PrEmIuM_tOuCh
07-02-2008, 22:35
Чудя се откъде да започна.
Преди година срещнах едно момче.Той беше част от компанията,с която излизах тогава.Беше гадже на моя приятелка.След като скъсаха той беше отчаян.Тогава аз го опознах по-добре и хлътнах по него.С времето започнах да го обичам истински,не ми излизаше от главата...За жалост той не разбираше чувствата ми.Закачаше се с мен,флиртуваше,но мисля,че не ме харесваше и оценяваше по начина,по който аз него.Хиляди пъти ме нараняваше.Изплаках безброй сълзи за него,но той така и не разбра колко съм отчаяна и колко много искам обичта му... :cry:
След време съдбата ни раздели...Не знам дали беше за хубаво или за лошо,но аз започнах постепенно да го забравям,доколкото може да се каже това за някого,когото истински обичаш и желаеш.Бяхме само приятели и се бях примирила с мисълта,че няма да бъде мой никога.Въпреки това,когато го виждах,потръпвах...
По-късно,може би след няколко месеца,се видяхме и решихме да отидем на кафе.Разменихме си скайповете и вечерта си писахме.Тогава аз събрах смелост и му разкрих чувствата си.Той ми каза,че съм сгрешила много,като не съм му казала по-рано за това,защото е можело да стане нещо между нас.Дори заяви,че все още е възможно...
Отново си дадох напразни надежди,припомних си старите трепети и се влюбих в него. Събрахме се пак в една компания,бяхме заедно навсякъде,излизахме често на кафе...Старите закачки и флиртове се завърнаха.Според останалите хора,с които излизахме и дори според мен всичко беше ясно-той най-сетне щеше да бъде мой.
Но явно той не беше наясно с чувствата си,или поне така си обяснявам отдръпването му от мен...Стана студен внезапно и всичко в живота ми изгуби смисъл...
Сега доре не разговаря с мен,флиртува с всички останали момичета и не ми обръща никакво внимание.От това много ме боли,опитвам се да се правя на безразлична поне пред него,но не ми се отдава...
Най-лошото е,че давам всичко за него.Въпреки това,което ми причини,аз съм готова да му простя и да му дам отново обичта си...
Съжалявам за дългата тема,но имах нужда да споделя с някого всичко,което се е насъбрало в мен през тази година на радости и разочарования...
Кажете ми какво мислите?Как да го забравя,да го накарам да ме обикне поне малко и да бъда отново онова слънчево момиче,което бях преди...
:cry: :cry: :cry:
Преди година срещнах едно момче.Той беше част от компанията,с която излизах тогава.Беше гадже на моя приятелка.След като скъсаха той беше отчаян.Тогава аз го опознах по-добре и хлътнах по него.С времето започнах да го обичам истински,не ми излизаше от главата...За жалост той не разбираше чувствата ми.Закачаше се с мен,флиртуваше,но мисля,че не ме харесваше и оценяваше по начина,по който аз него.Хиляди пъти ме нараняваше.Изплаках безброй сълзи за него,но той така и не разбра колко съм отчаяна и колко много искам обичта му... :cry:
След време съдбата ни раздели...Не знам дали беше за хубаво или за лошо,но аз започнах постепенно да го забравям,доколкото може да се каже това за някого,когото истински обичаш и желаеш.Бяхме само приятели и се бях примирила с мисълта,че няма да бъде мой никога.Въпреки това,когато го виждах,потръпвах...
По-късно,може би след няколко месеца,се видяхме и решихме да отидем на кафе.Разменихме си скайповете и вечерта си писахме.Тогава аз събрах смелост и му разкрих чувствата си.Той ми каза,че съм сгрешила много,като не съм му казала по-рано за това,защото е можело да стане нещо между нас.Дори заяви,че все още е възможно...
Отново си дадох напразни надежди,припомних си старите трепети и се влюбих в него. Събрахме се пак в една компания,бяхме заедно навсякъде,излизахме често на кафе...Старите закачки и флиртове се завърнаха.Според останалите хора,с които излизахме и дори според мен всичко беше ясно-той най-сетне щеше да бъде мой.
Но явно той не беше наясно с чувствата си,или поне така си обяснявам отдръпването му от мен...Стана студен внезапно и всичко в живота ми изгуби смисъл...
Сега доре не разговаря с мен,флиртува с всички останали момичета и не ми обръща никакво внимание.От това много ме боли,опитвам се да се правя на безразлична поне пред него,но не ми се отдава...
Най-лошото е,че давам всичко за него.Въпреки това,което ми причини,аз съм готова да му простя и да му дам отново обичта си...
Съжалявам за дългата тема,но имах нужда да споделя с някого всичко,което се е насъбрало в мен през тази година на радости и разочарования...
Кажете ми какво мислите?Как да го забравя,да го накарам да ме обикне поне малко и да бъда отново онова слънчево момиче,което бях преди...
:cry: :cry: :cry: