TooLittelTooLate
12-13-2008, 16:25
Да, поредната история за любов....Всъщност не съм сигурна, че наистина е любов. Какво е любовта? .... .. Какво ли не даваме за нея - мечтите си, вярата си, сърцата си...
Любовта е тази, която ни кара да жертваме себе си в името на онова така бленувано щастие. Любовта ни помага да опознаем себе си, но и често въобще не можем да се познаем. Любовта е онова чувство, което ни завлича във вихара си от желания, а след това ни захвърля като останки от корабокруширал кораб...
Аз, все още не знам дали съм изпитвала истинска любов, или е било просто увлечение, траещо доста дълго. Но каквото и да е, прецаках го, всъщност не знам дали го направих аз или той...но както и да е...Имах си готино гадже и готина връзка, всичко си беше супер...но и свърши много бързо, заради недоразумения, заради гордостта, заради непризнати грешки, заради страха....И до сега ми е странно, как нещо толкова силно и истинско, може да свърши толкова бързо и без обяснения. Много е тъпо да си прецакаш връзката и да не знаеш точно къде си сбъркала....и дали ти си виновна....да превърнеш всички щастливи мигове в болезнени спомени. А спомените, те са нещо, от което не можеш да избягаш, не можеш да отречеш...
Защо не мога да го забравя? Как да забравя човек, който виждам всеки ден, с когото говоря всеки ден, с когото ще празнувам нова година. Трудно е да се усмихвам, когато говоря с него, когато прегръща друга, нищо, че й е просто приятел...трудно е да се правя на щастлива. Понякога се уморявам, но нямам право да се отказвам, нямам право да смъквам фалшивата усмивка, защото ще започнат разпитите, съжаленията, а за това изобщо не съм подговена. И ще продължа да съм усмихнатото момиче, преодоляло всичко, в чието сърце се таи любов и с умът, който иска да крещи.
Не знам защо написах тази тема....не съм като онези момичето, които ревът и се тръшкат, че са загубили някого, които мислят за самоубийства, съжаляват се и т.н. Приех, че не съм с него, че няма да съм с него и т.н., просто съм уморена от фалша и имах нужда да споделя. Благодаря на тези, които прочетоха темата ми. :)
Любовта е тази, която ни кара да жертваме себе си в името на онова така бленувано щастие. Любовта ни помага да опознаем себе си, но и често въобще не можем да се познаем. Любовта е онова чувство, което ни завлича във вихара си от желания, а след това ни захвърля като останки от корабокруширал кораб...
Аз, все още не знам дали съм изпитвала истинска любов, или е било просто увлечение, траещо доста дълго. Но каквото и да е, прецаках го, всъщност не знам дали го направих аз или той...но както и да е...Имах си готино гадже и готина връзка, всичко си беше супер...но и свърши много бързо, заради недоразумения, заради гордостта, заради непризнати грешки, заради страха....И до сега ми е странно, как нещо толкова силно и истинско, може да свърши толкова бързо и без обяснения. Много е тъпо да си прецакаш връзката и да не знаеш точно къде си сбъркала....и дали ти си виновна....да превърнеш всички щастливи мигове в болезнени спомени. А спомените, те са нещо, от което не можеш да избягаш, не можеш да отречеш...
Защо не мога да го забравя? Как да забравя човек, който виждам всеки ден, с когото говоря всеки ден, с когото ще празнувам нова година. Трудно е да се усмихвам, когато говоря с него, когато прегръща друга, нищо, че й е просто приятел...трудно е да се правя на щастлива. Понякога се уморявам, но нямам право да се отказвам, нямам право да смъквам фалшивата усмивка, защото ще започнат разпитите, съжаленията, а за това изобщо не съм подговена. И ще продължа да съм усмихнатото момиче, преодоляло всичко, в чието сърце се таи любов и с умът, който иска да крещи.
Не знам защо написах тази тема....не съм като онези момичето, които ревът и се тръшкат, че са загубили някого, които мислят за самоубийства, съжаляват се и т.н. Приех, че не съм с него, че няма да съм с него и т.н., просто съм уморена от фалша и имах нужда да споделя. Благодаря на тези, които прочетоха темата ми. :)