sku
01-11-2009, 23:29
Ми здравейте! Реших и аз да споделя какво ме мъчи в последните 4 месеца. Може би ше го разкажа твърде надълго и нашироко...
Всичко започна на един рожден ден. Със една цигара...и със думите от моя страна "Нали знаеш че тва е само забивка?!" :D
На сутринта след РДто си разменихме телефони и скайпове и такам. 3 месеца си писахме и аз 3 месеца упорито отказвах да излезна с него тъй като го бях преценила като непотенциален за връзка...просто приятел и не исках да се вкарва във филми. В крайна сметка излезнахме и не че сме ходили кой знае къде,но тва беше една от най-готините ми срещи! На края седяхме в един парк на една пейка и си говорехме и няма да изпадам в подробности,но там ни беше първата целувка :) След което се видяхме още няколко пъти и всичко мина супер. Заминах за 1 седмица в Лондон и там нямаше ден в който да не ми е писал някви супер милите неща и просто осъзнах как започвам да хлътвам. Върнах се и той зададе въпроса "какво правим с нас" и решихме че ще сме официално заедно. 1 месец пълна идилия...не знаех къде съм...всеки ден бяхме заедно,което не е мн характерно за мен, имало е случай да сме по 5-6 часа заедно и просто да не забелязваме как минава времето. Всъщност на мен винаги ми е било недостатъчно...и тва не е характерно за мен.
Всичко вървеше страхотно,запознах го с най-близките ми приятели. Вечерта преди да направим месец бяхме на вечеря и беше много готино при което като се прибрах получих смс от него че това е била една от най-хубавите вечери в живота му и тва е било благодарение на мен. На следващия ден влизам в скайп,говорим си нормално и изведнъж той изтриса "мисля че е по-добре да спрем до тук...не съм готов за нещо толкова сериозно,страх ме е да не те нараня!" И аз му казах с тия клишета няма да минеш,поне ми кажи истинската причина поради която късаме,нали всичко беше наред,къде сбърках. И той-това е причината... Решихме че ще се пробваме да сме приятели!
Първия месец се държах по-студено,пшехме си всяка вечер и се виждахме всяка седмица. Към края на месеца той ме целуна..аз му отвърнах. Реших че е размислил или поне е почнал да размисля и иска пак да сме заедно. Говорихме...оказа се че просто искал да се приятели,които от време на време правят секс или се забиват. Казах му че не съм таква и няма да стана и се скарахме общо взето. Минаха 3 дни и ми писа. Видяхме се,пак ме целуна и така пак в продължение на месец...отново се опитах да разбера какво иска и отговора беше-така ми е добре искам да съм малко сам,но и да сме приятели. Казах му че няма да стане. Отново се скарахме,за пореден път се опитах да прекъсна връзка. След 3 дни аз не издържах, реших че ще се боря до край! Пробвах какви ли не тактики-на безразличие,на просто приятелка,реших да се опитам да го накарам да ревнува-ефект нямаше! И тъкмо се бях отчаяла когато ми звънна да се видим и то в тях...кой ме би по главата да ходя...не съжалявам,но ми върна доста от чувствата и даже ги засили. В следващата една седмица се държа изключително мило и внимателно,дали от вина или от чувства така и не разбрах, аз отново реших че е време да разбера дали не се заблуждавам. Идваше нова година за тва му казах-искам да почна на чисто и да знам по дяволите знача ли нещо за теб или не,с мен ли си или не?! Отговора беше-ти си най-невероятното момиче,което познавам,но просто не мога да съм с теб. 2 седмици никакъв контакт. Тъкмо почнах да свиквам с мисълта че всичко свърши и ми звънна за нова година. Казах си ок той по принцип е много мил явно е решил да ми звънне. Точно след 2 дни почна да ми пише смси,как съм си била изкарала,не съм ли забила някое гадже. Реших да съм силна и не отговорих. Писа в скайп аз му се накарах и му казах че не знае какво иска и е време да ме пусне,тъй като не съм му на повикване да е с мен когато реши той. Тва сигурно ни е било най-бруталното каране. На следващия ден имах рожден ден и очаквах поне един смс да пише. До 11 вечерта нищо и тъкмо вече влизах в скайп с ясната цел да го блокна ,когато получих смса. Пожелания обаче под тях "Обичам те". До сега нито аз нито той си го бяхме казвали. Влезнах в скайп говорихме си сигурно до 2-3 през ноща и аз гледах да избягвам темата "обичам те".Реших че ако има нещо ще ми го каже сам. На следващия ден предложих да се видим защото той беше споменал че иска и той ми каза "ами мисля че е по-добре да не се виждаме,ти си започнала да ме забравяш и мисля че така е най-добре за теб" Ядосах се и го питах тогава какво означават думите обичам те и знаели въобще какво е тва чувство. Каза ми че на истина е осъзнал че ме обича,но че съм имала много силен характер и това го плашело и че бил убеден че след време ще съжалява,но за мен така било най-добре. Това ми беше капака! 4 месеца го чаках,4 месеца отказвах на кой ли не защото мислех само за него и накрая да ми каже това...Казах му "И аз те обичам" и той ми каза че ме обича и го блокнах.(преди 6 дена) преди 2 дена го засякох на улицата и всичко ми се преобърна.
Яд ме е че с него имам адски силно привличане,яд ме е,че позволих да ме разиграва така,но най-много ме е яд че не даде реален шанс на връзката ни и знам че между нас още не е приключило само че аз се отказвам да се боря! Чувствам се изцедена и предадена от човека когото обичам и въпреки всичко ако сега дойде и ми каже че иска да е с мен ще му простя всичко...
Съжалявам че е дълго,но не мисля че мога да разкажа историята ми по-кратко... Мерси на който е имал нервите да я изчете!
Всичко започна на един рожден ден. Със една цигара...и със думите от моя страна "Нали знаеш че тва е само забивка?!" :D
На сутринта след РДто си разменихме телефони и скайпове и такам. 3 месеца си писахме и аз 3 месеца упорито отказвах да излезна с него тъй като го бях преценила като непотенциален за връзка...просто приятел и не исках да се вкарва във филми. В крайна сметка излезнахме и не че сме ходили кой знае къде,но тва беше една от най-готините ми срещи! На края седяхме в един парк на една пейка и си говорехме и няма да изпадам в подробности,но там ни беше първата целувка :) След което се видяхме още няколко пъти и всичко мина супер. Заминах за 1 седмица в Лондон и там нямаше ден в който да не ми е писал някви супер милите неща и просто осъзнах как започвам да хлътвам. Върнах се и той зададе въпроса "какво правим с нас" и решихме че ще сме официално заедно. 1 месец пълна идилия...не знаех къде съм...всеки ден бяхме заедно,което не е мн характерно за мен, имало е случай да сме по 5-6 часа заедно и просто да не забелязваме как минава времето. Всъщност на мен винаги ми е било недостатъчно...и тва не е характерно за мен.
Всичко вървеше страхотно,запознах го с най-близките ми приятели. Вечерта преди да направим месец бяхме на вечеря и беше много готино при което като се прибрах получих смс от него че това е била една от най-хубавите вечери в живота му и тва е било благодарение на мен. На следващия ден влизам в скайп,говорим си нормално и изведнъж той изтриса "мисля че е по-добре да спрем до тук...не съм готов за нещо толкова сериозно,страх ме е да не те нараня!" И аз му казах с тия клишета няма да минеш,поне ми кажи истинската причина поради която късаме,нали всичко беше наред,къде сбърках. И той-това е причината... Решихме че ще се пробваме да сме приятели!
Първия месец се държах по-студено,пшехме си всяка вечер и се виждахме всяка седмица. Към края на месеца той ме целуна..аз му отвърнах. Реших че е размислил или поне е почнал да размисля и иска пак да сме заедно. Говорихме...оказа се че просто искал да се приятели,които от време на време правят секс или се забиват. Казах му че не съм таква и няма да стана и се скарахме общо взето. Минаха 3 дни и ми писа. Видяхме се,пак ме целуна и така пак в продължение на месец...отново се опитах да разбера какво иска и отговора беше-така ми е добре искам да съм малко сам,но и да сме приятели. Казах му че няма да стане. Отново се скарахме,за пореден път се опитах да прекъсна връзка. След 3 дни аз не издържах, реших че ще се боря до край! Пробвах какви ли не тактики-на безразличие,на просто приятелка,реших да се опитам да го накарам да ревнува-ефект нямаше! И тъкмо се бях отчаяла когато ми звънна да се видим и то в тях...кой ме би по главата да ходя...не съжалявам,но ми върна доста от чувствата и даже ги засили. В следващата една седмица се държа изключително мило и внимателно,дали от вина или от чувства така и не разбрах, аз отново реших че е време да разбера дали не се заблуждавам. Идваше нова година за тва му казах-искам да почна на чисто и да знам по дяволите знача ли нещо за теб или не,с мен ли си или не?! Отговора беше-ти си най-невероятното момиче,което познавам,но просто не мога да съм с теб. 2 седмици никакъв контакт. Тъкмо почнах да свиквам с мисълта че всичко свърши и ми звънна за нова година. Казах си ок той по принцип е много мил явно е решил да ми звънне. Точно след 2 дни почна да ми пише смси,как съм си била изкарала,не съм ли забила някое гадже. Реших да съм силна и не отговорих. Писа в скайп аз му се накарах и му казах че не знае какво иска и е време да ме пусне,тъй като не съм му на повикване да е с мен когато реши той. Тва сигурно ни е било най-бруталното каране. На следващия ден имах рожден ден и очаквах поне един смс да пише. До 11 вечерта нищо и тъкмо вече влизах в скайп с ясната цел да го блокна ,когато получих смса. Пожелания обаче под тях "Обичам те". До сега нито аз нито той си го бяхме казвали. Влезнах в скайп говорихме си сигурно до 2-3 през ноща и аз гледах да избягвам темата "обичам те".Реших че ако има нещо ще ми го каже сам. На следващия ден предложих да се видим защото той беше споменал че иска и той ми каза "ами мисля че е по-добре да не се виждаме,ти си започнала да ме забравяш и мисля че така е най-добре за теб" Ядосах се и го питах тогава какво означават думите обичам те и знаели въобще какво е тва чувство. Каза ми че на истина е осъзнал че ме обича,но че съм имала много силен характер и това го плашело и че бил убеден че след време ще съжалява,но за мен така било най-добре. Това ми беше капака! 4 месеца го чаках,4 месеца отказвах на кой ли не защото мислех само за него и накрая да ми каже това...Казах му "И аз те обичам" и той ми каза че ме обича и го блокнах.(преди 6 дена) преди 2 дена го засякох на улицата и всичко ми се преобърна.
Яд ме е че с него имам адски силно привличане,яд ме е,че позволих да ме разиграва така,но най-много ме е яд че не даде реален шанс на връзката ни и знам че между нас още не е приключило само че аз се отказвам да се боря! Чувствам се изцедена и предадена от човека когото обичам и въпреки всичко ако сега дойде и ми каже че иска да е с мен ще му простя всичко...
Съжалявам че е дълго,но не мисля че мога да разкажа историята ми по-кратко... Мерси на който е имал нервите да я изчете!