стъкла.
Без следи...
Само няколко стиха
днес напомнят, че тук е била.
Бианка Габровска
kukli4kata001
12-02-2011, 22:01
Но как, лишен от всякакъв покой,
да превъзмогна тази моя слабост?
Нощта не носи мир, денят и той
като нощта не ми донася радост.
Денят и мракът сключват враг и враг —
в свещен съюз невидими десници.
И аз, преследван от зори до мрак,
тъжа в нощта с измъчени зеници.
Денят да трогне, всеки миг твърди
устата ми, че ти си изгрев ясен.
Нощта лаская с нейните звезди.
Те имат, казвам, твоя взор прекрасен.
Но все по-блед е следващият ден
и все по-черен този мрак над мен.
______________________________
Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват бледите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час,
и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.
Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения
Шекспир
elizabethg
12-03-2011, 06:58
Във неочакван и неистински,
почти невероятен час,
през пясъка на всички рискове
пристигна любовта при нас.
Пристигна и букетче радост,
поиска тя да ни даде,
пристигна ненадейно, гратис,
и дявол знае от къде … /Недялко Йорданов/ :)
kukli4kata001
12-03-2011, 18:25
Събирах ти в плик от писмо целувките,
да ти ги върна, когато си тръгнеш.
И на хвърчащи листи писах ти думите,
за да ги помня, като се върнеш...
И все те гонех, но ти все не бягаше,
а как исках да си погрешния,
дори като плачех, ти пак оставаше,
събираше в шепи моите надежди.
А аз да се влюбя не си позволявах,
тежеше ми всичко, най- вече сърцето,
красиви слова, редях, съчинявах,
и толкова исках да пипна небето...
Когато луната блести ми в очите,
когато ме искаш, а мен все ме няма...
Прости на един паднал ангел мечтите,
но ще избягам, за да забравя,
че някога исках да търся любов....
...........................................
monituuu
12-19-2011, 18:23
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
..
Дамян Дамянов
Навява ми много тъжни спомени. Велико е !
nikola1234
01-01-2012, 19:26
Страстната любов бързо ни връхлита,
Ала после във конци ни тя оплита.
Жената мачове не гледа,
а изневерява със съседа.
Любящият й нейн съпруг,
бива смачкан с парен чук.
Бурната любов идва бързо във сърцата,
Но после удря ни и във главата.
Преобръща тя порядъчно живота,
на мислещия до тогава със похота.
Ала безмислена е наща съпротива,
защото любовта е без алтернатива.
епик , а ?
mississippi
01-06-2012, 11:35
ето едно авторско от мен, не е страхотно, но аз си го харесвам
Мислите си искам аз да скрия,
И чувствата си да изтрия,
За да не можеш в моя сън да идваш,
И на сутринта безмълвно да си тръгваш...
Искам пак да те прегърна,
Във живота ми да си те върна...
“Любов” наричаше ме ти,
но любов ли бях кажи?
И погледите ти любовни и думите греховни,
В миг видях, че всички са били лъжовни...
Kогато мисля за това,
Разбирам, че обичана не съм била...
И пак сърцето ми кърви и душата ми скърби,
Че не си до мен и е празен моя ден...
Надеждите превърнаха се във лъжи,
Но останаха безбройните сълзи, от умиращите ми мечти...
Погледнете тази тема във форума. :) Не е за поезия, а за една съвременна история, свързана с любовта и днешния живот. :)
http://www.teenproblem.net/forum/showthread.php/509962-(e-book)-quot-%D0%94%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D 1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-quot-%D0%BE%D1%82-%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D0%91%D0%BE%D0%B5%D0%B2
ето едно авторско от мен, не е страхотно, но аз си го харесвам
Мислите си искам аз да скрия,
И чувствата си да изтрия,
За да не можеш в моя сън да идваш,
И на сутринта безмълвно да си тръгваш...
Искам пак да те прегърна,
Във живота ми да си те върна...
“Любов” наричаше ме ти,
но любов ли бях кажи?
И погледите ти любовни и думите греховни,
В миг видях, че всички са били лъжовни...
Kогато мисля за това,
Разбирам, че обичана не съм била...
И пак сърцето ми кърви и душата ми скърби,
Че не си до мен и е празен моя ден...
Надеждите превърнаха се във лъжи,
Но останаха безбройните сълзи, от умиращите ми мечти...
Много ми харесва стихчето ти!
Mila Diva
01-28-2012, 17:02
Кажи, че просто ме желаеш.
Не казвай ти, че ме обичаш.
Кажи, че тайно си мечтаеш
безкрайно мен да разсъбличаш.
Кажи, че ще ме обладаеш
без в нищичко да ми се вричаш,
Защото искаш, но не знаеш –
не знаеш как да ме обичаш.
Кажи, че ще ме опознаеш
без в мене само да надничаш.
И пак кажи, че ме желаеш,
а аз ще знам, че ме обичаш.
vesito13
02-04-2012, 11:56
МИГ НА РАЗДЯЛА
Две очи,
А в тях една сълза…
Едно сърце,
А в него само пепел…
Една любов,
Превърната в тъга…
Един живот,
Сам себе си обрекъл…
Две очи,
А в тях пустиня бяла…
Едно сърце
Разкъсано от рана…
Една любов,
Превърната в раздяла…
Един живот –
… и друго не остана
jortinho
02-26-2012, 00:37
Липсваш ми дали някога ще ми обърнеш внимание.
Искам да те накарам да сияеш от щастие,
но всичко което в мен остана е страдание.
Всекидневието ми е изпълнено с отчаяние.
Смисъла на живота си намирам само в тебе.
Злощастна съдба, загубих и най-ценното вече.
Този проклет живот, вече няма смисъл за мене.
Ти си единственото което ме държи жив, моля те ела прегърни ме.
От този безкраен ад отнеси ме.
Напомни ми как да живея.
Как да живея и като децата от парка да се смея.
И сълзи от смях, а не болка, да лея.
Единственото което искам си ти, аз за тебе копнея.
След толкова много разочарования.
След толкова неизпълнени обещания.
Сила не ми остана пътя начертана ми от съдбата да извървя.
Сам бях , сам съм и сам ще си остана.
Докато не дойдеш ти, хвани ме за ръката.
Издърпай ме от ада.
Господи искам отново да живея…
Glamour92
02-29-2012, 10:18
.................................................. ...........
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съще ствуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!
Дамян Дамянов
За първи път видях те за минути.
За първи път пътувах аз към теб.
За първи път завръщах се в съня си,
все към теб и все при теб.
За първи път ти каза: „Приеми ме!“
За първи път усетих топлота.
За първи път целуна ме и си отиде.
За първи път – най-щастливата жена.
За първи път аз казах: „Не!“
За първи път видях небе.
За първи път обърках се в нощта.
За първи път докосна ме едва.
За първи път най-желана на света!
За първи път – единствена жена!
За първи път разкрих се цялата сега.
За първи път, а докога?
На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -
ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян,
с помътени очи да се усмихне!
С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат...
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"
Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида!
И твоят смях ще секне отведнъж...
А аз ще дойда просто да те видя.
Не, не помня специалните думи,
дето мислех дали да напиша,
във главата ми свирят куршуми
и забравих, че трябва да дишам.
И забравих, че мога да спя
преспокойно до десет и двайсет,
цяла нощ вече будна стоя
на отрязъци от по петнайсет.
Всичко в мен упорито отказва,
упорито отказвам и аз.
Как това, как това ли се казва?
Отчаяние? Болест? Бяс? Страст?
Нямам думи специални за тебе,
ето, виж - всички съм ги раздала,
без на никой от това да му дреме
ги превръщаха в тъжна раздяла.
Много исках сега да ти кажа
нещо красиво и съвършено.
Но в главата ми просто е каша.
И без теб е обикновено.
black_sense
03-14-2012, 16:04
Недялко Йорданов
***
Любов
Рискована и неразумна
обречена и краткотрайна-
ти можеш ли да си безшумна
и искаш ли да бъдеш тайна?
Спокойно,смело и открито
се любят птиците в небето,
а ти си винаги на скрито,
ти никога не си на светло.
Пред мушката на нечий поглед,
ако случайно се покажеш-
като зверче ще те подгонят,
със думи тежки ще те смажат.
А ти си хубава и тъжна,
а ти си весела и смела
и пътя на една окръжност
ти,без да мислиш,си поела.
Стени студени,пейки стари
и улици почти безлюдни-
това са твойте малки гари
с престой от няколко минути.
Ти само себе си сънуваш
и само себе си прегръщаш,
ти все нанякъде пътуваш
и все към себе си се връщаш.
Мина твоя ден бездомен
в очакване и неизвестност
и постепенно ставаш спомен
и постепенно ставаш песен.
И виждам: хората се скупчват
пред теб,
над теб,
зад теб,
и ето -
поемат твойто малко трупче и го заравят във небето.
ох, страхотна тема :-) супер че я отвори, Hopelessss. ето нещичко и от мен. тва е едно от любимите ми стихотворения. дано ви хареса
ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК
Георги Господинов
Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.
Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...
Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,
тези зайци са доста жилави.
Colouring
03-24-2012, 19:57
Дамян Дамянов - Интимно
Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва.
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж-
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една „Мадона” от Рембранд
погледната от близичко е грозна.
И целият й гнетий и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст-
пръст, в която ний ще легнем с тебе ...
Colouring
03-24-2012, 19:59
НА К...
Пушкин
Аз помня чудното смущение:
пред мене появи се ти
като нечакано видение,
триумф на красота и стих.
И дълго в скръб, скръб безнадеждна,
в шума на страст и суети
звучеше ми гласът ти нежен,
привиждах милите черти.
Години. Буря с дъх метежен
отвя предишните мечти,
забравих аз гласа ти нежен
и боголиките черти.
Във глухо, мрачно заточение
процеждаха се дни и дни
без богове, без вдъхновение,
без сълзи, трепет и жени.
Душа дочака просветление:
и ето пак яви се ти
като нечакано видение,
триумф на красота и стих.
Тупти сърцето в упоение
и за живот възкръсват нов
и богове, и вдъхновение,
и трепет, сълзи и любов.
Обичал ли си истински… и нежно
докосвал ли си нечие лице .
Покривал ли си с устните копнежно
нечии потръпващи ръце …
Мечтал ли си с мечтите на любима ,
вървял ли си във стъпки неделими…
Запомнил ли си нещо много дребно ,
с което да я радваш безрезервно…
Носил ли си камъче , с което
да сложиш във ръцете й морето…
Умирал ли си с болката й тежка,
прощавал ли си й човешка грешка.
Обичал ли си някога така -
красиво ,трудно ,силно – от душа…
Без много думи , но за цял живот.
Изпитвал ли си истинска любов .
Мълчиш …не можеш думи да намериш.
И отговорите са малко закъснели …
Любовта …за тебе е различна .
За други тя …за други тя е всичко .
Невена Бискупович
Ако поемеш някога срещу съдбата,
аз няма да се втурна да те спирам.
Ще тръгна с тебе. Сигурна и сляпа
и всяка смърт със тебе ще умирам.
И ако някога пропаднеш рязко в блатото,
аз няма да се втурна да те вадя.
Ще легна в калното до теб. Съвсем съзнателно.
И ще изгарям с теб на всяка грешна клада.
Ако загубиш себе си и тръгнеш да се търсиш,
аз няма да се втурна да те дърпам.
Ще търся с теб. И ако някога се скъсаш,
с последната си длан ще те закърпя.
Елица Мавродинова
Едни очи до болка ме смущават
студени, силни и питащи очи,
очи, които не прощават и никога
не молят:"Остани"!
Едни очи света преобразили
във своя чудна светлина,
едни очи които имат сили
да преобърнат моята съдба.
Едни очи жестоки и красиви
изпълнени с омраза и със жар,
веднъж вулгарни, някога свенливи
непостоянни в своя молещ чар.
Едни очи до болка ме разбиват
те търсят и намират своя грях,
очи, които винаги ме спират,
когато ги напускам ме е страх.
Едни очи ще помня до забрава
обичащи и лъжещи очи,
очи в които искам да остана
за миг....или за вечност, може би!
Прегърни ме, докосни ме с твоите ръце
нежно ми кажи обичам те,
със очите ти шепни живот,
че си моя истинска любов.
На парфюм ухае тялото ти,
след бурната ни нощ, усещам го със дни
във очите ни желание за страст,
ти си мойта нежна власт.
Погледни със мен и помечтай,
нека любовта ни няма край,
обичам те завинаги,
със мен бъди любими ти!!!
Надя Огнянова
descarada
05-08-2012, 21:07
С очите на дете- Ясен Ведрин
Обикнах те с очите на дете.
Светът е розов в моите зеници.
Не исках любовта ми да расте
до възрастта на чувствените жрици.
Сърцето си не виждах в пасианс.
Не бях вале в ръцете на съдбата.
Обикнах те. Дори да нямам шанс.
Дори да не разбирам правилата.
Обикнах те. Въпросите спестих.
Дали съм губещ. Сам сред печеливши.
Едно дете обича с порив тих
и бъдно е сред много други бивши.
Ръце протягам. Само за да дам,
когато друг готов е да отнеме.
Пристъпя ли към тебе - ще е в храм,
във който спира бягащото време.
Обикнах те с очите на дете.
Не ме моли! Аз няма да порасна!
Сърцето си не виждам във тесте,
разхвърляно по лепкавата маса.
В зениците ми обич се таи,
която от хазарт не проумява.
Решиш ли - не залагай на бои!
По детски заобичай ме тогава..
descarada
05-08-2012, 21:08
Не ме искай. Само минавам.
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.
Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.
Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.
Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.
Е.Стоянова
descarada
05-08-2012, 21:10
Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.
Блага Димитрова
yordanka.nedelchewa
06-05-2012, 12:20
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
DisappointedDreamer
06-05-2012, 12:22
^ Ужас.
----
Не е поезия, но точно така се чувствам в момента (:
You are my favorite thing in the world.
And your imperfections only make you more perfect.
And when i am with you i don't need anything or anyone else.
And i care about you more than i've ever cared about another person.
And whenever something exciting happens i want you to be the first person i tell.
And i want you to be the first person i see in the morning.
And the last person i see at night.
And i want to take you everywhere with me,I'd keep you in my pocket if i could.
And when something is funny, I sometimes look over to see if you are laughing too.
But you are not there.
So i don't know why we aren't speaking.
And why this is all so complicated.
You'd think that after all this searching when i finally found you.
The struggle would be over.
And i might have to live my entire life knowing you are out there.
And NOT PART OF ME.
And that thought is like a gun to my Head.
But i can't stop, what's happening.
And i don't know how to fix it.
I DO NEED YOU, I need you more that everything
I'm just so afraid of what will happen if you find that out...
I love you.
Все пак... трапеза
Съгласна съм, че не е горделива,
но няма начин да не бъде горда.
Особено, когато си отива,
преди да е осъмнала с намордник.
Преди да е започнала да лае.
Преди във клетви да пилее сили.
В тържествената красота на Края,
свободна - значи току що простила.
Но прошката не значи да останеш,
а да запазиш святата ѝ кожа
от носене на недостойни рани.
(Достойни ли са - не ръждясва ножът.)
А нож ми трябва за небесни битки.
И за кръвта на някой ангел верен.
Ключа оставих. Само че не питай
защо съм ти оставила вечеря.
Току що научих, че прошка се дава
само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,
че бягаш, когато докоснеш страха си...
Току що научих, че тихата ласка
изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,
че който те съди - не те заслужава...
Току що научих, че полета може
да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,
а плахия вопъл на тъжни зеници...
Току що научих, че Рая вълшебен
би се побрал и в една малка стая
- стига да знаеш, че там си потребен,
че там си обичан - стига да знаеш...
Марияна Трандева
Colouring
06-17-2012, 11:52
До теб
Уханна,тиха и смирена
в прегръдките ти лека падам
във тях съм нежно укротена-
до теб от нищичко не страдам.
Денят ми как е минал все едно
целта му е да свърши, да залезе...
да дойда в мекото легло
и като котка да се глезя.
Косите си в ръцете ти да галя,
с прегракнал глас да ти нашепвам
с целувки мокри да те паля,
да те увличам и да те усещам,
да се усмихваш ,с тебе да се смея,
да спориш с мен и аз да споря,
сърцето си пред тебе да излея-
така без думи, без да ти говоря...
И после да настане сладка дрямка,
да дишам с теб, да те целувам
под ласкавата нощна сянка
мечтите си до тебе да сънувам.
Colouring
06-17-2012, 11:53
Да ме изгубиш
Със тежките ти думи още свиквам-
събуждам се и ги обличам като дреха,
гримирам се, нарочно се усмихвам,
но вярно е - душата ми е крехка.
И всеки ден сърцето ми се чупи
от всичките в излишество обиди.
Да, аз не съм онази - тя се цупи
със сладки устни всеки да я види!
А ти я виждаш повече от всеки
в очите ти е идеална, мека...
Към нея водят скритите пътеки
и ти вървиш по тях със стъпка лека...
За мен не мислиш- аз съм сива,
аз нямам образ, аз съм глухи вопли,
а знаеш ли за Него съм красива
и той ме чака вечер с длани топли.
Когато ми говори аз съм друга-
щастлива, лека, съвършена,
в ръцето му съм цветна пеперуда
летя от нищо нелишена.
Не ме ранява, не обижда,
прегръща ме, издига ме, мечтая
и най-прекрасното във мене вижда,
обичам го, намерих го накрая.
Защо да бъда тук? Не, нямам нужда!
да съм ранявана, невидима и да деля...
За теб ме няма вече! Аз съм чужда.
Върви при нея! Вече Тя е Тя!
Colouring
06-17-2012, 11:54
Лутане
Ако знаеш колко те обичам
щеше ли да ме обичаш ти ?
Във сънищата ти безспирно тичам
и гоня жълтите луни.
А те изплъзват се през пръсти-
дъги,слънца,луни, звезди ...
през облаци златисто-гъсти
и никога не са били.
Да, всичко бяга и се крие
аз търся теб в безкраен мрак-
той иска леко да измие
уютния ми топъл бряг.
Но чакам те и се обричам
сама пред жълтите луни
единствен тебе да обичам,
а ти обичаш ли, кажи?
Моето момиче
По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят
мое любимо момиче!
Все за тебе си мечтая,
само тебе ще обичам.
Безумно,диво те желая,
сърцето си на теб обричам.
Обичам твоите очи,
сини и любящи.
Обичам твоите коси,
дълги и блестящи.
Обичам твоя меден глас,
обичам твоята усмивка.
Обичам всичко в тебе аз,
моя сладка бъбривка.
По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят,
мое любимо момиче!
ADMIRALKA14
06-23-2012, 11:25
Някой ден сърцето ми
ще се превърне в камък.
Откъснат от света
ще тлея в своя замък.
И няма да крещя,
да вия до забрава,
когато разбера,
че някой ме предава.
Ще бъда властелин
на самотата своя
и може би дори
ще избера покоя
пред хаоса на любовта.
Някой ден.... но не сега.
(Стюард Дарк)
Една обикновена любовна история
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето. И мълча.
Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)
Тук-таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем.
Извинете ме...
Ще завали.
ПС: Творба на Яворов "ужас"? No comment.
Tvoita lelq Gosho
06-23-2012, 11:29
Hey, I just met you
and this is crazy
but here's the kitchen
a sandwich maybe?
Supermassive____
06-24-2012, 20:45
Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.
И толкова далечно - като теб.
Това е толкова хубаво, че затаявам дъх.
Христо Фотев - Понякога
DisappointedDreamer
06-25-2012, 05:54
i like my body when it is with your
body. It is so quite a new thing.
Muscles better and nerves more.
i like your body. i like what it does,
i like its hows. i like to feel the spine
of your body and its bones, and the trembling
–firm–smooth ness and which i will
again and again and again
kiss, i like kissing this and that of you,
i like,, slowly stroking the, shocking fuzz
of your electric fur, and what–is–it comes
over parting flesh....And eyes big Love–crumbs,
and possibly i like the thrill
of under me you quite so new
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?
Робърт Бърнс.
Роза на разсъмване
Погледни ме! Цяла нощ цъфтях,
лист по лист за тебе се разтварях...
Ти не знаеш колко ме е страх -
слънцето до смърт ще ме попари.
Но си струва, та дори за ден,
в твоите очи да бъда жива.
Розобер е... Погледни към мен!
Направи ме твоя... и красива!
Даже да те одера до кръв,
в дланите ти корени да пусна,
откъсни ме, да усетиш пръв
капките роса по мойте устни.
Да съм оня влюбен аромат,
дето сто врати ще ти открехне.
Нищо че съм само стръкче цвят
и до залез слънце ще повехна.
Откъсни ме! Нека да си лош!
Лист по лист до край разсъблечи ме!
Аз цъфтях за тебе цяла нощ...
... а Любов е второто ми име
Ники Комедвенска
НАШИТЕ НОЩИ
Помниш ли нашите нощи на свещ?
Бяхме тогава най-искрени.
Пламващи устни в допир горещ...
тихо прошепнати истини...
Дълги минути - две слети сърца.
Само луната ни гледаше.
И отразена в две бледи лица,
своя път по небето поемаше.
Помниш ли? Бяхме далеч от света.
Бяхме сами във безкрая.
Нямаше улици, шум, суета -
аз и ти в полутъмната стая.
Как изричахме нежни слова
и се гледахме с погледи влюбени...
Малкият пламък трептеше едва -
всичко бе тъй непринудено...
Хиляди пъти се връщам към тях -
нашите нощи изгубени.
Толкова нощи без теб преживях,
но са - повярвай! - сапунени.
Румен Ченков
ОГНЕНА ЖЕНА!
Докоснах страстта със тръпнещи пръсти,
почувствах пожарът във мойте гърди...
Целунах и устните, до меденост вкусни,
затворих очи... в мен живот се роди...
Отпивах коктейл от наслада и щастие,
осъмнах пияна от греховна любов...
В порочна игра тайно вземах участие,
на хиляди части се в нощта разпилях.
Горях във пожара от плътско отдаване,
във кралска каляска събирах звезди...
Прераждах душата с това обладаване,
искрици се пръскаха в мойте очи...
Живях по бръснача, презрях лицемерие.
закърми ме дяволът с плътска нега...
Стремях се към Бога с едно лековерие,
но ада гнездеше във мойта душа...
Главата склоних... осъзнала съдбата си,
във мене пожари лумтят, пъклен ад...
Навярно така аз заплащам цената си,
жена съм- жив огън- в един леден свят!
Таня Илиева
Дръж се, мое кораво сърце,
помпай здраво на сто оборота,
с теб отдавна сме вплели ръце
и вървим по ръба на живота.
Знам, че тръпнеш във мойте гърди,
неведнъж те изправям на нокти,
ала все се надявам, че ти
имаш девет живота на котка.
Затова те пришпорвам напред,
след това те догонвам във мрака.
Осем пъти се влюбвах подред,
а деветият май ще почака.
Умори ли се, мое сърце?
Не е лесно въобще да не спираш
и съвсем не е лесно, не е
всеки път от любов да умираш.
И усещам през тънката плът
синя вена в иглата да вдяваш,
да закърпиш един кръстопът,
който всяка раздяла оставя.
Някой ден ще издумкаш докрай
от последната влюбена рана
и ще литнеш към своя си рай -
тъжен звън от строшена камбана.
Ники Комендвенска
Поредният... Започна да ми писва
от обич, изживяна по сценарий.
От имане. От искане. От липси.
От нерви и изпушени цигари.
Започна да ми писва все да зная
зад ъгъла какво ще ми се случи.
Живея в кръг. И толкова безкраен.
До следващия, който ще ме счупи.
Все нежни думи. Все красиви маски.
Обичат ме (и всички са ми верни).
Кръщават ме любовно. Много ласкаво,
наричат бяло всичко що е черно.
Започна да ми писва ежедневното.
Еднакви са ми сряда и неделя...
От пристъпа на страст или на ревност,
завършващи по навик на вечеря.
Погубва ме познатото мълчание,
след думите, заглъхнали във мрака.
И всички чути смели обещания,
които знам, че няма да дочакам...
Започна да ми писва от набожност.
Не съм им Бог, пред мен да коленичат.
Мъжът е мъж, когато невъзможното
не му е пречка, за да ме обича.
***
Късно стихотворение
Засили се, момче. До сутринта
си вече в любовта със двата крака.
Но ме познаваш само по смеха.
Не мога да те пусна във тъгата.
Тъгата си със друг я споделих.
И с неговата - две тъги си крачат.
Той знае повода за всеки стих.
И знае, че сама съм си палача.
На него до разсъмване чета.
Обичам го, разлюбвам го, целувам...
Не ти е до зелената глава
за тъжната ми кожа да воюваш.
За тебе съм "две хубави очи",
за него съм и мълниите скрити.
Под влюбената младост не личи,
но много мъртъвци са ми в очите.
Не мога да се разделя със тях.
Ревнива съм на теб да ги разкажа...
Висиш във ъгъла на моя смях,
възторжен си, животът ти е важен.
Човекът, с който споделих тъга
разбра веднага като ме погледна:
на мене ми е важна и смъртта.
И всеки път ме люби за последно.
Камелия Кондова
Supermassive____
06-27-2012, 19:40
Не ми пиши...
Когато съм готов
да те чета,
ще си отдавна минало...
... или отдавна бъдеще.
И може
и планетите да са изстинали,
и пътищата - смръзнати от гняв,
и огънят, забравил да целува,
да е посял една секунда страх,
от който -
прималели -
се сънуваме.
Не ми оставяй празни светове
не искам да се вграждам в силуети
не искам да съм с ледени ръце
когато те обесвам - да ми светиш
да ме проклинаш - с гаснещи очи,
да се протягаш - с пръсти да ме стигнеш,
да ме раниш,
а после вдъхновено
от кръв да свириш чужди петолиния...
Не ми пиши...
Аз вече съм те чел
когато се събуждах с празни утрини
когато беше тъжно,
и доверието
висеше на стената до пропукване
и се изронваше
без капка страст,
а аз безстрастно хвърлях си очите
да го сглобявам
в приказки за щастие -
и после без очи те виждах влюбено...
Не ми пиши...
Аз вече съм слепец
и колкото незримото лекува,
съм излекуван.
Истински лъжец,
повярвал,
че любов е да си струва...
Стоян Иванов Стоянов
veteran4o
06-28-2012, 07:57
Две Очи
Две очи греят в ноща.
много ми харесват но
коя лие тази жена?
Две очи пак греят в ноща
тези две очи не излизат от моята глава
Виждам две очи но незнам чии.
Тези две очи нямат никакви следи
Две очи в ноща греят като светлина.и
на врата се звани но няма никой там уви.
Ех тези две очи .ох главата ме боли.
Изкам аз да разбера.коя е тази красива жена.
Ох тази жена ох.ох коя ли е тя?
И ето идва вечерта и пак виждам тази светлина.
И аз не издържах и изкочих на вън "Ах"
такова красиво лице на едно малко дете.
creat by smallville
veteran4o
06-28-2012, 08:15
дано ви хареса
Две Очи
Две очи греят в ноща.
много ми харесват но
коя лие тази жена?
Две очи пак греят в ноща
тези две очи не излизат от моята глава
Виждам две очи но незнам чии.
Тези две очи нямат никакви следи
Две очи в ноща греят като светлина.и
на врата се звани но няма никой там уви.
Ех тези две очи .ох главата ме боли.
Изкам аз да разбера.коя е тази красива жена.
Ох тази жена ох.ох коя ли е тя?
И ето идва вечерта и пак виждам тази светлина.
И аз не издържах и изкочих на вън "Ах"
такова красиво лице на едно малко дете.
creat by smallville
ох ох...
prosto_chovek
07-03-2012, 11:05
две прекрасни любовни стихотворения
Пръстен
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
И, според мен, най - истинското такова
Никола Вапцаров - Прощално
Понякога ще идвам в съня ти
като неискан и нечакан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще стана и ще си отида. :)
ADMIRALKA14
07-03-2012, 12:39
Дамян Дамянов - Интимно
Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва.
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж-
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една „Мадона” от Рембранд
погледната от близичко е грозна.
И целият й гнетий и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст-
пръст, в която ний ще легнем с тебе ...
ПЛЕДОАРИЯ НА ВЪЛКА
Камелия Кондова
Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била.
Запомних и очите! Мили Боже,
каква ти шапка - нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
/А после много дълго се мълчи./
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка.
Но не умрях! Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим
и след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я! Способен бях на всичко.
Дори на смърт - за да остане тук.
Задкулисно стихотворение
Камелия Кондова
Знам, че искаш, по хлапашки сресана,
не мъжът ми — Хамлет да откриеш.
Само не надничай зад кулисите.
Ще се счупи цялата магия.
Хамлет има десет лева в джоба си.
И се пита — хляб или цигари.
С два пакета изкопава гроба си.
С фасовете веждите си пари.
Хамлет има две деца — подробности.
Вярно, че не влизат по пиеса.
И една Офелия — виновница,
че не става вече за принцеса.
В къщата им зимно слънце влиза.
Плаши ги дъхът на светлината.
Хамлет или гледа телевизия —
или гледа празното в душата си.
Затова, заклевам те, момиченце —
точно там, на сцената, с декорите:
струва си, но само там — обичай го!
Другото е моя територия.
deniity.we
07-12-2012, 14:56
Моята поезия е малко по-различна. Не е за любовта към даден човек а към всички хора. Писала съм го в момент,когато съм била изключително разочарована от хората около мен. Дано ви хареса :) Превода е от руски (роден език) и се извинявам, ако има допуснати грешки. :)
Искам
Така искам да се вдигна към небето и силно да заплача.Така силно,че да завали дъжд - дъжд от сълзи.
Така искам той да измие всичката болка,печал,болести и несгоди на земята.
Така искам моите сълзи да измият от човешките души завистта,ненавистта и всичкото зло,което обитава техните сърца и души.
После, с моята усмивка Аз ще сгрея техните сърца и всички ще видят дъга.Дъга от любов и щастие.
Всички ще живеят щастливо обичайки се един друг и всички наоколо.
Всички ще се усмихнат и дъгата от щастие и любов винаги ще бъде над нашата планета.
Made By: Deniity.we
две прекрасни любовни стихотворения
Пръстен
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
Ех, Веселин Ханчев... С толкова малко думи, толкова неща...
За теб умирам,ела при мен
не мога без теб нощ и ден.
Кога ще дойдеш? Защо съм сама?
Оставам насаме със своята тъга.
Каквo изпитвам ти не знаеш,
но някой ден ще се каеш,
че на моята любов не отвърна,
а с друга сладко се прегърна.
Седя тук,за теб мисля
и поезия за теб пиша.
Мое е,глупост е,ама тва ми беше на душата :cool:
annie.lesova
07-24-2012, 00:51
Наскоро четох един диалог и много ми хареса извинявам се ако го има,но не съм чела цялата тема. Надявам се да ви хареса :)
Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.
Alisha28
07-24-2012, 18:35
Името ми е любов
Обичай ме по-нежно от нощта,
която слиза тихо от небето.
Когато ме докосваш, обещай,
че цялата ще ставам топъл трепет.
От устните ми си открадвай шепнешком,
мълчания, заключени в целувка.
В очите ми събуждай онзи стон,
от който думите сами замлъкват.
Обичай ме по-нежно от нощта,
защото тежките любови ме раняват…
Ако не можеш – нека съм сама.
Луната и до днес сама изгрява…
---
Тук
Не искам да разбираш, че съм плакала.
(И без това за тебе то е нищо...)
Сега съм по-красива. От очакване.
На теб, на обич и на малко истина.
Сега съм по-красива и от изгрева,
защото съм събрала много залези.
Но вече няма как да вярвам в приказки,
когато няма кой да ги опази.
Сега ще вярвам само на сърцето си.
Ако си в него, и на теб ще вярвам.
Не зная ти разбрал ли си къде си...
Но аз останах, за да те дочакам.
---
Остави ме да те обичам...
Не мога да те наобичам, не разбираш ли...
Все ми се струва страшно недостатъчно.
Все ми се струва като миг-премигване -
такова малко и безумно кратичко.
А ти ми се обичаш много. Много!
Защо - не зная. Никак и изобщо.
И за това - не питай. Аз не мога
да ти измисля отговори на въпроса.
Обичам те ... така. И без 'защото'.
Или защото мога... Пък и искам...
Обичаш ми се. Толкова е просто.
А щом боли, показва, че е истинско.
~ Caribiana.( http://caribiana.blogspot.com/ )
Всичките й са прекрасни.
Не съм те търсила.
О, не, не съм...
Не съм и мислила, че можеш да се случиш.
Дори си вярвах, че това е сън,
но ето, че от него се събудих.
Не съм те викала.
Разбираш ли? Не съм...
Дочул си вятъра да стене вместо мене.
Обрулените листи до един
звънтели са във теб като камбани.
Не съм те искала.
Не съм, не съм...
Като крадец във нощите ми влезе.
Крадеше от съня ми, но до днес
аз още помня топлите ти длани.
Не съм виновна.
Вярвай ми! Не съм...
Не можех с любовта да се преборя.
Опитвах се да те оставя вън,
но се вкопа в сърцето ми без воля!
................................
Но... вече те търся и викам, желая
и казвам ,,abrazame'', моя любов.
Добре си дошла! Отведи ме до Рая,
а след това... ако ще да умра!
Автор Aneta_kz (Анета )
Не ме искай. Само минавам.
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.
Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.
Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.
Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.
Елица Стоянова
ADMIRALKA14
07-28-2012, 13:37
На самотен лебед песента
като призрак носи се в нощта.
Уморени, вече всички спят,
но непознат за него е сънят -
той вярва, че ще дойде, че я има,
той вечно чака своята любима...
А колко често тихичко в дъжда
откъсва се от него някоя сълза -
ледено-прозрачна като кристал,
но гореща, пропита с безкрайна жал.
Но няма с кой болката да сподели,
кой да го прегърне, да го утеши -
В хорските сърца е твърде тясно,
за него там отдавна няма място...
И нощ след нощ се носи песента,
и лебедова сянка лута се в студа...
той вярва, че ще дойде, че я има,
той вечно чака своята любима...
Нощен сняг
Добър вечер...Аз дойдох при
тебе.
Ти не ме очакваше. Прости.
Вън вали. Снегът е гъст и
светъл
и градът е странно тих и бял.
Добър вечер... Открехни
вратата
и пусни във стаята си ти
мене, вечерта и оня вятър,
слязъл с мрака чак от Камен дял.
Побеляха къщи и дървета.
Бяла и дълбока е нощта.
Даже върху клепките сълзата
като сребърна искра блести...
Тая нощ снегът засипва всичко
и остана само на света
твоята ръка - да ме погали,
твоят поглед - да ме приюти...
Ив. Давидков
Целувам те, защото те обичам!
От ветрове не те ревнувам.
Не се кълна, не коленича.
Обичам те и те целувам!
Не ми е нужно твойто вчера,
а утре е така далече.
Мълчанието е едно доверие.
Очите-тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да затворим.
Да бъде наш, да бъде вечен.
И който първи проговори,
той първи не обича вече!
*****
Ден ме обичай още-
още ден ще живея.
Не като живи мощи,
не като лист в суховея....
Нека с длени горещи
стоплим минутите сини.
И да не мислим за вещи
и да не търсим причини.
Нека в стаята пуста
влизат вихрушки зелени....
Да не говорим за чувства-
просто бъди до мене.
Дните-добри или лоши-
да подредя не умея.....
Век ме обичай още-
още век ще живея!
Аз вече няма да се влюбвам никога.
Навярно и така ще оживея.
Ще скрия всичките безумни мигове,
в които спомените ми са разпилени.
Сърцето ми ще стане страшно скучно.
И пълно цялото с ехтяща празнота.
Да бъде мълчаливо го научих.
И ... толкова. Какво е любовта...
Изглежда то обаче не поиска
във рамка от необич да е вплетено.
Намерих на гърдите си написано:
„ Отивам си. Обичам те.
Сърцето ти”.
Замъкът на ветровете се пропука.
И изтече в шепите ми тишина.
Някой ме превърна във светулка.
А един бездомен вятър ме отвя.
Някой духна моето глухарче.
Прецъфтяха светлинките в мен.
Имам нужда просто да поплача.
Само нямам ничии ръце...
Замъкът на ветровете стене тихо.
Как да се завърна у дома?
Падат капчици-звезди в тревите.
Бях светулка... Вече съм мъгла...
Той е много раним. Но не си го признава.
И по мъжки не вярва в плача.
Обаче е нежен, когато сме двамата.
И ме чувства, когато мълча.
Той се прави на вятър и сресва тревите,
които сънувам на пролет.
Разказва ми приказки, когато попитам
кой слага листа на тополите.
Когато заспивам, целува косите ми.
И знае, че той е Единствен.
А аз ли? В момента запалвам звездите.
И просто си го измислям...
Спри изгрева! От него ми е тъжно...
Защото те краде от моя сън.
Нощта красиво нека да ме лъже,
полегнала на облака отвън.
Аз мога до забрава да я слушам...
Да се преселя в Сънищния свят.
Защото там единствено се будя сгушена
във свивката на твоята ръка.
Спри този изгрев...Нека да не идва.
За малко още нека да съм с теб.
А после превърни ме в празна мида
и ме хвърли във зимното море...
Повече по темата намерете тук (http://www.http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum.com/bg/invitation/bylink/38272)
и без това ме е обхванало дарк настроението....(мое е )
Ще съжаляваш ти някой ден,
че си пропуснал такава като мен.
Хайде,давай нали си влюбен,
бъди още повече загубен.
Изкуство е да слушаш усмихнат,
от силното любопитство подтикнат,
да разбереш тревогите на любимия,
дори да не става дума за теб самия.
Ти така изкусно ме омая,
даже самата аз не зная
колко вече ще издържа
твоите истории да продължа
да слушам всеки път възможен,
да усещам колко си разтревожен.
За съжаление не за мен мислиш ти,
а друга е в твоите мисли и мечти.
Сърцето бие, но вътре няма
вече душа весела и пряма.
Остана нещо,не знам какво е,
но прекалено много пое.
Ще се пръсне,няма място,
в черупката ми става тясно.
Имам уста,а не говоря,
нищо не мога да сторя.
Ушите си много искам да махна,
да не слушам за любовта тяхна.
Очите да не съществуват,да ги няма
да не ги гледам заедно двама.
Ум да нямам, памет също,
да не знам какво и що
е да бъдеш обичан и влюбен,
не в тъгата си изгубен.
Xandria - Forevermore, album Neverworld`s end 2012
Някога беше времето
на една безкрайна мечта
за свободен живот,
за безсмъртие...
Когато песента
беше тайнство,
a звездите -
беше толкова лесно да ги достигнеш...
Но нещо се промени.
Сега, когато пясъкът се процежда бавно
времето на невинност
е свършило.
Знам, че реките няма да текат навеки.
Вятърът на времето вее право в очите ми.
Моето цвете повяхва.
Да, така правят всички.
Нищо не трае завинаги.
Защо моята съдба
е такава, че никога няма да видя
края на приказката,
цялата истина за живота!
И за теб - светлината,
която ми помогна в мрака.
Най-големият ми страх
е да не изгубя твоята искра.
Знам, че реките няма да текат навеки.
Вятърът на времето вее право в очите ми.
Моето цвете повяхва.
Да, така правят всички.
Нищо не трае завинаги.
Виждам, че дните отминават
и чувствам, че снегът се спуска.
Осъзнал съм, че краят е очакване от моя страна.
Мечтата е изгубена.
Веднъж ми бе казано -
отишла си е завинаги.
Знам, че реките няма да текат навеки.
Вятърът на времето вее право в очите ми.
Моето цвете повяхва.
Да, така правят всички.
Нищо не трае завинаги.
Завинаги...
Завинаги...
В живота ти спокоен аз ще вляза
без да очакваш, без да си готов...
Ще впия нокти в теб като зараза
и ще те разболея от Любов!
Умът ти ще обърквам, ще оплитам,
и ще обсебя всяка фибра твоя,
сърцето ти ще взема без да питам...
По-късно ще узнаеш ти развоя...
Ще бъда романтична, нежна, мила...
Или пък ще съм страстна и потайна.
Да бягаш няма да намериш сила.
Това е болест! И ще бъде трайна...
В съня ти ще нахлувам без покана
и всичките ти нощи ще открадна.
Обсебваща, загадъчна, желана...
Дошла за тебе - търсеща и жадна!
Ще бъда твоя... И ще си щастлив
от моето присъствие пленен...
Ще чувстваш, че си влюбен, че си жив...
Ще бъде най-прекрасния ти ден!
А после ще си тръгна! Без дори
да чуеш ти „Довиждане” от мен!
Но ще оставя своите следи,
та бавно да те мъча ден след ден...
И ще ме търсиш... В чуждите очи!
С гласът ми ще ти шепне тишината...
Но телефонът вечно ще мълчи...
Ще вкусиш от плода на самотата.
...И някой ден случайно ще ме срещнеш,
но аз със друг ще бъда под ръка.
Ще се усмихна и ще чуеш нещо,
което ще ти върне паметта:
- Здравей, моя преминала зараза,
с която първо ти ми разболя!...
Сега сме квит - ти също си наказан!
Лекувай както можеш Любовта..!
Това, което Аз ти причиних -
бе същото, което с мен направи...
Не ме позна, косите потъмних...
Сърцето ти сега не ще забрави! ”
автор Павлина Соколова
Към никого не тръгвай с мисълта,
че винаги ще ти принадлежи,
че може би до края на света
край тебе ореолно ще кръжи...
Защо да има после стъпкан праг?
Защо да има после плач и вик?
Защо горчиво да си кажем пак-
мигът не трае повече от миг...
Към никого! И никога!
Макар сърцето ти да е троянски кон....
Нима не проумя глупако стар,
че любовта е съд, а не закон?
Живей, живей....разбира се, живей!
Ръката нека друга длан държи,
но никога не вярвай, не, недей,
че винаги, ще ти принадлежи!
Емил Симеонов
Любов ли е? Попитай във сърцето.
Мечта ли е? Душата ще прости.
Ако е болка - страдаш неусетно.
Ако е радост - тръпнеш от мечти.
Вълшебство ли е? Вятър ще те гали.
Магия ли е? Ще блестят звезди.
Ако е огън - той ще те разпали.
Ако е лед - ще мръзнеш от следи.
Съдба ли е? Орисник ще те срещне.
Копнеж ли е? С крила ще полетиш.
Ако е нежност - нека е гореща.
Ако лъжа е - как да я простиш...
Оброк ли е? Ще стъпиш на жарава.
Измама ли е? Ще кървят стрели.
Ако любов е - любовта остава.
Ако тъга е - дълго ще боли.
... ИСКАШ ЛИ?!...
Искаш ли с любов да се накажем?!
Уморена съм от болки и заблуда,
от притихналост, от думи неизказани,
...от самотност - стигаща до лудост... .
Искаш ли да си дадем надежда?!
Просто тъй - да бъдем изключение!?
В другия криле за полет да намерими
усмихнати да шепнем: Вярвам в тебе!
Искаш ли да се завием с вятър?!
За награда - да си подарим дъгата?!
Да захвърлим ролите от сивия театър
и да станем истински - като земята?! .
Искаш ли напук на всички можещи
първи да открием незабравата?!
И преди безличните да разтревожим -
да полетим - крилете си на тях оставили!
. ... Искаш ли?!...
ПРАВО НА ИЗБОР
Не мога да ти кажа 'остани'...
Не мога. И не бива да го правя.
Ще премълча как много ме боли.
И ще се мъча някак забравя.
Ще те обичам тайно. Отдалече.
(ще те обичам...няма да те лъжа)
И ще намразвам всичките си вечери,
в които ще ми бъдеш страшно нужен.
Ще се науча да съм себе си. Без теб.
Една ужасно тъжна непозната...
С едно изпразнено от...всичко сърчице,
която чака своето си 'някога'.
Но няма да ти кажа да останеш.
Не мисля, че се моли за любов.
Днес нямам място и за сол във раните.
Днес нямам сили даже за 'защо'.
Ще се преструвам, че съм много силна.
Ще се преструвам, че ще преболиш.
Ще спусна мигли, докато преминеш.
И няма да ти кажа 'остани'...
Защо така се случва много често -
привързваме се, с някой се сближим,
а след това раняваме се тежко
и нямаме кураж да си простим...
Защо така е? Кой ще отговори?
Защо е страшно да се раздадеш
на своите най-близки, скъпи хора?
Ах, как боли, когато разбереш,
че някой, на сърцето ти доверен,
внезапно и без срам те е предал,
оказал се подлец и лицемерен,
нелепо обичта ти проиграл.
Приятелството трудно се открива -
до него водят хиляди сълзи...
Защото всичко истински красиво
изстрадва се, преди да се роди.
Няма сърце защитено от рана.
Няма изгаряща обич без риск.
Няма такава любов - пропиляна.
Няма любов по погрешка - каприз.
Всичко, което ти казах е вярно.
...Всичко, което направих - за теб.
Всичко, което получих в замяна...
Всичко запазих и всичко приех....
Има надежда, която лекува.
Има подслон за бездомни души.
Има ЛЮБОВ - Любовта съществува!
Има я даже когато грешим.
Само понякога, леко заспива.
Само понякога, щом сме сами.
Само понякога, тя си отива.
Само понякога много боли...
Рай
Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.
Ето нещо и от мен
Една
Една си ти, но моя не си
без теб, всичко ме боли
Сърцето ми кърви
черен ангел го уби
Недей мълчи !
знам че си ти
Поглеждам към друга жена
, но чужда за мен остава тя
В нейните очи виждам твоята душа
сърцето ми тупти, обвито в тъга
Тъгата в мене поражда сълза
сълза от спомен за една жена
Дявол ли си ти !?
Кажи ми сега !
Дявол ли си ти или жена !?
Една беше, но вече не си
За мен си спомен, но без сълзи
^^ ей много е добро :)
е,нещичко и от мене
Кажи ми сега,че си приличат
мъжът и жената ,що се привличат.
Сливат се в едно изящно красиво,
прегръщат се силно,нежно и мило.
Сърцата туптят, ръцете танцуват,
картини по тялото на другия рисуват.
Всяко чувство е даже двойно,
всичко става бавно и спокойно.
Две половини в едно се сливат,
с нежност и любов се милват.
Навсякъде това е едно и също,
за всички влюбени присъщо.
Мерси и твоето е много добро.
Pandora8
08-13-2012, 08:21
Любимо мое:
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Любимо мое:
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
това сигурно е най-най цитираното стихотворение в тази тема
DisappointedDreamer
08-13-2012, 08:37
това сигурно е най-най цитираното стихотворение в тази тема
Нда, но има защо.
What lips my lips have kissed, and where, and why,
I have forgotten, and what arms have lain
Under my head till morning; but the rain
Is full of ghosts tonight, that tap and sigh
Upon the glass and listen for reply,
And in my heart there stirs a quiet pain
For unremembered lads that not again
Will turn to me at midnight with a cry.
Thus in winter stands the lonely tree,
Nor knows what birds have vanished one by one,
Yet knows its boughs more silent than before:
I cannot say what loves have come and gone,
I only know that summer sang in me
A little while, that in me sings no more.
Нда, но има защо.
О, не съм казала, че няма.
Преди време ми беше попаднало стихотворение, написано като отговор на това. Но сега не мога да го открия. Мисля, че го имам записано в някоя от десетките ми тетрадки вкъщи, довечера ще го потърся.
DisappointedDreamer
08-13-2012, 09:04
О, не съм казала, че няма.
Знаех си че така ще реагираш 8-) апф, лошо си формулирах отговора. Сорри, не съм си и помислила, че си казала/помислила подобно нещо.
И ще ми е интересно да прочета отговора, ако можеш да го намериш, де. :)
сигурна съм, че го имам записан някъде, защото помня, че много ми хареса
Не успях да открия това, което търсех, но намерих стиховете на една девойка, които намерих някъде из интернет пространството и мисля да ви досадя с някои от тях :)
Има една любов
Има и една любов,
за която никой не говори!
Тя е свята като благослов.
Ала сбъдната да е... не може.
Тя посича глави
с лекотата на летния бриз!
И минава през душите като валяк.
Гази безпощадно и не се гаси,
като пожар под хиляди огнища пален.
И е страшна.
И е стръмна.
И завършва преди да започне.
Да, има такава любов.
Уцелила. Паднала. Точно.
Малка точка
Все съм малка пред голямата любов.
А пък малкият е той. Почти със две години.
Порасна във мига, когато бе готов
света му като пясъчен замък... да срина.
И не плака, когато му разбих сърцето.
И не плака, когато със мен се размина.
Била съм само точка до момчето,
което ме обича сто години.
На...
Виновна съм. (Дори така започва всеки път
стиха ми, адресиран до сърцето ти...)
Очаквам да застреляш моята вина поне веднъж
от упор. Точно. Гневно. И свирепо...
А ти си толкова не мен. Не се гневиш дори нарочно.
Сега е късно да те моля. Да простиш...
Виновна съм. Сама ще се застрелям много точно.
Преди да ме обикнеш. И спасиш.
Той не пие (А пие)
Той не пие. (Друго както сълзите си.)
Най-голямата любов. Чакаше да му се случи.
Напразно. Че раздели със толкова момичета
своите нощи. А заспиваше с мъката.
От запотените чаши ледът му цитира
твоето сбогом на глътки. Дума по дума.
Той не пие. А пие. И всъщност умира.
И с толкова чаши. Преглъща куршума си.
***
Развеждам се със теб, любов.
Обичах друга много преди тебе
и пак си я обичам аз...
до гроб.
А както се оказва -
и след него.
Kaena Smith
08-17-2012, 12:04
Така веднъж във снежната алея
Така веднъж във снежната алея
видях следи: "той" бе минал с "нея".
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия и дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но - уви! - не са
подобно тази среща във леса...
Валери Петров
я едно ново да тура :cool:
Две птици седят и пеят,
две души любов сеят.
На клона всички ги чуват
и на обичта им се чудят.
А обяснение много просто има
и тя на всеки ума взима.
Това чувство мило и прекрасно,
"любов" нарекоха полугласно.
NambyPamby
08-24-2012, 15:20
Разминаване с прибоя
Запомни ме такава — разнежена.
С добротата (назаем навярно.)
В лабиринта съм тръгнала с преждата
от митическа фея открадната.
И какво, че е друга епохата.
Пещерите панелни са същите.
И ме мами страхът от високото,
и викът на ранените къщи.
Запомни ме, защото очите ми
вече няма да будят морето.
Ще избягам от твоите питанки
при прегръдката на ветровете.
Тези истински верни приятели,
със коси от подпалена слама.
И едничък гласът на децата ми
ще ме връща със думата "мамо!".
А пък другата дума "обичам те!" —
ще заключа под няколко зими.
Нека друго, по-светло момиче,
да воюва за теб, да те има.
Моят бунт изтъня от безбрежие.
Песента ми се люби със кактус.
Запомни ме такава — разнежена.
И не викай след призрака "Как си?"
Сюжет от края на света
"Не съм Пепеляшка"
Елка Няголова
Обаче аз съм Пепеляшка.
И моят полунощен час,
като ранена нежност страшен,
ще позвъни сега у вас.
Покорството ми ще изчезне.
И кратката ми красота
ще се превърне в грозна бездна —
сюжет от края на света.
Ще изиграя Магдалена.
Убийствено ще те спася.
Но не душата ми ще вземеш.
Подобието на душа.
Прекрачил клетката за луди,
попитай тялото от кал —
не колко пъти си ме любил,
а колко пъти си летял.
И не за да спасиш нещата —
останките от любовта.
А да узрее светлината
за друга някоя жена.
След шанса си да ме изгубиш —
пази я в съмналия мрак,
когато срещнеш пеперуда.
Дано да ти се случи пак!
crazygirl13
08-25-2012, 12:04
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
Пейо Яворов
potatomaster
08-25-2012, 15:20
STOMP EM IN THE NUTS
Stomp em in the nuts
Stomp em in the nuts
Stomp em in the nuts
Ima stomp em in the nuts
Haters say huh
Haters say what
Big up man faggott ass nigga
You can eat a sack of baby dicks mutha Fucka
Thugnificent & The Lethal Interjection Crew
http://www.youtube.com/watch?v=BY7qOwaZEqw
DisappointedDreamer
08-27-2012, 11:06
http://i.imgur.com/DdzP2.jpg
Не казвай нищо! Просто помълчи!
В такава нощ без думи те разбирам!
Ще те помоля - притвори очи,
и остави от любовта ти да отпивам!
Ще бъда нежен, като допир на коприна,
погалена от тих и топъл бриз.
Ще бъда четирилистната ти детелина,
и ще изпълня всеки твой каприз...
А после, леко ще докосна тишината,
и потопени в сласт по пълнолуние,
обляни на звездите в светлината,
в ухото ти ще шепна нежнодумие.
И чак когато сгушена заспиваш
в ръцете ми, които те желаят,
спокойна и уверена ще знаеш,
че сънищата на любов ухаят!
автор: soni.andonov
lubopiten
08-28-2012, 23:00
Ето едно стихотворение от мен :)
Сън
Защо ли беше само сън,
да усетя чувството отново,
което излязло бе навън,
да пише приказна история наново.
Защо ли ти си толкова красив мираж,
и очите твои блестят като звездите,
защо не мога аз да събера кураж,
отново да яхна на любовта юздите.
Защо ли си мечта неосъществима,
сякаш по-силно и от месечината сияеш ти ,
твойта светлина е тъй необозрима,
която кара ме да чакам до зори.
Защо ли аз усещам пеперуди във корема,
сякаш твоят дух се е вселил във мен,
отново съм изправен пред дилема
дали да се остава в твоя плен.
Grey_Knight91
08-29-2012, 01:48
Безмълвно я гледаше самотното слънце,
плачеха лъчите с невидими жарки сълзи.
Бленуваше то за още миг живот, да не потъва в тъмата.
Косите и златни да озари и с целувка да я сгрее.
Тя беше там на земята, сама и тъжна, прегърната от самотния студ.
Линееше душата и, а мразът пареше лицето и унило.
Потъваше тя в леда на самия човек, без приятел и любов,
Замръзнал и безжизнен, със ледено сърце, без щастие и любов.
Черното небе идваше с отворена проклета паст,
Със зъби остри и нокти криви, с кръв в очите.
Държи за ръка гърмеж и тътен от облаци черни,
За да изпъди всичко що е светло и добро.
„Проклета да си нощ зловеща! Ти убийце и злина нечестива!
Виж що си сторила на тоз ангел без крила!
Като змия отровна и изпиваш живота,
Без срам и позор душата и крадеш!”
„Не ме гори с такива порочни слова, не аз съм сторила смърт!
Човеците са тоз лед, дето е оковал краката и, те са глупците!
Защото самотен и необичан е затвора неин, мразовит и смъртен!
Обичаш я ти, инак не ще плачеш, спасение желаеш и аз ще го дам!”
„Вещице на мрака, не смей да ме лъжеш, че сърцето гори!
Умира тя, умирам и аз, обич е туй, що е жаравата в гърдите!
Кажи как леда да разбия и душата и да стопля,
Че я виждам аз, пребледняла и с тежко бреме на крехки рамене!”
„Ще посипя лицето и със звезден прах, та да изтрие сълзите студени,
Звездите ярки ще пратя, ледът да убият и душата да сгреят.
Топъл дъжд ще пада, със тъгата ще се бори, да разтупти сърцето.
Твоята целувка ще и пратя, за да любов познае пак и да живее”
„Какво ще желаеш за тез твои свещенни усилия?
На всичко съм готов, що е мое ще го дам, само да запее!
Ето, вземи и светлия ми трон, направи ме просяк, но да е будна тя!
Обичам я, не крия, ще падна и не ще стана, стига да е жива!”
„Не ти ща даровете светли, нито трона омразен!
Жадна съм, гладна съм, тези мои нокти да се впият и разкъсат!
Устата да си напълня и да утоля мъстта, че ти си моят враг вечен,
И за теб и твоите чеда съм гладна аз, да е мрак, да е тъма, да е Рай!”
„Ти желаеш живота моя, да ме глътнеш и убиеш,
А дали ще спазиш обещанието си, аз не зная!
Но обичам я, тя е по-скъпа, нека е жива, нека обича, дори не и мен!
Вещице, яж ме, убий ме, изпий ми кръвта, но и дай живот!”
Започна да изчезва слънцето, гълташе го чернотията,
Отидоха към нея звездите, и дъждът, и прахът, жива щеше да е.
Изчезна ледът, сърцето затрептя, и мразът си отиде и студа,
Разгоря се пак душата, а лицето съживи, с усмивка и лъчи.
„Обичам те, дори сега, когато що съм аз изчезва,
Обичам те, не ще и разбереш кой съм бил.
Обичам те, че стойностен зарад теб ми е бил живота,
Обичам те, няма страх сега, нито уплах, че душата ми умира.
Обичам те, за теб дадох всичко що ми е скъпо, и не съжалявам!
Виждам вече вечен мрак, там, където няма ни спасение ни лъч!
Отидох си щастлив, с бурно гордо сърце, че влюбен в теб съм бил!
Обичам те, обичам те, обичам те...”
Малко Шейкспир стайл :)
kalpazanka
08-29-2012, 06:00
^ Отдавна не бях чела нещо толкова.................................... ................. отегчително!
^ Отдавна не бях чела нещо толкова.................................... ................. отегчително!
в ШЕЙКспиров стил...
не, сериозно, уважавам опитите ви да пишете, но за това е нужно четене на книжки и добра езикова култура... не може да пишеш ШЕЙКспир... това не е транскрипция...
dimitar_ak
08-29-2012, 07:41
http://www.youtube.com/watch?v=ero59tMlfCE
DisappointedDreamer
08-29-2012, 07:55
^ Spoken poetry!
Интересно. :)
http://www.youtube.com/watch?v=qt2JJydqtgQ
Colouring
08-29-2012, 15:26
Празнувам невъзможната ни среща
Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.
Не съм сама! – усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.
Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.
Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?
Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!
DisappointedDreamer
08-29-2012, 17:56
^Я, още един фен на Камелия Кондова 8-)