hoseto_
09-02-2007, 19:34
Случи се лесно и не толкова бързо но не както винаги съм си представял - да те грабне от първия споделен поглед – не, постепенно и точно затова неусетно. Видях я на сватбата на един мой добър приятел. Бях слушал за нея, знаех че е красива, но красивите жени са като разликата между добрите и великите художници – ако нямат красива душа остават само добри – та и аз знаех че красивата жена е необходимо но не достатъчно условие за да преминеш в света в който всички искат да бъдат но никой не продава билети за него. Запознахме се, в този момент според мои предишни представи, ако това е дамата с главно “д”, трябваше вече да съм влюбен, но не и този път.
Разделихме се и в мен остана впечатлението че е наистина красива, не ме е излъгал приятеля ми, приех че при следващата ни среща ще съм забавен и неангажиращ, за да ме хареса, но не с дълбоката цел да бъда мъжа на живота й, даже не и за поредната бройка – просто от желанието да бъдеш харесван от всички красиви жени.
Втората среща беше по- различна, тя просто беше още по красива, но какво толкова – си казах аз – нали красотата все пак не е достатъчна. Говорихме доста, предимно аз – обяснявах й колко е красива, но по забавния неангажиращ начин който ВИНАГИ работи. Така си изградих нейния образ – красива(не мога да не го повторя) и готина(сега, смисъла който аз влагам в тази дума се разбира от хората които са готини, за другите изобщо няма да си губя времето да обяснявам), съчетание което е прекрасно – тук вече според предишните ми представи работата е “бетон” – но не, все още се забавлявах и не се замислях изобщо за Любов – дума която досега ме озадачаваше така както свидетелите на чудеса които не могат да обяснят прекарват цял живот в изследването им.
Разделихме се с взаимни симпатии, решихме, че ще поддържаме контакт и ще видим какво ще последва. Прибрах се и се впуснах в ежедневието си. Разбира се си разменихме няколко забавни съобщения, но нищо сериозно.
Докато с един приятел си споделяме взаимно вечерта как сме срещнали жени, които са рядко срещани, получавам съобщение че й липсвам – разбира се, че се зарадвах, но все пак не си помилих че съм влюбен – похвалих се че на някой липсвам(всеки иска да липсва на някой ). Каде точно се промениха нещата незнам, но аз забелязах промяната в себе си на спирката на рейса, на която почти винаги чакам около 20 минути.
Та, седя си аз и усещам че се усмихвам и изобщо не ме интересува кога ще дойде рейса. Нещо е станало с мен – казах си. Качих се в рейса, седнах и до следващата спирка ми беше ясно какво е Любовта! Разбрах защо влюбените хора се различават от тези които не са имали това щастие, разбрах как изглеждат и какво усещат.
Как разбрах ли?
Просто осъзнах, че не мисля нищо и съм щастлив – дали е от химически реакции незнам и не искам да споря с докторите които го твърдят – дори не мисля за НЕЯ просто не мисля нищо и усмивката е заспала да устата ми.
После се върнах назад и си припомних какво мислех и усещах преди време на същата спирка и в същия рейс – как още от раздялата ми с приятелите се готвех за дългото чакане, как мислите ми скачаха от едно нещо на друго и моя отчаян опит да ги контролирам, как при качаването в рейса се оглеждах какви хора се качват и мислите ми политаха да ги изледват и изпитват.
След това седнах и написах това което четете, сега вече съм сигурен какво е любовта(за мен), тя не е непрекъснати терзания къде е любимия и какво мисли, не е и ревността която те изгаря с повод и без повод, тя е празната глава и пълната душа които ти казват че няма значение каде и с кой е обекта на любовта ти, че няма значение кой се вози с теб в рейса, че каквото и да ти се случи отсега нататък ти имаш нещо което е най-важното, най-ценното, най могъщото и най-жадуваното усещане и няма кой и как да ти го отнеме. Единствения недостатък е, че любовта само ти носи усещане, че спира времето, но тя не го спира в действителност. Тъй че не мога определя трайността й, но едно е сигурно - дори и само миг да е – заслужава да й отделиш цялата си същност, пък каквото стане....
Разделихме се и в мен остана впечатлението че е наистина красива, не ме е излъгал приятеля ми, приех че при следващата ни среща ще съм забавен и неангажиращ, за да ме хареса, но не с дълбоката цел да бъда мъжа на живота й, даже не и за поредната бройка – просто от желанието да бъдеш харесван от всички красиви жени.
Втората среща беше по- различна, тя просто беше още по красива, но какво толкова – си казах аз – нали красотата все пак не е достатъчна. Говорихме доста, предимно аз – обяснявах й колко е красива, но по забавния неангажиращ начин който ВИНАГИ работи. Така си изградих нейния образ – красива(не мога да не го повторя) и готина(сега, смисъла който аз влагам в тази дума се разбира от хората които са готини, за другите изобщо няма да си губя времето да обяснявам), съчетание което е прекрасно – тук вече според предишните ми представи работата е “бетон” – но не, все още се забавлявах и не се замислях изобщо за Любов – дума която досега ме озадачаваше така както свидетелите на чудеса които не могат да обяснят прекарват цял живот в изследването им.
Разделихме се с взаимни симпатии, решихме, че ще поддържаме контакт и ще видим какво ще последва. Прибрах се и се впуснах в ежедневието си. Разбира се си разменихме няколко забавни съобщения, но нищо сериозно.
Докато с един приятел си споделяме взаимно вечерта как сме срещнали жени, които са рядко срещани, получавам съобщение че й липсвам – разбира се, че се зарадвах, но все пак не си помилих че съм влюбен – похвалих се че на някой липсвам(всеки иска да липсва на някой ). Каде точно се промениха нещата незнам, но аз забелязах промяната в себе си на спирката на рейса, на която почти винаги чакам около 20 минути.
Та, седя си аз и усещам че се усмихвам и изобщо не ме интересува кога ще дойде рейса. Нещо е станало с мен – казах си. Качих се в рейса, седнах и до следващата спирка ми беше ясно какво е Любовта! Разбрах защо влюбените хора се различават от тези които не са имали това щастие, разбрах как изглеждат и какво усещат.
Как разбрах ли?
Просто осъзнах, че не мисля нищо и съм щастлив – дали е от химически реакции незнам и не искам да споря с докторите които го твърдят – дори не мисля за НЕЯ просто не мисля нищо и усмивката е заспала да устата ми.
После се върнах назад и си припомних какво мислех и усещах преди време на същата спирка и в същия рейс – как още от раздялата ми с приятелите се готвех за дългото чакане, как мислите ми скачаха от едно нещо на друго и моя отчаян опит да ги контролирам, как при качаването в рейса се оглеждах какви хора се качват и мислите ми политаха да ги изледват и изпитват.
След това седнах и написах това което четете, сега вече съм сигурен какво е любовта(за мен), тя не е непрекъснати терзания къде е любимия и какво мисли, не е и ревността която те изгаря с повод и без повод, тя е празната глава и пълната душа които ти казват че няма значение каде и с кой е обекта на любовта ти, че няма значение кой се вози с теб в рейса, че каквото и да ти се случи отсега нататък ти имаш нещо което е най-важното, най-ценното, най могъщото и най-жадуваното усещане и няма кой и как да ти го отнеме. Единствения недостатък е, че любовта само ти носи усещане, че спира времето, но тя не го спира в действителност. Тъй че не мога определя трайността й, но едно е сигурно - дори и само миг да е – заслужава да й отделиш цялата си същност, пък каквото стане....