За една любов и последствията след нея...

[mechtaq_za_teb]

Днес се чувствам изключително тъжна и затова реших да пусна тази тема,за да споделя.
Преди време често пусках теми,за да искам съвети от вас за това как да преодолея една вече бивша любов.Беше ми доста гаден период.Плаках за него,опитвах да си го върна,борих се,но краят беше дошъл отдавна.И макар, че след раздялата и двамата имахме чувства,не си го признахме на време.Изпуснахме момента. :( Е какво пък?Въпреки това той ме нарани достатъчно,за да го помня още дълго време и да се пазя от такива неща за напред.
Сега съм с друго момче.Всичко е супер,макар че чувствата ми не са така силни,както бякога бяха към предишното момче.Имаме страхотни моменти,но някак си насладата от тях не е така силна,както някога е била.Сякаш ме е страх да се отдам на момента,да се впусна.И знам защо.Защото не ми се плаче за никого повече.Не искам да преживявам онова,което преживях преди и знам,че ако сега дойде краят на нашата връзка, ще го приема лесно.А това е гадно :? Не мога да си се нарадвам на хубавите моменти,защото просто ме е страх.Страх ме е да се привържа към някой,а може би вече не мога. :?


Благодаря на тез,които прочетоха.Искаше ми се просто да споделя. :(

[HONDA]

Няма такова нещо като "не мога да се привържа". Има "не искам" . Ти можеш да обичаш настоящия си приятел, просто умираш от страх да не те нарани и той. Според мен всяко нещо рано или късно си идвана мястото. Просто се остави на течението. Не пести чувства и емоции. Може това да е твоят шанс да си щастлива ;)

[tarataika]

горката, съчувствам ти. Може би те разбирам до някаква степен - била си толкова наранена, че се затваряш от страх да не изпиташ пак тази болка. Но не го прави - това е най-лошото, мислиш си, че никой не те разбира, и се затваряш сама с болката в себе си. Каквото и да е било това момче, връзката ти с него е била тежък урок, който те е научил на нещо и това е най-позитивното в цялата ситуация. Рано или късно всички преживяваме нещо тежко и придобиваме горчив опит. Все пак това което не ни убива ни прави по-силни, нали? :-D (и много боли :D )

[porky]

хич да не ти пука :grin: каквото станало, станало и не можеш да го промениш :)

[soul1199]

kogato si s nego ne misli za ni6o,prosto se otpysni,zabravi biv6iq,ne si zaslyjava da pla4e6 i vqrvam,4e ti si go razbrala ve4e,mom4etata ne zaslyjavat 8) 8)

[suitable]

Точно заради този страх пропускаш многото хубави моменти, които може би са по хубави от всичко, които си преживяла на куп.. не трябва да се навеждаш толкова ниско.. ако не рискуваш - няма да печелиш, вярно, че има шанс и да загубиш, но какво е удоволствието от спечеленото, ако не си губила дотогава..

[sasha_90]

Предишният те е наранил,доста бих казала.Сега ти е трудно.Но кой е казал,че е лесно отново да обикнем,след като сме били толкова наранени?И все пак съм съгласна със следното изречение:

Няма такова нещо като "не мога да се привържа". Има "не искам" .

[Lacey_66]

Няма такова нещо като "не мога да се привържа". Има "не искам" . Ти можеш да обичаш настоящия си приятел, просто умираш от страх да не те нарани и той. Според мен всяко нещо рано или късно си идвана мястото. Просто се остави на течението. Не пести чувства и емоции. Може това да е твоят шанс да си щастлива ;)

+1 Съгласна съм :wink: :-)

[slun4ice_90]

Днес се чувствам изключително тъжна и затова реших да пусна тази тема,за да споделя.
Преди време често пусках теми,за да искам съвети от вас за това как да преодолея една вече бивша любов.Беше ми доста гаден период.Плаках за него,опитвах да си го върна,борих се,но краят беше дошъл отдавна.И макар, че след раздялата и двамата имахме чувства,не си го признахме на време.Изпуснахме момента. :( Е какво пък?Въпреки това той ме нарани достатъчно,за да го помня още дълго време и да се пазя от такива неща за напред.
Сега съм с друго момче.Всичко е супер,макар че чувствата ми не са така силни,както бякога бяха към предишното момче.Имаме страхотни моменти,но някак си насладата от тях не е така силна,както някога е била.Сякаш ме е страх да се отдам на момента,да се впусна.И знам защо.Защото не ми се плаче за никого повече.Не искам да преживявам онова,което преживях преди и знам,че ако сега дойде краят на нашата връзка, ще го приема лесно.А това е гадно :? Не мога да си се нарадвам на хубавите моменти,защото просто ме е страх.Страх ме е да се привържа към някой,а може би вече не мога. :?


Благодаря на тез,които прочетоха.Искаше ми се просто да споделя. :( И мен ме е страх дори сега...Не знам на кой да се доверя...дали ще си струва ...Адски разбита се чувствам и празна ужасно празна и сама....Хубаво щеше да е,ако имах сърце,но и него вече го изгубих.... :( :? Не мога дори да плача....странно се чувствам...

[WithLove]

3абеляэвам,че повечето хора след като преживеят някакво раэочарование в любовта,се эаричат,че повече няма да се влюбват,няма да се впускат в голями любови и т.н.
А това е глупаво.
И аэ така се эарекох наскоро,но се эамислих и останових,че е глупаво.
Един ни е животът и трябва,когато имаме шанс да сме с някого и да сме щастливи,да се въполэваме максимално.
Съветвам те да се отпуснеш и да се радваш на моментите с тоэи човек,эащото може скоро да нямаш тоэи шанс и ще съжаляваш. :)
3нам,че те е страх да не преживееш пак раэочарование,но това е животът-щастие,мъка,щастие,мъка и пак и пак-кръговрат.Нормално е.
Приемвай и хубавото и лошото.
Въэполэвай се от хубавото и не поэволявай на страха да го погуби,эащото страхът е много коварно нещо.

[anichkaaaa]

3абеляэвам,че повечето хора след като преживеят някакво раэочарование в любовта,се эаричат,че повече няма да се влюбват,няма да се впускат в голями любови и т.н.
А това е глупаво.
И аэ така се эарекох наскоро,но се эамислих и останових,че е глупаво.
Един ни е животът и трябва,когато имаме шанс да сме с някого и да сме щастливи,да се въполэваме максимално.
Съветвам те да се отпуснеш и да се радваш на моментите с тоэи човек,эащото може скоро да нямаш тоэи шанс и ще съжаляваш. :)
3нам,че те е страх да не преживееш пак раэочарование,но това е животът-щастие,мъка,щастие,мъка и пак и пак-кръговрат.Нормално е.
Приемвай и хубавото и лошото.
Въэполэвай се от хубавото и не поэволявай на страха да го погуби,эащото страхът е много коварно нещо.

+1 напълно съм съгласна . Докато не се освободиш от сянката на миналото няма как да гледаш напред ..

[donkihot]

разбирам как се 4увстваш. Не си преодоляла слу4ката и затова тя ще ти пре4и докато не я преодолееш просто ащото организмат има споспбността да се дистанцира след като знае кога го боли,както когато някои те докосне заболи те и после се одръпваш когато той прави опит да те докосне...единствения на4ин е просто да оставиш вси4ки мом4ета за сега..Просто премисли пак вси4ко,вземи един дневник пишиии излей си душата,ако искаш може и на мен да пишеш просто си кажи вси4кооо..после го про4ети и разбери къде си грешала ти в тази връзка,защото за един край са виновни и двамата винаги! след като усмисмиш грешките си..запо4ни на 4исто...любовта тази истинската е тази,която ни прави щастливи,то4но тази е единствена в живота на 4овека...всяка друга може да боли,може би оби4аме,но тя не е истинската ве4на любов..отвори сърцето си и с разума,с разбраните грешки продължи напред и не позволявай да повтаряш грешките си! премисли вси4ко..остави си месец,два,три...година ако щеш на спокойствие...зарежи вси4ко мажко..просто опознай себе си и продължи после! успех!

[zaraaa]

Няма такова нещо като "не мога да се привържа". Има "не искам" . Ти можеш да обичаш настоящия си приятел, просто умираш от страх да не те нарани и той. Според мен всяко нещо рано или късно си идвана мястото. Просто се остави на течението. Не пести чувства и емоции. Може това да е твоят шанс да си щастлива ;)

+1 Подкрепям напълно, не се страхувай да Обичаш! Не губиш, когато показваш чувствата си, губиш, когато ги подтискаш :wink:

[Chikiponita]

Човек все повече и повече се притъпява с годините... Все по-слабо обича, все повече го е страх... И аз се чувствам като теб. И представи си, че хората обикновено имат по 30 гаджета в живота си!!! Представи си колко са изхабени и ограбени! Аз не желая това. Преживях раздяла и още ме боли, не мога да си представя да имам толкова много момчета в живота си и винаги да има край! Затова искам да чакам подходящия човек за мен, аз знам, че има такъв, който ще ми пасне идеално и ще създадем семейство и ще се радваме заедно! Има такъв човек на света и вярвам, че един ден ще го срещна в живота си и ще бъда истински щастлива само с него, както и той с мен. И ще има любов истинска! до живот! Аз вярвам в това и знам, че ако достатъчно силно вярвам и се оставя да бъда водена, ще бъда истински щастлива!
Пожелавам ти и на теб да бъдеш щастлива, а за да бъдеш, вярвай!!! Вярвай с цялото си същество, че има някой, който ще се погрижи за теб, ти да изживееш живота си по най-щастливият и подходящ за теб самата начин!
Believe!

[pepita87]

Докато ти не скъсаш с миналото...то няма да скъса с теб!!!Предпазлива си,което е разбираемо,но ако живееш с тези страхове ти едва ли ще си щастлива и влюбена в друг...Всеки има в живота първа любов,всеки вкусва от сълзите и болката...но всичко трябва да си остане там...в миналото!Не е лесно..адски трудно е,но не и невъзможно!!!!!Преминала съм през подобен етап,но имах воля,отдадох се на друг и сега,като погледна назад...разбирам колко е важно човек да може да се вземе в ръце,а не да потъва в "тинята" на болката!Сега аз също съм с друг човек и съм ЩАСТЛИВА,защото приех любовта му и намерението му да ме направи обичана и пълноценна жена!!!И още нещо...никога не съм смятала,че ще мога да обичам отново така силно,та дори и повече! :)

[tarataika]

една приятелка казваше, че любовта е като вазата - веднъж счупи ли се и да я залепиш, после няма да бъде същото... :(

[Honey:)]

щом си с него и го обичаш рискувай.....заради страха си можеш да пропуснеш моменти,за който да съжаляваш после.... да разбивали са ти сърцето.... но точно той може да е 101291983127643652 пъти по-добър от другия... Имай доверие в него но ако не го ооправдае го зарежи,,

[NeLLy_BaBy]

Знаеш ли разбирам те много добре. Мен ме нараниха п същия начин преди 3 месеца. Тежък урок който трябвапе да науча. В момента нямам друга връзка именно заради това че не мисля че съм готова да дам на друго момче това което вече дадох, а не беше оценено. Смешното е друго нещо , няма да разказвам подробности, но факта че вече дори няколко месеца след нашата раздяла той продължава да се държи по същия начин както след като се разделихме, притеснява се от моята компания, имаше ситуация , в която той прояви ревност. Но упорито казва че вече нямал чувства към мен, но фактите говорят друго. И въпреки това не мога и не искам да се боря за него защото знам че ще страдам отново, а не искам. Може би не си признаваме че все още имаме чувства, но понякога това не е достатъчно. По-добре да продължа сама без него макар и да ме боли от това.
А ти не страхувай да обичаш. МОже би момчето до теб наистина си заслужава. Нека сърцето ти само усети момента кога да даде възможност, но не пропускай да си дадеш шанс. Успех и напред.:)