Ne_Znaesh
12-10-2007, 21:15
Здравейте =]
Когато напуснах България голяма част от моя живот се промени, но мисленето не. Аз си останах Българка по душа, не исках да се променям... Излизам си с българска компания и бях на принципа, че гаджето ми задължително трябва да е Българин! И така и беше. Вече цяла година ходим с едно момче( Българин) много се разбираме и много се обичаме. Момчето мечта! :) А и толкова много ме обича, толкова пъти ми го е доказвал. Аз също го обичам, много! Той е просто невероятен!
Но от както започнахме училище нещата се промениха в отношенията ни. Запознах се с едно момче, Поляк по националност. Нищо особено, стои до мен в час по физика, шегуваме се...Кара ме да се усмихвам дори и след най-тежкия ми ден. Разменихме си телефоните, излизахаме няколко пъти заедно..само като приятели. :) Но днес ми каза, че ще се мести в друго даскало и ми призна някои неща...които ме трогнаха. Целунахме се дори...И този хубав за мен момент беше развален от образа на приятеля ми. Почуствах се много виновна :-#
Днес нямах смелост да му призная какво е станало, защото знан колко ше го нараня.. И гадното е, че аз имам чуства към другото момче ( Поляка).. и въобще незнам какво да правя. Споделих с приятелка, получих само опреквания.." кво?! ти си луда, та той е поляк" Сега за мен това, че е той е Поляк за мен няма никакво значение, просто незнам как да постъпя с приятеля ми. Едни огризения ме гризат по цели дни..Толкова време заедно, толкова щастливи моменти ми е подарил, а сега аз му забивам нож в гърба. :-k
Ще се радвам ако някой ми даде някаква насока и съвет :)
Когато напуснах България голяма част от моя живот се промени, но мисленето не. Аз си останах Българка по душа, не исках да се променям... Излизам си с българска компания и бях на принципа, че гаджето ми задължително трябва да е Българин! И така и беше. Вече цяла година ходим с едно момче( Българин) много се разбираме и много се обичаме. Момчето мечта! :) А и толкова много ме обича, толкова пъти ми го е доказвал. Аз също го обичам, много! Той е просто невероятен!
Но от както започнахме училище нещата се промениха в отношенията ни. Запознах се с едно момче, Поляк по националност. Нищо особено, стои до мен в час по физика, шегуваме се...Кара ме да се усмихвам дори и след най-тежкия ми ден. Разменихме си телефоните, излизахаме няколко пъти заедно..само като приятели. :) Но днес ми каза, че ще се мести в друго даскало и ми призна някои неща...които ме трогнаха. Целунахме се дори...И този хубав за мен момент беше развален от образа на приятеля ми. Почуствах се много виновна :-#
Днес нямах смелост да му призная какво е станало, защото знан колко ше го нараня.. И гадното е, че аз имам чуства към другото момче ( Поляка).. и въобще незнам какво да правя. Споделих с приятелка, получих само опреквания.." кво?! ти си луда, та той е поляк" Сега за мен това, че е той е Поляк за мен няма никакво значение, просто незнам как да постъпя с приятеля ми. Едни огризения ме гризат по цели дни..Толкова време заедно, толкова щастливи моменти ми е подарил, а сега аз му забивам нож в гърба. :-k
Ще се радвам ако някой ми даде някаква насока и съвет :)