View Full Version : Ако загубите някой близак....
какво ще направите,ще можете ли да забравите ? Аз лично бих се сринал психически ако майка ми или баща ми починат.Поне на тази възраст,немога без тях ще откача,ще се самоубия незнам просто не искам да си представям :cry: .На някой от вас случвало ли се е ? :cry:
няма да излизам от нас поне 2 месеца,много ясно че ще ми е супер гадно..
дядо ми почина януари месец... велик за мен човек! Но си замина... какво да кажа - беше ми супер смотано... на погребението бях на ръба на нервна криза... но просто се сдържах, защото той ме е научил да потискам негативните емоции... той ме научи да играя шах - на него посветих победите на областното първенство по шах (уви само аз от отбора)... не искам да си представям да почине (да чукам на дърво) майка ми или баща ми :shock: просто ще съм съвсем различен човек!
ElinoOor
08-06-2009, 04:50
ще се депресирам и ще хейтвам всичко живо
след време ще се освестя и ще продължа напред,но това ще си ми остане болна тема :)
ItalianMafia
08-06-2009, 04:54
ще се депресирам и ще хейтвам всичко живо
след време ще се освестя и ще продължа напред,но това ще си ми остане болна тема :)
Jumbie483
08-06-2009, 07:56
Ако става въпрос за човек от семейството сигурно няма да излизам от стаята си един-два месеца. Със сигурност няма да имам желание да говоря с никой..
Ако е по-далечен роднина, сигурно седмица-две ще съм в шок и лека депресия..
Ако са баби, дядовци мм ще си променя режима за един ден 'разходка до гробището и обратно' винаги съм била на заден план мм може би за това няма да ми се отрази.Обаче майка или баща ми тогава вече ще е друго не знам какво ще правя всеки случай няма да се самоубивам xdd
PurpleDream
08-06-2009, 13:58
що за въпрос,естествено че ще е ужасно...
Ще ми е гадно, но пък градските лигльовци приемат смъртта като нещо невероятно тежко, а всъщност, ако отидете на село ще видите, че хората го приемат сякаш нищо не е станало.
Като цяло ще ми е гадно, но пък няма да се заключвам за 2 месеца в нас, да цивря, да се затварям в себе си и т.н. Никому не е нужно. Вместо да го преодоляват ората, те го правят още по-лошо!
endless07
08-06-2009, 15:29
kato se depresiram i ne izlizam ot staqtasi ni6to nqma da promenq,taka 4e prosto 6te si produlja jivota
Snickers
08-06-2009, 15:44
изгубих дядо ми преди 2 години. уж времето лекува, но това си остави дълбока рана в мен, която няма да зарастне. как беше-плаках, на моменти се усмихвах, като си спомнях за хубавите мигове заедно и сега е така, но просто нищо не мога да променя.
не искам да си помислям какво ще е ако сестра ми, майка ми, баща ми или най-добрия ми приятел умрат-няма да го преживея.
Jumbie483
08-06-2009, 15:50
или най-добрия ми приятел умрат-няма да го преживея.
като спомена..
аз преди време изгубих най-добрият си приятел..
човека, който ми беше по-близък от брат, нещо като мое второ аз, дори и по-добре ме познаваше.. страшно много си го обичах..
за пред хората го преживях за дни.. всички ми казваха, че той няма да иска аз да изпадам в депресии и да роня сълзи заради него.. тъй, че всички си помислиха, че съм се оправила :)
истината е, че ми отне месеци да спра да мокря възглавницата нощем.. а иначе още не мога да го прежаля.. :smt095
TheNewReligion
08-06-2009, 16:02
Няма начин да се забрави.
Snickers
08-06-2009, 17:47
или най-добрия ми приятел умрат-няма да го преживея.
като спомена..
аз преди време изгубих най-добрият си приятел..
човека, който ми беше по-близък от брат, нещо като мое второ аз, дори и по-добре ме познаваше.. страшно много си го обичах..
за пред хората го преживях за дни.. всички ми казваха, че той няма да иска аз да изпадам в депресии и да роня сълзи заради него.. тъй, че всички си помислиха, че съм се оправила :)
истината е, че ми отне месеци да спра да мокря възглавницата нощем.. а иначе още не мога да го прежаля.. :smt095 Това е ужасно, наистина ужасно. Не мога да си представя живота без него, а ако ми се наложи... и той ми е като братче и...
съболезнования ;/
kalashnik
08-06-2009, 18:02
С риск да ме обвините в коравосърдечност, но аз смятам, че смъртта е нещо нормално и неизбежно и идва рано или късно и каквото и да правиш, колкото да ридаеш, да се молиш, да тъгуваш, нищо няма да направиш, само нервната систе ще си растроиш. Така, че леко бих се натъжил, но такива действия да се самоубивам, да изпадам в депресия не са ми присъщи и просто ще потъгувам, но до час отново ще съм се възвърнал към нормалния си живот, няма значение колко ми е бил близък човека.
LittleFashionista
08-06-2009, 18:31
Баба ми по бащина линия умря на 21 ноември, дядо ми на 30 ноември, а баща ми на 27 март. Смятайте :? За бабата и дядото, не ми беше чак толкова, но когато баща ми умря :shock: Бях в нещо като трянс. Значи към 1-2 часа ме събужда някъкъв страшно силен плач и без да излизам от стаята си подслушвах леко за да разбера какво става и чувам нещо от рода "танчеее *хълцане* *хълцане* *много подсмръкване* Пенко умря Танчеееее *подхълцване* *силно ридане* " Изведнъж две сълзи паднаха от очите ми, легнах пак в леглото гушнах един куп плюшени играчки и стоях в леглото, правеща се че не чувам силният плач на мама. През това време нищо не мислих.Само стоях в леглото и гледах в тъмното...Бях като в трянс...И така стоя 3-4 часа без да мърдам и по едно време идва леля ми уж да ме събуди, аз се правя на заспала. Беше петък и аз едно стреснато наушким казвам " лельо какво ства да не закъснявам за училище?" тя после ми казва лошата новина...После леля и мама ми казваха, че няма нужда до отивам на училище и т.н. те щели да се оправят с учителите, но аз "не,не няма проблем.Ще отида само за първият час.Имаме тест по английски трябва да отида" И отидох.Направих теста и после дадох бележка на класният.Излязох от училището и се запътих към парка. Седнах на една пейка и пак бях като в транс.Нито плача,нито нищо.Може би вярвах, че това е кошмар... След 1 час отидох у лелини и с братовчед ми се държахме едно такова глупаво" *умряло* здрасти влизаш ли* * отнесено и умряло* здрасти* Гледахме някакъв тъп филм и аз заспах(от скука и поради това, че не спах цяла вечер) После към 1 часа отидохме у нас за "изпращането" със баща ми.Седнах при мама,майката на баща ми и баба пред ковчега,те плачат шумно и "защо бе пенко,бе защо бе скъпи *хълцане* *хълцане* " "момчето миииии *хълцане* мочето на мамааааа *хълц* защо бе Пенееее * хълц* защо " А аз гледам като убита в свещите. И после послева погребение и така... Около 1 месец бях така убита и не осъзнавах какво се е случило и изведнъж един следобед заревах силно прегърнала огромният розов заек подарък от него(баща ми) за коледа. И така си плачех през вечер тихо в стаята...След 1 месец и това свърши.Разбрах, че колкото и да плача няма да промени нищо.Че баща ми не би искал да вижда сълзи на лицето ми, а усмивка....И така.Винаги ще има една празнина в сърцето ми,която никой няма да може да запълни... Тежко е, но трябва да бъдем силни :)
Баба ми по бащина линия умря на 21 ноември, дядо ми на 30 ноември, а баща ми на 27 март. Смятайте :? За бабата и дядото, не ми беше чак толкова, но когато баща ми умря :shock: Бях в нещо като трянс. Значи към 1-2 часа ме събужда някъкъв страшно силен плач и без да излизам от стаята си подслушвах леко за да разбера какво става и чувам нещо от рода "танчеее *хълцане* *хълцане* *много подсмръкване* Пенко умря Танчеееее *подхълцване* *силно ридане* " Изведнъж две сълзи паднаха от очите ми, легнах пак в леглото гушнах един куп плюшени играчки и стоях в леглото, правеща се че не чувам силният плач на мама. През това време нищо не мислих.Само стоях в леглото и гледах в тъмното...Бях като в трянс...И така стоя 3-4 часа без да мърдам и по едно време идва леля ми уж да ме събуди, аз се правя на заспала. Беше петък и аз едно стреснато наушким казвам " лельо какво ства да не закъснявам за училище?" тя после ми казва лошата новина...После леля и мама ми казваха, че няма нужда до отивам на училище и т.н. те щели да се оправят с учителите, но аз "не,не няма проблем.Ще отида само за първият час.Имаме тест по английски трябва да отида" И отидох.Направих теста и после дадох бележка на класният.Излязох от училището и се запътих към парка. Седнах на една пейка и пак бях като в транс.Нито плача,нито нищо.Може би вярвах, че това е кошмар... След 1 час отидох у лелини и с братовчед ми се държахме едно такова глупаво" *умряло* здрасти влизаш ли* * отнесено и умряло* здрасти* Гледахме някакъв тъп филм и аз заспах(от скука и поради това, че не спах цяла вечер) После към 1 часа отидохме у нас за "изпращането" със баща ми.Седнах при мама,майката на баща ми и баба пред ковчега,те плачат шумно и "защо бе пенко,бе защо бе скъпи *хълцане* *хълцане* " "момчето миииии *хълцане* мочето на мамааааа *хълц* защо бе Пенееее * хълц* защо " А аз гледам като убита в свещите. И после послева погребение и така... Около 1 месец бях така убита и не осъзнавах какво се е случило и изведнъж един следобед заревах силно прегърнала огромният розов заек подарък от него(баща ми) за коледа. И така си плачех през вечер тихо в стаята...След 1 месец и това свърши.Разбрах, че колкото и да плача няма да промени нищо.Че баща ми не би искал да вижда сълзи на лицето ми, а усмивка....И така.Винаги ще има една празнина в сърцето ми,която никой няма да може да запълни... Тежко е, но трябва да бъдем силни :)
разплаках се...
Откакто съм се родила ако не се лъжа трима мои роднини са починали. Когато двама от тях са починали съм била много малка, а третия не ми беше кой знае колко близък, но и тогава бях малка. Колкото и тъпо да звучи: тогава един вид не ми е пукало.
Но сега... преди няколко дни видях никролога на една баба от блока и ми стана много кофти, едва ли не почнах да плача, а ние с нея не сме били близки - просто познати. Та щом ми става толкова мъчно за 'просто познат', не ми се мисли за някой толкова близък като баба, дядо и т.н. А и не мога да си го представя. Не само, че ще съм срината психически, но и не мисля, че ще го преживея напълно..
Баба ми по бащина линия умря на 21 ноември, дядо ми на 30 ноември, а баща ми на 27 март. Смятайте :? За бабата и дядото, не ми беше чак толкова, но когато баща ми умря :shock: Бях в нещо като трянс. Значи към 1-2 часа ме събужда някъкъв страшно силен плач и без да излизам от стаята си подслушвах леко за да разбера какво става и чувам нещо от рода "танчеее *хълцане* *хълцане* *много подсмръкване* Пенко умря Танчеееее *подхълцване* *силно ридане* " Изведнъж две сълзи паднаха от очите ми, легнах пак в леглото гушнах един куп плюшени играчки и стоях в леглото, правеща се че не чувам силният плач на мама. През това време нищо не мислих.Само стоях в леглото и гледах в тъмното...Бях като в трянс...И така стоя 3-4 часа без да мърдам и по едно време идва леля ми уж да ме събуди, аз се правя на заспала. Беше петък и аз едно стреснато наушким казвам " лельо какво ства да не закъснявам за училище?" тя после ми казва лошата новина...После леля и мама ми казваха, че няма нужда до отивам на училище и т.н. те щели да се оправят с учителите, но аз "не,не няма проблем.Ще отида само за първият час.Имаме тест по английски трябва да отида" И отидох.Направих теста и после дадох бележка на класният.Излязох от училището и се запътих към парка. Седнах на една пейка и пак бях като в транс.Нито плача,нито нищо.Може би вярвах, че това е кошмар... След 1 час отидох у лелини и с братовчед ми се държахме едно такова глупаво" *умряло* здрасти влизаш ли* * отнесено и умряло* здрасти* Гледахме някакъв тъп филм и аз заспах(от скука и поради това, че не спах цяла вечер) После към 1 часа отидохме у нас за "изпращането" със баща ми.Седнах при мама,майката на баща ми и баба пред ковчега,те плачат шумно и "защо бе пенко,бе защо бе скъпи *хълцане* *хълцане* " "момчето миииии *хълцане* мочето на мамааааа *хълц* защо бе Пенееее * хълц* защо " А аз гледам като убита в свещите. И после послева погребение и така... Около 1 месец бях така убита и не осъзнавах какво се е случило и изведнъж един следобед заревах силно прегърнала огромният розов заек подарък от него(баща ми) за коледа. И така си плачех през вечер тихо в стаята...След 1 месец и това свърши.Разбрах, че колкото и да плача няма да промени нищо.Че баща ми не би искал да вижда сълзи на лицето ми, а усмивка....И така.Винаги ще има една празнина в сърцето ми,която никой няма да може да запълни... Тежко е, но трябва да бъдем силни :)
разплаках се...
И аз. Едва ли има нещо по лошо от това да загубиш толкова близък..
Complicated
08-06-2009, 19:07
Баща ми почина, когато бях на 8. Беше 3 дни след Коледа, мамка му. Както си играех на една игра [бях при баба и дядо от майчина линия] и се обадиха по телефона да кажат, че тате е изпаднал в кома. [Имаше тумор на главния мозък.] Имах чувството, че сърцето ми се разчупи на много малки парченца. И след обяд ми съобщиха лошата новина.. Не знаех как да реагирам дори... просто седях и гледах като идиот. След това на училище не правех нищо и почти не излизах никъде. След 1 месец почина дядо ми [на тате бащата], и след още 1 месец-пра дядо ми. Мина се още 1 година и лятото почина баба ми.. тя беше един от най-близките ми хора. Искаше ми се всичко това да беше един кошмар, от който да се събудя колкото може по-скоро, но уви.. не беше. Минаха се 6 години от смъртта на тате и почти всяка вечер си плача. Ужасно е! Не го пожелавам на никой. :-# :-# :-# :-# :-#
brokeninside13
08-06-2009, 22:21
Аз преди 6 месеца загубих баща си. Почина по възможно най-ужасния начин. Разбрахме че е болен от рак 5 месеца преди да почине, и всичко това се случи адски бързо, адски бързо почина. И тези 3 месеца ((3 месеца преди да почине разбрахме че е болен от рак на белия дроб))) и тези 3 месеца бяха най-ужасните дни в живота ми. Претърпя 4 операции, и какви ли не лоши работи преживя. Буквално го видях как умря, в хола на дивана понеже първата операция го обездвижи почти напълно. Видях му последното вдишване и издишване. Първият месец почти само спях и плачех и ходих на училище, после започнах да излизам от време на време, след месец започнах да си излизам нормално, но сега като започна да се смея или ми стане весело веднага се сещам за тате и се чувствам виновна че се смея....
И сега усещам, че съм станала по безчувствена, ето примерно историята на 'LittleFashionista' преди би ме скъсала от рев, сега нищо не изпитах....... и съм станала малко по злобна няква........
Вече нито вярвам в господ нито в нищо. Щото ''господ прибира добрите хора, а гадните, крадците, изнасилвачите и всички лоши си живеят най-спокойно.'' Това го казва майка ми.
Иначе 'LittleFashionista' много съжалявам!
YouCantStopMe
08-07-2009, 07:15
Много съжелявам за загубата на всички ви.
На мен ми е останала само една баба(от две баби и двама дядовци),но и тя не е с всичкия си..Жал ми е.Мъчно ми е..Но при загубата на баби и дядовци не почувствах същото,което почувствах,когато изгубих браточедка си...
Всъщност се чудя дали и аз да не разкажа своята история,но ми се струва прекалено лична.Дали пък няма да ми олекне?
Хм.
Лято.Една вечер към 3-4 часа през нощта телефона звънна.Ние вкъщи бяхме само аз и мама,защото татко беше на командировка,мисля..не съм сигурна,просто беше извън града.Ние бързо се събудихме и сърцето ми биеше толкова силно..все пак - 'Кой и за какво ще звъни в 4 часа?'Майка вдигна.Чух как леля ми казва - Заминаваме за София веднага,защото А. е катастрофирала(А. - дъщерята на леля ми,тоест моя първа братовчедка).Когато чух не можех да повярвам.До сутринта стоях облегната на дивата и не можех да осъзная какво става.
На суринта пак ни се обадиха - Били в София,а А. е изпаднала в клинична смърт..вероятността да оживее е... нищожна.
Изтръпнах.
Всички се бяха събрали в нашата къща - вуйна,другите братовчеди,а татко пристигаше насам.
Постоянно повтарях - 'Ще се оправи,нали?Ще се оправи,сигурна съм.Като се събуди ще отидем в София да я видим веднага,нали?'
Два дни обикаляхме по църкви и какво ли не..Колко съм се молила да не се случва най-лошото.Не включвах нито телевизор,нито компютър,нито ядях..
Поддържахме връзка с леля,калеко и братовчед ми,но не ни казваха нищо ново..
Обадиха ни се към обяд..бяхме в едно като манастирче..Казаха да приготвяме апартамента.Няма никакви шансове повече.Идват си утре.
Помня как когато пристигнаха бяха облечени в светли дрехи.. в бяло.. А сега се почерниха за цял живот.
Колко съм плакала..Тя беше моя първа браточедка,но аз я обичах много...мноооого..като сестра.Беше едно от най-красивите и умни хора,които познавам.
Остави майка си,баща си,брат си.. и всички свои близки.
Сега на нейния гроб(МРАЗЯ ТАЗИ ДУМА!!!!!!) има милион цветя...Никога не съм виждала подобно нещо.ОГРОМНИ красиви цветя,зеленинка,снимки.Уни� �ално красиво е,но как може един гроб да е красив?
Виждам леля ми как всеки ден ходи там.. ВСЕКИ БОЖИ ДЕН!И това вече три години.
За пореден път се разплаках..Дори настръхнах..
LittleFashionista
08-07-2009, 07:55
Вече нито вярвам в господ нито в нищо. Щото ''господ прибира добрите хора, а гадните, крадците, изнасилвачите и всички лоши си живеят най-спокойно.'' Това го казва майка ми.
Ами крадците, убииците и другите лоши хора никой не ги иска, дори и Господ. Оставя ги да се мъчат тук на земята.Той иска идобрите хора, и децата и т.н. Например моята най-добра приятелка умря преди 2 години когато беше на 13 от анорексия.Какво да се прави.Не може да се върне времето назад :( ...
аз загубих баща си като бях на 10 и все още не съм го преодоляла (14)
докато спях, се събудих от ревовете на майка ми и баба ми. още бях сънена и отидох при тях да ги питам какво е станало. тогава баба каза 'няма да го видим повече' и аз 'кой няма да видим' без да подозирам нищо. тя ми каза 'тати, няма го вече... ' ... :shock: изведнъж спря светът ... излязох на балкона и започнах да крещя с всички сили ' защо на мен, защо точно моя тати' без да ми пука, че е 4 през нощта.. не заспах цяла нощ. на другия ден ме пратиха в едни семейни приятели, защото тогава щяха да го докарват от С.Загора. (ние сме във Варна) по-следващия беше погребението. всички ме утешаваха с бонбони, но не хапнах нито една. когато отидох до кофчега за последен път, го погалих с терпереша ръка. исках просто да стане и да ми каже, че всичко е шега. не ме всеха, когато го заравяха. 2 дена не бях спала и когато останах сама явно съм се унесла.
като отидох на училище седнах на последния празен чин и не помръднах цял ден ... децата идваха с картички да ме утешават, аз само им се усмихвах с пренебрежение. когато станаха 40 дена, разбрах, че имам полубрат. заключих се в стаята и започнах да крещя, че тати е само мой и на никой друг, че само аз съм го обичала и т.н. ... в колата му откриха мече, което е купил на път за вкъщи. то още седи на леглото ми ... а виновникът за катастрофата още е на вън. знае се кой е, но ако го добарам, няма да се отърве от мене жив ...
като ходя по улиците и гледам децата с бащите си ми се пълнят очите :cry:
също и някви лигли като почнат да се лигавят, че родителите им не са им купили това и онова и бащите им са гадняри за това ми иде да им взема един пистолет, защото не подозират колко са щастливи, че имат кой да наричат татко ...
:( :cry:
kamucheto0
08-07-2009, 14:00
Направо не мога да мисля.. :cry: :cry: ще се затворя... сиг за 1/2/3 месеца немога да си го помисля направоо :cry:
kamucheto0
08-07-2009, 14:11
Баба ми по бащина линия умря на 21 ноември, дядо ми на 30 ноември, а баща ми на 27 март. Смятайте :? За бабата и дядото, не ми беше чак толкова, но когато баща ми умря :shock: Бях в нещо като трянс. Значи към 1-2 часа ме събужда някъкъв страшно силен плач и без да излизам от стаята си подслушвах леко за да разбера какво става и чувам нещо от рода "танчеее *хълцане* *хълцане* *много подсмръкване* Пенко умря Танчеееее *подхълцване* *силно ридане* " Изведнъж две сълзи паднаха от очите ми, легнах пак в леглото гушнах един куп плюшени играчки и стоях в леглото, правеща се че не чувам силният плач на мама. През това време нищо не мислих.Само стоях в леглото и гледах в тъмното...Бях като в трянс...И така стоя 3-4 часа без да мърдам и по едно време идва леля ми уж да ме събуди, аз се правя на заспала. Беше петък и аз едно стреснато наушким казвам " лельо какво ства да не закъснявам за училище?" тя после ми казва лошата новина...После леля и мама ми казваха, че няма нужда до отивам на училище и т.н. те щели да се оправят с учителите, но аз "не,не няма проблем.Ще отида само за първият час.Имаме тест по английски трябва да отида" И отидох.Направих теста и после дадох бележка на класният.Излязох от училището и се запътих към парка. Седнах на една пейка и пак бях като в транс.Нито плача,нито нищо.Може би вярвах, че това е кошмар... След 1 час отидох у лелини и с братовчед ми се държахме едно такова глупаво" *умряло* здрасти влизаш ли* * отнесено и умряло* здрасти* Гледахме някакъв тъп филм и аз заспах(от скука и поради това, че не спах цяла вечер) После към 1 часа отидохме у нас за "изпращането" със баща ми.Седнах при мама,майката на баща ми и баба пред ковчега,те плачат шумно и "защо бе пенко,бе защо бе скъпи *хълцане* *хълцане* " "момчето миииии *хълцане* мочето на мамааааа *хълц* защо бе Пенееее * хълц* защо " А аз гледам като убита в свещите. И после послева погребение и така... Около 1 месец бях така убита и не осъзнавах какво се е случило и изведнъж един следобед заревах силно прегърнала огромният розов заек подарък от него(баща ми) за коледа. И така си плачех през вечер тихо в стаята...След 1 месец и това свърши.Разбрах, че колкото и да плача няма да промени нищо.Че баща ми не би искал да вижда сълзи на лицето ми, а усмивка....И така.Винаги ще има една празнина в сърцето ми,която никой няма да може да запълни... Тежко е, но трябва да бъдем силни :)
:cry: :cry: :cry: :cry: :smt022 :smt022 :smt022 Разлапакх се наистина е мн гадно :(
DevilWish
08-07-2009, 16:26
И аз бих се сринала ;) Но вече съм изпитвала подобно нещо, макар и за приятел ;) Ще си кажете какво толкова, но бях в депресия толкова много време, почти всеки ден плача за него, макар че това се случи на великден.Дори тема бях направила тука, за да ми поолекне.Просто това е най-лошото и необратимо нещо ,което може да се случи :( Много боли като загубиш някой ,който е ценен за теб.Много добре го знам.Няма вечер ,в която като си легна да не си говоря с него :С Не зная дали ме чува, но все пак вярвам в това ;) Говоря му и ще продължавам да му говоря.Най-мъчно ми е ,че толкова време нямах контакт с него, защото съм в чужбина . . най-ме е яд, не му бях на погребението :С :( За щастие сега си бях на ваканция в Б-я ,разбира се отидох на гробищата :) Там колко плаках. . като видях това място . . помислих си ,едно време беше до мен, какво ли не преживяхме заедно . . сега си тук някъде под 2 метра :С :(
Пфф спирам да пиша, защото пак ми стана супер гадно, пък едва ли някой го интересуват моите неща и едва ли някой ще прочете. .
пък и малко измених темата, съжалявам ,за което :С :(
YouCantStopMe
08-07-2009, 19:02
Да,и най-лошото беше,че убиецът на моята браточедка(ДА!!!ЗА МЕН Е УБИЕЦ..ЗАРАДИ НЕГО СЕ СЛУЧИ ВСИЧКО ТОВА!!!).Просто един ПИЯН таксиметров шофьор без капка мозък..
Сега си живее..на свобода,ЕСТЕСТВЕНО!
Не му тежи,че отне живота на такова младо и прекрасно момиче..
babystar
08-07-2009, 20:24
да пра дядо ми почина .. беше гадну .... 8) 8)
brokeninside13
08-08-2009, 00:17
^^ти тъпа ли си ква си? :?
brokeninside13
08-08-2009, 00:23
Вече нито вярвам в господ нито в нищо. Щото ''господ прибира добрите хора, а гадните, крадците, изнасилвачите и всички лоши си живеят най-спокойно.'' Това го казва майка ми.
Ами крадците, убииците и другите лоши хора никой не ги иска, дори и Господ. Оставя ги да се мъчат тук на земята.Той иска идобрите хора, и децата и т.н. Например моята най-добра приятелка умря преди 2 години когато беше на 13 от анорексия.Какво да се прави.Не може да се върне времето назад :( ...
Ужасно....чудя се кое е по зле...да загубиш близък или най-добрия си приятел :?
Иначе тате почина заради отличните български доктори които все още даже не са сигурни че е било рак даже....бе това българската медицина изобщо я няма......
И както каза 'YouCantStopMe' за нея убиеца на братовчедка и е таксиметров шофьор без капка мозък, за мен убийците на баща ми са доктори без КАПКА МОЗЪК!!!!!!!!!!!!!!!!!
YouCantStopMe
08-08-2009, 07:21
^^ти тъпа ли си ква си? :?
Предполагам,че не е за мен..
Какво очакваш от 10 годишно лапе?
ShtrudeL
08-08-2009, 11:57
Баща ми почина когато бях в 7 клас... След тва 3 дена не ходих на даскало...а когато отидох класната едва не се разрева когато ме попита как съм...що за глупав въпрос? След тва пък тази по история дойде при мен и ме прегърна от нищото от което едва не се разревах в час. А...още сутринта тогавашната ми най-добра приятелка ме чакаше на спирката пред даскало и ме гушна и каза "съжалявам"...от което изобщо не осмислих за кво го прави...толкова ми беше безразлично всичко...
От тогава се промених ужасно много. И до днес поня деня в който братовчетката на баща ми звънна на вратата и ми каза че няма да ходим с брат ми на даскало днес. Не попитах защо просто казах едно "...добре" ... През цялото време знаех и имах чувството че е станало нещо лошо... Накрая се върнахме до нашия блок понеже бяхме при нея...И след като слязохме виждам майка ми слиза от колата на вуйчо ми разплакана...качихме се в колата и ми казаха че баща ми е катастрофирал и бил в болница уж колкото да не ми кажат директно че е починал... Вече не мога да го опиша квко ми беше тогава...видях и некролозите отпред на таблото на колата и вече ми стана ясно...това е светът ти да рухне изведнъж...След като слязох от колата щях да припадна...краката ми едва ме държаха...а след погребението и всичко останало стоях само в нас и гледах в една точка. Като всяка вечер гледах снимката му и не можех да се примиря с факта че вече го няма...накрая си плачех всяка вечер съвсем без никой да знае...Дори и до днес ми става тъжно когато се сетя за всичко... И как няма...баща ми беше човека на който се възхищавах най-много...макар и да не го показвах никога О.о Беше адски свестен човек...нито пушеше,нито пиеше...и една псувня не съм чула от устата му през целия си живот...и никога не ми е посягал... О.о
И да...най-глупавото нещо което можете да направите ако близък човек на някой приятел почине е да тръгнете да му съчувствате и да казвате колко съжалявате....ей така 100 човека да му се изсипят на главата и да го гледат със съжаление...по-добре го оставете така отколкото да му натяквате още повече за случилото се... О.о
Май нямам кво друго да кажа по темата О.о
ShtrudeL
08-08-2009, 11:59
Вече нито вярвам в господ нито в нищо. Щото ''господ прибира добрите хора, а гадните, крадците, изнасилвачите и всички лоши си живеят най-спокойно.'' Това го казва майка ми.
Ами крадците, убииците и другите лоши хора никой не ги иска, дори и Господ. Оставя ги да се мъчат тук на земята.Той иска идобрите хора, и децата и т.н. Например моята най-добра приятелка умря преди 2 години когато беше на 13 от анорексия.Какво да се прави.Не може да се върне времето назад :( ...
О по ягодите наистина ли мислите че господ съжествува? О.о
Смъртта променя всичко.Ставаш различен човек.Аз са 2 години изгубих четирима близки роднини и живота ми стана много различен.Не е същото.
Вече съм по-груба, непукистка.. Не съм страхлива, не се доверявам на никого и т.н. Различна съм.
да пра дядо ми почина .. беше гадну .... 8) 8)
уж ти е било гадно, а се кефиш
много си зле, мила :?
brokeninside13
08-08-2009, 19:49
^^ти тъпа ли си ква си? :?
Предполагам,че не е за мен..
Какво очакваш от 10 годишно лапе?
Не не за babystar....... :? :? :? 10 годишно лапе? Леле кви са отворени ако ми падне направо незнам..... :-x
sladkish_14
08-08-2009, 19:52
Абе какви са тези теми , които ви хрумват.Я се стегнете деца !
Как може да седиш и да мислиш , ако майка ти и баща ти умрат какво ще правиш ? Вие сте психично болни ,,
sladkish_14
08-08-2009, 19:53
Вече нито вярвам в господ нито в нищо. Щото ''господ прибира добрите хора, а гадните, крадците, изнасилвачите и всички лоши си живеят най-спокойно.'' Това го казва майка ми.
Ами крадците, убииците и другите лоши хора никой не ги иска, дори и Господ. Оставя ги да се мъчат тук на земята.Той иска идобрите хора, и децата и т.н. Например моята най-добра приятелка умря преди 2 години когато беше на 13 от анорексия.Какво да се прави.Не може да се върне времето назад :( ...
О по ягодите наистина ли мислите че господ съжествува? О.о
^ :?
да пра дядо ми почина .. беше гадну .... 8) 8)
...НъЛи мА мн0гУ беshii ГаДну... 8) 8) 8) 8) 8) :-) :booooomb: :( :shock: :lol: :-P :razz: :? 8) 8) 8)
^___^
не се стърпях
sexydevil
08-21-2009, 23:08
хора съчуствам ви.
вчера умря котката ми ... падна от 6тия етаж ;( Тя беше като част от семейството и всички много страдаме за нея ... като се усмихна се сещам за него и ми става мн тъпо ... Баща ми все се шегуваше, че му е син и ми казваше да нахраня брат си ;( Тея 2 дни се обезводних да рева ... Не мога да си представя даже, ако изгубя майка ми или баща ми ... никога няма да го преодолея ... а котйо винаги ще го помня като най-готиното животно което сме имали ... ;(;(;(
А като стана въпрос за оня педал "Господ" отдавна не вярвам в него ... баща ми е диабетик, неговия баща почина пак от някаква шибана болест , а него много го обичах ... бях доста малък и не го преживях много тежко, ама сега като се сетя се натъжавам ...
SomewhereInTime
08-22-2009, 14:41
Като имам предвид, че съм по-слаба и чувствителна, отколкото аз самата и останалите мислим, предполагам, че ще плача много, ще заживея в спомени...След известно време ще се събера с компанията за да ме развеселят и разсеят, защото те умеят :) ,и ще говоря за това с много малко хора. Ще внимавам как сестра ми реагира на всичко и ще съм до нея. Ще направя така, че да не вижда какво ми е, за да й помогна.
След време ще се оправя и ще си върна предишната жизненост.
ПП: Досега не ми се е случвало и се надявам да не се случва както на мен, така и на вас, в скоро време, защото все пак е неизбежно...
BladeOfMySoul
08-23-2009, 02:49
Ще ми е мъчно единствено за майка ми, която понякога също искам да пречукам...но после се осъзнавам.За другите от "семейството" едвали ще драматизирам.Ще поцикля 1-2 часа и ще ми мине.
За баща ми дори и толкова няма да отделя...не го познавам а и не искам...по скоро ще се радвам ако пукне. :)
Изгубил съм и майка си и баща си... Беше...шок..Бяхме на морето аз, тя ,леля ми, сестра ми.... Стана и лошо и каза, че ще се върне предварително в града. Ние я изпратихме, но се върнахме на морето да си завършим почивката. 3-4 дена след това ние се върнахме. Имаше ужасяваща буря. Още от момента, в който аз слезнах от колата усетих, че нещо не е наред. Сестра ми както слезе пък почна веднага да търси мама и да се провиква... Качихме се до апартамента. В момента, в който асансьора спря и отворихме вратата му, нашата входна врата беше широко отворена и тъжни облечени в черно роднини ни посрещнаха. Вече вътре в себе си аз знаех какво се е случило :? Отидох при баба и я попитах "Мама е умряла, нали?", а тя само ме прегърна и каза спокойно. Сестра ми изпадна в истерия, аз в шок.... Просто легнах на леглото си и се свих на топка. Толкова ми беше гадно, че дори сили да плача нямах.... Чувах силните викове на куп хора, а аз бях втрещен..Не ме пуснаха на погребението... Години след това питах какво се е случило. Отговора беше "лекарска грешка" ... Всъщност тя преди това имаше проблем с бъбреците, но не и такъв, от който човек да умре...се едно да умреш от настинка :? В България обаче, всичко е възможно, нали? С баща ми бяха разделени от година преди това. Той тежко прие раздялата, а още по-тежко и новината за смъртта и. Почувства се виновен, че не са се разбирали и че са се сбивали дори. Почна да пуши и се пропи. Пиеше и пушише по много (той не живееше у нас, но когато ходих да го виждам беше вечно пиян)... от прекаленото алкохол и цигари хвана туберколоза...Вкараха го в болница, но той след първия месец отказа лечение.... и така навърших 12 и два-три дена след рожденния ми ден ме информират, че баща ми е починал. Приех го по-леко от смърта на мама, но шока се възвърна... Тъгувам си...и след нейната смърт вече 10 години след това, аз редовно си я спомням и тъгата никак не е намаляла. Нямало е вечер, в която да не тъгувам за нея...нямало е... Така, че не винаги минава...за жалост. Дано на никой не се случва това в ранна възраст.... дори на най-големите си врагове не бих го пожелал... чувството е просто отвратително... И моите съболезнования към хората с подобна съдба....Повярвайте ми, добре ви разбирам... :cry:
HellAwaites
10-18-2009, 06:43
изгубила съм майка ми когато съм била на 2-3 години (сега съм на 13)...август месец...казвали са ми, че много съм плакала и едвам, едвам съм спирала да плача...сега, ако загубя баща ми или сестра ми...буквално ще се срина :( може би ще ходя на училище, но само тялом ще съм там...духом ще съм някъде другаде няма въобще да обръщам внимание на никого и на нищо :( може с баща ми да не си говорим много, много, но все пак...много е гадно, като днешното поколение почнат "мразя майка ми, щото не ми купи тфа яке...дрън-дрън" много ме нервират...те поне имат майка :x и се карат за глупости...даже искат смъртта им :? :x :x тези хора не са добре...майка ви и баща ви може да са всякакви, но те са ви родители...трябва да ги обичате !
Заради това, че майка ми..."почина" (имам си причина да го слагам в кавички...) не вярвам в Господ...уж защитавал всички...пълни глупости...
anonimchetou
10-18-2009, 07:03
загубих майка си когато бях на 9. След което прабаба .. дядо ми.. баба ми която от мъки и страдания не издържа все пак загуби детето си и мъжа си.. и тя си отиде.. след което беше дошъл на гости от Виетнам брата на татко с когото се бяхме запознали и почина много нелепо.. всички ми липсват. Мисля си какво ли би било ако бяха тук..
titinkaa
10-18-2009, 08:24
баба ми почина преди 3г. и още си мисля за нея :( мн трудно го преживях :(
Специално към сестра ми съм много привързан и направо не ми се живее без нея
Apricote
10-19-2009, 13:30
Вече съм го преживявала и не го пожелавам на никой...
Аз попринцип страшно много мога да се привържа към някой човек.
Когато бях малка почина баба ми (по бащина линия). Почина буквално пред мен. С леля ми бяхме при нея и си говорехме трите и гледахме телевизия. По едно време баба ми се отпусна назад на леглото. Леля ми веднага изкрещя и ми каза веднага да повикам нашите. (баба ми живееше в апартамента до нас). Аз разплакана дойдох до нас и ги извиках, като им казах, че баба е припаднала. После не помня какво стана. Спомням си само, че на погребението не плачех. Не осъзнавах просто какво става.
След години.. почина един съсед. Двете семейства бяхме страшно близки. На празниците им рисувах картички и им ги носех. Понякога отивах в тях и помагах на леля В. да готви, да почиства, понякога с чичо Л. стояхме и гледахме телевизия, говорехме си за някое шоу и понякога отивах с него до магазина и му помагах да избира продукти. Имаше период в който чувствах това семейство като мое второ. (дъщеря им беше студентка в София)..
И едно лято си бях на село за няколко седмици и се връщам и решавам да отида до тях да ги видя как са. Отивам и гледам на стената до вратата им залепени некролози на чичо Л. Бях като ударена с тухла по главата. Веднага се върнах в нас и питах нашите, къде е чичо Л. Естествено това беше страшно тъп въпрос. Те ми казаха, че е починал. Няколко дни ревах непрекъснато за него. Страшно мъчно ми беше..
А преди 3 години дядо ми (по майчина линия) получи инсулт. В 2 нощта звъни домашния. Майка ми вдига и аз чувам как казва "Кой е?...Какво е станало?.. С татко?.. Къде?... Идваме веднага". След което последва рев и аз веднага скочих от леглото. Майка ми вече разплакана будеше баща ми и му казваше да слиза да пали колата. Аз я попитах какво е станало. Тя ми каза, че дядо е получил инсулт и са в болницата в Лом. Тогава бях на 10 години (един месец до 11) и нямах представа какво е инсулт, за това не можех да реагирам. Просто се облякох с първите дрехи, които хванах и слязох долу при баща ми. През целия път майка ми е плакала на задната седалка. А ние с баща ми мълчахме и като хипнотизирани гледахме пътя. Минахме през тетка ми (на майка ми сестра и) да я вземем и с нея тръгнахме. Просто сърцето ме болеше като гледах как двете плачат отзад мълчаливо. Когато стигнахме в болницата започваше да ми се гади просто. Докато се качвахме по стъпалава виждах размазано, цепеше ме главата, незнаех какво да очаквам - каква гледка по-точно. Първото, което видях, когато влязохме в стаята беше дядо ми. Беше заспал на едно от леглата и беше толкова блед. До него седеше баба и плачеше. Баща ми ме изкара навън. След известно време и майка ми излезе при нас. Купихме си закуска, но никой не яде. Аз просто гледах като зашеметена в пространството и непрекъснато бръщолевех глупости. След това като се качихме пак при дядо ми той се беше събудил. Като ни видя, че влизаме се разплака. Дядо ми е един от хората, които обичам безкрайно много. Това е най-добрият човек, който може да съществува на тази земя. Бих умряла за него. Като го видях да плаче, отидох до леглото му и го прегърнах. Така стояхме няколко минути. Не си позволявах да се разплача, макар, че сърцето ми просто се късаше в мен. Така стояхме няколко часа при него и трябваше да се върнем в града за да купим някои неща и да му занесем. Аз поисках да си остана в нас. Заключих се в банята, пуснах си душа и ревнах. Не ревах толкова заради случилото се, а заради това, че все на добрите хора им се случват ужасни неща. Ревах близо 2 часа. Пред майка ми обаче никога не съм проронвала сълза. Аз съм и нещо като упора, щом стане дума за дядо.
И три години вече щом погледна дядо ми съм готова да се разплача. Мъчно ми е, че се движи с бастун, мъчно ми е, че му е трудно, мъчно ми е, че не е същия здрав човек като преди. Мъчно ми е за всичко, което се случва с него. От всичко най-много ми е гадно за това, че виждам в очите му безкрайна обич. Когато ме гледа, когато гледа майка ми, тетка ми, братовчедите ми.. Сякаш ни обича само с очи. Толкова топлина има в тях. Но тези очи са толкова страдали през тези години. Ей за това ми е мъчно..
В този период в който дядо беше в болница и не се знаеше дали ще живее или не, непрекъснато се молех за него. Не съм вярваща, но се молех да не си отиде от нас. Казвах си, че един човек, който е обичан толкова много от роднините си просто не може да умре. Сякаш любовта ни ще го държи жив и до нас. И все още вярвам в това. Прекалено е обичан за да ни напусне.
А когато това стане (няма безсмъртни хора) просто не знам как ще го понеса.
acdcfenka
10-20-2009, 13:15
............................
petinkataaa
10-24-2009, 09:31
амии баща ми е в чужбина от 10 години и още ми е много,много трудно като се разделяме..
като разбрах,че нашите ще се разделят....една седмица не ядох..цял ден лежах по очи. и вичир,когато другите спяха,аз излизах на терасата и плачех с глас..просто не можех да спра,а беше зима и имаше сняг :(
любимия ми дядо почина преди 7 години..тогава и мама и тати бяха в друга държава и аз наистина мислих,че и аз ще умра ..
тааа не мога да си представя какво ще се случе с мен,ако нещо се случи с някай от семейтвото ми...по пронцеп съм си общителна и весела,но наистина ще се затворя много и ще се променя коренно...
обужавам мамааааааа и тати си обичам естествено..и сестра имам и нея обичам.. :)
SK0RP10N
10-24-2009, 20:53
petinkata, прекалено си лигава.
тук не говорим за разведени родители, а за починали такива, което ествествено не го пожелавам никому (да чукам на дърво, моите са живи и здрави, макар и разведени.А разводът - не ми бе приятен, но не съм правил такива трагедии като теб.Егатиси - какво толкова като ви се разделят родителите ?Моя баща бачка в Испания вече девета година,но ces't la vie).[/list]
натъжиха ме много историите ви, искрено съчувствам на всеки един загубил близък, защото не всички имат достатъчно сили да преживеят всичко.
Миналата година в рамките на един месец починаха и дядо ми и чичо ми. Чичо ми беше на легло, мн беше болен, проблем с белите дробове, доста беше пълен, сърцето му не беше мн добре...очаквахме го всички, но някак аз имах надежда молех се на Господ, молех се всичко да се оправи....Един летен ден бяхме на планина, обадиха ни се че чичо е мн зле, отидохме в болницата, после се прибрахме...Вечерта към полунощ баба ми, на майка ми майката се обажда и казва на ммама че дядо е починал - на мама бащата...Много го обичах, наистина много...знам че и мама мн го обичаше, макар на времето много да е пиел, да ги е тормозел, той ги обичаше. Не бяхме го очаквали, бяхме очаквали за чичо, но не и за дядо. Та той беше толкова силен човек, 8 години по-рано го бяха оперирали от тумор на мозъка...оцеля, колко пъти е получавал инсулт, оцеляваше...на косъм му се е разминавало. Не бяхме го очаквали изобщо. Спомням си как седях на компютъра и си чатех с приятели когато чух мама да плаче, отидох да видя кво става, видях как затваря телефона и пада в ръцете на тате плачейки и молейки се на Господ, изпаднах в някакъв ужас, плачех, дори незнаейки за какво. Помислих да не е станало нещо с вуйчо, защото той беше извън страната и се уплаших, мама не можеше да говори и тате ми обясни всичко. Дядо е получил инсулт. Умрял е сам в апартамента си, престоял е няколко дни там, а тогава беше адска жега и съседите са усетили миризмата, отишли са да търсят вуйчо но той беше в чужбина, баба ми е разведена с него, но съседите са я намерили по случайност на улицата и тя е отишла с полиция да разбият вратата на апартамента. И тя много страда, обичаше го и той я обичаше но порока му беше голямам мъка за всички, тва пиянство не е шега. Аз тогава изпаднах в някаква истерия, плачех дни наред, изключих си телефона щото знаех че ще ми се обаждат приятели да ми изказват съболезнования, понеже следващия ден бях на рд и трябваше да обесня защо не мога да отида...Тежко ми беше миналото лято...Един месец по-късно и чичо ми почина, малкия брат на тате. На мама и беше мн тежко за дядо, на тате за чичо, всички страдахме...Болката е голяма, но такъв е живота, рано или късно всички си отиваме от този свят и не можем да променим това. Най-много ме е страх за мама, тате и сестра ми - не мога без тях, не искам да си го помисля дори. Никой не ме разбира като мама, тя ми е най-добрата приятелка, само на нея имам доверие. Пожелавам никой да не изпитва ужаса да загуби мн близък човек като майка, баща, брат, сестра...
Аз загубих един родител. Най-силната болка, която някога съм изпитвала е може би би била тогава.
cherrygloss
10-25-2009, 11:26
Ако става въпрос за човек от семейството сигурно няма да излизам от стаята си един-два месеца. Със сигурност няма да имам желание да говоря с никой..
Ако е по-далечен роднина, сигурно седмица-две ще съм в шок и лека депресия..
Ще стисна зъби и ще продължа, защото няма да ги върна ако плача знам го от личен опит !
А вие се депресирайте, мразете всичко и това е.
Предпочитам да не се държа като путка ! :?
Момента ще е труден ама няма как, безсмъртни няма, е освен в филмите, а вие сте точно такива - ФИЛМАРИ ! :x
Страха който изпитах като малък и болката от липса на родители ме направи това което съм сега, майка ми е на 2 КМ от мене, а баща ми е на 3 000 и не го бях виждал 11 години, така, че немога да се трогна!
Е това, че стреляха по вратата ни като бях на 6 и бях сам в нас, също остави следи, но пораснах и следите са само по металната врата..
Е това са малки моменти от шибания ми живот..
:-x
мн тъжна тема ..
мисля, че е способна да разплаче всеки :(
KimBerLy1912
10-27-2009, 18:55
Ами в неделя почина един приятел... Не бяхме най-добрите възможни приятели ама... Те бяха двама братя близнаци и единият от тях... Тъпото е,че на 16-ти се върнаха от Германия,бяха там да бачкат заедно с брат ми тримата.... Като научих би стана гадно,мислех за тва цял ден,но някак си не го възприемах..
Но вчера бях на погребението и...
Боли ме,гадно ми беше да гледам как майка оплаква 22-годишния си син,как баща носи ковчега на сина си.. Как брат и сестра гледат затворения ковчег....
Както казах не бяхме възможните най-добри приятели.. Бяхме.. просто добри приятели.. Та аз четвъртък го видях и ми разказваше,как искал да ходи в Гърция,че нямал пари и т.н.т.,а то какво стана-загина по толкова нелеп начин....
Ще ми липсва,беше готин,много добър приятел и луда глава... Човек,когото не можах да опозная толкова,колкото сега ми се иска...
Много,много ще ми липсва-на мен и на всичките му приятели,както и на семейството му-те бяха съкрушени,и как иначе :х
Тоше,ще ни липсваш всеки ден...
Предполагам това отговаря на основния въпрос на темата-на никого не пожелавам да види всички неща,които описах.. А недай си Боже-да ги почувства...
Живота е един,хора.. Покажете на близките си колко ги цените и обичате... Ценете и обичайте и живота си и себе си.... В името на всички хора,на които държите,които са до вас или сте изгубили,и в името на едно 22-годишно момче,което изгуби живота си без време...
Ще ни липсваш Тоше.. Завинаги в сърцата ни... :smt049
Violenza
10-28-2009, 11:55
От това най-много ме е страх.
ВСИЧКО друго ще го преживея... нищо не е способно да ме срине, освен загубата на близък човек.
Gerityyy08
11-01-2009, 16:10
Здравейте!Аз съм момиче на 13 години и преди месец изгубих дядо си.Той беше един добрър, мил, грижовен човек, който не се вълнуваше от себе си нито от какво има нужда той.Мислеше постоянно за другите около себе си.През Юн месец получи много тежък инсулт, който го промени съвсем.В прдължение на около 2 месеца мучението му не отихваше както и неговото така и нашето. Дядо ми, тои стоеше срещу мен и ми говореше такива неща, които никога не ми бе казвал.Но това е беше той,това беше един непознат за мен човек..Дядо ми отдавна ни бе напуснал.Но както и да е това не ми пречеше да обичам един човек, който досущ излгежда като него.Всичко беше зле, но един ден стана ощте по-зле когато тои поулчи бронхо пневмония.Тя го довурши...И толкова зле се чувствам все още но мисълта, че отново щте се видим и няма да се разделяме ме крепи... :shock: :-o
SunnyTime
11-01-2009, 17:35
Ами преди половин година баба ми почина.Като разбрах бях с една приятелка в нас.Просто се обадих на татко и на мама,които бяха там и казах "Дай да говоря с баба" и тате каза "Баба ти сега не може да говори" ии звучеше адски разстроен понеже все пак му е майка и така...Оставих телефона и гледах в една точка за около 10 минути...Иии след 3 дни свикнах с това...Но да се случи нещо на майка и таткоо...не знам какво ще правя...Абе да не дава Господ да се случват такива неща...
Force_bladeR
11-01-2009, 23:26
още една БЕЗКРАЙНО ТЪПО измислена тема.. следващата може би ще е: "с каква тоалетна хартия си бършете гъза?"
не виждам нищо интересно в темата "какво ще направя ако умрат майка ми и баща ми" :? това са сериозни работи, по-добре не ги обсъждайте :?
tupite ste viii a ne tamata ! kato en vi haresva ne pi6ete ebah mu maikata !
gia_sena_mono
11-05-2009, 18:27
Преди седмица почина нашия котарак. Беше на 8 години и през целия си живот е бил с нас.Беше като част, като член на семейството. :(
Не мога да го преживея още. Опитвам се да не мисля за него, но ми е трудно. . . Просто и животинките имат душа и чувства, не са просто някакви предмети. За мен той си беше като едно детенце.
Всеки ден плачех за него. :cry: :cry: :cry: Сега гледам да не плача, защото това ме убива!
Много ми е тъжно, мило ми е за него...Милата душичка пухкава :(
А иначе не искам да отговарям на въпроса на автора - повече от ясно е!
Аз съм мн емоционална иии предполагам яко ще се депресирам.
Ще посегна към нещо успокояващо
после ще се срина още повече,но ще го преживея :) :) :)
vannsz95
12-25-2009, 19:42
Това за мене е нещо супер ужасно, но ще мине време и ще се съвзема... все пак трябва да се продължи...
какво ще направите,ще можете ли да забравите ? Аз лично бих се сринал психически ако майка ми или баща ми починат.Поне на тази възраст,немога без тях ще откача,ще се самоубия незнам просто не искам да си представям :cry: .На някой от вас случвало ли се е ? :cry:да се самоубия чак не ама е огромно психическо натоварване :shock: :shock: :( :(
Може да ви се стори много време, но за мен не е. Преди 2 години баба ми почина в болницата от операция на сърцето. Бях я видяла за последен път на рожденния й ден в болницата, а я чух 1 ден преди операцията и си спомням думите, които ми каза за последно - "Каквото и да стане, знай че те обичам много!" Сега, каквато и тъжна песен да чуя или съм в кофти настроение, се сещам за нея и се насълзявам. Дори и в момента плача. Сещам се, че всеки ден, когато бяхме на село с брат ми и братовчед ми или пък на празници, тя правеше всичко! Готвеше кексове, соленки, сладки, питки, домашна пица, тутманици, тиквеници, баници, а най-много ми липсват мекиците й .... Не спеше цяла нощ само и само да може да сготви за предстоящия ден! Обичаше ни много и както казват "Осъзнаваш колко обичаш даден човек след като го загубиш!"
LittleMissSunshineE
01-13-2010, 20:43
Загубих баба си преди 2 години и още ми липсва... никога няма да забравя жената, която ме отгледа... дано си на по-добро място бабо.. R.I.P :cry: :cry:
lipsvashh_mi
01-14-2010, 09:38
винаги съм се молила да не загубя близък човек-това е било и най-големият ми страх...не съм мислила,че на мен ще се случи,но татко умря преди вече почти 2 години-хич не ми се вярваше,но си знаех от тогава,че нямам избор да се предам и да се срина и че трябва да се боря 1000 пъти повече за живота си и за всичко,което съдбата случайно или не е поставила на пътя ми....Лично мен това ме направи много по-силна и станах до извества степен непукист,спря да ми пука толкова и да живея за мига...
Въпреки това не го пожелавам на никой :?
lipsvashh_mi
01-14-2010, 09:47
Баща ми почина когато бях в 7 клас... След тва 3 дена не ходих на даскало...а когато отидох класната едва не се разрева когато ме попита как съм...що за глупав въпрос? След тва пък тази по история дойде при мен и ме прегърна от нищото от което едва не се разревах в час. А...още сутринта тогавашната ми най-добра приятелка ме чакаше на спирката пред даскало и ме гушна и каза "съжалявам"...от което изобщо не осмислих за кво го прави...толкова ми беше безразлично всичко...
От тогава се промених ужасно много. И до днес поня деня в който братовчетката на баща ми звънна на вратата и ми каза че няма да ходим с брат ми на даскало днес. Не попитах защо просто казах едно "...добре" ... През цялото време знаех и имах чувството че е станало нещо лошо... Накрая се върнахме до нашия блок понеже бяхме при нея...И след като слязохме виждам майка ми слиза от колата на вуйчо ми разплакана...качихме се в колата и ми казаха че баща ми е катастрофирал и бил в болница уж колкото да не ми кажат директно че е починал... Вече не мога да го опиша квко ми беше тогава...видях и некролозите отпред на таблото на колата и вече ми стана ясно...това е светът ти да рухне изведнъж...След като слязох от колата щях да припадна...краката ми едва ме държаха...а след погребението и всичко останало стоях само в нас и гледах в една точка. Като всяка вечер гледах снимката му и не можех да се примиря с факта че вече го няма...накрая си плачех всяка вечер съвсем без никой да знае...Дори и до днес ми става тъжно когато се сетя за всичко... И как няма...баща ми беше човека на който се възхищавах най-много...макар и да не го показвах никога О.о Беше адски свестен човек...нито пушеше,нито пиеше...и една псувня не съм чула от устата му през целия си живот...и никога не ми е посягал... О.о
И да...най-глупавото нещо което можете да направите ако близък човек на някой приятел почине е да тръгнете да му съчувствате и да казвате колко съжалявате....ей така 100 човека да му се изсипят на главата и да го гледат със съжаление...по-добре го оставете така отколкото да му натяквате още повече за случилото се... О.о
Май нямам кво друго да кажа по темата О.о
леле,наистина не ти е било леко-важното е,че си се преборила..аз помня как след 100тния човек,който на погребението ми каза съжалявам за загубата ми идеше да ги нашамаря едно хубаво всичките ...хем знам,че е прието да се казва така,хем ме докарва до лудост ,защото никой не знае какво ни е на нас и как се справяме-и загрижеността е до време след месец-2 се питам къде се дянаха всички загрижени хора,дето обещаваха да помагат с каквото могат и да са до нас....та така-хорското лицемерие ще погуби света някой ден :?
няма да излизам от нас поне 2 месеца,много ясно че ще ми е супер гадно..++ ..
monttitty
01-14-2010, 16:30
Абе на кой няма да му е гадно...просто не искам да си представям... :? :?
danibebi
01-14-2010, 17:08
Ще умра! :cry: Няма да го преживея..а ако стане ще е с месеци :-# :-# :-# :-#
AutomatiC
01-14-2010, 17:14
зависи колко ми е близък
Assshley
01-14-2010, 18:42
Ще се срина психически ..
monituuu
01-14-2010, 20:43
ще се срина ..
Shadowsogirl
01-14-2010, 22:50
Мама почина, седем дена след края на четвърти клас. Просто никога няма да забравя ужаса последвал след това... Как попитах жива ли е, макар да знаех отговора, докато чаках бърза помощ пред блока, когато баща ми слезе по чорапи при мене... Как той замълча и наведе глава и само ме прагърна. Как дойде бърза помощ и аз само казах разтреперана на мъжът и жената да и помогнат. Как тръгнах да се качвам на задната седалка на колата, а баща ми каза да седна отпред, понеже вече няма кой да сяда до него. Погребението, което е размито от лекия юнския дъждец и някаква странна мъгла, появила се в мен. Не можех да плача. Не плачех, всички плачеха и ридаеха, стенаха, докато аз и баба ми /майката на мама/ просто стояхме отстрани. Тъгувах, че не мога да пророня няколко сълзи за най-скъпият ми човек, тази, която ми беше дала всичко, защото мама наистина даде живота си за мен, да бъда аз добре - облечена, щастлива, като другите - поне докато е възможно. Дните, седмиците, месеците след това, в които се опитвах да изплувам, да бъда Нещо. И през изминалите три години и половина не мога да повярвам, че си е тошила, че вече я няма, че проклетата болест я отне от мене толкова рано, че вече няма да ме прегърне или да ми се скара, или да ме успокои, или просто да е тук. Нито за миг болката не е изчезнала. Притъпя, обаче си я има. И не вярвам, че въобще някога може да изчезне. Година по-късно почина дядо ми и колкото и егоистично да звучи благодаря на братовчед ми, че ме нави да идем на кино, защото, ако бях присъствала и на това, мисля че наистина щях да се самоубия. Леля ми се обади да ме попита къде сме, а аз казах просто "Пътуваме към село.". Двайсет минути по-късно и останалата малка, мизерна частица от целия ми живот се разби на пърченца.
Не е срив. Нещо много по-силно е. Нещо много по-разрушаващо. И може да звучи банално.... но само изпиталият го може да разбере какво е. Чувството, че продападаш в бездна, че вече нищо не е сигурно, че изпадаш в безтегловност и вече нищо няма значение.
нямам сили да го напиша.. току що се връщам от гробищата ..най скъпата за мене баба почина ..няма я вече .. :cry: :cry: :cry: :smt007 /майка на майка ми / ..почина на 13ти .. неска беше погребението.. а също така майка ми има рд.. страхотен подарък .. :-# :cry: да почива в мир никога няма да я забравя .. една част от мен умиря с нея неска... толкова силна ни беше връзката.. :cry: ще минат години когато ще свикна че вече няма да има никой на 1вия етаж и че ще е тъмно.. завинаги.. преди 2 месеца почина дядо ми /баща на баща ми/ все още немога да осъзная кфо се случи.. а камоли и сега..когато и баба вече си замина... някаква тежест ..сякъш падам надолу ..бездна.. а всичко около мен се върти..а аз не мърдам.. няма да казвам колко ме боли.. защото неможе да се опиши с думи.. :cry:
justwondering
01-15-2010, 14:57
Баба ми по бащина линия умря на 21 ноември, дядо ми на 30 ноември, а баща ми на 27 март. Смятайте :? За бабата и дядото, не ми беше чак толкова, но когато баща ми умря :shock: Бях в нещо като трянс. Значи към 1-2 часа ме събужда някъкъв страшно силен плач и без да излизам от стаята си подслушвах леко за да разбера какво става и чувам нещо от рода "танчеее *хълцане* *хълцане* *много подсмръкване* Пенко умря Танчеееее *подхълцване* *силно ридане* " Изведнъж две сълзи паднаха от очите ми, легнах пак в леглото гушнах един куп плюшени играчки и стоях в леглото, правеща се че не чувам силният плач на мама. През това време нищо не мислих.Само стоях в леглото и гледах в тъмното...Бях като в трянс...И така стоя 3-4 часа без да мърдам и по едно време идва леля ми уж да ме събуди, аз се правя на заспала. Беше петък и аз едно стреснато наушким казвам " лельо какво ства да не закъснявам за училище?" тя после ми казва лошата новина...После леля и мама ми казваха, че няма нужда до отивам на училище и т.н. те щели да се оправят с учителите, но аз "не,не няма проблем.Ще отида само за първият час.Имаме тест по английски трябва да отида" И отидох.Направих теста и после дадох бележка на класният.Излязох от училището и се запътих към парка. Седнах на една пейка и пак бях като в транс.Нито плача,нито нищо.Може би вярвах, че това е кошмар... След 1 час отидох у лелини и с братовчед ми се държахме едно такова глупаво" *умряло* здрасти влизаш ли* * отнесено и умряло* здрасти* Гледахме някакъв тъп филм и аз заспах(от скука и поради това, че не спах цяла вечер) После към 1 часа отидохме у нас за "изпращането" със баща ми.Седнах при мама,майката на баща ми и баба пред ковчега,те плачат шумно и "защо бе пенко,бе защо бе скъпи *хълцане* *хълцане* " "момчето миииии *хълцане* мочето на мамааааа *хълц* защо бе Пенееее * хълц* защо " А аз гледам като убита в свещите. И после послева погребение и така... Около 1 месец бях така убита и не осъзнавах какво се е случило и изведнъж един следобед заревах силно прегърнала огромният розов заек подарък от него(баща ми) за коледа. И така си плачех през вечер тихо в стаята...След 1 месец и това свърши.Разбрах, че колкото и да плача няма да промени нищо.Че баща ми не би искал да вижда сълзи на лицето ми, а усмивка....И така.Винаги ще има една празнина в сърцето ми,която никой няма да може да запълни... Тежко е, но трябва да бъдем силни :)
разплаках се...
и аз. :cry:
а иначе аз много пъти съм разсъждавала на тази тема. На мен лично ще ми е много трудно (даже може би невъзможно) да приема смъртта на някой, много близък. Аз рева за братовчед ми, защото ще заминава за Германия догодина и няма да го виждам често, а сме като брат и сестра... а не мога да си представя ако изгубя него или някой толкова близък.