anonymous485803
05-23-2008, 22:56
Нещо ме гони безсънието тази нощ и напук на някои персони тук ще си позволя да споделя нещо което си мисля от известно време. Ще ви разкажа и как се сетих за него.
Когато бяха многото почивни дни един след друг в около 1ви и 6ти май с една компанийка се вдигнахме на походче в Рила. Всички не се познавахме предварително. Просто всеки си доведе някои. Ходихме по ниските части, тъй като по високите си беше все още зима, а някои хич не бяха подготвени за планина. Въпреки, че почти през цялото време си слушах любимия чил аут ми направи впечатление поведението на една двойка, момче и момиче, които явно бяха гаджета, но връзката им преживяваше някаква криза. Първоначално се караха, после се сдобряваха, ходеха далеч един от друг, после се държаха за ръце, усмихваха се, мръщеха се и т.н. Подобно беше и времето. В единя ден се смениха всичките възможни прогнози за врамато. Грееше слънце, после за минути дойдоха облаци, застудя, заваля як дъжд, след около половин час се показа пак слънцето, стана по-топло. По едно време слънчевото и облачното време се сменяха през буквално 5 минути. Това за планината е нормално. Там където е по-високо времето често се мени. Мисля си обаче, че човешките отношения понякога са точно като времето, доста променливи. Например дъждът може да се оприличи със сълзите, вятърът със скандалите, слънчевото и тихо време с добрите и хармонични отношения, облаците със спорове и препирни, слънцето след облаците с консенсус или пък извоюване на доминация /ето мойто ще е/, лекия полъх на вятъра при слънчево време с безобидни шеги и закачки, мрачното тъмно синьо небе със сърденето и неговоренето на някои близък, които най-често когато сме сами могат да предизвикат и сълзи, отговарящо на дъжда, които е много често част от такова време, градушката и грамотевиците, които понякога причиняват щети /7 пъти съм сменял лан карта до сега/, с боя, физическата саморазправа, където също понякога има щети. Не мислите ли? Времето понякога е променливо, както и човешките отношения. Днес можеш да казваш обичам те, утре този човек дори да не го поздравиш като го срещнеш, днес да не понасяш някои, а утре същия да ти направи важна услуга, днес да се биете по между си, утре заедно да биете други, днес да ти се сърдят и да не ти говорят заради нещо, а утре да се държат така всякъш нищо не е станало и да са много общителни /ако искат нещо понякога/. Случвало ли ви се е?
Какво мислите за това сравнение?
Когато бяха многото почивни дни един след друг в около 1ви и 6ти май с една компанийка се вдигнахме на походче в Рила. Всички не се познавахме предварително. Просто всеки си доведе някои. Ходихме по ниските части, тъй като по високите си беше все още зима, а някои хич не бяха подготвени за планина. Въпреки, че почти през цялото време си слушах любимия чил аут ми направи впечатление поведението на една двойка, момче и момиче, които явно бяха гаджета, но връзката им преживяваше някаква криза. Първоначално се караха, после се сдобряваха, ходеха далеч един от друг, после се държаха за ръце, усмихваха се, мръщеха се и т.н. Подобно беше и времето. В единя ден се смениха всичките възможни прогнози за врамато. Грееше слънце, после за минути дойдоха облаци, застудя, заваля як дъжд, след около половин час се показа пак слънцето, стана по-топло. По едно време слънчевото и облачното време се сменяха през буквално 5 минути. Това за планината е нормално. Там където е по-високо времето често се мени. Мисля си обаче, че човешките отношения понякога са точно като времето, доста променливи. Например дъждът може да се оприличи със сълзите, вятърът със скандалите, слънчевото и тихо време с добрите и хармонични отношения, облаците със спорове и препирни, слънцето след облаците с консенсус или пък извоюване на доминация /ето мойто ще е/, лекия полъх на вятъра при слънчево време с безобидни шеги и закачки, мрачното тъмно синьо небе със сърденето и неговоренето на някои близък, които най-често когато сме сами могат да предизвикат и сълзи, отговарящо на дъжда, които е много често част от такова време, градушката и грамотевиците, които понякога причиняват щети /7 пъти съм сменял лан карта до сега/, с боя, физическата саморазправа, където също понякога има щети. Не мислите ли? Времето понякога е променливо, както и човешките отношения. Днес можеш да казваш обичам те, утре този човек дори да не го поздравиш като го срещнеш, днес да не понасяш някои, а утре същия да ти направи важна услуга, днес да се биете по между си, утре заедно да биете други, днес да ти се сърдят и да не ти говорят заради нещо, а утре да се държат така всякъш нищо не е станало и да са много общителни /ако искат нещо понякога/. Случвало ли ви се е?
Какво мислите за това сравнение?