SuperBadSuperFresh
11-22-2008, 14:48
Извинявам се предварително на всички които ще изгубят от времето си да влезнат в моята тема.Просто съм такъв човек който не може да не сподели това което изпитва.а в момента никой от близките ми,а вероятно и повечето от тези които четат няма да поварват но всеки сам знае какво става в сърцето си нали.... :)
Не съм същата и колкото и да го отричам пред всички,вътрешно съм сигурна че не съм същото момиче.Сега си с нея,а не до мен и оттук започва поредната банална история.С тази разлика че за мен не е банална,а първото нещо което наистина съм усетила истински ...Знам,знам че не трябваше да влагам толкова,но без риск няма победа,нали така?.Е,рискувах и загубих.Единствените месеци на нежност,единствените усмивки само при мисълта за теб,единствените мигове на онова изпълващо щастие...Помниш ли как те събуждах и как с отварянето на очите си ме целуваше?Помниш ли как заспивахме мислейки един за друг?Помниш ли онези следобеди,в който мечтаехме за повече време само за нас.Помниш ли онази игра-колко време можем без целувки..Сега си мисля че ако съм знаела че сега ще ми липсват тези целувки,никога нямаше да предложа тази игра....Още помня онзи слънчев следобед в който ми каза всичко...по skype,без дори да си ме виждал.Помня песента с която ми каза всички прекрасни неща -Explisit-За Нея....Помня как седях мълчалива вкъщи и за първи път в живота си плачех от радост.Светът за мен беше приказка-невероятна,запомняща се и вълшебна още преди да е започнала.Наред със цялата радост идваше страха.От истинската ни среща и от погледа ти.Всичко можеше или да се срути,или да бъде вълшебно.Рискувахме.....и успяхме.След всички мечти най-накрая се случваше.Бях с теб,напук на всичко.Сега си спомням как се влюбвах всеки ден повече и повече в теб.Как плачех с теб и как от всяка твоя сълза разбирах толкова за теб.Ако не се видехме повече от два дни....как стоях в училище и си мечтаех как ще ме прегърнеш.Мечтая го и сега с тази разлика че някога с усмивка а сега със сълзи в очите....Никой не повярва че едно момиче на тази възраст може да обича.Но аз те обичах...обичам те и сега,дори след всички обиди и лъжи.Пред всички се усмихвам но не със истинска усмивка а с такава удавена във сълзи...Карахме се-вярно е но винаги си казвахме-милионите сълзи си струват заради хубавите моменти.Казах ти че винаги ще съм до теб.Не излъгах. И сега съм с теб,част от мен,сърцето ми е при теб.И ако след години чета това и не си спомня за всичко това,знай че няма да съм аз.Не и тази която ти познаваш.Тя остана с теб-щастлива,свободна,жизнена.. .Просто твоето бебче.Помниш ли? Сигурно не помниш всичко това-знам как свърши всичко.Сега ще се радвам ако ми кажеш отново здравей.Ако пак видя очите ти близо до мен,макар и пълни с омраза ако се сетиш за мен на нашият ден и си кажеш с нея ми беше добре макар и за малко.Ако дори веднъж докато си с нея си спомниш за мен,ще знам че съм значела нещо.Но никога няма да го разбера,нали така?
Няма да прочетеш това.А и да го направиш всичко ще е различно.То вече е.Само....съжалявам че ме мразиш,бебе.Надявах се да можем да продължим след всичко,но явно не сме достатъчно силни...не и за днешния свят.Благодаря ти за всичко,даже и за спомените от които сега боли.Благодаря ти че за теб бях момичето,с което споделяше всичко от което те болеше.Блародаря ти,че ми показа любовта...
Не съм същата и колкото и да го отричам пред всички,вътрешно съм сигурна че не съм същото момиче.Сега си с нея,а не до мен и оттук започва поредната банална история.С тази разлика че за мен не е банална,а първото нещо което наистина съм усетила истински ...Знам,знам че не трябваше да влагам толкова,но без риск няма победа,нали така?.Е,рискувах и загубих.Единствените месеци на нежност,единствените усмивки само при мисълта за теб,единствените мигове на онова изпълващо щастие...Помниш ли как те събуждах и как с отварянето на очите си ме целуваше?Помниш ли как заспивахме мислейки един за друг?Помниш ли онези следобеди,в който мечтаехме за повече време само за нас.Помниш ли онази игра-колко време можем без целувки..Сега си мисля че ако съм знаела че сега ще ми липсват тези целувки,никога нямаше да предложа тази игра....Още помня онзи слънчев следобед в който ми каза всичко...по skype,без дори да си ме виждал.Помня песента с която ми каза всички прекрасни неща -Explisit-За Нея....Помня как седях мълчалива вкъщи и за първи път в живота си плачех от радост.Светът за мен беше приказка-невероятна,запомняща се и вълшебна още преди да е започнала.Наред със цялата радост идваше страха.От истинската ни среща и от погледа ти.Всичко можеше или да се срути,или да бъде вълшебно.Рискувахме.....и успяхме.След всички мечти най-накрая се случваше.Бях с теб,напук на всичко.Сега си спомням как се влюбвах всеки ден повече и повече в теб.Как плачех с теб и как от всяка твоя сълза разбирах толкова за теб.Ако не се видехме повече от два дни....как стоях в училище и си мечтаех как ще ме прегърнеш.Мечтая го и сега с тази разлика че някога с усмивка а сега със сълзи в очите....Никой не повярва че едно момиче на тази възраст може да обича.Но аз те обичах...обичам те и сега,дори след всички обиди и лъжи.Пред всички се усмихвам но не със истинска усмивка а с такава удавена във сълзи...Карахме се-вярно е но винаги си казвахме-милионите сълзи си струват заради хубавите моменти.Казах ти че винаги ще съм до теб.Не излъгах. И сега съм с теб,част от мен,сърцето ми е при теб.И ако след години чета това и не си спомня за всичко това,знай че няма да съм аз.Не и тази която ти познаваш.Тя остана с теб-щастлива,свободна,жизнена.. .Просто твоето бебче.Помниш ли? Сигурно не помниш всичко това-знам как свърши всичко.Сега ще се радвам ако ми кажеш отново здравей.Ако пак видя очите ти близо до мен,макар и пълни с омраза ако се сетиш за мен на нашият ден и си кажеш с нея ми беше добре макар и за малко.Ако дори веднъж докато си с нея си спомниш за мен,ще знам че съм значела нещо.Но никога няма да го разбера,нали така?
Няма да прочетеш това.А и да го направиш всичко ще е различно.То вече е.Само....съжалявам че ме мразиш,бебе.Надявах се да можем да продължим след всичко,но явно не сме достатъчно силни...не и за днешния свят.Благодаря ти за всичко,даже и за спомените от които сега боли.Благодаря ти че за теб бях момичето,с което споделяше всичко от което те болеше.Блародаря ти,че ми показа любовта...