ReckleSS
02-01-2008, 16:00
Сега разбирам хората, които казват, че живота бил несправедлив. Толкова са прави... Толкова много неща ми се насъбраха, че просто трябва някакси да изкарам всичко това и поне малко да ми олекне... затова и реших да споделя в този форум.
Историята ми се греди на това, че досега не съм имал честа да срещтна някое свястно момиче, което наистина да си заслужава да обичам. Момиче, което да глезя... на което да споделям за проблемите си и да бъдем заедно в добро и лошо. Ноо... живота какво ми поднесе до момента, ако става дума за любов!? НИЩО, освен разочарования... В предпоследната си връзка изтърпях изневяра от страна на половинката ми, а в последната... хах, срам ме е да говоря за последната, тъй като последната девойка реши, че може да си играе с мен и ме мислеше просто за малкото и кутре. Но какво е виновна тя :neutral: тя просто е искала "домашен любимец".
Е, след тези определено горчиви моменти, аз просто се отказах.. Просто започнах да мечтая, един ден да имам честа да срещтна подходящото момиче за мен. :( И в един слънчев ден, аз се запознах с нея, но (винаги има по едно "но" за съжаление)... виртуално по чат. Писахме си известно време и аз просто се изумих! Това момиче беше просто невероятно! Толкова много си приличахме по характери... еднакви интереси, еднакво мислене към нещата, еднакви навици.... просто не може да се опише с думи какво изпитах в този момент. Всичко е като приказка просто, но най-отвратителното нещо, което можеше да се случи в такъв момент, ето на мен се случи... Аз съм от София, а тя пък от Шумен :cry: Просто вече незнам какво да правя... толкова перфектна, толкова очарователна, толкава.... не, не може да се опише с думи, определено. Снощи, тя ми зададе въпроса "Мислиш ли, че между нас може да има нещо?"... И се надяваше да и кажа ДА, и наистина и го казах! За това време в което си пишем, това момиче сякаш наистина ме оцени и ме накара да се почувствам не като боклук, както се чувствах при последните си връзки.
Следващата седмица навършвам 18 години и вече наистина зная, какво искам да е желанието ми, което ще си пожелая! А дано някой ден се збъдне :-#
Някой хора казват, че за любовта няма прегради! Дали наистина е вярно това? Надявам се да е така...
Ехх, блогадаря ако случайно сте прочели за моята историйка, просто исках да споделя с някого. Даже не бих отказал на някое съветче :)
Благодаря... :mrgreen:
Историята ми се греди на това, че досега не съм имал честа да срещтна някое свястно момиче, което наистина да си заслужава да обичам. Момиче, което да глезя... на което да споделям за проблемите си и да бъдем заедно в добро и лошо. Ноо... живота какво ми поднесе до момента, ако става дума за любов!? НИЩО, освен разочарования... В предпоследната си връзка изтърпях изневяра от страна на половинката ми, а в последната... хах, срам ме е да говоря за последната, тъй като последната девойка реши, че може да си играе с мен и ме мислеше просто за малкото и кутре. Но какво е виновна тя :neutral: тя просто е искала "домашен любимец".
Е, след тези определено горчиви моменти, аз просто се отказах.. Просто започнах да мечтая, един ден да имам честа да срещтна подходящото момиче за мен. :( И в един слънчев ден, аз се запознах с нея, но (винаги има по едно "но" за съжаление)... виртуално по чат. Писахме си известно време и аз просто се изумих! Това момиче беше просто невероятно! Толкова много си приличахме по характери... еднакви интереси, еднакво мислене към нещата, еднакви навици.... просто не може да се опише с думи какво изпитах в този момент. Всичко е като приказка просто, но най-отвратителното нещо, което можеше да се случи в такъв момент, ето на мен се случи... Аз съм от София, а тя пък от Шумен :cry: Просто вече незнам какво да правя... толкова перфектна, толкова очарователна, толкава.... не, не може да се опише с думи, определено. Снощи, тя ми зададе въпроса "Мислиш ли, че между нас може да има нещо?"... И се надяваше да и кажа ДА, и наистина и го казах! За това време в което си пишем, това момиче сякаш наистина ме оцени и ме накара да се почувствам не като боклук, както се чувствах при последните си връзки.
Следващата седмица навършвам 18 години и вече наистина зная, какво искам да е желанието ми, което ще си пожелая! А дано някой ден се збъдне :-#
Някой хора казват, че за любовта няма прегради! Дали наистина е вярно това? Надявам се да е така...
Ехх, блогадаря ако случайно сте прочели за моята историйка, просто исках да споделя с някого. Даже не бих отказал на някое съветче :)
Благодаря... :mrgreen: