Мразя баща си ;( [Архив]

taffy

11-01-2008, 15:28

Пиша най-после, защото наистина ми писна! Цял живот съм го мразила! Съсипа живота ми. И моя, и на брат ми и на майка ми.. Чак на баба ми.. :cry: Не издържам вече..не мога да го гледам.. Понякога дори мисля, че ще се радвам ако си отиде. Да, ще се радвам.. По начало всичко започва от самия него - навиците му, та самото му възпитание.. Никога не се е интересувал от мен.. Никога не пита как е минал деня ми, какви оценки имам.. Никога за нищо не ме закача.. Прибере се по някое си време с "плавнали очи" и легне да спи.. Бил уморен.. От шофирането ли? А майка ми, като по цял ден тича насам натам? И най ми е мъчно за нея.. Тя е прекрасен човек.. Не го казвам, защото ми е майка, а защото го виждам сама. Тя не заслужава човек като баща ми.. Много пъти е имало въпроси за развод, обаче няма как.. Мама няма да се справи сама.. А и трябват пари.. И е имало караници, и скандали.. Толкова съм плакала.. И ми е толкова трудно.. И нищо не се променя.. :cry: Нямам си идея вече какво да правя.. Едва ли има нещо, с което да променя нещата! Все си представям деня, в който той ще се махне, и ще си заживея щастливо с мама и братчето ми.. А той е толкова далече.. :cry: Немога вече.. Не съм имала една нормална семейна вечер.. И като се замисля, че съм негова плът и кръв.. :cry: :cry: И нищо не можев да се промени.. Той ми е развалил представите за истински баща, за нормално, щастливо семейство.. Това се е искало от него да ни осигури.. А никога не сме го имали.. :cry: :cry: Какво да правя вече.. Не искам да живея с човек като него.. На него просто не му пука за нас.. :cry: :cry:

taNcheto93

11-01-2008, 15:42

Това наистина е мн гадно :cry: и съжалявам, че баща ти е такъв :? , че изобщо има такива хора :o , които постоянно съсипват живота на другите :-x , но не мисля, че ти можеш да го промениш :?

Metal_kids

11-01-2008, 15:47

М дам наистина е много тъжно когато има такива хора,но наистина ти няма какво да направиш...единствено майка ти може,поговори с нея и дано се решат нещата.

успех!!!

slim__shadygirl

11-01-2008, 16:00

Жалкото е че няма какво да се направи :?
Моя съвет е да погледнеш позитивно и да си кажеж,че някой ден всичко ще се оправи :cry:

Jumbie483

11-01-2008, 16:12

За жалост ти не можеш да направиш нищо :-# Аз преди време минах по горе-долу същият път :cry: Аз имах проблеми, покрай мен нашите започнаха да се карат, викаха все повече и повече..и макар, че не съм дете винаги съм се плашела от техните караници. Тогава непрекъснато се питах какво да направя и с какво да помогна :-# Но единственото, което можех да направя и да помогна на себе си беше да се старая да запазя психиката си на ред и избягвах да съм си вкъщи повече от няколко часа. На теб ти желая успех с баща ти. Дано разбереш какво е щастливо семейство :-#

MostHated

11-01-2008, 16:18

кат порастнеш си хващай пътя

аз обичам баща си... но той е далеко от мен, майка ми също... живея сам. Радвам се когато идват, въпреки че баща ми ми се кара, пак ми е добре , когато е тук, стига да не е за дълго... :D

вече свикнах да живея сам, щото от 14 годишен съм така..

успех... дано да се подобрят нешата

Lysit0

11-01-2008, 16:54

Защо не седнеш да поговориш с баща ти една вечер като нормален човек?Сигурна съм,че ще те разбере...кажи му,как стоят нещата.Сигурна съм ,че ви обича най- вече теб.Просто не го показва,може просто да е такъв чoвек,който си крие чувствата.

Sladur_

11-02-2008, 07:34

ValzZi

11-02-2008, 09:02

знам че се чувсваш зле..моито родители са доста по зле в някои отношения..обаче не се оплаквай прекалено много се пак някои деца нямат и това което ти имаш просто се огледай и търси хубавите неща в живота.. :) :-)

snejana67

11-02-2008, 11:47

:lol: тъжно е ,но мисли по позитивно :-)

mynichka

11-02-2008, 13:54

WithLove

11-02-2008, 15:21

Защо не седнеш да поговориш с баща ти една вечер като нормален човек?
Нямам какво да добавя.

gabi_94

11-02-2008, 16:48

ооо, повярвай знам какво ти е, и аз така си мисля понякога, но баща ми ме обича и мен и сестра ми със сигурност. Вярно постоянно се карат с майка ми за това че тя не изкарвала достатъчно, а пък иначе мама работи като вол - прави всичко за нас, абсолютно всичко, баща ми само пари дава, нищо друго. Просто те сякаш не са семейство, живеят заедно колкото да ни издържат и да не ни липсват много неща. Разделени ще са си по-добре, но няма начин, майка ми не може да издържа мен и сестра ми, а пък малката като чуе че се карат наще почва да плаче и да крещи че иска да живее и при двамата и ако случайно се намекне тате да си ходи и сестра ми почва да плаче и да се травмира. Иначе и аз не съм имала нормално детство. Ако човек не живее със семейството ми ще реши че сме много задружни и щастливи. Скандалите никога не свършват и стават все по-лоши, но ние децата нямаме избор освен да се примирим. Рано или късно всичко ще свърши. Може би майка ти просто чака вие с брат ти да порастнете още.

BrainlessROCKBABY

11-02-2008, 17:18

Защо не седнеш да поговориш с баща ти една вечер като нормален човек?
Нямам какво да добавя.

+1

CeLyVka

11-02-2008, 19:55

Обикновено не забелязваме, че психичното ни равновесие е твърде зависимо от нашите взаимоотношения с родителите ни - хората, с които оставаме свързани до края на дните си. Семейството е тази малка общност, от която зависи както нашето психично здраве, така и нашата лична душевна стабилност. Консултативният психолог може да ви помогне. Най-често тези консултации се посещават именно от семейства или деца.

taffy

11-02-2008, 20:46

Благодаря на вс. за съветите :-) Опитвам се да бъда силна, доколкото мога.. Баща ми.. незнам вече.. Понякога имаме и добри моменти.. Които са ужасно редки! Gabi_94 същото е.. Баща ми непрекъснато се кара с мама, че "прахосвала" пари за щяло и нещяло.. А не е така.. Изобщо.. Самия той ги прахосва насам-натам.. За ненужни неща.. А не сме богати.. за да си го позволява до такава степен.. Брат ми..и той мн се травмира от всичко.. Последните месеци нещата са поутихнали, само онази вечер пак се скараха.. :booooomb: :(

Erica1

11-03-2008, 15:59

:shock:

abcd92

11-04-2008, 08:51

моя е пич, разтрий си сливата - може да се оправиш психически ! :grin:

Detestation

11-04-2008, 19:31

И аз имам подобни проблеми,но в доста по-...минимизиран вариант.Проблемът е,че баща ми се интересува единствено от оценките ми,никога не ме изслушва и не признава мнението ми...Но какво да се прави-голям свят,различни хора. Научила съм се просто да замълчавам,защото след поредици крокодилски сълзи разбрах,че смисъл да споря с него няма,освен това,че си хабя нервите.

А относно твоя проблем-можеш да поговориш с него,да седнете и просто да водите разговор,не да се карате.Проблемът е,че (наистина искам да ти го спестя,но...) според мен няма да го промениш. Той е възрастен човек,с изградена психика и разбирания за живота,надали ще го превъзпиташ.Но все пак опитай!

Ако не успеете да се разберете и той не обърне никакво внимание на думите ти,просто гледай позитивно. Разчитай на приятелите си,дръж се здраво за брат си,защото той е най-близкият ти човек. Споделяй проблемите си-ако не с хора,направи си дневник,или просто някакъв тефтер,в който да изливаш мъките. Ако се почувстваш в безизходица,ако усетиш желание да умреш и други подобни депресии (повярвай,знам за какво говоря) ,потърси помощта на терапевт.Това не значи,че си "луда" "куку" и други подобни.А пък и ако те е срам от това,винаги можеш да мълчиш за пред приятелите.Бъди оптимист и изчакай докато поотраснеш и можеш да напуснеш дома. Успех! :-)

MoRsKa_nimfa

11-04-2008, 20:22

Мисля че знам какво ти е защото мн често така се чувствам. и моя винагие знаел само работа работа.. и да се чуди за ко да вика щото са го изнервили.Някои хора мислят че парите са най-важни.Като носи пари и е достатъчно...без да пита как си добре ли си да помогне за домашните...
Има и много по зле от тези случаи и ти го знаеш! :wink: Горе главата!

Victorya

11-04-2008, 20:47

taffy

11-05-2008, 15:08

Аз съм в същата ситуация,само че ми предстои да бъда студентка,а майка ми е с рак и скоро ще я загубя...А баща ми не става за нищо...Как ще се справяме не знам...моля се този ден да не дойде...денят когато ще загубя най-ценния човек в живота си-мама.И като се сетя,че тоя мухльо й докара всичките болести и ми иде да го удуша...Да гине!...Разбирам те напълно как се чувстваш.Уви,освен с разбиране,няма с какво друго да ти помогна.Аз самата не мога да си помогна....

Оо, ужасно съжалявам.. :-k Все още не мога да проумея как може да има такива несправедливи неща.. Знам, че нищо ме може да помогне.. И все пак.. Дори да говоря с него.. Не е помагало.. Едва ли нещо ще се промени.. Докато не се махна.. I love pain, мерси много.. :-)

hrisiiiiii

11-07-2008, 08:37

Вместо да се размекваш и постоянно да мислиш за това колко е тежък животът ти и как нямаш късмет, по-добре се стегни и помисли за себе си и за по-нататъшното ти развитие.. Каквото и да мислиш, колкото и да плачеш, по-добре няма да стане (знам от личен опит). Всеки с късмета си (: Просто някои не сме случили на родители и наистина ще е от по-голяма полза да не се отчайваме толкова.
Успех!