petet
06-16-2008, 18:11
Като характер съм много търпелив и учтив,а това е лошо.От моят опит,забелязах,че колкото повече е търпелив човек,толкова повече му се качват на главата и тия нерви дето си ги "складираш" просто ти повреждат мозъка.Оня ден,бях в мола на октриването.Бъкано беше с хора едва си намерих място(щото имаше концерт на Мюзик айдъла) и нали си намерих там да седа прав,подпрян на парапета.Дойде една лелка и викам,че бях заел доста място и отстъпвам малко там.Намърда си задника,и след време усетих как още малко,едва ли не ще ме бутне през парапета,че да се навре цялата на мястото ми.Търпя,тъъърпяяяя,тъъъъъ� �ърпяяяяяяяяя,по бедрата ми вече шурнаха реки от пот от тая шибана жега,побутнах я,че да се усети...няяяяма братче.Бута се кат някво прасе дето не е виждало храна от седмици.
Нищо не и казах,щото ако си отворя устата ще дигна голяма патардия.Отново си замълчах...
В даскало една п*тка много обича да ме дразни(то едно прасее лелееее),и се възползва,че не обръщам внимание,ходи ме дразни с нещо,щото съм и много раздразним.Айде мълча си де,щото даскалото ми е такова,че дигна ли и мерника и нищо чудно да изхвърча.
Фр ми ме питат що толкова ги търпя тия "лайняри" с извинение,ама ддз...и аз не мога да си отговоря.
Може би,щото от 1 -3 клас един всеки ден го бих щото закачаше (бившото хаха),с една фрка му писахме там едни 3 буквени думички "к$р,х$й...: та от там тръгнах да ходя на психота в даскало и т.н.
Да си отстъпеш място някъде,да помогнеш на някого,щото го виждаш,че не може...еееее аман...и едно благодаря не се казва!
Пълен съм с примери,ама тря да напиша роман.
Много лошо е това качество - търпимост и учтивост.Колкото в повече ги притежаваш,в толквоа повече ти играят по нервите копелен%етата.
Само дето на мне ми се отразява тва и скоро ако не тръгна по пътя към Веселата болничка...
Нищо не и казах,щото ако си отворя устата ще дигна голяма патардия.Отново си замълчах...
В даскало една п*тка много обича да ме дразни(то едно прасее лелееее),и се възползва,че не обръщам внимание,ходи ме дразни с нещо,щото съм и много раздразним.Айде мълча си де,щото даскалото ми е такова,че дигна ли и мерника и нищо чудно да изхвърча.
Фр ми ме питат що толкова ги търпя тия "лайняри" с извинение,ама ддз...и аз не мога да си отговоря.
Може би,щото от 1 -3 клас един всеки ден го бих щото закачаше (бившото хаха),с една фрка му писахме там едни 3 буквени думички "к$р,х$й...: та от там тръгнах да ходя на психота в даскало и т.н.
Да си отстъпеш място някъде,да помогнеш на някого,щото го виждаш,че не може...еееее аман...и едно благодаря не се казва!
Пълен съм с примери,ама тря да напиша роман.
Много лошо е това качество - търпимост и учтивост.Колкото в повече ги притежаваш,в толквоа повече ти играят по нервите копелен%етата.
Само дето на мне ми се отразява тва и скоро ако не тръгна по пътя към Веселата болничка...