View Full Version : Любовна поезия
^Я, още един фен на Камелия Кондова 8-)
да ѝ направим фен клуб!
брилянтна е
DisappointedDreamer
08-29-2012, 18:53
Навита и съгласна съм. :)
DisappointedDreamer
08-29-2012, 19:24
http://imgur.com/uZnxF
Colouring
08-29-2012, 21:25
Любов!
Когато събудиш ме сутрин с целувка,
сънувам отново, макар да съм буден.
С усмивки се къпя, с гласа ти закусвам
и жадно отпивам от погледа влюбен.
Когато през нощите в мене се сгушиш
и тихо заспиваш, с красива усмивка,
за песен приспивна - сърцето ти слушам
и топла прегръдка е мойта завивка.
Когато "Обичам те!" кажеш ми само,
не кръв от сърцето, а Вяра потича.
Надежда за дните е твоето рамо
и капки Любов под очите се стичат.
Когато те няма до мен, във леглото
и сънища цветни са там невъзможни.
Чаршафите дращят, не мигва окото.
Луната задава въпроси тревожни.
Щом сутрин осъмна във празната стая,
пак празна без тебе душата ми страда
и нищо не искам, и нищо не зная.
В небето изгрява не слънце, а клада.
И ако някой ден в тебе любов не открия,
веднага ще рухна от болка ужасна.
Във скута ти аз на кълбо ще се свия,
с последната обич и аз да угасна.
shpeka_mc
09-02-2012, 07:31
Чуйте това :
http://www.vbox7.com/play:659d6555c6
http://www.vbox7.com/play:e6b40bdc
И кажете какво мислите за лириката вътре.
Рисунка на сърце...
Помниш ли... когато беше малък,
как рисуваше дланта си с химикал?
Разперени пръсти на страничка бяла
старателно как очерта?
Стоя и се чудя самичка понякога -
пазиш ли листите още?
Макар че си много, много пораснал...
Дланта от картинката – също.
Сега в тази длан аз искам да сложа
една малка рисунка за теб.
На страничка бяла (доколкото мога)
рисувам контур на сърце.
И не знам ще го пазиш ли.
Нито кой си... Къде си...
Просто имам нужда да знам,
че макар безадресно да изпратя сърцето си
то ще срещне протегната длан...
Caribiana
Blessed666
09-08-2012, 11:30
Кой каза "фен клуб на Камелия Кондова" ? :D И аз съм в кюпа!
Видях жена, по-тъжна и от мене,
трохи от любовта му да събира.
Потече жал във женските ми вени.
И затова – сърцето си прибирам.
Тя плаче и се смее истерично.
Шуми в съня ми, не ми дава мира.
Той знае ли, че още го обича?
Аз зная. И сърцето си прибирам.
Оставям му неизживени думи –
да ги живее и да се намира
като най-хубав, най-добър и умен.
Единствено сърцето си прибирам.
А как блести любовната му брадва!
Така се раждат оди за палача.
Прибирам си сърцето, ще ми трябва.
И тази смърт ще трябва да оплаче.
arizona_96
09-08-2012, 19:13
Надявам се да ви харесва малко е късичко ,но все пак. :) :Не се влюбих в теб за да ме обичаш, нито дори за да ме харесваш, нито пък да ме жалиш, не се влюбих в теб че, защото ме обичаш, нито дори ,защото ме харесваш, не се влюбих в теб, заради хубавите ти очи...влюбих се в дълбоките ти погледи излъчващи топлина, не се влюбих в теб, заради хубавите ти ръце...влюбих се в допира им предаващи спокойствие, не се влюбих в теб, заради прекрасните ти устни...влюбих се в страстната им целувка......аз се влюбих не само в теб, не само че си красив и прекрасeн, аз се влюбих и в душата пълна с любов, изцяло в теб..
DisappointedDreamer
09-12-2012, 09:46
We Are Emergencies
Make love to me
like you know I am better than the worst thing I ever did.
Go slow.
I’m new to this
but I have seen nearly every city from a rooftop without jumping.
I have realized
that the moon did not have to be full for us to love it.
We are not tragedies
stranded here beneath it.
- Buddy Wakefield
Имам много любими и най-вече тези на Блага Димитрова. По моему, най-великата българска Поетеса с главно П. :smt007
НА ОТКРИТО
"Студено ли ти е?" - попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове.
Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"... Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.
И песента (http://www.youtube.com/watch?v=R6UeT9G4fbE) по текста, която всъщност е и любимата ми българска песен, в изпълнение на Ваня Костова... :)
Любовно писмо
Здравей! Надявам се, позна ме.
Да, онзи мъж, със сините очи…
Дано от мене нещо в теб остане…
Личи ли, че съм твой? Дано личи.
Реших да ти напомня, че ме има.
Какви моменти имахме. Сега
ще дойде есен, после ще е зима –
ще стане двойна моята тъга,
че нямам те до себе си. Прости ми
за всичките пропуснати слова,
за всички мои безобразни рими –
прости ми суетата! И това,
че колкото напред да гледам, всъщност,
единствено към теб се връщам аз…
Прости дебелооката ми външност…
Сърцето ми от теб е във екстаз.
Сърцето ми не спира да те иска…
Здравей! Дали щастлива си без мен?
Какво да сторя, за да бъдем близки?
Обичам те. Обичам те. Съвсем.
DisappointedDreamer
10-01-2012, 11:57
http://i.imgur.com/NjRRV.png
http://i.imgur.com/KQKQ7.jpg
Colouring
10-01-2012, 19:25
Недялко Йорданов - Някога някога
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.
Страшно тържествено, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би с времето, може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Colouring
10-01-2012, 19:29
Този сезон...
Изхвърлям всички минали сезони.
Ръждиви листопади. И мъгли.
Свирепи бури. Ледникови периоди.
Хриптящи суши. Придошли реки.
Кутии с нестопили се снежинки.
Буркани с консервирани слънца.
Албуми със черешови градини.
И пликове с оранжеви листа.
Изхвърлям цели ери. Не! Еони!
Парчета време, от които ме боли.
Изхвърлям всички минали сезони...
Оставям най-любимия. Сезонът Ти.
Colouring
10-01-2012, 19:30
Защото е кармично да сме двама
Разминахме се. Нищо. Ти и аз
така се разминаваме с години.
Не идва още времето за нас.
Поне се разпознаваме по име.
И нощем се познаваме в съня.
Или когато пушим по цигара.
Разминахме се. Свършва се денят.
До утре. И цигарата догаря.
Но скоро ще се спрем един до друг,
защото е кармично да сме двама.
Разминахме се. Утре ще си тук.
И аз ще съм. И с тебе ще остана.
ЛЯТО
Вятър вее косите ми.
Слънце отваря очите ми.
Щом израснат тревите ни,привикват ме и казват:
-Хайде легни си!
Щом видя реки,езера,
Сещам се за нашите морета.
Как чисто,невинно все вятъра,
вее цветята,тревата.
Те пеят песента и гледат как птиците излитат от птичите гнезда.
Но как се затварят очите ми.
Лятото свършва,а то беше на дните ми!
Прости ми
Прости,
Прости на моето сърце.
Защото то тъжно е.
Прости на моята душа,
защото тя е само една.
Викай и мълчи,
Но моля те прости.
Защото моята душа и моето сърце
Само едни са те.
Париж,
О,Париж какъв любовен град и модата вирее там,
Къща на изкуствата и хубавия нрав.
Живот,какъв прекрасен ми е там.
О,Париж един любовен миг.
Ти мой верен живот.
Само там си тъй верен.
Неверен и верен?
Какво по трудно да решиш.
Прав ли си или не си.
И тайните загубени,скоро ще бъдат разбулени!
Мечти
Мечтателите са три вида:
1.Тези които си мислят,че мечтаят.
2.Тези които просто мечтаят
3.И тези които мечтаят и изпълняват мечтите си.
Аз не ще се отделя от теб.Ако ти се нараниш част от сърцето ми умира,
Защото любовта е силна,здрава и не се прекършва лесно.Но живота
Продължава.Ако не се намерим ,част от душата ни ще се срещне.
Но живота продължава.О любов,каква друга по-силна силна сила
се намира освен твоята.Но ти винаги ще останеш в сърцата и душата ни.
Живота спира.Но любовта не!
В солта по топлите ти клепки,
в разпилени кичури коса,
във отлива ти сутрин рано,
в прилива ти властен вечерта,
във тъмното на твоя поглед,
в тялото, огряно от деня,
във сухите от слънце устни,
в песъчинките на вечността,
във стъпки боси и горещи,
в пяната на морската вълна,
във търсещи черупки длани,
в чакащия пристан на брега,
в покритите ти с пясък пръсти,
във плаващи към мен платна,
вържи за кея твойта лодка,
чакам те безбрежна… ти ела…
Като блян, като мечта, като видение,
Като съблазън, като взрив, като смирение,
Идваш, палиш и захвърляш ме,
Аз треперя повече от първо влюбване…
Като сън, като вода, като спасение,
Като стихията от чакано прозрение,
Връхлиташ, после отминаваш ме,
Белегът по-лош дори е от изгаряне…
Спри се, виж ме и почувствай
Ти страхуваш ли се, че така край мен препускаш?
И мене ме е страх, треперя,
Но в буря теб отдавна чакам да намеря!
Kaena Smith
10-06-2012, 16:35
Колко си хубава!
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Христо Фотев
Colouring
10-12-2012, 07:33
Довиждане. Обичам те. Така.
Оказа се, че с птиците си тръгвам.
Те махат със криле. А аз с ръка.
Не искам повече да се залъгвам.
Понякога е нужно да си пръв
в раздялата. За да остане нежност.
От обич нека ме боли до кръв,
отколкото от тиха безнадеждност.
Отивам си. Обичам те. Поне
след птиците все нещо ще остане.
А ние ще останем насаме.
Единствено с любовните си рани.
Добромир Банев
Какво да ти напиша, като думите
солени се търкулват от очите ми.
Благодаря за дългото приятелство,
което дявол знае за какво измислихме.
Когато поверително за мен ти шепнат нещо
- ти се засмей и им кажи, че не е всичко,
кажи им , че зад тънката черта на грешките
живее най-невероятното момиче.
Кажи им, че наместо щураво излитане
по-щуро съм си счупила главата,
и че сега единствено теб имам,
а ти си най-добрия ми приятел.
Какво да ти напиша? Знаеш ли,
не знам защо, но дяволски ти вярвам.
Като един изгубен, смешен, малък Палечко
мълча, дори да ми се скараш...
Каквото и да пиша, смисълът
остава някъде извън мастилото,
извън ограниченията на листа.
Това е само сянката на мисъл.
Останалото ми убягва като котка
по керемидите на тъмните ми чувства,
и само по следи от остри нокти
се сещам, че в живота си те пуснах.
Какво да ти напиша? Всъщност, знаеш ли,
обратната страна на "ВХОД" е "ИЗХОД".
Виновно ли е онова проклето лято,
че лудостта му идваше на пристъпи?
И ни извайваше на пристъпи и двамата,
и винаги забравяше по нещо.
А всъщност ние с теб отдавна
сме си били очакваща материя.
Отвъд изчистените силуети на словата ми,
зад линията, зад която почва нещото,
живее оня рошав скитник вятърът
и дърпа тънките конци на грешките ни.
А думите са речни камъчета
под босите пети на нематерията.
До там остава само крачка
и след това ще се намерим.
Какво да ти напиша? Търся смисъл
в отломките на старо античувство.
А зад вратата на живота ни - измислица,
все някога ще трябва да ни пуснат.
http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=13039
DisappointedDreamer
10-30-2012, 15:47
oh, wanderlust
I always wondered why the concept of wanderlust
wasn’t in the diagnostic manual of a doctor’s office.
People used to tell me it was just a phase,
something I would grow out of and eventually pass by
like a stranger on a crowded street.
They’d tell me it was a noun.
It’s not a noun.
It’s a feeling.
Can you imagine
being so torn apart inside, so nostalgic, so full of desire
for places you’ve never been to
that you would leave the house at three in the morning
just to feel something other than stale air
on your skin?
Wanderlust is a disease.
It has no cure.
writingsforwinter
oh, wanderlust
I always wondered why the concept of wanderlust
wasn’t in the diagnostic manual of a doctor’s office.
People used to tell me it was just a phase,
something I would grow out of and eventually pass by
like a stranger on a crowded street.
They’d tell me it was a noun.
It’s not a noun.
It’s a feeling.
Can you imagine
being so torn apart inside, so nostalgic, so full of desire
for places you’ve never been to
that you would leave the house at three in the morning
just to feel something other than stale air
on your skin?
Wanderlust is a disease.
It has no cure.
writingsforwinter
Много е добро.
DisappointedDreamer
10-30-2012, 16:42
Много е добро.
Мхм, ето още едно:
I still find strands of your hair in my pillow.
Even the coffeemaker misses you,
gurgling sadly in the corner.
Once I fit my body to yours, arm to arm,
leg to leg, heart to heart.
You said: Even roses wilt.
heartshapedbox
10-31-2012, 08:40
Урок по себе си
Научих се да бъда много тиха.
И тишината ми прилича на сияние.
Преглътнатите думи се смалиха.
Порасна като Слънце премълчаното.
Научих се да преболявам бързо.
(Но белезите ми остават. Нелечими.)
Научих се, че вятър не се връзва.
Научих се да виждам и незримото.
Научих няколко вълшебни думички,
една история и малко стъклостишия.
Изучих всички безпосочни пътища.
И как през буря от сълзи да дишам.
Научих, че... не мога да съм силна.
Ранима съм. Чуплива. Ефимерна.
Научих се такава да се имам.
(И да обичам теб. Безвременно.)
любовта е
да отидеш на кино
да нямаш видимост
от тези пред теб
да не чуваш понеже са шумни
после да те смачкат и изметат
с билетчетата от залата
а ти да си казваш през цялото време
нищо нали тока за филма минава през мен
//Йорданка Белева
DisappointedDreamer
10-31-2012, 18:45
Неповторими и незабравими...
Нощ над града
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.
И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.
Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.
Петя Дубарова
Мхм, ето още едно:
I still find strands of your hair in my pillow.
Even the coffeemaker misses you,
gurgling sadly in the corner.
Once I fit my body to yours, arm to arm,
leg to leg, heart to heart.
You said: Even roses wilt.
Благодаря, чудесно е. ^.^
~
Les enfants qui s'aiment s'embrassent debout
Contre les portes de la nuit
Et les passants qui passent les désignent du doigt
Mais les enfants qui s'aiment
Ne sont là pour personne
Et c'est seulement leur ombre
Qui tremble dans la nuit
Excitant la rage des passants
Leur rage, leur mépris, leurs rires et leur envie
Les enfants qui s'aiment ne sont là pour personne
Ils sont ailleurs bien plus loin que la nuit
Bien plus haut que le jour
Dans l'éblouissante clarté de leur premier amour
heartshapedbox
11-01-2012, 08:59
^Има ли превод?
------
Бъди до мен! Аз имам нужда само
от две очи, които взират се във мен,
от твоя глас, от силното ти рамо
и от полъха ти в тъжния ми ден.
Бъди до мен! Аз нямам сили вече…
Сама останах в този страшен свят.
Бъди утеха в тъжната ми вечер
и Любов, простила всеки грях …
Бъди до мен! Не ме оставяй! Няма
да мога да посрещна утрото сама.
Страхът тежи на шията ми – камък,
душата ми обгърнал в самота …
Това намерих :D :
Децата, открили любовта
Превод LeeAnn
Децата, открили любовта,
се целуват притихнали
на прага на нощта.
Минувачите, забравили младостта,
ги сочат с жест, осъждащ любовта.
Но децата тук ги няма
те са далеч от света,
оставили в нощта
само трепнещата сянка,
която роди яростта -
ярост с усмивка презряна,
търсеща любовта тъй желана.
Децата тук ги няма,
те са далеч от нощта,
далеч са дори от деня,
в свят на ослепителна красота,
открит с раждането на любовта.
Погледни,в тая снежна гора
ти дойде и доведе ми слънцето.
Погледни,в бяла гора
моя жив,пролетен сън си ти.
Аз те гледам от близо така:
на снега си пленително хубава!
Аз ти галя косите с ръка
и говоря смутено и влюбено.
От гората вали светлина-ни мечта,
нито пролетен сън си ти,а за мене
си ти под слънцето просто земна жена.
Младен Исаев
DisappointedDreamer
11-05-2012, 09:03
Да бъда зимата
Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите – чаша бяло вино.
Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.
Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.
Аз искам да изтръпна цялата –
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.
Петя Д.
Kaena Smith
11-06-2012, 07:52
Мечта
Заклел се бих, видях те! Ала насън ли беше,
наяве ли - не зная; а беше нощ година,
че мъка, като огън, самотен ме гореше.
Тогава ми се мярна... Така на бедуина,
в пустинята изгубен, се мерне палма млада
и мисли той: при нея кристал-вода извира
и бърза той към нея на отдих и прохлада,
а то мираж - от палма следа се не намира.
И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз
и мисля те, и мисля - и чезна оттогаз.
По кротък лик те имам сестрица на луната,
зора през май нарекох усмивката ти блага,
да помня твоя поглед - аз гледам небесата,
гласа ти за да чувам - запрях си птичка драга...
На розата обикнах мириса ароматен,
че в него има нещо от твоя дъх небесен;
пленява ме зефирът - и как е той приятен,
как сладичко ми шепне за тебе мит чудесен.
А питам ли къде си, сърдечно глас ечи,
но всякога и всичко на питане мълчи.
Реша да те подиря. Залутан сред тълпата -
на страстите житейски попаднал в маскарада,
аз искам да узная под маските лицата...
Но ти ли там ще бъдеш? И мъка ме напада,
змия сърце ми гризе, че пак не те намирам.
Сред весели другари от чашата кипяща
тогаз утеха искам... но сякаш те съзирам
изправена край мене замислена, скърбяща -
и бягам аз разкаян; и само господ знай,
какво в безсънни нощи тогава ме терзай...
Пейо Яворов
Kaena Smith
11-06-2012, 07:56
Обичам те
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
Пейо Яворов
whisper87
11-07-2012, 18:10
Здравейте, иска ми се да споделя с Вас малко моя поезия. Искам да ми кажете дали ви харесва и дали да продължавам да пиша!?
МОЛИТВА
Молитва имам аз една…
Всички щастливи да бъдат по света.
В сърцата им да грее любовта
и с песен да започва им деня.
Молитва имам аз една…
Да няма мрак, а вечна светлина.
Да няма дяволи рогати,
а много ангели крилати.
Молитва имам аз една…
Обичайте любимата жена
и не забравяйте, че ТЯ -
е ваша пътеводна светлина…
Ако имате желание, посетете моят сайт, където ще намерите още поезия -miroff.eu (http://miroff.eu?utm_source=teenproblem&utm_medium=link&utm_campaign=teenproblem)
Нежен... Груб...
Затвори очи... не ме прекъсвай, замълчи.
Сърцето ти бие лудо, дали ще издържи?
Ледът в теб след малко ще бъде разтопен.
Стига само да плъзнеш ръцете си по мен...
Искам те нежен... знаеш как да го направиш.
Дрехите ми? - сам реши дали ще ги оставиш.
С пръсти бавно напиши името си на гърба ми
и желанията ти ще се промъкнат във ума ми.
Не затваряй прозореца, искам да слушам пороя.
Той няма да ни пречи - тази нощ съм само твоя.
Спусни надолу бааавно по врата ми жадни устни,
после дай да ги опитам, сигурна съм, че са вкусни.
Искам да си груб... знаеш как да го направиш.
Леглото ми? - за него можеш да забравиш.
Стаята огледай, вкарай малко въображение,
май започвам да усещам леко напрежение.
Не затварай очи, погледът ти не ме смущава.
Разстоянието между устните ни се скъсява...
В ухото ми пусни... шепа неприлични думи.
Виж какво става щом те запалят кръвта ми.
Прави каквото искаш... прекъсни ме, не мълчи.
Сърцето ми бие лудо, дали ще издържи?
Енергията ти привършва - тялото ми я източва.
Мислиш, че сме в края? Не, нощта едва започва!
Автор: Десислава Ценова
Днес ми е ден за обичане
Днес може би не ми е ден
за някакви велики промени.
Може някъде вътре във мен
да е спряло летящото време.
Днес може да не извърша дела
за награди достойни дори.
Ала всъщност, какво от това.
Щом светът и без мен се върти…
Днес едва ли е нещо специално,
или аз на това не залагам.
И така съм си пак идеално.
Важността май ме кара да бягам…
Днес съм само обикновено момиче.
Няма нищо интересно във мен.
Всъщност, днес ми е ден за обичане.
Знаеш, точно като всеки друг ден.
Мира Дойчинова
DisappointedDreamer
11-10-2012, 14:07
Аз се мъча да открия в лунапарка
моя миналогодишен малък светъл лунапарк,
като морска златна мида: бляскав, пищен, вечно буден,
спрял внезапно и щастливо пред гърба на плажа стар.
Но защо чуждеят тези тъй добри автомобили
и не спират върху мене топли лампени очи?
Като тъмна пеперуда, в миг останала без сили,
аз попадам в топла мрежа от неонови лъчи.
А отвсякъде ме гледат дръзки хубави момчета
и в очите им безбройни обещания горят.
Те, откраднали от синьото на хиляди морета,
бързат синия си нежен поглед да ми подарят.
Но предишната ми радост - светла, детска, топла, боса,
в мен умира като морски уморен среднощен фар.
Аз си тръгвам обедняла и изгарям от въпроса:
кой открадна моя малък, моя чудесен лунапарк.
П.Д.
heartshapedbox
11-11-2012, 10:27
Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми
само от безсъници живее.
Слушай ме, докато спиш, защото -
буден ли си, няма да посмея.
Принце, аз съм твоята принцеса.
Но разстрелях приказното чудо.
Станах и косите си разресах.
Не дочаках ти да ме събудиш.
Баловете бяха много пищни.
Лесно ми замаяха главата.
Млада бях - за нищо не въздишах.
Радвах се на лъже-красотата.
Любих се. И не с когото трябва.
Припознавах любовта във всичко.
Вярвах, че я има. Още вярвам,
но оставям други да обичат.
Не внимавах - мравката настъпих.
Значи съм способна да убия?
Разпилях косите си по пътя -
нямам със какво да те завия.
Да, заради мене пяха песни.
И заради мене пламна Троя.
Принце, аз съм твоята принцеса,
но отдавна вече не съм твоя.
Виненки, наместо пеперуди...
Снощи много е била ракията?
Ти поспи, когато се събудиш -
ще ти стана камъка на шията.
hot_sweetka
11-13-2012, 21:39
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.
Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.
В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.
Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.
ПРОЩАВАМ ТИ!
За всеки нож в гърба ти давам хляб,
и малко мед, за да ти бъде сладко...
Гася с усмивка силният си гняв,
и гледам те смирено, мили братко...
За всяка дума, дето ме раняваше
и ровеше в сърцето ми дълбоко,
а ти отгоре щедро посоляваше...
Напук на всичко смея се широко!
Боли ли ме? Боляло е преди...
Но крехките ми нявга рамене
товарът на горчивите ми дни
днес с чиста лекота ще понесе!
За всяка твоя користна лъжа,
дарила ми криле на пеперуда...
За всяко мое тупване в прахта,
разбирайки, че всичко е заблуда...
За всяка болка, дето причини ми...
Прощавам ти! Спокойно нека спиш!
Отмих грехът ти, трупан със години,
но ти на теб дали ще си простиш?
Павлина Соколова
Изхвърлям всички минали сезони.
Ръждиви листопади. И мъгли.
Свирепи бури. Ледникови периоди.
Хриптящи суши. Придошли реки.
Кутии с нестопили се снежинки.
Буркани с консервирани слънца.
Албуми със черешови градини.
И пликове с оранжеви листа.
Изхвърлям цели ери. Не! Еони!
Парчета време, от които ме боли.
Изхвърлям всички минали сезони…
Оставям най-любимия. Сезонът Ти.
Caribiana
НАУЧИ ЛИ СЕ ДА ЖИВЕЕШ БЕЗ ЛЮБОВ?
Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз ... не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов
и скитам се като бездомно куче.
Душата ми жадува твойта ласка.
Сърцето ми - от теб е наранено.
и всяка нощ гласът ти мек ме стряска,
а няма те до мен...И е студено.
Научи ли се да живееш без любов?
А казваше, че без любов не можеш,
че любовта е божи благослов -
светъл лъч във тоя свят тревожен.
Обичат ли те повече от мен-
по-пламенно, по-нежно, страстно?...
Или сърцето ти е наранено
и като моето сърце - нещастно?
Какво да сгрее моя тъжен ден?
Какво от мъките да ме лекува?
Когато ти си само спомен в мен
и вече безвъзвратно отпътува...
Посрещам будна всеки изгрев нов-
И споменът за тебе ме измъчи...
Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз...не се научих!
Гергана Северова
lubeto37
11-29-2012, 04:34
А аз пък мога да ви кажя че сичко за любовта е страхотно но и много боли понякога ето такива моменти http://goo.gl/zsNJa
Помогни ми – Надя Кехлибарева
Когато съм черна от много умора
и с никого вече не искам за нищо да споря…
Когато си мисля, че някой до космоса праща сигнали,
а друг не смее съседско дете да погали…
Когато забравям, че мога и в град от бетон да усетя
на радостен дъжд косите, дъх на цвете…
Когато се сепва дори вечерния вятър -
с тревисти нозе пресякъл полята…
Когато морето на болките с вик човешки нощта ми оглася
и аз загубвам последните свои компаси…
Сърцето ми женско къде ще намери подкрепа и сили,
освен до сърцето ти, мили?
DisappointedDreamer
12-02-2012, 15:15
the book burner
I used to roll your name around in my mouth like a lost tooth.
As time went by it turned into something bittersweet and rotten,
its roots gripping my gums like a jealous lover.
I still shudder whenever I have to sit down in that dentist’s chair.
Once in middle school my father hit a deer with his car
on an open road late at night. I remember the headlights shining
on that deer’s eyes, and how they never once wavered.
If deer could commit suicide, I believe that one did.
Existence is a lonely thing.
Glass jars without fireflies
are even lonelier.
The ache in my bones is constantly telling me all that I am not,
informing me of my weaknesses and every book
I have yet to read. I gave up believing I could finish them all.
Even the most avid reader in the world
can never get to the bottom of their collection:
I like to think I can still burn holes in you
with only my fingers.
DisappointedDreamer
12-23-2012, 19:06
Traveler
Your first time out of the country
of your own skin,
I didn’t bring a map.
You always hated that I’d been lucky
enough to pick my way through streets
I couldn’t pronounce to find cathedrals
graveyards.
If you were a city, you said,
I’d only like to know your suburbs.
If you were a city, I said,
I’d like to know
your poor neighborhoods,
your inner parts.
Read your graffiti. Drink your tap water.
Feel your smog and dirt stick to my sweat.
Hear your orchestra of sirens and gunshots.
I’d know which of your streets to walk.
If you were a city, I’d expect to be robbed.
— Heather Sommer
И помни, че сам си искал
- авторско
Тяло ще ти дам,
но за сърце не си помисляй...
Отдавна никой не е стъпвал там,
отдавна никой не е искал.
Очите ти ги подарявам,
но за сърце не си помисляй...
Дори душата ти да покорявам,
ти стой далеч, побързай, тичай!
Усмивката ми - също твоя е,
но за сърце не си помисляй.
Позволявам ти, вземи каквото искаш,
само сърцето, моля те, не искай!
В ума ми - настани се,
но за сърце не си помисляй...
Хайде, давай с твоето прости се
и помни, че сам си искал..
ИМА ЛИ ГО ЧУДОТО ЛЮБОВ
Димитър Асенов
Има ли изобщо чудото любов,
съществува ли такваз измама?
В този свят измислен и суров,
с душевна пустота голяма.
Убеден съм, има я и още как,
но много рядко се намира.
Макар и в тъмен полумрак,
жива е, в сърцата ни пулсира.
Дали е в градове или села.
тя грее във душите наши.
Има я и там на края на света,
смела е, от нищо се не плаши.
Изведнъж се появява във момент,
с нищо без да се съобразява.
Започнала със флирт и комплимент,
а после с обич, ни преобразява.
Често продължението е различно,
ала дойде ли, друг изход няма.
Понякога щастливо или критично,
но следа остава, любовта голяма.
Дали съм ти по силите? Не знам...
Аз даже и на себе си съм трудна.
Живея някъде на края на света
в едно забравено от всички пълнолуние.
Събуждам изгревите. Някъде към пет.
И после ги разхождам над морето.
От мидички направих си сърце.
(Понякога намирам перли в него.)
Понякога се влюбвам. Все във тебе. ( <3 <3 <3 <3 )
И ставам истинска. Досущ като момиче.
И даже мъничко съм по-вълшебна.
Обаче си мълча, че те обичам.
Защото ме е страх, че ще се счупиш
от любовта, натрупана във мене.
А аз така не искам да те губя!
И си мълча накрая на вселената...
Caribiana
Понякога ме правиш страшно тъжна,
разплакана, ранима и сама.
Понякога до лудост ме объркваш.
Понякога ми иде да крещя.
Понякога ми иде да съм друга.
Да бъда лоша и ужасно безразлична.
Но някак си не мога и не мога.
Защото, знаеш ли... аз те обичам.
Обичам те сърдито и щастливо,
обичам те ядосано, безмълвно.
Обичам те, когато съм горчива.
Обичам те, когато се разсъмва.
Обичам те, когато ми се сърдиш,
когато ти се сърдя, те обичам,
обичам те, когато си ми труден,
когато със сълзите си изтичам,
когато вън вали, когато липсваш,
когато нощите ми стават само твои,
когато спя, когато дишам,
когато се изгубвам зад завоя,
когато ме намразваш за последно,
когато за последно те отричам,
когато си ми дяволски потребен,
когато...
Винаги.
Аз те обичам.
caribiana
Изповедта на жената
Той е мъжът на моя живот -
първият мъж на сърцето и тялото
и на децата ми той е началото.
Той е мъжът на моя живот.
Той е мъжът на моя живот.
Вечер се връща с кални обувки
с дъх на парфюм и на чужди целувки
гузно усмихнат и плувнал в пот.
Той е мъжът на моя живот -
мойта последна женска надежда.
Вчера му спуках лявата вежда,
после ревях и я мазах с йод.
Той е мъжът на моя живот.
Даже и Моцарт не може да сбърка
нощната музика, щом той захърка
тънко и нежно като фагот.
Впрегнати влачихме своя хомот...
заедно с него във студ и във жега.
Аз ще му сложа цветята в ковчега.
Той е мъжът на моя живот.
Недялко Йорданов
SpiritInBlack
01-26-2013, 13:23
Complete and total adoration,
My gift to you, my heart was yours.
In ten weeks you shaped it,
In one night you murdered it.
Torn from my chest and laid at your feet,
That first step you took was the worst.
Since then you've walked a thousand miles in silence and short remark,
I still have these memories,
But we'll never see what we could have been.
Remember when we talked about where we'd be a year from now?
Remember when you held my hand like you'd never let it go?
Remember, cause that's all you can do.
We'll never make another memory,
We'll never make another memory.
I wish I'd have died in your arms the last time we were together,
So I wouldn't have to wake without you today.
This time I thought things were real.
You said they were, what happened?
You were a priority, was I an option?
I let you see a side of me that I don't share with anyone.
Promises are just words unless they are fulfilled.
you knew from the beginning all I had to offer you was my heart,
I'm sorry that wasn't enough.
So, we'll go our own ways,
And hopefully you'll remember the things I've told you,
Hopefully you'll understand that everything I said was in sincerity.
A broken heart is not what I wanted from this,
But I guess I've learned from it.
But aren't you supposed to learn from your mistakes?
I don't consider this a mistake,
I just wish the story didn't end this way,
Cause I'm still in love with the person who helped me write it.
Remember when you held my hand like you'd never let it go?
Remember when we talked about where we'd be a year from now?
Across five.Преди години бях сладникав , но ит гетс ме еври тайм
Kaena Smith
01-26-2013, 15:39
Благодаря ти, че ме мразиш искрено...
Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги...
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика на Моцарт, със безкрая...
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.
Георги Константинов
Kaena Smith
01-26-2013, 15:42
Есенно признание
На този свят, в житейската гълчава,
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
Любимата, Приятелят, Смъртта...
Любимата - със име и без име.
Любимата със много имена.
Зелена светлина, изгряла зиме.
Среднощно слънце. Утро със луна.
Задъхан вик в мълчанието пусто.
Бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън...
Приятелят - различен и еднакъв.
Със свои грижи и със собствен глас.
Но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо, под една идея
върви несъвършеният ни ден...
А пък Смъртта... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да, има Смърт! Но нека е такава -
да свърши с мен, но не и със света!
И някой друг след мен да изброява:
Любимата, Приятелят, Смъртта.
Георги Константинов
heartshapedbox
01-28-2013, 11:21
непопитани отговори
Защото днес отглеждам страхове.
Хартиени цветя. И недоверия.
Защото нямам нищо. Само теб.
И думи от забравени поеми.
Защото плача. Смея се. Мълча.
Пронизвам с поглед. Пиша многоточия.
Измислям си... измислици. И хвърчила.
И се разпадам. Тихо. И нарочно.
Защото правя есенни сценарии
с прерязано небе. Луна. Огньове.
Защото не повярвах в календара.
Нито в пречистващата сила на отровата.
Защото изболях до край съня си.
Смирих се. Станах езеро. Горях.
Превърнах си посоките в безпътици.
Обикнах теб. Защото. За това.
Colouring
01-28-2013, 11:46
Дамян Дамянов - "Среща"
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
Colouring
01-28-2013, 11:48
Обади се, любов!
Позвъни, обади се, Любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име!
Ти мълча. Със години и с дни.
Ти не звънна, дори и погрешка.
Иззвъняха се сума жени -
ни една между тях ти не беше.
И напразно с писалка и лист
все те чаках... Ни глас, нито ласка.
Що цигари изпепелих
и на листа що глупост надрасках.
Пак съм сам... Обади се, Любов!
Вън вали. И април е тъй хладен.
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал). А край него - кълбо
жици, жици... Контактът - изваден...
Colouring
01-28-2013, 11:49
Друго няма какво да ти дам,
Само обич самотна и дива .
Само обич , много малко е знам ,
Но затова пък не е ли красива ?
Не е ли шеметен всеки наш миг,
Всяка истина, всяко докосване
И всеки път този, силният вик
На звездите прогонващ въпросите …
И ако някога всичко умре
За това аз няма да имам вина ,
Щом така трябва да бъде, добре .
Свети болка в очите ми вместо тъга .
Само обич самотна и дива.
Само обич , много малко е знам,
Но затова пък не е ли красива?
Нямам друго какво да ти дам .
Дамян Дамянов
http://freecashout.hit.bg/ МНОГО ИЗГОДНО !!!! БЪРЗО ИЗКАРВАНЕ НА ПАРИ !!!!!
carrieee
03-31-2013, 20:41
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Никола Вапцаров :)
MarkKnight
03-31-2013, 21:41
Навън вали
желая да сме сами аз и ти
копнея да те прегърна
и с целувки обгърна ...
хахаха та даааа набързо измислих нещо
stela_8443
04-07-2013, 13:50
Не гледайте отговорите преди да сте отговорили на въпросите, иначе няма да ви е интересно. И така:
1.Напиши името на човек от срещуположния пол.
2.Кой е любимият ти цвят от тези - жълт, зелен, червен, син или черен.
3.Първият ти инициал -А-Р, Л-Р, С-Я.
4.Месецът ти на раждане.
5.Кой цвят харесваш повече - черен или бял.
6.Напиши името на човек от същия пол като твоя.
7.Любимото ти число.
8.Калифорния или Флорида.
9.Кое харесваш повече - езерото или океанът.
10.Напиши желание.
Отговори:
1.Това е името на човека, в който си истински влюбен.
2. Ако си избрал:
Червено - ти си жив и изпълнен с любов.
Зелено - твоята душа е щастлива и излъчва спокойствие.
Жълто - ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
Синьо - ти си човек със спонтанен характер.
Черен - ти си скромен и агресивен.
3.Ако инициалът ти е:
А-Р-имаш много приятели и любов в живота.
Л-П-опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще разцъфне.
С-Я-обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4.Ако си роден през:
Януари-март - годината ще е много добра и ще разбереш, че си се влюбил в този, в който не си очаквал.
Април-юни - ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго.
Юли-септември-ще имаш силна година с много промени.
Октомври-декември - годината няма да е от най-добрите, но ще откриеш сродна душа.
5.Ако избереш:
Бяло-Ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще направи всичко това, но може и да не го разбереш.
Черно - Живота ти ще тръгне в различна посока,ще има много промени и ще се радваш на тях.
6.Това е най-добрият ти приятел.
7.Това е броят на близките ти приятели, които ще имаш в живота.
8.Ако избереш:
Калифорния-Обичаш приключенията.
Флорида - Романтична душа си.
9.Ако избереш:
Езеро-Верен си на приятелите и си малко резервиран.
Океан-ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10.Желанието ти ще се сбъдне, ако пуснеш това в друг форум до час.
NomNomNom
04-07-2013, 13:57
Зима е,
Сама във хола,
Сгушена, гледам навън
о каква тишина
Небето е в красиво синьо
Нежно и мрачно
Виждам го през прозореца
Сякаш огледало
Само стъкло ме дели
стъкло или огледало
Да се слея със себе си
Но вече сякаш сме едно
Няма диалог, вече е монолог
Няма ме да споря,
или говорим в един глас
Или се разбираме без думи, двете с мен
Но стъклото още е там
Не го чупи, и аз не го чупя
Млада съм, със стари рани
Без следи от тях
Ще те поканя с поглед
Ела
Ще си затворя очите
Пази се , пази ме
Говори ми
Дишаш във врата ми
Гали ме, стискай
усещам те , не те виждам
Върни ме в земята
Нека да ме е страх
Нека умра в ръцете ти
И след това ме спаси
Сетне пак сме сами,
Аз и небето, нежно и мрачно
И ти си тук, но сме далеч
Не те виждам
Красиво, без време и пространство
Пълно с мен и мен
Тихо и погълнато
Моля те, убий ме пак
orthodox
04-07-2013, 13:58
Sieg Heil
babylofzz
04-24-2013, 18:34
Реших и аз да напиша нещо :D
Мистериозен свят
Отведи ме,отведи ме далеч,
там където сме сами
двама-аз и ти...
мистериозен свят,алена зора,
светли сенки в ноща...
Будна съвест в съня
топло-хладка е ноща
стройни нежни колене
бавно приближават се...
Очаквам аз некакен гост
да дойде,да ме потопи
в свят различен от преди
по-епичен,но различен.
Алени гори,страстни широти
морски равнини и свежи утринни мъгли.
Искам пак да зърна твоите очи.
ShtrudeL
05-01-2013, 13:28
Любимото ми
Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.
Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.
Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.
А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.
И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.
Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.
ShtrudeL
05-01-2013, 13:30
Най-истинският - този ли е, дето
ти пращаше задъхани писма
и в тях ти обещаваше небето,
но на земята дом не обеща?
Или пък този, който с груба четка
по тялото ти драскаше любов?
Пожарникарят - плю си на подметките.
(А в огъня да скочи бе готов.)
Не е и този - дето стори къща.
И ти остави ризи за пране.
Не ти остави пътен лист за връщане.
Мъжете си превърнах в стихове...
Неделя. По привичка ставам рано.
Заканва ми се през стъклото дъжд.
А в стаята във шарена пижама
синът ми спи -
най-истинският мъж!
Навярно те обичам по-различно.
Не точно както си си го представял.
Но съм такава и ... така обичам.
По-тихо. По-дълбоко. До забрава.
И няма да съм тази, дето
ще ти сервира някакви дълбоки драми.
Аз просто пазя всичко във сърцето си.
Това е обич, знаеш ли...не знаме.
И някак ми е глупаво да я доказвам
с безсмислената показност, която
отвън е шарена, а вътре - празна.
За мене обичта е ... свята.
А другото е вятър и мъгла...
Цъфти лудешки, после прецъфтява...
И аз не мисля, че това е любовта.
Любов е нещото, което продължава
дори когато мине пролетта,
дори когато пъстрите цветчета
полегнат тихо мъртви във пръстта.
Но любовта остава. И им свети.
И не, не чакам да ме разбереш.
Отдавна зная, че не си приличаме -
различни хора от различни светове.
И все е обич уж...А е различна...
caribiana
Ще споделя всичките си мисли
И чувства с теб
Обещавам те
Аз ще бъда напълно честен с вас
Обещавам ти, че
Аз ще се смея и плача с теб
Обещавам те
Аз ще споделя живота си с теб
Но най-важното от всичко
Обещавам те
Аз ще те обичам вечно
тука нещо много романтични хора има :D
AnarchyBoy
05-20-2013, 08:56
Ето нещо и от мен ;)
Има нещо вътре в мен,
бавно и жестоко ме убива..
В мислите си съм пленен
на любов, изгаряща, красива.
Твоите парещи, красиви устни,
пак в съня ми ме изпиват..
Но в реалността, тъй вкусни,
те от мене си отиват ..
Има нещо вътре в мен,
кипи, гори, прогаря.
То дава смисъл на следващия ден,
но докосна ли го, ме изгаря.
Дори и докосването ти да е отрова
и нежният ти аромат да ме убива,
за мен бъди готова,
изпепеляваща, любов, красива.
Има нещо вътре в мен,
бавно и жестоко ме убива..
Но без него сякаш съм пленен
на любов, изгаряща, красива.
Автор: АЗ 8-)
lovelywords
05-28-2013, 13:47
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Никола Вапцаров :)
favourite (:
Малко Георги Господинов : )
ЛЮБОВ
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.
---
ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК
Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.
Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...
Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,
тези зайци са доста жилави.
---
HEY JUDE, 7'09"
"Хей Джуд" е най-дългото бавно парче на света ако за това време не успееш да свалиш една жена, си най-смотаният мъж във Вселената.
Гаустин, VІв клас
Най-дългото парче, което пускахме,
траеше точно толкова: 7'09".
7 минути и 9 секунди
с ръце наелектризирани
от мохера на пуловера й.
7 минути и 9 секунди
за най-бляскавата история.
7 минути и 9 секунди
свят да ти се завие
и вие,
и все пак вие
се въртите,
и все пак тя се върти
около теб,
и все пак се върти
7 минути и 9 секунди.
Никога след това,
никога по-късно,
и изобщо никога
(но тогава не знаеш)
няма да бъдеш толкова дълго
влюбен в една жена.
AngelAntichrist
06-05-2013, 00:18
Знам, че искаш, по хлапашки сресана,
не мъжът ми — Хамлет да откриеш.
Само не надничай зад кулисите.
Ще се счупи цялата магия.
Хамлет има десет лева в джоба си.
И се пита — хляб или цигари.
С два пакета изкопава гроба си.
С фасовете веждите си пари.
Хамлет има две деца — подробности.
Вярно, че не влизат по пиеса.
И една Офелия — виновница,
че не става вече за принцеса.
В къщата им зимно слънце влиза.
Плаши ги дъхът на светлината.
Хамлет или гледа телевизия —
или гледа празното в душата си.
Затова, заклевам те, момиченце —
точно там, на сцената, с декорите:
струва си, но само там — обичай го!
Другото е моя територия.
Камелия Кондова
DerGentleman
06-05-2013, 11:24
Страст
Изгря пред мен , звезда небесна ,
появата ти с изненада извести .
Чувства странни през нощта вълшебна ,
удари мен на лични повести .
Защо се спря тя пред мен ?
Искрица нежност ми сподели .
Облада ме тя в любовен плен ,
успя тя в мен палаво да ме развесели .
С погледа си моето сърце разтопи,
вечната болка си търси спасение .
Кораба на нещастието ми ти потопи ,
провокира ти в мен мигновено забавление .
Къде ти тъй бързо изчезна ?
Изпълваше ме с чувство за живот всеки ден .
Ти ми беше много полезна ,
oсъзнавайки колко много значиш ти за мен !
- DerGentleman -
;)
nikoleta93
06-07-2013, 16:58
Това много ми допадна. Личи си, че е написано с дълбоки чувства. Браво.
Реших и аз да напиша нещо :D
Мистериозен свят
Отведи ме,отведи ме далеч,
там където сме сами
двама-аз и ти...
мистериозен свят,алена зора,
светли сенки в ноща...
Будна съвест в съня
топло-хладка е ноща
стройни нежни колене
бавно приближават се...
Очаквам аз некакен гост
да дойде,да ме потопи
в свят различен от преди
по-епичен,но различен.
Алени гори,страстни широти
морски равнини и свежи утринни мъгли.
Искам пак да зърна твоите очи.
Glamour92
06-08-2013, 19:20
Изгубената лъжа
Ан Секстън
В устата ми-ръжда,
утайка от една стара целувка.
Очите ми стават морави,
езикът ми е туткал,
ръцете ми са два камъка,
а сърцето
още е тук-
това място,където любовта живееше,
сега е приковано на място.
Все пак не чувствам съжаление за тия странности.
Всъщност чувството е само едно-омраза.
Защото детето в мен крещи навън,
а аз кроя как да го убия.
Имаше някога една жена,
изпълнена като театър с любов,
и любовта породи любов
и детето в нея ,когато надничаше навън,
не се намразваше.
Смешно е,смешно е,любов,това,което вършиш.
Но днес аз бродя в мъртва къща,
замръзнала кухня,спалня
като газова камера.
Леглото ми е операционна маса,
където сънищата ме нарязват на парчета.
О,любов,
ужасът,
плашещата перука,
която милата ти къдрава главица
беше,беше,беше,беше.
DisappointedDreamer
06-08-2013, 19:24
Oooh, Anne Sexton <3333
Glamour92
06-08-2013, 19:49
^ много силни произведения има тя :)
Агония. Каквато е сега
Лерой Джоунс (Имаму Амири Барака)
Живея в кожата на друг
и той ме мрази. От зениците му
надничам. Поглъщам вонята,
която вдишва той. И любя
жените му злочести.
В метала - две цепки, за да виждам слънцето.
Очите ми в тях се въртят.
Гори ме лъч в студенината. Корава плът
в мен се отърква - на мъж или жена
(без сянка, без глас и без мисъл).
Това е моята обвивка (плът,
чието оръжие е невинността).
Абстракция. Докосване (ни мое,
нито твое, ако ти си душата, която
оставих, ослепяла,
щом враговете моя труп изнесоха -
красив и будещ състрадание.
Навярно болка е, както сега, когато
цялата негова плът ме боли). Това е диагнозата.
Или е друга болка: както в деня, когато тя избяга
в пущинаците. ........................
Или това е болката -
среброто мозъчно, като спирала вихрена,
към слънцето отлитнала, по-нависоко, отколкото
предците смятаха, че се намира богът. Или болката.
.................................................. ..............И другият:
Реалността. (В неговите книги и пръстите му.
Те са бели, прежълтели цветя, които никога
не разцъфтяха красиво.) Реалност. Ти изгубена душа,
ще промълвиш - това е красота. Както е красиво
дървото, плавната река. Бялото слънце и мокрите ивици.
Или мъжете в бурята измръзнали. Екстаз. Душата или
плътта. Това е живата реалност. (Съблечени, изпосталели,
те камбанно пеят над моите пети.) Душата и
плътта са тъй уязвими. Където има отговор.
Където Бог е личност все пак.
Пронизва леден вихър тесните невиждащи очи. Плътта
е нажежен метал. И грее като дневното светило.
Това е любовта човешка. В нея аз живея. Скелет костелив,
когото различаваш само като думи или първични чувства.
Но то няма чувства. Не е горещо в любовта
като метал разпален.
То изгаря нещо в мен.
И го кара
да крещи.
https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/61763_4736995818877_612663053_n.jpg
<3
DerGentleman
06-09-2013, 11:31
Не знам до колко това е любовно ...написах го докато мислех за любовта . Дано ви хареса :)
Пленник на Дявола
Да бъде този , който сам поиска ,
живота вечно го притиска .
Той играеше ролята на посредник
сам избра да стане на съдбата зла редник .
Болките го връщаха назад
гледайки отново и отново дяволския парад .
Палача злокобно се смееше
докато сърцето му пустееше .
Викаше отчаяно – фак ,
а дявола крещеше – пак !
На крачка от смъртта
спаси го него дързостта .
Пистолета на палача отне
и целия лагер той превзе .
Свобода на всички той дари ,
но за жалост охраната го рани .
Падна гордо на земята
и го огря тогава светлината .
Не си замина той напразно
щом в сърцата ни остана славно !
До преди му викаха с имена безброй ,
сега го наричат храбър герой !
sneering
06-11-2013, 12:37
,
Kaena Smith
06-11-2013, 15:49
***
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
Димчо Дебелянов
julian8787
06-11-2013, 18:40
Ти си тръгваш...
Но това е само една прищявка на съществуванието
Ти си тръгваш...
Но не сърце мое,
понякога раздялата помага,
повече да се разбираме,
повече да се обичаме
Част от една дуетна песен.
Светът ни се побира в чаша ром.
Надежди, секс, мълчание, скандали…
Направили сме си перфектен дом!
Да бъдем по-щастливи с теб?
Едва ли.
Светът ни сочи винаги със пръст.
И ние с пръст го сочим – пръст, но среден!
Взаимно се разпъваме на кръст.
Обичаш ме.
От тебе съм обсебен.
Светът ни заслужава. Всеки път,
когато чупим чаши за Наздраве,
звездите все не могат да заспят,
а аз треперя целият.
Тогава
оплитам те в един среднощен стих –
да не избягаш в тъмното от мене…
Добре че нищичко не ти спестих!
Светът,
това е цялото ни време!
Добромир Банев
По „Хоризонт” предават новини.
(Ужасно тъжен пак ще e ефирът).
Към теб пътувам. Двама сред стени.
След трафика – целувки. С малко бира.
Към теб пътувам. Всеки ден така.
Емисията в шест ме натъжава.
Но знам, че после твоята ръка
ума и тялото ще притежава.
Объркан град. Объркан е светът.
Към теб пътувам. Прашен от тъгата.
Така добре познавам този път…
Лицето ти, усмивката, косата…
Към теб пътувам. Тъжни новини.
И с времето ще стават по-жестоки…
Достатъчни сте: четири стени
и ти, за да поглеждам от високо –
над хората, над всеки детски смях,
над радости фалшиви, над тревоги…
Към теб пътувам. С теб не ме е страх.
Без теб не искам да съм жив.
Не мога.
Добромир Банев
anonymous708973
06-12-2013, 21:20
Тъкмо снощи коментирахме с майка този поет. Издал е съвместна стихосбирка с една мадама, забравих й името.
Нямам поглед върху него, но от горното бих заключила, че не лошо, но засега далеч не съм впечатлена. АДСКИ ми харесват кратките изречения и ясната структура, много ми е мелодично, приказно е, но... ми е малко манджа с грозде - откривам (или поне си мисля, че откривам) мотив/тема след бая замисляне и ровичкане по редовете...
Мен никога не ме е грабвало изцяло нещо негово. Някакви определени неща много ми харесват, ама цялостно стихотворение да ми хареса, не се е случвало.
DerGentleman
06-17-2013, 18:55
Тясна връзка
Ти надежда ми дари
щом моите чувства ти сподели .
Стоиш ти усмихната до мен ,
шепнейки ми мили думи ден след ден .
Искаш ти да си заминеш ,
не те пускам аз да си отидеш .
Обърна се към мен с думи да ме спреш ,
целунах те аз от чувство за копнеж .
Ти няма да бъдеш вечно до мен ,
нека поне остана най-големия ти фен !
Последни думи аз към теб изричам :
- аз винаги ще те обичам !
:)
anonymous895156
06-20-2013, 19:32
Когато те погледна
през стъклено сърце,
аз в мислите неволно
усещам, че те нямам,
а искам ли за себе си
момиче като теб,
създаващо небрежно
любов между измама?
-майн
AngelAntichrist
06-21-2013, 16:01
Аз съм наркоман на хероин
чувствам се неоязвим
щом извадя спринцовка
от чисто нова опаковка.
за последната си доза без да искам
влезнах в кола и радиото натискам
всичко ценно продадох на златар
и ми остана само половин кантар.
Мисля да се оцеля за пореден път
хващам се на стаф като риба за стръв
Херца пристрастява вярно е това
защото те праща чак до небеса
вълни в мен играят постоянно
кой съм аз не съм наясно.
Приятелите ми са пристрастени към големи дози
в квартала наричат ни херцози,
на нас не ни дреме, единственото кеото искам
е пакет стаф в ръцете си да стискам.
Дилъра на материала се казва Дани
бият го често щото много щави
бият го мутри, бием го ние
куки го пращат в затвора да гние.
дайте ми херца да си го сготвя
в капачка от земята аз ще го стопля
с лимонтозу ще го овкося
за да мога до неознаваемост да се окрася.
Вената се крие, не иска да изкача
щото много добре знае какво я чака.
По-професионално се боцкам на места
от дипломирана медицинска сестра.
Катетър с хероин искам за Коледа
а ако се събудя след това
ще съм станал 5 кила.
Стефчо Стафа се наричам, в херца се вричам
вярвам само в стафа щото го обичам.
СТАФ СТАФ ДАЙТЕ СТАФ
не е грях ако се целя със СТАФ.
Пробвал съм всичко, но истината е една
СТАФЧЕ БАТЕ НИКАКВА ТРЕВА.
Като се оцеля имам си традиция
отивам да си легна пред някоя милиция.
"Майки против дрога" много ще се трогнеш
но и да искаш не можеш да ми помогнеш,
не искам твойта помощ искам само стаф
той ме прави силен,красив и богат.
Болен съм от СПИН и Гонорея,
но видиш ли ме с усмивка да грея
знай че съм се овърклокнал на 10 гигахерца
херца ме прави по могъщ от майорна терца.
Няма да спра докато не умра
всичко е игра с острата игла
Хората казват, че не съм в час
защото пуша стаф от 3ти клас,
но аз не им обръщам внимание
професионален наркоман е моето призвание.
Майка ми е наркоманка, Баща ми е хипар
дядо ми е стар гъбар, а батко лепилар.
цялата рода сме вреда за обществото
чичо Гошо за пари продаде си окото.
Баба Гинче единствена изкарва мангизи
като продава дрога на роднини.
За първи път пробвах стаф
с учителя ми в 3ти клас,
без да искам стана гаф
даскала с нож заклах.
След като се боцкам
три дни зелено ако троцкам.
Организма ми отдавна е умрял
чрез фотосинтеза съм оцелял.
Личното ми тегло е много и колана ми ме стяга
щото тежа точно осем килограма.
Не съм се къпал, но не съм и ял
три дни нон-стоп съм крал,
най-накрая съм доволен от живота
стафа готвя все едно за цяла рота.
Мило мое стафче
сладко и добричко
как да кажа стафче
колко те обичам.
Никога не съм имал добро детсво
но въпреки това в живота ми е лесно
хероин на фолио спря да ме хваща
и деца да пазаруват спринцовки пращам.
Обичам да заспивам до кофите за смет
софиянски, защо уби уюта на наркомана клет
заслужаваш да умреш от глад
и от некачествен стаф.
Най-малката дъщеря на кмета друсаше се с нас
но фана я стефчо и сега е пас.
Бил съм в безброй комуни
изгониха ме от болницата в Курило
щото ме фанаха да дишам лепило
разберете родители на този свят
вашите деца родени са за да се друсат със стаф
няма нужда от сълзи, не разбирам този гняв
защо не пробваш и ти - само запретни ръкав.
Смешното е че всеки преди да пробва
проповядва само анти дрога.
Виждал съм на концерти против зоба
васко кръпката да пее - най-пропадналата дрога.
Талантлив съм имам дарба една
да се друсам с хероин докато умра
и този ден не е далеч
спирал съм хероина над 100 пъти веч.
Не съм човек отдавна
спя и живея в лайнА
хероина в мен е надделял
не помня кога за последно съм ял.
Цяло чудо е че съм цял
като се надрусам отново ставам бял.
"Истории от кофите" това ми е живота
парите си за херц давам с неохота,
но не бих ги харчил за храна
щото като не съм надрусан чувствам празнота.
Най-обичам да вали, а аз на топло в някой вход
на спринцовката да давам пълен ход
цял живот съм бил наркоман
да живея по друг начин не знам.
Хероина ми е стар приятел
господин дознател,
и ако искате да знаете, много ми е гот
да смърдя на говна, пикня и пот.
Дайте ми спринцовка, дайте ми капачка
дайте ми лимонтозу, не ми давайте кльопачка
най-важното е стафа
от него имам малко в шкафа.
Ще го сготвя и сам ще си направя парти
на което ще се друсам и ще си играя карти.
Има много имена херц, херон, или стаф
само назови го и ставам прав.
Любимата ми поза е безсъзнание
в болница ме връзват за наказание.
Докторе, елате господин
и ми сложете свърхдоза морфин
искам още 20 каптагона
и си ме върнете обратно в кашона.
Обичам да гълтам диазепани
знам че ме разбират всички наркомани
дизел хапчетата са специалитет
за всеки дрога-капацитет
но най-добрата храна я няма в магазина
продавачката ме гледа страно като и викам "ДАВАЙ ХЕРОИНА"
ставам рано в пет сутинта
с мисълта една - да се обода
не живея в резиденция,
но ме гони абстиненция
отдавна всичко в къщи съм продал
нямам аз никакъв морал
израстнах като семейния провал.
когато не съм надрусан
гледам хората с погнуса
в живота ми има тенденция
всеки ден да ме гони абстиненция
хероина не прощава
затова го обожавам
ако бях Бил Гейтс
всичко щях да продрусам в херц
като се надрусам нечовешки
не търпя коментари или забележки
качвам се в трамвая и заспивам
като ме изхвърлят насила слизам
не знам къде се намирам
не искам и да се прибирам
така искам всичко да ми е наред
нямам пукнат лев, а съм взел материал напред
проблемите ми се решават лесно
докопам ли хероин ми става интересно
Настроенито се дига всичко става бомба
щом в ръцете си държа заредена помпа
вената ми е зелена
от игли изглежда уморена
доктор Стафчо сам ще се оправи
като фармацвет забърквам си отвари
да се излекувам искам от един синдром
наречен абстиненция от Херон.
На мутрите съм направил оборот
за да задоволя дяволския си порок
живота ми е американската мечта
без пари и дом, дори не мога да чета
когато хероина ме плени
падат всички берлински стени
обичам да ме удрят кикове
това са най-щастливите ми мигове
дозата ми дневно стига
до 1000 лева и се вдига
Знам едно за себе си - че ще умра от хероин
може би от гонорея, може би дори от СПИН
и когато ме затворите в ковчег
и ми слагате цветя, викнете моя братовчед
и го убийте в пикня, просто ей така.
Когато ме заровите с пръст
ще се върна аз да търся мъст
ще се върна и за още хероин
амфетамини, пико и дори морфин.
Ще съм призрак никой няма да ме вижда
всичко ще крада от което имам нужда.
Мен няма да ме иска и дявола в ада
защото по време на абстиненция аз ще го ощава
ще му взема парите и радиокасетофона от колата
ще изнасиля майка му и ще му убия жената
аз съм толкова грешен че от пъкъла дори
завинаги ще ме прогонят демоните зли
Прости хора, религиозни не разбират
от нищо друго освен да онанират
искам хероин, една суровина
която ми трябва на сутринта,
Ако не се оцеля рано призори
нещо вътре в мен гори
Представям си рая, всеки път като се омая
тонове хероин, ще си боцкам на ден по килограм един
няма куки в рая, няма и родители
ангелите спасители са моите снабдители
Архангел Михаил изкача с оферта за анфетамини
наркоман заклет е Мишо, щото с дилъра били роднини
Ще се друсам по добре в рая
щото на земята едвам връзвам двата края.
Когато във вената ми влиза хероин
все едно зареждаш лада с керосин
двигателят ми работи на непосилни обороти
скорости развивам нечовешки, а роботни
свръхзвуковата бариера спуска се пред мен
знам, че поне още час два ще съм в нарко плен
а след това идва тежка абстиненция
по агонизиращо е от жена в претенция
животът ми е кръговрат от наркотици и насилие
не мога сам да си помогна защото изисква се усилие
искам да умра тук и сега докато лежа в калта
и за вас ще бъде по-добре ако се гътна през нощта.
Glamour92
06-24-2013, 07:22
http://25.media.tumblr.com/b883d94d0b93116a5adb74dc574f06dd/tumblr_mgjap5MWGb1rmjg06o1_500.jpg
DisappointedDreamer
06-24-2013, 17:43
when a pack of wild dogs
tell me that i’m pretty,
they show their
teeth.
you, on the other hand,
unbutton your trousers.
lick your lips.
—
i’ve sang your song before.
bloody roses, pink
champagne.
i’ll eat steak before we have sex.
take it as a metaphor.
// requiredwonder.tumblr.com
Glamour92
06-26-2013, 07:30
ТЕЖЪК ХАРАКТЕР
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.
М.Башева
lovelywords
07-15-2013, 15:37
Чувала ли си историята за слънцето,
което умира всяка нощ, за да може луната да живее?
Как всяка вечер чакам от теб светлината да изгрее,
малко топлина в тъмнината да дадеш,
обичам мрака, защото ти си вътре в него.
Ала вече ти не изгряваш,
остави слънцето само да копнее,
но въпреки това то умира всяка вечер,
с надеждата ти отново да изгрееш.
Сега на твоето място греят милиони звезди,
всяка една разбита частица от слънцето.
Те мечтаят за своята луна
и всяка вечер тайно връщат се.
-а.а
Kaena Smith
07-29-2013, 14:27
Лека нощ
Ти „лека нощ“ ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с „лека нощ“ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те „лека нощ“ не си желаят,
но винаги е лека тя!
Пърси Шели
flame359
07-30-2013, 10:25
Приказка
Гората на зеленото си рамо
наметнала е звездното небе.
Ръка нагоре да протегнеш само,
изгрелите звезди ще загребе.
Красивото е слязло толкоз ниско -
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко,
на всичко тука смисъл да дадеш.
Я смотрю в твои глаза... Виноват.
А ты вяжешь из меня узелок.
И любовь моя сильней во сто крат.
Ты же пишешь ей уже некролог.
Так куда теперь ведёт колея?
И в какие мне стучаться миры?
А твои глаза полны янтаря.
А в моих глазах лишь небо... И ты.
Джона Фрай
на малки глътки
Във нощите, в които не заспивам
и искам дълго да те галя с устни,
небето става приказно красиво.
И мъртвите звезди възкръсват.
Усещаш ме. Безмълвно ме желаеш.
Прошепваш ме на сън. И аз съм твоя.
Навън нощта е тиха. Като тайна.
А вятърът - солен. И неспокоен.
Красиво е. Красиво е до болка...
До стон. До вик. До бездихание.
Превръщам себе си в прозрачен облак
от обич. От копнежи. От сияния.
Такива нощи много ми отиват.
Оставам само по мечти и лудост.
Тръпчива съм на вкус. И те опивам
като бутилка лунна светлина.
И нищо друго...
caribiana
Glamour92
09-28-2013, 11:02
СЕГА Е ТВЪРДЕ КЪСНО. СБОГОМ.
(Защото много те обичам!)
Но няма в страст да те обкича.
(Аз избледнял съм. Твърде много.)
Сега е вече късно. Всичко.
Денят. Нощта. И аз. И ти.
И закъснялата усмивка,
разляна в скръб из вазите
на твоя взор…
Безплодна вечер!
Сърцето ми не чака тайна.
(Аз или тази бледна вечер -
но бледнината е безкрайна!)
Разбирам. Зная. Няма тайна.
Сега е твърде късно вече.
Гео Милев
ДЕВЕТ СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА
Той дори не разбра, че си тръгвам от него,
а не просто се качвам в трамвая.
Любовта върху релсите легна,
но той нямаше как да го знае -
беше тръгнал с привичната бърза крачка,
до секунда разчел даже миговете...
Аз изохках и свих клепачи -
беше влязла в окото ми мигла.
Но успях да я скрия зад бретона си рошав
миг преди в сълза да се срути.
Обичах го точно 66 нощи,
12 часа и 5 минути.
Colouring
10-01-2013, 05:48
Октомври
Октомври е. И вече ставам златна.
В прегръдките на есента притихвам.
Танцува вятърът ми листопадно.
А слънчев лъч, случаен, ме усмихва…
И знам, че още, още имам време.
Студът? Ще го забравя до вратата.
От дните си – надежда ще си взема.
От нощите – ще взема тишината…
И пак ще бъда толкова различна.
И жълта, и оранжево-червена.
Светът е цветен, колкото обичане,
и всяка есен се оглежда в мене…
През слънчев лъч денят е чисто нов.
А вятърът? Танцува с радостта.
Октомври се превръща във Любов!
Когато е целунат от жена.
Colouring
10-06-2013, 09:40
сънувах те
в sms на латиница
с 4-ки и 6-ци
събудих се
обиден
лежеше до мен
запетайка
сложих ти точица
и пълен член
и ето
заспахме отново
пунктуално прегърнати
граматически верни
обичащи се
до многоточие.
****
Midnight in Paris
френското й ръ
събужда сънища
и намРазвам думите
нетРепеРещи
в устата й.
свалям й звезди
от съзвездието
между бенките
над гърдите й
глезените очите
краищата на устните.
мога да й устоя
тя също може
но аз и тя не можем
да устоим на нощта
между нас.
***
нямам думи
изгубих ги
всичките
по тебе
това е
поезията
ще ти съчиня
нови
само наши
защото
не мога
да те обичам
с думи
с които
съм обичал.
// https://www.facebook.com/pages/Letters-of-flesh/381935198561191?hc_location=stream
Любовта е диво животно -
тя диша, търси те,
гнезди върху разбити сърца,
тръгва на лов за целувка и свещи...
Здраво се засмуква за устните ти,
копае си тунели през ребрата ти,
посипва се, нежна като сняг -
първо е гореща, после студена, накрая причинява болка...
Любов, любов
Всички искат само да те обуздаят...
Любов, любов към края си
Заклещен съм между зъбите ти!
Любовта е диво животно -
тя хапе и драска, и върви към мен ,
държи ме здраво с хиляди ръце ,
влачи ме в любовното си гнездо...
Оглозгва ме до кокал
и после ме хвърля години след това...
Посипва се, нежна като сняг -
първо е гореща, после студена, накрая причинява болка
Любов, любов
Всички искат само да те обуздаят
Любов, любов към края си ...
Заклещен съм между зъбите ти!
Любовта е диво животно -
падаш в клопката й,
вторачва се в очите ти,
омаян си, когато погледът й те посрещне...
Моля те, моля те, дай ми отрова!
Една история за двама
При тях се случва лесно любовта,
понеже те умеят да обичат.
Той - непораснал мъж. А тя - жена
и малко повече - момиче.
Той сутрин ѝ рисува сто слънца
по синята завивка на небето.
Тя слага мляко, обич и душа
и прави аромата на кафето му.
И после той ѝ композира дъжд
и ляга като вятър във косите ѝ.
А тя бродира макове и ръж
по дългия следобед на мечтите му.
Надвечер той утихва, уморен,
във ласкавата топлина на дланите ѝ.
А тя превръща залеза в море
и устните ѝ стапят тишината му.
Когато стане нощ, той я целува
и я отвежда някъде отвъд звездите.
А тя сияе, негова във тъмното
и след това заспива до гърдите му.
безсилни думи
Аз никога не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
"Обичам те"... не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям.
а времето е просто подробност
Ела да изсънуваме годините,
в които сме пропуснали да се обичаме.
Да си измислим наше общо минало.
(И зная, че ще бъде автентично.)
Ела да ти разкажа приказка
за времето, което ни остава.
В което ще сме толкова много истински,
че от любов дори ще нагорчаваме.
Ела... да те целуна на разсъмване
и после дълго, дълго да ни няма.
Ела за мъничко да ти се сбъдна.
Поискай ме наистина.
И ще остана.
Caribiana
Писмото
Не ме отпращай, моля те, недей...
крещи след теб отчаяната липса,
вкусът на пропиляното ни време,
след твоето нелепо "няма смисъл".
Прескочих твърде много правила,
... и твърде много сенки на морала.
Такава е, безумна, Любовта -
законите човешки не признава.
Отпращаш ли ме? Още ли шептиш,
че трябва да остана само спомен?
Ще можеш ли без мен да продължиш?
(Защото без любов ще си бездомен.)
Не ме отпращай, моля те, недей...
Така и не изпратих тези думи,
изтрих ги просълзена. И си легнах
в открехнатата бездна помежду ни.
Яна Вълчева
Посредствено... като за теб
Приличаш на голямо изключение.
Причината да нямаш е, че имаш
безбройности от мъжки оправдания
прецизно по петите си да плюеш.
Аз тихичко по вените ти стичах се
и тайно, много тайно те обичах.
Говорех си със теб, надвиквах се,
а ти бе свикнал вечно да отричаш,
че тази свобода открадна двама ни,
а ти на пресекулки ме живееше.
Със мисли бавно сплиташе косите ми,
копнеейки със мен да остарееш.
А аз, трептейки в друго измерение,
с прикрито удивление пропуснах
навреме да ти кажа, че завръщам се,
при теб, любими... за да те напусна.
Кремена Стоева
Colouring
10-11-2013, 07:58
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Дамян Дамянов
заклинание
Не спирай никога да ме обичаш,
чуваш ли,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато другаде си влюбен,
дори когато ти се иска да ме мразиш,
когато нямаш спомен, че ме има
и ме усещаш само с интуиция,
когато избелява името ми,
когато пожелая да съм ничия,
когато те боля до изнемога,
когато ме разплакваш от безсилие,
когато ме вгорчаваш от тревожност,
когато по случайност съм ти мила,
когато си отивам, натрошена
от острите ти думи и от вятъра,
когато ме целуваш уморено
и страшно ти се иска да избягаш,
когато укротяваш страховете ми
и сам се плашиш, че умея да съм твоя,
когато ме издигаш до небето,
когато ме засипваш с безпокойство,
когато се раняваме взаимно
и след това тъжим разнопосочно,
когато се преструвам, че съм зима,
когато слагам (пред)последна точка,
когато ме захвърляш най-небрежно
в кашона с непотребните си вещи,
когато най-внезапно ставаш нежен,
когато липсата ти ме приклещва,
не спирай никога да ме обичаш, чу ли,
защото спреш ли, цялата Вселена
ще спре да съществува, ще се счупи
във вените и стъкленото време
ще бъде ледниково, мъртво безутешно,
по-страшно даже от библейска притча.
Не смей дори да си го мислиш!
Не спирай никога да ме обичаш!
Caribiana
sneering
10-13-2013, 21:22
Защо усмивката е по-красива от есента..
Когато всичко хубаво от лятото си отива и се превръща в купчина паднали листа и почващи да махат зеленото си облекло дървета,идва тя.
Усмивката е онова нещо,което дава живот в достатъчно хубавите очи и те кара да се съзерцаваш в тях и да проследяваш щастието на човека,да виждаш как някой се радва детински и искрено на напълно обикновен момент.
Усмивката е и фактора който усмихва всичко около нея,сякаш всички са се наговорили да и служат за фон и да допринасят за нейния успех и контрол върху всичко.
Усмивката е най-лесното движение на лицето което се ръководи от най-силните добродетели на човека.
Усмивката е магия само за онези,които умеят да я виждат и усетят
И ако някой те попита защо си щастлив в скучния делнишки ден,просто кажи че си получил усмивки,няма да те разбере напълно,но на никого не е нужно да обесняваш какво преживяваш,просто се усмихваш и ти
Усмихваш се защото знаеш,че усмивката е по-красива дори и от есента...
Kolekcioner
10-18-2013, 12:07
Ето едно мое, пиша от доста скоро. :)
Кафе
Сутрешното ми кафе
изглежда като нейните очи,
пробужда спомени в мене,
веднага след секунда, две, три,
Само то ми е любимо вече,
както нейната усмивка,
а душата ми пак се увлече
в косите и меки, като завивка.
Аз обаче не спирам да се мръщя
не за друго, а за това,
че утре денят ще е същият,
пак ще съм скелет с кафе в ръка.
chupachups
10-18-2013, 12:13
Текста е на Рамщайн.
Те са просто уникални !
Colouring
10-19-2013, 08:30
Не срещаш никого случайно.
Срещаш го, защото си го пожелал.
И много преди изобщо да го имаш
в мислите си вече си го преживял..
Часовник нямам. Отвътре се настроих.
Места много. Градът ни е голям.
Днес кафето си някъде ще пия..
Уговорки нямаме.....
Ще бъдеш там.
Вероника Маринова
sneering
10-22-2013, 14:22
Винаги когато в очите ти прекрасни аз погледна
Виждам любов, кято със пари не се купува
Погледнеш ли ме, аз отлитам надалеч
И моля се , ти тук да си, за да останеш
Всичко що желаеш, ще го имаш
Ако от нещо се нуждаеш, ще го имаш
Всичко на света ще имаш
Винаги, когато те прегръщам, аз разбирам
всичко в теб ми казва, че съм твой
И аз живея, за да бъда с теб
Никой друг не може, каквото можеш ти
Всичко що желаеш, ще го имаш
Ако от нещо се нуждаеш, ще го имаш
Всичко на света ще имаш
Всичко що желаеш
Ако от нещо се нуждаеш
Всичко на света
Щастлив съм, че ти давам любовта си
И ти така се чувстваш, знам
Всичко що желаеш, ще го имаш
Ако от нещо се нуждаеш, ще го имаш
Всичко на света ще имаш
ту-руруууу-руууу :D
СЪР Р.О.
Glamour92
10-27-2013, 10:03
ПОСЛЕДНА ДОЗА
Животът дари ме с красиви жени, -
неизмислени, цветни. Обаче,
все чакам онази, в последните дни,
която над мен ще заплаче.
Ще приема последната доза морфин,
да забравя за болното тяло,
и тогава, през залеза розово-син,
тя ще дойде, облечена в бяло.
Ще погледне дали е системата в ред,
ще разроши ми с пръсти косата,
и ще каже: „Аз знам, ти си онзи поет,
толкоз нежно възпял красотата.“
Ще повярвам на тази надвесена гръд,
и на пръстите, нежност събрали,
и ще знам, че готов съм да мина отвъд,
ако някой така ме пожали.
„Кажете, какво да напрая за Вас“ -
ще прошепне, преди да заплаче.
„Съблечи се, за миг да те видя в анфас!“ -
ще прошепна, изгубен във здрача.
И тъй - копче след копче, след копче в нощта
ще разкрива тя своето тяло.
И тъй - вкопчил се, вкопчил се в миг красота,
ще остана в живота изцяло!
И ще светят пак в синьо вън двете брези,
като в приказна нежна поема,
и преглътнал най-сладките женски сълзи,
ще изключа аз свойта система.
Владо Любенов
Glamour92
10-27-2013, 10:05
Накуцвайки
И до днес накуцвам със душата си.
И си мисля – две поне да бяха,
та едната да пътува с вятъра,
другата, пък – да си има стряха.
Та едната да се влюбва глупаво.
След вечерен час да се прибира.
Другата пък като види счупено
oгледало – и да го събира.
Като падне тази непослушната,
мъдрата да я превърже мигом.
Първата да омагьоса сушата,
втората да е заклета риба.
Две души – два полюса във ласките.
Щях да те обичам по средата…
Кой си ти? Защо ми смъкна маската?
Ти ли каза: ''Стига ми едната!''
Камелия Кондова
heartshapedbox
10-31-2013, 04:48
ВЪЗДУШНА ЦЕЛУВКА
...А когато урурунгелите* капнат от умора,
аз самичък си измервам лакът разстояние
и поставям две купчинки габъри
(обърнати нагоре).
После коленича върху остриетата,
умолително ръце напред протягам
и прошепвам влажно с дън душата си:
«Хайде да се обичаме...
Хай-де да се о-би-ча-ме...»
И започвам да бера с обезноктени пръсти
алените рози,
цъфнали върху лицето ми.
...А когато урурунгелите гребнат от оловото
и налеят в неразумното ми гърло,
за да запечатат гласните ми струни,
аз докосвам обгорелите си устни с длан,
и протягайки след миг напред ръката,
им провождам моята целувка...
Тя по въздуха към тях полита
(затова «въздушна» я наричам),
плахо ги докосва по челата,
но преди това,
като ефирна ласка,
нежно-нежно набраздява
разтопеното в казаните олово.
anonymous708973
10-31-2013, 13:32
От това освен буквално да си изповръщам червата от гнус, друго не виждам да стане.
"обезноктени пръсти"
DisappointedDreamer
11-03-2013, 16:14
"Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта…"
Недялко Йорданов
Colouring
11-06-2013, 17:53
^Точно това влезнах да постна.
Пак от него:
16 плюс 16
За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.
За кой ли път те спореха разпалено
по темата, наречена съдба,
и мислеха, че всичко са узнали,
щом знаят, че съдбата е борба.
И мислеха, че много лесно скриват
това, което крият всеки път,
но вярваха, че докато са живи,
те никога не ще се разделят.
А от безкрайно старо време знай се -
животът има свое странно Не:
шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,
а никога не тридесет и две.
Но има ли значение, когато
света се гледа с четири очи
и радостта е двойно по-богата,
а мъката наполовин горчи?
За кой ли път по този бряг преминаха
едно момиче и едно момче,
живели по шестнадесет години,
а значи общо тридесет и две.
Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан -
голямо като обич неизказана
и синьо като път неизвървян.
*********************************
Разстоянието от мен до теб
е толкова дълго...
Дори и хиляди километри да извървя,
все не ще ми достига
една-единствена крачка-
крачката,
която трябва да направиш
ТИ !!!
"Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта…"
Недялко Йорданов
Толкова е невероятно. <3
Щом сме на Недялко, ето и моето любимо:
Песничка за Червената шапчица
И тъй веднъж, в една гора,
случайно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза ѝ: "Със мен ела!"
И тя повярва на Вълка,
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак,
вървяха те под дъжд и сняг,
без дъждобран и без чадър -
Тя - по-добра, Той - по-добър.
Ала един Ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия Вълк.
О, смел Ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб - поклон!
Поклон пред точния патрон!
Поклон пред строгия закон!
Червена шапчице, здравей!
Недей да плачеш ти, недей.
Къде бе тръгнала, ах, къде?
Той щеше да те изяде!
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто,
тя все тъй броди там в оня лес
и търси своя Вълк до днес?
123.321.3
11-10-2013, 19:02
Не гледайте отговорите преди да се отговорили на въпросите, иначе няма да ви е интересно! И така:
1.Напиши името на човек от срещуположния пол.
2.Кой е любимия ти цвят от тези - Жълт,черен,зелен,син или червен
3.Първият ти инициал: А-P,Л-Р,С-Я
4.Месецът ти на раждане
5 .Кой цвят харесваш повече-черен или бял
6.Напиши името на човек от същия пол като теб
7.Любимото ти число
8.Калифорния или Флорида
9.Кое харесваш повече: Езерото или океанът
10.Напиши желание.
Отговорите:
1.Това е името на човека,в който си истински влюбен.
2.Ако си избрал:
Червено - Ти си жив и изпълнен с любов.
Черен - Ти си скромен и агресивен.
Зелен - Твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие.
Син - Ти си човек със спонтанен характер.
Жълт - Ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
3.Ако инициалът ти е:
А-Р - Имаш много приятели и любов в живота
Л-Р - Опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще
разцъфне.
С-Я - Обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4.Ако си роден през:
Януари-Март - Годината ще е много добра и ще разбереш, че си се
влюбил в този, който не си очаквал.
Април-Юни - Ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго.
Юли-Септември - Ще имаш незабравима година с много промени.
Октомври-Декември - Годината няма да е от най-добрите, но ще
откриеш сродна душа.
5.Ако избереш:
Черно - Живота ти ще тръгне в различна посока, ще има много
промени и ще се радваш на тях.
Бяло - Ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще
направи всичко това, но може и да не го разбереш.
6.Това е най-добрият ти приятел.
7.Това е броят на близките ти приятели, които ще имаш в живота.
8.Ако избереш:
Калифорния - Обичаш приключенията.
Флорида - Романтична душа си.
9.Ако избереш:
Езерото - Верен си на приятелите и си малко резервиран.
Океан - Ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10.Желанието ти ще се сбъдне, ако пуснештова в друг форум до 1 час!!!
УСПЕХ!!!!
kristaila
11-13-2013, 02:48
Ето и едно мое произведение след болезнена раздяла... :)
ОГНЕНА КЛЕТВА
Днес си обещах - нов човек ще бъда.
Днес си възложих тежката присъда -
за да потегля, първа крачка ще направя,
вчерашния ден ще се наложи да забравя.
Клетва тежка дадох, но денят е дълъг.
Сутрин е още и ще започна с първи залък.
Залък малък, но тежък за преглъщане,
защото вече няма да има билет за връщане.
Глава вдигам, с ръка очите засенчвам.
В хоризонта наивно сега се втренчвам.
Без да наблягам на излишни акценти,
копнея за тъй приказните ни моменти.
"Водата и огънят не се съвместяват" -
физиците не спираха да ни го заявяват.
Но мойта огнена душа - крайно непослушна
глуха остана и силно в теб се гушна.
Времето забавихме, фактите забравихме.
За всяка милисекунда сляпо се раздавахме.
Всяка твоя капка пресушавах уж на игра,
а ти потуши всяка подадена от мен искра.
Искра по искра, капка по капка,
прихванати с хишническа захапка,
погубвахме се, но нас не ни болеше -
беше сладко, но времето си летеше.
"Имаме цялото време на света" - каза ти.
Капка остана една и една искра да изгори.
Спрях. Погледнах те в очите. Поклатих глава.
С нашия егоизъм щяхме от нас да лишим света.
Да напояваш земята под нас нужен си ти,
а аз да топля плодовете ти - моля те, прости!
Казвам ти "сбогом", преди да бъде късно,
върви и забрави мен и съзнанието мръсно.
Слънцето залязва, денят вече се секва.
Време е печат да ударя на моята клетва.
На мен ми стига да знам, че си добре -
че днес си голям, колкото цяло море.
Печатът е ударен. Поемам по дългия път.
С нов мироглед очаквам всеки райски кът.
Моите искри започват и те да се разрастват -
започват да се пръскат и всекиго да бедстват.
За жалост, утре нова сутрин ме чака -
спомени нови, с по-коварна атака.
Може и голяма като слънцето да стана,
но барут да разпали сърцето ми - така и не остана.
Colouring
11-15-2013, 17:40
СТУДЕНО
Автор: ЕЛЕНА ДЕНЕВА
Колко да е студено- минус тебе, не повече.
Другото няма значение. Другото просто е климат.
С лятото под езика си мълча. Пак ще пробвам
да си запаля огнището с мисълта, че те има.
A сигурно някъде вън още продават кибрити
малки момичета със посинели усти и петички.
Сигурно някъде има- точно къде не питай-
и магазин за надежда с две потънали в прах полички.
Сигурно скита се някъде един каещ се Кай. Без Герда.
Герда стои на топличко до съвестта си заспала.
Пробва короната ледена, но няма как да се огледа-
тихичко хлипа насън заради счупеното огледало.
Сигурно има някъде и люпилня за феникси,
сред пепелищата на клади от приказни книги.
Няма да тръгвам да търся- още ми е студено.
Минус тебе, не повече. Но за премръзване стига.
Прощално
на жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неканен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
Violenza
12-17-2013, 08:51
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
Обожавам. Направо настръхвам като го чета.
Възможно най-красивото стихотворение.
Violenza
12-17-2013, 08:55
След шумните наздравици за щастие (Кондова)
След шумните наздравици за щастие.
След клетвите да ме обичат вечно.
След краткото семейно междучасие.
След загуба на кръв и на човечност.
След стражата на женските ми сънища,
в които не успях да се укрия.
След крехките илюзии за бъдеще,
удавени във дългите ракии.
След шепа извинения разплакани,
след розите, след клетвите, след всичко...
В живота ми на пръсти влезе някой.
Без клетви цял живот да ме обича.
Една звезда не е свалил в нозете ми.
Не ми е подарявал лилав здрача.
И стиска зъби, май е от мъжете,
които нямат навика да плачат.
И мислих, само няколко недели,
във райската градина под дървото
споделям с непознатия постеля.
А всъщност - съм споделяла живота.
bloodfrozen
12-20-2013, 19:24
Вино и любов
Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома и е студено.
Една звезда над дявола изгрява,
когато ангелът не я разбира.
Една любов, любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
Това мъжете силни не забравят
дори и след житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи
Евтим Евтимов
MarkKnight
01-09-2014, 20:23
"И той я обичаше.Обичаше я толкова силно,че когато докосваше нежната й кожа имаше усещането,че няма никога да си вземе толкова,колкото му е нужно.Тя беше като дрога в кръвта му.Неизлечимо пристрастяване.Без значение колко близо беше до нея,дори и когато правeха любов,близостта не му се струваше достатъчна,все едно плътта и костите й пазеха нещо тайно и свещенно,нещо скрито от него."
моя мисъл..
"И той я обичаше.Обичаше я толкова силно,че когато докосваше нежната й кожа имаше усещането,че няма никога да си вземе толкова,колкото му е нужно.Тя беше като дрога в кръвта му.Неизлечимо пристрастяване.Без значение колко близо беше до нея,дори и когато правeха любов,близостта не му се струваше достатъчна,все едно плътта и костите й пазеха нещо тайно и свещенно,нещо скрито от него."
моя мисъл..
Каква поезия..
Иначе след препинателните знаци има интервал. Както и се пише свещено.
MarkKnight
01-12-2014, 21:22
^ хаха да,чак сега видях,малко бях ефектиран и не съм обърнал внимание...:)))
qni4ka546
01-13-2014, 10:47
Неделя
Днес аз няма да дойда на свиждане.
Зад прозореца с бледо перде
ти не чакай сама и угрижена -
няма кой да ме доведе.
Имам много другари. Но где ли са?
А и всеки си има жена.
И защо да им взимам неделята?
Както нашата, и тя е една.
Те са също загрижени хорица.
Свои болки си имат и те.
Ти не чакай сама до прозореца -
няма кой да ме доведе.
Отвори само мълком стъклата му,
посрещни листопада златист.
Аз ще дойда при теб на крилата му.
Аз ще дойда с последния лист.
24/7
Обичам те, когато се разсъмва
и улиците чезнат във мъгли,
а аз оставам - истинска и влюбена.
А аз оставам...и те пиша в стих.
Обичам те и след това. Когато
в задъхания трафик на деня
изпращаме сигнали до сърцата си:
"Обичам те."
"Обичам те и аз."
Обичам те, когато се здрачава
и във прозорците се раждат светлинки.
Тогава улиците бавно опустяват,
а аз се сгушвам в тебе...и мълчим.
И нощем те обичам. Многомного.
До бездихание. До бяло. До безкрай.
Превърната съм цялата във обич.
Която просто искам да ти дам.
caribiana
DisappointedDreamer
01-15-2014, 18:43
^страхотна е
Colouring
01-17-2014, 20:40
в сланата на двора
бабата щеше да намери
дюли и мушмули
вече загнили
без грам от позата
на нара например
щеше ги вземе в джоба
на престилката си
за да ги стопли
можеше да ги свари
на компот или сладко
а можеше и да ги остави
в панера с портокалите
за да се отъркат и те
в една далечна екзотика
да обаче бабата я няма
и портокали в панера няма
а на дядото не остава друго
освен да свари дюлите
на ракия
и да пие сам
до готварската печка
вече изстинала.
*********
във влак втора класа
по произволен маршрут
в купе за осмина
с пълен пепелник
пердета загубили
цвят и надежда
и калпав джам
който потраква
но все не уцелва
ритъма тудуф тудуф
пътуват те
той й подава ръка
галантен неочаквано
за влак втора класа
тя е кокетка
играят по стари правила
и никак не бързат
нарочно са изпуснали
експреса за да имат
няколко спирки повече
това е историята
може всякак да свърши
да ги глоби контрольорът
или да раздели някоя гара
но и тях не ги е грижа
за края при все че имат
цялото това сега
докато влакът
второкласник
знае че вози любов
и воайорски си тананика
целуф целуф
целуф целуф
много любими <3
/ https://www.facebook.com/pages/Letters-of-flesh/381935198561191?ref=ts&fref=ts
DarkWitcher
02-14-2014, 12:53
Айде и аз ще се включа с едно мое старичко :D Не бих казал, че е много добро, но като написано за 5 минути :D
Сърце
Бе есен. Едно момче и едно момиче вървяха хванати, ръка за ръка,
по плажа, късно през нощта.
Отскоро заедно бяха те.
Вървяха, вървяха и изведнъж спряха.
На пясъка легнаха двама .
Един до друг, лудо влюбени или пък не.
Говреха си, бог знае за какво, но темата бе тъжна,
за изневеря и за нанесена рана.
Момчето лежи и се чуди дали да си тръгне
или да остане изпаднал в мълчание.
Момичето гузно до него лежи и го милва.
Гузно от своите действия, от постъпката зла.
А уж чуства горяха, уж се обичаха,
а отде дойде тази кама,
тайно забита в беззащитно сърце.
Гарван сега, едно сърце кълве.
Станаха и си тръгнаха,
но дали си тръгна един или двама.
Сърцето на едно момче, там остана
студено, не бие, в гърдите жива рана.
Не бие, не тупти, а връзката?
Тя продължи...
AnarchyBoy
02-20-2014, 20:48
Бъди за мен любов - съдба, дари ме с нежна топлина.
Живота мой - това си ти,обичай ме, със мен бъди!
И не тъжи аз ще съм с теб във всичките злини и добрини...
Ще ти помагам,ще те закрилям и за тебе ще умирам.
Colouring
02-26-2014, 15:50
Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си й дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да й кажеш сбогом!
Мартин Спасов
MilenkataSSS
03-03-2014, 20:31
Ти пак ме гледаш с ласкави очи,
и питаш пак: "Боли ли те за нея?"
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи!
Ще я забравиш!...Аз ще ти попея!"
И аз се стапям в нежния ти глас,
и в миг забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ми - обич като към сестра -
повярвай - за сърцето ми не стига!
FlowerOfTheSun
03-14-2014, 20:29
По всичките ми сетива те пише....
А този навик, да съм все без теб,
тежи по клепките ми на разсъмване.
По тялото ми плъзва плах копнеж
в ръцете ти внезапно да се сбъдна.
Да съблека страха си и с очи
да кажа колко много си ми нужен.
А устните ти просто да мълча.
до лудост влюбени в това събуждане.
Но този навик , да съм все без теб…
А всъщност страшно искам да те има.
Ще нарисуваш ли със пръсти върху мен
потрепващите нишки на незримото?
Caribiana
името ми...
Събирам те във себе си. Болиш.
А аз изглеждам страшно недостатъчна.
Но все си вярвам някак си, че ти
завършваш пъзела на тъжното очакване.
Събирам те във себе си. Без глас.
А дланите ми парят от обичане.
Освен самата мен, какво да дам...
И... ето, давам ти се.
Искаш ли ме?
Събираш ме във себе си. И мълчешком
ти вричам всеки удар на сърцето си.
Прошепваш ми. Прошепваш ме... Любов.
Аз нямам друго име, щом съм с тебе.
caribiana
Оставяш ме по пулс и по обичане...
Когато ме прошепваш през нощта
и нежността ти гали раменете ми,
забравям колко много ме е страх.
И ставам твоя. Цялата. За вечност.
А ти забравяш целия си свят...
Така ненужен ти е, като имаш мене.
Притихваш в ласките ми на жена,
която те превръща във безвремие.
Не казвай нищо повече...Мълчѝ.
От толкова обич думите умират,
безплътни, недостатъчни за стих...
Защото
любовта
е много тиха.
Прекрасната caribiana
masterfucker_kosmi_maz
03-20-2014, 14:27
И аз с моя кур голем
в путката красива ше те маам
и с ташак- леко солен
в устата щти го подаам.
Щъ тъ клатъ тъй усърдно
че и вратата ще плющи
и накрая щи пръдна
и щъ тъ погледна в тъпите очи.
malkata we
03-22-2014, 07:28
момичета ние всички искаме на бързо момчетата да ни харесат,но те са толково тъпи че не забелязват какво губят те само са за фудбол :Д
[QUOTE=malkata we;11053353]момичета ние всички искаме на бързо момчетата да ни харесат,но те са толково тъпи че не забелязват какво губят те само са за фудбол :Д[/QUO
ФуТбол ама карай ;д айде,аз те взимам,пиши лс
watermelonkisses
04-01-2014, 08:47
май само аз не се впечатлявам особено от Caribiana; твърде еднообразна ми е (като идеи, начин на изразяване на тези идеи)
and you invented me
and I invented you
and that's why we don't
get along
on this bed
any longer.
you were the world's
greatest invention
until you
flushed me
away.
now it's your turn
to wait for the touch
of the handle.
somebody will do it
to you,
bitch,
and if they don't
you will -
mixed with your own
green or yellow or white
or blue
or lavender
goodbye.
любимият Буковски
Colouring
04-21-2014, 18:36
КАНЕЛА 6
Елин Рахнев
Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само
тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,
да публикувам остатъците от организма си. Само тогава
мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да
прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен,
полифоничен процес. Това е сърдечен мониторинг. Това е
интервенция върху всяка чиста клетка. Това е да гониш
трамвая в село Рударци. Това е да тананикаш Шопен в
магазин за колбаси. Това е няколко пъти "Смърт във
Венеция". Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.
Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз - един, който уважава смъртта.
Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.
Приех трептенето на миглите ти като конституция.
Диханието ти като доктрина. Това беше важно за мен. Като
първа необходимост. Като петия сезон. Като прозорец в стая.
Като бял лебед в лебедово езеро. Като естетика, на която мога
да остана верен. Като единствената възможност да покажа
среден пръст на света. Ексклузивна възможност да се усмихна.
Никога не съм се смял така. С пълно гърло. С всички зъби. Аз
един на последно раздаване. Аз - PR на аутизма и Цветаева.
Аз - дистрибутор на винилово щастие. Аз - юпи от 18. век...
За какво ти бях изобщо.
Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква
глезотия. Нито творческа сентенция. Нито аристократичен
модус... Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от
мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в
чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още
нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам
сецесиона, хубавото, чучулигите... Позитивното в новите
поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост,
суб ме боли. Това е армани на болката. Това е "Болка,
Болко-о, Болчице..." от А.Г.
Оттук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг
и метастазен процес. Това ще бъде до последния ми пирогов.
До последната ми диагноза. Това ще бъде неотменна част от
жизнените ми функции. Това ще бъде дълбоко в четката ми за
зъби. В лявото ми полукълбо. Във всичките ми бъбреци и
функции. Аз - който исках да бъда импресарио на миглите ти.
Аз - който направих всичките си творчески планове около
трептенето им. Аз, който ги разказвах пред сорбоните. Аз,
който затворих всички светове в очертанията ти...
Сега изобщо на кой свят съм...
Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред
общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна.
Да изтекат соковете ми от бакарди и от бира. Отново да се сбъдна
сред готиките, месечините, росата. Толкова обикновени неща.
Толкова сложни за мен. Това няма нищо общо с поезията.
Трептенето на миглите ти е поезията. Другото е секънд хенд,
търт хенд, другото е Томас Ман без "Смърт във Венеция",
U2 без Боно, есен без жълто. Трептенето на миглите ти е
началото и краят на поезията. То е избрано от Уитман
до днешните пишещи братя.
sometimes_
04-23-2014, 07:44
И мен caribiana не ме впечатлява особено. Твърде сладникава ми идва тази поезия.
Ето това е моето любимо стихотворение, авторът е Камелия Кондова.
Антиприказка
Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми
само от безсъници живее.
Слушай ме, докато спиш, защото -
буден ли си, няма да посмея.
Принце, аз съм твоята принцеса.
Но разстрелях приказното чудо.
Станах и косите си разресах.
Не дочаках ти да ме събудиш.
Баловете бяха много пищни.
Лесно ми замаяха главата.
Млада бях - за нищо не въздишах.
Радвах се на лъже-красотата.
Любих се. И не с когото трябва.
Припознавах любовта във всичко.
Вярвах, че я има. Още вярвам,
но оставям други да обичат.
Не внимавах - мравката настъпих.
Значи съм способна да убия?
Разпилях косите си по пътя -
нямам със какво да те завия.
Да, заради мене пяха песни.
И заради мене пламна Троя.
Принце, аз съм твоята принцеса,
но отдавна вече не съм твоя.
Виненки, наместо пеперуди...
Снощи много е била ракията?
Ти поспи, когато се събудиш -
ще ти стана камъка на шията.
.
..не е смисъла в това да можеш да дадеш,
а отсреща да има кой да го приеме..
..не да се намира излишен миг,
а да се отделя нужното ти време..
..не е истината да се примириш,
а отсреща да поискат да те имат..
..не да ти налагат да се промениш,
а всячески и цяла да те преоткриват..
..и не е важно колко и кога,
ако би могъл да го отричаш..
..да се бориш - с кого и за какво?
..победил си, ако можеш да обичаш..
Вероника Маринова
"Добър вечер, скъпа моя малка!
Добър вечер!" - ти повтарям аз.
И целувам черната слушалка -
чуваш ли сълзите в моя глас?
Чуваш ли ме? Много съм далече -
ветрове и нощи ни делят.
Аз при теб се връщам тази вечер
да се стопля подир дълъг път.
И ако във стаята е душно,
ще излезем под дъжда навън...............
В топлата си пазва ще те гушна
и ще те целуна преди сън.
Аз притискам черната слушалка.
Чуваш ли ме? Вятърът е лош.
"Лека нощ, обична моя малка!
Моя тиха радост, лека нощ!"
Дамян Дамянов
Много силен цитат...
DisappointedDreamer
04-24-2014, 18:20
http://apieceofme.files.wordpress.com/2014/04/960243_10152055237983866_468404576_n.jpg?w=720
Colouring
04-25-2014, 17:55
http://store.picbg.net/pubpic/25/14/9cbdae20f6932514.jpg
Orion_22
04-26-2014, 09:00
http://fantasticfilms.ru/
Ауу, Lang Leav! Има някои нейни много сладки неща.
http://theupsofmydownswings.com/bemusedbyall/wp-content/uploads/2013/11/Lang-Leav-2.jpg
"Устните му покриха нейните с такава изгаряща страст, че тя усети как я изпепелява. Целувката му отнемаше дъха й. Беше изключително. Двамата горяха в огъня на страстта. И след това не помнеха нищо, освен онази приказна страст, която ги отнесе някъде далече." – "Нежен бунт" – Джоана Линдзи
Lonsdale.
05-11-2014, 20:01
ПОСЛЕДНИЯТ ДРАКОН
На моста те чаках
в надежда облечен ...
Почаках, поплаках,
и тъжно обречен
крилете размахах!
Ти ме намери
в гората без сили ...
Открехна ми двери
в сърцата родили,
любови и вери!
Погледнах в очите,
уплашено смели ...
Погалих косите,
ръцете ти бели.
Обикнах звездите!!!
Коя си не знаех,
но вкусих дъха ти ...
Преди те мечтаех
сред куп непознати
и образи ваех!
Погали ме нежно,
лекува ме с устни ...
С ухание снежно,
милувки изкусни -
почти безметежно!
А после изчезна,
разстла тъмнината ...
С тъга безполезна
и болка позната,
отвори се бездна!
На моста те чаках,
унил и безличен ...
Зората разплаках -
триглав и различен
и плаках ли, плаках!!!
Върбан Димитров
prosto_chovek
05-17-2014, 21:23
Защо любов, когато си пристрастие?
Идваш, упояваш, после всичко разрушаваш
с всички сили в душата влиташ
после всички нараняваш?
И защо, когато по - лесно без теб би било?
Колко му е - с комшии, с приятели
сядаш и поръчваш, пиеш
Правиш си ти к'вот искаш?
И защо, когато ти си цар на себе си
решаваш, че нужна е на теб любов?
Защото отговорите са три.
Най - напред, реши дали човекът с теб това е
което искал си завинаги, за цял живот.
Разбери дали, освен, че дава той на тебе всичко
дал би и за него ти. Разбери
дали, понеже ти харесва, искаш нещо общо
нещо вас да ви сближава.
Ако ли не - пусни го сам да ходи той където си поиска,
не мъчи го.
А може би е нещо за утеха?
По дяволите, ти човек ли си, кажи ми?
То не трябва да се коментира.
Или може би е точно този, който винаги си искал.
Е, тогаз, любов, прости, аз вече теб не искам.
Искам този образ, точно таз особа.
Искам я и нищо друго. Ти си нейна вярна дружка.
Никога не би я оставила.
Щом имма нея, имам тебе с нея.
Не е двойственост това, а щастие.
Но и за трите най - напред реши
дали за теб да делиш с някого живота важно е
и дали живот на тебе ще даде.
Което и да е, по сметка, по пристрастие, реши.
Само гледай други да не нараниш
защото зарад грешки свои хора можеш да унищожиш.
къде забрави автора питаш ме ти
дали ще се върна чак във зори
ще ме чакаш ли строга готова за бой
щом ме видиш зад онзи завой
надала си вой от сега те съзирам
усещам че таз вечер ще онанирам
kamelia_ivanov
06-06-2014, 23:14
Много романтично :)
chris911203
06-12-2014, 13:41
Ето и нещо ново от новичкият във форума :) Вдъхновението дойде от небезизвестният филм "Титаник".
Като потънал кораб потъна любовта ни,
сблъсък с айсберг, изпълнен с измами.
Едно желание имах, но не го изпълни,
каютата вместо с вода, със сълзи се пълни.
Сменихме курса, поех на север, ти на юг.
Едно ми каза, не те задържа нищо тук.
Ще се обаждаш, Ще ми пишеш, обеща ми.
Една голяма болка на сърцето завеща ми.
Спомените Общи пазя на тавана в кутия
след 100 години да си спомням за нашата магия,
за нашата любов, победена от съдбата
на една стихия, разбила два любовни свята.
Навън е мрак, а за слънце аз жадувам.
Дали е истина или кошмар сънувам.
Потъна всичко на повърхността, което ме държеше.
Удавих се в любовта, от която ме болеше.
Една любов, ако не плува, тя ще се удави,
но каквито и щети да е нанесла, няма да се забрави.
Титаник, на любовта истинското име.
Ще се скрия, но ако искаш потърси ме.
От любовта голяма, остана само рана
която прати ме на дъното на океана.
Помниш ли какво ти казах в онзи късен час?
Скочиш ли ти, след тебе скачам и аз!
Забрави го! С времето всичко промени се,
чувството за любов в сърцето заличи се.
Няма и помен от това, от което мислиш, че има.
Може да е лято, но в сърцето ми е зима.
Леден камък, в това ми го превърна.
Върни ми сърцето и аз твоето ще ти върна.
Една история разказваща лична драма.
Любовта е за двама. Място за трети няма.
Като песъчинка от пясъчен часовник,
изтича любовта от душата на един чаровник.
Минава времето, а "Титаник" още се помни.
Клавишите на любовта са някак монотонни.
Тъга навява всяка следваща рима.
Оставя следа от болка, следа незаличима.
^ Ти ли си го писал? Страхотно е!!! Имаш ли още стихотворения?!
Най-страшната жена, която може
да съществува още на света,
да люби, да не люби, да тревожи,
да бъде всякаква и всичко — туй е Тя!
Да бъде римата на всички рими
и ритъмът на всички времена.
Но ще спестя конкретното й име,
защото тя е всички. И една.
Навремето, когато я обикнах
и името й преблагослових,
огромна като свят тя в мен проникна
и стана името на всеки стих.
На любовта с любов не ми отвърна.
Та любовта ми стана нелюбов,
а името в омраза се превърна.
И го изрекох пак. Със сквернослов.
И я намразих! С толкова омраза,
че с името й кръстих всяко зло.
Но и във злото името опазих,
макар с проклятие, макар в тегло.
Накрая изличих я. И тогава
приживе я превърнах в мъртва тлен.
Осъдих я жестоко на забрава.
Завинаги. Отвсякъде. Съвсем.
… Години оттогава. Тъй огромна
забравата помежду нас лежи.
И остаряхме. Двама. Тих погром ни
разсипа. Но се сепвам: щом я помня,
то май че огънят е още жив?
Дамян Дамянов
Lonsdale.
06-28-2014, 08:55
https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpf1/t1.0-9/10338334_654109307996525_5211492617221382409_n.png
Стон
На Лора
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!
Kaena Smith
07-02-2014, 20:43
''ПАРИЖКИЯТ ДЪЖД,ВЪЗПЯТ ОТ ЕДНА ШАРМАНКА ''
(Веселин Ханчев)
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
-Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма вече обич, хляб и платна.
От боите остава ни
само черна боя.
От Париж - само улици, водещи в Сена.
- Остани - бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж - цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
-Господин Тротоар - тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в алено, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
Той постави своята шапка в страни
и й каза:
"Прости"
После, много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом - уста.
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погледна едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
И когато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.
После падна дъждът изведнъж.
Ах парижкия дъжд!
Шегобиец дъжд, който весело чука и свети,
червен и лъскав!
Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
свойте сребърни щедри монети.
- Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине.
"Тя ще замине" - сърцето му страшно простена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
Kaena Smith
07-02-2014, 20:51
Демон
(Пейо Яворов)
Аз съм вихър и мъгла,
владея царство без предел:
че имам орлови крила
и ноктете на орел.
Аз съм вихър и мъгла:
не зная време, нито цел
в размах, пориви и стремеж.
Аз съм зной и скреж.
А ти си плаха гълъбица.
Напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел самин, с орел орлица.
И благослови тоя ден.
Изгубена те найдох - вездесъщ,
и те обгърнах, тъмен и могъщ.
Далеко ще те отнеса:
отвъд най-смелата мечта.
Високо ще те изнеса
на горда самота
в призвездния предел.
Духът ми е орел.
И аз живея там.
Но аз съм сам...
Да бъда зной, да бъда скреж!
В подземни пламъци горях
и нивга никого не сгрях.
Без цел размах, без път стремеж!
В свръхземен студ се вкамених
и никого не разхладих.
Напразно, плаха гълъбица,
напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел могъщ, с орел орлица...
И благослови тоя ден.
Аз имам орлови нокте:
и жар и лед - това са те
в ярка острота.
Далеко... и високо... там,
където аз живея сам,
другарка в будна самота,
ти в пламък ще се вледениш,
под кървав студ ще изгориш.
Че с ноктете на орел,
пронизал тая плът,
ще досегна твоя дух...
Далеко от света, високо над прахът,
в призвездния предел, -
зрение и слух -
ще бъде в огън тая плът,
а лед ще бъде твоя дух!
И горко ще ридаеш ти,
ще прокълнеш рождения си час:
земята и небето ще кънти
от твоя стон, от твоя глас,
Тогаз ще дойде и часът
за нашия задружен път:
на моето безумие часът,
за твоето блаженство кратък път!
И грабнал те в ноктете си тогаз,
с тебе лих ще полетя;
и както бурята премята
заграбен лист, така и аз
бясно ще те завъртя
между небето и земята.
Онуй, което чакам сам,
най щедро тебе ще го дам:
в пиянство, в шемет над света
блаженството велико на смъртта..
И ще размахам пак крила
без път, в пориви и стремеж,
вихър и мъгла,
с нокте на хищник - зной и скреж...
И ще размахам пак крила,
понесъл горестно самин,
вихър и мъгла,
за тебе споменът един.
Напразно, плаха гълъбица,
напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, макар за миг, с орел могъщ,
с орел орлица...
И благослови тоя ден!
Colouring
07-04-2014, 09:27
Kaena Smith, "Парижкият дъжд" е страхотно! <3
Още от Ханчев:
Любов
Веселин Ханчев
Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"
/
Пръстен
Веселин Ханчев
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
Kaena Smith
07-04-2014, 19:15
Това ми е любимото му :
Желязото и нежността
Разпънат бях
между желязoто и нежността.
Железни хора
идваха при мен и ме съветваха:
— Стани железен.
Постави в очите си две капки от олово.
Превърни езика си в кама.
Протягай не ръце,
а чукове към хората.
Затваряй се като врата на каса.
Издигни железен дом
и постави между стените му
железни птици,
думи
и цветя.
Изстивай,
вкоравявай се,
тежи над всичко покрай теб,
за да си винаги неузязвим.
А аз бях слаб.
Незащитени бяха моите ръце
с окови.
Бях с прозрачни мисли
и нетрайна плът,
изложен винаги на удари,
на ласки,
на грабежи,
на съмнения,
на милост.
Бях така несъвършен,
че преминаваха през мен
слънца и мълнии,
така открит,
че винаги желязото
не можеше да стигне до сърцето ми
освен като куршум.
Бях много слаб.
— Идете си, железни хора — шепнех аз.
Но те не си отиваха.
Те бяха много силни.
Искаха да ме спасят от слабостта ми.
Бавно приближаваха към мен,
улавяха ръцете ми
и нежно ги пречупваха,
с любов ме смазваха
върху гърдите си,
доброжелателно ме тъпчеха
и ме превиваха
под себе си.
А аз се гърчех в техните прегръдки,
аз замръзвах от милувките им,
аз крещях.
Болеше ме.
И по лицето ми течаха сълзи.
Не видях кога една сълза,
попаднала на тяхното излъскано желязо,
бе направила
ръжда.
Lonsdale.
07-08-2014, 14:07
Ще се върнеш ли, когато урагани
се вихрят бушуващи край мен,
ще стоплиш ли сърцето ми с длани,
замръзнало в този зимен ден?
Ще пазиш ли очите ми от бури,
никога в тях да не вали,
ще бъдат ли ръцете ти чадъри,
пазещи сърцето от тъги?
Сред хиляди изригващи вулкани
ще чакаш ли и в ураганни ветрове?
Ще бъде ли тъй смела любовта ни
да бъде с нас в последни мигове?
От страница във Фб
Kaena Smith
07-18-2014, 22:04
* * *
На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щаслива -
ще дойда аз - неканен и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян,
с помътени очи да се усмихне!
С тревога ще ме гледа твоя брат
и майка ти зад мен ще зашушука :
"Това е той ...това е наш познат..
Защо ли посреднощ дошъл е тука ?"
Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.
Давид Овадия
Kaena Smith
07-19-2014, 14:03
ТАЙНСТВЕНО
Никой не знае къде ще умре.
Но аз зная.
В последния миг на своя живот
аз ще бъда в един измислен град,
съставен от улиците, къщите и дърветата,
от небесата, дъждовете и звездите
на петнадесет истински градове.
В тоя град улицата на Прага
ще се пресича с парижкия булевард,
там мокрите крайбрежни камъни
ще блестят от светлините на Хавана и Шанхай,
там веселият сняг на Москва
ще пада над палмите на Палермо,
там ще се издига Витоша
и ще влачи замислени води Шпрее…
И вие вече се усмихвате.
Навярно на всеки ъгъл от тоя град
ще има по една жена,
по една бяла, жълта, черна, руса, тъмнокоса,
тъмноока, светлокоса…
Не!
В тоя град ще има само една жена.
Жената, която ме е обичала най-много.
Тя ще ме обича само една минута
и аз ще я обичам само една минута,
минутата преди да умра.
Ние ще влезем в гондолата
и аз ще стисна нежно ръката й,
ще я отведа на площад „Сан Марко”,
за да се закълна пред Златния ангел
в очите й.
И тогава ще умра.
И няма да умра.
Защото, за да умреш -
трябва да умреш някъде,
а аз ще умра само в едни очи,
които са измислени.
Божидар Божилов
On the porch
in my shorts;
auto lights in the rain.
//Allen Ginsberg
мъжка любовна поезия, какво да я правиш:Д
XTREMEFREERIDE
07-21-2014, 07:39
22.
ще се преструвам в началото
на мила добра и премерена
във всичките си действия
и най-вече в това
че съм само твоя
ще подбирам тоалетите си
с часове че и отгоре
ще правя косата си
изкуствено красива
ще нося обувки
които не са ми
съвсем удобни
за тичане
после ще ти позволя
да ме видиш
непринудено дива
сънлива и рошава
прилежно подбрала
голотата си
за минута че и по-малко
тичайки с боси крака
по прясно окосената трева
и тогава ще разбереш че
никога
не съм се
преструвала
http://vbox7.com/play:2d21bcd604
Colouring
07-31-2014, 15:05
https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpa1/t1.0-9/10458903_717395398328120_9197528373394071839_n.jpg
sometimes_
08-01-2014, 06:53
Постепенно спряхме
да избираме имена
за дъщеря ни,
заговорихме
за жегата, дупките,
задръстванията,
работата.
Tръгнах си.
Големите жени
не заслужават
малки приказки.
Aвгустин Господинов
Мълчим като на тайната вечеря.
Стрелката бяга, времето изтича.
Какво ми каза? Устните трепереха,
едва чух: — Колко много те обичам…
Събудих се, като че век съм спала,
а помежду ни мили се простираха.
Кому бе нужна нашата раздяла?
Не знаех нищо, нищо не разбирах.
Седя сега и всичко си припомням.
Навън вали. Под есенния ромон
се чувствувам самотна и бездомна,
загубена във този град огромен.
Това, което бе, не ще се върне.
Сърцето ми самичко се осъди.
Но как безумно бих те днес прегърнала,
да можех пак при тебе там да бъда…
Елисавета Багряна
Тя обича да се съблича,
и обичам да гледам аз,
преродил се във рошаво птиче
върху нейния мокър перваз.
Тя дори не ме забелязва,
и не знае, че аз съм поет,
и надничам във нейната пазва
от вълнение детско обзет.
Тя по някой направо е луда,
и желае от него деца,
и от нейната топла възбуда
изпаряват се мойте крилца.
И разтваря се моята човка,
и запявам и с трепетен глас
за мечтата ми мека и рохка
цяла нощ да я гледам в анфас.
И усетила може би смътно,
че пак някой в нощта я следи,
приближава прозореца плътно
и почти ме допира с гърди.
О, най-после ме забелязва,
и навеждам аз птича глава,
тя ме гушва във своята пазва,
и обсипва ме с нежни слова.
И в миг топлата перушина
се омесва с горещата плът
във екстазна любовна картина
със предчувствие ясно за смърт…
И уплашена тя си облича
тялото — цяло в перца,
и в окото ми тъмно наднича,
и целува ми двете крилца…
Аз усещам как страда ужасно,
но поета във мене мълчи,
няма нищо сега по прекрасно
от сълзите във тези очи!
И цял мокър от топлата влага,
пак усещам във тъмното аз,
как ръката и малка ме слага
върху хладния мокър перваз.
И отново аз, рошаво птиче,
прелетявам до близкия храст…
Тя обича да се съблича.
И обичам да гледам аз.
Владо Любенов
Colouring
08-12-2014, 07:55
Как често във живота блудкав,
в отчаян миг или в позорен,
разголвах като проститутка
душата си пред чужди хора.
И търсещ помощ, търсещ вяра,
недочувайки дори как плаче,
аз я разхождах сред пазара,
да припечеля от зяпачи.
И те се трупаха и — моля:
„Насам! Насам! Сган лицемерна!“
танцуваше тя — тъжно гола
под собствената си латерна.
И капеха: сълзи в земята
и стъпки по пръстта нагряна,
и — срам и болки по снагата,
грошове — в капата съдрана.
Но свърши зрелището. Сълзи,
тълпи — изчезнаха. Сам. Вятър рошав.
И само тя, душата зъзне
насред площада гола още.
И най-последна я прибирам.
Душа ли? Имаш много здраве,
народе! Свърши панаира!
В балтон я пъхвам. Зид й правя!
Но през зида и през балтона,
през времето пак я напада
проклетият зъл вятър — оня,
останал още от площада.
Дамян Дамянов
Colouring
08-12-2014, 08:00
НАЙ-СТРАШНАТА ЖЕНА...
Най-страшната жена, която може
да съществува още на света,
да люби, да не люби, да тревожи,
да бъде всякаква и всичко - туй е Тя!
Да бъде римата на всички рими
и ритъмът на всички времена.
Но ще спестя конкретното й име,
защото тя е всички. И една.
Навремето, когато я обикнах
и името й преблагослових,
огромна като свят тя в мен проникна
и стана името на всеки стих.
На любовта с любов не ми отвърна.
Та любовта ми стана нелюбов,
а името в омраза се превърна.
И го изрекох пак. Със сквернослов.
И я намразих! С толкова омраза,
че с името й кръстих всяко зло.
Но и във злото името опазих,
макар с проклятие, макар в тегло.
Накрая изличих я. И тогава
приживе я превърнах в мъртва тлен.
Осъдих я жестоко на забрава.
Завинаги. Отвсякъде. Съвсем.
... Години оттогава. Тъй огромна
забравата помежду нас лежи.
И остаряхме. Двама. Тих погром ни
разсипа. Но се сепвам: щом я помня,
то май че огънят е още жив?
Дамян Дамянов
Colouring
08-12-2014, 08:08
Едно от любимите ми:
ПОЧТИ ЛЮБОВНО ОБЯСНЕНИЕ
Ах, колко си млада, ах, колко си хубава!
От хубост - очите ми - слепи!
Само че всичко е толкова глупаво,
толкова тъжно и смешно, нелепо.
Късна е срещата, късна е жаждата...
Пред теб е светът, аз го минах...
Точно когато ти си се раждала,
бил съм на твойте сегашни години...
Точно когато ти си прохождала,
разбрал съм: не ще да проходя...
Та и да исках дори, невъзможно бе
тогаз да те стигна... Предълги, безплодни
са всичките крачки между ни, напразни са...
Пътеката е неизвървима.
По-скоро изгрев догонил би залеза,
а пролетта - мразовитата зима,
отколкото нашто напразно гонение...
... Но стой ми в живота-тъмница. Свети ми
с духа си, с лицето си, с цяла вселена.
И...
нали ще ми дойдеш на погребение?
... Дано си на мойте сегашни години.
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.
Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.
Това също ми е много любимо..
Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи...
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека... Бог да те пази!
Йорданка Андреева
ще си позволя да пусна нещо, което е писано преди повече от 5 години, след нещастно влюбване във форумник:Д:Д:Д
|3.33|
скъса се
по ключицата се таеше
без ключе
проклети жестове
ме обладават
все през порите
изнасят ме
не се продава
24/7, три кафета, безработна
курсист по сбъдване
опитвам онова със пръстите
опитвам се
тактувам си желанията
светът избягва моя ритъм
метроном не е сърцето му
а камера с капак на обектива
гледа и не вижда
и пак съм в контражур
с пръстите си ми говориш
думите ги сипеш като семена в косата ми
дано покълнат, а
на смрачаване е лесно
да ме подреждаш в остарели стихосбирки
да ме изпееш като песен
чел си ги, а тя е лайтмотивът на живота ти
напомня ти за теб и първото начало
така ме искаш
да съм ясна, форматирана и в подвързия
да ме четеш среднощно и във рейсове
подчертал си си любимите пасажи
изтъпил си си молива да ме редактираш
има още
сънувам се вода, стичам се, обливам те
гмуркам се за най-дълбоките ти истини
обяздвам лошите ти настроения
и желая да ме спираш
да се арестуваме
да издържим
мислите ми непрестанно дирижират миглите ти
звуците ни досега не са били фалшиви
спри да следваш нотите в моята тетрадка
и ми позволи сама да се изтривам
оправдавам ни до стъмване
до лятото
// страничката ми - https://www.facebook.com/art7ess
https://scontent-b-ams.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/v/t1.0-9/1000964_10200935175157664_1928761468_n.jpg?oh=601c 8ecd4782255fa01aa339c34662ea&oe=54946E7A
Д.
Много хубаво сме свикнали
да не казваме "Обичам те",
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно.
Вече си употребяваме
думички от нас измислени,
вече само пожелаваме,
вече само си поискваме.
Искам те - необещаващо.
Искам те - неангажиращо,
без да се задълбочаваме
без да се натискаме.
Много хубаво сме свикнали
делово да се събличаме,
делово да се предпазваме,
даже и да се обичаме
не признаваме и не показваме.
Искам те е безопасно.
Искам те е необвързващо.
Става лесно, става ясно
лампите угасват бързо.
И във тъмното на стаята
без преструвки, без "Обичам те"
... две минути след "Желая те"-
ставаме и се обличаме....
Радой Ралин
това е антилюбовно, бе, Жун;
Искам думи, за да разгадая и да замъгля
заобленост и рязкост и отдръпване (не казвайте любов)
//само фрагмент; Маргарит Минков
http://www.youtube.com/watch?v=b2AM9zD67YU
а това е отговор:Д
Colouring
09-17-2014, 12:41
трябваше да ми кажеш
че можеш да липсваш така
нямаше да дремя толкова
и да пия нямаше вероятно
и в морето щях да влизам
да те браня от водорасли
и да предупреждавам медузите
че париш
трябваше да ми кажеш
че не мога да отмия
като солена вода
сега не те усещам
по кожата си
а само под нея.
Aвгустин Господинов
/едно от неговите, които все още ме впечатляват; рядкост са вече.
Colouring
09-17-2014, 12:42
Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги...
Но вдигнеш ли към мен очи мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика от Моцарт, със безкрая...
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.
Георги Константинов
/а това го обичам :)
Георги Константинов
/а това го обичам :)
Още преди да те срещна в живота си,
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута!
Нежният сблъсък на влюбени атоми,
вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми,
ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища,
ти ме възпираш.
Моите кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е безкрая единствена.
Миг като вечност.
sl1nceetoo
09-17-2014, 13:36
Спокойствие, пари, уют и слава ...
Какво ли друго липсваше ми още ?
Земята под нозете ми бе здрава,
безветрено - небето в мойте нощи.
Живеех, трупах.... Докато във мрака
усетих във гръдта си страшна яма:
Очи захлюпих, изведнъж заплаках
аз всичко имах, само тебе нямах!
Любов велика птица полудяла,
ти трябваше да дойдеш с велика сила
да възкресиш душата ми умряла
праха й да сметеш от нейните крила.
Ти трябваше с дихание горещо
да я опариш цяла в тъмнината
за да усетя над камари вещи,
че съм последен просяк на земята.
Дамян Дамянов
AnarchyBoy
09-17-2014, 15:13
Свит в ъгъла на празна стая..
Тихо плюя и ругая..
Защо го правя аз не зная..
От болка може би брътвеж?
А сърцето плахо се обажда..
Поради копнеж неволен..
Като ято птици в полет..
Безгрижно беше, а сега не е..
По нея ли? гневно редя..
Тя на юг отлетя и остави ме..
Сам, сам, самотен..
Тя сама, самотна..
А друго можеше да е..
Усмивка, поглед, страст..
Но превърна се в
Болка, сивота и прах..
Без право на допир нежен..
На целувка свежа..
На влажен поглед ако щеш..
Остана само..
Болка, сивота, надежда...
Colouring
09-18-2014, 22:08
http://store.picbg.net/pubpic/F3/DD/1fc33e552476f3dd.jpg
Усмивката ти е моят изгрев.
Очите ти - моретата безкрайни.
Устните ти - сочни плодове.
Извивките ти - неразкрити тайни.
Лицето ти - излъчване на ангел.
Дъхът ти - божествен аромат!
Красотата твоя е безкрайна!
Ти... си всичко в моя свят!
sl1nceetoo
10-10-2014, 14:43
Ало... Да... Аз съм... Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласа не познах... Променил се е... Моля те, стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?
Годините... Чакай... Моля те, остави...
И двамата имаме своя вина...
Не... Защо? Отдавна простих...
Остави... Беше някога... Как си сега?
Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...
Помниш ли нашата, първата среща?
Помниш ли, как ни огря утринта,
слети в едно от целувки горещи?
Зная... Боли... За какво съжаляваш?
Аз все още не съм безразличен...
Спрях... Няма... Не те наранявам...
Как да не помня... Аз те обичам!
Нищо не искам... Бих желал да те видя,
за миг да надникна в твойте очи...
Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,
аз те виждам в спомени - нощи и дни.
Годините бръчки безброй ми дариха.
Стилно в косите среброто блести.
Твоите думи не ме нараниха...
Бързаш ли? Чао! Пак позвъни...
Найден Найденов
Abe vsichki tuka ste mnoo zagoreli!
Colouring
11-16-2014, 13:55
Жена. До нея омърлушен мъж.
сред тъжна стая с пуснати завеси.
Не пада сняг. Вали банален дъжд.
Какво се случи?
Тук ли си?
Къде си?
Жена и мъж. Въпроси в тишина,
която по телата им се свлича…
Те заедно (той сам, и тя сама)
все още - може би - ще се обичат.
И двамата, поглеждащи встрани.
И двамата, натрупали умора.
Жена и мъж. Един до друг сами,
далеч от другите самотни хора.
Не пада сняг. Вали банален дъжд.
Какво се случи?
Тук ли си?
Къде си?
Жена. До нея омърлушен мъж
сред тъжна стая с пуснати завеси.
Добромир Банев
chris911203
11-24-2014, 22:40
Излизам на сцената с роза в ръка,
защото имам нещо на ума да ти споделя.
С римата мога така да го прошептя,
че да почувстваш любовта в моята душа.
Близо година откакто се познаваме измина,
беше до мен,когато беше лято и когато беше зима.
В трудните ми моменти ти не ме остави,
в моите ръкави скрити козове постави.
Дари ме с любов за каквато винаги мечтал съм.
Любовта, за която само в мечтите пял съм.
и съм се страхувал от теб да поискам,
а ето, че сега в прегръдките си те притискам.
Знам, би попитала дали не мисля, че е рано.
Аз те обичам и това значение има само.
Всяка рима в сърцето ми ти създаде,
за разлика от всички други никога не ме предаде.
Беше до мен и в моментите трудни,
остави добрините в мен да останат будни.
Това, че се запознах с теб е дар от бога.
Ти си моята дрога и аз без теб не мога.
Пристрастен съм, няма за това лекарство.
Дължа ти благодарство, царице на моето царство.
Помисли си и на въпроса отговори ми.
Има скрито послание в тези страстни рими.
Не Ред бул, а ти ми даваш крила
да преживея нощта, да прескоча пропастта.
Само ти, мила, даваш ми страшна сила
с безкрайната любов, с която си ме обградила.
За мен ти си всичко, но най-вече рая.
Казвам го най-накрая, ужасно много те желая.
Трудно ми е без теб живота да си представя.
Ти си причината за всичко, което правя.
Ти си единствената причина да дишам.
Тази, която ми показа, че мога да обичам.
Обичам те, ти си всичко в моя живот.
Аз съм сейфа, а ти си моят код.
Colouring
01-11-2015, 15:35
Since you left
Since you left not much has changed,
the room's now clean, though that’s not strange.
The walls are white, the paintings – gone,
where once stood chaos, lines were drawn.
The bathroom shines in ocean blue,
no empty bottles of shampoo.
The toothpaste’s squeezed just at the end
to make it easier to spend.
And in the living room you knew
I had to change a thing or two.
To make it look a bit like me
And not the man you made me be.
The Warhol statue, plastic deer -
I threw them out and shed no tear.
That old-school, retro thing called art
was nothing I held near my heart.
Where you saw barren, I saw clean.
What you called boring I thought keen.
But now that everything’s in place
Why do I carry this sad face?
I came to wonder – could it be,
Perhaps it wasn’t you, but me?
Perhaps the problem after all
was I had no control?
For if we are figures - I'm a square;
And what you are I'm not aware.
You’re something that I can’t define -
you have no corners and no line.
You’re just the mess I thought you were -
a changing wind, an image blur.
However fucked up you may be
you’re not as nearly fucked as me.
At least you know life has no frame;
That nothing ever stays the same;
That order’s just a silly word
to make the world seem less absurd
for grown up kids who’re in denial
stranded on their lonely isle.
And now I sit here, feeling bitter,
Lying that life can’t be sweeter;
That I have just what I want
When what I really need – I don’t.
So
since you left not much has changed.
Except my mind, though that's not strange
The walls are white, the paintings – thrown,
And in between I sit alone.
Константин Трендафилов
ДОКАТО...
Там... От вечната безбрежност...
Тайно ще те сполетя.
Тихо... Тихо... Нежно, нежно...
Все над тебе ще летя...
По зададената схема
от загадъчния свят
вероятно ще приема
най-различен вид и цвят...
Може в птицата, която
сутрин те събужда с грак...
И наднича през стъклата
като жалък папарак.
Може в нещо друго... Нека...
Трудно ще се отлепиш...
Във възглавницата мека,
на която нощем спиш.
Вероятност... Хипотеза...
Глупости от този род...
Вечната фотосинтеза
произвежда водород.
И умрелите ни клетки
са изчезнали, уви...
В колби и във епруветки
кой ще ги възстанови?
Затова да сме щастливи!
Дай ми се... Сега! На пук!
Докато сме още живи,
докато сме още тук.
Недялко Йорданов
На Лора
Душата ми е стон.Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устремена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон.Душата ми е зов.
Кажете ми:що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Миражите са близо - пътят е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо - пътят е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои,ала не чуе кой зове и стене -
тя - плът и призрак лек!
П.Яворов
Изработка на уеб сайт (http://www.4stupki.com)
Viki_Vardielinova
02-05-2015, 14:49
Възхитена съм от родната ни любовна поезия. Има поеми, който ти бъркат в сърцето. И като цяло в бг е имало и има писатели и поети, които според мен са със световна класа.
ЧУВСТВО ЗА БАВНО ИЗЧЕЗВАНЕ
Слязохме в бара. Посрещна ни вяло
дансингът като вдовец.
Нямаше никой - ни келнер, ни дявол,
а отгоре се чуваха
гласове.
Магнитофонът, невидим, броеше
нашите и без това броени дни
и примигваха слепи прожектори
с ослепителни
светлини.
Те безшумно се сгромолясваха
в притъмнелите огледала.
Като кубчета лед разпиляха се
незащитените ни
тела.
Аз почувствах как изчезваме -
бавно,
всеки на своя стол,
как политаме, как се стопяваме
като подпалени
фигурки от станиол.
Изведнъж ми се стори, че ние сме призраци
с пуловери, с дънки, с палта
и смутено усещах под ризата
изплъзването на плътта.
В мен се наежваше
далечна
ултразвукова тишина
и гаменски търсих убежище
в твоите колена.
Може и да сме опитни зайци
с програмиран живот и смърт.
Много им здраве на цивилизациите
отвъд.
Аз просто исках да скрия в сянката
притъпените си сетива.
Нека ни мислят за всякакви.
А какви сме? И ние
не знаем това.
Ние танцувахме... С последни сили
обикаляхме дансинга в кръг.
Някъде долу се движеха нашите сухожилия,
кости,
мускули,
стави
и кръв.
Георги Рупчев
//всичко негово адски ми харесва.
https://scontent-b-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/v/t1.0-9/10922864_896092020454743_1518921648027107760_n.jpg ?oh=015ffdfda6a257142328ebda7f68094a&oe=555342AB
https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpf1/v/t1.0-9/10984044_10205015695746193_7931631346232202913_n.j pg?oh=75dc5041e0ed51cca2369e89c7191abc&oe=555DD712&__gda__=1435734637_2304e607d2c5fc85ec6715b6d20a7fb 5
res5ect111
02-09-2015, 19:18
Усмивката и тъй нежна и красива...
Под таз приказна нежност
тя тихо промълви
ама той наистина ли ..... ?
останах аз втрещен за вчас
и после всичко продължи...
Изкупуване на коли за скрап коли за скрап (http://benimet.net/) за гр. София и региона
"Така и не можах да ти я дам...
онази нежност, дето ти я пазих.
Сега тя, свита, спи във мойта длан
а ти си никъде. И ти е празно.
Вали ли нощем твоето небе?
Превръща мислите ти във галери,
с които се завръщаш все при мен-
в червените полета на Венера.
А аз не зная как да продължа...
Не искам да се влюбвам в други.
Във шепата си още я държа -
онази лятна нежност, пеперудена.
Далечни ли са нашите планети?
Или са близо.Ние сме далеч...
Ако решиш... оставям да ти свети
прозорчето на моето сърце."
caribiana
https://www.youtube.com/watch?v=v8wAmPR7Sik
РАЗСТОЯНИЕ
Тя е в единия край
на времето
той е в другия
Пространството засега е общо
но какво значи
такива неща да са им
общи
Само помахват с кърпичка
като с бяло крило
всеки от своята страна
на времената
през пространството
което е
цяла една любов
разстояние
Керана Ангелова
heartshapedbox
02-19-2015, 14:26
Бавно
Отдавна вече нищо не боли.
Тъгата облаците изваляха.
Като в платно на Салвадор Дали
стрелките на часовниците спряха.
В безвремие, присъщо за очи,
които в нечии очи се взират,
от нежност вятърът сега мълчи,
и рокля като летен шал прозира.
Едва пълзи световният каданс,
край нас се сменят кадрите му плавно -
това е най – щастливият ми шанс
да те обичам –
бавно,
бавно,
бавно.
Добромир Банев
petkova88
03-12-2015, 12:48
"Ако има на тоя свят нещо, което човек винаги желае, а само понякога получава, това е човешката нежност...!"
-Албер Камю
Твоите думи ме сепват
като тропащи врати на хотел среднощ -
будят ме внезапно, за да ми напомнят,
че съм самотен.
Откъде идва гласът ти -
от съседната стая,
от съседния етаж
или от съседната планета?...
Твоите думи прииждат
отвсякъде -
любовта ни се е разпаднала
на хиляди думи...
Като Римската империя.
Като ядрото на атома.
като самата
любов.
ДУМИ, Г. Константинов
bairam.mumun
03-19-2015, 10:01
красиво ебраво.
Благодаря за страшното очакване,
с което ме наказа несъзнателно.
При мене спряха много. Много плакаха.
И много ме раздаваха на вятъра.
И много ме обичаха неистински.
И други много истински ме мразиха.
Изплаши се душата ми. Изписка.
И аз й се заклех да я опазя.
И аз й се заклех да пиша стихове,
напук на всички прозаични делници.
А пък баща ми, милият, се пита
кому и на какво ли съм наследница.
Излъгах ли го? Той ли се излъга?
Да разбера не ми остана време.
Защото зад един фатален ъгъл
все някой ме открадваше от него.
И аз отивах всеки път завинаги.
И всеки път завинаги се връщах.
Защо ти казвам, че това е минало...
Усмихвам ти се...
А пък днес е същото.
Камелия Кондова
ТАЗИ ЛЮБОВ
Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
И безнадеждна
Тази любов
Хубава като деня
Лоша като времето
Когато лошо е то
Тази любов така истинска
Така красива
Така щастлива
Така игрива
Така осмивана
Трепереща от страх като дете в тъмното
И така сигурна в него
Като мъж спокоен в средата на нощта
Тази любов, която кара другите да се страхуват
Която ги кара да общуват
Която ги кара да пребледняват
Тази любов така търсена
И от нас все чакана
Уловени ранени стъпкани убити отречени забравени
Защото ние сме уловили ранили стъпкали убили отрекли забравили
Тази любов – цялата
Толкова жива все още
Така обляна от слънце
То е твоето
То е моето
То е на лятото
Това нещо винаги ново
Което не се промени
Истинско като дръвче
Потрепващо като птиче
Топло и живо като лято
Ние можем двамата
Да отиваме и да се връщаме
Можем да забравим
И после отново да заспим
Да се събудим страдащи остаряващи
И още да спим
Мечтаейки за смъртта
Да ни пробудят усмивката и смеха
И да се подмладим
Нашата любов остава там
Упорита като глупостта
Жива като желанието
Жестока като паметта
Глупава като съжалението
Нежна като спомена
Студена като мрамора
Красива като деня
Крехка като децата
Гледа ни и се усмихва
И ни говори без да казва нищо
А аз слушам треперейки
И крещя
Викам за теб
Викам за мен
И те умолявам
За теб, за мен и за всички, които се обичат
И са се обичали
Да, викам я
За теб, за мен и всички други
Непознати
Остани там
Там където си
Там, където беше преди
Остани там
Не помръдвай дори
Не си отивай
Ние обичаните
Те забравихме
Но не ни забравяй ти
Нямаме нищо друго освен теб на земята
Не допускай да ни обгърне студа
Много далеч все още
И без значение къде
Покажи ни, че те има
След много време в края на една гора
В гората на спомените
Появи се неочаквана
Хвани ни за ръка
И ни спаси.
Жак Превер
dimexlove
03-23-2015, 18:37
ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ
Толкова е лесно и логично,
и дори болезнено лирично
към изгрева да тичам ...
Да се влюбвам в рими, прозаично,
защото те обичам!
Мога да говоря с боговете,
мога да намеря в мрака цвете
в тюл и да му се вричам ...
Да съм "ин" и "ян", или пък и двете,
защото те обичам!
Любовта е болест, панацея,
камен бряг, коварна горска фея,
с която си приличам ...
Няма антидот, но съм до нея,
защото те обичам!
Мога да се смея, да мечтая,
книгите си да чета до края,
дори да знам, че сричам ...
Намери ме, аз ще те позная,
защото те обичам!!!
Върбан Димитров
ТЯ Е ВСИЧКО
Тя е всичко! Моя вселена,
галактика с нежни очи ...
Предсказана болка, стаена,
обича, целува ... мълчи!
И страда, когато е слаба,
когато заспива сама.
Когато единствен е хляба,
а утрото вдишва тъма!
Тя е всичко! Слънчево цвете,
поезия, драма... живот!
Роял за щурчетата лете,
сънуван към щастие брод.
Усмивката сутрин с кафето,
дъгата след кален порой ...
Топола израсла в полето
да брани от бури и зной!
Тя е всичко! Друга не искам,
адреса отдавна го знам.
Букета отляво притискам,
стоя на вратата й ням ...
Върбан Димитров
ЛЮБОВТА Е ОПИАТ
Любовта е опиат,
дрога някаква, магична!
Хормонален водопад,
вирус, болест романтична...
На брега на цъфнал ад!
Пие се почти на екс,
струва си да се опита!
Тя е химия и секс,
болка вляво... недопита.
Конституция, Кодекс!
Любовта е опиат
в шоколадова глазура!
Може да е занаят,
ерес, лудория щура...
Или пък хроничен яд!
Любовта е храм в степта,
в него влиза се на пръсти!
Лед изпръхнал от жарта...
Може Сатана да кръсти
с кръст изваян от страстта!
Любовта е опиат,
приказка, но без поука!
Листопад от звездопад,
недоучена наука,
порив, смърт, надежда, глад...
Върбан Димитров
...
Найден Найденов
Много е добро !!!
https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xpf1/v/t1.0-9/10922876_10206399369921444_8039334001760849622_n.j pg?oh=5764469528df95187c410b0d749a8b40&oe=55A70A8B&__gda__=1438018292_f1ff750542109b26a7ac61e5031ff71 5
you against me
04-06-2015, 16:14
Една от моите любими поетеси Марселин Деборд-Валмор
Безсъница
Не искам да заспя… Безсънице любима,
по-сладка си от сънищата ти:
изпълнени са те с лъжливи красоти,
а чар действителен, безспорен в тебе има.
Донасяш ми покой безкрайно скъп и мил,
не би могъл такъв възторг да се изкаже…
Не смея да заспя! Сънят ме плаши даже —
от сетивата би ме той лишил!
С тревоги би отнел на моя дух покоя;
със ужас моят взор в съня ще долови
настъпващия ден — несигурен, уви,
а тъй красив е той в безсъницата моя!
В съдбата ми сега прибави се любов,
разкривайки пред мен вълнуващи простори,
размаха тя крила и тихо проговори:
„Очаквай да настъпи изгрев нов!“
Със теб нощта тъй страшна не изглежда,
безсънице добра, при мене стой,
а утре, щом отново дойде той,
ще бъда аз изпълнена с надежда!
Във моето сърце написа той една
вълшебна страница и нея
за да чета сега, ми трябва светлина —
да бъда будна все копнея!
Сънят да ме лиши от тебе не можа,
безсънице, край мен свещта ми не угасна!
Обичана съм аз! Реалността прекрасна
не искам да сменя със някой сън-лъжа!
you against me
04-06-2015, 16:17
Марселин Деборд-Валмор
Моята стая
Живея на тавана,
небето гледам аз;
луната си остана
стопанката у нас.
Дори да се почука,
не ме е грижа „кой?“
Не идва никой тука,
ако не идва той!
Приела самотата,
цветя бродирам все,
но как без плач душата
това да понесе?
Пред мен звезда сияе
със бляскави лъчи;
но бурята, и тя е
пред моите очи;
Където той седеше,
днес никой не седи.
Бе негов столът, беше
на двама ни преди,
а пък сега изглежда
печално примирен,
без никаква надежда
останал като мен.
Пърси Биш Шели
Философия на любовта
Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши
Душите на нещата се привличат —
защо не нашите души?
Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?
heartshapedbox
04-06-2015, 20:52
Не разпростирай мисълта си
във време и пространство.
Там няма смисъл, няма щастие,
там няма нищо ясно.
Във разцъфтялото глухарче
се Космоса побира.
Бъди доволен от това, че
душата му разбираш.
Александър Геров - "Глухарче"
Mariya99
04-26-2015, 13:17
Здравейте! Гаджето ми тази година е абитуриент и се чудя какво да му подаря? Напълно изключвам варианта с парите. Предполагам, че роднините му ще му дадат пари. Искам подаръка да бъде оригинален. Идеята с парфюмите също не ми допада, защото все някога ще свърши и ще отиде на боклука. Обмислям да му взема часовник (но малко съм суеверна) и доколкото знам не е хубаво защото ,,отброява времето да края ни,,. Моля Ви, предложете нещо! :))
Обожавам Яворов. Той е моя фаворит :)
sweet cookie
05-28-2015, 19:49
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък –
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл –
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада –
кратък поклон и тръгни – гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
Недялко Йорданов
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости.
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя
и да се влюбя. Тъкмо в теб!
До днес. Но днес, незнайно как тъй
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз.
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те загубя? -
си виках сам във адски страх.
Нима?! Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг.
Дамян Дамянов
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Седмичен свят
Понеделник избирам червено,
начертавам си седмичен път.
Нищо не е за мен забранено
и създавам в сърцето си кръг.
А във вторник с оранжево всичко
боядисвам. И весело Е!
И усмихнати лелички, чичковци
пеят. Играят народно хорце!
В сряда с жълто дечица обличам.
Греят мънички жълти слънца -
и в очите на всички обичам
да е в жълто и топло света!
А в четвъртък притихвам в зелено.
Слагам свежест в живота си – фон.
Без тъгата сърцето – пленено,
се прегръща със земния тон.
А пък в петък е толкова синьо.
И морето! Небето! Света!
Само с мисъл – мечтите достигам.
И летя, и летя, и летя...
В събота се събуждам сред рози.
И съм розова обич – в цветя!
Пия глътки любов. И без дози
розовее денят ми – съдба.
А в неделя е тихо-лилаво.
И мистично. Вълшебно. Сън цял.
Сбъдвам в себе си дните си – всичко.
Вечерта се сънувам – в стих бял.
Мария Янакиева - Марианж
sweet cookie
05-29-2015, 16:35
Помни, че сам си искал..
Тяло ще ти дам,
но за сърце не си помисляй...
Отдавна никой не е стъпвал там,
отдавна никой не е искал.
Очите ти ги подарявам,
но за сърце не си помисляй...
Дори душата ти да покорявам,
ти стой далеч, побързай, тичай!
Усмивката ми - също твоя е,
но за сърце не си помисляй.
Позволявам ти, вземи каквото искаш,
само сърцето, моля те, не искай!
В ума ми - настани се,
но за сърце не си помисляй...
С твоето прости се
и помни, че сам си искал..
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ако ти си отидеш за миг...
Често мисля какво ще остане в душата ми, когато си отидеш...
Дали, разбивайки сърцето ми, ще продължиш да заемаш
таванската стая в него.Дали ще захвърлиш ключовете за нея
в прахта и аз ще ги търся, докато вятърът ме удря в лицето или
ще ги запазиш в най-долния рафт на нощното си шкафче,
за да се върнеш след години и да провериш, дали съм още жива
без теб.
Стоя сама и усещам студените плочки под мен да флиртуват с
голото ми тяло.Докато главата ми се пълни с мисли, кръвта от сърцето
ми се изпразва, кръвоносните съдове започват да се търкат един в друг,
жадувайки любимата си течност.Боли ме.Мога да си представя,
но докато сърцето ми бие, не бих могла да го усетя.
Не искам.Забравям.
Но денят, в който слънцето ще грее така, сякаш иска да провре лъчите си
през душата, а кожата ще се свива, страхувайки се от приближаващата
температура, в такъв ден няма да оцелея без теб.
Обикновен ден.Мой ден.Твой ден.Наш ден.
Отново си представям секундите, след като си тръгнеш, но не чувствам нищо.
Понякога е по-добре да не чувстваш.
you against me
07-04-2015, 16:07
ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
Яворов
you against me
08-29-2015, 09:00
Ще я запомня
Ще я запомня с това,
че винаги искаше
да снимаме момента,
за да го запазим,
а аз винаги отказвах,
за да не го
изгубим.
Ще я запомня,
защото от нея остана поема,
а не снимка.
Константин Трендафилов
res5ect111
09-05-2015, 19:10
Акумулатор сменям аз
а тя любовни погледи ми хвърля
Някак си усетих аз тъга
или срамота :) хах
Изкупуване на коли за скрап коли за скрап (http://benimet.net/) за град софия и региона
u r trying 2 hold the heart that can't b stoooooooooooooooored
https://www.youtube.com/watch?v=vnKZ4pdSU-s
denitsap
01-21-2016, 11:14
Страхотна тема :)
ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ
Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.
дамски дрехи втора употреба (http://reddress.bg/%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%B8-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B0)
Тази Земя ми е твърде голяма.
Или пък аз съм си твърде сама.
Някой е казал "Светът е за двама".
Значи че не е за мен този Свят.
И той го разбира. И аз го разбирам.
Тоест - разбрахме се. И после...какво?
Светът безхаберно върви и си свири,
а аз безхаберно пътувам. На стоп.
С вятъра, с птиците, с мъглите на залеза,
със тихия смях на някакъв дъжд.
И ми е чисто, красиво и празно...
(Тук следва баналната римичка - мъж.
Но както разбрахме - него го няма.
С две думи казано - каква свобода...)
Светът си е сложил табелка "За двама".
И страшно надменен си вири носа.
То, всъщност, до там му стигат очите.
Ако можеше само да види отвъд,
където живея сама със мечтите си
и някакви тайни градини цъфтят
щеше набързо да махне табелата,
щеше със мен да пътува. На стоп.
Но не вижда Светът. Този Свят е от слепите.
И кротичко следва своя си ход...
Ами...толкова. Май че това е.
Сигурно аз съм си твърде сама.
Не че Земята е твърде голяма.
Просто съм сбъркала нещо Света...
п.с. не целя да натъжа някого, просто наистина мисля, че е хубаво :)
Monstunter
04-19-2016, 10:45
Страхотни са!!!
------------------------------------
https://www.neobux.com/?rh=53746F696F6D6F746F3930 Едноминутна (безплатна) регистрация помагаща за дарение.Благодарим за отделеното време!
InsaneTeen
04-19-2016, 18:01
Моите любими са на Дамянов, винаги ме разчувстват. Тук виждам много такива. :3
Авторско:
Кафевите очи, колко по тебе са изплакали.
Колко спомени нагледали и за тебе все чакали.
Кафевите очи.. Колко болка са прикривали.
И сълзи да е имало, все навътре са ги скривали.
Кафевите очи, бе.. Не ги ли знаеш как те гледаха?
Без да знаеш явно, вътре цял те прегледаха.
И нищо че откриха черни песъчинки от душа,
Те пак с надежда вярваха ,че ги обичаш..
И , че още в тебе има капка доброта.
Но нищо нямаше. И твоите пъстри демони, от тях си тръгнаха.
Кафевите очи.. Горките, от мъка сами се изтръгнаха.
Christopher951
06-01-2016, 10:50
Аз също пиша за това ''БОЛЕЗНЕНО ЧУВСТВО'' :)
"Импровизация" - Nagato
Сълза попаднала в белег суров,
а белег дълбок, душата прогнива.
Мисъл крещи, вика - любов
Въздух свести, небето застива.
Земя под сянка скрива тъга,
а тъга жестока, като за двама.
Шепот вечен, тътен, мъгла,
дъжд пороен, измиване няма.
Крила от пурпур скриват живот -
живот за двама, сълза се процежда,
слива Душа в белега нов,
любов ехти в безкрайност, надежда.
http://www.wallpaperup.com/151681/Angel_Men_Wings_Armor_Fantasy_Girl_mood_sad_death_ love.html
qkataa_123
07-19-2016, 05:19
Попита ме
Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.
Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,
че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам
haven't seen your blonde hair for a while
it's okay baby, i can dye mine
Тя
Тя е луда. И заядлива. И моя.
И крещи. И блъска. И плаче.
Тя е въплъщението на параноя,
но се гушка в мен. Като пеленаче.
Спокойно притваря утихнала очи.
А след малко сърдито ме избутва.
Понякога мълчи. Толкова мълчи,
че света ми от тишината й се срутва.
После се усмихва. И е толкова красива,
че всичко тогава съм готов да дам.
Тя е дразнеща. Вбесяващо ревнива.
Из сетивата ми бушува. Като ураган.
И помита всичко. Със замах суров.
Тогава съм безсилен да се справя.
Помита всичко, навявайки любов,
от която всичко лесно се забравя.
Тя ме избутва нахално от леглото.
И придърпва леко цялата завивка.
Но е моя. А аз - онзи, когото
тя вини за сълзи, за усмивка.
Тя е тя. Моето объркано момиче,
с което всеки ден си казваме 'дотук'.
Едва я понасям, но безумно я обичам,
че не бих си позволил да я понася друг.
Забележка: Не знам името на автора.
Ти знаеш ли, че някога земята била създадена от някакъв си взрив,
ти знаеш ли, че някога децата рисували са с гума и молив?
Ти знаеш ли, че някога и Господ е бил съвсем обикновен,
че нощта, колкото и да е дълга, все някога заменя се от ден,
че всичките, скандалните въпроси се задавали на четири очи,
че истинският просяк проси само хляб, а не пари?
Ти знаеш ли, че вятърът разгонва облаците в мрачни дни,
ти знаеш ли, че рана заздравява, ала от дума най-боли,
ти знаеш ли, че за една целувка хората са се убивали дори,
ти знаеш ли, че истинското чувство до гроба може да гори,
ти знаеш ли, че даже поглед стига понякога звездите да свалиш,
обичала ли си така безумно, та сякаш в огън да гориш?
Ти знаеш ли, че някога се влюбил властен мъж във хубава жена,
заради нея той воювал смело и се водела Троянската война?
Ти знаеш ли, че истинските думи се доказват само със сърце,
ти знаеш ли, че с теб да бъда не може нищо, ама нищо да ме спре,
ти знаеш ли, че с всичките въпроси се мъча някак да ти обясня,
че в теб се влюбих много просто, ала с тебе искам да умра!!!
Открих го някъде из дълбините на нетЯ, не пише име на автор.
divergent
03-15-2017, 20:34
ВРЕМЕ
друг ще ме научи
как да не обичам
начина по който
целуваш раменете ми
докато ме прегръщаш
и обещаваш
всичко да е наред
точно преди да си тръгна
и да те оставя
да ме излъжеш отново
с друга ще забравиш
от коя страна на леглото
обичам да спя
как мирише кожата ми
и колко обичам
да ме целуваш
когато си тръгвам
никога за последен път
в секунди
ще обичаме други
с мен бъди вечност
Д. Д
Виж не се забравя ей така
любов,която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си к дал,
не ще си го откупиш.Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да к кажеш сбогом!
Мартин Спасов
ПОКАЗАНИЯ НА КУМЧО ВЪЛЧО
Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв - а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била...
Запомних й очите! Мили боже,
каква ти шапка, нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
А после много дълго се мълчи...
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна, да ми бе палача,
да бях умрял от нейната ръка!
Но не умрях. Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора,
лицето на луната ще затулим -
а след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си! Чух я как изрече:
"Да знаеш, че си готино вълче!"
Настигнах я. Способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.
Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я поделя със друг.
Мисля, че е на Камелия Кондова, но не съм сигурна. Едно от любимите ми стана от първият път, в който го прочетох.
divergent
08-10-2018, 13:08
Едно от любимите ми на Евтим Евтимов, страшно въздействащо.
Безкраен път до тебе извървях -
едва не се разминахме сред мрака.
Защо сега да крия като грях
години толкова кого съм чакал?
Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа последен...
Аз искам тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда беден.