Майка ми и баща ми са разведени от...близо година.Приех го нормално.От близо година майка ми си има нов приятел.Той е бил женен преди и има син на 17 години,аз съм на 15.Отначало сина му се държеше много странно с мен и аз се чудех как да го възприема-като брат(доведен) или нещо друго(мислех,че ме харесва,но това е др история).От известно време забелязвах,че той и сина му много често вечерят с нас,после спят у нас и на сутринта се случваше да ходя със сина му на училище.Днес се прибрах и тамън да си направя нещо за обяд и чух вратата да се отваря.Тогава се учудих,защото видях да пренасят съдове,перални и т.н...Изпаднах в лек шок.Той и сина му се държаха все едно,че нищо странно не е станало.След това излязоха и аз се обадих на майка ми за да разбера какво става.Попитах я дали се нанасят да живеят в нас и тя каза,че да. Бахти...как може дори да не ми е казала?!Толкова много съм й ядосана за това,поне да ми беше казала!Приятелят й е готин всъщност.Не е лош човек и си личи,че ме уважава,но сина му постоянно си прави базици с мен и ме гъделичка(аз имам гъдел).От начало си казвах добре,да смешно е,забавно е...но сега разбирам,че ме нервива ужасно много!Всички си имаме лоши качества,но той прекалява.Толкова много пъти съм му казвала да спре,но понеже му е забавно и не му пука.
Вече започвам да забелязвам,че се бием като брат и сестра...Като малка много исках да си имам по-голям брат,но си мислех,че никога няма да стане реалност.Е-трябваше да внимавам както си пожелавам.Имам доведен брат...Всъщност майка ми и приятелят й НЯМА да се женят,ами просто ще живеят на семейсни начела.Объркана съм и искам да се справя с това,просто трябва да свикна бързо...Може би майка ми трябваше да ме подготви за това,но карай.Чудя се дали вече,когато ме питат дали имам брат или сестра да казвам-да имам (доведен) брат.Отношенията ни с него са някакви...неопределени,защо то той понякога не ми говори като брат,а като момче,което ме харесва.Това е,защото просто е голям женкар и аз не му се връзвам,но просто вече ме дразни с това.Искам да ме възприеме като СЕСТРА...и нищо повече!Това все пак ми звучи откачено(да ме мисли за нещо друго).Казвал ми е,че сме само приятели,което много ме радва,но понякога с държанието му подразбирам друго.Много искам да си поговоря с него и да му обясня какво мисля,но ми е много неловко и ме е срам.
И като за финал:Имам ново семейство...да се радвам или не?