krisi_kote
11-24-2008, 21:58
Здравейте :-)
Отново ще трябва да изтърпите досадните ми проблеми. Ще ви помоля да не пишете гадни коментари, защото не ми е до това. Искам само някое друго съветче или просто прочетете историята ми.
Казвам се Криси,от Лом, на 14 години. От миналия месец тръгнах на танци. До миналата седмица в групата ми бяхме само момичета, но дойдоха три момчета. Всички се познавахме, защото Лом е малък град и е неизбежно поне по физиономия да се знаем. Едно от момчетата-Кристиян- беше предложил да ходят на една от най-добрите ми приятелки, която по дадена случайност играе с мен в групата. Ще е малко да кажем, че той я харесваше, защото той направо беше влюбен в нея. Но тя не изпитваше нищо друго освен приятелство. И досега са се френдс. Миналата седмица забелязах как той я гледа с възхищение и си мисля, че още е влюбен в нея. А както можете да се досетите аз го харесвам. И то не защото е някой готин пич. Напротив той е свестно момче,симпатично и бих казала доста умно. След като изпобвах маоите малки тайни чрез скайпа се убедих, че той наистина все още е влюбен. След като го предразположих към доверяване мисля, че се превърнах в довереница и отдушник на мислите му. Мисля, че за него сум просто много добра приятелка. Но нищо повече. А аз след всеки дълъг разговор го чувствам все по-близък. И не мога да се оттърся от чувството, че започвам да хлътвам по него. Та... проблемът ми е.. Страх ме, че ако евентуално тръгне с мен то ще е зашото иска да забрави приятелката ми, без никакви чувства към мен.. Не мога да бъда сигурна... И това ме плаши..
Отново ще трябва да изтърпите досадните ми проблеми. Ще ви помоля да не пишете гадни коментари, защото не ми е до това. Искам само някое друго съветче или просто прочетете историята ми.
Казвам се Криси,от Лом, на 14 години. От миналия месец тръгнах на танци. До миналата седмица в групата ми бяхме само момичета, но дойдоха три момчета. Всички се познавахме, защото Лом е малък град и е неизбежно поне по физиономия да се знаем. Едно от момчетата-Кристиян- беше предложил да ходят на една от най-добрите ми приятелки, която по дадена случайност играе с мен в групата. Ще е малко да кажем, че той я харесваше, защото той направо беше влюбен в нея. Но тя не изпитваше нищо друго освен приятелство. И досега са се френдс. Миналата седмица забелязах как той я гледа с възхищение и си мисля, че още е влюбен в нея. А както можете да се досетите аз го харесвам. И то не защото е някой готин пич. Напротив той е свестно момче,симпатично и бих казала доста умно. След като изпобвах маоите малки тайни чрез скайпа се убедих, че той наистина все още е влюбен. След като го предразположих към доверяване мисля, че се превърнах в довереница и отдушник на мислите му. Мисля, че за него сум просто много добра приятелка. Но нищо повече. А аз след всеки дълъг разговор го чувствам все по-близък. И не мога да се оттърся от чувството, че започвам да хлътвам по него. Та... проблемът ми е.. Страх ме, че ако евентуално тръгне с мен то ще е зашото иска да забрави приятелката ми, без никакви чувства към мен.. Не мога да бъда сигурна... И това ме плаши..