nqkafsi_tam
03-27-2009, 10:48
Аз имам проблем...
Мислех си, че досега съм се влюбвал наистина истински много пъти, но разбрах, че явно сега е моят първи и може би последен път...
Аз се опитах да й го кажа по странен начин, тя се опита да ме разбере, а аз я отблъснах.
Аз отново се опитах да й го кажа, този път тя ме отблъсна.
Аз се опитах, да живея с мисълта, че тя заслужава нещо повече и това не съм аз, тя се опита да се сприятели с мен, както и аз с нея.
Аз неможех да живея повече така и й го казах отново по-малко странен начин и я молех за отговор, тя отново не ми обърна внимание.
Сега аз се опитвам да разбера отново какво точно искам, дали искам да съм с нея, дали искам да сме само приятели, но всичко това само ми подсказва, че не искам да я изгубя от живота си.
Тя обаче вече не ми говори, вече не иска да сме приятели, аз отново знам какво да направя (да я забравя), но не искам. Просто мисълта, че нея няма да я има ме обива...
Идва ми само едно нещо на мисълта, което ще стане:
Аз я харесвах, тя мен не.
Аз я обичах, тя мен не.
Аз я забравих, тя мен не.
Но това не е ефекта, който искам да се получи, затова не искам да я забравя...но и немога просто да живея така, отвътре нещо ме изгаря...
дали това е края?
Преди си казах, че живота си ще преобърна на нея гръб няма да обърна. Сега живота ми е пълната трагедия, отстрани изглеждащ, като пълната комедия.Вглавен в една единствена мисъл съм сега, как да преодолея всичко това?
Дали това е края или началото незнам? Но зная, че съм леко прецакан...
Мислех си, че досега съм се влюбвал наистина истински много пъти, но разбрах, че явно сега е моят първи и може би последен път...
Аз се опитах да й го кажа по странен начин, тя се опита да ме разбере, а аз я отблъснах.
Аз отново се опитах да й го кажа, този път тя ме отблъсна.
Аз се опитах, да живея с мисълта, че тя заслужава нещо повече и това не съм аз, тя се опита да се сприятели с мен, както и аз с нея.
Аз неможех да живея повече така и й го казах отново по-малко странен начин и я молех за отговор, тя отново не ми обърна внимание.
Сега аз се опитвам да разбера отново какво точно искам, дали искам да съм с нея, дали искам да сме само приятели, но всичко това само ми подсказва, че не искам да я изгубя от живота си.
Тя обаче вече не ми говори, вече не иска да сме приятели, аз отново знам какво да направя (да я забравя), но не искам. Просто мисълта, че нея няма да я има ме обива...
Идва ми само едно нещо на мисълта, което ще стане:
Аз я харесвах, тя мен не.
Аз я обичах, тя мен не.
Аз я забравих, тя мен не.
Но това не е ефекта, който искам да се получи, затова не искам да я забравя...но и немога просто да живея така, отвътре нещо ме изгаря...
дали това е края?
Преди си казах, че живота си ще преобърна на нея гръб няма да обърна. Сега живота ми е пълната трагедия, отстрани изглеждащ, като пълната комедия.Вглавен в една единствена мисъл съм сега, как да преодолея всичко това?
Дали това е края или началото незнам? Но зная, че съм леко прецакан...