Отговор в тема
Пооптуснах се с писането...Който го мързи да чете,да не го чете,нищо няма да загуби...Просто имах нужда да споделя на някой...
Беше 9-ти септември,аз бях на работа,когато тя влезе в хотела... Беше от последната група,която трябваше да ни гостува една седмица.
Аз работех на рецепцията и бях първия човек,който гостите виждаха.. В началото,тя ми направи впечатление на надуто момиче,но когато се запознахме излезе супер готина по характер.Беше със семейството си сред които и брат й...И двамата бяха почти на моята възраст... Опознахме се още първата вечер и си паснахме много...Стояхме в ресторанта на хотела и говорихме на всякакви теми...Когато останахме насаме,започнахме да си говориме за гаджета и тя ми сподели,че смята да се раздели с приятеля си когато се върне в града си... Задълбочихме разговора и аз започнах да й разправям за проблемите си с моята приятелка...А те бяха много,особенно след като започнах да работя в хотела къде прекарвах по 24 часа в денонощието...
Случи се така,че за тази една седмица,се виждахме всеки ден,дори когато не давах смени,ходех с колата до хотела и се разхождахме по плажа или слизахме в града...Или просто седяхме на рецепцията и си говорехме...Целунах я,една вечер след като я изпратих...Усетих,че няма да е просто обикновена целувка...Вечерта преди да я целуна, се снмахме на един много краси камък,само че приятелката ми видя снимката и...Дотолкова ме изревнува,че се разделихме...А момичето вече си беше заминало от хотела...Мислех,че всичко е приключило... Питах се струва ли си да се ядосвам,че заради една непозната,загубих най-близкия си човек...Явно грешката беше моя...
След 2 седмици някъде,я намерих в skype...Започнахме да си пишем, казах и че съм се разделил с приятелката си,а тя ми сподели,че ходи с неин приятел,обаче нещата не вървят...По цели нощи прекарвахме в разговори,дали в нета или по GSM-ите...За много кратко време станахме много близки и...Малко смешно за хора на нашата възраст... Но започнахме да си липсваме и това си личеше и от двете страни... Казах й че я обичам и след кратко мълчание тя ми отвърна...Обеща ми, да поговориме,когато дойде в града ми...Всичко ми се струваше една огромна заблуда...Понякога даже се присмивах на себе си,защото се държах глупаво,като някое наивно дете...Мечтаехме заедно,как някой ден ще дойде в града ми и ще поговориме...Но не стана точно така...
Тъкмо ставаше студено,беше декември месец...Аз бях напълно сам и емоционално рухнал...Когато една вечер към 20 часа ми звънна непознат номер и чух думите:"Във града съм..."Коремът ми се сви, целият настръхнах излязох от школата,в която бях на курс и веднага разбрах къде е тя...След час вече пътувах към мястото където ми каза че ще ме чака...Когато я видях усетих как сълзите ми напират и как порязаха студеното ми лице...Тя само извика името ми и се хвърли на врата ми...Помня как я вдигнах и я държах така докато я въртях в прегръдките ми...Целувахме се няколко минути без да кажем нито дума...И двамата знаехме,че нямаме много време и просто мълчахме... Нямаше смисъл да започваме някаква тема на разговор,за да не остане недовършена...Най-невероятното и неочакваното беше,че семейството ми имаше празник и ме извикаха да отида с нея да ни почерпят...Не мисля,че ако беше някоя друга щях да го направя... Майка ми беше строго против каквато и да било връзка с нея,защото живееше на 130 км от мене и всички знаеха,е съм способен да замина заради момичето...Но просто го направих,отворих вратата и влязох в шумния апартамент...Всички погледи бяха към нас...Усещах как натривам носа на всеки член от семейството ми,който по някакъв начин се опитваше да ме контролира...Тя ми даваше такава сила,че бях способен да кажа всичко в лицето на родителите си,без да ми пука какво ще става...Прекарахме известно време с тях и се прибрахме...Закарах я там откъдето я взех...В асансьора,я прегърнах силно...И двамта знаехме,че тази прегръдка може да е последната ни и се целунахме страстно...Като запоследно...Вратата на апартамента се затвори и асансиора тръгна обратно надоло...Когато се прибра в нейния град нещата бяха същите с изключение на едно неще:вече не можехме един без друг...Бяхме се влюбили като някои хлапета...Но никой не мислеше,че нещата ще продължат...Изминаха два месеца и дойде моят рожден ден...Поканих я да дойде като не очаквах,че ще го направи...Но дойде...Прекарахме цяла вечер заедно...Не обърнах внимание на гостите си,а само на нея...Помня блясъка в очите й при всеки тост който вдигахме...Усещах,че горя от щастие...Усещах,че и тя беше така...След като се прибрахме у нас...Не мога да намеря думи,за да опиша това което се случи...Нощта всякаш спря и сякаш това което напраихме не беше просто секс...Беше нещо,което промени самите нас и дори живота ни...Но...Както и първия път тя си замина...С насълзени очи...Времето минаваше убийствено бавно...Тази година завършвах и трябваше да уча,както никога досега...Беше неописуем Ад. Напрежението ме убиваше,а нямах дори рамо на което да се опра... Имах само приятелите си,на които не можех да обърна внимание...
Трябавше ми тя...Започнах малко по малко да се променям,ставах раздразнителен,враждебен,п онякога се държах отвратително... Наранявах най-близките си хора...Имах нужда от момичето,но не можех да отида при нея...Не можех да се намеся в живота й и да си замина...Трябваше тя да дойде при мене...Но така и не го направи... Един ден я попитах как са нещата с онова момче...Тя ми каза,че са добре и че са изгладили отношенията си...Болката от думите й направо ме събори...Но нямах право да й го кажа...Нямах право да им преча... Достатъчно я разсейвах,достатъчно й обърквах мозъка и ги карах с приятеля й...Един ден просто не издържах и и написах всичко,което мисля,без да й дам право да говори...Казах и последно сбогом и че ако съдбата реши ще ни събере...Тя ми каза просто че се радва че ме има и че ме обича...
От тогава измина много време...Сякаш цяла вечност...Скоро след като сложих край на отношенията ни,едно момиче,което обичах 3 години ми призна че има чувства към мене...Но вече беше късно... Въпреки че беше детската ми любов,която казват,че остава вечена, въпреки че се беше превърнала в идеала ми за момиче,аз исках само Нея...Онази,която ми даде отново жажда за живот и едновременно с това я погуби...Не можех да повярвам на това което се случваше... Точно една вечер преди момичето да ми сподели че има чувства към мене,същото го направи и най-добрата ми приятелка,която просто е невероятно момиче и която винаги е била само в мечтите ми...Но подяволите,не можах да отвърна на чувствата на нито на едната нито на другата...Обиах вече само едно момиче,а то беше на 130 км от мен... Сякаш накрая на Света...
След всичко това което ми се насъбра станах друг човек...Спрях да се забавлявам,спрях да се смея,спрях дори да се усмихвам...Казват,че дори погледа ми се е променил...Вече не бях веселяка в компанията... Вече не бях в компанията...По цели седмици седях затворен в нас и не контактувах с никой...Но рано или късно приятелите ми ме накараха да изляза, да се повеселиме заедно...Само,че не беше същото... Всяка песен ми напомняше на нея,всяка светлина,всеки аромат в дискотеките Всичко...Търсех очите и във всяко срещнато момиче...Но нея я нямаше. А времето си летеше неусетно и същевременно убийствено бавно...Но аз живеех и все още живея за нея...Обичах я,търсех я...Но нея просто я нямаше...Една следа остави след себе си и тя беше в сърцето ми...
Само тя ме водеше по пътя,по който минах докато стигна до тука,до тези редове...Липсва ми безумно много...Обичам я,не по-малко от тогава...A дали и с нея е така...Може би никога няма да разбера...Но аз няма да спра да я чакам...Няма да спра да я търся...Оставам завинаги неин...Обичам те мила...
FoReVeR^YouRs
Pero nadie, nadie pudo amarte como yo!!!
Глупак. Не умирай сам, защото няма кой да те вади насила от гроба.
Браво за търпението и написаното, но според мен бъркаш с това отношение към живота. И аз всяка седмица се влюбвам и си казвам, че друга не може да има. А като се мине малко време и очите ми започват да се отварят за света. Да, на два пъти беше МНОГО тежко и на втория бях напълно а-социален в продължение на година, но и това отшумя. Сега ми остана само един сладко-кисел спомен от нея.
Дерзай!
He who runs with aggression walks with no dignity
Виж...Това може да означава само едно...Че всеки е глупак...Всеки минава през този период от възрастта....Аз още отдавна го осъзнах и след всички момичета които съм имал не можех и да предположа,че може да ми се случи пак на мене,да се влюбя по този начин и то в най-неподходящия човек...Напълно прав си...Знам какво и да ти се отворят очите за света,да започнеш да гледаш на живота по друг начин и да виждаш нещатата,които през цялото време са те заобикаляли...Но понякога човек просто има нужда да поживее в един друд свят на мечти и спомени...От който се излиза много трудно и когато си емоционално уморен просто нямаш сили и си оставаш там... За всичко си трябва време,знам...Но пак както каза....Дерзая,да...
Pero nadie, nadie pudo amarte como yo!!!
мерси все пак че някой си е направил труда да прочете ВСИЧКО това...
Pero nadie, nadie pudo amarte como yo!!!
Абе, ако не друго поне на една кълка винаги можеш да лежиш: времето лекува всичко. И което не минава с време, минава с много време. Аз какви ли не неща съм опитвал, но със простотията си не можах да се преборя. Харесвам ли я - харесвам я! Чупя си главата, карам се със всички, мразя се и така, докато един ден не започвам малко по малко да осъзнавам, че живота продължава. Звучи гадно и изтъркано, но е горе-долу правилно. Пък и баща ми все повтаря, че да си млад в днешно време изглеждало много трудно. Така че ние направо сме си от "Lost" и "Heroes" едновременно.
He who runs with aggression walks with no dignity
леле пич много рядко чета в този форум нещо по дълго от 5 реда... но прочетох цялото и честно казано настръхнах, личи си че си го написал от сърцето си.
не мога да ти помогна, но не губи кураж!
пп на 20 съм вече и също съм имал подобни моменти, даже може би все още се надявам едно момиче да е пак моя...гадно е ама си спомняй, щом имаш толкова хубави моменти с нея колкото и да е трудно
ама не се депресирай, живота продължава...
Ало, спри, почти се разревах!!! Защо по дяволите не направиш нещо? Отиди при нея, кажи и, че не може да си играе с теб така, кажи и, че те боли... КАЖИ И ГО!!!! ;(
Животът е адът описан в Библията!
Ne , che si glupak , prosto momicheto e pravo !Първоначално написано от Crafter
лелеее просто като го прочетох и цялата настръхнах
Леле, нямам думи просто. Не мога да повярвам, че момче може да напише нещо такова. Свалям ти шапка, че си признаваш всичко. Съвет едва ли бих могла да дам, тъй като аз не бих издържала на това. Просто ти пожелавам късмет. Дано всичко се оправи.
Много по-лесно е да събудиш у някого любов, отколкото да я запазиш.
Когато нещо отмине, тогава усещаме колко хубаво е било.
Е, да се намираха такива като теб... просто й се обади или по скайп, кажи й за чувствата си и ако тя още те обича, тогава ще си сигурен и след изпитите ти ще можеш да си при нея, а ако не, тогава ще си намериш друго момиче, което сигурно наистина те е обичало ...
За пореден път ме отачайваш с постовете си..
@MiMcHeToOo не става така....
А по темата няма смисъл да ти казвам, че трябва да се съвземеш-ти си го знаеш. Просто стават и такива обърквания на чувствата.. може и да се върне при теб, но може и да не я видиш повече. Трябва да се примириш просто и да си гледаш живота, защото нищо не печелиш, ако страдаш и мислиш за нея сега.
момичето никога не си е играло с мене...аз се намесих в нейния живот обърках го предостатъчно и после си заминах...Мога да отида,но единственото,което ме спира е това,че пак ще размътя водите й в отношенията с приятеля й...Не знам с какъв акъл се хванах с чуждо момиче и то от друг град...Но въпреки всичко, ще отида...Някои казват че в този живот трябва да си малко или много егоист,да мачкаш за да не бъдеш мачкан...Знам,че приятеля й нищо няма да направи,но ще го боли много...Това ме спира...
А пък и не мисля,че съм изпаднал в депресия...Или пък се заблуждавам...знам ли...
Pero nadie, nadie pudo amarte como yo!!!
можеше да споделиш с някой от нас, щяхме да те разбререм. Не сички в даскало са олиг0френи
.....
Pravih sex i iskam pak napulno sum seriozna !!!emi 4oveka mi spi i mi e jal da go sabudq..a sum gola i se pipam
не мисля че всички са олигофрени...тоест повечето са ама тия които не са кво ги бърка аз кви грижи имам...пък и в един момент то просто ти писва да споделяш и говориш...понякога е по-безопасно да не се разкриваш пред хората...Инъче ставаш уязвим...ти да не ме познаваш?!
Pero nadie, nadie pudo amarte como yo!!!
здсфдф
Pravih sex i iskam pak napulno sum seriozna !!!emi 4oveka mi spi i mi e jal da go sabudq..a sum gola i se pipam
мне
Pero nadie, nadie pudo amarte como yo!!!
остави го това "него ще го боли" да беше твой приятел добре но заради момче което не познаваш да изпуснеш може би най-голямата си любов... виж отиди при нея не си ли чувал мисълта "свикнах с него(нея),обичам друг(а)" щом те обича значи има шанс отиди говори ако стане нещо м/у вас всички ще се радваме за теб!Ако не стане ... разбира се ще е гадно,но поне ще знаеш че си се пробвал иначе какво след време ще се питаш "ами ако беше избрала мен?" аз лично ако обичам някой и той е на толкова голямо разстояние от мен няма да го карам да идва заради мен,но ако дойде ще бъда най-щасливата на света и няма да го пусна ... само мога да пожелая успех!!!и ако решиш да не ходиш ... ами приятел просто тогава я забрави .... понеже и без това живота е гаден трябва ли да си го проваляш още повече????момичето никога не си е играло с мене...аз се намесих в нейния живот обърках го предостатъчно и после си заминах...Мога да отида,но единственото,което ме спира е това,че пак ще размътя водите й в отношенията с приятеля й...Не знам с какъв акъл се хванах с чуждо момиче и то от друг град...Но въпреки всичко, ще отида...Някои казват че в този живот трябва да си малко или много егоист,да мачкаш за да не бъдеш мачкан...Знам,че приятеля й нищо няма да направи,но ще го боли много...Това ме спира...
А пък и не мисля,че съм изпаднал в депресия...Или пък се заблуждавам...знам ли...
Знам не съм идеална,малко наивна и малко странна!Всичко за мен е черно и бяло...!Заради никой не се променям,нараняват ме без сърце оставам,но и да падна пак се изправям .....
A замислял ли си се някога дали тя не те е излъгала,4е вси4ко с приятеля й е ок,само за да те предпази,защото и тя мн добре знае,4е връзката ви е невъзможна?и колкото и да страдаш ще е по-добре да си мислиш,4е тя е щастлива с другия,отколкото да се измъ4ваш още пове4е,4е е сама?
Не се отказвай никога,докато има любов,има надежда.Бори се за нея,докато времето не запо4не да лекува раните и любовта не избледнее,тогава 4ак ще имаш правото да се откажеш и да забравиш,защото ясно е 4е сега и да искаш няма да стане.Просто не се отказвай!!!Нямаш представа колко мн хора страдат,защото са се отказали,защото са мислели,4е така ще е по добре,а после цял живот съжаляват,4е не са опитали...дори да не се полу4и,поне ще си опитал...Успех!
10х...
Pero nadie, nadie pudo amarte como yo!!!
Малее, честно - възхищавам ти се! Не съм мислила, че от момче могат да се чуят толкова искрени и чувствени думи! Разчувствах се много...
По темата: Моя съвет е да се бориш за нея! От разказа ти личи, че много я обичаш (както и ТЯ теб) затова не се отказвай! За такава голяма любов като вашата трябва да се правят и жертви - след като вече си завършил, можеш да се преместиш в нейния град!
П.П.: Разказа ти е като роман! Можеш и пари да изкараш от цялата история
И КЪСМЕТ!! Такава любов не заслужава край като вашия!
Ох и аз като останалите цялата настръхнах, БОРИ СЕ, не губи надежда, ще те е яд цял живот, че не си опитал отново, отиди при нея 130 км не са нищо! БОРИ СЕ
Жената цъфти, ако някой вехне по нея!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
