- Форум
- По малко от всичко
- За България и тези, които я напуснаха
- Някои в чужбина ???
Здравейте , има ли някои освен мен в чужбина ... Аз съм в Словения ... Много приятна малка държава , приятни отворени хора ...
Не съм в чужбина, но имах желание (и още имам) да отида в Словения и в Дубровник (Хърватска), но не знам в Словения разбират ли сръбски като цяло, защото съм чувал, че някои говорят дори италиански по-добре от сръбски, а аз италиански не знам, английския ми е кофти, а сръбския ми е сравнително добър и разбираем, и ще се оправяАко помогнеш с информация, ще съм благодарен
![]()
Последно редактирано от RedArmy : 07-28-2020 на 23:09
Мы рождены, чтоб сказку сделать былью,
Преодолеть пространство и простор,
Нам разум дал стальные руки-крылья,
А вместо сердца — пламенный мотор.
То това е ясно, беше ми интересно да видя реакцията от отсрещната страна и какво ще изсмучат от пръстите си! Като гледам и този профил ще го изоставят
.
Оказва се, че в целия форум най-много фейкове въртят именно модераторКИте, като те самите въобще не се появяват и не общуват с истинските си профили! Какъв чудесен пример за управление на форум и налагане на "успешна" форумна политика, привличаща потребители!
П.С. Това последното е сарказъм (за Дефенди казвам)!
Ризоли и Айлс в действие! Мухахахаах
Прасета,прасета..Всичките прасета на мезета...
Така и няма да ти отговорят! Пуснали са един пост (забележи, че е точно на час), и си заминават.
Спомняш си когато в не-дневника им изкарах помията на яве и те взеха да увъртат и да отбягват въпроса дали нещата са писани от тях или не..
EDIT:
Последно редактирано от anonymous1043668 : 07-30-2020 на 19:25
Аз след като спрях да пиша тук отидох да уча в чужбина в Западна Европа. Ами не ми хареса - лош климат, затворени хора, супер много влага. Като чуеха, че съм от България започваха да се държат много зле. Първият ми избор беше Швеция и макар и там да ги има същите проблеми поне имат слънце през лятото ии жените им са красиви, за природата да не говорим. Но изпуснах срока за кандидатстване и така.
После живях в Словакия и Чехия. Словакия ми хареса - малка, компактна страна и съответно малка столица на Дунава. Постоянно вървях по едни мостове над Дунава и край него. Въпреки, че не блести с архитектура момичетата са много красиви. Дали от размера на града, но много лесно се създаваха приятелства в Братислава. Хората са малко по-срамежливи от тук, но пък специално на работа са по-приятелски настроени от колкото в софийски офис.
В Чехия много ми хареса тяхната стара архитектура, но ако отида пак ще е в Бърно например, а не в Прага. В Прага е прекалено бъкано с много хора и туристи и наемите са много скъпи. Но да кажа - и на двете места като качество животът ми беше в пъти по-добър от колкото в мрачната, студена западна страна откъм излизане, приятелства и т.н. В Братислава повече излизах по кръчми от колкото в София, като трябваше да я напусна се почувствах по начина, по който се чувствам като напускам родната София със самолет - почти се разплаках.
В Малта живея от 2016г. Нищо особено не е, нямам търпение да се върна в България. Чакам удобен момент, за да съм стабилна финансово и цялото семейство ще се преместим.
*сън*
Малта като цяло е развита туристическа Британска колония след Втората световна война. Нейната големина не е по-голяма от тази на София и околностите, но не мога да си представя да водя там смислен живот. Разкажете малко повече за ситуацията на ежедневна база там, ако може.
Аз съм в Люксембур, супер е
Чудих се как да ти отговоря, за да не прозвуча като някакъв философ.
Финансова стабилност не се мери в години зад граница, поне в моите очи - не мога да съдя за теб, затова не знам защо коментара ти е бил такъв. Аз съм финансово стабилна от началото, от първата ми заплата в чужбина. Просто не парадирам, а изисквам от себе си повече и надграждам когато и каквото мога. Живея по свой план, с ясни цели, които постигам - това се случва с лекота към днешна дата, след трудните няколко години в началото. Вече сме на по 30 години, редно е да мислим като възрастни хора. В началото бях 21 годишна хлапачка, която тепърва се учеше да бъде възрастен. (И всеки продължава да се учи постоянно, няма спирачки, освен ако сам не си ги натиснеш.)
Хипотетично:
Ако кажа, че за мен да имам в джоба 5 хиляди лева за черни дни, отделно от други спестявания е нормално нещо, а друг, който получава минимална заплата и успява да задели едни 200лв за последните 3 месеца, не влага нищо в надграждане и не поема премерени рискове - разликата е от тук до слънцето и обратно. И в мислене, и в приоритети, и в житейски обстоятелства.
Аз имам възможността да се чудя къде да си харча парите, които не са в категория "спестени, хобита и почивки, или бъдещ имот", а друг човек се чуди как да преживя с по-малко от хиляда лева на месец, споделен апартамент с непознати и високи комунални сметки.
Финансова стабилност за мен тогава беше, да имам 10-12 чисти заплати в спестяванията си(само за тази цел), в случай на спънка, защото имаме дете, което разчита на майка и баща да го хранят, поят и да го гледат добре, което включва и ние да не сме под постоянен стрес. Постигнахме го. Сега събираме други пари, за други семейни приоритети, живеем си повече от добре.
Последно редактирано от fUcKsMiLe : Днес на 09:50
*сън*