nyx
04-12-2008, 21:30
Пооптуснах се с писането...Който го мързи да чете,да не го чете,нищо няма да загуби...Просто имах нужда да споделя на някой...
Беше 9-ти септември,аз бях на работа,когато тя влезе в хотела... Беше от последната група,която трябваше да ни гостува една седмица.
Аз работех на рецепцията и бях първия човек,който гостите виждаха.. В началото,тя ми направи впечатление на надуто момиче,но когато се запознахме излезе супер готина по характер.Беше със семейството си сред които и брат й...И двамата бяха почти на моята възраст... Опознахме се още първата вечер и си паснахме много...Стояхме в ресторанта на хотела и говорихме на всякакви теми...Когато останахме насаме,започнахме да си говориме за гаджета и тя ми сподели,че смята да се раздели с приятеля си когато се върне в града си... Задълбочихме разговора и аз започнах да й разправям за проблемите си с моята приятелка...А те бяха много,особенно след като започнах да работя в хотела къде прекарвах по 24 часа в денонощието...
Случи се така,че за тази една седмица,се виждахме всеки ден,дори когато не давах смени,ходех с колата до хотела и се разхождахме по плажа или слизахме в града...Или просто седяхме на рецепцията и си говорехме...Целунах я,една вечер след като я изпратих...Усетих,че няма да е просто обикновена целувка...Вечерта преди да я целуна, се снмахме на един много краси камък,само че приятелката ми видя снимката и...Дотолкова ме изревнува,че се разделихме...А момичето вече си беше заминало от хотела...Мислех,че всичко е приключило... Питах се струва ли си да се ядосвам,че заради една непозната,загубих най-близкия си човек...Явно грешката беше моя...
След 2 седмици някъде,я намерих в skype...Започнахме да си пишем, казах и че съм се разделил с приятелката си,а тя ми сподели,че ходи с неин приятел,обаче нещата не вървят...По цели нощи прекарвахме в разговори,дали в нета или по GSM-ите...За много кратко време станахме много близки и...Малко смешно за хора на нашата възраст... Но започнахме да си липсваме и това си личеше и от двете страни... Казах й че я обичам и след кратко мълчание тя ми отвърна...Обеща ми, да поговориме,когато дойде в града ми...Всичко ми се струваше една огромна заблуда...Понякога даже се присмивах на себе си,защото се държах глупаво,като някое наивно дете...Мечтаехме заедно,как някой ден ще дойде в града ми и ще поговориме...Но не стана точно така...
Тъкмо ставаше студено,беше декември месец...Аз бях напълно сам и емоционално рухнал...Когато една вечер към 20 часа ми звънна непознат номер и чух думите:"Във града съм..."Коремът ми се сви, целият настръхнах излязох от школата,в която бях на курс и веднага разбрах къде е тя...След час вече пътувах към мястото където ми каза че ще ме чака...Когато я видях усетих как сълзите ми напират и как порязаха студеното ми лице...Тя само извика името ми и се хвърли на врата ми...Помня как я вдигнах и я държах така докато я въртях в прегръдките ми...Целувахме се няколко минути без да кажем нито дума...И двамата знаехме,че нямаме много време и просто мълчахме... Нямаше смисъл да започваме някаква тема на разговор,за да не остане недовършена...Най-невероятното и неочакваното беше,че семейството ми имаше празник и ме извикаха да отида с нея да ни почерпят...Не мисля,че ако беше някоя друга щях да го направя... Майка ми беше строго против каквато и да било връзка с нея,защото живееше на 130 км от мене и всички знаеха,е съм способен да замина заради момичето...Но просто го направих,отворих вратата и влязох в шумния апартамент...Всички погледи бяха към нас...Усещах как натривам носа на всеки член от семейството ми,който по някакъв начин се опитваше да ме контролира...Тя ми даваше такава сила,че бях способен да кажа всичко в лицето на родителите си,без да ми пука какво ще става...Прекарахме известно време с тях и се прибрахме...Закарах я там откъдето я взех...В асансьора,я прегърнах силно...И двамта знаехме,че тази прегръдка може да е последната ни и се целунахме страстно...Като запоследно...Вратата на апартамента се затвори и асансиора тръгна обратно надоло...Когато се прибра в нейния град нещата бяха същите с изключение на едно неще:вече не можехме един без друг...Бяхме се влюбили като някои хлапета...Но никой не мислеше,че нещата ще продължат...Изминаха два месеца и дойде моят рожден ден...Поканих я да дойде като не очаквах,че ще го направи...Но дойде...Прекарахме цяла вечер заедно...Не обърнах внимание на гостите си,а само на нея...Помня блясъка в очите й при всеки тост който вдигахме...Усещах,че горя от щастие...Усещах,че и тя беше така...След като се прибрахме у нас...Не мога да намеря думи,за да опиша това което се случи...Нощта всякаш спря и сякаш това което напраихме не беше просто секс...Беше нещо,което промени самите нас и дори живота ни...Но...Както и първия път тя си замина...С насълзени очи...Времето минаваше убийствено бавно...Тази година завършвах и трябваше да уча,както никога досега...Беше неописуем Ад. Напрежението ме убиваше,а нямах дори рамо на което да се опра... Имах само приятелите си,на които не можех да обърна внимание...
Трябавше ми тя...Започнах малко по малко да се променям,ставах раздразнителен,враждебен,п онякога се държах отвратително... Наранявах най-близките си хора...Имах нужда от момичето,но не можех да отида при нея...Не можех да се намеся в живота й и да си замина...Трябваше тя да дойде при мене...Но така и не го направи... Един ден я попитах как са нещата с онова момче...Тя ми каза,че са добре и че са изгладили отношенията си...Болката от думите й направо ме събори...Но нямах право да й го кажа...Нямах право да им преча... Достатъчно я разсейвах,достатъчно й обърквах мозъка и ги карах с приятеля й...Един ден просто не издържах и и написах всичко,което мисля,без да й дам право да говори...Казах и последно сбогом и че ако съдбата реши ще ни събере...Тя ми каза просто че се радва че ме има и че ме обича...
От тогава измина много време...Сякаш цяла вечност...Скоро след като сложих край на отношенията ни,едно момиче,което обичах 3 години ми призна че има чувства към мене...Но вече беше късно... Въпреки че беше детската ми любов,която казват,че остава вечена, въпреки че се беше превърнала в идеала ми за момиче,аз исках само Нея...Онази,която ми даде отново жажда за живот и едновременно с това я погуби...Не можех да повярвам на това което се случваше... Точно една вечер преди момичето да ми сподели че има чувства към мене,същото го направи и най-добрата ми приятелка,която просто е невероятно момиче и която винаги е била само в мечтите ми...Но подяволите,не можах да отвърна на чувствата на нито на едната нито на другата...Обиах вече само едно момиче,а то беше на 130 км от мен... Сякаш накрая на Света...
След всичко това което ми се насъбра станах друг човек...Спрях да се забавлявам,спрях да се смея,спрях дори да се усмихвам...Казват,че дори погледа ми се е променил...Вече не бях веселяка в компанията... Вече не бях в компанията...По цели седмици седях затворен в нас и не контактувах с никой...Но рано или късно приятелите ми ме накараха да изляза, да се повеселиме заедно...Само,че не беше същото... Всяка песен ми напомняше на нея,всяка светлина,всеки аромат в дискотеките Всичко...Търсех очите и във всяко срещнато момиче...Но нея я нямаше. А времето си летеше неусетно и същевременно убийствено бавно...Но аз живеех и все още живея за нея...Обичах я,търсех я...Но нея просто я нямаше...Една следа остави след себе си и тя беше в сърцето ми...
Само тя ме водеше по пътя,по който минах докато стигна до тука,до тези редове...Липсва ми безумно много...Обичам я,не по-малко от тогава...A дали и с нея е така...Може би никога няма да разбера...Но аз няма да спра да я чакам...Няма да спра да я търся...Оставам завинаги неин...Обичам те мила...
:smt085
FoReVeR^YouRs
Беше 9-ти септември,аз бях на работа,когато тя влезе в хотела... Беше от последната група,която трябваше да ни гостува една седмица.
Аз работех на рецепцията и бях първия човек,който гостите виждаха.. В началото,тя ми направи впечатление на надуто момиче,но когато се запознахме излезе супер готина по характер.Беше със семейството си сред които и брат й...И двамата бяха почти на моята възраст... Опознахме се още първата вечер и си паснахме много...Стояхме в ресторанта на хотела и говорихме на всякакви теми...Когато останахме насаме,започнахме да си говориме за гаджета и тя ми сподели,че смята да се раздели с приятеля си когато се върне в града си... Задълбочихме разговора и аз започнах да й разправям за проблемите си с моята приятелка...А те бяха много,особенно след като започнах да работя в хотела къде прекарвах по 24 часа в денонощието...
Случи се така,че за тази една седмица,се виждахме всеки ден,дори когато не давах смени,ходех с колата до хотела и се разхождахме по плажа или слизахме в града...Или просто седяхме на рецепцията и си говорехме...Целунах я,една вечер след като я изпратих...Усетих,че няма да е просто обикновена целувка...Вечерта преди да я целуна, се снмахме на един много краси камък,само че приятелката ми видя снимката и...Дотолкова ме изревнува,че се разделихме...А момичето вече си беше заминало от хотела...Мислех,че всичко е приключило... Питах се струва ли си да се ядосвам,че заради една непозната,загубих най-близкия си човек...Явно грешката беше моя...
След 2 седмици някъде,я намерих в skype...Започнахме да си пишем, казах и че съм се разделил с приятелката си,а тя ми сподели,че ходи с неин приятел,обаче нещата не вървят...По цели нощи прекарвахме в разговори,дали в нета или по GSM-ите...За много кратко време станахме много близки и...Малко смешно за хора на нашата възраст... Но започнахме да си липсваме и това си личеше и от двете страни... Казах й че я обичам и след кратко мълчание тя ми отвърна...Обеща ми, да поговориме,когато дойде в града ми...Всичко ми се струваше една огромна заблуда...Понякога даже се присмивах на себе си,защото се държах глупаво,като някое наивно дете...Мечтаехме заедно,как някой ден ще дойде в града ми и ще поговориме...Но не стана точно така...
Тъкмо ставаше студено,беше декември месец...Аз бях напълно сам и емоционално рухнал...Когато една вечер към 20 часа ми звънна непознат номер и чух думите:"Във града съм..."Коремът ми се сви, целият настръхнах излязох от школата,в която бях на курс и веднага разбрах къде е тя...След час вече пътувах към мястото където ми каза че ще ме чака...Когато я видях усетих как сълзите ми напират и как порязаха студеното ми лице...Тя само извика името ми и се хвърли на врата ми...Помня как я вдигнах и я държах така докато я въртях в прегръдките ми...Целувахме се няколко минути без да кажем нито дума...И двамата знаехме,че нямаме много време и просто мълчахме... Нямаше смисъл да започваме някаква тема на разговор,за да не остане недовършена...Най-невероятното и неочакваното беше,че семейството ми имаше празник и ме извикаха да отида с нея да ни почерпят...Не мисля,че ако беше някоя друга щях да го направя... Майка ми беше строго против каквато и да било връзка с нея,защото живееше на 130 км от мене и всички знаеха,е съм способен да замина заради момичето...Но просто го направих,отворих вратата и влязох в шумния апартамент...Всички погледи бяха към нас...Усещах как натривам носа на всеки член от семейството ми,който по някакъв начин се опитваше да ме контролира...Тя ми даваше такава сила,че бях способен да кажа всичко в лицето на родителите си,без да ми пука какво ще става...Прекарахме известно време с тях и се прибрахме...Закарах я там откъдето я взех...В асансьора,я прегърнах силно...И двамта знаехме,че тази прегръдка може да е последната ни и се целунахме страстно...Като запоследно...Вратата на апартамента се затвори и асансиора тръгна обратно надоло...Когато се прибра в нейния град нещата бяха същите с изключение на едно неще:вече не можехме един без друг...Бяхме се влюбили като някои хлапета...Но никой не мислеше,че нещата ще продължат...Изминаха два месеца и дойде моят рожден ден...Поканих я да дойде като не очаквах,че ще го направи...Но дойде...Прекарахме цяла вечер заедно...Не обърнах внимание на гостите си,а само на нея...Помня блясъка в очите й при всеки тост който вдигахме...Усещах,че горя от щастие...Усещах,че и тя беше така...След като се прибрахме у нас...Не мога да намеря думи,за да опиша това което се случи...Нощта всякаш спря и сякаш това което напраихме не беше просто секс...Беше нещо,което промени самите нас и дори живота ни...Но...Както и първия път тя си замина...С насълзени очи...Времето минаваше убийствено бавно...Тази година завършвах и трябваше да уча,както никога досега...Беше неописуем Ад. Напрежението ме убиваше,а нямах дори рамо на което да се опра... Имах само приятелите си,на които не можех да обърна внимание...
Трябавше ми тя...Започнах малко по малко да се променям,ставах раздразнителен,враждебен,п онякога се държах отвратително... Наранявах най-близките си хора...Имах нужда от момичето,но не можех да отида при нея...Не можех да се намеся в живота й и да си замина...Трябваше тя да дойде при мене...Но така и не го направи... Един ден я попитах как са нещата с онова момче...Тя ми каза,че са добре и че са изгладили отношенията си...Болката от думите й направо ме събори...Но нямах право да й го кажа...Нямах право да им преча... Достатъчно я разсейвах,достатъчно й обърквах мозъка и ги карах с приятеля й...Един ден просто не издържах и и написах всичко,което мисля,без да й дам право да говори...Казах и последно сбогом и че ако съдбата реши ще ни събере...Тя ми каза просто че се радва че ме има и че ме обича...
От тогава измина много време...Сякаш цяла вечност...Скоро след като сложих край на отношенията ни,едно момиче,което обичах 3 години ми призна че има чувства към мене...Но вече беше късно... Въпреки че беше детската ми любов,която казват,че остава вечена, въпреки че се беше превърнала в идеала ми за момиче,аз исках само Нея...Онази,която ми даде отново жажда за живот и едновременно с това я погуби...Не можех да повярвам на това което се случваше... Точно една вечер преди момичето да ми сподели че има чувства към мене,същото го направи и най-добрата ми приятелка,която просто е невероятно момиче и която винаги е била само в мечтите ми...Но подяволите,не можах да отвърна на чувствата на нито на едната нито на другата...Обиах вече само едно момиче,а то беше на 130 км от мен... Сякаш накрая на Света...
След всичко това което ми се насъбра станах друг човек...Спрях да се забавлявам,спрях да се смея,спрях дори да се усмихвам...Казват,че дори погледа ми се е променил...Вече не бях веселяка в компанията... Вече не бях в компанията...По цели седмици седях затворен в нас и не контактувах с никой...Но рано или късно приятелите ми ме накараха да изляза, да се повеселиме заедно...Само,че не беше същото... Всяка песен ми напомняше на нея,всяка светлина,всеки аромат в дискотеките Всичко...Търсех очите и във всяко срещнато момиче...Но нея я нямаше. А времето си летеше неусетно и същевременно убийствено бавно...Но аз живеех и все още живея за нея...Обичах я,търсех я...Но нея просто я нямаше...Една следа остави след себе си и тя беше в сърцето ми...
Само тя ме водеше по пътя,по който минах докато стигна до тука,до тези редове...Липсва ми безумно много...Обичам я,не по-малко от тогава...A дали и с нея е така...Може би никога няма да разбера...Но аз няма да спра да я чакам...Няма да спра да я търся...Оставам завинаги неин...Обичам те мила...
:smt085
FoReVeR^YouRs