PDA

View Full Version : самотно ми е



love`koko
06-06-2008, 15:28
здравейте хора :)
как сте?
Аз лично зашото не съм много добре. Та ето ме и мен да ви споделя проблема си.Аз съм на 17 години и преди няколко седмици ми откриха нещо наистина лошо - "туберколоза" .Не е в напреднал стадий и ще се излекуван но ужасно съм самотна.Аз съм сладка 17 годишна тинейджърка а сега съм обречена да си седя в къщи докато не се жърна пак в болницата(само след няколко седмици). Ужасно ми тежи че не мога да излизам както преди и че хората ме гледат със изжестна доза съжаление.Липсва ми и мъжко присъствие.Преди никога не съм страдала от подобни проблеми но от както се разбра за заболяването ми дори гаджето ми се отдръпна.Не знам какво да правя освен да чакам, а търпението определено не е една от добродетелите ми.Ако някой си мисли че може или наистина може да ми даде съвет да заповяда. :)

DopeBoy
06-06-2008, 15:30
дамн защо изтриваш темите ти си прецакана не прецаквай и другите :smt064

MELON
06-06-2008, 18:36
mahai se we

Palav_Sharan
06-06-2008, 19:01
споко - като се оправиш всичко ще е по старо му ;)
не се притеснявай
и обясни на гаджето ти че не си бомба и най-малкото може да си говори с теб :)

AntiLAG
06-06-2008, 19:11
Teжко ти е, признавам! Но знай едно. Изживяваш тази трудност, но след нея е 100 % сигурно, че ще дойде нещо ново и хубаво! Важното е, че болестта е открита навреме! Почакай, чакат те мн хубави изживявания! Сега нека целта ти да бъде да оздравееш напълно! Нека приятели да ти идват на гости.
Горе главата!

bebeT00
06-06-2008, 19:21
здравейте хора :)
как сте?
Аз лично зашото не съм много добре. Та ето ме и мен да ви споделя проблема си.Аз съм на 17 години и преди няколко седмици ми откриха нещо наистина лошо - "туберколоза" .Не е в напреднал стадий и ще се излекуван но ужасно съм самотна.Аз съм сладка 17 годишна тинейджърка а сега съм обречена да си седя в къщи докато не се жърна пак в болницата(само след няколко седмици). Ужасно ми тежи че не мога да излизам както преди и че хората ме гледат със изжестна доза съжаление.Липсва ми и мъжко присъствие.Преди никога не съм страдала от подобни проблеми но от както се разбра за заболяването ми дори гаджето ми се отдръпна.Не знам какво да правя освен да чакам, а търпението определено не е една от добродетелите ми.Ако някой си мисли че може или наистина може да ми даде съвет да заповяда. :) успех с лечението

ANTIHUMAN
06-06-2008, 21:40
Teжко ти е, признавам! Но знай едно. Изживяваш тази трудност, но след нея е 100 % сигурно, че ще дойде нещо ново и хубаво! Важното е, че болестта е открита навреме! Почакай, чакат те мн хубави изживявания! Сега нека целта ти да бъде да оздравееш напълно! Нека приятели да ти идват на гости.
Горе главата!

+1 ,,След всеки възход следва падение и след всяко падение възход.Надявам се остатъкът от твоя живот да мине в морален и природен възход.’’

Успех с лечението и както каза АntiLAG Горе главата!

punkrock
06-06-2008, 22:53
оф боже

love`koko
06-07-2008, 05:50
благодаря ви за вниманието и за подкрепата била тя от сърце или от простотия :) :-)
този форум определено ми деиства успокояващо на нержите
радвам се че все още има истински хора които взимат съдбата на другите присърце

vesinka91
06-07-2008, 06:07
mahai se we
i shto da se maha????

kPuCkA
06-07-2008, 06:58
Уау..."евала" на приятеля ти щом чак се е отдръпнал...предполагам сама можеш да си направиш извода колко те обича или колко държи на теб.От една страна болестта не е чак толкова лоша,можеш да видиш кой наистина държи на теб и да го разграничиш от иначе фалшивите приятели.

NH3
06-07-2008, 07:07
:razz: gotovi ste za meloTV mania

MonSitY
06-07-2008, 07:13
Здравей!! :)
радвам се че навреме ти и семейството ти сте открили болестта.в този момент е нормално да ти е тежко.но пък след преодоляването на това изпитание ще се почувстваш по-силна и изпълнена с живот!!! а гаджето ти е уплашено предполагам, но това не го оправдава определено!!ако те обича или поне те харесва ще бъде с теб,защото на теб ти е най трудно!! (и на родителите ти)в такива моменти се разбира кои са истинските хора!!! казвам го защото съм го изживяла...
Успех!! :)

5StaR
06-07-2008, 10:00
тва заразно ли беше, че не помня?

SiMiLi_
06-07-2008, 10:04
Teжко ти е, признавам! Но знай едно. Изживяваш тази трудност, но след нея е 100 % сигурно, че ще дойде нещо ново и хубаво! Важното е, че болестта е открита навреме! Почакай, чакат те мн хубави изживявания! Сега нека целта ти да бъде да оздравееш напълно! Нека приятели да ти идват на гости.
Горе главата!

tova e

love`koko
06-07-2008, 12:14
da bolestta e zarazna no v moqta epikriza s golemi bukvi pi6e 4e vse o6te ne sum dostignala fazata v koqto moga da predavam zabolqvaneto

Ivalinka
06-07-2008, 12:46
ами след всяко лошо нещо...идва и нещо хубаво.. :)

Mazen_ciganin
06-07-2008, 12:49
Teжко ти е, признавам! Но знай едно. Изживяваш тази трудност, но след нея е 100 % сигурно, че ще дойде нещо ново и хубаво! Важното е, че болестта е открита навреме! Почакай, чакат те мн хубави изживявания! Сега нека целта ти да бъде да оздравееш напълно! Нека приятели да ти идват на гости.
Горе главата!


+1

Плюс това какъв е тоя приятел дето се отдръпнал? Ебаси пикльото!

Зарежи го като се оправиш!