HaPaHeHo_aHI'eJlche
08-28-2008, 12:57
Прекалено дълго,пазих това за себе си.Прекалено дълго ... Страдам ужасно много.Забравих какво е радост.Няма вече усмивки.
И всичко това е по НЕГОВА вина.Не очаквам някой да ме разбере или да прочете историята ми.Просто искам да излея някъде цялата насъбрала се в мен болка,която така и не успях да подтисна.Която не успях да споделя с приятели или семейството,от страх.Страх,че ще ми натякват как са били прави и сама съм си виновна.Но може ли любовта да е виновна за грешките ни?Ето и цялата история ...
Цяла година,не откъсвах очи от него.Бях влюбена и съвсем се забравих.Не беше момчето което познавах някога...
Не беше малкото момченце,което тичаше след мен за да ме целуне...Не беше момченцето,което отбягвах и мразех заради това.В началото когато го видях,нищо не трепна в мен.Спомних си кой е и го подминах.След време думите и действията му,започнаха да ме заинтригуват.Нямаше и следа от предишното момче.Мачкаше и нараняваше,без да му мигне окото.
Подвизаваше се с името плейбоя и се държеше като такъв.Знаех кой е и какво може да ми се случи,ако продължа да се доближавам до него...Но глупавото ми сърце,не успя да ме спре на време.От няколко невинни думи и действия се сближихме.Това не му бе достатъчно...Така се държеше с всяко момиче...По това време имах "приятелка",която мислех за най-истинска и добра.Но се оказа,че отново съм сбъркала в преценката си.Подля ми вода.Определено бе забелязала симпатиите ми към въпросното момче,и веднага го пожела.Тук е момента да отбележа,че от както се помня,тя винаги се е стремяла да ме надмине.За съжаление опитите и останаха неуспешни...Започна да му се натиска...Уж изпускаше нещо и така се навеждаше,че почти успявах да видя анатомията ми.Не спираше да го предизвиква...А той беше момче все пак.Какво очаквах всъщност?Че ще я подмине ли?Не!Сваляше я.Ок.Реших да се оттегля.Наистина бях съкрушена.Наранена,отхвърл ена,ненужна...На моменти имах чувството,че откривам нещо добро у него.Но само след секунди той се превръщаше в същинско копеле.Забеляза че се отдръпвам и реши да действа.Както си вървях ме сграбчи и ме бутна до стената.Била съм длъжна да му обясня,защо се сърдя.Опитах се да се откопча,но напразно..."Защото си лайно"Не знам как можах да му кажа това...Той се засмя и не охлаби хватката.Явно му беше забавно с мен.Е успях някак си да избягам...Но до тук...уж!Той сваляше нея пред очите ми.А после уж невинно ме докосваше и pochvaше да флиртува.Бях толкова наранена...Издигнах бариера между нас.На пръв поглед бях непукист.Все едно никога не съм го обичала.Той също мислеше така...А това за мен бе добре.Поне не бях жалка в очите му,може би.
До тази година.Мислех си,че съм го превъзмогнала но уви.Обичах го още,и то с цялото си сърце.Постепенно започнахме да се сближаваме.Вече се говореше,че сме били гаджета...Което не беше вярно.И естествено,моята "приятелка",нали все пак ми е "приятелка",отново си набута мършавия задник между нас.Този път обаче,той не й обръщаше внимание.Един ден излязохме на разходка,просто като приятели...С нас се домъкнаха още няколко човека.Вървяхме си,говорехме.И видях другата му същност.Беше мил,чаровен,добър...Но пред другите сменяше тази фасада.Превръщаше се в гадно,арогантно леке.После ми каза,как ако би могъл,щял да изгони всички за да останем на same.Започна да ме прегръща и милва.За първи път се почувствах,толкова щастлива.На другия ден отидохме заедно на училище.Последва първата целувка...и истинският ад.За няма и 2 дни,той коренно се промени.Скарахме се за нещо,или по скоро спорехме и той...ме удари.Стана ми болно и обидно и побягнах.Той ме настигна и започна да ме целува.Дори едно "съжалявам" не ми каза.Да грешката Беше,че му простих.Надявах се,че това няма да се повтори.Но не! Повтори се милион пъти.Започна да ме убиjда и унижава,пред приятелите си.А когато дойдеха съученици,той pochvaше да ме милва и да ме целува..Така и не успях да разбера в какъв филм попаднах.Но го обичах и още го обичам.Прощавах с надеждата че ще се промени.Колко найвна съм била.Нямах шанс пред неговата съшност...Започнаха и изневерите.Казаха ми че са го видели,еди-къде си с някакво момиче.Той чу това и започна да се оправдава.Била му братовчедка.Изпращал я.Аз само мълчах.Но той не спря,докато не помисли че е замазал положението.После ми казаха,че са го видяли с друга.Свалял я.Като разбрах коя е щях да полудея.Някаква малка пикла!!!!Намразих я.Всички знаеха,че ходи с мен,но въпреки това тя се забърка с него...После се обади и добрият глас на моята "най-добра приятелка".Започна да му се натиска.Той също вяло й отговаряше.Започнаха скандалите помежду ни.Шамарите бяха ежедневие.Тогава се появи и още едно лице в цялата история.Негов приятел,който сваляше моята "най-добра приятелка".Да но явно не я е харесвал толкова,защото аз бях целта му.Щом тя се обърнеше,pochvaха погледи,усмивки,езици....Отв рат!Парирах го с това,че Не може да се държи така при положение че харесва "приятелката ми".От устата му излязох такива цветущи изрази,по неiн адрес че ме е срам,дори да ги повторя.Но пак в мен е вината.Защо и аз не и погодих номер,както тя на мен?Ами защото не мога да бyда,като нея!!!
Един ден същия този приятел,попита "моето" момче дали иска да се разменим!!!Моят се шашна и гледаше упулено.Не каза и думичка.А оня ме повлече на някъде.Прегърна ме свойски без да му пука,за неговата,приятеля му или най-малко за мен!
Започнах да го бутам.Изкарах го на шега,но той май беше сериозен.Започна да ме лигави,при което на мен ми се повдигна.Е откопчих се някак си.И това става на метър от приятеля ми.Той стоеше безмълвен и гледаше в една точка.Но не посмя да противоречи на приятеля си,или поне да ме оттърве от него.Почувствах се унизена и умърсена.А той като чели бе сърдит.Кой трябваше да бъде обидения в случая?Скарахме се.И всеки път когато се скарахме,той утиваше при "приятелката" ми и започваше да я сваля.Като хвърляше отровни погледи към мен...Не след дълго се сдобрихме.Беше последния учебен ден.Вървяхме ръка за ръка.Започна да ме целува.Смяхме се.Седнахме да пием по нещо.Той се извини че му се доспало и си отиде...Не го видях от тогава.Нито позвъня,нито ме потърси.Може би чака,аз да го направя.Но едва ли...не бих преживяла още едно,унижение.Може би сама съм виновна за това.Не показвах,че ревнувам само за да изглеждам силна.А вътрешно се разкъсвах...Когато започнах да му се дърпам,щом почнеше да сваля някоя и то до мен,той се сърдеше.Обичам го повече от живота си.Но той просто се подигра.Няма да го потърся.Не и след това което ми причини.Нека е щастлив с неговия си начни на живот,но един ден ще съжалява.И то ужасно много!Забравих да кажа,че дни след като сме тръгнали,моя приятелка му казала да внимава,да не ме нарани,а той казал,че не може да е само с една!Е доказа го!Жиголо...После след като се скарахме за нещо,казал че аз го ревнувам.Той ме бил оставил да правя каквото си искам,съответно и аз трябвало да го направя.А и аз също като него съм се сваляла с други.Като наблегнал на приятеля му,който ме олигави!Не искам никой и нищо...Сама ми е добре.Просто се чудя,какво ще правя тази година,когато отново го видя?Когато пак сме в един class...Толкова неизказани думи...Толкова красиви моменти,помрачени от лошите :(
И всичко това е по НЕГОВА вина.Не очаквам някой да ме разбере или да прочете историята ми.Просто искам да излея някъде цялата насъбрала се в мен болка,която така и не успях да подтисна.Която не успях да споделя с приятели или семейството,от страх.Страх,че ще ми натякват как са били прави и сама съм си виновна.Но може ли любовта да е виновна за грешките ни?Ето и цялата история ...
Цяла година,не откъсвах очи от него.Бях влюбена и съвсем се забравих.Не беше момчето което познавах някога...
Не беше малкото момченце,което тичаше след мен за да ме целуне...Не беше момченцето,което отбягвах и мразех заради това.В началото когато го видях,нищо не трепна в мен.Спомних си кой е и го подминах.След време думите и действията му,започнаха да ме заинтригуват.Нямаше и следа от предишното момче.Мачкаше и нараняваше,без да му мигне окото.
Подвизаваше се с името плейбоя и се държеше като такъв.Знаех кой е и какво може да ми се случи,ако продължа да се доближавам до него...Но глупавото ми сърце,не успя да ме спре на време.От няколко невинни думи и действия се сближихме.Това не му бе достатъчно...Така се държеше с всяко момиче...По това време имах "приятелка",която мислех за най-истинска и добра.Но се оказа,че отново съм сбъркала в преценката си.Подля ми вода.Определено бе забелязала симпатиите ми към въпросното момче,и веднага го пожела.Тук е момента да отбележа,че от както се помня,тя винаги се е стремяла да ме надмине.За съжаление опитите и останаха неуспешни...Започна да му се натиска...Уж изпускаше нещо и така се навеждаше,че почти успявах да видя анатомията ми.Не спираше да го предизвиква...А той беше момче все пак.Какво очаквах всъщност?Че ще я подмине ли?Не!Сваляше я.Ок.Реших да се оттегля.Наистина бях съкрушена.Наранена,отхвърл ена,ненужна...На моменти имах чувството,че откривам нещо добро у него.Но само след секунди той се превръщаше в същинско копеле.Забеляза че се отдръпвам и реши да действа.Както си вървях ме сграбчи и ме бутна до стената.Била съм длъжна да му обясня,защо се сърдя.Опитах се да се откопча,но напразно..."Защото си лайно"Не знам как можах да му кажа това...Той се засмя и не охлаби хватката.Явно му беше забавно с мен.Е успях някак си да избягам...Но до тук...уж!Той сваляше нея пред очите ми.А после уж невинно ме докосваше и pochvaше да флиртува.Бях толкова наранена...Издигнах бариера между нас.На пръв поглед бях непукист.Все едно никога не съм го обичала.Той също мислеше така...А това за мен бе добре.Поне не бях жалка в очите му,може би.
До тази година.Мислех си,че съм го превъзмогнала но уви.Обичах го още,и то с цялото си сърце.Постепенно започнахме да се сближаваме.Вече се говореше,че сме били гаджета...Което не беше вярно.И естествено,моята "приятелка",нали все пак ми е "приятелка",отново си набута мършавия задник между нас.Този път обаче,той не й обръщаше внимание.Един ден излязохме на разходка,просто като приятели...С нас се домъкнаха още няколко човека.Вървяхме си,говорехме.И видях другата му същност.Беше мил,чаровен,добър...Но пред другите сменяше тази фасада.Превръщаше се в гадно,арогантно леке.После ми каза,как ако би могъл,щял да изгони всички за да останем на same.Започна да ме прегръща и милва.За първи път се почувствах,толкова щастлива.На другия ден отидохме заедно на училище.Последва първата целувка...и истинският ад.За няма и 2 дни,той коренно се промени.Скарахме се за нещо,или по скоро спорехме и той...ме удари.Стана ми болно и обидно и побягнах.Той ме настигна и започна да ме целува.Дори едно "съжалявам" не ми каза.Да грешката Беше,че му простих.Надявах се,че това няма да се повтори.Но не! Повтори се милион пъти.Започна да ме убиjда и унижава,пред приятелите си.А когато дойдеха съученици,той pochvaше да ме милва и да ме целува..Така и не успях да разбера в какъв филм попаднах.Но го обичах и още го обичам.Прощавах с надеждата че ще се промени.Колко найвна съм била.Нямах шанс пред неговата съшност...Започнаха и изневерите.Казаха ми че са го видели,еди-къде си с някакво момиче.Той чу това и започна да се оправдава.Била му братовчедка.Изпращал я.Аз само мълчах.Но той не спря,докато не помисли че е замазал положението.После ми казаха,че са го видяли с друга.Свалял я.Като разбрах коя е щях да полудея.Някаква малка пикла!!!!Намразих я.Всички знаеха,че ходи с мен,но въпреки това тя се забърка с него...После се обади и добрият глас на моята "най-добра приятелка".Започна да му се натиска.Той също вяло й отговаряше.Започнаха скандалите помежду ни.Шамарите бяха ежедневие.Тогава се появи и още едно лице в цялата история.Негов приятел,който сваляше моята "най-добра приятелка".Да но явно не я е харесвал толкова,защото аз бях целта му.Щом тя се обърнеше,pochvaха погледи,усмивки,езици....Отв рат!Парирах го с това,че Не може да се държи така при положение че харесва "приятелката ми".От устата му излязох такива цветущи изрази,по неiн адрес че ме е срам,дори да ги повторя.Но пак в мен е вината.Защо и аз не и погодих номер,както тя на мен?Ами защото не мога да бyда,като нея!!!
Един ден същия този приятел,попита "моето" момче дали иска да се разменим!!!Моят се шашна и гледаше упулено.Не каза и думичка.А оня ме повлече на някъде.Прегърна ме свойски без да му пука,за неговата,приятеля му или най-малко за мен!
Започнах да го бутам.Изкарах го на шега,но той май беше сериозен.Започна да ме лигави,при което на мен ми се повдигна.Е откопчих се някак си.И това става на метър от приятеля ми.Той стоеше безмълвен и гледаше в една точка.Но не посмя да противоречи на приятеля си,или поне да ме оттърве от него.Почувствах се унизена и умърсена.А той като чели бе сърдит.Кой трябваше да бъде обидения в случая?Скарахме се.И всеки път когато се скарахме,той утиваше при "приятелката" ми и започваше да я сваля.Като хвърляше отровни погледи към мен...Не след дълго се сдобрихме.Беше последния учебен ден.Вървяхме ръка за ръка.Започна да ме целува.Смяхме се.Седнахме да пием по нещо.Той се извини че му се доспало и си отиде...Не го видях от тогава.Нито позвъня,нито ме потърси.Може би чака,аз да го направя.Но едва ли...не бих преживяла още едно,унижение.Може би сама съм виновна за това.Не показвах,че ревнувам само за да изглеждам силна.А вътрешно се разкъсвах...Когато започнах да му се дърпам,щом почнеше да сваля някоя и то до мен,той се сърдеше.Обичам го повече от живота си.Но той просто се подигра.Няма да го потърся.Не и след това което ми причини.Нека е щастлив с неговия си начни на живот,но един ден ще съжалява.И то ужасно много!Забравих да кажа,че дни след като сме тръгнали,моя приятелка му казала да внимава,да не ме нарани,а той казал,че не може да е само с една!Е доказа го!Жиголо...После след като се скарахме за нещо,казал че аз го ревнувам.Той ме бил оставил да правя каквото си искам,съответно и аз трябвало да го направя.А и аз също като него съм се сваляла с други.Като наблегнал на приятеля му,който ме олигави!Не искам никой и нищо...Сама ми е добре.Просто се чудя,какво ще правя тази година,когато отново го видя?Когато пак сме в един class...Толкова неизказани думи...Толкова красиви моменти,помрачени от лошите :(