View Full Version : Новото ми семейство
Майка ми и баща ми са разведени от...близо година.Приех го нормално.От близо година майка ми си има нов приятел.Той е бил женен преди и има син на 17 години,аз съм на 15.Отначало сина му се държеше много странно с мен и аз се чудех как да го възприема-като брат(доведен) или нещо друго(мислех,че ме харесва,но това е др история).От известно време забелязвах,че той и сина му много често вечерят с нас,после спят у нас и на сутринта се случваше да ходя със сина му на училище.Днес се прибрах и тамън да си направя нещо за обяд и чух вратата да се отваря.Тогава се учудих,защото видях да пренасят съдове,перални и т.н...Изпаднах в лек шок.Той и сина му се държаха все едно,че нищо странно не е станало.След това излязоха и аз се обадих на майка ми за да разбера какво става.Попитах я дали се нанасят да живеят в нас и тя каза,че да. :shock: Бахти...как може дори да не ми е казала?!Толкова много съм й ядосана за това,поне да ми беше казала!Приятелят й е готин всъщност.Не е лош човек и си личи,че ме уважава,но сина му постоянно си прави базици с мен и ме гъделичка(аз имам гъдел).От начало си казвах добре,да смешно е,забавно е...но сега разбирам,че ме нервива ужасно много!Всички си имаме лоши качества,но той прекалява.Толкова много пъти съм му казвала да спре,но понеже му е забавно и не му пука.
Вече започвам да забелязвам,че се бием като брат и сестра...Като малка много исках да си имам по-голям брат,но си мислех,че никога няма да стане реалност.Е-трябваше да внимавам както си пожелавам.Имам доведен брат...Всъщност майка ми и приятелят й НЯМА да се женят,ами просто ще живеят на семейсни начела.Объркана съм и искам да се справя с това,просто трябва да свикна бързо...Може би майка ми трябваше да ме подготви за това,но карай.Чудя се дали вече,когато ме питат дали имам брат или сестра да казвам-да имам (доведен) брат.Отношенията ни с него са някакви...неопределени,защо то той понякога не ми говори като брат,а като момче,което ме харесва.Това е,защото просто е голям женкар и аз не му се връзвам,но просто вече ме дразни с това.Искам да ме възприеме като СЕСТРА...и нищо повече!Това все пак ми звучи откачено(да ме мисли за нещо друго).Казвал ми е,че сме само приятели,което много ме радва,но понякога с държанието му подразбирам друго.Много искам да си поговоря с него и да му обясня какво мисля,но ми е много неловко и ме е срам.
И като за финал:Имам ново семейство...да се радвам или не?
pussycatdolls
01-05-2009, 13:07
Ми щом са добри хора се радвай,нали знаеш,че някой нямат този късмет :-o Всичко ново е добре дошло. :P
Biskfitka
01-05-2009, 13:08
Както казаха радвай се,че са добри хора...найстина трябвало е да ти каже майка ти предварително,но.....
jambo_bs
01-05-2009, 13:16
Определено трябва да се радваш,защото познавам и други хора с "нови семейства" и при тях доста не е розово. :?
ami az ne namiram ni6to lo6o..radwai se zashtoto ti samata kaza 4e te sa dfobri hora p1k otnosno docedeniq ti brat mu kaji 4e ne iska6 da ima n6 powe4e oswen semeini wzaimutno6eniq :) aide uspex
Ами ...сина му?Брат ми...доведения ми брат...Хъх :-o Каков да правя с него?Прави си каквото му се иска,ходи му се на купон-отива без да иска разрешение...не ходи много,много на даскало и е голям женкар...Много ме базика и понякога ми говори така сякаш ме харесва като за гадже.Не много натрапчиво,но все пак.Какво да му кажа?То е ясно,че само аз го познавам,не вие,но...поне горе-долу какво да направя?Освен това,той също не е чак толкова гаден,винаги ми е помагал,но тая лигня ... :? Ние сме пълни противоположности.
ami az ne namiram ni6to lo6o..radwai se zashtoto ti samata kaza 4e te sa dfobri hora p1k otnosno docedeniq ti brat mu kaji 4e ne iska6 da ima n6 powe4e oswen semeini wzaimutno6eniq :) aide uspex Когато се запознахме(преди 2-3 месеца май) и по скайп му казах да престане,казах му,че е голям подмазвач и той ми се разсърди,но после му мина.Товага беше в някаква криза...Понякога изпада в депресии и трябва да ходи на психиатър и пие някви хапчета.Винаги бих му помогнала,но просто и мисълта,че имам брат...След 15 години живеене по друг начин...
BeholdTheKing
01-05-2009, 13:59
Родителите в днешно време са адски безотговорни и да не кажеш на собственото си дете, че ще има нови попълнения в къщата показва тотална липса на отношение - ако не друго, то поне завбъдеще можеш да ползваш това като контра, ако се случи да сгавиш и майка ти да те овиква. Със сигурност това би й затворило устата.
А относно брат ти, най-добрият начин да промениш отношението му към теб е да говориш с баща му по случая, с надеждата че той е разбран и ще му обясни точно какво трябва да е държанието му с теб. Може да ти се струва детско това "изказване на родителите", но не виждам по-добър вариант.
Момента с влечението към теб - трябва да му дадеш повече време да свикне с теб и наистина да те приеме като роднина. Тази ситуация със сигурност е новост и за двама ви, а към момента едва ли си по-различна за него от всяко друго момиче. Това може да се промени само с времето.
Понякога се чудя ако същото стане с мен обаче вместо син оня да има някоа секси дъщеря как ли ще регирам.........
Ако кажа на баща му,той ще го пребие...Сина му напоследък много се провини,кви ли не глупости не направи...Мисля да отворя темата,когато пак започне да ми говори така...До тогава нищо няма да казвам.Предполагам,че няма да чакам много...до колкото го познавам.
Мързеше ме отначало да прочета цялата тема но сега го направих... И се оплаших защото всъщност и мойте родители не са в мн добри отношения в момента... А защо ако не ти хареса новото семейство по нататък и ти писне не отидеш да живееш с баща ти? + Ако някога се наложи друг мъж да живее с майка ми нз как ще регирам ако не ми хареса ще яде сигорно яко бой ако го видя нещо да прави с майка ми....
Защото не искам да живея с баща ми,с майка ми ми е мнооого по-добре.Веднъж говорих с...новия ми брат какво мисли за майка ми(ебати изречението) и той каза,че е много печена.Казва,че баща му е много стиснат(което според мен не е вярно,баща му е пич,хах),че не обича да говори много,докато майка ми често говори с него и това му харесва.Той каза,че вижда,че майка ми се интересува от него и,че ако иска нещо(нов телефон примерно),веднага може да каже на мама и на другия ден ще го има.Това е вярно,защото баща му много слуша майка ми.Няма начин просто ъм...новият ми брат да има нещо против новата си майка.
TheNewReligion
01-05-2009, 15:47
Ако, бях на твое място никога нямаше да приема този индивид за свой брат. Доведен- отведен- НИКОГА! Дръж се нормално на първо време и не пришпорвай сама себе си. Наистина майка ти е сгрешила като не те е уведомила за това важно нещо, но не я обвинявай. Желая ти късмет.
Оо щом има и психически отклонения...ясна работата....не му обръщай внимание.....като те закача (заяжда) .И седни му обясни,че не искаш да сте нищо повече от ПРИЯТЕЛИ.
UnaBletoLoVeU
01-05-2009, 18:15
Нали каза, че е женкар?
Значи всичко е наред и не трябва да се притесняваш, че вероятно иска нещо повече.
Просто така са свикнали да говорят на момичетата, с които движат/живеят(в твоя случай)/учат...Не е нищо сериозно. ;) Даже да не кажа нищо, защото в повечето случаи някакви леки зарибявки ги правят съвсем несъзнателно. Сигурна съм. :)
Оо щом има и психически отклонения...ясна работата....не му обръщай внимание.....като те закача (заяжда) .И седни му обясни,че не искаш да сте нищо повече от ПРИЯТЕЛИ. Не...не си мисли нищо опасно,просто майка му почина и трудно го преживява.Знам какво е близак човек да има психически отклонения,но това да не го коментирам.
Питах го,дали ако някой го пита дали има сестра кво ше каже.Той каза,че не знам.Това за мен не е отговор и тогава той каза еми май ше кажа,че да.Каза ми,че му е още трудно да свикне с тая мисъл,че има ново семейство...И той е объркан като мен,всъщност това не го знаех...Не знам кога ще свикна,но просто трябва да стане.
Благодаря за мненията на всички :) ...Благодаря и на тези,които предполагам,че още ще питаш в темата.
_sheherezada_
01-05-2009, 18:18
в този случай ти си в не особено изгодна позиция, но както казаха по-горе не се пришпорвай сама да ги приемаш за семейство утре може да се скарат и да си хванат парцалките и тогава ни нов батко ни нов тати.и все пак най-малкото което майкати мойеше да направи е да те попита дали си съгласня някой да йивее у вас все пак си и дъщеря и по този начин тя променя йивота ти от тук нататък.Но както и да е мисля че е наи добре като за начало да поговориш с майка си и да и обясниш как се чувстваш и какво те тревожи.
AutumnTears
01-05-2009, 18:34
ne iskam da te obidq po nikakuv na4in no m istana malko tujno :(
ne iskam da te obidq po nikakuv na4in no m istana malko tujno :( За кое по-точно?И на мен ми е тъжно от много неща.Да ти е тъжно е нормално.Сигурно родителите ти не са разведени и не знаеш какво е.Не си ме обидила.То да бяха само такива обиди,хаха(както и да е).Една приятелка каза,че водя динамичен живот-така е.Какво да се прави.Честно казано ми се иска да заживея на едно друго място,с един човек,но уви-не може...Здраве да е!...Ще се опитам да не се пришпорвам,но ...то да ми беше само това ново семейство на главата.Трябва да намеря за какво да се хвана,защото като се сетя на колко хора рано или късно тряя да обяснявам,за това ново семейство...Аз се интересувам от хорското мнение,което ме прави необяснимо тъпа,хаха.
Май си личи колко съм объркана... :?
OtherDimension
01-05-2009, 19:31
никакъв доведен брат не ти е
Няма смисъл да повтарям, че майка ти е допуснала доста голяма грешка, че не те е предупредила. Но мисля, че трябва да й споделиш мъките си, за да не се случи вбъдеще с нещо друго. Все пак ти от днес за утре коренно променяш начина ти на живот. Това хич не е малко, даже бих казала, че промяната е наистина голяма.
От друга страна довенеия ти брат(така ще го наричам) и той е объркан. Със сигурност не по-малко от теб. Загубил е и майка си..а това е наистина тежка загуба за едно дете. Не знам кога е починала но сигурно му е тежко да си помисли, че баща му бързо е "обърнал страницата". Всичко това обяснява и поведението му. Той прави това, което го кара да се чувства най-сигурен. Иска внимание и е свикнал да го добива по този начин, койъо описваш.
Не ми се вярва да ти налети, но е хубаво да поставите граница очи в очи(не по скайп). И то съвсем мило. Обясни му всичко каквото написа. Че ти объркана, изненадана..не знаеш какво да мислиш. Как да го възприемаш, но се радваш, че си имаш брат. Кажи му, че се надяваш че можете да разчитате един на друг приятелски и нека висчко клони към това приятелство. Според мен той още не се чувства комфортно и тези негови изблици са, за да скрият притесненията му.
А вече как да го наричаш ти сама си избираш и не си длъжна да избираш от сега. Вие сте от скоро под един покрив. Оставете си време да свикнете и нещата сами ще си дойдат по местата.
Е радвай се, че нещата са горе долу добре, щото в много такива "семейства" нещата не са особено хубави, така че :)
AutumnTears
01-06-2009, 10:09
ne iskam da te obidq po nikakuv na4in no m istana malko tujno :( За кое по-точно?И на мен ми е тъжно от много неща.Да ти е тъжно е нормално.Сигурно родителите ти не са разведени и не знаеш какво е.Не си ме обидила.То да бяха само такива обиди,хаха(както и да е).Една приятелка каза,че водя динамичен живот-така е.Какво да се прави.Честно казано ми се иска да заживея на едно друго място,с един човек,но уви-не може...Здраве да е!...Ще се опитам да не се пришпорвам,но ...то да ми беше само това ново семейство на главата.Трябва да намеря за какво да се хвана,защото като се сетя на колко хора рано или късно тряя да обяснявам,за това ново семейство...Аз се интересувам от хорското мнение,което ме прави необяснимо тъпа,хаха.
Май си личи колко съм объркана... :?
stana mi tujno za tova 4e mi pravish vpe4etlenie s postovete si a vsu6nost imash golqm problem (ne moga da se izkaja pravilno) a tvoq ba6ta pone e jiv
ne iskam da te obidq po nikakuv na4in no m istana malko tujno :( За кое по-точно?И на мен ми е тъжно от много неща.Да ти е тъжно е нормално.Сигурно родителите ти не са разведени и не знаеш какво е.Не си ме обидила.То да бяха само такива обиди,хаха(както и да е).Една приятелка каза,че водя динамичен живот-така е.Какво да се прави.Честно казано ми се иска да заживея на едно друго място,с един човек,но уви-не може...Здраве да е!...Ще се опитам да не се пришпорвам,но ...то да ми беше само това ново семейство на главата.Трябва да намеря за какво да се хвана,защото като се сетя на колко хора рано или късно тряя да обяснявам,за това ново семейство...Аз се интересувам от хорското мнение,което ме прави необяснимо тъпа,хаха.
Май си личи колко съм объркана... :?
stana mi tujno za tova 4e mi pravish vpe4etlenie s postovete si a vsu6nost imash golqm problem (ne moga da se izkaja pravilno) a tvoq ba6ta pone e jiv Ами не знам какво впечатление ти правя,но съм учудена,че някой ме е забелязал,хаха...Всички си имаме проблеми,просто някои са доста по-различни от други и всички ги приемаме по различен начин. :) Да,баща ми е жив,но никога ама никога не бих искала и не искам да живея с него.
Та от това,което прочетох в темата разбрах,че трябва да се радвам...Ами дано някой ден се зарадвам истински,защото може би в моемнта се залъгвам.Вчера вечерта си говорих с ...брат ми(?!?!?!?!?!?) по този въпрос,писахме си по скайп.Той беше в едната стая с лаптопа,а аз в другата и след това той дойде и ме пита какво ми е.Беше ми някво шибано,но аз казах,че не знам за какво говори.Тогава той ми даде един шоколад и каза,че го е купил за мен(пропуснах да кажа,че често ми купува неща за ядене)...После малко си поговорихме.Ако реша да кажа на майка ми за това,което ви пиша в момента мисля,че няма да може да ме разбере напълно.Искам тя да е щастлива,а начина по който може да приеме думите ми,би могло да охладни отношенията й с приятеля й или нещо друго(също лошо).За това мисля да се справя сама.Рано или късно трябва да започна да се оправям в живота...Това,че ви пиша тук е моето успокоение и когато виждам,че някой е решил да ми даде съвет се радвам.