трудности, които влиаят на връзката

[Lolla]

Здравейте. Бих искала да споделя проблема си, защото просто няма на кого :( Ще започна от хубавата част- имам си приятел от повече от година и освен на мн любов, връзката ни с екрепи на прекрасно приятелство. Той е на 19, а аз нз 18. До миналата година бяхме в едно даскало и прекарвахме всяка свободна минута заедно. Но тази година всичко се преобърна. Като за начало баща му замина за Америка, където е цялото му семейство. Оставиха приятеля ми сам със сестра му (но тяе доста по-голяма, има си отделен живот). След като първите няколко седмици се порадва на свободата си, започнаха проблемите. Парите от някакъв наем, недостигат и за това му се налойи да работи. Първата работа беще в заведение, 20 часови смени и се случваше черсто и събота и неделя. Времето за виждане стана мунимално....След това и университета, където има много за учене и приятелят ми едвам си взе изпитите след безсънни8 нощи....След няколко месеца си смени работата, но тя пак е натоварена и в един момент се оказва че края на всеки месец няма и лев в джоба ( и това не е защото е прекалил с личните разхопди). Но най-лощото от всичко е че той самият се промени. Станал е много по-сериозен, нервен. Звъни ми по-рядко, забравя че трябва да се виждаме. В тях прилича на кочина (колкото и да опитвам да пооправям нещо). Преди ходих в тях с удоволствие, а сега не ми е приятно. И като сяло от толкова много проблеми сякащ се е отдалечил от мен. Знам че ме обича, но наистина го чувствам отдалечен. Баща му се връща след 2 месеца и не знам как ще издържа това време. Дори фурната му не работи и не може да си сготви нормално ядене. И телефона му спряха.....И на мен ми е страшно гадно за него като го виждам в какво положение е единственото с материална помощ мога да му помогна.....Но от толкова проблеми сякащ няма време за романтични срещи и весело настроение. кажете ми какво да правя, за да не се чувствам така и за да променя нещо. Ето днес например се оправих наглаи и го чаках да дойде. След половин час му звънна в тях и той каза че бил минал през даскало, но понеже ме нямало се проибрал, защото бил гладен. Вчера му казах че свършвам по- рано (явно не е запомнил), но дори да е забравил аз живея близо до даскало....Усещам как вниманието му е съсреддоточена върху сметки, пари, разходи, лекции, работа.....и аз съм най-накрая. Знам че не трябва да съм в началото, но през тази една година той може би ме е разлигавил прекалено много в внимание, телефонни разговори и т.н че сега не мога да свикна. Задушавам се в тази ситуация и страдам заено с него и наистина незнам какво да правя

[angelcheeee_93]

ох...нз какво да кажа...наистина кофти работа :(
Изненадай го с нещо,за да му върнеш малко настроението.
И някой ден иди у тях,изчисти,оправи ,сготви нещо вкусно...знам ли,опитай се да го зарадваш и да го успокоиш.Покажи му,че го обичаш,защото явно се нуждае от подкрепа и от някой на който да разчита.Успех :)

[ifkataAa]

Ами моето предложение е малко по нестандартно,но явно момчето наистина е в кофти материално положение.Ако има място и ако вашите нямат нищо против покани го да живее във вас за 2 месеца,докато баща му се прибере.Така разходите му ще бъдат по-малко,ще прекарвате повече време заедно,защото живеете в една къща и настроението му ще е по-добро.Според мен това ще укрепи вашата връзка.Ако не искаш точно това решение му помагай финансово до колкото можеш,ходи в тях,чисти жилището му,готви му.Така като се прибере ще се чувства по-добре и ще разбере колко много го обичаш.Късмет :)

[cherinka]

единственото с материална помощ мога да му помогна.....
... :-o бъркаш..


Но от толкова проблеми сякащ няма време за романтични срещи и весело настроение. кажете ми какво да правя,
сама си отговаряш на въпроса....

[varnen4e]

Просто и двамата не сте навлезли още в реалния живот и за това ви е трудно...

[Kostadin_682]

Ами това е реалността... ти какво си мислиш, че цял живот ще си ходите по кафета и така?... грешиш... сама виждаш, че му е ужасно натоварено...
Влез му в положението, и се опитай да го насърчаваш, да му вдъхваш надежда, и най-вече се опитай да го разведряваш по накакъв начин... да речем ходи у тях и сготви нещо...

[moneycomeme]

...tochno taka syglasna sym s ostanalite-poopravi doma mu,sgotvi neshtichko lesno i vkusno ili pyk se prestarai(ot teb zavisi) i dokato go nqma sloji masata i napravi edna romantichna vecherq i se otkysnete za malko ot problemite....tova smqtam che shte usveji neshtata...

[Enough]

на 18 викаш ... хаха думата е влияят :)

[hottie]

Няма как мила, колкото и да ти е мъчително. Просто животът те грабва рано или късно. Приятелят ти има сметки за плащане, работа, учене.. не му се сърди. Единственото, което ожеш да направиш е да го подкрепяш максимално.
И защо пък някоя вечер да не му направиш вкусно сготвена вечеря у тях и да се наслаждавате един на друг :)

[krem4et0]

Добре дошла в реалността и в света на възрастните. Така се живее, миличка. Сметки, работа, учене, ангажименти (а след време и врещящи деца). Животът просто е такъв. Въпреки, че нито аз, нито половинката ми се издържаме самостоятелно, почнеш ли вече работа нещата са по-различни. Наша приятелска двойка е в същото положение като вашето. Момичето се отдели, започна работа и учи, мисли за сметки, заеми, заплата, работа......А момчето е студент редовно и вятър го вее на бял кон. какво можеш да направиш ли? Просто приеми, че няма вече да сте нонстоп заедно, бъди толерантна и прояви разбиране, изслушвай го, успокоявай го, помагай му по този начин. Междувременно можеш поне да го каниш у вас да сподели някоя вечер със семейството ти(може би и семейната среда му липсва донякъде), можеш да подомакинстваш, можеш и да го изведеш някъде. не чакай инициатива само от негова страна.

[SINDEL]

4естито, добре дошла в света на възрастните!
Много е лесно, когато мама и тате се грижат за парите и къщата, но когато вси4ко си зависи от теб, нещата стават разли4ни. Виж, не се сърди на приятеля си, разбери го, 4е е в положение, в което трябва съвсем сам да се грижи за себе си финансово и няма как да не работи. Да не говорим за у4енето, готвенето, 4истенето... Естествено, 4е ще стане по-сериозен, по-напрегнат и няма да има толкова време за теб. Помагай му, не му се дразни. Мислиш ли, 4е му е лесно така?
Знам 4е не сте женени, но след като сте заедно, не виждам какво ще ти струва да отидеш до тях и да из4истиш, да сготвиш нещо, изобщо да го отмениш? След това само ще ти е благодарен, а и ще има пове4е време, което да прекара с теб.