smile92
06-15-2009, 08:36
Здравейте, аз съм момиче на 16 от Велико Търново.
Миналото лято се запознах с едно момче. Всичко си беше супер, на първите няколко срещи излизахме на разходки на кафета, запозна се с едни мои приятели. Аз тогава страшно много се притеснявах от него ии вече на 2рата седмица толкова бях адски хлътнала по него.После след едно кафе се целунахме седяхме си в 1 градинка говорихме си, всичко точно, беше супер и той беше мн миличък такъв. След това бяха някви забивки в тях и само тва. След тва тръгнахме... тъпото беше че можехме да се виждаме само Събота и Неделя.Дори несе опитвах да говоря с него за каквото и да било и срещите ни се превърнаха само в серийно забиване и чат пат някакви общи приказки. След това го скъсах, защото нещо не ми се струваше както трябва. Минаха 2-3 седмици,но понеже бях започнала да го харесвам още повече,много ми липсваше, непрекъснато си мислех за него и вски път ми ставаше супер гадно.Ии след това отново "тръгнахме" по моя инициантива.(тогава той беше казал,че е сериозен и много ме бил харесвал) Тогава пак съшата работа, спряхме даже да излизаме от тях ии само си се натискахме... #-o тогава всичко си беше екстра.. и изведнъж спря да ми отговаря на всякакви обаждания... и се събрахме този път заради него :lol: Обаче вече не беше същия. Не се виждахме толкова често, не се чувахме през седмицата, връзваше ми тенекии и аз му казах, че немога така, но искам да си останем фр. След което си писахме няколко пъти и когато се видяхме правихме секс :shock: ей така от ништото, изобщо не се усещах какво правя. Знаех само, че след това повече няма да се видим, за да му бъде гадно.... и 2 масеца изобщо не ми оговарях, не се виждахме... и преди месец и нещо се видяхме. Седяхме и си говорихме, и нищо повече. Казах му, че съм се държала различно ии няма да е така вече. Не изглеждше разочарован. Знам, че с него немога да имам връзка, просто зашото с е такъв, обаче съм влюбена в него... сигурна съм. И незнам какво да правя... трябва да си го върна такъв какъвто беше първия път.... непрекъснато си мисля за него... не искам да оставя всичко... :(
Благодаря на всички, които прочетоха историята ми :)
Миналото лято се запознах с едно момче. Всичко си беше супер, на първите няколко срещи излизахме на разходки на кафета, запозна се с едни мои приятели. Аз тогава страшно много се притеснявах от него ии вече на 2рата седмица толкова бях адски хлътнала по него.После след едно кафе се целунахме седяхме си в 1 градинка говорихме си, всичко точно, беше супер и той беше мн миличък такъв. След това бяха някви забивки в тях и само тва. След тва тръгнахме... тъпото беше че можехме да се виждаме само Събота и Неделя.Дори несе опитвах да говоря с него за каквото и да било и срещите ни се превърнаха само в серийно забиване и чат пат някакви общи приказки. След това го скъсах, защото нещо не ми се струваше както трябва. Минаха 2-3 седмици,но понеже бях започнала да го харесвам още повече,много ми липсваше, непрекъснато си мислех за него и вски път ми ставаше супер гадно.Ии след това отново "тръгнахме" по моя инициантива.(тогава той беше казал,че е сериозен и много ме бил харесвал) Тогава пак съшата работа, спряхме даже да излизаме от тях ии само си се натискахме... #-o тогава всичко си беше екстра.. и изведнъж спря да ми отговаря на всякакви обаждания... и се събрахме този път заради него :lol: Обаче вече не беше същия. Не се виждахме толкова често, не се чувахме през седмицата, връзваше ми тенекии и аз му казах, че немога така, но искам да си останем фр. След което си писахме няколко пъти и когато се видяхме правихме секс :shock: ей така от ништото, изобщо не се усещах какво правя. Знаех само, че след това повече няма да се видим, за да му бъде гадно.... и 2 масеца изобщо не ми оговарях, не се виждахме... и преди месец и нещо се видяхме. Седяхме и си говорихме, и нищо повече. Казах му, че съм се държала различно ии няма да е така вече. Не изглеждше разочарован. Знам, че с него немога да имам връзка, просто зашото с е такъв, обаче съм влюбена в него... сигурна съм. И незнам какво да правя... трябва да си го върна такъв какъвто беше първия път.... непрекъснато си мисля за него... не искам да оставя всичко... :(
Благодаря на всички, които прочетоха историята ми :)