View Full Version : Напечена ситуация вкъщи
meaningless
12-02-2007, 06:57
Здравейте!
Малко е дълга историята ми, ама ситуацията е сложна.. :-D
Та... от доста години майка ми и баща ми не се разбират - вечно са се карали за всичко. Преди няколко години се преместихме в къща и тук има доста повече работа и разходи => повече поводи за скандали. Карат се за това кой колко пари печели, кой каква работа върши.. карат се и за мен и брат ми. Ние двамата не понасяме баща ни (има си причини, които предпочитам да не изтъквам) и той го знае. Той си мисли, че отношението ни към него е породено от някакви заговори на майка ми, което не е вярно.
Скоро баба ми (по майчина линия) се премести у нас и сега е още по-сложно, защото тя се опитва да плете интриги и да си въобразява, че наще ще й вземат пенсията и ще я изхвърлят... :D Майка ми ни се кара, че не сме вършили нищо в къщата (нищо, че целият ремонт го правихме аз, баща ми и брат ми) и че само сме създавали проблеми, че сме ги игнорирали и т.н. Това за игнорирането е вярно - наистина не се интересувам те какво правят и т.н., но как да се интересувам, при положение, че все глупости вършат?! Хора на тяхната възраст да не могат да си скопосат живота е просто... жалко.
Брат ми е студент, а аз съм на 17 и имаме намерение скоро да се изнесем на квартира 2мата. Когато споделих с майка ми, тя го прие като "заплаха" и вече всяка втора дума й е "Да, махайте се, нали ни мразите... " и т.н. Не мога да отрека, че отношението ми към тях двамата не е хубаво, но те са си го заслужили с всичките глупости и тъпотии, които вършат, включително и това, че няколко пъти са се били, колили и т.н.
И сега се чудя дали да сконя глава и да се правя на добро дете, в името на мирното ни съществуване (въпреки, че пак ще има проблеми от тяхна страна...) или да си държа на мнението до край? :roll:
Благодаря на тези, които прочетоха романа ми... приемам всякакви съвети :)
nikinkaa
12-02-2007, 07:06
и аз бях в такова положение-всеки ден скандали....не е приятно,даже хи4,но трябва да ги изтрае6 или да се изнесе6 на квартира с брат ти.Аз мисля 4е ако се изнесете те може би 6те си проумеят гре6ката и 6те се опитат да се поправят,даже късно :) е все пак недей да взема6 прибързани ре6ения-помисли си и тогава прави каквото и да било ;)
Ами нормално е...във всяко семейство има проблеми.Е, при едни повече при други по-малко но навсякъде ги има.При мене да ти кажа чесно е по-голяма лудница от при теб а съм още едва на 14 иии изхода ми е още много надалеко.Ти просто трябва да се примириш или просто да разговаряш със тях колкото и невъзможно да е но така не се живее ( знам го). Или както казваш просто се прави на добро дете, което от своя страна също не е леко, просто ти сама прецени кое за теб би било наи-поносимо и го направи.Кат викат и кат крещят не ги слушай не им обръщай внимание кат ти кажат да напрайш нещо сагласявай се и тка :wink: Айе потарпи още малко толкова си издаржала още малку остана :)
gree_girl
12-02-2007, 08:10
Ами за теб и брат ти ще е по-добре да се изнесете, но не се знае с тях какво ще стане, смисъл че това няма да им хареса и ще се обвиняват един друг :arrow: ето ти нови скандали. Освен това като ви няма вас може да направят някоя глупост при карането, знае ли ги човек :( пък и премествайки се отношенията ви още ще се скапят :? Зато ако искаш остани поне до 18 при тях, като гледай много да не се караш с тях, за да се изостря положението още, а им помагай и се опитай, макар и да е трудно, да се държиш добре и мило с тях. Но както казаха преди мен, във всяко семейство си има проблеми и караници и ако те са повече, трябва поне ние децата им да се опитваме да се държим по-добре :twisted:
meaningless
12-02-2007, 11:08
Да, разбирам какво имате предвид, но ми е писнало аз да правя компромисите и да си мълча. Ебаси, уж те са възрастните, а пък аз да им оправям отношенията?! Не ме интересува какво ще правят, след като си тръгнем - тяхна си работа. В крайна сметка аз си имам собствен живот и грижи, предстои ми и кандидатстване, работа и т.н. - не мога да се
занимавам с техните глупости ...
Благодаря на отговорилите :)
Эдравей.
Според мен е по-добре да направиш компромис и да опиташ да не наливаш допълнително масло в огъня.Предполагам,че ако евентуално ти и брат ти си тръгнете,ще стане още по-лошо.Вероятно родителите ви ще эапочнат да търсят вината,да се обвиняват един-друг и скандалите им ще се эадълбочат.Не энам какви са чувствата ви,колко нерви има и т.н,но при всяко положение обичаш родителите си ,нали ?Все пак това са хората,които са те отгледали,дарили са те с грижи и все пак благодарение на тях си стигнала до тук.Мисля,че не е редно да се иэнесеш и да оставиш след себе си семейството си да продължи тоя цирк ,беэ дори да ти пука.Някак си не се връэва.
Естествено е ,че ти е писнало вече.Не е никак приятно да си свидетел на подобни иэпълнинения,при това ежедневно.Но търпението е нещо много ценно.Вярно,всичко има граница-включително и то,но тук не става дума эа какво или кой да е ,а эа собствените ти родители.Прояви търпение и стискай эъби.Ако се иэнесеш,това няма да е отстояване на лично мнение,а просто проява на инат.Остани със семейството си,по-добре ще е и эа теб и эа тях.Ти си малолетна все пак,ще ти е трудно да се справяш.А и ако ти си там,има някакъв шанс да ги оэъптяваш.
Вариянт е и някой път да поговориш с майка ти или с баща ти-тоэи,когото чувстваш по-блиэък.Да предположим ,че това е майка ти.Просто някой път седни и си поговори с нея серпиоэно.Обясни и ,че теэи тяхни скандали ти влияят отрицателно,както на теб-така и на брат ти.Поговори с нея,покажи и ,че може да раэчита на теб.Това предполагам ще я обнадежди.Просто намери подход към нея-БЕЭ НЕРВИ!В съвременните семеиства това е един от основните проблеми-не се говори на важните теми,които эасягат семеините начала.Эатова те съветвам да не мълчиш и да не отправяш беэсмислени эаплахи,а да потърсиш друг вариянт-един нормално проведен раэговор.Дори може в присъствието и на брат ти и на двамата родители.
Дори фактът,че си написала таэи тема,покаэва ,че ти се интересуваш от тях и ,че не си сигурна дали искаш да си тръгнеш.Нормално е.Нe пряви нещо,което не си сигурна,че искаш..
В повечето семеиства има скандали.До някъде е нормално,стига раэбира се теэи скандали ,да не граничат с домашно насилие....
Е повисли си добре и дано да вэемеш правилното решение.
meaningless
12-02-2007, 12:33
Първо да кажа, че съм момче. :)
Това, че са ми родители и че са ми дали живот и т.н. са условни неща. Тук става дума за нещо различно - става дума за уважение, обич, привързаност... те не са даденост. Те се печелят и се губят. В моето семейство до голяма степен са се изгубили.
Имало е период, когато съм искал нещата да се оправят и да живеем "нормално". Е, вече е пределно ясно, че това няма да стане, тъй че сега искам просто да се махна от тях и да прекарвам времето си в опити да градя МОЯ си живот, а не техния.
:)
Първо да кажа, че съм момче. :)
Това, че са ми родители и че са ми дали живот и т.н. са условни неща. Тук става дума за нещо различно - става дума за уважение, обич, привързаност... те не са даденост. Те се печелят и се губят. В моето семейство до голяма степен са се изгубили.
Имало е период, когато съм искал нещата да се оправят и да живеем "нормално". Е, вече е пределно ясно, че това няма да стане, тъй че сега искам просто да се махна от тях и да прекарвам времето си в опити да градя МОЯ си живот, а не техния.
:)
След като си торкова убеден и энаеш какво искаш,эащо пускаш теви иэ форумите :?:
meaningless
12-02-2007, 12:52
Е, явно не съм толкова сигурен. :) Просто искам да чуя и чужда гледна точка...
sladkobaby
12-03-2007, 00:22
Е, явно не съм толкова сигурен. :) Просто искам да чуя и чужда гледна точка...
piwi mi na moq Skype e pizan4eto
На твоята възраст се изнесох от нас.Каквото и да си говорим,ми беше добре далече от наще,и не съжелявам,но ..е доста трудно.Едно е да имаш човек до теб,макар да имате известни разногласия,съвсем друго е да се оправяш сам,и то на такава възраст.Хич не беше както го мислех и тогава разбрах,защо 'мечтата' на някои е като станат пълнолетни да се изнесат от тях,а накрая просто не го правят.Защото всеки иска да е уреден,да му е добре...и все пак ако не си сигурен че това ще стане ,си стой на ...дупето да ти е мирен живота.Предполагам,за да се издържате мислите и да работите,което също не е най-очарователното занимание,особено ако си на 17 ,учиш...и в същото време искаш да живееш,защото... си на 17,за Бога.Тоя периот малко го минах без 'живеенето' по простата причина ,че времето едва ми стигаше.Глупаво е да живееш ден за ден,и всеки път да се чудиш къде ще му излезе края.Защото края няма да дойде скоро,ако си решил да поемаш сам .
А има време за всичко :)