IBelieveInTheFuture
06-14-2008, 01:15
8-) Малеее, трябва да съм доста загубен, за да реша да пиша такава тема в 4 часа сутринта, но просто съм зациклил. 8-)
8-) Измъчваме факта, че скоро ставам на 18, а до този момент все още не съм си имал нито едно гадже, да не говорим, че дори не съм се целувал, а най-бликия ми контакт с момиче въобще се свежда до това да гушна някоя приятелка за "чао", когато се изпращаме след даскало например.
8-) Даже елементарни забивки не съм имал, а и никога не съм разбирал как стават. Самия елемент на "зарибявка" не знам как става, какво да направя изобщо. Все сякаш чакам някоя да ме покани, а когато ме покани се чувствам нелепо, сякаш ролята ми да се "забивам" е нещо дотолкова неестествено като действие направено от човек като мен. Все мислено си казвам "едва ли нещо ще стане; къв съм аз ся, че да тръгне с мен; дори да се видим пак не знам какво мога да и предложа" и т.н. и ето все изпускам момента.
8-) Даже от намеци не разбирам, а и дори да ги осмисля по-късно, то естествено, че вече съм изпуснал момента. Дори да поддържам по-нататъшен контакт с момиче, с което съм се запознал, то нищо интересно не мога да и предложа в моята компания, защото сякаш в работата и влиза да ми вади думите с ченгел от устата, с което разбирасе няма да се занимава, освен ако не е на моето дередже или си е поставила за цел да ме "отвори", в което не бих имал нищо против.
8-) Но както се досещате такива момичета са рядкост, а и много не разчитам от някъде просто ей така да се появи момиче точно като мен, което леко да се притеснява, но заедно да преодолеем границите. Ауу в какви скучни филми ви вкарвам, но както и да е.
8-) А от друга страна, та аз дори по скайп не мога да споделя на момиче, че го харесвам, дори анонимно просто ей така да му кажа, че е сладко.
Лелел какъв спрял тип съм, че щом и това чак ме шубе да направя. Не всъщност съм го правил, но после момичето се чувства нелепо и разговора приключва без идеи с какво да продължим. А да кажа наживо, че харесвам момиче освен ако не го вмъкна като шега, чрез кяото намеквам тънко, тънко няма начин и то заради страха ми да не бъда отблъснат или евентуално приятелите ми да се подиграват на моя избор...
8-) А да, като стана дума за приятелите ми, то те са адски печени хора, смятат ме и мен за пичага, но ако реша примерно да се "зарибявам" с някоя по-малка от мен или такава, която смятат за "смотла" ще ме скъсат от майтапи. Е това не ме притеснява толкова, но за жалост съм лош актьор и няма да мога да се държа естествено сякаш не ми пука.
Абе стига да си намеря симпатично и печено момиче няма проблем. :oops:
8-) А ако случайно някое момиче прояви интерес и ме покани, което ми се е случвало, почвам да говоря куп глупости, без нагласата да направя, но просто, за да се държа като пич. Например, за да и привлека вниманието казвам, куп неща, които не мога да изпълня като условия. Сам се издънвам, после ми е неудобно да звънна и да кажа, че нещата не стоят така и така нататък...
8-) Отново, както и да е(извинявам се за тавталофията), но още не ми се приключва с темата. Случвало се е момичета да ми подхвърлят като тема, че съм сладък :oops: обаче понеже съм адски тъп и не зацепвам на място, а дори да съм им сладък какво следва от тук нататък. Да кажа, че и тя е сладка, например? Или не, "няма да има смисъл, всичко ще се развали" си мисля. И се правя на ударен. Сякаш просто не съм типа, който смело ще направи някаква крачка, например да целуне спонтанно момиче, ами ако тя се уплаши, после няма да знам нито как ще я погледна, нито приятелите, които са ни запознали.
8-) Оф, какви ли глупости съм изписал, ама нямам желание да се препрочитам и да си направя редакция, сигурно ще се сдухам още повече пък и става късно...
пп. Май и с емотиконките попрекалих... 8-)
8-) 8-) 8-)
8-) Измъчваме факта, че скоро ставам на 18, а до този момент все още не съм си имал нито едно гадже, да не говорим, че дори не съм се целувал, а най-бликия ми контакт с момиче въобще се свежда до това да гушна някоя приятелка за "чао", когато се изпращаме след даскало например.
8-) Даже елементарни забивки не съм имал, а и никога не съм разбирал как стават. Самия елемент на "зарибявка" не знам как става, какво да направя изобщо. Все сякаш чакам някоя да ме покани, а когато ме покани се чувствам нелепо, сякаш ролята ми да се "забивам" е нещо дотолкова неестествено като действие направено от човек като мен. Все мислено си казвам "едва ли нещо ще стане; къв съм аз ся, че да тръгне с мен; дори да се видим пак не знам какво мога да и предложа" и т.н. и ето все изпускам момента.
8-) Даже от намеци не разбирам, а и дори да ги осмисля по-късно, то естествено, че вече съм изпуснал момента. Дори да поддържам по-нататъшен контакт с момиче, с което съм се запознал, то нищо интересно не мога да и предложа в моята компания, защото сякаш в работата и влиза да ми вади думите с ченгел от устата, с което разбирасе няма да се занимава, освен ако не е на моето дередже или си е поставила за цел да ме "отвори", в което не бих имал нищо против.
8-) Но както се досещате такива момичета са рядкост, а и много не разчитам от някъде просто ей така да се появи момиче точно като мен, което леко да се притеснява, но заедно да преодолеем границите. Ауу в какви скучни филми ви вкарвам, но както и да е.
8-) А от друга страна, та аз дори по скайп не мога да споделя на момиче, че го харесвам, дори анонимно просто ей така да му кажа, че е сладко.
Лелел какъв спрял тип съм, че щом и това чак ме шубе да направя. Не всъщност съм го правил, но после момичето се чувства нелепо и разговора приключва без идеи с какво да продължим. А да кажа наживо, че харесвам момиче освен ако не го вмъкна като шега, чрез кяото намеквам тънко, тънко няма начин и то заради страха ми да не бъда отблъснат или евентуално приятелите ми да се подиграват на моя избор...
8-) А да, като стана дума за приятелите ми, то те са адски печени хора, смятат ме и мен за пичага, но ако реша примерно да се "зарибявам" с някоя по-малка от мен или такава, която смятат за "смотла" ще ме скъсат от майтапи. Е това не ме притеснява толкова, но за жалост съм лош актьор и няма да мога да се държа естествено сякаш не ми пука.
Абе стига да си намеря симпатично и печено момиче няма проблем. :oops:
8-) А ако случайно някое момиче прояви интерес и ме покани, което ми се е случвало, почвам да говоря куп глупости, без нагласата да направя, но просто, за да се държа като пич. Например, за да и привлека вниманието казвам, куп неща, които не мога да изпълня като условия. Сам се издънвам, после ми е неудобно да звънна и да кажа, че нещата не стоят така и така нататък...
8-) Отново, както и да е(извинявам се за тавталофията), но още не ми се приключва с темата. Случвало се е момичета да ми подхвърлят като тема, че съм сладък :oops: обаче понеже съм адски тъп и не зацепвам на място, а дори да съм им сладък какво следва от тук нататък. Да кажа, че и тя е сладка, например? Или не, "няма да има смисъл, всичко ще се развали" си мисля. И се правя на ударен. Сякаш просто не съм типа, който смело ще направи някаква крачка, например да целуне спонтанно момиче, ами ако тя се уплаши, после няма да знам нито как ще я погледна, нито приятелите, които са ни запознали.
8-) Оф, какви ли глупости съм изписал, ама нямам желание да се препрочитам и да си направя редакция, сигурно ще се сдухам още повече пък и става късно...
пп. Май и с емотиконките попрекалих... 8-)
8-) 8-) 8-)